Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 03.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети ноември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
11454/2019година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е образувано по Предявен е от Ж.Н.Г., ЕГН ********** с адрес *** срещу „К.и.и.Б.” ЕАД /частен правоприемник на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД/, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление *** иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено
по отношение на ответника, че ищцата не дължи изпълнение по изп.
дело № 20128080402230 по описа на ЧСИ рег. № 808 Захари Димитров с район на
действие ВОС, относно вземане обективирано в изпълнителен лист от 01.12.2011г.
издаден по ч.гр.д. № 20608/2011г. по описа на ВРС и изпълнителен лист от
22.03.2012г. издаден по гр. дело № 3304/2011г. по описа на ВРС, а именно за
сумите: 4420,89лева, представляваща
главница по договор за потребителски кредит
от 16.04.2008г.; 2251,69лева,
представляваща договорна лихва върху главницата за периода 27.02.2009г. до
29.04.2011г., 855,81лева,
представляваща лихва за забава за периода 30.03.2009г. до 16.12.2010г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда 22.10.2010г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
150,57лева разноски по делото и 166,34лева присъдени разноски на основание чл.
78, ал.1 ГПК, поради изтекла погасителна давност.
В исковата молба се излагат твърдения, че с издадени в полза на ответника изп.листи по влязла в сила заповед за изпълнение издадена
по ч.гр.д. № 20608/2011г. по описа на РС- Варна и влязло в сила решение по
гр.д. № 3304/2011г. на ВРС, ищцата е била осъден да плати процесните суми в
полза на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД. Въз основа на изп.
листи и молба вх. № 11842/30.05.2012г. кредиторът е образувал изп. дело № 2230/2012г. по описа на ЧСИ рег. № 808. Твърди
се, че по това изп.дело на 25.06.2012г. е изготвена
ПДИ, направено е искане за справка за наличие на МПС и др. действия касаещи
проучване имуществото на длъжника. На 28.01.2013г. е направено искане за
вписване на възбрана, а с уведомление от 13.03.2014г. е изпратено запорно съобщение до работодателя на ищцата. На
29.04.2014г. е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата в БСТ
Варна. С молба от 08.12.2015г. ищецът е поискал конституирането му по изп.дело като взискател поради настъпило частно
правоприемство. На 27.06.2017г. ищецът е поискал извършване на опис на движими
вещи на длъжника и извършването на такъв е било насрочено за 29.01.2018г. На
14.12.2017г. е наложен запор на банкова сметка ***. Твърди, че няма постъпили
суми по изп.д. в погашение на дълга. Сочи, че в
периода от последно извършено изп. действие, а именно
запор върху трудовото възнаграждение от 29.04.2014г. до 2016г. не са извършвани
изп.действия, поради което е настъпила перемпция и изп. производство е било прекратено по право. В тази връзка
сочи, че искането за извършване на опис е било направено след като изп. производство е било прекратено. Затова, то не е
прекъсвало изтичането на давностния срок и
понастоящем е изтекла петгодишната давност за принудително събиране на
вземането. Искането е за уважаване исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника. Искът се
оспорва като неоснователен. Оспорва понастоящем петгодишната давност за
събиране на вземането да е изтекла. Потвърждава, че въз основа на влязло в сила
решение по гр.д. № 3304/2011г. на ВРС и заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 20608/2011г. по описа на РС- Варна в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД са издадени изп.листи
за посочените суми. Въз основа на изп.листи и молба от
30.05.2012г., кредиторът е образувал изп.д. №
2230/2012г. по описа на ЧСИ рег. № 808. Потвърждава, че е частен правоприемник
на взискателя и като такъв конституиран по изп.дело
по негова молба от 10.09.2015г. Излага правни доводи за това, че във времето, в
което е бил висящ изп. процес, давност не е текла
съгласно чл. 115, ал.1 б. ж ЗЗД и ППВС № 3/18.11.1980г., доколкото изп.д. е образувано при действие на разрешенията дадени с
последното. Посочва, че предприетите по това изп.
дело действия са, както следва: молба от 30.05.2012г. за образуване на изп.дело, отправено на 28.01.2013г. искане за налагане на
възбрана, отправено на 25.06.2012г. искане за справка за притежаване МПС,
изпращане на уведомление за наложен запор на 13.03.2014г., изпращане на запорно съобщение на 29.04.2014г. до работодател, молба от
27.06.2017г. за насрочване опис на движими вещи, изпращане на запорно съобщение на 14.12.2017г. до банка ДСК. Твърди още,
че с молбата му от 10.09.2015г. за конституиране по изп.дело
е поискал ЧСИ да извърши всички действия по движение на изп.дело
по чл. 18 ЗЧСИ, поради което и с нея е прекъснато протичането на давностния срок. Поради изложените съображения оспорва да е
проявявал бездействие по повод събиране на вземането си. Искането му е за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно-
деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от процесуален
представител, чрез който поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.
Представя и писмени бележки, в които се доразвиват доводите по основателност на
исковата претенция.
Ответникът редовно призован, в открито съдебно заседание
не се представлява. С писмена молба изразява становище по същество на спора и
моли за отхвърляне на исковата претенция по съображения изложени с отговора.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно
основание чл. 439 ГПК.
Съобразно чл. 439 ГПК, длъжникът
може да се оспори чрез иск изпълнението, който може да се основава само на
факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Така очертаният фактически състав на
правото възлага в доказателствена тежест на ищеца, провеждане на пълно и главно
доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание
и в частност наличието на предпоставките за прилагане на института на
погасителната давност- датата на настъпване на изискуемостта на задължението и
изтичане на законоустановения давностен срок. В
случай, че това бъде установено, то ответникът следва да установи собствените
си правоизключващи възражения и в частност, осъществяването на юридически факти
водещи до спиране и прекъсване на давността.
Между страните са
обявени са безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и
обстоятелства:
-
че
по силата на изп. листи издадени по ч.гр.д. №
20608/2011г. по описа на РС- Варна и гр.д. № 3304/2011г. на ВРС ищцата е била
осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, частен правоприемник на което е
ответникът, процесните суми
-
за
събиране на вземането е било образувано изп.дело №
20128080402230 по описа на ЧСИ рег. № 808 Захари Димитров.
От ангажираните по
делото писмени доказателства се установява следното:
С неприсъствено решение
№ 3877/10.10.2011г. по гр.д. № 3044/2011г. по описа
на ВРС / понастоящем унищожено поради изтичане на сроковете за съхранение по
ПАС/, е прието за установено, че ищцата дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20608/2011г.
по описа на ВРС сумите, както следва- 4420,89лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит от № PLUS-01192219/16.04.2008г.; 2251,69лева, представляваща договорна лихва върху главницата за периода
27.02.2009г. до 29.04.2011г., 855,81лева, представляваща лихва за забава за
периода 30.03.2009г. до 16.12.2010г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда 22.10.2010г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 150,57лева разноски по делото,
като ищцата е осъдена да плати и 166,34лева разноски за исковото производство.
На 22 и 29.03.2012г. в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД са издадени два изп.листа, съотв.
за разноските в исковото производство и за сумите по заповедта. Въз основа на тези
изпълнителни листи и по молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД от 30.05.2012г., ЧСИ рег. № 808 е образувал изп.дело
№ 2230/2012г. С молбата е възложено предприемане от ЧСИ на всички действия по
чл. 18 ЗЧСИ. На 25.06.2012г. на длъжника е изпратена ПДИ, изискани са справки
от за трудови договори от НАП, за декларирано имущество от община Долни чифлик,
за МПС от КАТ, за притежавано недвижимо имущество от АВп.
На 28.01.2013г. е изпратено съобщение до АВп за
вписване на възбрана върху собствен на длъжника имот, наложена на 18.03.2013г.
На 29.04.2014г. е изпратено запорно съобщение до работодател на длъжника, получено на
07.05.2014г. На 13.03.2014г. е изпратено запорно
съобщение до длъжника за налагане запор върху притежавано МПС, получено на
09.05.2014г., както и до сектор Пътна полиция при ОДП Варна регистриран на
08.05.2014г. С молба от 10.09.2015г. ответникът е поискал да бъде конституиран
като взискател по изп. дело в качество на частен
правоприемник на първоначалния такъв по силата на договор за цесия от
15.05.2015г. С молбата е направено и искане до ЧСИ по реда на чл. 18 ЗЧСИ да
извърши всички необходими действия по движение на изп.
дело. Ответникът е бил конституиран като взискател по изп.
дело, като с молба от 08.12.2015г. и в изпълнение указания на ЧСИ е представил
уведомление до длъжника за извършена цесия, което ЧСИ е разпоредил да бъде връчено
на длъжника. С молба от 27.06.2017г. ответникът е поискал насрочване опис на
движими вещи находящи се в дома на длъжника. ЧСИ е насрочил описа за
29.01.2018г. от 11часа, за което длъжникът е бил уведомен на 07.02.2018г. С
молба от 19.07.2017г. взискателят е поискал
извършване на справка в регистъра на БНБ за наличие на банкови сметки на длъжника
и налагане на запор върху установени такива. На 14.12.2017г. е изпратено запорно съобщение до банка ДСК и запорът е наложен на
17.01.2018г. На 08.07.2019г. взискателя отново е поискал извършване на справка
в регистъра на БНБ за наличие на банкови сметки на длъжника и налагане на запор
върху установени такива, за което е бил уведомен от ЧСИ, че запорът върху
установената сметка вече е наложен.
Предявеният иск е
допустим, тъй като същият се основава на факти настъпили след издаване на
заповедта за изпълнение, а именно изтекла погасителна давност след издаване на
заповедта, като съдът съобрази в случая, че към датата на исковата молба за
събиране на спорното вземане е висящо изп.д. № 20128080402230 по описа на
ЧСИ рег. № 894.
При така установената
хронология на фактите по делото, основният спорен между страните по делото
въпрос касае протичането на давностния срок за
събиране на вземането, вкл. в рамките на изпълнителното производство обуславящ
погасяване правото на взискателя да иска принудително събиране на вземането,
респ. настъпвали ли са факти обуславящи неговото спиране или прекъсване.
В настоящия случай
ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, считано от влизане в сила на
съдебното решение. По гр.д. № 3044/2011г. по описа на ВРС, както се посочи, е
постановено на 10.10.2011г. неприсъствено решение, съобразно
отбелязването в деловодната система на ВРС, предвид че делото е унищожено. Давността
за погасяване правото на принудително изпълнение е започнала да протича от 10.10.2011г. Чл. 117, ал. 2 ЗЗД регламентира пет годишен давностен срок относно вземане установено със съдебно
решение. Следователно, считано от постановяване на неприсъственото решение на 10.10.2011г. е започнала да тече петгодишна давност, в рамките
на която кредиторът е могъл да събере вземането си, без риск от
противопоставяне на възражение за погасяване правото му на принудително
изпълнение. По въпроса относно действието на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.
2/2013г. на ОСГТК на ВКС е формирана съдебна практика с решения по гр.д. №
2382/2017г. на ВКС, IV ГО и по гр. д. № 2917/2018г. на
ВКС IV ГО, която се споделя от настоящия състав, и с която е
дадено разрешение, че отмяната на ППВС 3/1980г. поражда действие от датата на
обявяване на ТР № 2/26.06.2015г. и се прилага единствено от тази дата и само по
отношение на висящите към този момент изп.
производства, не и за тези приключили преди това. Доколкото изп.
производство е било образувано на 30.05.2012г., приложение следва да намери
именно ППВС 3/1980г., предвиждащо че погасителна давност не тече, докато изп. процес трае. Следователно, с образуването на изп. дело на 30.05.2012г. давността е била прекъсната, но
също така и спряна. Спиране на протичането й би било преустановено от
прекратяване на изп.дело по силата на закона. Считано
от образуване на изп.дело се установи, че са
извършвани действия по принудително изпълнение, водещи до прекъсване на
давността, последното от който е запор върху трудово възнаграждение наложен със
запорно съобщение от 29.04.2014г. до работодателя.
Следователно, считано от 29.04.2014г. е започнал да тече преклузивния
двугодишен срок изтичащ на 29.04.2016г. Същевременно, давност до 26.06.2015г.,
когато е прието ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. на ОСГТК на ВКС не е
текла. Считано от 26.05.2015г. тя е продължила да тече, но с горепосочените
действия по изпълнението предприети през 2017г. и 2018г., тя е била прекъсвана
и очевидно към датата на подаване на исковата молба от 22.07.2019г. не е
изтекла. Ако и да се приеме, че доколкото изп.производството
е прекратено по право при действието на задължителното тълкуване дадено с ТР №
2/26.06.2015г. по т.д. 2/2013г. на ОСГТК на ВКС и то следва да намери
приложение в случая, то новата 5г. давност е започнала да тече отново от
прекратяване на изпълнителното производство по право 29.04.2016г. и съответно не
е изтекла към датата на подаване на исковата молба.
Налага се извод,
че по отношение на ищеца изпълняемото право не е погасено по давност, поради което предявеният от него иск с
правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на вземането се явява
неоснователен.
На основание чл. 78, ал.
3 ГПК ответникът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък
по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират такива за юк.възнаграждение. На основание чл. 78, ал.8 ГПК /ДВ бр.
8/24.01.2017г./ и чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определя юк. възнаграждение в полза на
ответника в размер на 100лева, отчитайки факта, че липсва фактическа и правна
сложност на спора и приключване на производството в едно съдебно заседание, в
което процесуалният представител не се е явил, а е ангажирал писмено становище.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Ж.Н.Г., ЕГН ********** с
адрес *** срещу „К.и.и.Б.”
ЕАД /частен правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД/, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление *** за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцата не дължи изпълнение по изп.
дело № 20128080402230 по описа на ЧСИ рег. № 808 Захари Димитров с район на
действие ВОС, относно вземане обективирано в изпълнителен лист от 01.12.2011г.
издаден по ч.гр.д. № 20608/2011г. по описа на ВРС и изпълнителен лист от
22.03.2012г. издаден по гр. дело № 3304/2011г. по описа на ВРС, а именно за
сумите: 4420,89лева, представляваща
главница по договор за потребителски кредит
от 16.04.2008г.; 2251,69лева,
представляваща договорна лихва върху главницата за периода 27.02.2009г. до
29.04.2011г., 855,81лева,
представляваща лихва за забава за периода 30.03.2009г. до 16.12.2010г., ведно
със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
заявлението в съда 22.10.2010г. до окончателното й изплащане, както и сумата от
150,57лева разноски по делото и 166,34лева присъдени разноски на основание чл.
78, ал.1 ГПК, поради изтекла погасителна давност, на основание чл. 439 ГПК.
ОСЪЖДА Ж.Н.Г., ЕГН ********** да заплати на „К.и.и.Б.” ЕАД ЕИК ********* сумата от 100лева, представляваща направени в настоящото производството
съдебно- деловодни разноски за юк.възнаграждение, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: