ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1771
гр. Бургас, 22.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
частно гражданско дело № 20212100501959 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.413,ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на
“ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД , ЕИК: ********* ,седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав
Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева и Ярослав Кжищоф Чулак – управители,
чрез пълномощник – юрисконсулт Радина Иванова Илиева, против Разпореждане,
постановено по ч.гр.д.№5963/2021г. по описа на РС- Бургас, с което се отхвърля частично
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу Б.Ц.Ц., ЕГН
**********, за вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит №
30040744657/20.11.2019г., както следва: за договорна лихва в размер на 999.57лева за
периода от 25.01.2020г.- 03.02.2021г.; сумата от 729.17 лева-възнаграждение за закупена и
ползвана услуга ,,Фаст“; сумата от 2357.64 лева- възнаграждение за закупена услуга
,,Флекси“; 238.31лв. лева-обезщетение за забавено плащане за периода от 26.12.2019г.
(датата на изпадане на длъжника в забава) до 03.02.2021г.; 371.17лева- мораторна лихва за
периода от 03.02.2021г.(датата на предсрочната изискуемост) до 26.08.2021г;. неплатени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на
09.02.2020г.
В частната жалба се заявява становище за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт. Оспорват се изводите на съда, че уговореният годишен лихвен
процент противоречал на добрите нрави. Излага се становище във връзка с приложение
принципа за свободно договаряне(чл.9 от ЗЗД). В подкрепа на изложеното се цитира съдебна
практика. Жалбоподателят поддържа, че заповедният съд не разполагал с правомощия на
този етап от производството да се произнася по валидността на сделката, от която
1
заявителят черпи права, в т.ч. и след промените в чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК (ДВ, бр. 100 от
2019 г.), доколкото в случая не се касаело за преценка на съда дали искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това, а за излизане извън обхвата на проверката по чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, уреждаща
хипотезата, при която самото искане на заявителя е незаконно или неморално. Сочи, че
неравноправността на клауза от договора следва да бъде обявена по предвидения
процесуален ред, а за да е налице обоснована вероятност клаузата да е неравноправна,
следва да се направи сигурен извод за това от събраните доказателства съобразно нормата на
чл. 143 от ЗЗП. Подчертава се, че в предоставения преди сключването на договора на
ответника Стандартен европейски формуляр се съдържала информация относно
параметрите на договора за кредит. Посочва се, че в процесния договор за кредит,
кредиторът ясно отразил методиката на формирания ГПР, като в случая бил уговорен
фиксиран годишен лихвен процент 41% и ГПР в размер на 49,10%. Развиват се подробни
съображения. Моли се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за
изпълнение.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид, че частната жалба е предявена от правно-
легитимирано лице в законоустановения срок, с платена по сметка на БОС държавна такса
и срещу обжалваем съдебен акт, и като съобрази разпоредбите на закона, исканията и
твърденията на частния жалбоподател и приложените по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по делото е образувано въз основа на депозирано заявление от
“ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, с което се претендира по реда на чл. 410 от ГПК, да
бъде разпоредено длъжникът, Б.Ц.Ц., ЕГН ********** да му заплати следните суми,
дължими по Договор за потребителски кредит № 30040744657/20.11.2019г. а именно:обща
сума от 7189.54лева, от които: 2463.68лева- неплатена главница; неплатено договорно
възнаграждение в размер на 999.57 лева, дължимо за периода от 25.01.2020г. до 03.02.2021г.;
неплатено възнаграждение за закупени и използвани услуги ,,Фаст“ в размер на 729.17 лева;
2357.64лева- възнаграждение за закупена услуга ,,Флекси“;; лихва за забава в размер на
238.31 лева от 26.02.2019г.(датата на изпадане на длъжника в забава) до 03.02.2021г.(датата
на предсрочна изискуемост).; законна лихва в размер на 371.17лева, дължима от 03.02.2021г.
до 26.08.2021г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в
размер на 30 лева, начислени на 09.02.2020г.
Към заявлението са приложени: Договор за потребителски кредит №
30040744657/20.11.2019г ; Погасителен план ; Общи условия на “ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД към договора за потребителски кредит; Пълномощно.
Районният съд е уважил заявлението в частта досежно претендираните вземания за
главница в размер на 2463.68 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от
26.08.2021г. до окончателното плащане; сумата от 49.27 лева- разноски по делото
съразмерно с уважената част от заявлението и 50 лева- юрисконсултско възнаграждение.
В издадената Заповед по чл.41 ГПК е обективирано и обжалваното Разпореждане №
2
6220 от 24.09.2021г., с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането в
частта му по отношение на следните претендирани суми: за договорна лихва в размер на
999.57лева за периода от 25.01.2020г.- 03.02.2021г.; сумата от 729.17 лева-възнаграждение
за закупена и ползвана услуга ,,Фаст“; сумата от 2357.64 лева- възнаграждение за закупена
услуга,,Флекси“; 238.31лв. лева-обезщетение за забавено плащане за периода от 26.12.2019г.
(датата на изпадане на длъжника в забава) до 03.02.2021г.; 371.17лева- мораторна лихва за
периода от 03.02.2021г.(датата на предсрочната изискуемост) до 26.08.2021г.; неплатени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на
09.02.2020г.
В мотивите си заповедният съд е приел, че договорът за кредит е недействителен на
основание чл.22 вр.чл.11,ал.1,т.10 и чл.10,ал.1 от ЗПК – не ставало ясно как е формиран
ГПР. Съдът е намерил, че договорните клаузи противоречали на чл.19,ал.5 от ЗПК, тъй като
в ГПР не били включени всички разходи,каквито са възнагражденията за услуги ,,Фаст“ и
,,Флекси“. Посочил е, че клаузата за възнаградителна лихва е нищожна на основание
чл.26,ал.1 от ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави(ГЛП от 41% надвишавал
значително трикратния размер на законната лихва).
Разгледана по същество, частната жалба е частично основателна.
Настоящата инстанция счита, че районният съд правилно е приел, че спрямо договорът
за паричен заем, във връзка с който са възникнали процесните вземания, обект на заповедта
за изпълнение, е приложим Законът за потребителския кредит /ЗПК/. Също така следва да
бъде посочено, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съдът е задължен служебно да
извърши проверка дали искането не противоречи на закона и на добрите нрави. В този
смисъл доводите на частния жалбоподател, че заповедният съд не е следвало да следи за
тези пороци и да се произнася по тези въпроси, не е споделян от настоящата инстанция.
Цитираната от жалбоподателя практика не е релевантна за казуса. Действително преценката
за противоречие със закона и добрите нрави, би могла да се направи от описанието на
твърдяното вземане в заявлението по чл. 410 от ГПК, като това е така, защото преценката за
други пороци, може да се направи само след пълното разгръщане на исковия процес в
случай на подаване на възражение. Всичко това не означава, че вземането, така както е
описано в заявлението по чл. 410 от ГПК, не може да противоречи на закона и добрите
нрави. Напротив ако заповедният съд констатира такова противоречие, последният следва да
отхвърли заявлението. Именно в това е смисълът на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от
ГПК.
В случая съдът счита, че частната жалба е неоснователна относно претенцията за
възнаграждение за закупени допълнителни пакети за услуги Фаст и Флекси в размер на
729,17 лв. и съответно 2357,64 лв. Видно от заявлението по чл. 410 ГПК услугата „Фаст“ е
свързана с получаване на приоритетно становище на искането за потребителски кредит и
изплащане на потребителския кредит преди клиентите без закупена допълнителна услуга
3
„Фаст“. Другата закупена услуга „Флекси“ пък е свързана с възможността за едностранна
промяна на погасителния план от страна на клиента. Следователно, в случая се касае за
уговорки по сключения договор за потребителски кредит, още повече, че същите са
инкорпорирани в самия договор и месечната погасителната вноска включва освен главница
и възнаградителна лихва, но и възнаграждение по този допълнителен пакет услуги, което по
тази причина следва да се включи в годишния процент на разходите, тъй като това са
разходи за потребителя по договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1
ЗПК. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителски кредит
не позволява на кредитора да изисква заплащане на такси и комисиони за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. По същността си така описаните в
заявлението услуги представляват именно такива, поради което настоящият състав се
присъединява към извода на заповедния съд, че посочените споразумения за допълнителни
услуги са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Ето защо, процесната сума, начислена от заявителя в тежест на длъжника и
претендирана на основание споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, е недължима.
Не така стои въпросът по отношение на уговорената възнаградителна лихва.В
конкретния случай е сложена за разглеждане договорна клауза на договор за кредит,
предлаган от търговец по занятие и правилата на поведение на субектите на конкретното
правоотношението се уреждат от специален закон, а именно - Законът за потребителския
кредит. В разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от него е предвидено, че: "Годишният процент на
разходите не може да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в лева и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България".Цитираният законов текст е насочен към избягване на възлагането на
несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, по-точно върху потребителя,
от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-неблагоприятното
положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий ГПР,
законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за предоставяне
на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да се насложат
допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика да увеличат
кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна
злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на годишния
процент на разходите по кредита и това е пределът, до който може да се зачете като
непротиворечащо на морала и добрите нрави общото оскъпяване на кредитите. Законната
лихва по реда на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД се определя по следния начин: към основния лихвен
процент на БНБ, плюс 10 пункта надбавка. Основният лихвен процент /ОЛП/ на БНБ е -0,
00%. При разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от
18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения
и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, се налага заключение, че
договореният ГПР не надвишава 50%, ето защо е в рамките на допустимата граница. Затова
4
съображението за нищожност на договорената възнаградителна лихва се явява
неоснователно. Поради гореизложеното следва да бъде издадена заповед за изпълнение и за
сумата от 999,57 лв. за договорна лихва/ възнаграждение/.
Въззивният съд намира, че БРС неправилно е отказал издаване на заповед за изпълнение
и по отношение на законната лихва за забава от 238,31 лв. В производството по чл. 410 ГПК
съдът издава заповед за изпълнение, с която разпорежда на длъжника да заплати на
кредитора конкретна сума само въз основа на твърденията на кредитора. Съгласно чл. 12. 1
от Общите условия на Профи Кредит България ЕООД към договор за потребителски кредит,
последица от неизпълнение на поетото задължение за връщане на получената сума е
заплащането на лихва за забава в размер на ОЛП +10% годишно, изчислена за всеки ден
забава върху размера на просроченото вземане. Заповедният съд не следи служебно за
съответствието на размера на претендираното вземане с действителното фактическо
положение. В случая, в подаденото заявление се твърди, че поради неизпълнение
длъжникът е изпаднал в забава за заплащане на погасителните вноски по договора за кредит
от 26.12.2019 г., поради което дължи лихва за забава до 03.02.2021 г. (датата на обявяване на
предсрочната изискуемост) в размер на 238,31 лв., като за периода 13.03. -13.07.2020 г. не е
начислена законна лихва съгласно чл. 6 от ЗМДВИППП. За периода от 03.02.2021 г. до
26.08.2021 г. длъжникът дължи законна лихва, претендирана от заявителя в размер от 371,17
лв. С оглед така изложените твърдения, лихвата следва да се присъди в претендирания в
заявлението размер, а дали в действителност се дължи лихва за забава, в какъв размер и за
какъв период са въпроси, които следва да се разрешат в исковото производство, ако
длъжникът подаде възражение.
По отношение сумата от 30 лева, представляваща такси за разноски за извънсъдебно
събиране на вземането, настоящият състав намира следното:. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК,
при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, каквато в случая е претендирана наред с вземането за такса
разходи. С уговарянето на таксата на практика се постига заобикаляне на ограничението на
чл. 33 от ЗПК и се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с
хипотеза на забава на длъжника. Подобна клауза противоречи на чл. 33 от ЗПК, тъй като
преследва забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. На
последно място следва да се отбележи и че не са изложени никакви обстоятелства какви
конкретни действия фактически са били предприети от заявителя за извънсъдебно събиране
на задължението. За да се търси възстановяване на разход следва да е обосновано реалното
му извършване, но твърдения за това липсват.
С оглед на изложеното, обжалваното разпореждане се явява частично неправилно,
поради което следва да бъде отменено в частта, с която е отказано издаването на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.410 ГПК за сумата от 999.57лева -
договорна лихва за периода от 25.01.2020г.- 03.02.2021г.; 238.31лева-обезщетение за
забавено плащане за периода от 26.12.2019г.(датата на изпадане на длъжника в забава) до
03.02.2021г.; 371.17лева- мораторна лихва за периода от 03.02.2021г.(датата на предсрочната
5
изискуемост) до 26.08.2021г./дата на подаване на заявлението).
В останалата част, с която съдът е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за заплащане на сумите от 729.17 лева- възнаграждение за услуга „Фаст“ и
сумата от 2357.64 лева- възнаграждение за услуга „Флекси“, както и 30 лева такси по
Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, разпореждането следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. В полза на частния жалбоподател се следват направените
в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, определено на основание чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ вр. чл.
78,ал.8 ГПК.
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените
по делото разноски за държавна такса и пред двете инстанции, изчислени съразмерно с
уважената част на заявлението, респ. частната жалба. Тъй като районният съд е присъдил
разноски за държавна такса в размер на 49,27 лв., за разликата над тази сума до дължимия
размер от 32,18 лв. следва също да се издаде заповед по чл. 410 от ГПК. Пред въззивната
инстанция в полза на жалбодателя следва да се присъдят претендираните разноски за
въззивно обжалване в размер на 66,09 лв., от които 50 лева юрисконсултско възнаграждение
и 16,09 лева държавна такса,изчислена съразмерно с уважената част от жалбата.
Съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК настоящото определение не подлежи на обжалване, поради което е
окончателно.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №6220 от 24.09.2021г., постановено по ч.гр.д.№5963/2021г. по
описа на РС-Бургас, в частта, с която е отхвърлено заявление по чл.410 ГПК, предявено от
“ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: ********* ,седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“България” № 49, бл.53Е, вх.В, представлявано от Светослав
Николаев Николов, Цветелина Георгиева Станева и Ярослав Кжищоф Чулак – управители,
чрез пълномощник юрисконсулт Радина Иванова Илиева, срещу Б.Ц.Ц., ЕГН **********,
за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за следните суми, дължими по
сключен между страните Договор за потребителски кредит
№.30040744657/20.11.2019г.,както следва : договорна възнаградителна лихва в размер на
999.57 лева, дължима за периода от 25.01.2020г. до 03.02.2021г.; 238.31лв
лева,представляващо обезщетение за забавено плащане за периода от 26.12.2019г.(датата на
изпадане на длъжника в забава) до 03.02.2021г.; 371.17 лева- мораторна лихва за периода от
03.02.2021г.(датата на предсрочната изискуемост) до 26.08.2021г., като вместо това
6
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ по чл.410 ГПК в полза на “ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: ********* ,седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“България” № 49, бл.53Е, вх.В, срещу длъжника Б.Ц.Ц., ЕГН ********** от
гр.*** ул.*** №** вх.* ет.* ап.*, за следните суми,дължими по сключен между страните
Договор за потребителски кредит №30042105664/23.01.2020г. както следва: договорна
лихва в размер на 999.57 лева, дължима за периода- 25.01.2020г.-03.02.2021г.; 283.31
лева,представляващо обезщетение за забавено плащане за периода от 26.12.2019г.(датата на
изпадане на длъжника в забава) до 03.02.2021г.; 371.17 лева,представляваща мораторна
лихва за периода от 03.02.2021г.(датата на предсрочната изискуемост) до 26.08.2021г., както
и за разноски в размер на 32,18 лева, изчислена съразмерно с уважената част от заявлението
и за направените във въззивното производство разноски за въззивно обжалване в размер на
66,09 лева,изчислени съразмерно с уважената част от жалбата.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №6220 от 24.09.2021г., постановено по ч.гр.д.
№1963/2021г. по описа на РС-Бургас, в останалата му обжалвана част.
ВРЪЩА делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за посочените в диспозитива на настоящото съдебно определение суми.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7