Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
20.10.2020г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
като разгледа
докладваното от съдия Маринова-Тонева ч.гр.дело № 8299 по описа за 2020 година,
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 48980/23.07.2020г. на С.М.С., длъжник по изп.д.
№ 20208510400992 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, срещу разпореждане изх.
№ 33190/09.07.2020г. в частта, с
която съдебният изпълнител отказал да намали разноските за адвокатско
възнаграждение на взискателя от общо 837 лв. и тези за такси по ТТРЗЧСИ в
размер на 2 370.86 лв., възложени в тежест на длъжника, които разноски
били определени в покана за доброволно изпълнение № 31844/26.06.2020г. Жалбоподателят
поддържа, че съдебният изпълнител незаконосъобразно не намалил адвокатското
възнаграждение от 837 лв., което било прекомерно и несъобразено с чл. 10 на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Не била налице и фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело. Единственото действие, извършено от процесуалния представител на
взискателя, било подаването на молба за образуване на изпълнителното дело. Сумата
била събрана преди връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника,
който впоследствие внесъл доброволно и издръжката за период до края на 2020г. Позовава
се и на практика на СЕС, съгласно която съдът и ЧСИ не били обвързани от
Наредбата по отношение размера на адвокатското възнаграждение. Моли съда да
намали претендирания адвокатски хонорар до размер от 100 лв., съобразно чл. 10,
т. 1 от Наредба № 1/2004г. По отношение таксите по изпълнението поддържа, че не
дължи такива, тъй като вземането за издръжка било погасено чрез плащане преди
образуване на изпълнителното дело и последното подлежало на прекратяване на
основание чл. 433, ал. 1 ГПК. Срещу постановлението на ЧСИ за отказ да прекрати
изпълнителното производство била подадена друга жалба. В условията на
евентуалност поддържа, че таксите по изпълнението били неправилно определени в
завишен размер. Поради това моли съда да отмени атакуваното разпореждане в
частта за разноските за адвокатско възнаграждение и таксите по ТТРЗЧСИ, и да
намали размера на адвокатското възнаграждение на минималния размер от 100 лв.,
както и да отмени таксите, определени от ЧСИ за дължими от длъжника, евентуално
– да намали размера им. Претендира разноски за настоящото производство.
Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата – Б.С.С., малолетен,
действащ чрез своята майка и законен представител Б.А.М., чрез процесуален
представител адв. К.от САК е депозирал писмени възражения по реда на чл.
436, ал. 3 ГПК (л. 355 – 358 от изпълнителното дело) с които оспорва жалбата и
моли съда да я остави без уважение. Прави евентуално възражение за прекомерност
по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата срещу разпореждането на ЧСИ в частта, с която е
оставено без уважение искането на длъжника за намаляване на адвокатското
възнаграждение на взискателя, е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител – чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Поради това в
тази част жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, в тази част жалбата е частично основателна.
Изп.д. № 20208510400992 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, е образувано по молба от 26.06.2020г. на Б.С.С.,
малолетен, действащ чрез своята майка и законен представител Б.А.М., чрез
процесуален представител адв. К.от САК. По отношение на непълнолетната А.С.С.изпълнително
производство не е образувано, видно от разпореждането от 26.06.2020г. на ЧСИ
върху молбата. Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 05.06.2020г., издаден по гр.д. № 16697/2013г.
на СРС, 87 състав, съгласно който бащата С.М.С. се задължил да заплаща
на детето си Б.С.С., чрез неговата майка и законен представител, месечна
издръжка в размер на 250 лв., считано от влизане в сила на решението (на
05.12.2013г.) до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано събиране на сумата
по изпълнителния лист, като са посочени способи за принудително изпълнение -
запори и възбрани, както и е заявено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. Претендирано е и
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело в размер на 830 лв.
По изпълнителното дело е приложено пълномощно от 17.05.2020г., с което взискателят чрез законния си представител упълномощил
адв. В.К.от САК да осъществява процесуално представителство, както и договор за
правна защита и съдействие с предмет образуване на изпълнително дело за
издръжка. Уговорено е възнаграждение в размер на 830 лв., платимо в брой, като
договорът служи вместо разписка.
По наложени от ЧСИ на 26.06.2020г.
запори по банкови сметки на длъжника в две банки, на 01.07.2020г. от „Уникредит
Булбанк“ АД е преведена по сметка на ЧСИ сума в общ размер 29 466.36 лв.
На 02.07.2020г. ЧСИ разпоредил вдигане на запорите. Видно от изпълнителното
дело, от ЧСИ е наложена и възбрана върху собствен на длъжника недвижим имот.
На 02.07.2020г. на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение, в която като дължима е посочена сумата от общо 29 466.36 лв., от които 26 258.50 лв. –
издръжка, 837 лв. – разноски по изпълнителното дело, и 2 370.86 лв. –
такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 10.07.2020г.
С молба вх. № 44027/07.07.2020г., подадена в едноседмичен
срок от получаване на поканата, длъжникът поискал от ЧСИ да прекрати
изпълнителното дело при твърдение, че издръжката е платена преди образуване на
изпълнителното дело, евентуално е твърдял погасяване по давност на част от
вземанията. Искал е вдигане на обезпечителните мерки и намаляване на
определените разноски на основание чл. 79, ал. 1, т. 3 ГПК, доколкото за
събиране на вземането не са използвани всички изпълнителни способи. Релевирал е
и възражение за прекомерност на претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение и е искал намаляването му на 200 лв.
С постановление изх. № 33192/09.07.2020г. ЧСИ отказал да
прекрати изпълнителното дело. Постановлението е обжалвано от длъжника с жалба вх.
№ 48981/23.07.2020г. След извършена от съда служебно справка се установява, че
жалбата е оставена без уважение с влязло в сила на 08.09.2020г. решение по
ч.гр.д. № 8298/2020г. на СГС.
С обжалваното по настоящото дело разпореждане изх. № 33190/09.07.2020г. съдебният изпълнител отказал вдигане на обезпечителните
мерки, както и отказал да намали размера на приетото за събиране адвокатско
възнаграждение от 830 лв. с мотив, че същото е в минималните размери по чл. 10,
т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига
до следните правни изводи:
Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство),
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за
изпълнителни способи, които не са приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за
адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК,
която се намира в част І на ГПК – Общи правила, поради което е приложима и в
изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с
оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на
разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако
страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на
договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията
между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК.
С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата й за спора редакция
към 17.05.2020г. – ДВ бр. 45/15.05.2020г.) за защита по изпълнително дело е
предвидено, че минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване
на изпълнително дело е 100.00 лв., а за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1,
за вземания от 500.01 лв. до 1 000 лв. - 1/5 от съответното възнаграждение
по чл. 7, ал. 2, т. 1,
и за вземания над 1 000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2
- 7, като чл. 7, ал. 2 определя размера на възнаграждението според
материалния интерес.
В случая, съгласно удостовереното в договора за правна
защита и съдействие, уговореното възнаграждение от 830 лв. е заплатено в брой.
Съдът намира, че незаконосъобразно с атакуваното постановление съдебният
изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение, с посочен в
поканата за доброволно изпълнение размер от 837 лв. Приложима в случая е само
разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г., тъй като единственото извършено
от процесуалния представител на взискателя действие е подаване на молба за образуване
на изпълнителното дело. Още на 01.07.2020г. цялата сума, посочена в поканата за
доброволно изпълнение е събрана, като на 02.07.2020г. длъжникът е внесъл и
сумата 1 600 лв. – издръжка до края на 2020г. Противно на поддържаното в
писмените възражения на взискателя, подаването на становище по молбата на
длъжника не обосновава извод за дължимост на възнаграждение по чл. 10, т. 2 от
Наредбата, тъй като не е налице кумулативно изискваното условие от пълномощника
да са извършени действия с цел удовлетворяване на вземането. Що се отнася до
подадените писмени възражения (общо по двете жалби), това действие изобщо не е
част от изпълнителното производство, а от съдебното производство.
Същевременно, доколкото с молбата от 07.07.2020г. е
поискано намаляване до размер от 200 лв., съдът намира, че съобразно
диспозитивното начало адвокатското възнаграждение
в полза на взискателя следва да бъде намалено до този размер, а не до заявения
едва с жалбата размер от 100 лв.
Жалбата в частта й срещу начислените от ЧСИ такси по
ТТРЗЧСИ е процесуално недопустима.
Съгласно разясненията, дадени с т. 2 на Тълкувателно
решение № 3/10.07.2017г. по тълк.д. № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС, на обжалване по
реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния
изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника
за разноските по изпълнението, като в мотивите към т. 2 е разяснено,
че това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение,
която в тази си част съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските.
В случая поканата за доброволно изпълнение, в която се
съдържа произнасяне по дължимите такси по ТТРЗЧСИ, е връчена на длъжника на
02.07.2020г. Разпоредбата на чл. 248 ГПК е неприложима в изпълнителното
производство (същата е в част ІІ на ГПК – Общ исков процес), а длъжникът е следвало
да обжалва разпореждането за разноските, съдържащо се в поканата за доброволно
изпълнение, което не е сторил. Както беше посочено, разпоредбата на чл. 78, ал.
5 ГПК, предвид систематичното й място, е приложима в изпълнителния процес, като
предоставя възможност на длъжника да иска от ЧСИ намаляване по този ред на
адвокатското възнаграждение, като отказът му да намали възнаграждението подлежи
на обжалване. По отношение на начислените от съдебния изпълнител такси по
ТТРЗЧСИ обаче длъжникът не разполага с процесуална възможност да иска
намаляването им, едва след което да обжалва евентуален отказ за намаляване.
Дори да се приеме обаче, че длъжникът има такава възможност, в атакуваното разпореждане изх. № 33190/09.07.2020г.
няма произнасяне на съдебния изпълнител относно
таксите по изпълнението, поради което в тази част жалбата няма предмет. Ето
защо в същата част жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като
процесуално недопустима.
В настоящото съдебно производство не следва да се
присъждат разноски. В производство относно дължимостта и размера
на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения
за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (в този смисъл определение
№ 393/17.09.2018г. по ч.гр.д. № 2845/2018г., ІV ГО, определение №
489/17.10.2017г. по ч.гр.д. № 3926/2017г., ІV ГО, определение № 52/19.03.2019г.
по ч.гр.д. № 740/2019г., І ГО, определение № 75/14.02.2019г. по ч.гр.д. №
4561/2018г., ІІІ ГО, определение № 76/14.02.2019г. по ч.гр.д. № 4562/2018г.,
ІІІ ГО, определение № 158/08.04.2019г. по ч.гр.д. № 87/2019г., ІІІ ГО,
определение № 119/04.07.2019г. по ч.гр.д. № 1975/2019г., ІІ ГО и др.). Ето защо,
макар жалбата на длъжника да е частично основателна, същият няма право на
разноски в това производство.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 48980/23.07.2020г. на С.М.С. в частта й срещу разноските за такси по ТТРЗЧСИ в размер на
2 370.86 лв. по изп.д. № 20208510400992 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851
на КЧСИ, определени в покана за доброволно изпълнение № 31844/26.06.2020г.,
като недопустима.
ОТМЕНЯ по жалба на С.М.С. разпореждане
изх. № 33190/09.07.2020г. по изп.д.
№ 20208510400992 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, в частта, с която е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение
на взискателя, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от длъжника С.М.С., ЕГН **********,
на взискателя Б.С.С., ЕГН **********, малолетен, действащ чрез своята майка и
законен представител Б.А.М., адвокатско
възнаграждение по изп.д. № 20208510400992 по описа на ЧСИ М.П., рег. №
851 на КЧСИ, както следва: от 837 лв. на 200.00 лв. (двеста лева).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата й част.
Решението в частта, с която
жалбата е оставена без разглеждане, подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването, а в останалата част е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.