Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр. София, 19.04.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
IV “Д” въззивен състав, в
публичното заседание на десети
март
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска
гр. дело № 691 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение №
20244878 от 05.11.2020 г. по гр. д. № 8982/2013 г. по описа на СРС, ГО, 113 състав по предявените от
„Т.С.“ ЕАД срещу Х.Ц.С., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422 , ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ съдът е признал за установено в
отношенията между страните, че Х.Ц.С.,
дължи на „Т.С.” ЕАД сумата от 2 064,62 лв. - главница за доставена в
периода от м.03.2010 г. до м.04.2012 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 218602,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2012 г. до
изплащане на вземането, и сумата 270,73 лв. - лихва за забава върху главното
вземане от 01.05.2010 г. до 20.11.2012 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК от 12.12.2012 г. по ч. гр.д. № 25287/2012 г. на
CPC, III ГО, 84 с-в.
С решението Х.Ц.С.
е осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******, сумата от 585,87 лева - разноски
за първоинстанционното производство и разноски за заповедното производство в
размер на 146,71 лева.
Недоволен
от така постановеното решение, в частта, с която са уважени установителни искове
с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и по чл. 422, вр. чл. 86 от ЗЗД, е останал ответникът Х.Ц.С., който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва при
твърдения, че същото е неправилно, поради нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. По-конкретно поддържа, че не е доказано, че ответникът е
потребител на ТЕ, поради липса на доказателства за собственост или вещно право
на ползване на имота. Оспорва акцесорната претенция за лихви, тъй като сумите
не са публикувани на сайта на дружеството, поради което и счита, че не изпаднал
в забава. По-нататък заявява, че е останал недоказан факта на изправност на
уредите за измерване на ТЕ, както и доставеното количество на ТЕ. Заявява, че
не е доказано, че АС е отговаряла на техническите изисквания, което прави
отчетите неточни. Противопоставя се на факта, че ищецът е погасявал стари
негови задължения със суми за възстановяване, без да е получил неговото
съгласие. Счита, че не е доказано основанието за служебно начисляване на суми
за ТЕ. С тези доводи моли съда да отмени обжалваното решение.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД е депозирала
отговор на въззивната жалба по реда на чл. 263 ГПК, с който я оспорва по съображения,
че първоинстанционния съд е постановил правилно и обосновано решение, като моли
същото да бъде потвърдено. Претендира разноски за юрк. възнаграждение, прави
възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на въззивника – ответник.
Третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД
не взема становище по въззивната жалба и не представя доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176
от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по
гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на
ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
Предявеният пред първоинстанционният съд иск е установителен,
при правна квалификация чл. 415, вр. чл. 422 ГПК, за дължимост на суми
начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна
енергия на процесния адрес.
Производството се развива след
постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.”
ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК
за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се
явява процесуално допустимо.
Решаващият въззивен състав приема, че в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване пораждането
и съществуването на правото му да получи плащане на процесната сума, заявена в
ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените установителни искове, а в
тежест на ответника е да установи положителния факт на плащането й.
Въззивната инстанция намира, че в правилно приложение
на материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
първостепенният съд приема за установено договорното отношение между главните
страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна
собственост и от това, че в исковия период ищецът подава в нея топлоенергия за
битови нужди. От представения пред СРС нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 95, том XIV, дело № 2688/95 год. се установява, че ответникът Х.Ц.С. е собственик на апартамент
№ 124, находящ се в гр. София, ж.к. „Дървеница“, бул. ******, като същият е
подал и молба – декларация за откриване на партида на негово име пред ищцовото
дружество.
Следователно анализът на събраните по делото доказателства
обосновава извода, че въззивника Х.Ц.С. има качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 от ЗЕ (отм. 2012 г.),
който предвижда, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна
енергия. Действително с изменението на посочената дефиниция на § 1, т. 42
(отм.) ЗЕ през 2006 г. е изменена първоначалната дефиниция от
приемането на закона, която гласи, че потребителят на топлинна енергия за битови
нужди е физическо лице, което е собственик или титуляр на вещното право на
ползване за топлоснабдения имот. Замяната на изискването лицето да е титуляр на
вещно право на ползване с по-широкото понятие ползвател, не променя смисъла,
който следва да се влага в понятието ползвател, т.е. само лице, което е титуляр
на вещно право на ползване, именно поради липсата на промяна в дефиницията,
дадена в чл.
153, ал. 1 ЗЕ. Тази
разпоредба е променена едва през 2012 г. и то само с оглед промяната на
използвания в закона термин от потребител на клиент. При все това и досега
под клиент на топлопреносното предприятие по отношение на имотите в сграда в
режим на етажна собственост се разбира собственикът на имота или лицето,
притежаващо вещно право на ползване.
Следователно от приемането на ЗЕЕЕ (отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за битови нужди се
разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване (ползватели в
този смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на етажна собственост.
Договорът за възлагане на услугата
топлинно счетоводство сключен между етажната собственост от една страна и
помагача на ищеца от друга има действие и по отношение на ответника Х.С..
Валидната представителна власт на лицето, което го е подписало за всички етажни
собственици, е последица от решението на Общото събрание на ЕС за избор на
търговец, който да извършва дяловото разпределение – дружеството помагач.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката,
в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията
по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и
потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид липсата
на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ съдът
намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за
процесния период, публикувани най-малко в един местен и един централен
всекидневник са обвързващи между ищеца и ответника. Следователно решението е
обосновано в частта, с която СРС приема за доказано основанието (източниците на
вземанията, предмет на установителните искове).
Решението е обосновано и правилно в
частта, в която районният съд приема за доказан размера на задължението
за цена на топлинна енергия по отношение
на ответника Х.Ц.С. за сума в размер на 2 064,62 лв. за периода от м.03.2010 г. до м.04.2012 г. Претендираните
вземания не са установени единствено от счетоводните записвания на ищцовото
дружество и представените едностранно съставени частни документи. Изводът на
СРС е направен при съвкупна преценка на събраните по делото писмени
доказателства, включително чрез заключенията на съдебно-техническата, и
съдебно-счетоводната експертизи. От
заключенията на изслушаните пред първоинстанционния съд СТЕ и ССчЕ, които съдът
кредитира като обективни и компетентни, се установява, че сумите за топлинна
енергия за имота на ответника са начислени в съответствие с действащата към
съответния период нормативна уредба.
Съгласно
заключението на СТЕ се установява,
че Общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото
на всеки месец като с помощта на т.н. „терминал” се снема показанието на
топломера в 0,00 часа на първо число на месеца. От отчетеното количество ТЕ се
приспадат технологичните разходи. Дяловото разпределение през процесния период е извършвано от фирма
„Т.с.” ЕООД, а от м.05.2011 г. от „Термокомплект” ООД на база реален отчет на
разпределителите по т.6.4 от Приложението към Наредба 16-334. Топлата вода е
начислявана по реален отчет по т.5.2. от Приложението към чл. 61, ал. 1 от
Наредба 16-334 от 06.04.2007 г. Отчитането на постъпилата ТЕ в АС става по
топломер. Отчетената енергия, след приспадане на технологичните разходи, се
разпределя между потребителите в съответствие с нормативната уредба. Количеството
топлинна енергия за горещо водоснабдяване се разпределя между потребителите въз
основа на изразходваните от тях количества гореща вода отчетени по водомер и по
т.5.2. от Приложението към чл.61, ал.1 от Наредба 16-334 от 06.04.2007 г.
Количеството топлинна енергия за отопление се получава като разлика между
общото количество топлинна енергия /след приспадане на технологичните разходи/
и количеството топлинна енергия за горещо водоснабдяване. Количеството топлинна
енергия отдадена от сградната инсталация се определя от фирмата за дялово
разпределение по формула на база проектната отоплителна мощност на инсталацията
и денградусите за периода. Количеството топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, се разпределя пропорционално на пълния отопляем обем на имотите по
проект. Количеството топлинна енергия за отопление на отделните имоти се разпределя
между потребителите според показанията на техните уреди. Според вещото лице разпределението
е извършвано в съответствие на нормативните разпоредби и закони.
Съгласно заключението на ССчЕ се установява, че
след извършени прихващания, в процесния период, дължимата от ответника сума за
консумирана топлинна енергия е в размер на 2 064,62 лева за които няма
данни да са платени.
Неоснователни са доводите на ответника,
че не е установено точното количество доставена топлинна енергия, респ. не били
установени качествени изисквания. На първо място в ОУ на ищеца е въведено като
задължение за продавача да осигурява в абонатната станция температурен режим и
количество на топлоносителя, съответстващо на договорената мощност, за
подгряване на топлоносителя в сградната инсталация за отопление и на топлата
вода за битови нужди. Температурният режим е посочен като общ за цялата
топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници. Въведено е и задължение
за продавача с избрания от него температурен режим и количество топлоносител,
постъпващо в абонатната станция, да осигурява температура на подгрятата вода за
горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от подгревателя към сградната
инсталация и поддържане на предвидените по проект температури в отопляемите
помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса при изчислителни режими -
чл. 5 от ОУ. Съгласно чл. 17 от ОУ от 2008 г. продавачът е длъжен да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния
график на топлопреносната мрежа. Температурният график отчита промяната на
температурата на топлоносителя при промяна на температурата на околния въздух с
цел достигане на предвидената температура вътре в отопляемите помещения, когато
вътрешната отоплителна инсталация работи според предписанията. Температурният
график осигурява баланса между производство, пренос и минимизиране на
технологичните разходи и качество на топлоснабдяването. В посочените ОУ е
предвидено задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно температурния график на топлопреносната
мрежа. А според чл. 132, ал. 1 от ЗЕ операторът на топлопреносната мрежа (който
е част от топлопреносното предприятие) е длъжен да осигурява режима на работа
на топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбата по чл. 125,
ал. 3 - Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. А според
последната операторът на топлопреносната мрежа осигурява режима на работа на
топлоснабдителната система, като определя температурата и налягането на
топлоносителя в съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия
температурен график за постигане на минимални разходи при производството и
преноса на топлинната енергия до съоръженията на потребителите и следи за
спазването им.
Именно това определя качествените
параметри на доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за
конкретната температура на водата на битово горещо водоснабдяване - 55 градуса
на изхода от подгревателя към сградната инсталация, докато за отопление на помещенията
задължението на топлоснабдителното предприятие - продавач на топлинна енергия е
да осигури такива качествени показатели на подавания топлоносител, които
съобразени с конкретните атмосферни условия да осигурят достигане на
предвидените проектни температури в отопляемите помещения, при съответно
нормална работа и на вътрешната отоплителна система като част от сградната
инсталация. Тези параметри са определени точно и ясно, респ. посочен е
механизъм за определянето им в зависимост от предварително разчетени критерии.
От друга страна, задължение за ищеца
като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна
енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост. Оттук
отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители
се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна
инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация,
според чл. 140, ал. 3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за
разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите
на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии (§1, т.3 от ДР към Наредба № 16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост. А щом е така, то следва да се приеме, че етажните
собственици са длъжни да поддържат тези инсталации в подходящо за експлоатация
състояние. Монтираните отоплителните тела са собственост на собствениците на
имотите, които се топлоснабдяват.
При събрани доказателства, че
монтираният в сградата на етажната собственост топломер е сред уредите за
топлинно отчитане, одобрени от Националния център по метрология, в тежест на
въззивника е да докаже, че цялото разпределение, извършено от помагача на ищеца
на база отчетените стойности, е неточно.
На следващо място, по отношение на
количеството и качеството на доставената топлоенергия потребителят разполага с
възможност за рекламация при условията на Общите условия, която рекламация е
обвързана от определени срокове, каквато не се твърди и не се доказва да е била
направена, поради което и съдът приема, че е налице приемане на услугата от
страна на потребителя, съответно същата е била с необходимото качество. Следва
да се отбележи, че съгласно Решение № 507/22.01.2013 г. по гр. дело №1557/2011
г. на ВКС, IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо
задължителна практика за съдилищата, в тежест на ответника по иска е да докаже
твърденията, че извършеното вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на дружеството - топлинен счетоводител е неточно.
По
отношение на претенциите с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
настоящият съдебен състав намира следното:
Основателността на иска за мораторна
лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на
забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл.
30 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна
енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася,
като при забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Настоящият въззивен състав споделя
извода на СРС, че общият размер на обезщетението за забава върху вземанията за
главница в размер на 2 064,62 лева възлиза общо на 270,73 лева, считано от
01.05.2010 г. до 20.11.2012 г. както правилно е присъдил и първостепенния съд,
съобразявайки заключението на ССчЕ.
В упражнение на правомощията си по чл. 271
от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваната му част.
С оглед изхода на делото, разноски
следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД на основание чл.
78, ал. 8 ГПК в размер на 100 лв.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20244878
от 05.11.2020
г. по гр. д.
№ 8982/2013 г. по описа на СРС, ГО, 113 състав в обжалваните части, вкл. частта
за разноските.
ОСЪЖДА Х.Ц.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 100 лв., представляваща
сторените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.