РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - Русе, VIII състав, в публично заседание на десети
ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА адм. дело № 497 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, вр. с
чл. 145 АПК.
Образувано е по
жалба на Ю.И.П., чрез адвокат-пълномощник М.А., срещу Заповед за налагане на ПАМ № 100-ФК/09.03.2020
г., издадена от началник на отдел ОП – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, с която на оспорващия е наложена ПАМ – запечатване на търговски обект –
тараби №9 и №10, намиращи се в гр. Русе, пазар “Здравец - Изток”, стопанисван
от жалбоподателя, и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни
на основание чл. 186, ал. 1, т.3 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В жалбата се релевират основания за незаконосъобразност на заповедта. Жалбоподателят претендира съдът да я отмени в
цялост. Иска се и присъждане на сторените в производството разноски, за които е
представен списък /л.32 от делото/.
Ответникът по жалбата –
Началникът на Отдел
„Оперативни дейности“ - Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуален представител - главен юрисконсулт М., взема становище за
неоснователност на оспорването. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на платените от оспорващия разноски за адвокат и претендира
тяхното намаляване.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
По фактите.
От представените с административната преписка писмени
доказателства се установява, че на 05.03.2020 г. в 11,30 ч. е извършена проверка на търговски обект – тараби
№9 и №10, намиращи се в гр. Русе, пазар „Здравец – Изток“, стопанисван от
жалбоподателя, при която е констатирано, че като лице по чл.3 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 г. на МФ със стационарен търговски обект извършва търговска
дейност без за целта да има монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в
компетентната ТД на НАП ФУ с изградена дистанционна връзка с НАП за отчитане на
регистрираните продажби и получени суми в брой. За извършена контролна покупка
на портокали на стойност 2.38 лв., заплатена в брой, на място в обекта от
органа по приходите на 05.03.2020 г. не е издадена фискална касова бележка.
Резултатите от проверката са материализирани в Протокол
за извършена проверка сер. АА № 0387349 /05.03.2020 г. /л.8-л.10 от
преписката/.
С оспорената по делото Заповед за налагане на ПАМ № 100-ФК/09.03.2020
г., издадена от началник на отдел ОП – Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, на жалбоподателя е наложена ПАМ – запечатване
на търговски обект /горепосочения/, стопанисван от него и забрана за достъп до
него за срок от 14 (четиринадесет) дни на основание чл. 186, ал. 1 и чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС. В заповедта има изрично позоваване на горецитирания протокол за
извършена проверка /ПИП/ и изцяло е възприета описаната в него фактическа
обстановка. Във връзка с констатациите при проверката от административния орган
е прието, че жалбоподателят е извършил
нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ вр. с чл.118,
ал.1, т.3 от ЗДДС.
От представения от оспорващия в хода на съдебното
производство документ с последна заверка №1811 от 09.03.2020 г. и с предходни
от 16.03.2018 г. и от 14.03.2017 г. от ОД „Земеделие“ - Русе е видно, че той е
регистриран земеделски производител /л.19 от делото/. В това си качество той е
сключил, като наемател, Договор № 3И-43010
от 19.02.2020 г. с „Общински пазари“ ЕООД /наемодател/ с предмет
временно и възмездно ползване на обект №10 , находящ на пазара
„Здравец-Изток“ в гр.Русе с обща площ от
3 кв.м. – търговска маса за продажба на селскостопанска продукция /л.28 и л.29
от делото/. При идентични условия е сключен и договор за възмездното ползване
на обект №9 на пазара „Здравец- Изток“ в гр.Русе с площ от 3 кв.м. – Договор №
3И-43009 от 19.02.2020 г. /л.30 и л.31
от делото/.
От разпитаните по делото свидетели Б. /син на съпругата
на жалбоподателя/ и Дяков /стопанисващ магазин на пазара “Здравец-изток”, в
близост до процесните две тараби/ се установява, че на тарабите се продават
стоките, които оспорващият произвежда като земеделски производител. В този
смисъл са и дадените от обяснения от самия Ю.П.. Обясненията на страната и
показанията на посочените двама свидетели се потвърждават и от свидетелските
показания на Ч. /служителят на НАП, извършил проверката на 05.03.2020 г./.
Според него, освен портокалите, от които е извършена контролната покупка, е
нямало предлагани други цитруси, а са се продавали описаните в ПИП плодове и
зеленчуци - домати, пипер, ябълки,
картофи и др.
По делото е спорен въпросът – извършена ли е контролната
покупка на портокали от тараба №9 или №10 на стойност 2.38 лв. в деня на
продерката. Съдът намира за установен този факт въз основа на отразеното в ПИП
и показанията на свидетеля Ч.. Последният установява, че плодовете са били
изложени в щайга на тараба, с обявена цена от 2.00 лева. Тезата на оспорващия,
че плодовете са били за лична консумация, а не за продажба, е защитна. Тя се
подкрепя от разпитания по делото Баладин, който твърди, той е занесъл на
жалбоподателя на работното му място на тарабите на пазара в “Здравец-изток”
портокали в щайгичка за консумация за дома им, които били дадени от неговия
чичо, стопанисващ магазин на пазара “Олимп” в гр.Русе, на който работи
свидетелят на тараба, също стопанисвана от жалбоподателя. В този смисъл са и
показанията на св.Дяков. Показанията съдът цени като недостоверни, тъй като те
се опровергават от удостоверените в ПИП обстоятелства, а също и от разпита на
служителя от приходната администрация, извършил проверката, който е
незаинтересован. Отделно от това, те са компрементирани от безспорно установени
факти, че стоката /портокалите/ е била на едната от тарабите и очевидно е била
предлагана, след като от нея е продадено
количество на клиенти по обявената цена.
По правото
Жалбата е процесуално допустима. Подадена e от надлежна страна – адресата на процесната ПАМ. Заповедта е получена лично от лицето
на 04.08.2020 г., видно от разписката на л.7 от преписката. Жалбата до съда е
подадена на 18.08.2020 г., чрез административния орган, с което е спазен законоустановения 14-дневен срок за оспорване по
чл.149,ал.1 от АПК вр. чл.186,ал.4 ЗДДС.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Обжалваната заповед е
издадена от компетентен административен орган - в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал.3, предл. второ ЗДДС. Видно от съдържащата се в
приобщената към делото административна преписка Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от
17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, на основание чл. 10, ал. 1, т.
1 от Закона за Националната агенция за приходите, чл. 186, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, Директорите на Дирекции „Контрол“ в Териториалните
дирекции на НАП и Началниците на Отдели „Оперативни дейности“ в Дирекция
„Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП са
оправомощени да издават заповеди за налагане на принудителни административни
мерки „Запечатване на обект“ по чл. 186 от ЗДДС /л. 14 и л.15 от преписката/.
Спазена
е изискуемата писмена форма - заповедта съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й.
Според чл. 186, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, на която
се позовава административния орган в процесната заповед, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което като е
задължено, не използва фискално устройство или използва фискално устройство,
което няма изградена дистанционна връзка. Тази норма е обвързана с разпоредбата
на чл.7, ал.2 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби
чрез електронен магазин /Наредба №Н-18 или само Наредбата/, според която не се
допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл.
3 без функциониращи
ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба.
Действително извършената
контролна покупка, без издадена касова бележка, е в нарушение на правилото на
чл.7,ал.2 от Наредба Н-18 и то е безспорно доказано. Съдът споделя възприетото
от органа основание за налагане на ПАМ по чл.186, ал.1, т.3 от ЗДДС. Административният орган по повод
констатираното при проверката е формирал извод, че Ю.П. отговаря на
изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. и като лице със
стационарен обект извършва търговска дейност, но в нарушение на наредбата - без
за целта да има монтирано и въведено в експлоатация, регистрирано в НАП ФУ, с
което е осъществен фактическият състав на нормата на чл.186, ал.1, т.3, предл.
първо от ЗДДС - не използва фискално устройство.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от
Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него
продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, като с оглед чл. 7, ал. 1 от
Наредбата лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и
използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на
обекта.
Изключение от общото правило
на чл. 3 е уредено в чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредбата, съгласно който не е
задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез
ФУ/ИАСУТД лице, което извършва следните дейности: продажби на собствена и непреработена
селскостопанска продукция от физически лица, които не са търговци по смисъла на
Търговския закон, с изключение на продажби във или от
търговски обекти в лицензираните стокови борси, тържища или пазар на
производители по смисъла на Закона за стоковите борси и тържищата или закрити помещения, като магазин,
склад или други подобни.
Коментираното изключение не
може да бъде приложено за случая, тъй като по отношение на оспорващия са налице
някои, но не всички, предвидени в разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба
Н-18 предпоставки. Стопанисваните от него тараба №9 и тараба №10 на пазара
”Здравец-изток” в гр.Русе са предназначени за продажба и реализация на
зеленчуци и плодове, произведени от дейността му като земеделски производител.
Юлиан П. е физическо лице, регистриран ЗП, и същият не е търговец по смисъла на
Търговския закон, като в обратната насока липсват
както твърдения, така и доказателства. Ползваните от него обекти се намират
на пазар в гр.Русе, който не е закрито
помещение и е стопанисван от общинско предприятие гр.Русе /наемодателя по
договорите за наем коментирани по-горе/, което не е регистрирано в съответните
регистри на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Независимо
обаче, че стопанисваните от П. тараба №9
и тараба №10 на пазара ”Здравец-изток” в гр.Русе са предназначени за продажба
на зеленчуци и плодове, произведени от дейността му като земеделски
производител, то при проверката е констатирано предлагане и продажба и на
стока, неотговаряща на критериите - собствена и непреработена селскостопанска
продукция. При това положение лицето не се освобождава от задължително
регистриране на продажбата чрез ФУ, както е в конкретния случай, доколкото
контролната покупка – портокали не е от продукция, произведена от ЗП /обратното
изобщо не се твърди от оспорващия, а и
няма как да бъде такава с оглед на вида й - цитрусови плодове/.
Независимо от горното, съдът намира, че е
допуснато нарушение на материалния закон при издаване на оспорената заповед.
Анализът на разпоредбата на чл.186, ал.1 ЗДДС води на извод, че предвидената в
закона ПАМ е със съдържание запечатването на търговския обект, в който е
осъществено констатираното от приходните органи нарушение по ЗДДС. В
разглеждания случай е постановено запечатване на тараба №9 и тараба №10 на
пазара “Здравец-изток” в гр.Русе. Въпросните тараби са два самостоятелни
обекта, макар и стопанисвани от едно и също лице - жалбоподателя като ЗП. Това
следва от анализираните по-горе договори за наем с общинското предприятие,
видно от които всяка от тарабите е отдадена под наем на земеделския
производител като отделен и самостоятелен обект. Обособеността им се установява
и от свидетелите по делото, вкл. и от св.Ч., според който между тарабите е
имало пътечка и е било видимо, че са две отделни. Всяка от тарабите
представлява индивидуален търговски обект по смисъла на параграф 41 от ДР на
ЗДДС, според който "търговски обект" е всяко място, помещение или
съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси,
във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че
помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели
(например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим
имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен
склад или превозно средство, от което се извършват продажби. От свидетеля Ч. се
установява, че стоката портокали, от която е направена контролната покупка, е
била изложена само на една от тарабите. Видно от ПИП, при извършената проверка,
от жалбоподателя са били представени и двата договора за наем на тарабите,
съответно за тараба №9 и тараба №10. В протокола обаче липсват каквито и да е
констатации на кой конкретно обект от двата са били изложени цитрусите, респ.
на кой обект е извършената контролната покупка на портокали от проверяващите. При
това положение неправомерно със заповедта е постановено запечатване на двата
обекта, без да е изяснено в кой от тях е извършено нарушение и евентуално за който
би било налично основание да се разпореди запечатване.
Съдът приема, че и
срокът от 14 дни за запечатване на
обекта не отговаря на тежестта на нарушението и не е съобразен с целите
предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ. Следва да се отбележи, че
контролните органи не са установили при проверката да е извършвана продажба на
продукция, различна от собствената на земеделския производител, извън стоката
“портокали”, от която е направена контролната покупка. Точно обратното, според
свидетеля Ч. е нямало предлагане на тарабите на други цитросови плодове, а е имало за продан плодове и зеленчуци,
каквито видове са отразени в ПИП, и за които не е установено да не са собствено
производството на регистрирания земеделски производител. Следователно, в обекта
предлаганата стока, несобствено производство е било изключение – един вид, в
малко количество - една щайга /установено от събраните по делото гласни
доказателства/. Следва да бъдат отчетени и характеристиките на обектите - малък
по площ стационарен обект /независимо за коя от двете тараби/, с площ от 3
кв.м., за продажба на селскостопанска продукция. Липсват данни и за каквито и
да е предходни нарушения на ЗДДС от оспорващия. При определяне
продължителността на срока на ПАМ административният орган действа при условията
на оперативна самостоятелност, като съобразява същия с всички факти и
обстоятелства за конкретния казус. В случая той не е сторил това и определеният
срок от 14 дни е необосновано завишен, с което прилагането на ПАМ е в нарушение
и на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Това също е основание за отмяна на
оспорената ПАМ.
С оглед гореизложеното съдът приема,
че заповедта за налагане на ПАМ е незаконосъобразна, а оспорването й е успешно
проведено.
При този изход на спора на оспорващия
се следват разноски на основание чл.143, ал.1 от АПК. Същият е сторил такива за
държавна такса в размер на 10 лв. /л.11 и л.12 от делото/ и възнаграждение за
адвокат в размер на 400 лева – договорено и заплатено в брой, установено с
представения договор за правна защита и съдействие /л.17 от делото/. Ответникът
е направил възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК за прекомерност на така заплатеното
адвокатско възнаграждение спрямо правната и фактическа сложност на делото.
Възражението е неоснователно. Според чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.,
минималното адвокатско възнаграждение по административни дела без определен
материален интерес, извън случаите по ал. 2, между които настоящият случай не
е, възлиза на 500 лева. Заплатеното от оспорващия възнаграждение е в този
размер и не се следва намаляването му. Общо разноските, които се присъждат на
страната са 410 лева. Съобразно правилото на § 1, т. 6 от ДР на АПК същите подлежат на репариране от
НАП.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на ПАМ № 100-ФК/09.03.2020
г., издадена от началник на отдел ОП – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, с която на Ю.И.П. *** е наложена ПАМ – “запечатване на търговски обект” –
тараби №9 и №10, намиращи се в гр. Русе, пазар “Здравец - Изток”, стопанисван
от Ю.И.П. ***, и забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на
основание чл. 186, ал. 1, т.3 и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите –
гр.София да заплати на Ю.И.П., с ЕГН **********, и съдебен адрес: ***, сумата
410 лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.
СЪДИЯ: