№ 1492
гр. Велико Търново, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20234110102050 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на Б. С. М. срещу Й. Д. Й. -
М.а, с която се иска прекратяване на сключения между страните граждански брак.
С молбата се претендира упражняването на родителските права спрямо
малолетния С. Б.ов М. да бъде предоставено на ищеца, при който да бъде и
местоживеенето на детето, като за ответницата бъде определен режим на лични
отношения и последната да заплаща месечна издръжка за сина си.
Ищецът твърди, че с ответницата са съпрузи, както и че от брака им е роден
малолетният С. Б.ов М.. Заявява, че в началото на тази година отношенията между
страните са с влошили до степен, че ответницата е напуснала семейното им
жилище и понастоящем двамата напълно отделно един от друг организират
личния си живот. Сочи, че след раздялата им той е поел грижите за сина им.
Особеният представител на ответницата изразява становище за допустимост
на предявения иск, но заявява, че по неговата основателност ще вземе становище
след събиране на всички доказателства. Счита, че в случай, че родителските права
се предоставят за упражняване на бащата, следва да бъде разширен режимът на
лични контакти с майката.
В открито заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
молбата и моли за допускане на искания развод.
Особеният представител на ответницата изразява становище за
основателност на иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
От представеното удостоверение е видно, че страните са съпрузи, като бракът
1
им е сключен на 29.8.2011 г. в гр. Велико Търново.
От брака на страните е роден непълнолетният С. Б.ов М..
Според показанията на св. И. А. съпрузите са във фактическа раздяла от м.
юни 2023 г., когато ответницата е напуснала семейното жилище и е заМ.ла за
чужбина. Свидетелката сочи, че след напускането на майката грижите са
непълнолетния син на страните са поети от бащата, който се справя в това си
начинание. Заявява, че от майката на ищеца и от други хора, включително от
лични впечатления, е узнала, че ответницата има друг мъж в живота си и че няма
намерение да се връща в страната.
В показанията си св. Е. Г. потвърждава, че съпрузите са във фактическа
раздяла от няколко месеца, когато ответницата е заМ.ла за чужбина. Потвърждава,
че понастоящем за децата им се грижи ищецът.
От изложеното в социалния доклад става ясно, че пред социалните
работници непълнолетният син на страните е заявил, че майка му е напуснала
семейното жилище и понастоящем живее в чужбина. Детето е споделило, че се
чувства добре при баща си и че занапред иска да живее с него.
При така установените факти, съдът намира предявения иск за развод поради
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, за доказан по основание. От
установената по делото фактическа обстановка, може да се направи несъмнен
извод, че след фактическата им раздяла в отношенията между страните липсва
взаимна привързаност и разбирателство, както и че е налице непоправимо
разстройство на брачната връзка, която не може да бъде заздравена и да се
възстанови нормалното й съдържание. Потвърждение за това състояние е и
безспорно установената фактическа раздяла между съпрузите, с което е нарушен
принципа за съвместно съжителство. Установеното отчуждение обезсмисля
брачната връзка и я прави ненужна, лишена от социалната й функция, поради
което и настоящото фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с
целите на брака. По тези съображения съдът намира, че бракът на страните е
дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК.
Съдът намира за основателно искането на ищеца упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака непълнолетно дете да
бъде предоставено на него, където да бъде и неговото местоживеене. Тъй като при
възлагане упражняването на родителските права следва да се вземе предвид
възрастта и пола на детето, както и установеното вече фактическо положение,
съдът намира, че интересите на детето биха били защитени пълноценно от
бащата, при който същото живее и понастоящем и който е създал за него сигурна
и безопасна семейна среда, в която потребностите му са защитени. Тук не може да
не бъде отчетена и липсата на всякаква информация за местоживеенето и
намеренията на майката, поради което възлагането родителските права на нея е
очевидно невъзможно.
И все пак не може да не се отчете необходимостта от осигуряване на
възможност за контакт с майката – в случай, че последната все пак прояви
желение за такъв. В исковата молба се моли за определяне на режим на лични
контакти всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 09:00 часа в
събота до 19:00 часа в неделя, както и един месец през лятото, а в отговора на
2
исковата молба се иска допълване на този режим с половината от официалните и
от личните празници на детето, като посоченият режим се възприема от съда за
подходящ към настоящия момент.
Относно дължимата издръжка за детето, съдът съобразява установения в чл.
142 СК минимален размер, както и факта, че претендираната издръжка е именно в
този минимален размер, поради което претенцията следва да бъде уважена за
сумата от 200.00 лева.
Искането на ищеца за предоставяне ползването на семейното жилище е
основателно и следва да бъде уважено.
Страните не си дължат издръжка един друг след прекратяване на брака, а
съпругата следва да запази брачното си фамилно име, предвид липсата на искания
в тази насока.
Съгласно чл. 329, ал. 1 ГПК, по брачните дела, когато съдът не се произнася
по въпроса за вината разноските остават в тежест на страните така, както са ги
направили. На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, съдът определя държавна такса за допускане на
развода в размер на 40.00 лева, която следва да бъде заплатена от страните
поравно. Ответницата следва да заплати и дължимата държавна такса върху
присъдената издръжка за детето, възлизаща на 288.00 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 322 ГПК, вр. чл. 49 СК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на
29.8.2011 г. в гр. Велико Търново между Б. С. М., ЕГН ********** и Й. Д. Й. /след
брака Й./, ЕГН **********, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се
произнася по въпроса за вината.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
непълнолетния С. Б.ов М., ЕГН ********** на бащата Б. С. М., при когото
определя и местоживеенето на детето.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между детето С. Б.ов М. и майката
Й. Д. Й., както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от
09:00 часа в събота до 19:00 часа в неделя, един месец през лятото, когато бащата
не е в платен годишен отпуск, както и половината от официалните празници за
страната и половината от личните празници на детето.
ОСЪЖДА Й. Д. Й. да заплаща за сина си С. Б.ов М. месечна издръжка в
размер 200.00 лева, считано от подаване на исковата молба - 11.7.2023 г. до
настъпването на законна причина за изменението или прекратяването на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, която
издръжка е платима до 30-то число на текущия месец.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругът Б. С. М. да ползва
семейното жилище, находящо се в гр. Велико Търново, ул. „***“ № 5В, ет. 1, ап. 5.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата Й. Д. Й. да запази
3
брачното си фамилно име – Й..
ПОСТАНОВЯВА, че след прекратяването на брака страните не си дължат
издръжка един на друг.
ОСЪЖДА Б. С. М. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер от 20.00
/двадесет/ лева за допускане на развода, както и държавна такса в размер на 5.00
/пет/ лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Й. Д. Й. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд - Велико Търново държавна такса в общ размер от 308.00
/триста и осем/ лева за допускане на развода и за присъдената издръжка, както и
държавна такса в размер на 5.00 /пет/ лева – в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4