Р Е Ш Е Н И Е
№ 86 27.01. 2021 година гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен състав,
на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година,
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: . ХРИСТО ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. МАРИНА НИКОЛОВА
2. ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г. Д.
с участието на прокурора Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 2534 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Бългериън уайт шелс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Сливница 6А, ет.6, офис 12, представлявано от управителя С.В., против решение № 260367 от 23.10.2020 г. постановено по АНД № 3054/2020 г. на РС – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 02-0002071/ 08.07.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ),на основание чл.415в, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от КТ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв.
В касационната жалба се повтарят възраженията, изложени пред районния съд. Сочи се нарушение на принципа non bis in idem, тъй като при същата проверка, на същата дата на дружеството били наложени няколко имуществени санкции за идентични нарушения – неизпълнение на едно и също нарушение. Сочат се още пороци в съдържанието и реквизитите на АУАН и НП относно датата и мястото на нарушението. Твърди се, че по делото не било установено въз основа на какъв ЮФ било възникнало трудовото правоотношение, както и къде бил уреден размерът на възнаграждението. Оспорва се изводът за доказаност на нарушението. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което се отмени обжалваното наказателно постановление. В условията на евентуалност се иска приложение на чл.415в от КТ или изменение към по-нисък размер имуществена санкция. Не се сочат нови доказателства.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не изпраща представител.
Ответникът дирекция „Инспекция по труда“ – Бургас, се представлява от упълномощен юрисконсулт. Оспорва касационната жалба и пледира първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на прокуратурата поддържа становище за неоснователност на оспорването. Не сочи доказателства.
След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение на Районен съд – Бургас е потвърдено наказателно постановление № 02-0002071/ 08.07.2020г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, с което за нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ), на основание чл.415в, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от КТ на „Бългериън уайт шелс“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. За да постанови решението си съдът приел фактическата обстановка за безспорно установена от събраните по делото доказателства. Обсъдил е възраженията на жалбоподателя и приел, че фактите са били правилно квалифицирани от АНО, но неправилно бил приложен привилегированият състав на чл.415в от КТ. С оглед забраната за влошаване положението на жалбоподателя, съдът изложил мотиви, с които потвърдил наказателното постановление.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
В обстоятелствената част на НП е посочено, че „Бългериън уайт шелс“, в качеството на работодател, не изпълнил задължително предписание на ДИТ Бургас, дадено с т.3 от протокол № ПР 2001258/07.02.2020 г. да изплати на работника Василка Тодорова Михалева трудовото възнаграждение за месец октомври 2019 г. в размер на 620,58 лв. Същата полагала труд като „работник почистване“ в цех за преработка на миди, стопанисван от дружеството-работодател. Срок за изпълнение 02.03.2020г. В дадения срок указанието не било изпълнено. Нарушението е установено при извършена последваща проверка на 05.03.2020г. и 11.03.2020г., до приключване на която не били представени доказателства за изпълнение на задължителното предписание. АНО посочил още, че при разглеждане на административнонаказателната преписка се установило, че нарушението било отстранено и от него не са настъпили вредни последици, поради което приложил правната норма на чл.415в ал.1 КТ.
Настоящият касационен състав, счита, че решението на Районен съд – Бургас е правилно.
Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, според което за идентични нарушения – неизпълнение на едно и също предписание, на дружеството били наложени няколко санкции. По делото е безспорно доказано, че при проверката, извършена от ДИТ – Бургас били установени множество нарушения на трудовото законодателство, извършени от „Бългериън уайт шелс“ ООД. Тези нарушения са описани в протокол ПР 2001258/07.02.2020г. Касаторът не оспорва фактическите констатации, но счита, че протоколът съдържа само едно властническо волеизявление, с което за него се създават и възлагат няколко задължения, а тяхното неизпълнение съставлява едно административно нарушение.
Разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ указва, че работодателят е длъжен в установените срокове, да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. С процесното НП касационният жалбоподател е санкциониран за неизпълнение в срок на предписание за изплащане на трудово възнаграждение на работника В.М.. В хода на проверката са установени и други нарушения на същата разпоредба, които касаят други физически лица-работници, поради което на касатора са дадени няколко предписания. Въпреки, че те са материализирани в един протокол, всяко от тях представлява отделно властническо волеизявление на административния орган. Неизпълнението на всяко от предписанията съставлява нарушение и е самостоятелно фактическо основание за налагане на предвидената в закона санкция.
Неоснователно е възражението за наличие на пороци в съдържанието и реквизитите на АУАН и НП относно датата и мястото на нарушението. Надлежно е описан срокът, даден от АНО за изпълнение на предписанието, както и датата, на която е установено неизпълнение на същото. Посочено е мястото на установяване на нарушението.
Неоснователно е възражението, според което не било установено въз основа на какъв ЮФ било възникнало трудовото правоотношение, както и къде бил уреден размерът на възнаграждението. По делото е налично неоспорено от касационния жалбоподател доказателство – фиш за работна заплата на лицето В.М.от който е виден размерът на трудовото възнаграждение, и въз основа на което съдът приема, че между страните е било налице валидно трудово правоотношение.
Съгласно чл.415в, ал.1, предл. първо от КТ (специален по отношение на чл.28 ЗАНН), за нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. При определяне размера на санкцията, наказващият орган е посочил, че нарушението е отстранено и от него не са настъпили вредни последици, поради което е наложил същото по реда на чл.415в от КТ, който е привилегирован състав, а не по реда на чл.415, ал.1 от КТ, който предвижда имуществена санкция от 1500 до 10 000 лв. Преценката на районния съд за потвърждаване размера на санкцията от 300 лв. е правилна и направените в тази връзка изводи се споделят и от настоящата инстанция. Настоящата касационна инстанция се солидаризира с направените изводи от първоинстанционния съд по отношение на приложението на привилегирования състав на нарушение, но поради невъзможност за влошаване на положението на жалбоподателя не може да се измени наказателното постановление. При така направените изводи, предвид констатирания период на закъснение при плащането (октомври 2019 – юли 2020), размерът на санкцията не следва да бъде намален.
Изложеното мотивира касационния състав да приеме, че решението на РС – Бургас е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане на възнаграждение на юрисконсулт. Искането е основателно съобразно изхода на делото и възнаграждение се дължи на основание чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.63, ал.3 от ЗАНН. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и с оглед фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да бъде 80 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260367 от 23.10.2020 г., постановено по НАХД № 3054/2020 по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Бългериън уайт шелс“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Сливница 6А, ет.6, офис 12, представлявано от управителя С.В., да заплати на ИА „Главна инспекция по труда“ сумата от 80 лв., юрисконсултско възнаграждение в касационното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.