Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Бургас, № 2045 / 09 ноември 2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
гр.Бургас, VІ състав, в съдебно заседание на девети октомври, през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар М.Вълчева, като разгледа докладваното от съдията адм.д. № 621 по описа
за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по
реда на чл.284
и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
(ЗИНЗС) във връзка с чл.203
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Ищецът
Г.Д.О. с адрес ***, ЕГН **********, е предявил иск против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” за заплащане на обезщетение в размер на 15 000
лв., представляващо
нанесени неимуществени вреди вследствие на изтезание, нечовешко или нехуманно
отношение, изразено в недостатъчна жилищна площ, осветление, проветряване,
условия за двигателна активности и други, причинени от действия и бездействия
на служители от Затвора Бургас за периода от 15.08.2015 г.-01.10.2017 г., ведно
със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
плащане, както и направените разноски.
В
исковата молба се твърди, че ищецът приз август 2015 г. бил настанен в IX група
на петия етаж в затвора, килия № 512. Помещението било с площ от 16 кв.м, и се
обитавало от общо 18 човека. Леглата били на три етажа. В килията нямало маса и
столове. Имало два неотваряеми прозореца, което не позволявало в стаята да
навлиза достатъчно дневна светлина и свеж въздух. Непосредствено пред
прозорците били поставени леглата. О. твърди още, че осветлението се състояло
от две електрически крушки, излъчващи слаба светлина. В помещението нямало
обособен санитарен възел и за естествени нужди обитателите на килията използвали
пластмасова кофа и/или шишета. Отоплението се осигурявало от един радиатор на
парното с три ребра. Банята представлявала тясно помещение без съблекалня, в
която били поставени два душа. Там имало прозорец, но без стъкло. По график къпането
се извършвало два пъти седмично. Обикновено единият от душовете не работел и
лишените от свобода били принудени да се изкъпят за по 2-3 минути, а някои от
тях се лишавали от тази възможност поради липса на време, тъй като групата
обикновено била от над 100 души. В килията и помещенията за общо ползване
хигиената била много лоша. От страна на администрацията не се извършвани
санитарно-хигиенни мероприятия, които да доведат до някакъв ефект. Почистването
било провеждано формално и много рядко. Вследствие на това навсякъде било пълно
с дървеници, мишки и комари, като на моменти положението ставало бедствено. В
същото време администрацията не позволявала да се внасят в затвора каквито и да
било препарати за дезинсекция, нито е зареждала с такива затворническата лавка.
През
декември 2015г. О. бил преместен заедно с цялата група на третия етаж в 302
килия, където условията били същите с тази разлика, че в помещение с площ от 7
кв.м този път били настанени 4 души.
През
месец юни 2016 г. затворникът бил преместен в IV група, 301 килия. Помещението
било с площ от 16 кв.м и там съжителствал с още 15 лишени от свобода при същите
лоши условия.
През
месец май 2017 г. било осъществено последното преместване на О. в друга килия.
Той бил настанен на същия етаж в IX група, 306 килия и това продължило до
01.10.2017г.. Помещението било с площ от 12 кв.м и обитавано от 12 души. Леглата
отново били на три етажа, разположени по такъв начин, че да закриват двата
прозореца и да не дават възможност да се отварят. В това помещение също липсвал
санитарен възел и затворниците удовлетворявали естествените си нужди през нощта,
в пластмасова кофа и/или шишета. Температурата и задухът били непоносими. Липсата
на санитарен възел била причина за чести конфликти между обитателите, водещи до
опити за забрани да се ползва кофата през нощта, тъй като след като се напълни,
миришела ужасно.
О.
твърди, че през лятото съчетанието на високи температури, пренаселеност и
миризми не позволявало да се спи дори при открехнат прозорец. Единствената
грижа която затворническата администрация полагала относно хигиената, се състояла
в предоставянето на 1 сапун на месец за лишен от свобода за лична хигиена и пране.
През
процесния период от средата на месец август 2015г. до 01.10.2017 г. в
помещенията, които обитавал О. били правени три обезпаразитявания, които
останали без ефект. Твърди, че където и да е настаняван, площта на килиите била
малка и не отговаряла на минималните изисквания за 4 кв.м площ на човек.
Ищецът
посочва, че в следствие на умишленото му поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наложеното наказание, изразяващи се в лишаване от правото на
минимална жилищна площ от 4 кв.м, на пряк достъп до дневна светлина и
възможност за естествено проветряване, на постоянен достъп до санитарен възел и
течаща вода са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в сериозно
засягане на личността и достойнството, и преживяване на страдания.
Претендира
присъждане на исканото обезщетение за посочения период, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане, както и
направените разноски.
В
съдебно заседание ищецът, лично и с представител по пълномощие, поддържа
исковата молба, ангажира доказателства и пледира за уважаване на предявените
претенции.
Ответникът
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в писмен отговор (л.36) оспорва
основателността на предявения иск, както и размера на претендираното
обезщетение. Твърди, че не е осъществен фактическия състав на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС,
тъй като не е безспорно доказано настъпването на вреди вследствие на
незаконосъобразното бездействие на органите на ГДИН. Иска предявеният иск да
бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Факти:
Към
отговора на ответника е представена справка (л.46) от началника на затвора, в
която е посочено, че лишеният от свобода О. изтърпява наказание „доживотен затвор“ с начало на
наказанието 23.04.1997г. при изменен от комисия по чл.17 от ЗИН от 11.06.2008г.
режим – строг и бил настанен в общи
помещения с останалите лишени от свобода с условие за съвместно участие в
трудови, възпитателни, образователни, спортни и др. дейности.
Справката
съдържа данни за настаняването на ищеца в Затвора Бургас за процесния период от 15.08.2015г. до
01.10.2017г., както следва:
От 05.03.15г. О. е настанен в IX гр. III-ти етаж (малък коридор). На територията на
групата числеността варирала до 65 лишени от свобода, в обща жилищна площ от
116,81 кв.м, разположени в 6 спални помещения с площ от 14,76 кв.м до 21,74
кв.м. В тези спални помещения са настанявани, в зависимост от квадратурата
съответно от 7 до 16 лишени от свобода, което прави средно по 1,34 кв.м на лишен от
свобода. Етажът разполага с отваряеми прозорци, с размери 1,30 м / 0,75 м.
На 04.08.2016г. затворникът е бил настанен
в V гр. III-ти етаж (голям
коридор), където
числеността е
варирала около 185 лишени от свобода, в обща жилищна площ от 260,20 кв.м,
разположени в 10 спални помещения от 16,40 кв.м до 30,95 кв.м, в които са
настанявани между 11 и 23 лишени от свобода, което прави средно по 1,34 кв.м на
лишен от свобода.
На 19.06.2017г., с оглед стартирането на
строително ремонтните дейности в корпуса на затвора, О. е бил настанен в IX гр.
III-ти етаж (малък
коридор). На територията на групата числеността е
варирала до 85 лишени от свобода, в обща жилищна площ от 116,81 кв.м,
разположени в 6 спални помещения от 14,76 кв.м до 21,74 кв.м, в тях са
настанявани, в зависимост от квадратурата съответно от 7 до 18 лишени от
свобода, което е средно по 1,34 кв.м на лишен от свобода. В тези помещения имало
отваряеми прозорци, с размери 1,30 м / 0,75 м.
Според справката, не се пазят данни точно,
в кое спално помещение е бил настанен О..
В справката е посочено още, че до юни 2017
г. сградата на корпуса на затвора, не е разполагала със самостоятелни тоалетни
и течаща вода в спалните помещения. През деня всички помещения на групите са
отворени и лишените от свобода са имали свободен достъп до течаща вода и
санитарен възел в обособените за това помещения.
Санитарният възел на III-ти етаж (малък
коридор) е разполагал с 2 душа и 2 тоалетни. Санитарният възел на III-ти етаж (голям
коридор) e разполагал с 3 душа, 3 умивалника и 4 тоалетни. За
тъмната част от деня са осигурени кофи с капаци. Проблеми с водоснабдяването не
е имало. Непрекъснато било подавано съответното количество течаща
вода, предимно студена, а по график (два дни в седмицата) и топла. Възникналите
аварии и материални повреди се отстранявали в кратки срокове.
Относно обезпаразитяването на помещенията
в корпуса на затвора в процесния период, в справката се твърди, че такова се извършвало
периодично. Конкретни данни за отделно спално помещение не се съхраняват, тъй
като дейността по обезпаразитяване се извършва във всички спални помещения на
лишените от свобода, настанени в Затвора Бургас. Фактури, заявки и протоколи за
заплатени материали и услуги по обезпаразитяване се пазят в архива на сектор
„ФЛКР", но не са представени по делото.
Посочва се още, че всеки месец до 10-то
число се раздават санитарни материали за почистване на спалните помещения и
общите части. Всеки лишен от свобода получава сапун, за поддържане на лична
хигиена.
Проветряването и вентилацията в спалните
помещения се осъществявало по естествен начин, чрез отваряне на прозорци и
врати, а през летния сезон и чрез ползване на вентилатори. През зимния период
отоплението в корпуса на затвора се осъществява чрез локално парно. Реда и
начина на топлоподаване е утвърден със заповед на началника на затвора.
Престоят на открито се извършвал съобразно
чл.86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС.
Началникът на затвора е посочил, че строително
ремонтните дейности в корпуса на затвора, съобразно международните изисквания
за третиране на лишените от свобода, са започнали на 08.09.2016г., когато е
дадена строителна линия.
Относно настаняване на лишения от свобода Г.Д.О.
в ЗО „Дебелт", началникът на затвора посочва, че същият е с присъда „доживотен
затвор“, поради което не отговаря на законовите предпоставки за настаняване в
общежитието.
По молба на О., на 11.06.2008г., той е настанен
в общи помещения с останалите лишени от свобода с условия за съвместно участие
в трудови, възпитателни, образователни, спортни и др. дейности.
От справката се установява още, че приемо-предавателният
протокол на корпус В, ляв голям коридор (109,85 кв.м), в Затвора Бургас е
подписан на 28.09.2017г. От този момент е стартирал процесът по настаняване на
лишени от свобода от бивша IX-та група, в която е
бил разпределен О.. Същият е настанен в спално помещение № 301 с площ 14,40
кв.м, което разполага с тоалетна (1,17 кв.м) и кухненска мивка с постоянно
течаща вода. В помещението с О. са настанени още 3 лишени от свобода.
Към
настоящия момент в Затвор Бургас непрекъснато се подава течаща вода, предимно
студена, а по график (два дни в седмицата) и топла. Санитарното помещение е
разделено на две зони с душове, на площ от 8,12 кв.м са монтирани 6 душа.
Втората баня е с размери 12,21 кв.м и има разпределени 7 душа и пространство за
сушене на дрехи. Изградено е още и помещение за пране на лични дрехи и бельо с
площ 3,33 кв.м. На територията на III група са настанени общо 70 лишени от свобода,
като броят им в спално помещение зависи от размерите на спалното помещение,
съобразно международните стандарти за третиране на лишените от свобода.
По
делото в качеството на свидетели са разпитани Ч.Г.И. и Д.Д.Д..
Свидетелят
И. заяви, че в периода 15.08.2015г. – 01.10.2017г. е пребивавал в Затвора
Бургас, в един и същи салон с ищеца. Килиите им били една до друга. По цял ден
били заедно. Свидетелят
посочва, че в салона, в който бил през посочения период било много пренаселено.
В този салон се събирали повече работещи, имаше и неработещи. В килията на
ищеца били настанени 18-22 човека. Описва килията с размери 4 на 8 м. Леглата
били вишки на три етажа, една до друга и наредени до прозорците, за да има
място за маса. Това пречило на отварянето на прозорците. Така не влизал въздух.
От 20 часа до 6:30 часа сутринта
вратите били заключени. През това време физиологичните нужди се облекчавали в
кофи, които се намират в килията, пред останалите затворници. Обикновено в
килията имало по 2 кофи за 18-20 човека.
Свидетелят И. посочва още, че към
онзи момент санитарните възли били само с три клекала, тъй като останалите били
задръстени с месеци наред. Описва, че имало само 4 душа, които не работили и се
налагало къпането да става с кофа и канче. Относно паразитите заявява, че имало
навсякъде – мравки, които се качват по сетните и влизат през прозореца,
гущерчета, дървеници и плъхове. Според свидетеля пръскането срещу паразити се
извършвало с вода на 3-4-5 месеца, защото препаратът е много силен и ако се
напръска килията, минимум два дена никой не трябва да влиза. В килиите имало и
хлебарки.
По отношение на осветлението, И.
разказва, че в големите килии има по две крушки. Светлината в помещението не е
достатъчна, защото като се наредят няколко тройни вишки, правят сянка почти на
всякъде. На първия етаж на вишката нищо не се вижда. Прането се простирало на
въженца, опънати между вишките. Така се създавала влага в помещението. В
помещението се пуши, яде се, ходи се по голяма нужда. Отоплението се
осигурявало от парно, но по график. Топлата вода се подавала за половин ден по
два пъти в седмицата, но поради големия брой обитатели къпането било трудно.
Свидетелят описва медицинското
обслужване като крайно незадоволително. Заявява, че се опитва да заяви преглед
при специалист, тъй като има болки в кръста, но молбите му остават без отговор.
Според него в този затвор никога не е имало качествена медицинска служба и това
се отнася не само като отношение, но и начина на лекуване. Ищецът има
дископатия и много проблеми с очите, но няма пари за очила.
Свидетелят Д. дава показания, че в
процесния период,
килиите, които обитавали с ищеца били в едни и същи
коридор, като от месец октомври 2017г. до месец август 2018г. двамата били в
една килия – 301. В периода, в който били в различни килии взаимно са ги
посещавали. Д. описва още, че преди да се разболее, ищецът бил в една малка
килия. Били настанени 5 човека, имало една двойка и една тройка легла. Килията
била с размери 2м. на 1.5 м. Имало на двете стени легла – две легла от едната
страна и три легла от другата страна. Така мястото за движение в това помещение
било силно ограничено. В последствие ищецът бил преместен в по-голямо помещение
№ 306, където били настанявани между 10 и 14 души. От тази килия, през октомври
2017 г. ищецът, заедно с другите лишени от свобода бил преместен в
ремонтираната част на затвора.
Относно
наличието на тоалетни Д. обяснява, че за времето от 20,00ч. до 06,30ч. килиите
били заключени и физиологичните нужди се облекчавали в кофа, която се намирала
в самото помещение. В този период, затворниците се опитвали да повикат някой да
отключи, за да отидат до тоалетна, но им отговаряли, че разполагат с кофа. През
времето, когато килиите били отключени, затворниците имали достъп до тоалетна,
в която имало 2 клекала, които не били достатъчни за всички, защото на етажа
били настанявани между 90 и 100 и няколко лишени от свобода.
На
следващо място Д. описва битовите условия в спалните помещения (килиите).
Посочва, че съхраняването на храна, храненето и сушенето на пране се извършва в
самите помещения. Описва, че се случва по време на хранене, някой от
обитателите да ползва кофата по нужда. Проветряването на килиите се извършва
само с отваряне на вратата, защото разположението на вишките с леглата не
позволява отваряне на прозорците. По тази причина през лятото в помещението
ставало нетърпимо горещо. От друга страна вишките пречат и за навлизането на
дневна светлина в килията.
Според
свидетеля, в килиите имало дървеници, хлебарки и гризачи. Поради наличието на
паразити се наложило ищецът О. да бъде отведен до стационара, тъй като
припаднал, бил целият в пашкули. Там му поставили инжекции. За този случай
свидетелят писал обяснение. Относно обезпаразитяването Д. обяснява, че идват
някакви хора, пръскат, но ефект няма. След ремонта килиите са с тоалетна, но
пак има дървеници.
Свидетелят
описва и баните, като посочва, че няма душове, а само кранове и се налага да се
пълнят кофи, за да се изкъпят. Достъпът до банята е вторник и четвъртък от
9:00-9:30 ч. до 12 ч. и след това от 13:00-14:00 ч. до 17:00 ч.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Искът
е процесуално допустим. Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразни бездействия на служители на ответника във връзка с условията
в местата за лишаване от свобода – Затвора Бургас, където ищецът търпи наказание
лишаване от свобода вкл. през исковия период 15.08.2015 г. – 01.10.2017 г.
Разпоредбата
на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, приложима по силата
на § 49 от Преходни и
заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Законa за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ДВ, бр.13 от 2017г., в сила
от 7.02.2017г.), предвижда че държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3.
Според чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.284, ал.1 се
разглежда по реда на глава единадесета от Административно-процесуалния
кодекс „Производства за обезщетения“, където в чл.205 е
регламентирано, че искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, а чл.203,
ал.2 препраща за неуредените случаи към ЗОДОВ. Чл.285, ал.2 от ЗИНЗС сочи като ответници органите по чл.284, ал.1,
от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните,
според правилото на чл.205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа
(в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище в София съгласно
чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от
свобода, а затворите, какъвто е и Затворът Бургас, са нейни териториални служби
(чл.12, ал.2 от ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в
системата на тази администрация, следва да отговаря юридическото лице.
При
това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ има както
процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявеният
иск.
Както
вече бе посочено, в случая исковата защита следва да се реализира по реда на
глава 7 от ЗИНЗС, по силата на §
49 от Преходни и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Законa за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в
сила от 7.02.2017 г.).
Според мотивите към проекта на ЗИД на ЗИНЗС (№ 602-01-55 от
03.10.2016 г., 43-то НС), редът по чл.1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди за
разглеждане на искове на лишени от свобода за вреди, произтичащи от лоши
условия на задържане, е обявен за неефективен с решението „Нешков и други срещу
България”. Констатираните недостатъци на досегашната практика са: липсата на
яснота относно това кои точно действия и бездействия на административния орган
следва да докаже ищецът, за да бъде успешен искът му (параграф 195); твърде
формалистичният подход при прилагане на принципа „affirmanti incumbit probatio”
(тежестта на доказване е върху твърдящия), който не взема предвид трудностите,
с които лишеният от свобода може да се сблъска при доказване на твърденията си
(параграф 196); преценка на условията на задържане в светлината на националните
правни норми, които уреждат отделни аспекти на условията на задържане, а не в
светлината на кумулативния ефект на тези условия върху задържания с оглед на
общата забрана за нечовешко и унизително отношение по чл.3 от Конвенцията
(параграф 197); отказът да се приеме презумпцията, че лошите условия на
задържане причиняват неимуществени вреди на задържания, както изисква
практиката на ЕСПЧ (параграф 198); прилагане на разпоредбите на погасителната
давност по начин, който не отчита продължаващата природа на поставянето в лоши
условия (параграф 199).
С предлаганите промени се предвижда преодоляване на тези
недостатъци чрез въвеждането на специфично съдебно средство за лишени от
свобода и задържани под стража за компенсиране на вреди в резултат на нарушение
на забраната за изтезание, нечовешко или унизително отношение от страна на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, регламентирана изрично в
новата редакция на чл.3 от ЗИНЗС. Тази забрана произтича пряко и от чл.3 на Конвенцията,
която по силата на чл.5, ал.4 от Конституцията е част от вътрешното право и има предимство пред
националното законодателство.
Ето
защо, за да бъде приета основателност на иска за вреди с правно основание чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или
бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с който се
нарушава чл.3 от закона, настъпила, в резултат на нарушението неимуществена
вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното
по силата на въведената с разпоредбата на чл.284,
ал.5 от ЗИНЗС оборима презумпция и връзка между тях.
Т.е.
отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл.3, ал.1), както при поставянето
на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл.3,
ал.2).
В
случая ищецът твърди бездействие, което се изразява в неосигуряване на
достатъчна жилищна площ в килиите, в които е бил настанен в Затвора Бургас,
недостатъчна степен на осветление и проветреност, липса на постоянен достъп до
санитарен възел, липса на течаща вода в помещенията, в които е бил настанен,
липса на възможност за поддържане на елементарна хигиена, наличие на вредители
– насекоми и мишки.
Ищецът
твърди, че поради бездействието на ответниците да му осигурят адекватни условия,
в които да търпи наказанието си, така както разпорежда закона, за него са
настъпили вреди, изразяващи се в сериозно засягане на личността и достойнството
му и преживяване на страдания.
Ефектът
от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация
спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди следва да се отчита
в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице
различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека (решение
от 10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България), разделянето на исковата
претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от
свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект
върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване на релевантността на всеки
елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите,
когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник,
ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Такова
разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, според
която в случаите по чл.3, ал.2 от същия закон съдът взема предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и
други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.
Разпоредбата
на чл.3 от ЗИНЗС (редакция, към процесния период), въвежда законови гаранции за
съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода.
Следва
да бъде отчетена и нормата на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата
на човека и основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992г., и
която според чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария, е част от вътрешното
право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които й противоречат. Според нея, никой не може да бъде
подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според
Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия
конгрес на Организацията на обединените нации по предотвратяване на
престъпленията и третиране на престъпниците, проведена в Женева в 1955 година,
и утвърдени от Икономическия и социален съвет с резолюции 663 C (XXIV) от
31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които нямат задължителна сила, но
спазването им е критерий за зачитане на човешките права и свободи и
демократичния характер на държавите:
10.
Всички помещения, от които се ползват лица, лишени от свобода, и особено
помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на всички санитарни
изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на климатичните
условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната минимална площ,
осветление, отопление и проветряване.
11.
Във всички помещения, в които живеят и работят лица, лишени от свобода:
а)
прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да могат тези лица да четат и
работят на дневна светлина, като прозорците трябва да са така конструирани, че
да осигуряват приток на пресен въздух, независимо от наличието или липсата на
вентилационна уредба;
б)
изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за да могат лицата, лишени от
свобода, да четат или работят без опасност за тяхното зрение.
12.
Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да може всяко лице, лишено от
свобода, да удовлетворява своите естествени потребности тогава, когато изпитва
нужда, и в условията на чистота и пристойност.
13.
Къпалните помещения и броят на душовете трябва да са достатъчни за това всяко
лице, лишено от свобода, да може и да е задължено да се къпе или да взема душ
при подходяща за съответния климат температура и толкова често, колкото това се
изисква от общата хигиена, като се отчитат сезонът и географският район, тоест
във всеки случай поне един път седмично в районите с умерен климат.
По
казуси, сходни с процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища
(решение № 10166 от 11.07.2012г. на ВАС по адм. д. № 15508/2011г., решение №
6667 от 15.05.2013г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012г., решение № 104 от
20.02.2009г. на ВКС по гр. д. № 5895/2007г., решение № 538 от 22.10.2009г. на
ВКС по гр. д. № 1648/2008г., решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. №
4427/2007г.), в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ,
постоянен достъп до санитарен възел, е отклонение от подходящата жизнена среда
за осъденото лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали
нормите от ЗИНЗС, регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на
лишените от свобода и други критерии, на които следва да отговарят условията в
местата за лишаване от свобода.
В
случая, следва да се има предвид и пилотното решение на Съда по правата на
човека по делото Нешков и други срещу България от 27 януари 2015г., в което
категорично се сочи, че пренаселеността в българските затвори и изключително
лошите материални условия в тях, води до нарушение на Член 3 от Конвенцията
(забрана за нечовешко и унизително отношение) по отношение на настанените в
тях, лишени от свобода.
Ищецът
претендира заплащане на обезщетение в размер на 15 000 лева за това, че в
периода 15.08.2015 г. – 01.10.2017 г., е бил настаняван в различни помещения в
Затвора Бургас, без постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
периода от 20,00 до 06,00 ч. е можел да удовлетворява всички физиологични нужди
само в кофа, която се намира в спалното помещение непосредствено до леглата, на
които спят лишените от свобода. Бил е лишен от възможности за добра хигиена,
имало е хлебарки, дървеници и мишки и липсвал санитарен контрол от страна на
медицинските специалисти към затвора, липсвала достатъчно жилищна площ,
достатъчно осветление и възможност за естествено проветряване в помещенията, в
които е бил настаняван.
В
случая е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на
ответника по отношение на повечето от твърденията в ИМ, защото органите, на
които е възложено да осъществяват ръководството и контрола върху дейността по
изтърпяване на наложеното с присъда наказание лишаване от свобода са длъжни да
осигуряват на осъдените лица такива условия, които не създават предпоставки за
увреждане на физическото и психическото им здраве, нито на човешкото им
достойнство. Аргумент в тази насока са разпоредбите на чл.3 от Европейската
конвенция за защита правата на човека и основните свободи и чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, според които никой не може да бъде
подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или унижаващо отношение. В
Конкретния случай, според наведените възражения и доказаните факти се касае за нечовешко
и унижаващо отношение. Няма данни и твърдения за подлагане на мъчения и на
жестоко отношение. Поради това следва да се приеме, че основно задължение на
упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода държавен орган е да следи и да предотвратява всяко унижаване на
човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена с наложеното
им наказание. Визираният по-горе нормативен регламент на Конвенцията и
Конституцията на Република България подробно е развит в разпоредбите на чл.3,
ал.2, т.2 и т.3 от ЗИНЗС (в редакцията релевантна на процесния период).
Съгласно
разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода. В заведенията от закрит тип,
каквото е процесното, ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения.
Конкретно
установените факти по делото относно достъпа до санитарен възел и течаща вода
водят до извода, че килиите, в които е бил настаняван ищецът не отговарят на
посочените изисквания, тъй като за него е бил препятстван достъпа до санитарен
възел и течаща вода в продължение на половината от всяко денонощие и той в
разрез с всички нормални етични стандарти и човешко отнасяне е бил принуден да
облекчава физиологичните си нужди в кофа, която се намира в същото помещение. В
това помещение всъщност се осъществяват всички битови дейности, извършвани от
лишения от свобода ежедневно, като спане, хранене и др. От свидетелските
показания се установи, че мястото в килиите, където е поставена кофата за
физиологични нужди, не е преградено или отделено по никакъв начин от останалата
част на помещението. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до
унизително и недостойно отношение към лишения от свобода, водят и до извода за
потенциална заплаха за неговото здраве поради липса на реализирани елементарни
хигиенни стандарти – в едно помещение, в което лишеният от свобода е длъжен да
спи, да пребивава през деня и нощно време, да се храни, да облекчава
физиологичните си нужди в кофа без наличието на течаща вода, посредством която
да се хигиенизират непосредствено след това.
Освен
противоправното деяние за наличието на непозволено увреждане следва да се
установи настъпила вреда, която е в пряка причинна връзка с причиненото деяние.
Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване на човешки права,
относими към имущество, телесна цялост, здраве и душевно състояние.
В
конкретния случай по делото чрез гласни доказателствени средства са събрани
доказателства, които установяват какво е било физическото, емоционалното и
психично състояние на ищеца по време на престоя му в Затвор Бургас през
претендирания период. Разпитаният по делото свидетел Д.Д. посочи, че се
наложило ищецът да бъде отведен до стационара, тъй като припаднал, което е
обективен израз на твърдените в исковата молба дискомфорт, накърняване на
човешкото му достойнство и травмиране на психиката.
От
друга страна поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3
от ЗИНЗС само по себе си представлява третиране способно да породи у него
физическо, емоционално и морално страдание, каквито той твърди. Липсата на
елементарен битов стандарт свързан с принудата ищецът да облекчава
физиологичните си нужди в кофи в същото помещение, където спи, храни се и
съхранява хранителните продукти, липсата през същия период на течаща вода в
помещението са от такова естество, че предизвикват във всяко нормално
психически здраво човешко същество твърдените от ищеца страдания, които
обосновават и наличието на настъпила неимуществена вреда за него (в този смисъл
решение от 02.02.2006г. на ЕСПЧ по делото Йовчев срещу България; решение от
10.01.2012г. на ЕСПЧ по делото Шахъмов срещу България и др.).
Като
се вземе предвид кумулативният ефект от тези установени по делото
неблагоприятни за ищеца условия в Затвора Бургас, чието осъществяване пряко накърнява
човешкото му достойнство и само по себе си представлява унизително третиране и
фактът, че през времето, когато ищецът е имал достъп до санитарен възел и
течаща вода, този достъп също е бил ограничен поради обстоятелството, че се
осъществява само за кратки периоди от деня, през които малкото на брой
санитарни помещения не могат да обслужат всички лишени от свобода, обитаващи
етажа, в неподдържани в хигиенно отношение тоалетни и бани, където топлата вода
се пуска два пъти седмично в кратък времеви отрязък, следва да се направи
извода, че ищецът действително е претърпял твърдените от него неимуществени
вреди.
По
делото са събрани достатъчно доказателства, от които да се установи в кои
помещения е пребивавал ищеца през претендирания период, каква е площта им и
колко лишени от свобода са били настанени в тези помещения през релевантния по
делото период редом с ищеца, въпреки отношението на ответника изразено, чрез
дадената справка, в която площите на килиите са посочени общо за целия коридор,
същото е и за броя на лишените от свобода, които ги обитават. От данните в тази
справка може да се направи общ извод, че всеки от лишените от свобода в групата
на ищеца, в това число и той са разполагали с площ от 1,34 кв.м. За
пренаселеност и недостатъчна жилищна площ дават показания и двамата свидетели.
Този факт сам по себе си също е достатъчен за да се направи извод, че
ответникът, чрез неговите служители, не е изпълнил своите задължения и не е
осигурил на затворниците и в частност на ищеца минимално изискуемата жилищна
площ, която да съответства на човешките представи за необходимо на едно лице
свободно пространство, което да обитава, извършвайки своите елементарни,
необходими за самото му съществуване потребности от сън, хигиена, преобличане и
хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ, надминаваща
изискванията на ограниченията, които наказанието поставя, а се касае за
изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага. На основание
чл.284, ал.3, предл.второ от ЗИНЗС съдът приема за доказани твърденията
свързани с пренаселеността на помещенията обитавани от ищеца през претендирания
период. Тези твърдения напълно съответстват и на констатираното в докладите до
българското правителство, отразяващи посещението и констатациите в България на
Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или
унизително отнасяне или наказание, които са достъпни на електронния сайт на
Министерство на правосъдието и служебно известни на съда. В тях изрично е
посочено, че пренаселването остава основен проблем за българската пенитенциарна
система. Делегацията е наблюдавала обезпокоителни равнища на пренаселване във
всички отделения на двата посетени затвора (Бургас и Варна) – до три пъти над
капацитета на затвора. Отбелязано е, че в Бургаския затвор жилищната площ на
един затворник често е под един квадратен метър, не всеки затворник има легло,
някои са принудени да делят едно легло или да спят върху дюшеци на пода. В
доклада Комитета е направил извод, че само по себе си това възмутително равнище
на пренаселване може да се разглежда като нечовешко и унизително от физическа
гледна точка.
В
докладите е отбелязано, че нито една от препоръките, свързани с изключително
лошите материални условия, видени в затвора по време на посещението през 2012г.
не е изпълнена, и въпреки намалението на броя на затворниците в участъка от
затворен тип, последният остава изключително пренаселен, в много от килиите с
многобройни обитатели жилищната площ е толкова малка, че на един затворник се
полага 1 кв.м и рядко на разположение 2 кв.м.
По
тези съображения съдът счита, че липсата на достатъчно жилищна площ е произвела
у ищеца твърдените негативни емоционални преживявания, защото при всяко
психично здраво човешко същество липсата на минимално пространство, което да му
позволява спокойно биологично съществуване би причинило описаните в исковата
молба нематериални вреди, които обосновават извод за наличие на унизително
отнасяне.
В
заключение следва да се посочи, че ответникът не ангажира доказателства, с
които да обори законово въведената презумпция с нормата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС,
като не прояви процесуална активност в тази посока.
Съдът
счита, че искът е доказан по основание, но е частично основателен от гледна
точка на неговия размер.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД при претендиране на неимуществени вреди съдът определя обезщетението
по справедливост.
В
конкретния случай, предвид характера на деянието извършено от служителите на
ответника и на увреждането, както и естеството и степента на претърпените
морални страдания, при отчитане на кумулативното въздействие върху лицето на
условията, размера на престоя на ищеца в Затвора Бургас - за периода 15.08.2015г.
– 01.10.2017г. – общо 778 дни, както и размера на обезщетенията, които Съдът по
правата на човека присъжда в своите решения по казуси, близки до процесния
(решение от 18.01.2005г. на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България; решение от
12.10.2006г. на ЕСПЧ по делото Стайков срещу България; решение от 28.06.2007г.
на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България и др.), и след като отчете
обстоятелството, че с посочените решения е определено обезщетение не само на
основание чл.3 от Конвенцията, а процесните основания касаят само нарушаване на
тази разпоредба, както и практиката на ВАС в тази насока, съдът счита, че
справедливото обезщетение следва да е в размер на 2 860 лв. за целия
претендиран период, като в останалата част до пълния претендиран размер искът
следва да се отхвърли. При определяне на размера на обезщетението съдът следва да
отчете и факта, че два дни преди крайната дата на претендирания период ищецът е
бил преместен при условия съществено различаващи се от описаните в исковата
молба – ремонтирани килии със самостоятелен санитарен възел и течаща вода и с
по-малко обитатели.
Съгласно чл.286, ал.3 от ЗИНЗС, когато искът се
уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат,
когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
С
оглед на цитираната разпоредба, в полза на ищеца
следва да се присъди сумата от 10лв., представляваща заплатена държавна такса
(л.15). Други разноски по производството не се твърдят и не се доказват. По
делото не се твърди също и не се представят доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение от ищеца, поради което такова не следва да бъде
присъждано.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София да заплати на Г.Д.О. с
адрес ***, ЕГН **********, обезщетение в размер на 2 860 лв. за претърпени
неимуществени вреди – сериозно засягане на личността и достойнството,
преживяване на страдания, вследствие противоправно бездействие на служители на
ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на нормална жилищна площ, неосигуряване на
непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода всеки ден, в периода от
15.08.2015 до 01.10.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 15 000
лева.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието
гр.София, да заплати на Г.Д.О. с адрес ***, ЕГН ********** разноски в размер на
10 (десет) лева.
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: