О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 17.12.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, II-Г въззивен състав, в закрито
заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.
съдия КРИСТИНА ГЮРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Гюрова ч. гр. д. № 12664 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл., вр.
274 и сл. ГПК.
Образувано
е по жалба, с вх. № 06382/25.08.2020 г., подадена от длъжника „Г.2.“ ЕООД, ЕИК ******,
по изп. дело № 20209240400372 на ЧСИ
Г.К.,
с рег. № 924 при КЧСИ, срещу начислените по изпълнителното производство такси и разноски.
Жалбоподателят поддържа, че начислените
от съдебния изпълнител разноски за адвокатско възнаграждение и такси по ТТРЗЧСИ
са прекомерни и несъобразени със законовите размери. В жалбата са направени
оплаквания, че изпълнителното производство не се отличава с фактическа и правна
сложност, поради което приетото по делото адвокатско възнаграждение е
прекомерно и следва да бъде намалено. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли да бъде намален адвокатският хонорар,
претендиран от взискателя по изпълнителното дело до размера от 200 лв./минималния
размер. По отношение на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ,
моли съдът да реши въпроса по същество. Оспорва и размера на приетите като
обикновени по изпълнителното дело такси. В заключение моли съда да намали
разноските по изпълнението до законовите размери.
В срока по чл. 436, ал. 3,
изр. 1 ГПК е постъпило възражение от Етажна
собственост на административна сграда, находяща се в гр. София, ул. „******, в което сочи,
че частната жалба е неоснователна и се моли за оставяне без уважение на
подадената жалба.
В мотивите си, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК,
съдебният изпълнител заявява
становище за
неоснователност на жалбата.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от
жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
и правна страна:
Частната жалба е НЕДОПУСТИМА.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба; насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; отнемането на
движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен
надлежно за изпълнението; отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка
по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485 ГПК;
определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и в
случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК; отказа на
съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение; както и разноските по изпълнението.
Изпълнителното производство е образувано
по молба, с вх. № 05040 от 03.07.2020 г., на взискателя
Етажна собственост на административна сграда, находяща се в гр. София, ул. „******,
представлявана от управителя Ю.Ч.О., чрез редовно упълномощен
процесуален представител - адв. С.К., срещу „Г.2.“ ЕООД въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 09.06.2020 г., на основание Решение № 270174 от
16.11.2017 г. по гр. д. № 57710/2016 г. по описа на СРС, с който„Г.2.“ ЕООД е
осъдено да заплати на Етажна собственост на
административна сграда, находяща се в гр. София, ул. „******, сумата от 960
лв., представляваща деловодни разноски в производство. В молбата за образуване
на изпълнителното дело е възложено на съдебния изпълнител да проучи
имущественото състояние на длъжника, да наложи запор върху банковите сметки на
дружеството-длъжник. В молбата на съдебния изпълнител са делегирани и всички
правомощия по чл. 18 ЗЧСИ.
Покана за доброволно изпълнение с изх. №
7926/10.08.2020 г. е връчена на длъжника на 12.08.2020 г. С нея длъжникът е
поканен да заплати следните суми: 960 лв. - главница; 240 лв. - адвокатско
възнаграждение по изпълнителното дело; сумата от 265,20 лв. - такси по ТТРЗЧСИ.
Със запорно съобщение с изх. № 7925/10.08.2020
г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в „Ю.Б.“ АД. Със запорно
съобщение с изх. № 12699/03.09.2018 г. е наложен запор върху банковата сметка
на длъжника в банка „Уникредит Булбанк“ АД.
Видно от приложеното копие от
изпълнително дело № 20209240400372 на ЧСИ Г.К., с рег. №
924 при КЧСИ същото е образувано с взискател Етажна собственост
на административна сграда, находяща се в гр. София, ул. „******, представлявана
от управителя Ю.Ч.О. и длъжник-жалбоподателят „Г.2.“ ЕООД. Длъжникът не
оспорва дължимостта на сумите по издадения изпълнителен лист, въз основа на
който е образувано изпълнителното дело, оспорват се начислените от ЧСИ
разноски. Действията на ЧСИ по начисляване на разноски не подлежат на обжалване
по ГПК. Жалбата е недопустима именно като непредвидена в ограниченото обжалване
на чл.
435, ал. 2 ГПК, където изрично са посочени
действията на съдебния изпълнител, които длъжникът може да обжалва. Обжалваните
действия не попадат във визираните в ГПК, поради което производството следва да
се прекрати.
Въпросът дали подлежи на обжалване отказът на ЧСИ да намали по
възражение на длъжника по изпълнението адвокатския хонорар, който в
изпълнителното производство взискателят е платил за представителство и на който
има право, е решен по обвързващ съдилищата начин. Жалбата срещу такъв отказ е
допустима и подлежи на разглеждане по същество. За да бъде разгледана тя обаче
трябва да има надлежен акт на ЧСИ, с което да отказва намаляване на адвокатския
хонорар. Това е така, защото съгласно ТР № 3 от 12.07.2005 г. на ОСГТК
на ВКС, производството по
жалба срещу действия на ЧСИ е спорно правораздавателно, целящо да отмени
правните последици на извършеното незаконно действие на съдия изпълнителя или
да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от
неговото осъществяване. С оглед предмета на това производство, окръжният съд
действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на
обжалван несъдебен акт. Следователно може да бъде сезиран с жалба едва когато
такъв акт бъде издаден. От изложеното следва, че длъжникът по изпълнението
трябва да поиска от ЧСИ намаляването на адвокатското възнаграждение. Едва ако
това му искане бъде отхвърлено, постановлението на ЧСИ по въпроса за разноските
подлежи на обжалване пред съда.
В конкретния случай такова искане до ЧСИ няма. Атакува се призовката за доброволно изпълнение, която жалбоподателят е получил, само че изпращането на такава призовка не
съставлява постановление по въпроса за разноските и не може да бъде обжалвано
пред съд. На такова обжалване подлежи актът, с който ЧСИ отхвърля искането на
страната по въпроса за намаляване на адвокатския хонорар, а такъв акт до този
момент по делото няма данни да е постановен, тъй като длъжникът не е поискал
издаването му.
По отношение на искането на длъжника по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за
намаляване размера на адвокатското възнаграждение на взискателя поради прекомерност, настоящият състав намира, че не е компетентен да се произнесе по искането по следните
съображения:
Задължението на длъжника да понесе разноските по изпълнението е изрично
уредено в общата част на ГПК. В този смисъл произнасянето на съдебния
изпълнител за разноските, които са дължими на взискателя в изпълнителния
процес, не осъществява изпълнително действие, а е проявление на общия принцип
за реализиране на отговорността за разноски, т.е. за неоснователно причинени
имуществени вреди.
По общите правила длъжникът в
изпълнителния процес има правото да възразява относно прекомерността на
заплатеното от другата страна възнаграждение за адвокат и да иска определянето
на по-нисък размер на разноските в тази част - чл. 78, ал. 5 ГПК. Нормата на
чл. 435, ал. 2 ГПК дава възможност на длъжника да обжалва постановлението на
съдебния изпълнител за разноските, респ. отказът му да ги намали или отказът му
да се произнесе по искането за намаляването им, пред съответния окръжен съд, в
чиито район е района на действие на съдебния изпълнител.
За да бъде осъществен такъв
съдебен контрол, обаче, следва да е налице изричен акт на съдебния изпълнител в
тази насока. В изпълнителното производство адресат на искането за намаляване на
адвокатското възнаграждение е съдебният изпълнител, пред който се развива
изпълнението. Следователно, органът по принудително изпълнение следва да се
произнесе по това искане и този негов акт ще подлежи на съдебен контрол относно
неговата законосъобразност, като акт, с който се произнася по размера на
адвокатското възнаграждение, включително и по упражненото пред него право за
присъждане на по-нисък размер на възнаграждението на представителя по
пълномощие на взискателя /чл. 78, ал. 5 ГПК/.
Ето защо следва да се приеме, че
компетентен да се произнесе по молбата на длъжника за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на
взискателя поради прекомерност и начислените по изпълнителното производство такси
и разноски е частният съдебен изпълнител и едва след
постановяване на изричен акт от него и при евентуално подадена жалба, съдът при
изпълнение на възложените му контролни правомощия по чл. 435 - 437 ГПК ще
извърши преценка за правилността на действията му по прилагането на чл. 78, ал.
5 ГПК.
От
гореизложеното следва, че настоящото производството, в което е направено искане
за намаляване
размера на адвокатското възнаграждение на взискателя поради
прекомерност и начислените по изпълнителното производство такси
и разноски следва да се прекрати, като
преждевременно образувано.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА жалба, с вх. № 06382/25.08.2020 г., подадена от длъжника „Г.2.“
ЕООД, ЕИК ******, по изп. дело № 20209240400372 на ЧСИ Г.К., с рег. № 294 в
КЧСИ,
с която е направено искане по чл. 78,
ал. 5 ГПК за намаляване на размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение и начислените по изпълнителното производство такси и разноски и ПРЕКРАТЯВА
производството по ч. гр. д. № 12664/2020 г. по описа на СГС, II-Г въззивен състав.
ИЗПРАЩА жалбата
за
произнасяне по компетентност на частен съдебен изпълнител Г.К., с рег. № 294 на КЧСИ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи
на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на длъжника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.