Определение по дело №100/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 117/24.09.2013 г. по гр. д. № 99/2013 г. М. районен съд е разрешил на детето Д. М. М. със съгласието на майката Г. О. Х., без да е необходимо съгласието на бащата М. М. Р., да се издаде паспорт за пътуване в чужбина по реда на ЗБЛД, както и е дал разрешение същото да напуска пределите на Р.Б. без ограничение в броя на пътуванията до държавите-членки на Е.с. и до Р.Т., без придружител или придружавано от трето, определено от майката, пълнолетно лице, за срок от една година – до 24.09.2014 г. С решението ответникът е осъден да заплати направените от ищцовата страна разноски в размер на 641,70 лв. Съдът е допуснал предварително изпълнение на постановеното решение на основание чл. 127а, ал. 4 от СК.

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба, подадена от упълномощения процесуален представител на ищцата в първоинстанционното производство – малолетната Д. М., действаща чрез нейната майка и законен представител Г. Х.. С жалбата решението се атакува като неправилно поради противоречие със закона и необоснованост в частта относно срока на разрешението, заместващо липсващото съгласие на бащата М. Р. за пътуване на детето Д. М. извън границите на Р.Б.. В жалбата се излагат съображения, че с така определения от съда срок се ограничават правата на детето и се създават пречки за упражняването на родителски грижи от страна на майката Г. Х. съгласно чл. 18 от Конвенцията за защита правата на детето (ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г., ДВ, бр. 32/23.04.1991 г.). В жалбата се сочи, че това създава и допълнителни затруднения като загуба на време и разходи за съдебни дела, предвид обстоятелството, че бащата М. Р. напълно се е дезинтересирал от детето Д.. Иска се въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част, вместо което да постанови ново, с което с което да разреши на детето Д. М. безсрочно до навършване на пълнолетие или поне за срок от пет години да пътува в чужбина без съгласието на бащата М. Р.. Претендират се разноски. В съдебно заседание, чрез упълномощен процесуален представител, въззивницата поддържа жалбата.

Ответникът по въззивната жалба – М. Р., не подава отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК. В съдебно заседание, редовно призован чрез назначения му по делото особен представител, не се явява и не се представлява.

По делото е депозирано и прието писмено становище на Д. „С. П.”, гр. К..

Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:

Въззивната жалба, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

М. районен съд е сезиран с молба с правно основание чл. 127а от СК, съдържаща искане за заместване на липсващото съгласие на бащата М. Р. за това детето Д. М. да пътува в държавите-членки на Е.с. и в Р.Т., чрез преминаване през трети страни, само със съгласието на майката Г. Х., без ограничение на броя на пътуванията, тяхната продължителност и време, през което се осъществяват, без придружител или придружавано от трето, определено от майката пълнолетно лице, до навършване на 18-годишна възраст на детето.

Предмет на настоящото въззивно производство е единствено решението на съда в частта относно срока на постановеното от съда заместващо съгласие на бащата М. Р., определен на една година или до 24.09.2014 г.

Установено е по делото, че родители на детето Д. М. са въззивницата Г. Х. и въззиваемият М. Р.. Това обстоятелство е видно от представения по делото дубликат от удостоверение за раждане, издаден на 08.08.2012 г. въз основа на акт за раждане № 0255/24.11.2001 г. от Община М..

Съгласно свидетелските показания на свидетеля О. Х., както и съгласно влязло в сила решение № 54/19.03.2007 г. по гр. д. № 314/2006 г., постановено от М.ския районен съд, родителите на детето Д. М. са разделени от 2005 г., като бащата М. Р. е осъден да заплаща издръжка на детето в размер на 70,00 лв.

Към настоящия момент детето живее с родителите на майката Г. Х. в дома им в с. Ч., което се установява от представения по делото социален доклад на Д. „С. П.” – гр. К.. От показанията на свидетеля О. Х. – баща на въззивницата Г. Х., се установява, че същата понастоящем работи в К.Х., като се връща в Б. няколко пъти годишно, както и че въззиваемият М. Р. не желае и не поддържа контакт с детето Д..

Видно от социалния доклад, по данни на педагозите, работещи с Д. М., през учебната 2013/2014 г. същата е ученичка в шести клас в СОУ „Х.Б.”, с. Ч., О. К., като редовно посещава учебните занятия и постига отлични резултати в обучението си. Д. участва и в различни извънкласни дейности, организирани от училищната институция, включително и като част от певческа група с изяви в страната и в чужбина. За това свидетелстват както представените по делото служебни бележки с №№ 508/28.06.2012 г., 14/04.10.2012 г. и грамота за постигнати отлични резултати през учебната 2011/2012 г., издадени от СОУ „Х.Б.”, с. Ч., така също и сÕртификат за участие в ХІ областен математически турнир, К. 2011 г., издаден от Съюза на математиците в Б., както и данните, отразени в социалния доклад и свидетелските показания.

Д. „С. П.” – гр. К., в представения по делото социален доклад застъпва становището, че е в интерес на детето Д. М. да му бъде предоставена възможност да пътува както в страната, така и извън нейните предели, за да може да се развива и утвърждава като талантлива личност.

Съобразно нормата на чл.127а от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите. При липса на общо съгласие спорът следва да се реши от съда. Съгласно задължителната съдебна практика съдът не може да издаде разрешение на ненавършило пълнолетие дете да извършва неограничено пътувания в чужбина без съгласието на единия родител, тъй като това не е в интерес на детето. Безспорно детето има право на свободно придвижване (в т. ч. да пътува в чужбина), но докато не навърши пълнолетие то не може да упражнява това право нито само, нито със съдействието на единия от родителите му. В случаите когато детето има нужда да пътува в чужбина, при разногласие между родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен период от време, но също до определени държави, като интересът на детето следва се преценява от съда във всеки конкретен случай. В този смисъл са следните, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на ВКС: решение № 446/30.06.2010 г. по гр.д. № 4549/2008 г., по описа на ІV г.о., решение № 32/28.01.2011 г. по гр.д. № 170/2010 г., по описа на ІV г.о., решение № 982/15.03.2010 г. по гр. д. № 900/2009 г., по описа на IV г.о., решение № 236/30.06.2010 г. по гр.д. № 4549/2008 г., по описа на IV г.о., решение № 669/26.11.2010 г. по гр. д. № 1623/2009 г., по описа на III г.о. и др.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че в разглеждания казус не може да бъде дадено безсрочно разрешение за пътуване на детето Д. М. извън пределите на Р.Б. до навършване на 18-годишна възраст, тъй като това не е в интерес на детето. Съдът счита, че участието на Д. М. в организираните от училището извънкласни и извънучилищни мероприятия, е в неин интерес с оглед развитието на личността и талантите й, на нейните интелектуални и физически способности, както и с оглед социалното и културното й израстване. В този смисъл, разрешение, заместващо съгласието на бащата М. Р., за пътуване на Д. М. в държавите-членки на Е.с. и в Р.Т., с оглед участието й в организирани извънкласни и извънучилищни мероприятия, следва да бъде дадено. Съдът намира обаче, че срокът до навършване на пълнолетие на детето не е подходящ с оглед защитата на интересите му, тъй като същият се явява твърде дълъг и определянето му в тези рамки е необосновано. Съдът счита, че следва да бъде определен срок на разрешението от 2 години или до 24.09.2015 г., който в максимална степен да обезпечи интересите на детето във връзка с възникналите за него непосредствени нужди от пътуване извън пределите на страната без същевременно да препятства по финансови и други съображения участието му в желани от него училищни прояви.

Предвид изложените съображения въззивната жалба се явява основателна, поради което решението на К.районен съд, в обжалваната му част, следва да бъде отменено. В останалата си част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

При този изход на делото в полза на въззивницата се дължат своевременно поисканите разноски, направата на които безспорно се установява по делото в размер на 16,50 лв., представляващи държавна такса.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 117/24.09.2013 г., постановено по гр. д. № 99/2013 г. по описа на М.ския районен съд, в ¸астта,с която е определенсрок от една година или до 24.09.2014 г., на разрешението Д. М. М., ЕГН *, да напуска пределите на Р.Б. до страните от Е.с. и Р.Т., без ограничение на броя на пътуванията, само със съгласието на майката Г. О. Х., ЕГН *, без да е необходимо съгласието на бащата М. М. Р., ЕГН *, със и без придружител, само или придружавано от трето пълнолетно лице, определено от майката, като вместо това постановява:

РАЗРЕШАВА на Д. М. М., ЕГН *, да напуска пределите на Р.Б. до страните от Е.с. и Р.Т., без ограничение на броя на пътуванията, само със съгласието на майката Г. О. Х., ЕГН *, без да е необходимо съгласието на бащата М. М. Р., ЕГН *, със и без придружител, само или придружавано от трето пълнолетно лице, определено от майката, за срок от две години или до 24.09.2015 г.

ОСЪЖДА М. М. Р., ЕГН *, да заплати на Г. О. Х., ЕГН *, сумата от 16,50 лв., представляваща разноски за държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Р.Б. при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.