РЕШЕНИЕ
гр.
Враца, 05.05.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански състав, в
публично съдебно заседание на 21 април през Две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИН Й.
при секретаря А.Е., като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. дело N 1776 по описа за
Предявен е ревандикационен
иск от Г.М.И. *** против С.В.Т., В.Т.Г.
И Г.Т.Т., в качеството им на наследници на б.ж. Т. Г.Т. за признаване правото
на собственост на ищцата върху новообразуван имот № 978.357 по плана на
новообразуваните имоти в м.”Врачански лозя”, земл. на
гр.Враца с площ 2307 кв.м. и осъждане на ответниците да й предадат владението
върху същия. Ищцата твърди, че е единствен законен наследник на своята майка М.Д.
И., която като наследник на Р.А. И. е била заявител по земеделска преписка №15927/2000г.
на ПК Враца. С решение на административния орган по същата са възстановени
земеделски земи, попадащи в м.”Мало Краище” и е
прието, че спрямо тях следва да се проведе процедура по пар.4
от ЗСПЗЗ въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Счита, че
имот № 978.357 по плана на новообразуваните имоти в м.”Врачански лозя” попада в
границите на възстановяване на наследствената й земеделска земя, но установила,
че същият е записан като съсобствен между Община
Враца и Т. Г.Т.. Ищцата поддържа, че неправилно идеална част от имота в размер
на 2000/2307 части не е възстановен на нея, а на друго лице, което през 1998г.
го е продало на б.ж. Т. Г.Т..
Искът е с правно основание чл.108
от ЗС и е процесуално допустим.
Ответниците В.Т.Г. и Г.Т.Т. са извършили валиден отказ от
наследството на б.ж. Т. Г.Т., с които правни действия
спрямо наследството на своя баща не могат да бъдат носители както на
материални, така и на процесуални права, свързани с това наследство. Затова и
спрямо тях производството по делото с определение от 26.01.2017г. е прекратено.
Ответницата С.В.Т. в срока по чл.131 от ГПК, редовно призована, не
представя писмен отговор. В с.з. оспорва иска и моли за отхвърлянето му като
неоснователен и недоказан.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства. След преценката им поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ищцата е наследник
на б.ж. М.Д. И., видно от представеното у-ние
за наследници №012228/06.08.2010г. на Община Враца. Представено е решение от
08.11.1999г. по гр.дело № 177/1998г. на РС Враца, с което е отхвърлен
предявения от М.Д. И. иск с пр.основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване по
отношение на ОПК Враца правото й като законен наследник на Иван Атанасов
Иванов, б.ж. на гр.Враца, поч. на 07.08.1968г. да й
бъде възстановена собствеността върху лозе и парез от
18.00 дка, американско лозе от 16.364 дка, парез от
7.536 дка и ливада от 20.6 дка, всички в м.”Г.К.” в земл.
на гр.Враца. Със същото решение е признато за установено по отношение на ОПК
Враца правото на М.Д. И., като наследник на Р.А. И.,*** да й бъде възстановена
собствеността върху ливада от 19.5 дка и пистееща
земя от 13.00 дка, находящи се в м.”Големо Крайще” в землището на гр.Враца. Въз основа на това съдебно
решение е подадено заявление от М.Д. И., образувана е преписка №15927/2000г. на
ПК Враца и с решение №382/23.08.2000г. по същата на наследниците на Р.А. И. е
признато и възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални
граници върху ливада от 19.500 дка и друг имот от 13.000 дка, двата находящи се
в терен по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в м.”Г.К.”.
Представена е скица №130/10.02.2016г. на
новообразуван имот №978.357 по плана на новообразуваните имоти
на м.”Р.” гр.Враца, одобрен със заповед №!6/10.01.2005г. на областния управител
на област Враца, съгласно която имота е собственост на Т. Г.Т. по нот.акт №88/20.10.1998г. дело №596 за 2000/2307 ид.части и на Община Враца за 307/2307 ид.ч.
Видно от скица №187/10.02.2016г. по помощен план на
ползвателите на м.”Р.”, одобрен със същата заповед на областен управител на
област Враца новообразуван имот № 978.357 е собственост на К.Д.К., съгласно
„договор за делба №456 от 01.01.1960г.”.
Ответницата легитимира правото си на собственост с нотариален акт №88, т.I, рег. №596, н.дело № 102/1998г. на нотариус Р.Стефанова,
вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 026, в който е обективиран договор за продажба на недвижим имот. С
посочената сделка К.Д.К. е продал на Т. Г.Т. недвижим имот № 4465 по
кадастралния план на гр.Враца, м.”Врачански лозя” с площ 2000 кв.м., който имот
към момента е с площ 2307 кв.м. съгласно скица от 11.10.1998г. при съседи:
улица, имот № 4927 на Д.П.Г. и имот № 446 на П.С..
Представени са писма на Община Враца до
ищцата Г.И. в отговор на нейни молби за допуснати грешки при регистрация на
имоти, като в писмо изх.№ 94-0-3232/1 от 03.04.2012г. е указано, че имот кад.№ 9780357 от 2307 кв.м. е регистриран на Тошо Г.Т. „на
основание н.акт № 88/20.10.1998г. и заповед №16/10.01.2005г.
на областния управител на област Враца.”
В хода на делото след снабдяване със скица
№ 15-74169-21.02.2017г. на процесния имот от СГКК
Враца ищцата е пояснила, че претенцията й касае поземлен имот с идентификатор
12259.1133.357 по кадастралната карта и регистри на гр.Враца, одобрени със
заповед РД-18-43/16.09.2005г. на изпълнителния директор на АК с адрес гр.Враца,
м.Врачански лозя, местност Р. с площ 2307 кв.м., с данни за номер по предходен
план: 978357. За собственик в скицата е посочен Т. Г.Т. с 2000/2307 ид.части, съгласно нотариален акт №88, дело № 596 от
20.10.1998г.
От показанията на В.К., свидетел на ищцата
се установява, че процесния имот във Врачанските лозя
повече от 30 години не се работи. В него няма лозе, нито къща, израснали са
акация и шипки. Свидетелката твърди, че е виждала в имота Косто
Димитров, който впоследствие го продал на лице на име Т.. Според свидетелката
купувача Т. е идвал в имота да сече колци за лозе, които отнесъл на друго
място.
Свидетелят на ответницата А.Х. заявява, че процесния
имот е даден през 60-те години на миналия век на две лица Коста и Янко по
обмен, които го разделили на два имота с бразда и изградили къща. Янко починал
през 80-те години, а жена му Екатерина се омъжила повторно и между втория й
съпруг и Коста възникнали дразги, което накарало
Коста да продаде своята част от имота на съпруга на ответницата. Свидетелят
твърди, че от момента на закупуването му през 1998г. никой не е предявявал
претенции спрямо ответницата и съпруга й за това лозе. Според този свидетел
баба Екатерина му е казвала, че съсед на това лозе е бил д-р Иванов.
При така установеното от фактическа страна
се налагат следните правни изводи:
Искът по чл. 108
ЗС е собственически и е предоставен на разположение на невладеещия
собственик срещу владеещия без правно основание несобственик.
При него ищецът следва да установи, че той е собственик на вещта, че ответникът
владее същата и, че това владение се осъществява без основание.
От събраните по делото доказателства
не се установи твърдението на ищцата, че е собственик по наследство на процесния
имот. Недоказано е и твърдението й, че имотът попадал в границите на
възстановяване на земеделската земя, заявена от майка й М.Д. И.. Безспорно се
установи, че в производство по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ Врачанският районен съд се е
произнесъл с решение по гр.дело № 177/1998г. по обективно съединен искове,
предявени от майката на ищцата Мита И., с които е претендирала признаване право
на възстановяване земеделски земи в землището на гр.Враца, в качеството й на
наследник по закон на б.ж.Иван Атанасов Иванов и на наследник по завещание на
б.ж. Р.А. И.. Признатото й с това съдебно решение право на собственост е
възстановено в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници с решение №382 от 23.08.2000г. на ПК Враца. Същото е влязло в
законна сила и е стабилен административен акт, който обвързва ищцата. Няма
данни други наследодатели на ищцата да са били заявители по административни
преписки или да са предявявали искове пред съд по реда на ЗСПЗЗ за
възстановяване на процесния земеделски имот, респ.
заявленията или исковете им да са уважени. С оглед на това липсва титул за
притежаване право на собственост от ищцата като наследник на починали преди нея
лица, от които черпи наследствени права. Установяването на такова със
свидетелски показания е допустимо само при позоваване на придобивна
давност, каквото от страна на ищцата липсва.
Както се подчерта при иск с правно основание чл.108 ЗС е необходимо
провеждане на пълно и главно доказване, че ищеца е собственик, а не, че
ответникът не е такъв на спорния имот. Установи се от доказателствата, че
ответницата, като наследник на починалия си съпруг б.ж. Т. Т. е собственик на
спорния имот на правно основание – нот. акт №88, т.I, рег. №596, н.дело № 102/1998г. на нотариус Р.Стефанова.
Този акт удостоверява собственическите й права, същият не е оспорен и
доказателствената му сила не е оборена. Следователно ищцата не е собственик по
наследство на процесния имот, което обуславя правен извод
за отсъствие на първата предпоставка за уважаване на ревандикационния иск.
Отсъствието на която
и да е от коментираните задължителни кумулативни, материално правни предпоставки
за уважаване на предявения по реда на чл.108 ЗС иск, а в случая липсва първата,
е достатъчно основание за отхвърлянето му.
При този изход на делото на ответницата се дължат
разноски, но такива не се претендират и не се присъждат.
С оглед на изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.М.И., ЕГН ********** ***
против С.В.Т., ЕГН ********** *** качеството й на наследник на б.ж. Т. Г.Т. иск
за признаване правото на собственост на ищцата върху новообразуван имот №
978.357 по плана на новообразуваните имоти в м.”Врачански лозя”, земл. на гр.Враца целия с площ 2307 кв.м., за частта от
2000 кв.м., а съгласно скица № 15-74169-21.02.2017г., издадена от СГКК Враца
поземлен имот с идентификатор 12259.1133.357 по кадастралната карта и регистри
на гр.Враца, одобрени със заповед РД-18-43/16.09.2005г. на изпълнителния
директор на АК с адрес гр.Враца, м.Врачански лозя, местност „Р.” с площ 2307
кв.м., за частта от 2000 кв.м. и за осъждане на ответницата да й предаде
владението върху същия.
Решението подлежи
на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………….