Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 03.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното съдебно заседание на тринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Петрова, като разгледа гр.д. № 1492 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по молба от Н.Ц.К.
за разрешаване на въпросите по чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59, ал. 9 СК, касаещи
режима на лични отношения на децата Т. Г. и Г. Г. с ответника Б.Д., както и
дължимата от ответника издръжка. В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил
такъв от ответника. В срока по чл. 211 ГПК е депозирана и насрещна искова молба
от страна на ответника против ищцата по чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59, ал. 9 СК
относно въпросите, касаещи упражняването на родителските права върху децата,
тяхното местоживеене, личните отношения с тях и издръжката.
По първоначално депозираната
молба:
В молбата се твърди, че между
страните не е налице сключен граждански брак, но от съвместното им съжителство
имат родени две деца - Т. Б. Г. и Г. Б. Г.. Сочи се, че по гражданско дело №
5593/2017 г. по описа на РС Враца съдът е одобрил постигната от страните
съдебна спогодба, като е предоставил упражняването на родителските права на
двете деца на тяхната майка и законен представител - Н.Ц.К., а на бащата Б.Г.Д.
е определил режим на лични отношения с децата - всяка седмица от месеца от
петък най-рано в 18:00 часа вечерта, до неделята до 18:00 часа с преспиване,
както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения отпуск на
майката. По силата на спогодбата бащата има право да взема децата при себе си
всяка четна година на Великденските и Новогодишните празници и всяка нечетна
година на Коледните празници и рождените дни на децата. Когато рождените дни на
децата са в учебни дни, бащата има право да ги взема веднага след училище и да
ги връща на адреса на тяхното местоживеене до 20:00 часа вечерта. Когато денят
след рождения ден е неучебен, бащата има право да ги взема, веднага след
училище, когато е рожденият му ден с преспиване. Посочено е, че майката Н.Ц.К.
има право да прекарва с децата всяка четна година Коледните празници и
рождените дни на децата и всяка нечетна година - Великденските и Новогодишните
празници. Съгласно постигнатата спогодба между страните децата следва да живеят
при тяхната майка и законен представител на адрес: общ. ******* Бащата Б.Г.Д. е
осъден да заплаща месечна издръжка на всяко от децата в размер на 130,00 лв.,
считано от подписване на спогодбата - 10.01.2018 г. до настъпване на
обстоятелства, налагащи изменението или прекратяването на това алиментно
плащане, платима по банков път, ведно със законната лихва върху сумата за всяка
просрочена вноска. Твърди се в молбата, че по-голямото дете - Т. е ученик в
шести клас, а по-малкото Г. в първи клас в СУ ******* Поддържа се, че за
периода от одобряване и влизане в сила на постигната между страните спогодба е
налице промяна в обстоятелствата, тъй като ответникът не спазва така
определения от съда режим на лични отношения с децата, което налагало почти
всяка седмица молителката да подава жалби до полицията и да иска съдействието
на органите на реда, за да намери и вземе децата. Ответникът отказва да връща
децата до 18:00 часа в неделя, не отговаря на телефона, изключва телефоните на
децата и не им позволява да разговарят с майка си. Имал лошо влияние върху
децата, като ги настройвал против тяхната майка, обяснявал им, че училището не
е важно, поради което ги спирал от посещения. Поради тези и останалите подробно
изложени в молбата съображения, намира, че режимът на лични отношения между
ответника и децата не е подходящ и следва да бъде изменен. Отделно излага
съображения и за факта, че издръжката в размер на 130,00 лв., която ответникът
следва да заплаща за всяко от децата, е крайно недостатъчна и в по-нисък размер
от нормативно предвиденият за 2019 г.
Моли съда на основание чл.59,
ал.9 СК да измени одобрената съдебна спогодба с протоколно определение от
10.01.2018г. по гр.д. № 5593 по описа за 2017 г. на районен съд Враца, като
измени определения от съда режим на лични отношения на ответника с децата и
постанови нов, по ограничен режим, както следва: един път в месеца - всяка
трета събота от месеца, най-рано в 10:00 часа сутринта до 19:00 часа вечерта,
без преспиване, както и две седмици през лятото по време на лятната ваканция на
децата през месеците юли или август, които да не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката. Бащата да има право да взема децата при себе си всяка четна
година на Великденските и Новогодишните празници, като връща децата поне два
дни преди учебния ден, следващ съответните празници и всяка нечетна година на
Коледните празници и рождените дни на децата, като връща децата поне два дни
греди учебния ден, следващ съответните празници. Когато рождените дни на децата
са в учебни дни, бащата да има право да ги взема веднага след училище и да ги
връща на адреса на тяхното местоживеене до 19:00 часа вечерта. Когато денят
след рождения ден е неучебен, бащата да има право да ги взема най-рано в 10:00
часа сутринта до 19:00 часа вечерта, без преспиване. Майката Н.Ц.К. да има
право да прекарва с децата всяка четна година Коледните празници и рождените
дни на децата и всяка нечетна година - Великденските и Новогодишните празници.
Моли съда да измени и размера на определената издръжка, като същият бъде
увеличен от 130,00 лв. на 150,00 лв., платима до 15-о число на всеки месец,
считано от предявяването на иска до настъпването на законна причина за нейното
изменение или прекратяване. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор
ответникът оспорва изложените от молителката твърдения. Сочи, че не е налице
промяна в обстоятелствата, налагаща изменение на режима на лични отношения с
децата. Сочи, че на свой ред също е търсил съдействието на полицията, за да
проведе среща с децата. Заявява, че няма възможност да заплаща издръжка над
минимално установения в закона размер. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
По
насрещната искова молба:
Ищецът по насрещния иск твърди,
че е налице промяна на обстоятелствата, налагаща изменение на въпросите,
касаещи упражняването на родителските права, местоживеенето на децата, личните
отношения с тях и издръжката им. Сочи, че майката на децата Н.К. има поведение,
което е опасно за тях. Като ново обстоятелство се сочи, че майката на децата
съжителства с мъж, от когото очаква дете. Изразява се опасение, че новороденото
ще погълне изцяло вниманието на майката на децата, поради което К. няма да може
да полага грижи за тях. От друга страна ищецът по насрещния иск работи на
трудов договор в гр. Враца, като има възможност процесните деца да бъдат
записани в училище в областния град. Сочи, че живее в апартамента на родителите
си в гр. Враца, като може да разчита на подкрепата на своята майка в
отглеждането на децата. Освен това се поддържа, че децата са на възраст, при
която бащата е по-подходящият родител за тяхното отглеждане. Поради тези и
останалите подробно изложени в исковата молба съображения моли съда да предостави
упражняването на родителските права над процесните деца на техния баща Б. Г. в Д.
и да определи местоживеенето им да е при
него в гр. *********, както и да получава за тях месечна издръжка от ответницата
в размер на сумата от по 140,00 лв. месечно за всяко дете. Моли съда да
определи режим на лични отношения между децата и тяхната майка, както следва:
- всяка първа и трета събота й
неделя от месеца от 09.00 часа до 18.00 ч. без преспиване със задължение да
взема децата и да ги връща в гр. Враца;
- на коледните празници от 24-ти до
26-ти декември, включително при майката четните години, а нечетните години да са при
бащата;
- първите три дни от зимната
ваканция да са при майката, както и три дни от пролетната ваканция, както и
през лятната ваканция от 01 до 20-ти август да са при майката. Претендира
разноски.
В срочно подаден отговор,
ответницата по насрещната искова молба оспорва същата. Счита, че не е налице
съществена промяна на обстоятелствата, налагаща изменение на въпросите по чл.
127, ал. 2 СК. Твърди, че не може да се приеме за укоримо поведението й, че
след раздялата с ответника има връзка с друг мъж, от когото е родила дете.
Сочи, че действително живее на семейни начала с лицето К.Б.С, който изцяло се
грижи за нея, собственото им дете и за двете процесни деца - Т. и Г.. Сочи, че К.С.работи
в Англия и ежеседмично й изпраща пари, с които тя задоволява всички нужди на
двете момчета за храна, облекло, училищни материали и пособия, заплаща битовите
сметки. Освен това децата са много привързани към него и с нетърпение очакват
дните, когато се прибира в България при тях. Счита, че бащата не е по-добрият
родител за отглеждането на децата. Същият не се интересувал от образованието,
успеха и училищните изяви на децата. Не е посещавал училище, не се е срещал с
учителите, не знае къде са класните стаи на децата, кои са класните
ръководители, какъв е успехът им, отсъствията, какви училищни и извънкласни
занимания и дейности посещават децата. Твърди се, че нивото на образование в СУ
**********е отлично, като материалната база е модерна и напълно реновирана.
Поради тези и останалите подробно изложени в отговора на исковата молба
съображения моли предявеният насрещен иск да бъде отхвърлен.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
С изготвения
проект за доклад на делото, обективиран в Определение № 1743/17.07.2019 г.,
който проект за доклад е обявен за окончателен такъв в проведеното открито съдебно
заседание на 13.11.2019 г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от
доказване в отношенията между страните обстоятелствата, че страните са родители
на децата Г. Б. Г. и Т. Б. Г., както и че
страните са обвързани от влязла в законна сила спогодба по гр. дело № 5593/2017
г. по описа на РС Враца. Тези факти се установяват и от приетите по делото
доказателства – Удостоверение за раждане на детето Г. Б. Г. от 30.08.2011 г.,
издадено въз основа на акт за раждане № 0452/30.08.2011 г., Удостоверение за
раждане на детето Т. Б. Г. от 28.11.2006 г., издадено въз основа на акт за
раждане № 261/28.11.2006 г. и протоколно определение от 10.01.2018 г. по гр. дело
№ 5593/2017 г. по описа на РС Враца, с което съдът е одобрил постигната между
страните спогодба.
По исканията по чл. 127, ал. 2 СК вр. чл. 59 и чл. 143 СК
При произнасяне по
въпроса на кого от родителите да се предостави упражняването на родителските
права, съдът изхожда преди всичко от интересите на децата. Съгласно чл. 59, ал. 9 СК, ако
обстоятелствата се изменят, съдът може да измени постановените по-рано мерки и
да определи нови. Според чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 4 СК съдът решава
въпросите по чл. 59, ал. 2 СК, след като прецени всички обстоятелства с оглед
интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите
до момента грижи и отношение към децата, желанието на родителите,
привързаността на децата към родителите, пола и възрастта на децата,
възможността за помощ от трети лица – близки на родителите, социално обкръжение
и материални възможности. Така изброените критерии са възприети и в ППВС №
1/12.11.1974 г., чието задължително тълкуване е приложимо и при действащия Семеен
кодекс, в сила от
Легално определение на
понятието “най-добър интерес на детето” се съдържа в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДт.
Определението включва изброяването на сходни критерии, като посочените в чл.
59, ал. 4 СК. Така ЗЗДет. сочи, че следва да се преценят желанията и чувствата
на детето; физическите, психическите и емоционалните му потребности; възрастта,
пола и миналото му; опасността или вредата, която е причинена на детето или има
вероятност
да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето;
последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и др.
Изброяването на критериите както в СК, така и в ЗЗДет. не е изчерпателно, като цялостната
преценка относно интереса на детето се извършва от съда след обстойно проучване
и анализ на всички показатели, които имат отношение към развитието и
благосъстоянието на детето.
Насока при преценката на
обстоятелствата, касаещи висшите интереси на детето, ни дава и Конвенцията за
правата на детето (приета от ОС
на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., в сила от
3.07.1991 г.), съставляваща част от вътрешното право на страната съгласно чл. 5, ал. 4
от Конституцията на Република България.
По отношение
на бащата Б.Г.Д. се установи, че същият не живее с децата и майката на децата,
а живее отделно от тях – заедно с родителите си в апартамент в гр. Враца – в
този смисъл са показанията на свидетелите Ц. С. и Р.А.. Свидетелят С. описва и
жилището, в което живее ответникът – гарсониера, състояща се от хол и кухня,
като холът се ползва като спално помещение, отделно в кухнята има приспособено
място за спане – диван. Приет по делото е нотариален акт за покупко – продажба
№ 41, том VII, рег. №
6724, нот. дело № 820/2019 г. по описа на нотариус Венцислав Василев, от който
се установява, че на 13.09.2019 г. собствеността върху жилището, в което живее
ответникът е придобита от неговата майка. Установява се, че на 11.11.2019 г. е
сключен договор за заем за послужване между ответника и неговата майка с
предмет – недвижимият имот, в който живее ответникът Д.. Свидетелите С. и А.заявяват,
че ответникът се грижи добре за децата си, както и че последните с нежелание се
връщат в дома на майка си в с. Т.. Според изготвения социален доклад от ДСП
Враца, между децата и ответника има изградена емоционална връзка, но при
срещата си със социалния работник и двете деца са заявили желание и
предпочитание да живеят със своята майка.
Установи се
по делото, че основни грижи за отглеждането на децата до настоящия момент са
полагани от тяхната майка Н.К.. В тази връзка са и събраните по делото
доказателства – двата социални доклада, изготвени от ДСП Враца и ДСП Бяла
Слатина, както и показанията на свидетелите Ц.Б.и Г.И.. Доказа се освен това от
приетия социален доклад от ДСП Бяла Слатина, че между майката и нейното дете
има силно изградена емоционална връзка и привързаност. Според социалното
проучване, между майката и двете деца има силна привързаност, като майката е
изцяло отдадена на децата си.
По отношение
на материалните възможности на родителите, от приетата по делото справка от ТД
на НАП Велико Търново се установява, че ответникът има сключен трудов договор с
„Чайка Ризорт“ ЕАД, считано от 23.05.2019 г., като не са налице данни да
размера на получаваното от него възнаграждение. От справката се установява, че
майката на децата Н.К. също има сключен трудов договор със „СЕ Борднетце -
България“ ЕООД, като осигурителният й доход за периода от м. 01 до м. 05 2019
г. е в размер средно около 560,00 лв.
По отношение
на социално-битовите условия за отглеждането на децата, от събраните по делото
доказателства се установява, че майката живее заедно с децата и съжителстващия
с нея мъж в къща в с. Т.. Посочено е от социалния работник при ДСП Бяла
Слатина, че жилището е собственост на майката, състои се от три стаи, коридор и
остъкление, както и че къщата е обзаведена с всичко необходимо. Посочено е, че
децата имат самостоятелни стаи за отдих и занимания, както и че се поддържа
много добра битова хигиена.
За жилищните
условия на бащата Б.Д. се установи от приетия социален доклад, изготвен от ДСП
Враца и свидетеля Ц. С., че жилището представлява гарсониера, обзаведена с
всичко необходимо за едно домакинство, както и че се поддържа необходимата
битова и лична хигиена. Установи се, че в жилището няма самостоятелна стая за
всяко от децата, тъй като се състои от хол и кухня, като ответникът живее
заедно със своята майка. Това се установява и от детото Т. Г.. Изслушано в
откритото по делото заседание заявява, че когато с брат си Г. са в дома на баща
си в гр. Враца, той спи заедно с баба си и дядо си в една стая, като спи на
разгъваем диван. Сочи, че брат му понякога спи с него, а понякога спи заедно с
баща си Б.Д.. Същевременно заявява, че в къщата на майка си в с. Т. има
собствено легло, като с брат си Г. имат самостоятелна стая.
Установи се,
че близки до майката Н.К. лица, на чиято помощ тя би могла да разчита, е
лицето, с което съжителства – К.Б.С и дядото на децата по
майчина линия – свидетелят Ц. Б.. Установи се освен това, че децата са в много
добри отношения с съжителстващото с майката лице – в този смисъл – както
показанията на свид. Галина Илиева, така и заявеното от детето Т. Г..
Същевременно
бащата Б.Д. може да разчита на подкрепата на своята майка, с която съжителства.
В хода на съдебното производство е починал бащата на ответника – Г. Б. Д., за
което по делото е представено препис – извлечение от акт за смърт.
Неоснователно
е възражението на ответника, че децата биха били обучавани по-добре в училище в
гр. Враца. Установи се, че децата ходят на училище в гр. Бяла Слатина – в този
смисъл приетия по делото социален доклад от ДСП Бяла Слатина, както и показанията
на свидетеля Ц. Б., като няма данни, че обучените, което получават там е
по-лошо от това, което биха получавали в гр. Враца. Неоснователно е и
направеното от ответника възражение, че с оглед новороденото дете на майката на
децата, същата ще пренебрегва процесните деца и ще полага по-малко грижи за
тях. Такива данни по делото не са налице.
При
съвкупната оценка на очертания по-горе най-добър интерес на децата Т. Б. Г. и Г.
Б. Г., съдът прецени, че непосредственото упражняване на родителските права
следва да е от майката на децата, която разполага с необходимия капацитет за
отглеждането им. Ето защо този въпрос не следва да бъде пререшаван от съда. Местоживеенето
на децата ще съвпада с местоживеенето на майката, поради което и този въпрос не
следва да бъде пререшаван от съда. При извършване на тази преценка съдът
съобрази и изразеното от децата желание и воля за това – както в двата
изготвени социални доклада, така и изразената воля за това от изслушаното в
открито съдебно заседание дете Т. Г., който заявява: Искам да живея при мама. С нея съм свикнал да живея, там ходя при баба
и дядо, прекрасно се чувствам и съм щастлив. На мен си ми харесва да живея с
мама. Аз искам още сега да си тръгна с мама.
Следва да се
отбележи, че възлагайки упражняването на родителските права само на единия
родител, другият не губи нито качеството си на родител, нито правата и
задълженията си на такъв.
Ето защо не
следва да бъде допускано изменение на упражняването на родителските права между
страните, каквото искане не е и направено от ищцата Н.Ц.К..
По горните
съображения насрещният иск за предоставяне родителски права на бащата,
определяне на местоживеене на децата при бащата и режим на лични отношения с
майката, както и присъждането на издръжка, следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на личните отношения между децата Т. и Г.
Г.еви и техния баща Б.Д., с когото децата няма да живеят, както и по въпроса за
издръжката:
Личните отношения между
децата и родителя, при когото те няма да живеят, представляват последица на
постановеното решение, като съдът се произнася, изхождайки изцяло от принципа
за осигуряване най-пълноценна защита на интересите на децата.
Съдът намира за
необходимо децата да поддържат връзка и със своя баща. По този начин той ще
може да участва пълноценно в живота им и да дава своя принос в емоционалното им
развитие и възпитанието им. Определеният на Б.Г.Д.
режим на лични отношения с децата е всяка седмица от месеца от петък най-рано в
18:00 часа вечерта, до неделята до 18:00 часа с преспиване, както и един месец
през лятото, който да не съвпада с платения отпуск на майката. От събраните по
делото доказателства се установи, че така установеният режим не е в интерес на
децата. На първо място, от показанията на свидетелката Галина Илиева се
установява, че предаването на децата от майката на баща и обратно, не всеки път
се осъществява доброволно, като се налага и търсене съдействието на органите на
реда. На следващо място следва да се вземе предвид заявеното от детето Т. Г. в
проведенето открито съдебно заседание на 10.07.2019 г., а именно: На мен ми писна, когато тати идва да ни
взема, когато тръгва, постоянно върти гумите на колата пред къщата в Т.. Не
знам защо го прави, мисля, че да ядосва мама. Мен това ме притеснява. След като
ни вземе, с нас в колата върти гуми, просто прави кръгчета, за да прави яд на
мама. Отделно от това, обезпокоително относно интереса на децата и съществуващия
разширен режим на лични отношения с ответника е и фактът, че Б.Д. изразява
силно негативното си отношение към Н.К. пред децата, наричайки я с обидни думи.
В тази връзка детето Т. Г. споделя: …тати
казваше за мама, че е боклук, че ще умрат. Само двамата бяхме навън, аз и баща
ми, и той ми говори за майка ми, че е боклук и ще мрат с новия й, че той ще ги
оправи. Не знам защо ми ги говори тези неща. Това постоянно ме притеснява и
искам да спре да ме притеснява. Съдът счита, че демонстрирайки пред децата
крайно отрицателното си отношение спрямо тяхната майка, ответникът категорично
действа в разрез с интереса на децата, на които трябва да се осигури спокойно
пребиваване както при единия, така и при други родител и в никакъв случай да не
чувстват напрежението между двамата родители. Ответникът обаче стига и
по-далеч, като ограничава възможността на децата да контактуват със своята
майка. Така детето Т. заявява: Тати
не ми дава да говоря с мама по телефона, докато съм при него. Аз имам телефон,
но той не ми дава. Аз ако искам да говоря с нея, той ми казва, че не може, аз
излизам и се крия и й пиша, тя ми отговаря. Тя ми звъни и аз й вдигам. Тя ми
пише: „свободен ли си сега“, а аз казвам „не, тати е при мен“. Аз казвам после
да ми пише, тя казва „добре“.
От показанията на свидетеля Ц. Б. се установява, че когато ответникът вземе
децата при себе си, последният ги задържа, поради което те не могат да ходят
редовно на училище.
При тези данни, и като
отчита най-вече интереса на децата, съдът намира, че на ответника следва да
бъде определен по-ограничен режим на лични отношения с тях, а именно: всяка трета
седмица от месеца от петък най-рано в 18:00 часа вечерта, до неделята най-късно
до 18:00 часа с преспиване, както и три седмици през лятото по време на лятната ваканция на децата през
месеците юли или август, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката. Бащата ще има право да взема децата при себе си всяка четна година на
Великденските и Новогодишните празници, като връща децата поне два дни преди
учебния ден, следващ съответните празници и всяка нечетна година на Коледните
празници и рождените дни на децата, като връща децата поне два дни греди
учебния ден, следващ съответните празници. Когато рождените дни на децата са в
учебни дни, бащата да има право да ги взема веднага след училище и да ги връща
на адреса на тяхното местоживеене до 19:00 часа вечерта. Когато денят след
рождения ден е неучебен, бащата ще има право да ги взема най-рано в 10:00 часа
сутринта до 19:00 часа вечерта, без преспиване.
Децата ще
бъдат вземани от бащата от адреса, на който живее заедно с майката – с. Т.,
общ. Бяла Слатина, **********Това е и адресът, на който децата следва да бъдат
връщани. Не е необходимо да се определят мерки за осъществяване на личните
отношения между децата и техния баща.
Задължението
за издържане на децата до навършване на пълнолетие възниква за родителите с
факта на раждане на децата, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК. Алинея втора на
чл. 142 от СК посочва, че минималния размер на издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към момента на
постановяване на съдебния акт е в размер на 560,00 лева.
Правото на
детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно
наличието на качеството "ненавършило пълнолетие дете". При новата
нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с
оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка,
която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.
Издръжката
на детето се дължи от двамата родители, независимо при кого живее, като
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в
пари, с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с
детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които са в полза и
на детето. От данните по делото се
установява, че децата живеят с майка си и тя е тази, която полага ежедневните грижи за тяхното отглеждане и възпитание.
Несъмнено е,
че родителите имат първостепенна отговорност да осигурят, в рамките на своите
способности и финансови възможности, условията за живот, необходими за
развитието на детето. Последните имат задължението да осигурят такива условия
за развитието на детето, в това число да предоставят такава издръжка, каквато
то би имало, ако те живеят в едно домакинство.
При
съобразяване на размера на дължимата издръжка съдът съобрази от една страна
възрастта на нуждаещите се от издръжка деца, икономическите условия на живот в
страната и протичащите инфлационни процеси, и от друга - материалните
възможности на родителите. С оглед на тези обстоятелства съдът намира, че към
настоящия момент за цялостната месечна издръжка на децата са необходими общ
обем парични средства в размер на около 280,00 лева за всяко от тях. От този
размер ответникът следва да бъде осъден да заплаща за в бъдеще /след
предявяване на исковата молба/ сумата от 150,00 лева. При определяне размера на
дължимата издръжка съдът съобрази и факта, че ответникът работи на трудов
договор и не са налице данни да има задължение за издръжка на други лица.
Останалата част до пълния размер на необходимите средства за задоволяване
издръжката на децата следва да се поеме от майката, която независимо, че полага
непосредствените грижи за тяхното отглеждане и възпитание, също има задължение
да ги издържа. Предявените искове следва да бъдат уважени в пълен размер. Съдът
намира, че така определената издръжка за децата в посочения размер е съобразена
с нуждите им и възможностите на родителите им.
Освен това,
на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да отчете факта, че към датата на
устните състезания е приет на първо четене в Народното събрание на РБ проектът
на Закона за държавния бюджет за 2020 г., в който е заложен размер на
минималната работна заплата от 610,00 лв., считано от 01.01.2020 г., в който
случай размерът на минимално дължимата издръжка би бил в размер на 152,50 лв.
По разноските:
С оглед изхода на делото
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата разноски в размер на сумата от 531,26 лв. съобразно уважената част от
исковете и приложения списък по чл. 80 ГПК
/21,88 лв. държавна такса, 525,00 лв. адвокатско възнаграждение/.
На основание чл. 78, ал.
3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата от 75,00 лв.
адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78, ал.
6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 57,60 лв. в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Враца, представляваща дължимия
размер на държавна такса върху присъдения увеличен размер на издръжките за
период от три години.
На основание
чл. чл. 242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената издръжка.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЯ с протоколно определение от 10.01.2018 г.
по гр. дело № 5593/2017 г. по описа на РС Враца режим на лични отношения на бащата Б.Г.Д., ЕГН ********** с децата
Т. Б. Г., ЕГН ********** и Г. Б. Г., ЕГН **********, както следва:
- бащата има право и
задължение да взема и връща децата от адреса на майката в с. Т., общ. Бяла
Слатина, **********всяка трета седмица от месеца от петък най-рано в 18:00 часа вечерта, до
неделята най-късно до 18:00 часа с преспиване, както и три седмици през лятото по време на лятната ваканция на децата през
месеците юли или август, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на
майката;
- бащата
има право и задължение да взема и връща децата от адреса на майката в с. Т.,
общ. Бяла Слатина, **********всяка четна година на Великденските и
Новогодишните празници, като връща децата поне два дни преди учебния ден,
следващ съответните празници и всяка нечетна година на Коледните празници и
рождените дни на децата, като връща децата поне два дни греди учебния ден,
следващ съответните празници. Когато рождените дни на децата са в учебни дни,
бащата има право да ги взема веднага след училище и да ги връща на адреса на
тяхното местоживеене до 19:00 часа вечерта. Когато денят след рождения ден е
неучебен, бащата има право да ги взема най-рано в 10:00 часа сутринта до 19:00
часа вечерта, без преспиване, като съдът ОТХВЪРЛЯ
предявената молба за определяне на по-ограничен режим на лични отношения между
бащата Б.Г.Д., ЕГН ********** с децата Т. Б. Г., ЕГН ********** и Г. Б. Г., ЕГН
**********.
ИЗМЕНЯ
ПРИСЪДЕНИЯ с протоколно определение от 10.01.2018 г. по гр. дело
№ 5593/2017 г. по описа на РС Враца размер на издръжка, който бащата Б.Г.Д.,
ЕГН ********** следва да заплаща на децата Т. Б. Г., ЕГН ********** и Г. Б. Г.,
ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА същия
от 130,00 лв. на 150,00 лв. за всяко дете, платим до 10-то число на текущия
месец, считано от 12.04.2019 г. до настъпването на законна причина за
прекратяването или изменението на това плащане, ведно със законната лихва върху
всяко просрочено плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Г.Д., ЕГН **********
против Н.Ц.К., ЕГН ********** насрещен иск за постановяване упражняването на
родителските права на бащата, определяне на тяхното местоживеене при него,
режим на лични отношения с майката и присъждането на издръжка като
неоснователен.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК Б.Г.Д.,
ЕГН ********** да заплати на Н.Ц.К., ЕГН ********** сумата от 531,26 лв., представляваща направени
разноски по делото съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК Н.Ц.К.,
ЕГН ********** да заплати на Б.Г.Д., ЕГН ********** сумата от 75,00 лв., представляваща направени
разноски по делото съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК вр. чл. 1
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК Б.Г.Д.,
ЕГН ********** да заплати държавна такса в размер на 57,60 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС
Враца, представляваща дължимия размер на държавна такса върху присъдения
увеличен размер на издръжките за период от три години.
ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК
предварително изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните, а в частта по чл. 242 ГПК, имащо характер на
определение - с частна жалба пред Окръжен съд гр. Враца в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: