РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Русе, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Ева Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20214500500769 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Т. И. Х. против решение №915/05.11.2021
г., постановено по гр.д.№ 1325/2021 г. на Русенския районен съд, с което е
отхвърлен предявеният от него иск за заплащане на обезщетение за
причинени неимуществени вреди от деликт с правно основание чл.49 от ЗЗД.
Твърди се, че решението е неправилно като постановено при съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на закона по
съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и
постановяване на ново, с което искът бъде уважен изцяло. Иска и
направените разноски за производството.
Ответникът по жалбата О. Р. счита жалбата за неоснователна по
съображенията, изложени в отговора. Иска обжалваното решение да се
потвърди като правилно, а в случай, че се отмени решението да се разгледа и
уважи предявеният обратен иск срещу третото лице- помагач.
Третото лице помагач на страната на ответника“Р.“ Е. гр.Р. счита
1
жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и иска същото
да бъде потвърдено.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Производството по делото е образувано по предявеният от
жалбоподателя против Община Русе иск с правно основание чл.49 от ЗЗД- за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от деликт в
размер на 9 000 лв.
Непозволеното увреждане се основава на нарушението на правната
норма, изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 и сл.
от ЗЗД задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер. На
обезщетение подлежат всички вреди- както имуществените, така и
неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като последните се определят от съда по справедливост / чл.51
и чл.52 от ЗЗД/. Непозволеното увреждане, регламентирано в чл.45 и сл. от
ЗЗД е сложен юридически факт, елементите на който са: деяние, вреда,
противоправност на деянието, причинна връзка и вината, която съгласно
чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага.
Отговорността по чл.49 от ЗЗД обаче е обективна- за чужди виновни
противоправни деяния / действия или бездействия/ и има обезпечително-
гаранционна функция. За ангажиране отговорността на ответника е
необходимо да се докаже, че при или по повод на възложената от него работа,
лицата, на които е възложена тя, са причинили вреди на жалбоподателя.
Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя се схваща
като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на
човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
2
душевност и психическо състояние. Деянието, което трябва да е
противоправно, е конкретна човешка постъпка, а причинната връзка е
обединяващият елемент на фактическия състав.
За да бъде ангажирана обезщетителната отговорност на ответника на
заявеното основание, в процеса в доказателствена тежест на жалбоподателя в
качеството му на ищец е да установи горепосочените елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане.
По делото е установено, че на 30.11.2020 г. в гр.Р. на ул.“З.“ Т. И. Х. се
подхлъзнал при движението си по непочистен от листа и мокър сняг тротоар
и паднал, в резултат на което получил следните увреждания: Счупване на
лява лъчева кост в далечния край. Счупване на лява лакетна кост в близкия
край. Патологична деформация на лява гривнена става. Ограничена проно-
супинация в лява предмишница.
След падането същият потърсил помощ от св. Г., на когото разказал за
случилото се. Поради невъзможност на св.Г. да му укаже съдействие,
жалбоподателят се обадил на пълномощника си, който го откарал в спешно
отделение на У.„К“ АД-Р., където му била поставена гипсова имобилизация
на лява предмишница и гривнена става. Няколко дни след инцидента получил
болки и оток като на 07.12.2020 посетил ортопед, който разширил чрез
срязване гипсовата имобилизация в далечния й край. Гипсовата
имобилизация била отстранена на 05.01.2021 г., след което провеждал
раздвижване в домашни условия. През този период провеждал и
медикаментозно лечение.
Установено е, че при такива счупвания обикновено болките са най-
силни непосредствено след получаването им и продължават със значителен
интензитет до имобилизиране на крайника, след което постепенно намаляват.
Болки със значителен интензитет се изпитвали и в периода на раздвижване.
При жалбоподателя били налице болки в продължение на една седмица, което
наложило корекция на гипсовата имобилизация. Нормалния възстановителен
период продължавал около три месеца. Към момента била налице
патологична деформация на далечния край на лява предмишница и намален
обем в роторните движенията лява предмишница. Отношение към непълното
функционално възстановяване имали и предишни счупвания на костите на
предмишницата, както и хроничните заболявания, от които страдал
3
жалбоподателя. Жалбоподателят продължавал да се оплаква от ограничени
движения и болки при натоварване.
Установено е също, че на 04.09.2020 г. О. Р. и „Р.- П.“- Р. са сключили
договор № ЗОП-29 за възлагане на обществена поръчка с предмет:
„Обществена хигиена, снегопочистване и зимно поддържане на териториите
за обществено ползване на гр.Русе. Контролът по изпълнението на
задълженията по договора се контролирани ежедневно от служители на
ответника, за което се съставяли констативни протоколи и доклади. На
30.11.2020 г. имало снеговалеж на територията на града. За мястото на
инцидента- ул.“Згориград“ било записано, че имало допуснати нарушения
при почистването.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявеният иск по съображения, че от събраните доказателства не може да
се обоснове извод, че на процесната дата Т.Х. се подхлъзнал, поради
непочистен от листа и сняг терен и паднал. Прието е, че липсват
доказателства, които да установяват причината за падането и получените в
резултат на това телесни увреждания.
Изводът на първаинстанционният съд за липса на доказатества, които да
установяват твърденията на ищеца е неправилен.
Съгласно трайно установената съдебна практика / вж. решение №226 от
12.07.2011 г. на ВКС по гр.д.№ 921/2010 г., решение № 31 от 09.03.2012 г. на
ВКС по гр.д.№ 502/2011 г. пълното доказване е онова, което води до
несъмненост в извода за осъществяването или не на даден релевантен за
спора факт или обстоятелство. Пълно доказване се изисква при главното и
обратно доказване, за да постигнат своята цел. Пълното доказване може да
бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства.
Преките доказателства пряко, непосредствено установяват
обстоятелствата, отнасящи се към основния факт, а косвените доказателства
дават указание за основния факт само косвено. Те установяват странични
обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване
на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и
онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства,
непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените
средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко
4
доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове
доказателствени средства /веществени, писмени, гласни, признания на
страните и заключения на вещите лица/ като по-значими или категорични в
сравнени с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по
правилата на чл. 235 и чл. 12 от ГПК.
Пълно доказване може да се осъществи и само при косвени
доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени,
достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установява
без съмнение главния факт.
В настоящият случай жалбоподателят е осъществил пълно доказване на
фактите, които ангажират отговорността на ответника.
Разпитания по делото св.Градев не е присъствал на инцидента, но същият
сочи, че жалбоподателят му веднага му се обадил с молба за помощ, посочил
е местонахождението си и му обяснил точно какво се е случило. Заявените от
ищеца фактически твърдения са посочени и в медицинската документация,
приобщена по делото и се подкрепят от представените от ответника
констативни протоколи и показанията на св.М.. В съвкупност тези
доказателства дават основание да се обоснове извод, че на 30.11.2020 г. в
гр.Р., по ул.“З.“ жалбоподателят се подхлъзнал и паднал, тъй като тротоарът
не бил почистен от снега. В резултата на падането същият получил телесни
увреждания: Счупване на лява лъчева кост в далечния край. Счупване на лява
лакетна кост в близкия край. Патологична деформация на лява гривнена
става. Ограничена проно-супинация в лява предмишница. При такива
счупвания обикновено болките са най- силни непосредствено след
получаването им и продължават със значителен интензитет до имобилизиране
на крайника, след което постепенно намаляват. Болки със значителен
интензитет се изпитвали и в периода на раздвижване. При жалбоподателя
били налице болки в продължение на една седмица, което наложило корекция
на гипсовата имобилизация. Нормалния възстановителен период
продължавал около три месеца. Към момента била налице патологична
деформация на далечния край на лява предмишница и намален обем в
роторните движенията лява предмишница. Отношение към непълното
функционално възстановяване имали и предишни счупвания на костите на
предмишницата, както и хроничните заболявания, от които страдал
5
жалбоподателя. Жалбоподателят продължавал да се оплаква от ограничени
движения и болки при натоварване.
С оглед на така установените факти, съдът приема, че на жалбоподателя
са били причинени неимуществени вреди, свързани със засягане на неговото
здраве и емоционално състояние. Телесните увреждания и свързаните с тях
болки, страдание, дискомфорт и негативни емоционални преживявания са в
пряка причинна връзка с падането му на 30.11.2020 г. Причина за падането на
жалбоподателя е обстоятелството, че същият се подхлъзнал, тъй като
тротоарът по ул.“З.“ в гр.Р. не бил почистен от падналия сняг.
Тротоарът е част от пътното платно / чл.5 от ЗП/ и с оглед
обстоятелството, че същият е на територията на О. Р. по силата на пар.7 от ДР
на ЗМСМА и чл.3, ал.3 от ЗП е публична общинска собственост. Съгласно чл.
31 от ЗП и съответв. Чл.48 от ППЗП ремонтът и поддържането на
общинските пътища, в т.ч. и зимно такова, се осъществяват от общините. В
настоящият случай О. Р. не е изпълнила тези свои задължения. Ответната
община е проявила бездействие, изразяващо се в бездействието на
служителите й, натоварени да контролират изправността и състоянието на
пътя и прилежащите към тях зони, както и да предприемат своевременно
действия по почистването на улиците и тротоарите, поради което е налице
неизпълнение на вмененото от закона задължение за организиране
движението по начин, който да гарантира безопасността на пешеходците.
Изложено дава основание да се приеме, че са налице елементите от
фактическия състав на чл.49 от ЗЗД и е налице основание за ангажиране на
обезщетителната отговорност на ответника.
На обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането като в настоящият случай жалбоподателят е
претендирал обезщетение за причинени вреди от неимуществен характер.
Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост.
Понятието справедливост няма абстрактен характер. То е свързано с преценка
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
бъдат съобразени при определяне на размера.
Съдът като съобразява вида на получените телесни увреждания,
6
проведеното лечение, периодът на възстановителния процес, претърпените
болки и страдания и техният интензитет, като съобразява възрастта на
жалбоподателя, неговите хронични заболявания и липсата на пълно
функционално възстановяване, като отчита и факта, че последното се дължи и
на предишни счупвания, приема, че справедливият размер на обезщетението
възлиза на 5 000 лв.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване като е посочил, че
въпреки затрудненото си здравословно състояние и възприемайки тежката
зимна обстановка, жалбоподателят е предприел предвижване без
придружител.
С разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД е предвидена правната възможност
за намаляване на обезщетението за вредите, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, когато увреденият е допринесъл за настъпването
на вредите. Принос по смисъла на цитираната правна норма е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за
осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил
механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. За
да е налице съпричиняване, следва пострадалия обективно да е създал
предпоставки или възможност за настъпване на увреждането- т.е. когато е
налице причинна връзка между неговите действия или бездействия и
вредоносния резултат.
Представеното по делото ЕР на ТЕЛК установява, че на жалбоподателят
е призната 100 % ТНР с чужда помощ, пожизнено. По делото обаче няма
доказателства определената му на основание чл.68, ал.2 НМЕ чужда помощ
да му е необходима за придвижване. С оглед на това не може да се обоснове
извод, че като е предприел придвижване без придружител, жалбоподателят е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат и не е налице основание
за прилагане на разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен до размер на
5 000 лв.
Обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за
сумата от 5000 лв. е неправилно и следва да бъде отменено като вместо него
се постанови ново, с което искът се уважи. В останалата част решението е
правилно и следва да бъде потвърдено.
7
Разноските за производството следва да се определят съобразно чл.78 от
ГПК.
Жалбоподателят е представляван от пълномощник, на когото е заплатил
адв. възнаграждение в размер на 850 лв. за първоинстанционното
производство и 750 лв.- за въззивното производство. С оглед уважената част
от иска същият има право на разноски в общ размер на 888 лв.
Ответникът по жалбата е представляван от юрисконсулт и също има
право на разноски в общ размер на 300 лв. за двете инстанции.
След извършване на служебно прихваща, в полза на жалбоподателая
следва да се присъдят разноски в размер на 588 лв. за производството.
Предвид уважаването на главният иск, съдът дължи произнасяне по
предявеният обратен иск.
По делото е установено, че на 04.09.2020 г. О. Р. и „Р. Р.“ Е. Р. са
сключили договор № ЗОП-29 за възлагане на обществена поръчка с предмет:
„Обществена хигиена, снегопочистване и зимно поддържане на териториите
за обществено ползване на гр.Р. за срок от девет месеца- раздел ІІ, чл.2 от
договора. В договора страните са уговори правата и задължения на всяка от
тях, цените и начина на плащане, както и неустойките и санкциите при
неизпълнение.
Съгласно чл.9 от договора изпълнителят е поел задължение да извършва
дейности по снегопочистване и зимно поддържане, които включват:
снегопочистване на улични платна, площади, тротоари и др. с автомобил или
механизирано с гребло, снегопочистване, съчетано с третиране на пътната
настилка с материали или смеси, снегопочистване с ръчен роторен снегорин,
ръчно снегопочистване в т.ч. почистване на лед и ръчно третиране с
материали и смеси на тротоари, подходи към пешеходни пътеки и подлези.
В чл.15, ал.2 от договора е уговорено, че ако в резултат на неизпълнение
на задълженията по договора от страна на изпълнителя, бъде заведен иск
срещу възложителя от трета страна, изпълнителят ще възстанови на
възложителя всички претърпени от него вреди, разноски и/ или разходи.
Въззивният съд след като съобразява изложените в исковата молба
фактически твърдения и петитума, приема, че правна квалификация на
8
обратния иск е по чл.92 от ЗЗД- неустойка за вреди от неизпълнение на
договорно задължение.
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е необходимо последните да се доказват.
Цитираната правна норма сочи, че неустойката е изрична договорна
клауза, чийто съществен елемент е предварителната определеност на размера
на обезщетението за предполагаемите вреди от неизпълнението. За да бъде
уважена претенцията, следва да се установи в процеса наличието на договор
между страните, наличие на клауза за неустойка, изпълнение на поетите от
ищеца задължения по договора, както и виновно неизпълнение на
договорните задължения от страна на ответника-трето лице помагач в
настоящото производство.
В процеса в доказателствена тежест на ищеца е да установи първите три
елемента от фактическия състав на цитираната правна норма.
В настоящият случай е категорично установено, сключването на договор
за възлагане на обществена поръчка предмет: „Обществена хигиена,
снегопочистване и зимно поддържане на териториите за обществено ползване
на гр.Р. за срок от девет месеца- раздел ІІ, чл.2 от договора.
Сключването на договора е правопораждащ юридически факт, от който
възниква договорна връзка между страните- права и задължения за всяка от
тях като законът изисква същите да се изпълняват точно.
Съдът като съобразява съществените елементи от договора, приема, че
същият е договор за изработка, регламентиран в чл.258 и сл. от ЗЗД, по силата
на който Р.- “ Е.- Р. в качеството си на изпълнител дължи извършването на
определени дейности вкл. дейности по снегопочистване и зимно поддържане,
които включват: снегопочистване на улични платна, площади, тротоари и др.
с автомобил или механизирано с гребло, снегопочистване, съчетано с
третиране на пътната настилка с материали или смеси, снегопочистване с
ръчен роторен снегорин, ръчно снегопочистване в т.ч. почистване на лед и
ръчно третиране с материали и смеси на тротоари, подходи към пешеходни
пътеки и подлези в съответствие с договора, заданието за обществена
поръчка и офертата, а задължение на общината е да заплаща извършените
9
дейности съобразно уговореното в договора.
Няма наведени доводи за неизпълнение на поетите от Община Русе
задължения, която с настоящото решение е осъдена да заплати на
жалбоподателя обезщетение за причинени неимуществени вреди от деликт в
размер на 5000 лв., както и разноските за производството.
С оглед на тези факти съдът приема, че е налице виновно неизпълнение
на задълженията от страна на жалбоподателя. Същият не е извършил
качествено и в срок дейностите по снегопочистването на тротоарите
съобразно уговореното в чл.9 от договора.
Неизпълнението е нов правно релевантен факт, настъпил в договорната
връзка на страните, който поражда нови правни последици. За кредиторът
възниква субективното право, регламентирано в чл.92 от ЗЗД – да претендира
неустойка за неизпъленние.
Такава неустоична клауза страните са уговорили изрично в чл.15, ал.2 от
договора. В резултат на неизпълнение на задълженията по договора от страна
на изпълнителя, срещу възложителя е бил заведен иск от трета страна, на
която е определено обезщетение като изпълнителят дължи възстановяване на
възложителя всички претърпени от него вреди, разноски и/ или разходи.
В случая на основание уговореното в чл.15, ал.2 от договора
изпълнителят дължи заплащане на неустойка в размер на присъдената с
решението по сума.
Обратният иск като основателен следва да бъде уважен.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №915/05.11.2021 г., постановено по гр.д.№
1325/2021 г. на Русенския районен съд, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Т. И. Х. от гр.Р. против О.Р. иск за заплащане на обезщетение
за причинени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., както и в частта за
разноските и ВМЕСТО него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА О. Р. да заплати на Т. И. Х., ЕГН ********** от гр.Р., ул.“С.
10
Ш.“ №*, вх.*, ет.*, ап.* сумата в размер на 5000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от деликт, както и сумата в
размер на 588 лв. разноски за производството.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част, с която е отхвърлен
иска над сумата от 5000 лв. до размер на 9000 лв.
ОСЪЖДА „Р.“ Е. гр.Р., ЕИК ***** да заплати на О. – Р. сумата в размер
на 5588 лв.- неустойка по договор № ЗОП-29 от 04.09.2020 г.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11