Р Е Ш Е Н И Е
№804/16.10.2020г.
гр.
Пазарджик, 16.10.2020
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Лесенски адм. дело № 735 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 АПК, вр чл.40, ал.1 ЗДОИ и е образувано по жалба на И.Е.Б. ***
против Решение № УРИ-301004-13 от 23.06.2020 г. на Директора на ОД на МВР
Монтана.
В
жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваното решение,
като издадено в противоречие с материалния закон процесуалните правила, поради
което се иска да бъде отменено.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата,
моли за отмяна на решението и присъждане на сторените разноски.
Ответната
страна - Директора на ОД на МВР Монтана, в писмено становище счита, че жалбата
е недопустима, евентуално неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно и
обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата
срещу оспореното решение е подадена от активно легитимирана страна – адресат на
акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за
обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред
компетентния съд и частично е процесуално допустима, за което съдът ще изложи
доводи по-долу.
От
фактическа страна се установи следното:
В
ОД на МВР-Монтана е постъпило заявление за
достъп до обществена информация УРИ 301004-11/10.06.2020 г., подадено от жалбоподателя
И.Е.Б., с
което последният е
поискал да получи достъп до информация, като е формулирал въпросите
си в тринадесет точки, както следва:
1. Кой съставя Електронните
фишове за налагане на глоба серия К издаден от ОД на МВР-Монтана и овластен ли
е за това,
2. През периода 01.01.2019
г. до 10.06.2020
г. в обл. Монтана, РП II-81,
km. 113+500, извън населено място и
посока на движение от гр. Л.
към гр. М.. имало ли е пътен знак В-26-50 км/ч. (преди отбивката за с.
Безденица).
3. Ако да, осъществявани ли са
засичания па скоростта след знака, с автоматизирано техническо
средство/ARH САМ S 1, №
11743 и други такива.
4. На кои конкретни дати са
осъществявани засичанията на скоростта.
4. На какво разстояние в метри е
пътен знак В-26-50 км/ч. (преди отбивката за с.
Безденица) от позицията на автоматизираното
техническо средство.
5. Какъв е обхвата на засичане па
скоростта в метри па автоматизираното техническо средство/ ARH CAM S 1, № 11743.
6.
Колко на брой са установените
нарушения с
помощта на автоматизирано техническо средство в обл.
Монтана, РП II-81,
km. 113+500, извън населено място и посока на движение от гр.
Лом към гр.
Монтана, преди отбивката за с.
Безденица
през периода 01.01.2019 до 10.06.2020
г.
7. Какъв е общия размер на
наложените глоби.
8. Колко пътни транспортни
произшествия са регистрирани в обл. Монтана, РП II-81,
km. 113+500, извън населено място и посока па движение от гр
Лом към гр.
Монтана, преди
отбивката за с Безденица за периода 01.0l.2019 до 10.06.2020 г.
9.
Какво налага засичането на
скорост с автоматизирано техническо средство в обл.
Монтана, РП II-81,
km.113+500, извън населено място и посока на движение от гр.
Лом към гр. Монтана,
преди отбивката за с. Безденица.
10. Има ли установени нарушения, за които не са налагани глоби.
Ако да каква е причината.
11. Копия от всички електронни
фишове Серия К съставени през периода 01.01.2019 до 10.06.2020 г. Моля копията да бъдат със
заличени лични данни, съгласно изискванията на закона за защита на личните
данни и европейските директиви отнасящи се за защита на личните данни.
12. Копия от протоколи
удостоверяващи техническото състояние на автоматизираното техническо
средство/ ARH CAMS 1, №
11743, за периода от датата на придобиване до 10.06.2020 г.
13. Копия от документи
удостоверяващи информацията по т.т. 4 и 5 от настоящото Заявление.
Директорът
на ОД на МВР-Монтана, след като е разгледал заявлението, е приел, че Заявлението съдържа
задължителните реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от
ЗДОИ, допустимо е и подлежи на разглеждане, след което е издал атакуваното в
настоящото производство решение. В него ответникът е посочил, че исканата в
заявлението информация не е определена като държавна тайна по ЗЗКИ и като
служебна тайна в Списък на категориите информация в МВР, подлежаща на
класификация като служебна тайна, обявена със Заповед № 8121з-878/24.07.2015 на
министъра на вътрешните работи, изм, и доп. със Заповед №8121з-1433/24.11.2017
г. Приел е, че информацията, поискана в заявлението, като цяло представлява
обществена такава и може да бъде предоставена на заявителя по реда и начина,
предвиден в разпоредбите на ЗДОИ. По поставените въпроси в заявлението била
изготвена справка от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Монтана, УРИ
№ 301р-14329/22.06.2020 г., която била приложена към решението. В последното
като допълнение към точка 11е уточнено, че е посочен общият брой на издадените
електронни фишове за посочения период, като не можело да се предоставят копия
от всички издадени електронни фишове Серия К за този период със заличени лични
данни, тъй като реквизитите на ЕФ са изрично посочени в нормата на чл. 189.ал.4
от ЗДвП и целият ЕФ е със съдържание на лични данни и след като същите бъдат
заличени, по същество няма какво да бъде предоставено. Съдържайки пък лични
данни, от друга страна трябвало да бъде взето съгласието на всяко трето лице и
след това да бъдат предоставени тези копия. От друга страна ЕФ отразявал
административнонаказателната отговорност на всяко наказано лице, която
отговорност е лична и според дефиницията на чл. 2, ал.1 от ЗДОИ не
представлявала обществена информация.
Тъй като заявителят бил направил
искане информацията да му бъде предоставена по електронен път и посочил
електронен адрес, на основание чл.34, ал.3 и чл.35, ал.3 от ЗДОИ ответникът
постановил решението, ведно със справка УРИ № 301р-14329/22.06.2020 г. и
приложенията към нея, да му бъдат изпратени по ел. поща на посочения от него
електронен адрес: *******@****.**.
С оглед изложеното ответникът на основание чл.28, ал.2 и чл.34, ал.3 и чл.35, ал.3
от ЗДОИ предоставил на И.Е.Б. ***, поисканата обществена информация в заявление
УРИ 301004-11/10.0б.2020 г., съдържаща се в справка УРИ 301р-14329/22.06.2020
г. и приложенията към нея.
В
посочената справка, приложена към решението, са дадени следните отговори на
подадените въпроси:
По т. 1 - Електронните фишове се
съставят от лица, оправомощени със заповед на Министъра на вътрешните работи.
По т. 2 - Такава информация не се
обработва и съхранява в ОДМВР - Монтана.
По т. 3 – Да, осъществява се
контрол на скоростта.
По т. 4 - Такава информация не се
обработва и съхранява в ОДМВР - Монтана.
По т. 4 - Такава информация не се
обработва и съхранява в ОДМВР - Монтана.
По т. 5 - Максималното разстояние
на отчитане е до 600 метра.
По т. 6 - Такава информация не се
обработва и съхранява в ОДМВР - Монтана.
По т. 7 - Такава информация не се
обработва и съхранява в ОДМВР - Монтана.
По т. 8 - За посочения период има
регистрирано едно ПТП.
По т. 9 - Контрол на скоростта с
цел намаляване на пътнотранспортния травматизъм.
По т. 10 – Да, когато
регистрационния номер на МПС е нечетлив.
По т.11 - Съставени 24 228 броя
ел. фиша.
По т. 12 - Да. Прилагаме копия на
протоколите удостоверяващи техническото състояние на АТСС.
По т. 13 - Такава информация не
се обработва и съхранява в ОДМВР - Монтана.
Недоволен
от решението, в законоустановения срок жалбоподателят го атакувал в неговата
цялост.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата
по отношение на т.1, т.3, т.5, т.8, т.9, т.10 и т.12 е процесуално недопустима.
Това е така, тъй като поисканата информация в заявлението е предоставена от
органа. Това е посочено и от самия жалбоподател в подадената жалба. Следователно
по отношение на поисканата информация в заявлението по т.1, т.3, т.5, т.8, т.9,
т.10 и т.12 и нейното предоставяне в атакуваното решение, жалбата е процесуално
недопустима, поради липса на правен интерес от обжалването на решението в тези
му части, съгласно чл.159, т.4 от АПК. Това налага оставяне на жалбата без
разглеждане по отношение на поисканата информация в заявлението по т.1, т.3,
т.5, т.8, т.9, т.10 и т.12.
В
останалата част на решението съдът следва да се произнесе по същество. Разгледана
по същество в частта, в която е процесуално допустима, жалбата е неоснователна
по следните мотиви:
При
проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт съгласно чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че решението е издадено от
компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване. Оспореното решение
е издадено от административен орган с териториална, времева и материална
компетентност. Процесното решение отговаря на изискванията за форма, като са
описани и установените обстоятелства. Съдът счита, че оспорваното решение
съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2
от АПК, тъй като в текста му са посочени фактите и обстоятелствата
по заявлението, както и материалноправното основание за издаването му.
При
издаването на решението не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Неоснователни са доводите в тази
част в жалбата. В случая с решението се предоставя достъп до част от исканата
информация, ведно с приложенията към него. Посочването на срок за
предоставянето ѝ, след като тя очевидно се намира на разположение на
заявителя с получаването ѝ е безпредметно. Същото касае и степента на
достъп. Още по-неоснователни са твърденията за непосочване на място на
представяне на информацията или за сгрешения и-мейл. Видно е, че решението е
получено от заявителя на посочения от него ел. адрес, в противен случай нямаше
да разглеждаме настоящото дело. В крайна сметка следва да си отговорим на
въпроса, дори и да са налице подобни пропуски, те довели ли са до някакъв начин
до ограничаване на правата на заявителя. Ако не, какъвто е отговорът според
настоящия състав на съда – то по-нататъшното им обсъждане е безпредметно.
На следващо място следва да се
отбележи, че макар и лаконични, в атакуваното решение са изложени мотиви. Вярно
е, че ответникът не е изложил мотиви по всяка една точка, в която не се
предоставя исканата информация, но защото извън т.11, непредоставянето на
поисканата информация е отказано с мотива, че такава информация не се обработва
и съхранява в ОД на МВР Монтана. Това прави излишно преповтарянето за всяка
една от точките отделно на едни и същи мотиви. Съгласно чл. 3, ал.1 ЗДОИ той се прилага за
достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от
държавните органи, техните териториални звена и органите на местното
самоуправление в Република България. След като органът не разполага с исканата
информация, защото не я е създал или няма задължения да я съхранява, то няма
как тя да се предостави на заявителя. Няма как тя да бъде създадена за целите
на производството по ЗДОИ, само защото е поискана в заявление. В тази насока
доводите за това, че например следвало глобите, наложени с влезли в сила ел.
фишове да се отразяват в счетоводството на ответника, не държи сметка на обстоятелството,
че подобно отразяване реално се прави
само при плащане на наложената глоба от издадения ел. фиш по сметка на МВР. Ако
не бъде платен, влезлият в сила ел. фиш следва да бъде изпратен за събиране
като публично вземане от НАП, след което при евентуалното му плащане да се
върне обратна информация в МВР. Поради тази причина и издадените ел. фишове не
се осчетоводяват при издаването им или влизането им в сила, а едва при
заплащането на санкцията.
По отношение на т.11 са изложени
подробни допълнителни мотиви в атакуваното решение, които по същество се
споделят от настоящия състав на съда. Съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП: „Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи“. Съгласно § 1, т.1 от ЗЗЛД: „Лични данни" e понятието по чл. 4, т. 1 от Регламент
(ЕС) 2016/679“. А съгласно последната разпоредба: „лични данни" означава
всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице,
което може да бъде идентифицирано („субект на данни"); физическо лице,
което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано,
пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен
номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече
признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата,
умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това
физическо лице“. Видно е, че заличаването на личните данни от издадените ел.
фишове, ще ги превърне просто в посочения в закона бланков „образец“ на
електронния фиш, който се утвърждава от министъра на вътрешните работи, поради
което и искането на заявителя правилно е било отхвърлено в тази му част. Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на
чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ от приложното поле на този закон изрично е изключен
достъпът до лична информация.
В случая е безспорно, че
административнонаказателната отговорност е лична, включително и по отношение на
размера на наложените санкции, поради което и достъпът до нея не се
регламентира от разпоредбите на ЗДОИ. Разпоредбата на чл. 2, ал.1
от ЗДОИ предвижда, че обществена информация по смисъла на този закон
е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. В случая е посочено в решението, че за искания в заявлението период са съставени
24 228 ел. фиша. Тази информация се явява обществена по смисъла на закона
и е предоставена на заявителя. Следва да бъдат споделени и доводите на
ответника, че съгласно чл. 4, ал.1 от ЗДОИ право на достъп до информация при условията
и по реда на ЗДОИ има всеки гражданин на Република България, но в съответствие
с целите на закона, а именно посочените в чл.2, ал.1 ЗДОИ - даваща възможност
на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените
по закона субекти. Видно от представените и приети по делото заверени копия от
решения на Районен съд Монтана, Административен съд Монтана и разпореждане на
ВАС е, че заявителят има личен интерес да иска горепосочената информация във
връзка с водени от него дела, във връзка с издаден ел. фиш от ОД на МВР Монтана.
Съгласно чл. 4, ал.1 от ЗДОИ право на достъп до информация при условията и по
реда на ЗДОИ има всеки гражданин на Република България, освен в случаите на
предвиден в друг закон специален ред за търсене, получаване и разпространяване
на такава информация (уреден в АПК, ГПК, НПК и др.). Очевидно е, че ако иска да
ползва по някакъв начин горепосочената информация пред ВАС, заявителят следва
да направи съответното искане чрез съда за получаването ѝ, за да се
извърши и преценка на това дали същата е относима към предмета на делото от
съдебния състав.
Атакуваното решение е законосъобразно и по отношение
приложението на разпоредбата на чл.33 ЗДОИ. Последната гласи: „Когато органът
не разполага с исканата информация и няма данни за нейното местонахождение, в
14-дневен срок той уведомява за това заявителя“. Видно е, че така посочената
разпоредба касае случаи, в които не само органът не разполага с исканата
информация, но и няма данни за нейното местонахождение. По делото липсват доказателства,
че органът има данни за местонахождението на исканата информация по т.2, т.4,
т.6, т.7 и т.13. Изложените в жалбата в тази насока доводи са само
предположения и не почиват на конкретни данни по делото, както и не
кореспондират с конкретни задължения на органа.
По
изложените съображения съдът приема, че жалбата по отношение на т.1, т.3, т.5,
т.8, т.9, т.10 и т.12 от атакуваното решение е процесуално недопустима. В
останалата част решението следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
По
делото липсва искане за присъждане на разноски от страна на ответника.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.159, т.4 АПК и чл.172, ал.2, пр. последно от АПК, Административен
съд Пазарджик, VІІ състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
И.Е.Б. *** против Решение № УРИ-301004-13 от 23.06.2020 г. на
Директора на ОД на МВР Монтана в частта, в която е предоставена исканата
информация по т.1, т.3, т.5, т.8, т.9, т.10 и т.12 от Заявление за достъп до обществена
информация УРИ 301004-11/10.06.2020 г., като
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 735/2020
г. по описа на Административен съд Пазарджик в частта, в която
е предоставена исканата информация по т.1, т.3, т.5, т.8, т.9, т.10 и т.12 от Заявление
за достъп до
обществена информация УРИ 301004-11/10.06.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на
И.Е.Б. *** против Решение № УРИ-301004-13 от 23.06.2020 г. на
Директора на ОД на МВР Монтана в останалата му част.
Решението в частта, в която
жалбата се оставя без разглеждане и се прекратява делото има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните, в
останалата му част решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване на основание чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ.
СЪДИЯ:/П/