Р Е Ш Е Н И
Е
№ 367/30.05.2023г.
Гр.Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Монтана ,ІІІ
състав ,в ОТКРИТО съдебно заседание на шестнадесети май ,
през две хиляди двадесет и трета година
в състав :
Председател : БИСЕРКА БОЙЧЕВА
при секретаря Димитрана Димитрова
и с участие на прокурора Галя
Александрова ,като разгледа докладваното от съдията БОЙЧЕВА исково адм.д.№304/2023г.
по описа на Административен съд Монтана и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 226 АПК във вр. с 284
и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/,
във вр. с чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.
1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по
искова молба ,вх. № 3143/15.09.2022 г.
по описа на АС -Ловеч от Г.В.В. ,изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в
Затвора –Ловеч срещу ГДИН към Министерство на Правосъдието ,с правно
основание на иска чл.284 и сл. ,във вр. с чл.3 от ЗИНЗС , за обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди ,за периода:28.12.2018г.-28.07.2022 ,от
действия на органите по изпълнение на наказанията в Затвора-Плевен ,изразяващи се в следното:„ всяка нощ без изключение във времето след вечерна проверка
и след 24 часа до към 5 часа през нощта отключват килията ми и нахлуват вътре,
с цел уж извършване на проверка, обхождат килията, тежко и шумно тропат с
кубинките и токчетата на обувките, след което отново шумно заключват килията ми
с мощен метален звън - удар на езика на ключалката метал в метал под напора на
пружината на заключващото устройство със силата по децибели от рода на изстрел от малокалибрено оръжие,
което отеква в цялото спално помещение с ефекта на ехо в църква, като това се
случва всяка нощ по различно време на 2 м. от главата ми, докато спя, ведно с
блъскане и отключване на другите врати и ключалки, от което непрекъсната
8-часова нощна почивка е невъзможна…“,,в размер на 140 000лв.
В исковата си
молба ищецът сочи, че е нарушено правото
му на 8 часова нощна почивка по чл. 84,ал.2,т.2 ЗИНЗС .Твърди, че търпи
неимуществени вреди от незаконосъобразните действия на длъжностни лица от
Затвора- Плевен за посочения в исковата молба период ,изразяващи се в това ,че във
времето след вечерна проверка и след 24 часа до към 5 часа през нощта отключват
килията му и нахлуват вътре, с цел уж извършване на проверка, обхождат килията,
тежко и шумно тропат с кубинките и токчетата на обувките, след което отново
шумно заключват килията му с мощен метален звън - удар на езика на ключалката
метал в метал под напора на пружината на заключващото устройство със силата по
децибели от рода на изстрел от
малокалибрено оръжие, което отеква в цялото спално помещение с ефекта на ехо в
църква, като това се случва всяка нощ по различно време на 2 м. от главата
му.Сочи, че от тези незаконосъобразни
действия на ответника е претърпял
неимуществени вреди ,което се отразило негативно върху физическото и
психическото му здраве. Претендира неимуществени вреди в размер на 140 000лв. ,ведно със
законна лихва върху тях ,считано от началото на увреждането до окончателното
изплащане на сумите.
В съдебно заседание ищецът лично и с адв.П.-служебно
назначен по ЗПП ,поддържа исковата претенция и моли да бъде уважена като
основателна и доказана в посочения в исковата молба размер и по справедливост. Прилага писмена защита лично от ищеца и от
процесуалния му представител адв.П.П..
Ответната страна -Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" гр. София в съдебно заседание не изпраща процесуален представител ,но в писмени
становища ,вх.№2423/28.04.2023г.,чрез юрк.Е. Д. и вх.№ 2755/17.05.2023г.
,чрез юрк.Г. Х оспорва изцяло предявения
иск ,като неоснователен и недоказан. Моли за отхвърляне на иска,поради това ,че
не е осъществен фактическият състав на отговорността по чл.284 и сл.от ЗИНЗС ,а
именно не са настъпили вреди за ищеца, които да са пряка последица от
незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на длъжностни
лица от Затвора - Плевен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение
.
Окръжна
Прокуратура-Монтана ,чрез прокурор Галя Александрова дава заключение , че искът
е неоснователен и недоказан ,като подробни съображения излага в писмено
заключение.
Делото първоначално е заведено в АС-Ловеч ,но
след отвод на всички съдии от АС-Ловеч,с Определение №9392/25.10.2022г. по
адм.д.№9578/2022г. на ВАС е изпратено на АС-Монтана.Разпределено е на ІV състав
на АС-Монтана.
С Решение №86/20.02.2023 г.по
адм.д.№431/2022г. на ІV състав на АС-Монтана , е отхвърлен така предявеният от Г.В.В.,
понастоящем в затвора гр.Ловеч, срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ към Министерство на правосъдието, гр. София, иск за заплащане на обезщетение в размер на
140 000 лева за претърпени неимуществени вреди, за периода 28.12.2018 г-
28.07.2022 г., причинени му от
незаконното поведение на служители на ответника, изразило се в следното:„ всяка
нощ без изключение във времето след
вечерна проверка и след 24 часа до към 5 часа през нощта отключват килията ми и
нахлуват вътре, с цел уж извършване на проверка, обхождат килията, тежко и
шумно тропат с кубинките и токчетата на обувките, след което отново шумно
заключват килията ми с мощен метален звън - удар на езика на ключалката метал в
метал под напора на пружината на заключващото устройство със силата по
децибели от рода на изстрел от
малокалибрено оръжие, което отеква в цялото спално помещение с ефекта на ехо в
църква, като това се случва всяка нощ по различно време на 2 м от главата ми,
докато спя, ведно с блъскане и то и отключването на другите врати и ключалки,
от което непрекъсната 8-часова нощна почивка е невъзможна…“
Решението е обжалвано пред тричленен състав
на същия съд ,който с Решение №252/10.04.2023г. по КАД.№245/2023г. на
АС-Монтана го е отменил и върнал делото на друг състав на същия съд ,за ново
разглеждане.Делото е върнато с указания да бъде призован редовно ищеца и
заседанието да се проведе с негово участие в съдебна зала,не и чрез
видеоконференция ,освен при заявено негово съгласие, съгласно нормата на чл.135а ГПК,във вр. с чл.144 АПК.
Образувано е настоящето исково адм.д.№304/2023г. на доклад на ІІІ състав на АС-Монтана.
С Определение от 12.04.2023г. делото е
насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните ,като съдът е
указал на страните и разпределението на доказателствената тежест ,съобразно
нормата на чл.170,ал.3 АПК.
По
делото са събрани голям обем писмени доказателства,всички приети от съда,с
оглед необходимостта от тяхното обсъждане в съвкупност и поотделно.
Въпреки нормата на чл.226,ал.2 от АПК съдът е
допуснал и гласни доказателства за изясняване на неизяснени факти и
обстоятелства в исковата молба ,чрез разпит на свидетеля М.С. *** ,приятел на
ищеца ,от чийто показания става ясно ,че на ищеца не е осигурявана 8ч. нощна
почивка ,доколкото от действията на ответника ,описани исковата молба се възпрепятства съшата ,което
води и до нарушение на чл.3 ЗИНЗС.Съдът не кредитира изцяло показанията на
свидетеля/в частта за претърпени неимуществени вреди вследствие
незаконосъобразни действия на ответника/ ,доколкото същият е приятел на ищеца и
на основание чл.172 ГПК вр. с чл.144 АПК следва да прецени неговите показания в съвкупност с
останалите доказателства по делото.Същият е заинтересован от изхода на
процеса,при което показанията му по предмета на иска ,съдът приема за
неистинни.В частта относно условията в зоната за повишена сигурност и
разпределението на килиите ,съдът кредитира неговите показания ,като обективни
и достоверни ,базирайки се и на други писмени доказателства по делото.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото, че ищецът
Г.В.В. , понастоящем изтърпява наказание „лишаване от свобода“-доживотен затвор
без право на замяна , в Затвора-Ловеч и ,че към процесния исков период е
пребивавал в Затвора-Плевен.
Спорен е въпросът дали през процесния исков
период е претърпял неимуществени вреди от незаконосъобразните действия на
ответника ,описани в исковата молба ,и доколко същите представляват нарушение
на забраната по чл.3 ЗИНЗС .
В конкретния случай ищецът твърди нанесени му
неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на ГДИН и като ответник се
сочи именно Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"гр.София.
Съгласно чл.
205 от АПК искът по чл.
203, ал. 1 от АПК се предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто незаконосъобразни действия и бездействия са причинени вредите.
Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е самостоятелно
юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода, като в случая
мястото на твърдяното увреждане е Затвора-Плевен.Делото е първоначално заведено
в АС-Ловеч ,т.к. понастоящем ищецът се намира в Затвора -Ловеч/по арг. на
чл.285,ал.2 от ЗИНЗС/ ,като с Определение №9392/25.10.2022г. по
адм.д.№9578/2022г. по описа на ВАС,делото
е изпратено на АС-Монтана ,за разглеждане.
Доколкото предявеният иск се обосновава от
фактическа страна с незаконосъобразни действия при или по повод изпълнение на
служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители в
ГДИН, следва да се приеме, че предявеният срещу Главна Дирекция "Изпълнение
на наказанията" осъдителен иск с правно основание чл.284 и сл. от ЗИНЗС ,във
вр. с чл.3 ЗИНЗС е процесуално допустим.
Предвид изложеното следва искът да се прецени по същество.
По същество същият е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно чл.284,ал.1 ЗИНЗС Държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. Нормата на чл.285 ЗИНЗС препраща за реда на разглеждане на искът за
обезщетение към глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс.На
основание чл. 203, ал. 1 от Глава единадесета на АПК, исковете за обезщетения
за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на тази глава. Съгласно чл. 203, ал. 2 от АПК, за
неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди или на Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража. Според чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани
под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат
на нарушения на чл. 3. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС /в относимата редакция Изм.
– ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 7.02.2017 г.)/ осъдените не могат да бъдат
подлагани на изтезания, на жестоко , нечовешко или унизително отношение, като в
ал. 2 на същия член /същата редакция/ е посочено, че за нарушение на ал. 1 се
смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
От изложената правна регламентация се налага
извод, че отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС възниква при
наличието на следните предпоставки:
1. допуснати от специализираните органи по изпълнение на наказанията нарушения
на чл. 3 от ЗИНЗС, 2. претърпяна вреда /имуществена и/или неимуществена/ и 3.
причинна връзка между допуснатите от специализираните органи по изпълнение на
наказанията нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС и настъпилия вредоносен резултат. Тези
нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно. Липсата
на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за
възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, препятства възможността
да се реализира отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС в исково
производство по чл. 203 и следващите от АПК.
С оглед на събраните по делото доказателства
съдът намира, че в процесния случай тези
предпоставки не са налице и така предявения иск се явява неоснователен и
недоказан по следните съображения:
Съгласно чл.
284, ал. 1 от ЗИНЗС, на което основание е предявен искът , държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3.
Ако с разпоредбата на чл.
284, ал. 5 от ЗИНЗС относно неимуществените вреди е въведена законовата
презумпция, че настъпването им се предполага до доказване на противното, то
доказването на фактическите основания, причинили вредите, е подчинено на
изискванията на общия исков процес и е в тежест на страната, която ги твърди –
в случая на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.
204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието се установява от
съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Незаконосъобразно е всяко
действие на орган или длъжностно лице, извършено в противоречие с материално-правна
или процесуално-правна норма.
По смисъла на АПК действията и бездействията
на администрацията във връзка с отговорността за вреди, следва да представляват
фактически действия, а не правни актове. За квалифицирането на едно
бездействие/действия като незаконосъобразно такова е необходимо да бъде
установено неизпълнение/изпълнение на задължение за фактическо действие от
страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията,
което задължение е регламентирано в нормативен акт. Следва да се изясни доколко
сочените действия на затворническата администрация са извършени в противоречие
с материално-правна или процесуалноправна норма, съответно са
незаконосъобразни.
Съдът съобразно доказателствата по делото
намира, че не е доказана първата необходима за ангажиране отговорността на
ответника материално-правна предпоставка – наличие на незаконосъобразна дейност
на служители на ответната администрация. В конкретния случай се претендира
обезщетение за вреди, причинени от служителите на затвора гр.Плевен, с което
лишавали л.св.В. от 8-часова непрекъсната нощна почивка, в разрез с
разпоредбата на чл.84, ал.2, т.2 от ЗИНЗС, т.к. служителите от
надзорно-охранитения състав обхождали нощем пространството между спалните
помещения, което от ищеца е посочено
като килия, а в хода на производството
се установи, че всъщност е коридор, който разделя спалните помещения в зоната
за повишена сигурност/ЗПС/, но както и да се нарича това пространство, видно от
събраните доказателства, служителите го обхождат в изпълнение на вменените им задължения
,съгласно двете Инструкции за пост №15 в
Затвора -Плевен –първата ,действаща от 20.11.2018г. /на л.147-151от адм.д.№431/2022г
на АС-Монтана/ и втората- действаща Инструкция
от 11.03.2021г./на л.152-155 от същото дело/. Описана е подробно и в двете
Инструкции каква е процедурата по извършване на проверки в спалните помещения
до този пост №15 в ЗПС, като според
настоящия състав необосновано се твърди от ищеца ,че изпълнението на вменени по
закон служебни задължения от надзорно- охранителния състав на Затвора ,е в
разрез със забраната по чл.3 ЗИНЗС.,т.е. че е нарушено правото му на 8ч нощна
почивка ,съгласно чл.84,ал.2,т.2 ЗИНЗС,което води до накърняване на неговото
достойнство и представлява нечовешко и унизително отношение.
От представените писмени доказателства и от
разпита на свидетеля М.С. , които съдът кредитира като обективни,досежно описания на
условията ,при които са държани лишените от свобода и досежно разпределение на
отделните килии в зоната за повишена
сигурност , не се установява безспорно и категорично ищецът да е претърпял
вреди във връзка с изложените в исковата
молба и в с.з. множество претенции.Фактът ,че не е могъл да спи и е искал
медикаменти се дължи по скоро на неговата психическа неустойчивост и са плод на
субективни особености на личността му ,отколкото на действия на администрацията
,по обход в коридора на ЗПС,които са законосъобразни.
Съдът
също така не е установил в настоящото производство л.св. В. да е обжалвал
действия на служителите от надзорно-охранителния състав в затвора гр.Плевен през
периода когато е бил там. Едва впоследствие след преместването му в Затвора ,гр.Ловеч
е предявил такава претенция и то за целия период от 28.12.2018 – 28.07.2022 г..
Не се събраха никакви доказателства, извън твърдяното от Г.В., че е нахлувано
през нощта в килията му. Установено и неоспорено от ответника е твърдението, че
през нощта са извършвани проверки/ обходи на 20-30 минути в зоната за повишена
сигурност след март 2021г. ,а преди това по два пъти след вечерна проверка ,
без да се влиза в спалните помещения на осъдените. Ищецът твърди, че му е било
невъзможно да почива 8- часа непрекъснато през нощта, т.к. при извършваните
проверки/обход се отключвали и заключвали врати с метални ключалки, а
проверяващите с кубинки и токчета ходели по теракота, което според него било
твърде шумно.
Както бе посочено по-горе , в хода на
производството се установи, че тези действия- проверки/обходи са в изпълнение
на утвърдена от началника на затвора гр.Плевен Инструкция за пост № 15 в зоната за повишена сигурност/ЗПС/. Не се събраха доказателства,
а и не се твърди някой да е влизал в спалното
помещение на л.св.В.. Горното
само по себе си е достатъчно, за се приеме, че на ищеца безспорно е осигурена
среда, отговаряща на изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, с оглед приложените по
делото доказателства, конкретно отделно спално помещение в зоната за повишена
сигурност/ЗПС/, т.е. не може да се претендира изобщо нарушаване на чл. 3 поради
това, че се извършват проверки/обходи в тази зона и през нощта, съгласно
установени в Инструкцията правила.Ето
защо , съдът намира, че всяка претенция на лишен от свобода за нарушаване на права
по чл. 3 от ЗИНЗС и конкретно на предвиденото в чл. 84, ал.2, т.2 от същия
закон „непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа на денонощие“, се явява
неоснователна, т.к. няма доказателства лицето да е лишено от такъв, а що се
отнася до претенцията, че проверките/ обходи пречели на съня на л.св., т.к.
били шумни, същият би могъл да намери
индивидуален способ за намаляване на шума, след като му пречи, като си
постави слушалки или тапи за уши, с които да се изолира и да ограничи
съпровождащият проверките шум от отключването на врати и вървенето по
коридора.Дори и да не бъде споделено
това разбиране, следва да се посочи, че в случая не е доказано нарушение на
твърдяното от ищеца, че не му е осигурена възможност за непрекъснат 8 – часов
нощен сън.
Ответникът
не оспорва ,че са извършвани проверки и през нощта в ЗПС пред килиите, но при
строго спазване на правилата, конкретно разписани в утвърдената от началника на
затвора Инструкция. По делото доказателства за обжалване на действия,
извършвани през нощта от служители от надзорно-охранителния състав в затвора
гр.Плевен не са представени.
Както
вече се посочи многократно обаче, за съда е решаващо обстоятелството, че лицето,
за целия посочен период не е лишен от
8-часова нощна почивка, а твърдението, че същата е била невъзможна, т.к.
осъществяваните проверки/обходи според ищеца са били шумни – отключване на
врати с метални ключалки и вървене по теракот, съдът не приема, че с това е
нарушено непрекъснато време за сън не по-малко от 8 часа. Това го мотивира да приеме, че поведението на
администрацията на ответника не е препятствала
тази 8- часова нощна почивка и не може да се приеме за доказано
нарушение на чл. 3 и чл. 84, ал.2, т.2 от ЗИНЗС. Доказателствата сочат, че в
затвора гр.Плевен са определени правила, конкретно за пост № 15 в зоната за
повишена сигурност/ЗПС/, в изпълнение на които служителите от надзорно-
охранителния състав извършват нощни проверки/обход в тази зона и след като това
е така ,не е налице твърдяното нарушение.
С
оглед липсата на нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС неприложима е и презумпцията за
настъпили вреди съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.
По делото липсват доказателства и за това, че за ищеца
са настъпили отрицателни последици, засягащи неблагоприятно защитени от правото
негови неимуществени интереси, причинени от поведението на ответника. Ясно е и
съдът не подлага на съмнение, че престоят в затвора, като лишен от свобода, ограничава драстично
възможностите за лицето, но все пак, следва да се отчита, че това е част от
същественото съдържание на самото наказание и приложената мярка спрямо лицето.
Твърдението за неприятен шум през нощта, които съдът не подлага на съмнение, от
извършваните през нощта проверки/обход, не произтича и не се намира в причинно
– следствена връзка с поведението на ответника. Ответникът, в лицето на
затворническата администрации в Плевен, нито се твърди, нито се доказва да е
нахлувал в спалното помещение на л.св.В., а това, че има задължението за
проверява/обхожда зоната за повишена сигурност през нощта означава само, че не
може да му се търси отговорност ,че изпълнява стриктно служебните си задължения
.Видно от разпита на св. С. ,ищецът е настанен в килия №6 ,точно до постовия,който
шумно отключвал и правел обходи ,но би
могъл да поиска преместване в едно от празните помещения за непушачи/има празна
1 клетка/,където няма да се чува толкова отчетливо шумът от отключване и
заключване на решетки при обход в ЗПС .Нещо повече ,св. С. ,който също е имал
подобен проблем ,го е разрешил като е изискал
от затворническата администрация преместване в самостоятелна килия от 10 кв.м.
,което искане е било уважено.Не се събраха доказателства в подкрепа на тезата, ищеца
В. да е искал преместване в друга празна
килия далеч от постовия,макар и да има подобни твърдения от същия.
Ето
защо ,не е налице и каквото и да е причинно – следствена връзка (изобщо като
правна възможност, съобразно механизма на причиняване на увреждането), между
страданията на ищеца и поведението (което е и съобразено със закона) на
ответника.
След
като не са налице кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на иска
по чл. 284 от ЗИНЗС, то последица от това е отхвърляне на предявения иск.
Липсата на който и да е от елементите от фактическия състав е достатъчно
основание искът да бъде отхвърлен. След като фактическият състав на чл. 284,
ал. 1 от ЗИНЗС не е осъществен, за ответната страна не възниква задължение за
заплащане както на обезщетение, така и на акцесорното задължение за заплащане
на лихва върху главното задължение.
По
тези съображения, исковата претенция се явява неоснователна и недоказана и
следва да бъде отхвърлена като такава.
Основателно се претендира от ищеца
съобразяване с практиката на ЕСПЧ. По силата на чл. 5,
ал. 4 от Конституцията, ЕКПЧ е международен договор, ратифициран и влязъл в
сила за Република България поради което е част от вътрешното право. Съгласно
чл. 1 от ЕКПЧ страните по нея са длъжни да осигурят на всяко лице под тяхна
юрисдикция правата и свободите, предвидени в конвенцията. Съгласно чл. 3 от
ЕКПЧ никой не може да бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително
отнасяне или наказание. В качеството на договаряща страна по конвенцията,
българската държава е длъжна да осигури на лишения от свобода условия за
изтърпяване на наказанието, съответстващи на зачитането на човешкото
достойнство, така, че начинът на изпълнение на мярката да не излага
заинтересованото лице на отчаяние или изпитание, надхвърлящи по интензивност
неизбежното ниво на страдание при престой в затвора и че, по отношение на
практическите изисквания на лишаването от свобода, здравословното и душевно
състояние на лишения от свобода са гарантирани по-точно чрез предоставяне на
необходимите медицински грижи. В този смисъл са решенията на Европейския съд по
правата на човека (ЕСПЧ): Решение от 27.11.2012 г. по делото Ч. срещу България;
решение от 02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България и много други.
Съдът е обвързан от практиката на Европейския
съд по правата на човека (ЕСПЧ) по тълкуването и прилагането на приложимите към
казуса по делото разпоредби на Конвенцията – чл. 32 ЕКПЧ. В решението на ЕСПЧ
по делото С*** Д*** срещу България е прието /т. 60/, че "относно лишените
от свобода лица, член 3 налага на държавата задължението да се увери, че всеки
затворник е задържан при условия, които зачитат човешкото достойнство, както и
че условията и редът на изпълнението на наказанието не поставят заинтересованото
лице в бедствено състояние или пред изпитание, което по своя интензитет
надвишава неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането.... "
В друго дело Ш. срещу
България ЕСПЧ отбелязва критично практиката на националните съдилища да имат
ненужно формалистичен подход към изискването за доказване на претърпените
нематериални вреди и я припомня - Й., § 147, И. и други, § 48, Р. срещу
България (no. 2), № 18382/05, § 39, 10 февруари 2011 г. Споменават се от ищеца
и препоръки REC/2003/23 и на Комитета на министрите към Съвета на Европа на държавите –членки относно
управление от страна на администрациите на затворници с доживотна и други
дългосрочни присъди.От доказателствата по делото ,по разбиране на съда ,не се
доказа наличие на първата предпоставка за ангажиране отговорността на
затворническата администрация,а именно нарушение на забраната по чл.3 ЗИНЗС ,във връзка с нарушение на правото на ищеца на 8 -часов сън през нощта ,залегнало
в нормата на чл.84,ал.2,т.2 ЗИНЗС ,което да е довело до унижаване и потъпкване
на човешкото му достойнство, при което искът за неимуществени вреди се явява
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С
оглед изхода на спора и претенциите на пълномощника на ответника да бъде осъден
ищецът да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение, Съдът намира, че с оглед постановеното
определение № 3/06.01.2023 г., постановено по ЧКАД № 9/2023 г. по описа на АС
Монтана, с което ищецът е освободен от
внасяне на държавна такса в това производство, то не следва да бъде осъден да
заплати и юрисконсултско възнаграждение на ответника.Освен това ,претенцията за
разноски от страна на ответника е неоснователна ,доколкото неговия процесуален
представител не се е явил в съдебно заседание по делото ,а е предоставил само
писмени становища.
Предвид изложеното и на основание чл. 172,
ал. 1 и ал. 2,пр.5, във вр. с чл. 203 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск ,вх. №
3143/15.09.2022 г. по описа на АС -Ловеч от Г.В.В. ,изтърпяващ наказание
„лишаване от свобода“ в Затвора –Ловеч срещу ГДИН,гр.София към Министерство на Правосъдието ,с правно
основание на иска чл.284 и сл., във вр. с чл.3 от ЗИНЗС , за обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди ,за периода 28.12.2018 г- 28.07.2022
,от действия на органите по изпълнение на наказанията в Затвора-Плевен ,изразяващи се в следното:„ всяка нощ без изключение във времето след вечерна
проверка и след 24 часа до към 5 часа през нощта отключват килията ми и
нахлуват вътре, с цел уж извършване на проверка, обхождат килията, тежко и
шумно тропат с кубинките и токчетата на обувките, след което отново шумно
заключват килията ми с мощен метален звън - удар на езика на ключалката метал в
метал под напора на пружината на заключващото устройство със силата по
децибели от рода на изстрел от
малокалибрено оръжие, което отеква в цялото спално помещение с ефекта на ехо в
църква, като това се случва всяка нощ по различно време на 2 м от главата ми,
докато спя, ведно с блъскане и отключването на другите врати и ключалки, от
което непрекъсната 8-часова нощна почивка е невъзможна…“,,в размер на 140
000лв.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията"
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .
Решението подлежи на касационно обжалване
пред тричленен състав на Административен съд- Монтана в четиринадесетдневен срок от съобщаването му
на страните по делото.
Препис от решението да се изпрати на страните
по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: