МОТИВИ към присъда №22/01.07.2020г. по нчхд №288/19г. на
АРС, ІІІ-ти н.с.
С подадена на 08.04.2019г. от
тъжителят К.Й.И. частна тъжба против подсъдимата И.Й.И. ***, са били повдигнати
обвинения за извършени:
- престъпление по чл. 148, ал.2,
вр. ал. 1, т.1 и т.2, вр.чл.147, ал.1, вр.чл. 26, ал.1 от НК, а именно затова,
че в периода от 09.01.2019 г. до 27.03.2019 г. в гр. Асеновград и гр.
София, в условията на продължавано
престъпление, е разгласила позорно обстоятелство за К.Й.И. и му е приписала
престъпление, като клеветите са нанесени публично и разпространени чрез печатно
произведение, а именно:
1. В Молба от 09.01.2019 година,
с вх. № СЛ/Д-РВ-А/343-008 от 11.01.2019 година, адресирана до Дирекция
„Социално подпомагане” Отдел „Закрила на детето” град Асеновград с копие до
Държавна Агенция Закрила на детето, подс. И. е разгласила позорни и засягащи
честта на тъжителя обстоятелства, като е посочила, че племенницата на тъжителя Б.е оставяна редовно през ваканции, празници,
събота и неделя и „в други дни я оставя да нощува и да живее седмици наред в
чужда къща, където е брат ми със семейството си”. Като под „чужда къща” И.
посочва дома на тъжителя, семейното жилище
в което със съпругата на тъжителя отглеждат децата си и приемаме с отворено
сърце племенницата на тъжителя Б.. Като в същата молба подс. И. е посочила, че
след като пребивава в „тази чужда къща Б.е със синини по тялото и по лицето,
унижавана все едно е дете без майка и без баща, държана без храна и без
течности тя е изтощена и едва се движи”, като в заключение продължава, че
детето е насила държано дома на тъжителя , „насилвано, лишавано и малтретирано
и се чувства нежелано и излишно, както „често се случва”. Същата Молба-
оплакване е представена и по гр. дело № 356/2019 година на PC- Асеновград;
2. В Молба- оплакване, входирана
на 04.02.2019 година до РПУ- Асеновград И., е разгласила позорни и засягащи
честта на тъжителя обстоятелства, като е
изложила твърдения за „физическа
саморазправа, която била упражнена от К. и М.И.на 30.01.2019 година около
17.20-17.40часа в близост до центъра на град Асеновград.”, и твърдения „К.И.
започна да ме удря с ръце по гърдите, но раменете, по ръцете...Аз тръгнах по
пешеходния мост, а той продължаваше да ме удря и заплашва”. “К.И. ми пречеше да
се кача до вратата, удряше ме по стълбите …
Отидох до входа, там отново ме буташе и удряше...Моля да отбележите, че К. е
едър мъж, а М.е десетина килограма над моето тегло, затова е трудно /за си
представя, че инициатор на подобна физическа саморазправа може да е от друг,
освен тях, както се е случвало преди. Когато дъщеря ми е при тях, те я
малтретират и насилват, унижават детето ми, като смятат, че е нищожество без
баща и майка”. „Когато дъщери ми е при тях, те я малтретират и насилват,
унижават детето ми, като смятат, че е нищожество без баща и майка” както и е
приписала извършено от тъжителя престъпление по чл. 130 НК чрез думите: „ К.И.
започна да ме удря с ръце по гърдите, по раменете, по ръцете...Аз тръгнах по
пешеходния мост, а той продължаваше да ме удря и заплашва”. “К.И. ми пречеше да
се кача до вратата, удряше ме по стълбите Отидох
до входа, там отново ме буташе и удряше...Моля да отбележите, че К. е едър мъж,
а М.е десетина килограма над моето тегло, затова е трудно да си представя, че
инициатор на подобна физическа саморазправа може да е от друг, освен тях, както
се е случвало преди.”.
3. В Молба- оплакване, адресирана
и входирана на 13.02.2019 година пред Държавна агенция Закрила на детето, град
София, ул. „Триадица” е разгласила позорни и засягащи честта на тъжителя
обстоятелства, конкретно, описаните в т. 3 от Молба- оплакване, а именно: „Майка
ми Й.И. продължава да оставя дъщеря ми Б.И. в чужда къща, къде тя е
малтретирана, лишавана и унижавана там и е опасно за нея. Там се неглижират
нуждите на детето...такива са и моите впечатления”, както и му приписала
извършване на престъпление конкретно с думите: „На 30.01.2019 година аз бях
нападната и малтретирана на публично место от К. и М.И.”. Молбата- оплакване е
представена и пред районен съд- Асеновград но гр. дело № 210/ 2019 година и по
гр. дело № 356/2019 година;
4.На 21.03.2019 година в Молба до
ДСП - град Асеновград, входирана под № СЛ-Д- РВ-А/343- 024/21.03.2019 година, адресирана до Директора е приписала
извършване престъпление на тъжителя чрез думите: „На следващия ден 30.01.2019
година аз бях нападната в центъра от брат ми и жена му, след което аз подадох
жалба”. Цитираната молба е представена и по гр. дело № 356/2019 година на PC-
Асеновград, като със същата молба подсъдимата да е разгласила позорни
обстоятелства за тъжителя, а именно, че „съм злоупотребил със Закона за защита
от домашно насилие”, като към 18.02.2019 година на И.Й.И. е връчена Заповед за
незабавна защита от Районен съд- Асеновград, издадена но гр. дело № 357/2019
година, срещу нея в полза на децата ми: малолетната К.И. и непълнолетния Й.К.И.”,
както и е заявила по отношение на Б.„да не бъде оставяна в нашето жилище,
защото „там ние я измъчваме и унижаваме”, както и сочейки мен и съпругата ми
разгласява и следните позорящи мен обстоятелства: “тези хора си мислят, че Б.и
аз им дължим заплащане, че тя пребивава у тях. К. и М.И.следват финансовите си
интереси, вкопчили са се в детето и биват спонсорирани като силова групировка
от бабата”.
5.На 13.02.2019 година от 13 часа
в проведено първото съдебно заседание по гр. дело № 210/2019 година на Районен
съд- Асеновград. Подсъдимата И.И. е разгласила
позорни и засягащи честта на тъжителя обстоятелства и му е приписала
престъпление, като е заявила устно пред съда и всички присъстващи лица, че
тъжителят К.И., като вуйчо на Б.И., я е
насилвал „да извършва сексуални действия”,
както и е заявила, че тъжителят и съпругата му са направили „синина” на детето,
с думите: „То ми каза, че те са я направили синината - вуйчото и вуйната”.
6. На 12.03.2019 година в
откритото съдебно заседание по гр. дело № 357/2019 година, проведено в зала 2
на Районен съд- Асеновград, подсъдимата И.И., е
разгласила позорни и засягащи честта на тъжителя обстоятелства и му е приписала
престъпление, като е заявила устно пред съда и всички присъстващи лица, че
тъжителят К.И. е имал сексуални
отношения със съпругата си, когато тя е била още дете, както и че е станала
свидетел на това как: “съпругата на брат
ми М., започва сексуални отношения с него на 12-13 годишна възраст.”.
7.За това, че на дата 12.03.2019
година в производството по гр. дело № 357/2019 година на PC- Асеновград,
подсъдимата И. е представила пред съда Писмен отговор насрещна молба, ведно с
приложена декларация по чл. 9 от ЗЗД, в която се съдържат позорящи доброто име
на тъжителя твърдения, а именно: описаните в:
В т.1. На същата: „Б.ми каза, че
вуйчо й и вуйна й я удряли, тормозели и обиждали, те я наричали „ничия” и
„бедна”, не й позволявали да се храни заедно с тях, а когато все пак й
позволявали, то било след като станат от масата…Детето също ми каза, че вуйчо й
К. я набил, след като му звъннала по телефона…Дъщеря ми каза, че когато е в
тяхното жилище, те я карали насила да прави разни неща от сексуално естество,
говорят й за такива неща. Някой мъж й разкъсвал дрехите, унижавал я и я
малтретирал, когато отказвала да изпълни желанията му. Този мъж питал
многократно детето:”Кой е собственик на жилището? Да се подчиняваш!... Ако
трябва да посоча точно кой мъж е, мисля, че е К.И.”.
В т.2 от Декларацията: “На
30.01.2019 година беше извършено насилие, около 17.20 часа… В следващия момент ме връхлетя К.И.,
който започна да ме удря с юмруци по гърдите, по раменете, по ръцете и викаше
нещо… той продължаваше да ме заплашва и удря. Брат ми и жена му се държаха
унизително с мен в присъствието на дъщеря ми. Бях стресната от наглото им и
хулиганско отношение”, както и „Детето ми е споделяло, че вуйчо й се е държал
лошо с нея много пъти преди”. К. ми попречи да видя залата за тренировки, като
отново ме удряше и ме буташе по стълбите”.
В т.3: „На 06.02.2019 г.,
07.02.2019 г., и на 08.02.2019 година в следобедните часове, след проведени
телефонни разговори с дъщеря ми Б.разбрах следното: че вуйчо й К. и вуйна й,
също и техните деца я удряли по тялото и по главата, когато е у тях, викали й,
унижавали я, наричали я чужденка и я питали „имаш ли нещо, имаш ли нещо, питали
я за баща й”. „Също така някой мъж й говорил за сексуални неща и показвал
половия си член, пипал й гениталиите, като разбрах, че това се е случвало в
жилището на ответниците.”.
В т. 4: “На 09.02.2019 г.,
следобед К. и М.взели и скрили телефона на дъщеря ми Б.”.
8. За това, че в молба от 26 февруари
2019 година, адресирана до PC- Асеновград и по повод на която е образувано
производство по реда на ЗЗСДН с ищца подсъдимата И.И.
под гр. дело № 435/2019 година на PC- Асеновград с ответници тъжителят К.И. и
съпругата му, подс. И. е разгласила позорни и засягащи честта на ответниците
/тъжителя и съпругата му / обстоятелства, като е заявила, че „малтретират
дъщеря ми, обиждат я, държат се грубо е нея и я унижават, ограничават личната й
свобода и общуването й е родната й майка”; „те се държат също с мен грубо,
арогантно и неуважително, включително в присъствието на детето”; „ в много от
случаите К. ми заповядва да напусна жилището на родителите ми и ме заплашва с
физическа саморазправа, като казва махай се оттук”, „дърпат детето ми силно за
ръката”, възпрепятстваме и ограничавам контактите на детето е майка й.”, както
и е заявила по отношение на тъжителя и неговото семейство, че:
т.1. „Б.ми каза, че вуйчо й и
вуйна й я удряли, тормозели и обиждали, те я наричали „ничия” и „бедна”, не й
позволявали да се храни заедно с тях, а когато все пак й позволявали, то било
след като станат от масата… Детето също ми каза, че вуйчо й К. я набил, след
като му звъннала веднъж но телефона...Дъщеря ми каза, че когато е в жилището на
ответниците К. и М.те я карали насила да прави разни неща от сексуално естество”.
т.2. „В следващия момент дойде и
брат ми К., който започна да ме удря с юмруци по гърдите, по раменете, по
ръцете, и викаше нещо… той продължаваше да ме заплашва и удря…от наглото и
хулиганско отношение на брат ми и съпругата му... Двамата ответници се държаха
с мен унизително в присъствието на дъщеря ми… К. ми попречи да отида там като
отново ме удряше и буташе по стълбите....Дъщеря ми е споделяла, че и с нея се
държат грубо и унизително”;
т. 3. Както и е заявила, че на
06.02.2019 г., 07.02.2019 г., и на 08.02.2019 г., след проведени телефонни
разговори с дъщеря си Б.разбрах следното: че вуйчо й К. и вуйна й, също и
техните деца я удряли по тялото и по главата, когато е у тях, викали й,
унижавали я, наричали я чужденка, и я питали „имаш ли нещо” и питат за баща й.
Също така някой мъж й говори за сексуални неща и показвал половия си член,
пипал й гениталиите, като разбрах, че това се е случвало в дома на ответниците”,
както и е заявила и това, че “ответниците
К. и М.И.възпитават децата си така Й.и В.И., по такъв начин, че те оказват
върху дъщеря ми Б.И. физическо и психическо насилие и емоционална вреда като я
удрят, викат й, наричат я с обидни думи, “ничия” казват й, че не е като тях, че
е по-различна, че е без баща и без майка, вследствие на което детето ми се
натъжава и депресира”,” тези неща се случиха отново след инцидента на
30.01.2019 година, след като децата излезнаха към 18.30ч. от залата по
йога…Това се е случвало и преди”, “К. и М.И.нямат добро отношение към детето ми
и към мен”.
9. За това, че на 27.03.2019
година в открито съдебно заседание, проведено по гр. дело № 356/2019 година в
зала 1 на Районен съд- Асеновград, започнало около 11 часа, подс. И.Й.И. е разгласила позорни и засягащи
честта на тъжителя обстоятелства, като в
присъствието на съдия, съдебен секретар, двама процесуални представители и
бащата и съпругата на тъжителя, е заявила че К.И. е вземал пари от майка си, за
да отглежда племенницата си Б.- престъпление по чл. 148, ал.1, т.1, вр.чл.146,
ал.1 от НК, а именно затова, че на 12.03.2019 г. в откритото съдебно заседание
по гр. дело № 357/2019 година, проведено в зала 2 на Районен съд- Асеновград, в
присъствие на тъжителя К.Й.И., неговата съпруга
М.И. и непълнолетния му син Й.К.И., публично е казала нещо унизително за
честта и достойнството на тъжителя, като е заявила, че: “Съпругата на брат ми М.,
започва сексуални отношения с него на 12-13 годишна възраст…По принцип те са с
нисък морал.”
В процеса на водено наказателно
производство, частният тъжител К.Й.И. се явява лично и заедно с упълномощения
от него, като повереник адв. Ц.Т..
В хода на съдебните прения адв. Т.
заявява, че според нея е налице липса на субект, който следва да носи
наказателна отговорност, поради което наказателното производство следва да бъде
прекратено на основание чл.24, ал.1,т.1 от НПК. Във връзка с това се прави
искане, да бъде сезирана РП Асеновград за внасяне на мотивирано предложение за
налагане на принудителни медицински мерки.
Частният тъжител К.Й.И. е на
становище, че подс. И.Й.И. следва да се лекува.
Защитника на подсъдимата-адв. В.Т.
по същество счита, че във връзка с приетото по делото заключение на назначената
от съда комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, на основание
чл.304 от НПК тя следва да бъде изцяло призната за невинна и оправдана.
Подсъдимата И.Й.И. моли да бъде
оправдана.
Съдът, след като обсъди на
основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по делото, обясненията на
подсъдимия, показанията на свидетелите, заключението на вещото лице по
назначената съдебномедицинска експертиза и писмените и веществените
доказателства приложени по делото, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата И.Й.И. е родена на ***
***, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, с висше образование,
магистър, работеща като зъболекар на самостоятелна стоматологична практика, с
ЕГН **********, с адрес ***, с настоящ адрес ***.
Тъжителя К.Й.И. е брат на подс. И.Й.,
а свидетелите Й.И.И. и Й.А.И. са техни родители. По
време на раждането на подсъдимата, двамата й родители били студенти. Поради на липса на възможност да я отглеждат, още от
20-я ден до навършване на пет години, детето било отглеждано в гр.Лом от
родителите на нейния баща. През този период, Й. и Й. И. сравнително рядко
виждали детето, като това довело до голямо отчуждаване между страните.
Междувременно в семейството на свидетелите И., през 1979г. се родил и син
-тъжителя К.Й.И.. Известно време след това, възрастните хора които отглеждали
подсъдимата в гр.Лом починали и това станало причина, тя да бъде прибрана в
гр.Асеновград, където продължила да живее в дома на биологичните си родители.
Въпреки полаганите спрямо Е.И. грижи и създадени условия, отношенията им, както
се оказало по-късно не се развивали в необходимата положителна насока.
Подсъдимата И. растяла като „затворен” в себе си човек, като не споделяла почти
нищо с тях. Сходни били отношенията и между подсъдимата и тъжителят, като
двамата, въпреки че живеели заедно, не споделяли нищо помежду си. Подс. И.Й.И.
завършила средно образование, а по късно и висше специалност „Стоматология”. В
последствие подсъдимата започнала да търси начин да се реализира в чужбина,
като успяла да се установи в Англия, където останала 11 години. През 2010г.
родителите на подс. И. разбрали, че тя е бременна, но нямали никаква информация
от нея, нито какво точно работи, нито с кого живее. На 16.11.2010г. в гр. Нотингам,
Англия, подс. И. родила момиче-Б.Й.И.. За раждането на детето, подс. И. казала
на своите родители, едва през 2011г. като
запазила мълчание относно името на бащата. На по късен етап те разбрали и това,
че бащата не бил посочен в документите за раждане детето. През следващите
години, подс. И. продължила да отглежда сама дъщеря си, като свидетелите Й.И. и
Й.И. разполагали с оскъдна информация, как точно се случва това. Двамата
свидетели дори и не предполагали, че подс. И. има затруднения с отглеждането на
детето, като в някои случаи, Б.често била оставяна за дълго сама. През 2017г. свидетелите Й.И. и Й.И. разбрали,
че в Семейния съд в гр.Дерби, има образувано дело за ограничаване на
родителските права на подсъдимата. Производството по делото наложило, да се
защитят правата на Б.Й.И., за което свидетелите Й.И. и Й.И., ангажирали
адвокати които да ги представляват и подпомагат в процеса. С издаденото решение
№ DE17C00032 от 30.08.2017г. било постановено, детето Б.Й.И. да живее със свидетелите Й.И.И. и Й.А.И., като последните поели ангажимента да се грижат
за нея поне до периода на нейното израстване. /листи 13 и 14 от съд.дело и
материалите към приложената в кориците на съд.дело, преписка № 2518/2018г. по
описа на РП Асеновград /. Въз основа на това решение, детето било предадено в
Англия на двамата родителите на подс. И., а те от своя страна го придружили до
България и съответно настанили за отглеждане в дома си в гр. Асеновград. На Б.Й.И. били създадени необходимите условия за
нормално развитие, като през месец Септември 2017г. тя била записана да учи в
първи клас в ОУ „Христо Ботев” в гр. Асеновград. Момиченцето било добре прието
и в семейството на тъжителят К.Й.И.,
където общувала нормално с неговата съпруга-М.К.И. и двете им деца-Й.И. и В.И..
Известно време след това, в гр. Асеновград от Англия се прибрала и подс. Е.И.. Съгласно
изготвения план към издаденото решение от съда в Дерби, било препоръчано, срещите
между подс. И. и Б.Й.И. да се осъществяват един път седмично. На по-късен етап
това ставало в присъствие на социален работник. Този режим на свиждания, както
и факта, че Б.Й.И. живеела в дома на дядо си и баба си , не се нравели на под. И..
Във връзка с това тя подала искови молби до РС Асеновград за промяна на това
положение, като искала отмяна и прекратяване на наложената от съда в гр. Дерби
мярка спрямо детето. По искова молба подадена от подс. Е.И., било образувано
гр.дело № 2577/2017г. по описа на РС Асеновград, на ІІ-ри гр.състав. Същото
приключило с решение № 374/13.08.2018г. с което искането за прекратяване на
настаняването на Б.Й.И. постановено от съда в гр.Дерби било оставено без
уважение. Постановеното решение било обжалвано, като с решение №
1562/14.12.2018г. по въз.гр.дело № 2332/2018г. на ПОС, то било изцяло потвърдено /листи 72 до 74 от
съд.дело и материалите към приложената в кориците на съд.дело, преписка №
2518/2018г. по описа на РП Асеновград/.
Производството по цитираното дело
и желанието на подс. И. да си върне изцяло родителските права над Б.Й.И. изострило
много отношенията от една страна, между подсъдимата с нейните родителите, а от друга между нея и членовете
на семейството на частният тъжител К.Й.И..
На 23.08.2018г. подс. И.
депозирала молба /сигнал/ до РПУ Асеновград,
в което изразила своите притеснения от отношението на баща си и
семейството на тъжителя към дъщеря й Б./ листи от 95 от съд.дело/ . По случая
била извършена проверка за което била образувана преписка № 239000-12311/2018г.
по описа на РУ Асеновград. Проверката приключила с докладна записка от
14.11.2018г., като материалите били изпратени в РП Асеновград. По същата с
постановление от 17.12.2018г. на прокурор от РП Асеновград била възложена допълнителна
проверка на основание чл.145, ал.1, т.3 от ЗСВ. След събиране на допълни
материали от ДСП Асеновград, същата приключила с докладна записка от 05.02.2019г.
С постановление от 27.02.2019г. на Прокурор при РП Асеновград било отказано
образуването на досъдебно производство по преписка №2518/2018г. по описа на РП
Асеновград / рег. № 239000-12311/2018г. на РУ Асеновград/ поради липса на данни за извършено
престъпление по чл.182, ал.2 от НК /преписката е изискана и приложена към
дело/. Прокурора счел, че липсват данни
за извършване и на друго престъпление от общ характер /листи 96 до 98 от
съд.дело/.
Междувременно подс. И.И. подала нова искова молба до РС Асеновград, с която
искала отмяна и прекратяване на наложената от съда в гр. Дерби мярка във връзка
с отглеждането на детето Б.. По тази молба, било образувано гр.дело №
210/2019г. по описа на РС Асеновград. Едно от съдебните заседания по това дело
било проведено на 13.02.2019г. / копие от протокол листи 24 до 28 от съд.дело/.
Подс. И.И.
*** и молба по ЗЗСДН за което било образувано гр.дело № 435/2019г. по описа на
РС Асеновград. Едно от съдебните заседания по това дело било проведено на
21.03.2019г. / копие от протокол листи 24 до 28 от съд.дело/
Свидетелите Й.И.И. и Й.А.И. от своя страна също подали молба срещу подс. И.И. по ЗЗСДН, за което било образувано гр.дело № 356/2019г.
по описа на РС Асеновград. На 14.02.2019г. по делото била издадена Заповед за
незабавна защита / лист 39 от съд.дело/ с която, на основание чл. 18, ал.1 от ЗЗСДН
подс. И.Й.И. била задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие,
спрямо Б.Й.И., с адрес ***. Със заповедта на подс. И. било забранено да се
приближава на по-малко от 30 метра до пострадалото лице Б.Й.И., както и до
жилището й, намиращо се в гр. Асеновград, ул.“Трети март“ №32 и местата за
социални контакти и отдих на същата, включително залата за йога, намираща се в
гр. Асеновград, ул.“Капитан Петко войвода“ №1.
Тъжителят К.Й.И. и съпругата му от своя страна
също подали молба срещу подс. И.И. по ЗЗСДН за което
било образувано гр.дело № 357/2019г. по описа на РС Асеновград. На 14.02.2019г.
по делото била издадена Заповед за незабавна защита / лист 38 от съд.дело/ с
която, на основание чл. 18, ал.1 от ЗЗСДН подс. И.Й.И. била задължена да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо: Й.К.И. и К.И. ***. Със заповедта на подс. И. било забранено да
се приближава на по-малко от 30 метра до пострадалите лица: Й.К.И. и К.И., както и до жилището им -
намиращо се в гр. Асеновград, ул.“Хан Аспарух“ № 14 и местата за социални
контакти и отдих на същите, включително залата за йога, намираща се в гр.
Асеновград, ул.“Капитан Петко войвода“ №1. Едно от съдебните заседания по това
дело било проведено на 12.02.2019г. / копие от протокол листи 80 до 82 от съд.дело/. Друго от съдебните заседания по това дело
било проведено на 20.03.2019г. / копие от протокол листи 29 до 31 от съд.дело/.
Трето било проведено на 08.04.2019г. /
копие от протокол листи 76 до 79 от съд.дело/.
Междувременно частният тъжител К.Й.И.
се запознал с приложените и представени от подс. И. по последните цитирани граждански дела писмени
материали и констатирал, че в някои от тях се съдържат клеветнически за неговата
личност твърдения.
Така тъжителят К.И. установил, че
по гр.дело № 356/2019г. на АРС, била представена молба от подс. И.И., с вх. № СЛ/Д-РВ-А/343-008 от 11.01.2019г., адресирана
до Дирекция „Социално подпомагане” Отдел „Закрила на детето” град Асеновград с
копие до Държавна Агенция Закрила на детето, /лист 16 от съд.дело/ където било
посочено, че племенницата на тъжителя Б.е
оставяна редовно през ваканции, празници, събота и неделя и „в други дни я
оставя да нощува и да живее седмици наред в чужда къща, където е брат ми със
семейството си”. Под „чужда къща” било посочено , че това представлява дома на тъжителя, семейното жилище в което
със съпругата на тъжителя отглеждат децата си и приемат с отворено сърце
племенницата на тъжителя Б.. Като в същата молба подс. И. била посочила,че след
като пребивава в „тази чужда къща Б.е със синини по тялото и по лицето,
унижавана все едно е дете без майка и без баща, държана без храна и без
течности тя е изтощена и едва се движи”, като в заключение продължава, че
детето е насила държано дома на тъжителя, „насилвано, лишавано и малтретирано и
се чувства нежелано и излишно, както „често се случва”.
По гр.дело № 356/2019г. на АРС,
тъжителя И. установил, че е приложена от подсъдимата И. „ Молба – оплакване“
входирана на 04.02.2019 г. до РПУ- Асеновград, /лист 15 от съд.дело/ в която тя
е изложила твърдения за „физическа
саморазправа, която й била упражнена от К. и М.И.на 30.01.2019 г. около
17.20-17.40 часа в близост до центъра на град Асеновград.”, и твърдения за тъжителя:
„К.И. започна да ме удря с ръце по гърдите, но раменете, по ръцете...Аз тръгнах
по пешеходния мост, а той продължаваше да ме удря и заплашва”. “К.И. ми пречеше
да се кача до вратата, удряше ме по стълбите… Отидох до входа, там отново ме
буташе и удряше...Моля да отбележите, че К. е едър мъж, а М.е десетина
килограма над моето тегло, затова е трудно да си представя, че инициатор на
подобна физическа саморазправа може да е от друг, освен тях, както се е
случвало преди. Когато дъщеря ми е при тях, те я малтретират и насилват,
унижават детето ми, като смятат, че е нищожество без баща и майка”. „Когато
дъщери ми е при тях, те я малтретират и насилват, унижават детето ми, като
смятат, че е нищожество без баща и майка” както и е приписала извършено от
тъжителя престъпление по чл. 130 НК чрез думите: „ К.И. започна да ме удря с
ръце по гърдите, по раменете, по ръцете...Аз тръгнах по пешеходния мост, а той
продължаваше да ме удря и заплашва”. “К.И. ми пречеше да се кача до вратата,
удряше ме по стълбите Отидох до входа , там отново ме буташе и удряше...Моля да
отбележите, че К. е едър мъж, а М.е десетина килограма над моето тегло, затова
е трудно да си представя, че инициатор на подобна физическа саморазправа може
да е от друг, освен тях, както се е случвало преди.”
Тъжителят К.И. установил, че по
гр.дела № 210/2019г. и № 356/2019г.
двете по описа на АРС, била представена молба от подс. И.И., Молба-оплакване, адресирана и входирана на 13.02.2019г. пред Държавна
агенция Закрила на детето, град София, ул. „Триадица”, /листи 17 и 18 от
съд.дело/ с която е разгласила позорни и засягащи честта на тъжителя
обстоятелства, конкретно, описаните в т. 3 от Молба- оплакване, а именно:
„Майка ми Й.И. продължава да оставя дъщеря ми Б.И. в чужда къща, къде го тя е
малтретирана, лишавана и унижавана там и е опасно за нея. Там се неглижират
нуждите на детето...такива са и моите впечатления”, както и му приписала
извършване на престъпление конкретно с думите: „На 30.01.2019 г. аз бях
нападната и малтретирана на публично место от К. и М.И.”.
По гр.дело №357/2019г. на АРС,
тъжителя И. установил, че е приложена от подсъдимата И.,***, входирана под № СЛ-Д- РВ-А/343- 024/21.03.2019г.,
адресирана до Директора, /лист 19 от съд.дело/ с която е приписала извършване престъпление на
тъжителя чрез думите: „На следващия ден 30.01.2019 г. аз бях нападната в
центъра от брат ми и жена му, след което аз подадох жалба”. Цитираната молба
била представена и по гр. дело № 356/2019 г. на PC- Асеновград, като със същата
молба подсъдимата да е разгласила позорни обстоятелства за тъжителя, а именно,
че „съм злоупотребил със Закона за защита от домашно насилие”, като към 18.02.2019г.
на И.Й.И. е връчена Заповед за незабавна защита от Районен съд- Асеновград,
издадена но гр. дело № 357/2019 г., срещу нея в полза на децата ми: малолетната
К.И. и непълнолетния Й.К.И.”, както и е заявила по отношение на Б.„да не бъде
оставяна в нашето жилище, защото „там ние я измъчваме и унижаваме”, както и
сочейки мен и съпругата ми разгласява и следните позорящи мен обстоятелства: “тези
хора си мислят, че Б.и аз им дължим заплащане, че тя пребивава у тях. К. и М.И.следват
финансовите си интереси, вкопчили са се в детето и биват спонсорирани като
силова групировка от бабата”.
На 13.02.2019г. от 13 часа в
проведено първото съдебно заседание по гр. дело № 210/2019 г. на РС Асеновград
, /протокол листи от 24 до 28 от съд.дело/, подс. И.И.
е разгласила позорни и засягащи честта на тъжителя обстоятелства и му е
приписала престъпление, като е заявила устно пред съда и всички присъстващи
лица, че тъжителят К.И., като вуйчо на Б.И., я е насилвал „да извършва сексуални действия”, както и е
заявила, че тъжителят и съпругата му са направили „синина” на детето, с думите:
„То ми каза, че те са я направили синината - вуйчото и вуйната”.
На 12.03.2019г. в откритото
съдебно заседание по гр. дело № 357/2019 г., проведено в зала 2 на РС
Асеновград, /протокол листи от 29 до 31
от съд.дело/, подс. И.И., в присъствие на тъжителя К.Й.И.,
неговата съпруга М.И. и непълнолетния
му син Й.К.И., разгласила позорни и засягащи честта на тъжителя обстоятелства и
му е приписала престъпление, като е заявила устно пред съда и всички
присъстващи лица, че тъжителят К.И. е
имал сексуални отношения със съпругата си, още когато тя е била още дете, както
и че е станала свидетел на това как: “съпругата
на брат ми М., започва сексуални отношения с него на 12-13 годишна възраст” .
Изреченото от подс. И. на
12.03.2019г. в откритото съдебно заседание по гр. дело № 357/2019 г., проведено
в зала 2 на РС Асеновград, било
възприето от тъжителя К.И. и като нещо унизително за честта и достойнството на
тъжителя,като също така подс. И. го допълнила, като казала за същите адресати „
По принцип те са с нисък морал.” С тези си думи тя засегнала честта и
достойнството на тъжителя.
На 12.03.2019 г. в производството
по гр. дело № 357/2019г. на PC- Асеновград, подсъдимата И. е представила пред
съда „Писмен отговор насрещна молба“, ведно с приложена декларация по чл. 9 от ЗЗД, /листи 40 и 41 от съд.дело/ в която
се съдържали позорящи доброто име на тъжителя твърдения, а именно описаните:
В т. 1. На същата: „Б.ми каза, че
вуйчо й и вуйна й я удряли, тормозели и обиждали, те я наричали „ничия” и
„бедна”, не й позволявали да се храни заедно с тях, а когато все пак й
позволявали, то било след като станат от масата…Детето също ми каза, че вуйчо й
К. я набил, след като му звъннала по телефона… Дъщеря
ми каза, че когато е в тяхното жилище, те я карали насила да прави разни неща
от сексуално естество, говорят й за такива неща. Някой мъж й разкъсвал дрехите,
унижавал я и я малтретирал, когато отказвала да изпълни желанията му. Този мъж
питал многократно детето:”Кой е собственик на жилището? Да се подчиняваш!...
Ако трябва да посоча точно кой мъж е, мисля, че е К.И.”.
В т. 2 от Декларацията: “На
30.01.2019 г. беше извършено насилие, около 17.20 часа… В следващия момент ме връхлетя К.И., който започна да ме удря с
юмруци по гърдите, по раменете, по ръцете и викаше нещо… той продължаваше да ме
заплашва и удря. Брат ми и жена му се държаха унизително с мен в присъствието
на дъщеря ми. Бях стресната от наглото им и хулиганско отношение”, както и
„Детето ми е споделяло, че вуйчо й се е държал лошо с нея много пъти преди”. К.
ми попречи да видя залата за тренировки, като отново ме удряше и ме буташе по
стълбите”.
В т. 3: „На 06.02.2019 г.,
07.02.2019 г., и на 08.02.2019 г. в следобедните часове, след проведени
телефонни разговори с дъщеря ми Б.разбрах следното: че вуйчо й К. и вуйна й,
също и техните деца я удряли по тялото и по главата, когато е у тях, викали й,
унижавали я, наричали я чужденка и я питали „имаш ли нещо, имаш ли нещо, питали
я за баща й”. „Също така някой мъж й говорил за сексуални неща и показвал
половия си член, пипал й гениталиите, като разбрах, че това се е случвало в
жилището на ответниците.”.
В т. 4: “На 09.02.2019 г.,
следобед К. и М.взели и скрили телефона на дъщеря ми Б.”
По гр.дело № 435/2019г. на АРС,
тъжителя И. констатирал, че в молба от 26 февруари 2019 г., /листи от 42 до 44
от съд.дело/ адресирана до PC- Асеновград /по повод на която е образувано
производство по реда на ЗЗСДН с ответници тъжителят К.И. и съпругата му,
подсъдимата И.И. е разгласила позорни и засягащи
честта на ответниците /тъжителя и съпругата му / обстоятелства, като е заявила,
за тях: „малтретират дъщеря ми, обиждат я, държат се грубо е нея и я унижават,
ограничават личната й свобода и общуването й е родната й майка”; „те се държат
също с мен грубо, арогантно и неуважително, включително в присъствието на
детето”; „ в много от случаите К. ми заповядва да напусна жилището на
родителите ми и ме заплашва с физическа саморазправа, като казва махай се оттук”,
„дърпат детето ми силно за ръката”, възпрепятстваме и ограничавам контактите на
детето е майка й.”, както и е заявила по отношение на тъжителя и неговото
семейство, че:
т.1. „Б.ми каза, че вуйчо й и
вуйна й я удряли, тормозели и обиждали, те я наричали „ничия” и „бедна”, не й
позволявали да се храни заедно с тях, а когато все пак й позволявали, то било
след като станат от масата… Детето също ми каза, че вуйчо й К. я набил, след
като му звъннала веднъж но телефона...Дъщеря ми каза, че когато е в жилището на
ответниците К. и М.те я карали насила да прави разни неща от сексуално естество”.
т.2. „В следващия момент дойде и
брат ми К., който започна да ме удря с юмруци по гърдите, по раменете, по
ръцете, и викаше нещо… той продължаваше да ме заплашва и удря … от наглото и хулиганско отношение на
брат ми и съпругата му... Двамата ответници се държаха с мен унизително в
присъствието на дъщеря ми… К. ми попречи да отида там като отново ме удряше и
буташе по стълбите....Дъщеря ми е споделяла, че и с нея се държат грубо и
унизително”;
т. 3. Както и е заявила, че на
06.02.2019 г., 07.02.2019 г., и на 08.02.2019 г., след проведени телефонни
разговори с дъщеря си Б.разбрах следното: че вуйчо й К. и вуйна й, също и
техните дена я удряли по тялото и по главата, когато е у тях, викали й,
унижавали я, наричали я чужденка, и я питали „имаш ли нещо” и питат за баща й.
Също така някой мъж й говори за сексуални неща и показвал половия си член,
пипал й гениталиите, като разбрах, че това се е случвало в дома на ответниците”,
както и е заявила и това, че “ответниците
К. и М.И.възпитават децата си така Й.и В.И., по такъв начин, че те оказват
върху дъщеря ми Б.И. физическо и психическо насилие и емоционална вреда като я
удрят, викат й, наричат я с обидни думи, “ничия” казват й, че не е като тях, че
е по-различна, че е без баща и без майка, вследствие на което детето ми се
натъжава и депресира”,” тези неща се случиха отново след инцидента на
30.01.2019 г., след като децата излезнаха към 18.30ч. от залата по йога…Това се
е случвало и преди”, “К. и М.И.нямат добро отношение към детето ми и към мен”.
От заключението на назначената и изготвената
от психиатъра д-р М.П.П. и психолога А.Я.Д. спрямо подс. И.Й.И. комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза-КСППЕ /на листи от 293 до 304 от
съд. дело/, както и от разпита на вещите
лица проведен в хода на съдебното следствие,
се установява, че към момента на изготвяне на заключението, подс. И.Й.И.
не се е водила на диспансерно наблюдение в Център за психично здраве - Пловдив
и не е получавала психиатрична помощ в заведението. В експертизата е посочено, че се касае за жена в зряла възраст, чието
биологично развитие в детството и юношеството е протичало без съществени
отклонения. Няма обективни данни за личностовата й структура и особености преди
обсъжданото събитие и посочените груби поведенчески отклонения. Не е съобщено и
няма приложена медицинска документация за хронични соматични заболявания,
преценени от лекарска комисия със степен на нетрудоспособност, които да налагат
лечение и от които биха били изводими нарушения в психичното здраве. Събраните
данни от показанията на нейните родители дават основание да се заключи, че при
нея се очертава картината на болестно психично разстройство с маркирано начало
след дипломиране с виеше образование. Оттогава са данните за прояви на
дезадаптивност. И по това време близките са интерпретирали особеностите в поведението
като лична преценка и избор. От събраните доказателства, според вещите лица се установява, че подс. И. не е отглеждала детето си
нормално, нещо повече, създала е риск за сигурността му и е била лишена от
родителските си права по законов път. Понастоящем подсъдимата получава помощ за
отглеждането, като вместо нея, семейството й е поело ангажимента за детето й. И
при тази екстремална причина, по делото не е установено, най-близкото
обкръжение на подс. И. да е обезпокоено за нейното психично здраве. Грижите към
нея включват да получава разбиране и да има достъп до детето си, над
предвидения. Налице е несъобразяване и доказва неглижиране на необходимостта от
приложените административни мерки. Към настоящия момент подс. И., проявява
некритичност за собственото поведение, преживява се като ощетена и се бори
активно за своята истина като ползва институции. От друга страна са
най-близките й хора, които разкриват себе си обидени, злепоставени и търсят
правата си. Тълкуват поведението на подекспертната като неприемливо, но липсва
обезпокоеност, че има вероятност то да е болестно мотивирано. Респективно няма
данни да са предприели мерки за изясняване и евентуално лечение.
При проведения продължителен разговор с подс. И., вещите лица са установили,
че мисловният процес при нея се наблюдава като паралогичен, подчертано
обстоятелствен, с резоньорски тенденции и параноялни интерпретации, като се е
разкрила и повишена действена активност, на фона на мисли за повишени
възможности. Удълженото време на отговор на поставените въпроси, както
затруднената концентрация, са оставили впечатление за възможни слухови сетивни
измами, както и завладяност от неразколебими убеждения. Подс. И. не е показала
критичност за състоянието и поведението си, както и желание да търси евентуално
медицинска помощ за преценка и подход.
Според анализа на наличните данни, така проявените във времето и
наблюдавани личностови особености, не може категорично да се прецени дали се
дължат на протичащия болестен процес или са преморбидно заложени. Действията и
твърденията на И. по време на изследването по отношение на произтичащите
събития - процесуални действия, освидетелстване - я представят с нарушена
способност да възприема фактите и събитията по определени теми. Поведението й е
афективно повлияно, често дава отговори встрани, в посока на нейната значимост
и на лицата, към които тя се е фиксирала. Продължаващата конфликтна за нея
ситуация касае предходни нагласи, които са над реалните междуличностови
отношения. Това не позволява стихването на афективното напрежение и
дезактуализиране на изживяванията. Поддържа се склонността за неадекватна
преценка на собствена значимост и конкурентна нагласа. Наблюдаваното състояние
по време на изследването е съотносимо към описаното поведение за обсъжданото
време. Оттогава досега поведението й е насочено за доказване на собствената й
правота, неуморно и непрекъснато търсене на съдействие от инстанции, отправяне
на упреци, при неудовлетвореност.
Експертите не изключват вероятност състоянието на подекспертната да е
наложило и предходна преценка на психичното й състояние по време на
пребиваването в друга страна. Има се предвид дестабилизиращото въздействие на
културалния шок и други неизбежни обстоятелства.При обсъждане на състоянието й,
поради липса на обективна последователна медицинска документация, не могат да
се правят категорични изводи за наличие на ендогенен процес. Липсват данни за
маркирани психотични пристъпи или основание за непрекъснато протичаща психоза
по критерии. Психозата остава като вероятност в диференциално диагностичен
план. Установява се, обаче, че във времето е имала особености в поведението,
изводими от афективна и параноидна симптоматика. То е било ръководено от
нереалистични изживявания, възприемала по абнормен начин реалността и не е
осмисляла фактите и обстоятелствата, което касае и обсъждания период. По тази
причина не е била в състояние да разбира свойството и значението на постъпките
си и не е могла да ги ръководи.
Установената симптоматика за обсъжданото време, продължителен период от
време преди това и понастоящем по своята специфика налага на този етап, с
наличните данни при освидетелстването, да се приеме от вещите лица, че при
подс. И. е налице личностово разстройство - Параноялно /кверулантно/ личностово
разстройство - патохарактерологично развитие.
Личностовото разстройство се характеризира с подчертано дисхармонични
нагласи и поведение, обхващащи сфери на функциониране - емоционална сфера,
начин на възприемане и мислене, стил на отношение към другите. Абнормният стил
на поведение е траен, засяга цялостното поведение. Параноялното личностово
разстройство е психопатологично състояние, изградено от съчетание на стройно
изградена система с обстоятелственост на мисленето, жива емоционалност и
повишена действена активност на фона на ясно съзнание и запазени
интелектуално-паметови възможности. Характеризира се с прекомерна сензитивност
към преживяване на неудачи и неуспехи, злопаметност по отношение на възприети
обиди и оскърбления, борбено и непреклонно чувство за собствена правота,
несъобразено с реалната ситуация и страст за защита на правата чрез различни
официални средства, склонност за преживяване на изключителна собствена
значимост.
Експертизата счита, че е нужно организиране на контрол и проследяване на
състоянието й за определен период от време, както и преценка за медикаментозна
намеса. Непровеждането на лечение крие риск от задълбочаване на болестното
състояние, както и поддържане на нарушено качество на живот.
Крайното заключение на вещите лица, е че при подс. И. е налице Параноялно /кверулантно/
личностово разстройство. В диференциално диагностичен план е ендогенен процес -
психоза. Според тях към инкриминирания с тъжбата период, подс. И. не е могла да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи за постъпките си.
Към настоящия момент, И. не може да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Поведението е ръководено от
нереалистични изживявания, възприема по абнормен начин реалността и не осмисля
фактите и обстоятелствата понастоящем и към обсъждания период. Не е в състояние
да дава достоверни показания относно фактите, имащи значение за делото, не може
да участва в етапите на наказателния процес.Към настоящия момент са актуални
нереалистични изживявания, както и възприемането по абнормен начин на
реалността. Личностовото разстройство при подекспертната е проявено с
продължителни декомпенсации, качествено нарушени психични функции. Началото не
може да се прецени, но обхваща период от време преди обсъжданото, по време на
обсъждането и понастоящем.
Изложената фактическа обстановка
се установява от събраните от настоящия състав по делото доказателства-свидетелските
показания на свидетелите К.Б.Т., А.Б.Ш., Е.И.Я., Й.И.И.,
Й.А.И., Е.И.М., заключението на вещите лица по назначената КСППЕ и приложените
по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира в пълнота
показанията на свидетелите Й.И.И. и Й.А.И., като
отчете, че двамата са родители на подс. И.Й.И. и тъжителя К.Й.И.. При това
съдът отчете и факта, че те са във влошени отношения с дъщеря си, като това наред
с обстоятелството, че тя е във влошени отношения с тъжителя, както и че между
тях има заведени няколко граждански дела, то очевидно, следва да се считат за
заинтересовани от изхода на настоящето дело. Въпреки това, прецени спрямо
останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства, които съдът
кредитира, то в показанията на посочените двама свидетели липсва стремеж към
изопачаване на обективната истина или затаяване на обстоятелства, които все пак
са от значение за разкриване на същата. От показанията на двамата свидетели, в
пълна степен се изясняват обстоятелства, във връзка с това как е преминало
детството на подс. И., нейното
юношество, както и известните факти за периода за който тя е живяла в Англия.
От показанията и на същите двамата свидетели се изясняват и обстоятелствата
относно отношенията в семейството, включително и тези между подсъдимата и
тъжителя, както предприетите действия от страна подс. И., както и нейното
поведение спрямо тъжителя и неговите родители, във връзка с водените граждански
дела между тях. В тази насока показанията на свидетелите Й.И.И. и Й.А.И. се подкрепят пряко от множеството събрани по
делото писмени доказателства и косвено от показанията на останалите свидетели.
Тук е мястото да се отбележи, че показанията на двамата свидетели в пълна
степен се потвърждават и от заключението на експертите по назначената от съда
служебно КСППЕ. В този смисъл съдът изцяло кредитира показанията на Й.И.И. и Й.А.И., още повече, че те не бяха опровергани от нито
едно друго доказателство по делото.
Съдът кредитира в пълнота и
показанията на свидетеля К.Б.Т., като отчете, че той се явява тъст на тъжителя К.Й.И.
и като такъв, може да се счита също за заинтересован от изхода на делото.
Въпреки това, прецени спрямо останалите събрани по делото гласни и писмени
доказателства, които съдът кредитира, то в показанията на посочения свидетел
липсва стремеж към изопачаване на обстоятелства или затаяване на обективната
истина. От показанията на св. Т. се установява, че той познава детето Б.Й.И. ,
както се установява и това, какво е било отношението на семейството на тъжителя спрямо нея.
Сходни обстоятелства се
установява и от показанията на свидетелката А.Б.Ш., от които става ясно, че е в добри отношения със страните по
делото. От показанията на св. Ш. се изясняван и това, че тя самата не е било
очевидец на някакво грубо отношение от страна тъжителя и неговите родители
спрямо Б., каквито доказателства по делото няма и събрани.
От показанията на св. Е.И.Я., че
тя работи като детски лекар в Медицински център. По повод на работата си, св. Я.
е извършила е преглед на Б.Й.И., която е
била доведена от майка си. Самата свидетелка не се явява пряк очевидец на
каквито и е обстоятелства от тези
описани в частната тъжба, като показанията й не опровергават
установената от съда фактическа обстановка.
Съдът кредитира в пълнота и показанията на
свидетелката Е.И.М., като отчете, че тя се познава още от ученическите си
години със съпругата на тъжителя К.Й.И. и в много добри отношения с нея. Поради
това обстоятелство, св. М. може да се счита донякъде, също за заинтересована от
изхода на делото, но въпреки това, съдът преценяйки нейните показания спрямо
останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства, счете че няма
пречка да ги кредитира изцяло. От показанията на св. М. се установя, че
тъжителят И. и съпругата му са грижовни родители, като за нея няма никакво
съмнение, че двамата се държат еднакво добре, както към двете си деца, а така и
към тяхната племенница.
Предвид даденото заключение от
двамата експерти по назначената КСППЕ, съдът не кредитира дадените оскъдни
обяснения от страна на подс. И.Й.И..
Съдът кредитира заключението
на двете вещи лице, по отношение на назначената от съда КСППЕ, тъй като същото е
компетентно изготвено, с необходимите знания и опит в съответната област, като в
хода па изслушване на двамата експерти в съдебно заседание, макар и оспорено от
страна на защита, то не бе оборено с някакви правни аргументи.
В
своята цялост съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, които
кореспондират с установената и приета от съда фактическа обстановка.
От правна страна:
След
преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК- поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие, че с деянията осъществени от
подс. И.Й.И. са покрити обективните признаци на две отделни престъпления, а
именно: това по чл. 148, ал.2, вр. ал. 1, т.1 и т.2, вр.чл.147, ал.1, вр.чл.
26, ал.1 от НК осъществено в периода от
09.01.2019 г. до 27.03.2019 г. и това по
чл. 148, ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.1 от НК осъществено на 12.03.2019 г., но не и
субективните признаци на тези две престъпления.
Както
се установи по делото, подс. И., не може да е субект на престъпленията, за
които е обвинена, тъй като не е наказателноотговорна, поради това, че е невменяема
по смисъла на чл.33, ал.1 от НК. Според посочената разпоредба за определяне на
невменяемостта се използват два критерия - медицински (психиатричен) и
юридически (психологически). Медицинският критерий указва причините за
невменяемостта, сред които е и продължителното разстройство на съзнанието. От
заключението на вещите лица по
назначената от съда КСППЕ, се установява, че при подс. И. е налице
Параноялно /кверулантно/ личностово разстройство. В диференциално диагностичен
план е ендогенен процес - психоза. Според тях към инкриминирания с тъжбата
период, подс. И. не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и
да ръководи за постъпките си. Към настоящия момент, И. не може да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Поведението
е ръководено от нереалистични изживявания, възприема по абнормен начин
реалността и не осмисля фактите и обстоятелствата понастоящем и към обсъждания
период. Не е в състояние да дава достоверни показания относно фактите, имащи
значение за делото, не може да участва в етапите на наказателния процес.Към
настоящия момент са актуални нереалистични изживявания, както и възприемането
по абнормен начин на реалността. Личностовото разстройство при подекспертната е
проявено с продължителни декомпенсации, качествено нарушени психични функции.
Началото не може да се прецени, но обхваща период от време преди обсъжданото,
по време на обсъждането и понастоящем. С оглед изводите в КСППЕ, съдът прие, че
по отношение на подсъдимата е налице и юридическия критерии за невменяемост
-невъзможност да разбира значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
При това положение подсъдимата не може да носи наказателна отговорност.
Предвид
на изложеното съдът призна подсъдимата за невинна и оправда за двете повдигнати
й с частната тъжба обвинения за извършени престъпления : по чл. 148, ал.2, вр.
ал. 1, т.1 и т.2, вр.чл.147, ал.1, вр.чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 148, ал.1, т.1, вр.чл.146, ал.1 от НК.
Тъй
като за двете деяния подсъдимата бе признат за невиновна и оправдана , на
основание чл.190, ал.1 от НПК съдът осъди частния тъжител К.И.И. да заплати по сметка на РС - Асеновград сумата от 818,80 лева, представляващи разноски по водене на делото, която сума беше
изплатена на двете вещи лица по назначената КСППЕ.
Направеното
искане в хода на съдебните прения от повереника на частния тъжител, за
прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал.1,т.1 от НПК
и изпращане материалите на прокурора, съдът остави без уважение.
Съдът
в действителност може да прекрати наказателното производство, на основание чл.
289, ал.1 от НПК доколкото са налице предпоставките на чл. 24, ал. 1, т. 2 - 10
и ал. 5 от НПК. Когато в хода на съдебното производство се установи, че са налице
предпоставките на чл. 24, ал.1,т.1 от НПК, за съдът не съществува възможност да
прекрати наказателното производство, а следва да приключи делото с присъда.
В
разпоредбата на чл.34 от НК, в действителност е посочено, че по отношение на
лицата, указани в чл.33, ал.1 и ал.2 от НК, в предвидените в този кодекс случаи
могат да бъдат приложени съответни принудителни медицински мерки. Съобразно обаче
текста на чл.427, ал.1 от НПК, предложението за прилагане тези принудителни
медицински мерки по чл. 89 и следващите от Наказателния кодекс се прави от прокурор
в съответната районна прокуратура, а в хипотезите на прекъсване на изпълнението
на наказанието лишаване от свобода или пробация от окръжният прокурор. В случая
съдът няма задължение да сигнализира съответната районна прокуратура за
образуване на производство по чл.427 и сл.от НПК вр. чл.89 от НК,, поради което
и счете, че искането на повереника на тъжителя следва да бъде оставено без
уважение.
По изложените съображения от
фактическо и правно естество, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: