Определение по дело №2282/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 134
Дата: 19 януари 2022 г.
Съдия: Даниела Димитрова Недева
Дело: 20217050702282
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

 

 

№……………………….  2022 година, гр. Варна

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ВАРНА, Дванадесети състав в закрито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав :

                       

 СЪДИЯ:Д. НЕДЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията ч.адм.дело № 2282/2021 г. по описа на Административен съд – Варна, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.197 и сл. от АПК

Образувано е по жалба на Н.А.Н. ***, против решение №ППН-01-360/30.09.2021г. на Комисията за защита на личните данни, с което на основание чл.27 ал.2 т.5 от АПК, вр. чл.38 ал.1 от ЗЗЛД е обявена жалба с рег. №ППН-01-360 от 28.04.2021г. подадена от Н.А.Н. *** за процесуално недопустима за разглеждане. В жалбата, уточняваща такава и с молба с.д.№18097/08.12.2021г., чрез особен представител се поддържа, че решението на КЗЛД е незаконосъобразно, поради което се отправя искане за неговата отмяна и връщане на преписката за произнасяне по подадената жалба същество.

Ответната страна, с писмо, с което е изпратена административната преписка изразява становище за нередовност на жалбата, както и за нейната неоснователност.

След преценка на представените по преписката доказателства и доводите на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред КЗЛД е образувано по  жалба с peг. ППН-01- 360 от 28.04.2021 г. подадена от Н.А.Н. ***. Прието било, че жалбоподателят е сезирал през 2021 г. 02 РУ и 03 РУ - Варна с жалби и че жалбата до 02 РУ - Варна е изпратена по компетентност на 03 РУ - Варна. В условията на вероятност е прието, че във връзка с тези жалби 03 РУ - Варна изискват справка за съдимост, което жалбоподателя намира за недопустимо и което обстоятелство изрично посочва, че му е станало известно на дата 12.04.2021г. при запознаване с материалите по образувана преписка. Административният орган е приел, че жалбата е обща и неясна и на подателя на последната са указани изискванията по отношение на формата и съдържанието на исканията (жалбите), както и реда, и начина на подаването им до Комисията за защита на личните данни, с писмо с peг. № ППН-01-360(2020)#1 от 03.06.2021 г. Писмото било връчено редовно на жалбоподателя, като в отговор на същото са постъпили уточнения. Към жалбата били приложени справка за съдимост, сведения - 4 бр. и искане. Жалбата, ведно с материалите към нея, била докладвана на заседание на Комисията за защита на личните данни за вземане на решение по същата съобразно разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от ПДКЗЛДНА. КЗЛД при направена проверка относно допустимостта на жалбата съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от АПК, установила, че не е налице предпоставката по чл. 27, ал. 2, т. 5 от АПК вр. чл. 38, ал. 1 от ЗЗЛД - правен интерес у жалбоподателя от търсената по административен ред защита пред надзорния орган и е налице друг ред на защита на правата на жалбоподателя като е прекратила образуваното производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:

По възражението за нередовност на жалбата поради общи, некоректни, непълни  и объркани претенции на жалбоподателя, съдът съобрази,  че с жалбата до съда и направените уточнения към същата ясно се извличат, както твърдения за незаконосъобразност, така и искане за отмяна на оспореното решение, поради липсата на посочените в същото правни основания.

Жалбата е подадена в преклузивния срок за оспорване, установен в чл. 197 АПК от надлежно, процесуално легитимирано лице, за което е налице правен интерес от оспорване, поради което е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган – КЗЛД в съответствие с предоставените й правомощия по чл. 38, ал. 34 от ЗЗЛД да разглежда жалби срещу актове и действия на администраторите, с които се нарушават правата на физическите лица по този закон. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 1 ЗЗЛД Комисията за защита на личните данни е постоянно действащ независим надзорен орган, който осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на Регламент (ЕС) 2016/679 и на този законРешението е прието на заседание на КЗЛД единодушно, при спазване изискването на чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД решенията на комисията да се вземат с мнозинство от общия брой на членовете й. Редът за провеждане на производството по разглеждане на жалби на физически лица е детайлизиран в Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация  /обн. ДВ. бр. 60/30.07.2019 г./. Съгласно чл. 38, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация, Комисията се произнася с решение по редовността или допустимостта на жалба, в закрито заседание.

Производството е започнало по писмена жалба на физическо лице, съдържащо оплакване за нарушаване правата му по ЗЗЛД и решението е взето в закрито заседание на КЗЛД с мнозинство. Произнасянето с процесното решение от КЗЛД е след приемане на жалбата за редовна и след изпълнение от жалбоподателя на дадени указания.  В тази връзка съдът констатира, че от една страна административния орган е приел, че „жалбоподателят не е посочил, какви лични данни са обект на нарушение според него“, а от друга  се произнася по цитати от жалба и уточнения, след указания за отстраняване с писмо  peг. № ППН-01-360(2020)#1 от 03.06.2021 г. на нередовности по същата, като отново в мотивите на решението приема, че жалбата е бланкетна.

Съгласно чл. 38, ал. 4 от ЗЗЛД КЗЛД се произнася с решение, с което при наличие на предпоставките – очевидно неоснователност или прекомерност жалбата се оставя без разглеждане. Посочената разпоредба предвижда специална предпоставка за допустимост на административното производство, а именно жалбата да не е очевидно неоснователна или прекомерна.

Съгласно чл. 27, ал. 2 АПК, преди да разгледа отправено до него искане по същество, административният орган проверява предпоставките за допустимостта на производството по издаването на индивидуалния административен акт. В конкретния случай административния орган се позовава, не на разпоредбата на чл.38 ал.4 ЗЗЛД, а на чл.27 ал.2 т.5 от АПК като е приел, че жалбоподателят няма правен интерес и е налице друг ред за защита на правата – ЗМВР и НПК.

Действително, абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на искане за издаване на административен акт е наличието на интерес.  Интересът трябва да е правен, т. е. искането следва да е насочено към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигане на положителни правни резултати за жалбоподателя. Освен това интересът трябва да е личен и пряк, т. е. подадената жалба и искане е с цел преустановяване засягането на правна сфера на оспорващия, тъй като непосредствено отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за жалбоподателя или създава права на трето лице, с което уврежда оспорващия. В изложения смисъл не са посочени мотиви в оспореното решение за липсата на правен интерес у жалбоподателя за разглеждане по същество на подадената жалба, която е приета за редовна.

Съгласно чл. 1, ал.2 от ЗЗЛД с този закон се определят и правила във връзка със защитата на физическите лица при обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания, включително предпазването от заплахи за обществения ред и сигурност и тяхното предотвратяване.

В ал.3 на чл.1 ЗЗЛД е посочено, че целта на закона е да осигури защита на физическите лица във връзка с обработването на лични данни в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679, както и във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите по ал. 2.

Обработването на лични данни от органите на МВР е допустимо във връзка с изпълнение на дейностите им и се осъществява при условията и по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ и на Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Съгласно правилото на чл. 26 ал. 1 от ЗМВР при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР имат правомощия изчерпателно посочени в същата норма и съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни.

В изложения смисъл настоящият състав на съда не споделя извода за липсата на правен интерес у жалбоподателя. Още по-малко за наличие на друг ред за защита. Правното твърдение на административния орган за съществуването на процесуална пречка по чл. 27, ал.2 ,т. 5 АПК във вр. с чл. 38, ал.1 ЗЗДЛ е необосновано като изложените аргументи касаят спора по същество, а не допустимостта на производството. Не е налице спор, че несъгласието с извършени процесуални действия по разследване, следва да бъдат предявени съобразно предвидения за това в НПК, ЗМВР ред. При упражняване на правомощията си органите на МВР, респ. администраторите на личните данни обаче в определени условия действат по преценка или в условията на обвързана компетентност с ясно регламентирани правомощия. Изложените доводи за липса на правен интерес и оставяне на жалбата без разглеждане на това основание, всъщност са изводи, въз основа на предположения. Немотивираността на оспорения акт не би могла да се преодолее посредством допълнително изложени аргументи в хода на образуваното съдебно производство представени от председателя на КЗЛД и негов пълномощник, които също са относими по същество на повдигнатия пред КЗЛД спор и не касаят неговата допустимост.

В настоящата хипотеза при произнасянето си КЗЛД е прекратила немотивирано производството, допуснала е нарушения на материалния закон, поради което следва решението да се отмени и делото като преписка се върне за ново произнасяне. 

По изложените съображения и на основание чл. 200 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ решение №ППН-01-360/30.09.2021г. на Комисията за защита на личните данни.

 

ИЗПРАЩА делото като преписка на КЗЛД за ново произнасяне по жалба с рег. №ППН-01-360 от 28.04.2021г. подадена от Н.А.Н. *** съгласно указанията, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: