РЕШЕНИЕ
№ 408
гр. Варна, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теодора Шишкова
при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова
като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно
наказателно дело № 20213110203900 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Д. Д. - ЕГН ********** против Наказателно
Постановление № 21-0439-000367/ 08.06.2021г. на Началника на III РУ при ОД-МВР -Варна,
с което му е наложено административно наказание „ Глоба" в размер на 250 лева за
нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1,т.1 КЗ.
С жалбата се твърди, че въз.Д. е пенсионер по болест и е лекуван от множество тежки
заболявания.Приложено е и съдебно-психиатрично освидетелстване, като се твърди, че
поради състоянието си въззивникът не е наказателно отговорно лице по смисъла на чл.33
ал.1 от НК, защото не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпки си, като наред с това се сочи, че с НП №№ 21-0439-000100/ 02.04.2021г.
на Началника на III РУ при ОД-МВР –Варна автомобилът, който същият е управлявал е бил
спрян от движение, поради което и неприложима в случая била разпоредбата на чл.483,
ал.1,т.1 КЗ . Поради това и се иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание въз. Д., редовно призован, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява упълномощен процесуален
представител.Постъпили са писмени бележки, в които са изложени съображения за това, че
постановлението е правилно, обосновано и законосъобразно и се иска да бъде
потвърдено.Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
1
На 19.02.2021г., около 13.55ч. въз.Д. управлявал собственият си лек автомобил „Ауди "
80 с ДК № В 71 94 КА, като се движел в гр.Варна, в ж.к. "Възраждане", до бл.44 в посока
бл.45.
На този участък, в изпълнение на служебните си задължения, се намирали
служители на III РУ-Варна, един от които св.А.К.. Той видял, че превозното средство било в
изключително лош външен вид , поради което и го спрял за проверка.
При нея , след направена справка в дежурната част , се установило , че автомобилът е
спрян от движение, че водачът управлява автомобил без валидно сключена застраховка
„ГО“ и че управлява с изтекло СУМПС и без документи.
Нарушението, касателно отсъстващата задължителна застраховка, било квалифицирано
като такова по чл.483, ал.1, т.1 от ЗДвП.
При личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не
били направени и депозирани.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено и
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, с което
административно-наказващият орган приел, че въз. Д. е управлявал МПС, което е
регистрирано на територията на Република България, не е спряно от движение и не е
сключило задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Била възприета и правната квалификация на нарушението по чл.483, ал.1, т.1 от ЗДвП.
За него на въз. Д. било наложено административно наказание „Глоба" в размер на 250
лв.
В хода на съдебното производство бе разпитан св. А.К. -актосъставител, чиито
показания съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно.Същият си припомни за
случая и посочи, че причината водача да бъде спрян за проверка е бил лошия външен вид на
превозното средство.Свидетелят посочи, че при проверката въззивникът се е държал малко
неадекватно, че е разбирал, че му се извършва проверка, но сякаш е имал психични
проблеми. Св.К. посочи, че Д. е бил задържан в III РУ-Варна, както и че са му били
съставени актове и за други установени нарушения.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, както и с приложените в хода на
съдебното производство писмени и гласни доказателства, които са последователни , взаимно
обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание ,съдът направи следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е
процесуално допустима , а разгледана по същество се преценява като основателна.
2
Наказателното постановление № 21-0439-000367 / 08.06.2021г. е издадено от
компетентен орган - от Началника на III РУ при ОД-МВР -Варна, съгласно заповед № 8121з-
515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен
срок.Актът също е съставен от компетентно лице на основание Заповед № 355з-4104/
16.08.2019г. на Директора на ОД-МВР-Варна.
В хода на съдебното следствие от жалбоподателя е представен препис на НП № 21-
0439-000100/ 02.04.2021г. на Началника на III РУ при ОД-МВР –Варна, с което е било
посочено, че автомобилът на жалбоподателя е бил спрян от движение, като лаконично е
посочен не акт въз основа на което това е било сторено, а единствено дата – 26.01.2020г.
От приложената по преписката справка за нарушител от района е видно, че по
отношение на въз.Д. е била издадена ЗППАМ № 20908199-000156/ 26.01.2020г., с която за
нарушение на чл.186 ал.7 от ЗДП е било постановено временно спиране от движение на л.а.
„Ауди" с рег. № В 71 94 КА, до заплащане на дължимата глоба на основание чл.171 т.2 б."к"
от ЗДП.Тази заповед обаче не е посочена нито в акта, нито в постановлението.На следващо
място в чл.171 т.2 б."к" от ЗДП е била предвидена възможност да се наложи принудителна
административна мярка „ временно спиране от движение на МПС", собственикът на който
го управлява с наложено наказание „глоба", незаплатена в срока за доброволно заплащане,
до заплащане на дължимата глоба. С Решение № 3 от 23.03.2021г. на КС по к.д. № 11/2020г.
, обаче тази норма , въз основа на която, автомобилът на въз.Д. е бил спрян от движение, е
била отменена като противоконситуционна. В този смисъл, към настоящият момент е
отпаднало законовото основание за спиране на автомобила от движение, поради което и към
датата на издаване на НП, предмет на разглеждане в производството не следва да се приеме,
че се касае за автомобил спрян от движение.
Що се отнася до твърденията в жалбата, касаещи психичното състояние на въз.Д., както
и тези, че не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си, съдът намира същите за недоказани.
По делото не са представени безспорни и убедителни доказателства в тази насока.
Действително, св.К. в показанията си сочи, че поведението на въз.Д. е било малко
неадекватно, но е разбирал, че спрямо него се извършва проверка.Това се потвърждава и от
извършваните от него адекватни действия в хода на проверката, като е вписал в акта, че
няма възражения .На следващо място, след получаване на препис от наказателното
постановление, той е упълномощил адвокат и в законоустановения седем дневен срок е
подал жалба срещу постановлението, с което е реализирал в пълнота правото си на защита.
Обстоятелството, че в приложеното към жалбата съдебно-психиатрично
освидетелстване е посочено, че въз.Д. не е в състояние напълно адекватно и разумно да се
грижи за себе си и своите работи, не може да доведе до извод, че същият към датата на
извършване на нарушението не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си.
Безспорно е, че въззивникът е в тежко здравословно състояние, но това не е достатъчно
3
да се приеме, че не е бил вменяем.
Поради това съдът намира, че възраженията в жалбата са неоснователни.
Разпоредбата на чл. 483, ал.1, т.1 КЗ е категорична, че договор за застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република
България и не е спряно от движение, като това изискване не забранява и всяко друго лице,
различно от собственика на моторното превозно средство.
В случая по делото е безспорно установен фактът на управление на регистрирано МПС,
за което не може да се приеме, че е било спряно от движение без сключена задължителна
застраховка, което прави съставомерни действията на жалбоподателя именно по този
законов текст.
Доколкото санкцията за това нарушение е фиксирана по размер, съдът не може да
коригира същата.
С оглед изхода на делото съдът намира , че на въззиваемата страна се следват разноски
в минимален размер от 80 лева, доколкото делото е проведно без фактическо участие на
юрисконсулт, с вземане единствено на писмено становище по същество.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 21-0439-000367/ 08.06.2021г. на
Началника на III РУ при ОД-МВР -Варна, с което на М. Д. Д. е наложено административно
наказание „ Глоба" в размер на 250 лева за нарушение на разпоредбата на чл.483, ал.1,т.1
КЗ.
ОСЪЖДА М. Д. Д. да заплати на ОД на МВР – гр. Варна сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща сторени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна
на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4