Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 12.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав , в публичното
съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при секретаря Цветелина Банинска, като разгледа гр.д. № 418 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация – Враца” ЕАД гр. Враца
срещу Е.Д.Р.. Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
искове с правно основание . 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
„Топлофикация-Враца” ЕАД гр. Враца e подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу Е.Д.Р. за сумата от 288,49
лева, представляваща стойността на незаплатена доставена топлинна
енергия за периода от 31.07.2015г. до 30.06.2017г., и сумата от 44,90 лева,
представляваща размера на обезщетението от всяко отделно месечно задължение до
датата на подаване на заявлението за периода от 31.08.2015г. до 21.03.2018г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
му изплащане. По ч.гр.д. №1362/2018г. на ВрРС е била издадена заповед за
изпълнение от 03.04.2018г. за посочените суми. Твърди, че ответника е потребил
услуги: отопление, битово и горещо водоснабдяване и топлоенергия отдадена от
сградна инсталация за жилище на адрес гр. Враца, ************. Въпреки многократно
отправяните покани, ответникът не изпълнил остатъка от задължението си. След
връчване на заповедта по реда на чл.47, ал.5 ГПК е предявен установителен иск
за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение. Моли съда да
установи вземането така, както е предявено в заповедното производство.
Претендира разноски.
Ответникът в
срокът по чл.131 ГПК не е подал отговор на искова молба / съобщението е
получено лично от ответника на 01.03.2019г./.
В открито
съдебно заседание на 15.05.2019г. ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Съдът
намира, че искането за постановяване на неприсъствено решение следва да бъде
уважено.
За да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са
налице предвидените в закона предпоставки.
На първо
място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представила
в срок отговор на исковата молба. На следващо място, не е изпратил представител
в първото заседание по делото, както и не е направил искане за разглеждането му
в негово отсъствие.
Освен това,
налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание /разпореждане №1273/18.02.2019 г. е връчено на ответника лично на 01.03.2019г/.
Съдът
намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства.
На основание
чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
Съгласно
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските, както в
исковото, така и в заповедното производство. В мотивите на тълкувателното
решение е указано, че съдът по установителния иск следва да се произнесе с
осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното производство, тъй
като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение в частта й относно разноските отпада. На ищецът следва да бъдат
присъдени сторените от него разноски в заповедното производство в размер на 75
лева, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
му заплати направените в настоящото производство разноски в размер на 175 лева.
При горните съображения
и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.Д.Р., с ЕГН **********,
с адрес: ***, че дължи на
”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Враца ул.”Максим Горки”№9, представлявано от изп. директор Радослав Иванов
Михайлов, сумата
от 288,49 лева, представляваща стойността на
незаплатена доставена топлинна енергия за периода от 31.07.2015г. до 30.06.2017г.,
и сумата от 44,90 лева, представляваща размера на обезщетението от всяко
отделно месечно задължение до датата на подаване на заявлението за периода от
31.08.2015г. до 21.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението до окончателното му изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение №896/ 03.04.2018г. по ч.гр. дело №1362/ 2018 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Е.Д.Р., с ЕГН **********, да заплати
на ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.Враца ул.”Максим Горки”№9, представлявано от изп. директор Радослав Иванов
Михайлов, сумата от 75 лева деловодни разноски по ч.гр. дело №1362/2018 г. на
ВРС, както и 175 лева деловодни разноски по настоящето дело.
Заверен препис от решението да се приложи по ч.гр.д. № 1362/2018 г. по описа на ВрРС, първи граждански състав.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.
239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: