Решение по дело №4745/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 14.02.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-22 с-в, в публично заседание на седми февруари две хиляди и дванадесет и трета година в състав:

 

                                           председател: С. ШЕКЕРДЖИЙСКИ

                       

при секретаря Вяра Баева и в присъствието на прокурора __________, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4745 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

           

            искове с пр. осн. чл. 226 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД:

            Ищците - 1. А.К.Г., 2. М.К.Г., 3. С.К. Г., в исковата си молба и допълнителна такава от 07.18.2018г., твърдят, че при ПТП, настъпило на 24.03.2015г., реализирано от застрахован при ответника водач по полица „ГО“ (Р.В.П.управлявал МПС марка „Фиат”, модел „Брава" с ДКН № ********) била причинена смъртта на техния баща - К.А.Г., вследствие на което търпели неимуществени вреди.

С оглед изложеното, ищците молят да се осъди ответникът да им заплати по 200 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие виновно причиняване на смъртта на К.А.Г. при ПТП на 24.03.2015г. (щета № 10015100105147Н от 01.03.2016г.), както и мораторна лихва за периода след 24.03.2015г.

Претендират и разноски.

Ответникът - „З.А.” АД, в отговора си и допълнителния такъв от 14.02.2018г., оспорва иска:

- нямало доказателства за вината на лицето, сочено за делинквент;

- отговорен за инцидента бил пострадалият; евентуално, а не алтернативно (Решение № 97/08.02.2013г. по т.д. № 196/11г. на І т.о.) имало независимо съизвършителство;

- оспорва твърдението за близки връзки в семейството;

- оспорва и претенцията по размер;

- навежда и други правни доводи.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

            от фактическа страна:

            В следствие описаното в исковата молба ПТП е починал К.А.Г., баща на С.К.Г., М.К.Г. и А.К.Г.. Не се спори, че вторият участник в инцидента - Р.В.П.управлявал МПС с ДКН № ********, е застраховал своята ГО (към онзи момент) при ответника (определение от 02.02.2022г.).

            С Присъда  № 3 от 23.6.2020г., влязла в сила на 11.05.2021г., ВНОХД № 470 по описа на Пловдивски апелативен съд за 2019г., подсъдимият Р.В.П.е признат за виновен в това че: на 24.03.2015г. на път *** (**, Р. -П.), в отсечката с. С. - с. М. с., обл. П., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил "Ф. Б. ", с рег. № ****е нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на К. А. Г., ЕГН **********, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. с чл. 342, ал. 1 вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК ...

 

            Депозирани са заключения на три СПЕ, неоспорени от страните и приети от съда, като компетентно изготвени. От тях се установява, че:

            Относно А. Г.: Изследването се проведе в офис на „С.-К.“ ООД на 04.06.2022г. Връзката с освидетелствания бе осъществена трудно, през офиса на адвокатската кантора и след това с помощта на защитника.

            Състояние при освидетелстването:

            Телесно и неврологично - б.о.

            Психично. Установяват се следните параметри на психичното състояние: адекватно участие в изследването; ориентацията е всестранна; поведението овладяно; емоционално - често се натъжава, но успява да се овладее; мисленето е подредено, дискретно спънато, със сравнително небогат речников фонд и затруднения в изказа; трудна за преодоляване алекситимия, която налага задаването на допълнителни въпроси; няма болестни отклонения в темпа, структурата и съдържанието на мисленето; когнитивните възможности не показват патологични отклонения.

            При А. Г. личи желание да обясни, но трудно експресира дълги изрази, рядко спонтанно и най-често с насочващи въпроси. Описва, че сега работи като арматурист, по време на катастрофата бил безработен, живеел на семейни начала, имал три деца. Отрича минали заболявалия, както и психиатрични консултации и лечение. За катастрофата му казали полицаите. Изпаднал в „шок, паника“, защото баща му му бил опора, почувствал се „безпомощен“, останал бил „самичък“. Тежко му била „на душата“. В този момент „бил изключил“, отишъл да го види, но не го допуснали. Три дена бил „много отчаян“, не спял, почти не се хранел. Със сестричките си само се виждал. Чувствал „отчаяние, болка“. Отслабнал. Това продължило няколко месеца. Погребали го на следния ден. На погребението бил „много отчаян, нямал сили да върви“. След погребението му било „много кофти“. В такова състояние бил поне три четири години.

            При изследването когато идвал насам пак му било „мъчно, тъжно, тежко“. Когато пътувал му идвало на акъла винаги катастрофата. Два пъти ходил на мястото на катастрофата. Като минавал покрай мястото се „натъжавал, подминавал бързо“ и му било тежко, но трябвало да отива на работа и да минава от там. Не бил сънувал нито веднъж баща си.

             Преди да му се обадят полицаите имал чувството, че баща му се прибрал, че отворил пътната врата, чул стъпки, но нямало никого. След половин час дошли полицаите,

            Консултации или лечение не бил провеждал. Чувствал се самичък, но горе долу се оправял.

            Драматични промени в състоянието на А. Г. настъпили в деня на катастрофата, когато полицейски служители му съобщили за смъртта на баща му. Според наличните данни те са се изразявали в интензивни фиктивно-вегетативни смущения, съобразно капацитета за реакции на лицето. Набелязва се динамика на промените - свръхинтензивни непосредствено след получаване на травматичната информация и в следващите няколко дни, предвид неизбежните ритуални събития. Постепенно интензивността на негативната емоция се редуцирала, но останала трайна и протрахирана.

            Така представената информация добре удовлетворява критериите на  диагностичната категория (МКБ 10), описана в групата на F40 - F49. Невротични, свързани със стрес и соматоформни разстройства и по-конкретно F43.0 Остра стресова реакция непосредствено при събитието, последвана от F43.21 Протрахирана депресивна реакция. Твърде дискретни са проявите на F43.1 Посттравматично стресово разстройство, за да бъде приета тази диагноза като водеща. Налице е тенденция състоянието на А. Г. да премине към Z60.0 Проблеми свързани с адаптацията към промяна в начина на живот, които предвид необратимостта на събитията и относително невисоките адаптационни възможности на А. Г. са трудно преодолими, но това е по-скоро екзистенциално-психологинен, а не клиничен въпрос.

            Ищецът е преживял F43.0 Остра стресова реакция непосредствено при събитието. Нейната продължителност е била относително краткотрайна, най-интензивно изразена непосредствено при получаване на травмиращата формация и съпътстващите я ритуални събития. Водещи са били веегетативни и афективни синдроми. Динамиката в емоционалните реакции се изразява в преминаването на F43.0 Острата стресова реакция в F43.21 Протрахирана депресивна реакция.

            Прогнозата за пълно оздравяване при подобни житейски събития по принцип е относителна. При А. Г. е налице тенденция към оформяне на Z60.0 Проблеми, свързани с адаптацията към промяна в начина на живот, които предвид необратимостта на събитията и относително невисоките негови адаптационни възможности са трудно преодолими. Според наличните данни причинна връзка между описаните клинични смущения при А. Г. и загубата на баща му може да се установи.

            Относно С. Г.: комуникацията отново е била затруднена.

            Телесно и неврологично — б.о. Психично - активно и адекватно участие; всестранна ориентация; емоционално съответна; без отклонения в мисленето; без когнитивни смущения.

            Спонтанно и предимно с насочващи въпроси споделя, че има средно образование, семейна, производител на рози. Не била боледувала. През 2015г. имала много сериозни проблеми с детето си, била в болницата като придружител. Роднините щ дошли и я извели, не щ казвали нищо. Казали щ отначало, че баща щ си бил счупил крак, трябвало да отидат. По пътя щ казали за смъртта му и на нея щ прилошало. Било щ много тежко, като щ казали почувствала „много лошо на сърцето“. Спрели колата, поливали я с вода. Продължили след 15-20 минути. Там се бил събрал много народ. Тежко щ било, болно, смърт на майка, на баща, били сирачета. Била много отчаяна, безпомощна. Привечер били при баща щ. Нощта изкарала тежко, времето не минавало, не спала. Припаднала на гробищата. Нищо не яла, на сестра ѝ дали валидол, а на нея като бременна не щ дали. Много лошо се чувствала на гробищата, жежко щ било, нямало кой да ги подкрепи, отчаяние, безпомощна. Детето се родило три дни след термина. След раждането вземала  Валидол, някакво лекарство за кръвното взимала. Много плачела. Много проблеми й се събрали, детето, баща ѝ. Рядко ходела при брат си. Сега - като ѝ се обадил брат ѝ да идват за преглед пак и ставало тежко. Всеки път като трябвало да ходят на дела ставало много тежко. Не споделя да е имала тематично свързани сънища, обсесивни прояви, свързани със злополуката или внезапно оживяване на минали сцени, характерни за ПТСР.

            Проследяването на житейските етапи при С. Г. не дават основание да се допуска наличие на някаква когнитивна, личностова или психотична патология. Вестта за смъртта на баща й я сварва в особено ранимо състояние, свързано със сериозен здравен проблем на детето щ, която ситуация я прави особено чувствителна към каквито и да е негативни провокации.

            Описанието на преживяванията щ при научаването на вестта за смъртта на баща щ (тежест, отчаяние, безпомощност, безперспективност, психична болка), както и описанието на вегетативно-соматичните прояви (припадания, u прилошаване на сърцето, безсъние, безпаметие) са достатъчно основание при С. Г. да бъде поставена диагноза F43.0 Остра стресова реакция непосредствено след събитията.

            Представените обстоятелства за по-отдалечените след злополуката периоди (застой на преживяванията, тъга, плач, изолация, невъзможност да се освободи от преживяването) съдържат някои елементи на F43.1 Посттравматично стресово разстройство, но не са достатъчно представени. Поради тези аргументи диагнозата при С. Г. следва да се оформи като F43.22 Протрахирана смесена тревожно- депресивна реакция.

            Острата стресова реакция е била с относително кратка продължителност с типични афективно-депресивни (тежест, отчаяние, безпомощност, безперспективност, психична болка) и вегетативно-соматични прояви (припадания, прилошаване на сърцето, безсъние, безпаметие).

            Клиничната динамика в преживяванията при С. Г. е характерна - първоначално сравнително бързопреходна Остра стресова реакция, последвана от протрахирано състояние с предимно тревожно-депресивни прояви, мисли за безперспективност, изолация. Тази динамика и болестни преживявания се доближават най-вече до F43.22 Протрахирана смесена тревожно-депресивна реакция.

             Прогнозата при такива състояние е относителна, предвид непосредствената и динамична зависимост на състоянието от социалните събития, както и механизма на възникване на смущенията поради въздействието на фактор от особена значимост за личността.

            Според наличните данни може да се установи причинна връзка между описаните клинични смущения при С. Г. и загубата на баща ѝ.

            Относно М. Г.: за трети път се обръща внимание относно трудната комуникация.

            Телесно и неврологично - обезитас. Психично участва активно и адекватно в изследването, Ориентирана е всестранна. Емоциите са динамични, преминава от натъжаване и просълзяване до краткотрайно разведряване. Мисленето е без отклонения в темпа, структурата и съдържанието, борави със сравнително пълниценен речников фонд. Налице е алекситимия, която бива минимализирана със задаването на уточняващи въпроси. Когницията е свежа и динамична.

            Спонтанно и с насочващи въпроси споделя, че има основно образование. Описва детайлно семейния си статус. Отрича заболявания. Работела на полето. Преди инцидента се чувствала добре. Но, като загинал баща щ, не била добре с нервите, не ядяла, нямала мерак за нищо, не можела да спи, събуждала се призори, за баща си мислела. В деня на инцидента близките й я накарали да отиде при брат й без да й кажат защо. Като отишли имало много народ. Всички ревели (проплаква). Припаднала, лошо й станало, на сърцето й, паднала на земята. Свестявали я с вода. Дошла на себе си след 15 минути (допълва брат й). Давали й Валидол. Цяла вечер стояли, уморено й било, лошо, пушела цигари, не можела да го преживее. Като го докарали с ковчега не го познала и пак припаднала (просълзява се). На погребението пак била като шокирана, не можела да плаче, нямала сила, не можела да ходи, пак припаднала, пак я свестявали с вода. При помена нищо не правела, не можела. Вечерта не спала. Не можела да го забрави. Това състояние продължило 4-5 месеца. Уж готвела и си чакала децата, но тя си знаела. Било й тежко. Още я боляло сърцето. Тръгнала на работа на третия месец, говорела си, но тя си знаела, не показвала какво й е. Много отслабнала. Другите й давали кураж (прави сравнение между продължителното боледуване и очакваната смърт на майка си и внезапната смърт на баща си). Минало доста време, вече понякога се смеела, но тя си знаела какво й е на душата. Пред децата не се издавала, притеснявала се за тях, а те й казвали да не се разболее, че нямало кой са ги гледа. Поолекнало й, но не можела да забрави. Като минела през мястото даже не гледала. Някой път ставала нощем, чувствала се много самотна, нервите я гонели, пушела цигари, пиела кафе към 3-4 часа призори. Някой път си лягала към 10 ч., а се събуждала пак рано, понякога не заспивала въобще. Зимата й било по-трудно, декември-януари. Сега била уж по-добре, но като ходели по делата пак не се чувствала добре, лошо й ставало, шофьорът щял да излезе от затвора, но баща й няма да излезе от гроба. Не била добре като трябвало отново да се говори за тия работи. Като идвала насам си мислела дали няма вече да приключват тия работи, вече седем години.

            Проследяването на биопатографията на лицето не установява някакви болестни елементи преди инцидента. При освидетелстването не се регистрират отклонения от базисните психични възможности, будещи съмнение за някакво актуално или такова за минало време психотично състояние.

            Според данните от делото и резултатите от експертното изследване се очерта характерна клинична картина и динамика на преживяванията.

            Непосредствено след научаването на травматичната новина М. Г. разгърнала свръхинтензивна вегетативно-афективна криза, която имала динамично развитие в непосредствена връзка с динамиката на събитията (прилошавания, свестяване, състояние на шок, интензивен плач, безволевост и безинициативност). Тави свръхинтензивна фаза продължила няколко дни. До тук описаните промени в състоянието на М. Г. типично покриват параметрите на разстройството F43.0 Остра стресова реакция, особено в нейните вегетативни и афективни компоненти, но и с отклонения в поведенческите прояви.

            Постепенно интензивните преживявания се редуцирали и на преден план изпъкнали трайни и по-трудни за разпознаване от околните емоционални състояния от негативния регистър (груби нарушения на съня, крайна потиснатост макар и прикривана, самовглъбяване, тъга, мъка, тъжни спомени), в съчетание с промени в поведението и изолация (отказ от общуване, от позитивни преживявания), натрапливо припомняне на събитията, натрапливи поведенчески актове (обръщала глава когато преминавала покрай мястото на злополуката). Тези прояви са достатъчно основание при М. Г. да се постави диагнозата F43.1 Посттравматично стресово разстройство. Съществената страна в разгръщането на това устройство е неговата пряка зависимост от житейските събития, които компулсивно връщат лицето в негативната, макар и отминала реалност.

            М. Г. е преживяла F43.0 Остра стресова реакция непосредствено след събитията. Както е обичайно, Острата стресова реакция е била с относително кратка продължителност. Проявите са били предимно от вегетативно-дистонната сфера, афективно предизвикани, в съчетание с състояние на шок, плач, безволевост и безинициативност.

            Налице е типична динамика в преживяванията на М. Г. - от афективно-вегетативен шок към груби нарушения на съня, самовглъбяване, изолация, натрапливо припомняне на събитията, натрапливи поведенчески актове, която динамика оформя преминаване от I 43.0 остря стресова реакция непосредствено след събитията към F43.1 Посттравматично стресово разстройство.

            Състоянието на М. Г. от социалните събития, както и механизма възникване на смущенията при нея, прогнозата е относителна неблагоприятна поради изключителната стойност на понесената загуба.

            Според наличните данни може да се установи причинна връзка между описаните клинични смущения при М. Г. и загубата на баща щ.

            Депозирано е заключение на СТЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно изготвено. От него се установява, че:

            Най-вероятен е, следният механизъм: На 24.03.2015г. между 19,⁴⁰ч. л.а. марка „Фиат“, модел „Брава", рег. № ********, се движил по общински път PDV 1231/II-56, Раковски - Пловдив/ в посока от с. Стряма в към с. Момино село, със скорост от порядъка на 73 км/ч. В същото време и в същата посока в средата на лентата за движение със скорост от 16 км/ч, управлявайки велосипеда, ce движил и пострадалият. При движението на двете ППС в даден момент автомобилът е застигнал велосипеда. Настъпил е удар между предната част на автомобила в предната броня в областта на десния фар и задната гума на велосипеда. Първоначално в следствие на инерционните сили тялото на пострадалия е политнало назад и е настъпил удар в челното стъкло и тавана на автомобила. Вследствие на предприетото спиране от страна на водача на автомобила, тялото полетяло напред и вдясно, паднало е на терена и се е установило на мястото описано в протокола за оглед. Велосипедът е бил отхвърлен напред и вдясно и е преустановил движението си на мястото описано в протокола за оглед.

            При скорост от порядъка на 65 км/ч водачът е имал възможност да спре в границите на осветеност, в случая към 60м.

            Велосипедистът не е имал светлинни светлоотразителни елементи (става въпрос и за велосипеда и за дрехите). Дрехите му са били тъмни. Велосипедът е бил сребрист, боядисан с четка.

            Ударът е настъпил в предната част в областта на десния фар на л.а. В посока от ляво към осевата линия на 0,90 см. – 1 метър от нея. В обратната посока – 1,50-60 м.

            От цялото заключение може да се направи извода, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, видно и от снимковия материал – при отчитане, че  все пак е минало известно време към изготвяне на му.

                Съдът постановява решението по спора въз основа на доказателствата, събрани по конкретното дело, в открито заседание с участие на страните. Той не може да се позовава на събрани извънсъдебно доказателства и дори на доказателства, събрани по друго дело - Решение № 84-II от 05.05.1983г. по гр.д. № 263-II/82г., I г.о.; също Решение № 183 от 22.11.2010г. по т.д. № 30/2010г., т.к, ІІ т.о. на ВКС; Решение № 55 от 30.05.2009г. по т.д. № 728/2008г., т.к., І т.о. на ВКС; и Решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС. Изложеното се отнася до съобразената СМЕ, която обаче е приета в наказателното производство (л. 137).

            Присъдата не е задължителна за гражданския съд за поведението на лицата, за които това не е предвидено от НК като елемент от фактическия състав на деянието, а преценяването на степента на допринасянето е възможност само на гражданския съд - Решение № 392 от 11.03.1976г. по гр.д. № 95/76г., I г.о.; също: Решение № 25 от 17.03.2010г. по т.д. № 211/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: От граматическото и логическо тълкуване на чл. 222 ГПК (отм.), чийто аналог е чл. 300 от действащия ГПК, се налага разбирането, че по изрично разпореждане на закона влязлата в сила присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен. Следователно присъдата на наказателния съд се ползва със сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателно посочените в чл. 222 ГПК (отм.), респ. възпроизведени в чл. 300 ГПК, обстоятелства.

                Следователно въведеното от законодателя с чл. 222 ГПК (отм.) ограничаване на обективните граници на силата и на пресъдено налагат извод, че осъдителна или оправдателна, обвързващата сила на присъдата винаги предпоставя тъждество между деянието, предмет на същата и деянието, което е предмет на доказване в исковия процес пред гражданския съд.

            Това означава, че и мотивите на присъдата не могат да се ползват като вече установена фактическа обстановка.

            Изложеното относно експертизи, приети в други производства, и мотивацията на наказателния съд, не се отнася до протокола за оглед и снимковия материал. Те са веществени доказателства, което могат да се ползват от гражданския съд (например: Решение № 1062 от 10.11.1986г. по гр.д. № 655/86г., II г.о. на ВКС; Решение № 136 от 11.04.2011г. по гр.д. № 602/2010г., IV г.о. на ВКС и р. 1510-77-I). Видно от л. 135 – горе, ударът е в края на дясната част на предния номер на л.а.

            Събрани са гласни доказателства – разпитани са (по делегация) св.св. Ч., като показанията му са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като живее на семейни начала с втората ищца, Д. и Д.. От показанията им се установява, че:

            - св. Ч.: познавал починалия от много дълго време. Били приятелски семейства и постоянно били заедно. К. Г. се прибирал с велосипед през 2015г., когато колата го блъснала. Семейството на починалия било много сплотено и постоянно поддържали връзка помежду си. М.Г. трудно приела новината за смъртта на баща си. На погребението имало припадания (предвид заключението по СПЕ, това се отнася и до двете сестри). Вече не искала да излиза и да се вижда с хора.

            - св. Д.: бил познат на С.Г. – ходели си на гости. Също споменава за припадане, но вече конкретно за другата ищца. Последната все още не била преодоляла загубата на баща си.

            Част от показанията му са чути от самите ищци, а той не е познавал починалия. В тази си част изложеното от него представлява косвен разпит на самата страна, поради което, като доказателствено средство, те са недопустими. В по-малка част посоченото се отнася и до следващия свидетел.

            - св. Д.: познавал починалия от малък, тъй като му бил чичо. Цялото семейство (Г.) било много добро. На всички им било много тежко, като това се отнасяло и до А..

            от правна страна:

            Съгласно нормата на чл. 226, ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. С договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди (чл. 223, ал. 1, изр. 1, във вр. с 257, ал. 1 от КЗ).

            От показанията на свидетелите не би могло да се установи някаква особена (надхвърлящо нормалното) връзка между децата и баща им. Такава обаче се и предполага (обикновена връзка и привързаност между родители и деца) - Решение № 32 от 19.02.2015г. на ВКС по гр.д. № 2269/2014г., IV г.о., ГК. В тежест на ответника бе да установи нещо различно – арг. от чл. 154 от ГПК, но той не ангажира доказателства в тази насока.

            И тримата, предвид заключението на СПЕ, са преживели относително травматично загубата на баща си. Първоначално стресовата реакция е била много силна, като в течение на времето негативните емоции са се снижили като интензитет.

            При липса на противоправно поведение, което да обуслови компенсация на отговорности, обезщетението, определено по реда на чл. 52 от ЗЗД – компенсация за претърпените душевни страдания, но към момента на ПТП, би следвало да е към 100 000 лева за всеки.

                Всяко намиращо се на платното за движение пътно превозно средство или състав от пътни превозни средства, към които не са приложими изброените по-горе изисквания, през нощта трябва да имат най-малко две бели или жълти добре различими светлини отпред и две червени светлини отзад (чл. 72 от ЗДП, като това се отнася и до велосипедистите - Решение № 2826 от 8.05.2018. на СГС по гр.д. № 14634/2016г., а освен това: Решение № 3204 от 23.12.1974г. по гр.д. № 2222/1974г., I г.о. на ВС: При определяне вредите от непозволено увреждане съдът е длъжен служебно във всички случаи и без възражение на извършителя ма деянието да обсъди и приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Той е длъжен да събере доказателства и изясни дали и пострадалият с поведението си е допринесъл за причинените му вреди и ако такъв принос е налице, и без възражение на извършителя на деянието да намали размера на вредите, съответно на приноса; и Решение № 777 от 28.08.1985г. по гр.д. № 519/85г., IV г.о.).

            За да участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, всеки велосипед и индивидуално електрическо превозно средство трябва да има изправни:

3. устройство за излъчване на бяла или жълта добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад; допуска се поставянето на устройство за излъчване на червена светлина отзад;

4. бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи елементи отстрани на колелата (чл. 79, т. 3-4 /първоначална редакция/от ЗДП).

            Съгласно нормата на чл. 80 от ЗДП, водачът на велосипед е длъжен:

                1. да ползва светлоотразителна жилетка при управлението му извън населените места, през тъмната част на денонощието и при намалена видимост;

                2. да се движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение.

            Всички посочено не е било налице. Г-н Г. се е движел доста навътре в рамките на платното, в.л. излага различни предположения, вариращи от средата до 90 см. Видно обаче от снимковия материал, както вече бе взето отношение, ударът е  настъпил относително навътре от крайната дясно част на л.а. Бил е облечен с тъмни дрехи, в тъмната част на денонощието, и е бил много трудно забележим. Л.а. се е движел с позволена скорост – под 90 км./ч. (чл. 21 от ЗДП). Въпреки това, съобразно постановеното в присъдата е следвало да предвиди подобно препятствие – чл. 20, ал. 2 от ЗДП. Предполага се добросъвестност, доколкото за делинквента друго не е установено (т.е. че се е движел в правилната част на пътното платно – по средата на лентата), за разлика от пострадалия, за който е установено нещо различно.

При съобразяване с практиката, която сочи, че следва да се определи принципно обезщетение, което впоследствие да се редуцира с определен процент: Р.  № 63 от 08.07.2019г. на ВКС, І т.о., т.д. № 2013/2018г., също: Решение № 61 от 06.07.2009г. по т.д. № 751/2008г., т.к., І т.о. на ВКС; р. 697-59, 1263-59-І, 867-58-ІV, решаващият орган намира, че съпричиняването от страна на пострадалия е 30 %. Това означава, че исковете са основателни за по 70 000 лева.

            Лихва се дължи, считано от деликта - Решение № 100 от 13.11.2009г. по т.д. № 92/2009г., т.к., І т.о. на ВКС, арг. и от чл. 14, ал. 1 от ЗНА. Действащият кодекс е изцяло неприложим. Чл. 380 от действащия КЗ няма отношение, но и да имаше – той препраща към общата част на отменения КЗ – застрахователен договор. Част пета започва от чл. 249, като това са особени правила относно задължителното застраховане, като общите такива на ГО са преди него (по-специално чл. 226).

            Граждански съд не би могъл да установи престъпление – арг. от чл. 17 и чл. 124, ал. 5 от ГПК. В тази хипотеза няма каква документация да се представи освен самата присъда, като страните в материалното правоотношение са длъжни да изчакат нейното постановяване и влизане в сила, както се е и случило.

            по разноските:

            1. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на ищеца (по-точно техния процесуален представител) са дължат разноски, а именно 15 939 лева, съобразно уважената част от исковете.

            Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минимумът при претенция от 200 000 лева е 8650 лв. плюс 4 % за горницата над 100 000 лв. Това означава 12 650 лева Х 20 % (§ 2а) = 15 180 лева. Толкова се и претендира.

            На ответника също се дължат разноски, съобразно отхвърлената част – 292,50 лева (чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК).

            Те подлежат на компенсация дори и в тази хипотеза (Определение № 798 от 24.11.2011г. по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС). Така ответникът дължи - 15 646,50 лева.

3. на основание чл. 77 от ГПК, държавната такса по уважената част от иска и възнаграждение за вещи лица и свидетели, възлизат на 8 694 лева.

 

 

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОСЪЖДА на основание чл. 226 от КЗ (отм.) и чл. 86 от ЗЗД, „З.А.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.Н.М., К.С.В., М.П.И.и В.П.К.-М., e-mail:*********, ****.bg, да заплати на 1. А.К.Г., ЕГН **********; 2. М.К.Г., ЕГН **********; и 3. С.К. Г., ЕГН **********,***, съд.адр.: гр. София 1000, ул. “**********тел. **********222 322, чрез адв. С. С. Ч., ЕГН **********, САК, e-mail: *************, разделно сумата от 210 000 (двеста и десет хиляди) лева (по 70 000 лева), неимуществени вреди, вследствие от причинената смъртта на баща им - К.А.Г., при ПТП на 24.03.2015г. (щета № 10015100105147Н от 01.03.2016г.), ведно със законната лихва, считано от 24.03.2015г. до окончателното щ изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 600 000 (шестстотин хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 38 от ЗА, З.А.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.Н.М., К.С.В., М.П.И.и В.П.К.-М., e-mail: ********************, да заплати на адв. С. С. Ч., ЕГН **********, САК, e-mail: ********** сумата от 15 646,50 (петнадесет хиляди шестстотин четиридесет и шест лева и петдесет стотинки) лева, възнаграждение за адвокат, съобразно уважената част от исковете и направена компенсация

                       

            ОСЪЖДА на основание чл. 77 от ГПК, З.А.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Д.Н.М., К.С.В., М.П.И.и В.П.К.-М., e-mail: **********, *********bg, да заплати по сметка на Софийски градски съд, сумата от 8 694 (осем хиляди шестстотин деветдесет и четири) лева, дължима държавна такса, възнаграждение за вещи лица и такова за свидетели, съобразно уважената част от исковете.

           

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

председател: