Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Х., 14.04.2021 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд…………………………….……………………………………………….
на петнадесети март две
хиляди двадесет и първа година, в открито заседание, в състав:
СЪДИЯ: ТОШКА ИВАНОВА
при секретаря Петя Д.……………………..като разгледа докладваното от
съдия ИВАНОВА т.д. №
198 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр.
чл.415, ал.1, т.1, вр. ал.4 от ГПК, вр. чл.430 от ТЗ.
ИЩЕЦЪТ – „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” - АД - гр.*** /Банката/ твърди, че на
28.02.2017 год. е сключен договор за банков кредит № **** по програма „Малък Бизнес“, в
изпълнение на който „Сибанк“ ЕАД /понастоящем „Обединена Българска Банка“ АД –
универсален правоприемник на „Сибанк“ ЕАД, преобразувано чрез вливане „ОББ“ АД/ предоставила на ответника „ДиЖи – Транс“ ЕООД, банков кредит под формата
на овърдрафт в размер на 45 000 лева, изцяло усвоен от кредитополучателя.
Поради неплащане на 4 бр. месечни погасителни вноски в общ
размер на 980.04 лева, дължими за периода от 20.09.2019 год. до 20.12.2019
год., кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 25.02.2020 год., за което
кредитополучателят и съдлъжника – Н.И.Д. били надлежно уведомени. С оглед на
това, че задълженията по договора не били погасени в предоставения на
длъжниците срок, на 05.03.2020 год. подал заявление по чл.417 от ГПК, въз основа на
което било образувано ч.гр.д. № 579 / 2020 год. по описа на РС – Х. и издадени
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците,
конституирани като ответници по иска за следните суми – 45 000 лева –
главница, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2020 год.; 1 580.35
лева – договорна лихва за периода от 20.09.2019 год. до 24.02.2020 год.; 125
лева - обезщетение за забава на
предсрочно изискуема главница за периода от 25.02.2020 год. до 04.03.2020 год.;
48 лева – просрочени такси; ** лева – юрисконсултско възнаграждение и 935.07
лева – държавна такса. Въз основа на издадения изпълнителен лист било
образувано изпълнително дело № 20208740400461 по описа на ЧСИ С.П.. Поради
подадени от длъжниците възражения против
заповедта за изпълнение и в изпълнение указанията, дадени от заповедния съд,
предявява иска за установяване съществуването на вземанията, присъдени със
заповедта за изпълнение, при условията на солидарна отговорност на ответниците.
ОТВЕТНИЦИТЕ
– „ДиЖи – Транс“ ЕООД – гр.Х. и Н.И.Д. –
оспорват иска.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
На
06.03.2020 год. Банката е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 579 / 2020 год. по
описа на Районен съд – Х., с издадената по която Заповед № 238 от 09.03.2020
год. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК, е разпоредено длъжниците „ДиЖи – Транс“ ЕООД – гр.Х. и Н.И. Д. да заплатят солидарно на
кредитора – „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” -
АД - гр.*** следните суми - 45 000 лева - главница, дължима по
договор за банков кредит № **** от 28.02.2017 год. по програма „Малък Бизнес“ /COSME кредит за оборотни средства/ от
28.02.2017 год., сключен между длъжниците и „СиБанк“ ЕАД, чийто правоприемник е
„ОББ“ АД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението - 05.03.2020 год.; 1 580.35
лева – договорна лихва за периода от 20.09.2019 год. до 24.02.2020 год.; 125
лева – обезщетение за забава на предсрочно изискуема главница за периода от
25.02.2020 год. до 04.03.2020 год. и 48 лева – просрочени такси, както и деловодни
разноски в размер на 935.07 лева – ДТ и ** лева – юрисконсултско възнаграждение.
Въз
основа на издадения в полза на Банката изпълнителен лист по посоченото по-горе
дело е образувано изпълнително дело № 20208740400461 по описа на ЧСИ С.П., по
което на 12.07.2020 год. на длъжниците са връчени покани за доброволно
изпълнение, а постъпилите от тях възражения против заповедта за изпълнение са
приети в съда на 15.07.2020 год. – подадено от ответното дружество и на 22.07.2020 год., подадено от ответницата Д..
С
разпореждане от 17.07.2020 год. на заявителя е указано, че може да предяви иск
за установяване на вземането, присъдено със заповедта за изпълнение.
Разпореждането е връчено на 25.08.2020 год., а с молба от 25.09.2020 год.,
изпратена по пощата на 24.09.2020 год. от страна на кредитора са представени
доказателства за предявяване на иска в указания едномесечен срок.
Като
писмено доказателство е приет представения от ищеца договор за банков кредит –
овърдрафт „Малки и средни предприятия“ № **** от 28.02.2017 год., сключен между
„Сибанк“ ЕАД – гр.*** от една страна и от друга - „ДиЖи – Транс“ ЕООД – гр.Х. -
кредитополучател и Н.И.Д. – съдлъжник, за предоставяне на оборотен кредит в
размер на 45 000 лева, с договорен срок
за ползване – до 19.03.2018 год. Предвидено е, че договорът се подновява
автоматично и многократно за периоди за ползване от 12 месеца – до 19.03.2019
год., респективно до 19.03.2020 год. и при максимално допустим размер на
дебитното салдо по кредитиращата сметка, равен на пълния размер на
предоставения кредит, при запазване на договорените условия и без да е
необходимо подписване на анекс, ако до крайния срок на издължаване за
съответния период Банката не уведоми кредитополучателя, че преустановява
автоматичното му подновяване. В т.2.8 от договора е визирано задължение на
кредитополучателя в срок до 20.03.2020 год. да погаси ползвания овърдрафт и да
плати дължимите начислени лихви. В т.2.9 от договора е предвидено още, че
лихвата се дължи и заплаща ежемесечно на 20 – то число.
На 17.02.2020 год. на ответниците са
връчени уведомителни писма – покани, с които Банката ги е уведомила за
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, на основание допуснато от тях просрочие на задължението им
за заплащане на лихва в размер на 1 256.94 лева, като им е предоставен
седем дневен срок от получаване на
поканата да погасят дължимите суми.
По
искане на ищеца по делото бе назначена счетоводна експертиза, от представеното
по която заключение се установява, че първото усвояване на сума по кредита е
извършено на 07.03.2017 год., след което кредитът е усвояван на различни дати и
в различен размер, като са правени и погашения. Във връзка с вливането на
„СиБанк“ АД в „ОББ“ АД, на 10.12.2018 год. кредитът е бил прехвърлен /мигриран/
в Банката – приемник. В „СиБанк“ средствата от овърдрафта /до определения
лимит/ са се усвоявали чрез разплащателна сметка на ответника. Усвояването на
средства се отразявало в аналитична сметка „Предоставени заеми в лева“. В
случай на превишаване / изразходване лимита, просрочената лихва се отразявала в
сметка „Вземания по просрочени лихви в лева“, а просрочената главница в сметка
„Просрочени заеми в лева“. След извършената „миграция“ на задължението от една
счетоводна система в друга, организацията на счетоводното отчитане в счетоводната система на ищеца по
отношение на кредита е променена съгласно практиката на банката – приемник,
като счетоводно се е водила само една сметка. За времето на действие на
договора, за пръв път лимитът по кредита от 45 000 лева е достигнат
/усвоен напълно на 28.02.2018 год., като впоследствие части от него отново са
погасявани и усвоявани. Общият, усвоен размер по главницата по максималния
кредитен лимит от 45 000 лева, е достигнат повторно на 20.09.2019 год.,
след която дата нямало погашения. Съгласно условията на договора, предвидени в
чл.2.8.1 и чл.2.9.1, за срока на кредита, кредитополучателят е бил задължен
ежемесечно да заплаща погасителни вноски само в размер на дължимата лихва върху
размера на усвоения кредит. При падеж на лихва, ако лимитът по овърдрафта е
усвоен в пълен размер, но има налични средства на кредитополучателя по
разплащателната му сметка, лихвата се удържала от тях. Ако лимитът не е
достигнат и само част от кредита е усвоена, но няма налични средства на
кредитополучателя, лихвата се удържала за сметка на кредита до размера на
лимита, при което се увеличавала усвоената сума по него. В случай, че кредитния
лимит е усвоен и няма налични средства по разплащателната сметка на
кредитополучателя, лихвата се отнасяла в
просрочие и кредитополучателят изпадал в така наречения овърлимит, при който
дължи лимита плюс лихвата. Вземанията за лихва се погасявали служебно от
Банката основно за сметка на неусвоения лимит по овърдрафта, като до 06.03.2020
год. са били направени погасителни вноски за лихви в общ размер на 7 231
лева, в това число 6 194.92 лева – за сметка на кредитния лимит и
1 036.08 лева - от внесени средства
от кредитополучателя. След като на 20.09.2019 год. е бил изчерпан кредитния
лимит, от който са правени погасителните вноски в по-голямата си част, кредитът
не бил погасяван в уговорените вноски и срокове. Общо използваните средства по
овърдрафта били в размер на 328 289.61 лева, а направените погашения по
него – 283 289.61 лева, при което разликата, явяваща се непогасен остатък
е определена от експерта на 45 000 лева. Размерът на възнаградителната
лихва е определен на 1 543.41 лева, на обезщетението за забава върху
просрочена главница – на 36.94 лева, на обезщетение за забава върху предсрочно
изискуема главница – 125 лева и такси по кредита – 48 лева. В погасяването на
погасителните вноски били допуснати просрочия на дължимите суми за лихви,
считано от 20.0.2019 год., поради което и на 02.01.2020 год. кредитът е бил
обявен за предсрочно изискуем, а на 25.02.2020 год. и осчетоводен като такъв.
Размерът на непогасените вноски към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение възлизал общо в размер на 46 753.35
лева, в това число главница от 45 000 лева, договорна лихва от 1 580.35
лева, обезщетения и такси 173 лева, като размера на падежиралите лихви към
20.02.2020 год. бил в размер общо на 1 537.92 лева, а за периода от
21.02.2020 год. до 01.03.2020 год. – 42.43 лева. След подаване на заявлението
нямало извършвани погасявания по кредита.
При така установената по делото
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл.403 от ТЗ -
за установяване съществуването на
вземания от страна на заявителя против длъжниците, срещу които е издадена
заповедта за изпълнение. Допустимостта на положителния установителен иск, предявен от Банката на 23.09.2020 год., на
която дата исковата молба е изпратена до Районен съд - Х. по куриер, се обуславя от това, че е
подадена в едномесечния срок по
чл.415, ал.4 от ГПК, считано от връчване на съобщението – 25.08.2020 год. за
постъпили от длъжниците в срок възражения срещу заповедта за изпълнение. В този
смисъл съдът намира за неоснователно заявеното от ответниците възражение за
недопустимост на иска, като такъв подаден след изтичане на едномесечния срок.
Обстоятелството, че исковата молба е изпратена в Окръжен съд – Х. на 26.10.2020
год., по правилата на родовата подсъдност, съгласно определение № 260185 от
28.09.2020 год., постановено по гр.д. № 2034 / 2020 год. по описа на Районен
съд – Х., не обуславя извод в противна насока, предвид разпоредбата на чл.118,
ал.2 от ГПК, съгласно която делото се смята за висящо пред надлежния съд от
деня на подаване на молбата пред ненадлежния съд, като извършените от последния
действия запазват силата си.
В настоящото
производство, което е установително по своя характер, кредиторът е този, който
следва да установи съществуването на вземането си и неговия размер. Вземането
на Банката, основано на договор за кредит е установено по основание, съдържащо
се в нормата на чл.430 от ТЗ, съгласно която заемателят се задължава да върне отпуснатата му от банката парична сума
след изтичане на срока.
Безспорно
по делото е установено, че на 28.02.2017 год. между страните е
сключен договор за банков кредит - овърдрафт, по силата на който Банката
- ищец е предоставила на ответника – „ДиЖи – Транс“ ЕООД – гр.Х. кредитен лимит от 45 000 лева. Безспорно
установено е още, че Банката е изпълнила своевременно и при условията на
договора задължението си да предостави на кредитополучателите договорения
кредитен лимит, който както се установява и от заключението на вещото лице Н. е
бил усвоен изцяло на 28.02.2018 год. и на 20.09.2019 год. – обстоятелство,
което не се оспорва от ответниците. Неточното изпълнение на договора, допуснато
от ответниците и изразяващо се в преустановяване плащането на дължимите вноски за
лихви се установява от заключението по допуснатата счетоводна експертиза, което
съдът цени като обективно дадено и установяващо, че в периода от 20.09.2019
год. до 01.03.2020 год., размерът на непогасените вноски за лихви, в това число
обезщетение за забава върху просрочена главница е в размер на 1 580.35
лева, с което съдът намира за осъществена първата от двете предпоставки,
обуславящи правото на Банката да трансформира кредита в предсрочно изискуем,
съгласно чл.4.1.2 от договора, вр. чл.37.2, вр. чл.36.2 от Общите условия – при
допуснато от кредитополучателя неплащане в срок на която и да е погасителна
вноска и/или дължима лихва, такса и комисион по кредита. В този смисъл съдът
намира за необосновано заявеното от ответниците оспорване на иска, свеждащо се
до твърдението им за липса на предвидено в договора основание за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита. Липсата на договорна клауза, предвиждаща
срок за заплащане на вноска за главница се явява правно ирелевантна относно
възможността за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, предвид изричната
в тази насока разпоредба на чл.2.9.1, уреждаща срок за плащане на лихва,
неспазването на който е предвидено като
основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Въведеното в отговора
на исковата молба възражение за липса на идентичност в предмета на заповедното
и исковото производства, обосновано с твърдения за това, че в заповедта за
изпълнение, кредиторът обосновал трансформирането на кредита в предсрочно
изискуем с допуснато от кредитополучателя неплащане на четири броя месечни
погасителни вноски за главница, за заплащането на които не бил предвиден падеж,
а от тук и основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, поради
неплащане в срок на вноска за главница, а в исковото производство – с допуснато
от кредитополучателя неплащане на четири броя месечни погасителни вноски за
лихва, съдът намира за опровергано от съдържанието на заявлението и съдържащата
се в него таблица, в която видът на просрочените задължения е такъв за лихви, а
не за главници. В тази насока е и съдържанието на изпратените до длъжниците уведомления
– покани за доброволно изпълнение, в които изрично е посочено, че допуснатата
от тях забава е по отношение на месечните вноски за лихви, а не за главница. За
пълнота на изложението следва да се посочи и това, че към момента на
приключване на устните състезания – 15.03.2021 год. е изтекъл и срока за
ползване на кредита, което обстоятелство съдът преценя с оглед нормата на чл.235, ал.3 от ГПК,
съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на
иска, които са от значение за спорното право.
Като
доказана съдът намира и втората предпоставка от фактическия състав на
основанието, въз основа на което са настъпили последиците от обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, а именно – извършено от Банката уведомяване на
длъжниците за упражненото от нея право да трансформира остатъка от кредита в
предсрочно изискуем. В тази насока съдът
цени приетите като писмени доказателства уведомителни писма – покани за
доброволно изпълнение, връчени чрез ЧСИ и неоспорени от ответниците по
надлежния за това ред.
Като
неоснователно съдът намира заявеното от ответницата оспорване на иска, свеждащо
се до твърдението й, че е сключила договора в качеството си на поръчител, а не
на солидарен длъжник, ценейки в тази насока представения от ищеца договор за
банков кредит, подписан от ответницата Д. в качеството й на съдлъжник, в което
качество същата е подписала и общите условия към договора. Съдържанието на
посочените доказателства не бе опровергано по надлежния за това ред. Не бе
заявено и възражение за унищожаемост на договора като такъв, сключен при грешка
или измама. Доказателства в тази насока също не са представени. С оглед на
изложеното и на основание чл.121 от ЗЗД, отговорността на ответниците в
качеството им на кредитополучател и на съдлъжник следва да бъде ангажирана при
условията на солидарност.
Предвид
изложените по – горе съображения, съдът намира за основателен и доказан предявеният
срещу ответниците иск за установяване
съществуването на вземания, заявени от
ищеца и присъдени в издадената в негова полза заповед за незабавно
изпълнение № 238 от 09.03.2020 год. по ч.гр.д. № 579 / 2020 год. на РС - Х.,
поради което същия следва да бъде
уважен. По отношение размера на вземанията, присъдени в заповедното
производство, установяване съществуването на което е въведено като предмет на
делото, съдът цени заключението, изготвено от вещото лице Н., съгласно което размерът
на непогасените задължения от ответниците възлиза общо в размер на
46 753.35 лева, в това число 45 000 лева - главница, 1 580.35
лева, включваща 1 543.41 лева - договорна лихва за периода от 20.09.2019
год. до 24.02.2020 год. и 36.94 лева – обезщетение за забава върху просрочена главница, 125 лева – обезщетение за забава на
предсрочно изискуема главница за периода от 25.02.2020 год. до 04.03.2020 год.
и 48 лева – просрочени такси, доказателства за заплащането на които не се
представиха от ответниците.
С
оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноските,
направени в заповедното и исковото производства в общ размер на 2 513.21
лева, включващи – 935.07 лева – ДТ за образуване на заповедно производство, **
лева – възнаграждение за юрисконсулт за осъществено процесуално
представителство по ч.гр.д. № 579 /2020 год. на РС – Х., 1 028.14 лева –
ДТ за образуване на исково производство, 400 лева – възнаграждение за вещо лице
и 100 лева - възнаграждение за юрисконсулт за осъществено процесуално
представителство по настоящото исково производство.
Мотивиран
така, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на „ДиЖи
– Транс“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.**, ул**№ **, представлявано от
управителя Н.И.Д. и на Н.И.Д., ЕГН ********** ***, съществуването на вземания, дължими при условията на солидарност
в полза на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК *** /като универсален
правоприемник на „СИБАНК“ ЕАД, ЕИК ***/, със седалище и адрес на управление -
гр.***, бул.“***“ № ***, с адрес за призоваване – гр.***, бул.“***“ № **, за които е издадена Заповед №
238 от 09.03.2020 год. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№
579 / 2020 г. по описа на Районен съд – Х.,
произтичащи от договор за банков кредит
– овърдрафт „Малки и средни предприятия“ № **** от 28.02.2017 год., сключен между
„Сибанк“ ЕАД – гр.*** от една страна и от друга - „ДиЖи – Транс“ ЕООД – гр.Х. -
кредитополучател и Н.И.Д. – съдлъжник, включващи: 1. Вземане за главница
в размер на 45 000 /
четиридесет и пет хиляди / лева, ведно със законната
лихва, считано от 05.03.2020 год.; 2. Вземане за договорна лихва за периода от
20.09.2019 год. до 24.02.2020 год., включително
в размер на 1 580.35
/ хиляда петстотин и осемдесет лева и тридесет и пет стотинки / лева;
3. Вземане за обезщетение за забава на
предсрочно изискуема главница за периода от 25.02.2020 год. до 04.03.2020 год.,
включително в размер на 125 /сто двадесет и пет/ лева;
4. Вземане за просрочени такси в размер на
48 /четиридесет и осем/ лева.
ОСЪЖДА „ДиЖи – Транс“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление –
гр.**, ул**№ **, представлявано от управителя Н.И.Д. и Н.И.Д., ЕГН ********** ***,
да
заплатят солидарно на „ОБЕДИНЕНА
БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр.***,
бул.“***“ № ***, с адрес за призоваване – гр.***, бул.“***“ № **, сумата в
размер общо на 2 513.21 лева, включващи 985.07 лева – деловодни разноски, направени по
ч.гр.д.№ 579 / 2020 г. по описа на
Районен съд – Х. и 1 528.14 лева – деловодни разноски, направени в
исково производство.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: