№ 65
гр. Шумен, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20223600500054 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №129 от 11.10.2021г. постановено по гр.д.№1273/2021г. на НПРС, съдът е
уважил молбата на Б. Х. М. от с..... обл.Шумен, за издаване на заповед за защита срещу Х. Р.
Х. от с.с.. С издадената заповед за защита ответника е бил задължен да се въздържа от
упражняване на домашно насилие спрямо молителката, забранено му е да се приближава до
молителката, до обитаваното от нея жилище, местоработата и местата за социални контакти
и отдих, на по - малко от 150 м. за срок от 6 месеца, и е наложена глоба на ответника в
размер на 300 лева. Недоволен от така постановеното решение останал ответника, и го
обжалва, като твърди, че то е незаконосъобразно и неправилно, поради което и моли същото
да бъде отменено, а молбата отхвърлена.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК, въззиваемата страна депозира отговор, в който излага
че решението е правилно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради
което и спора следва да се разгледа по същество.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за неоснователна.
1
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Ищцата Б. Х. М. е леля, роднина по съребрена линия на ответника Х. Р. Х. от трета степен,
като и двама живеят в с..... обл.Шумен. На 12.09.2021г., молителката, прибирайки се от
работа в дома си, била нападната от ответника защото отказала да му предостави собствения
си конски впряг, ударена няколко пъти по главата, а след като паднала продължил да я рита
по тялото. В представената по делото декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, молителката
декларира, че на 12.09.2021г. ответника е упражнил физическо и психическо насилие над
нея в дома и, ударил я с юмрук по главата, а след като паднала на земята продължил да я
рита.
Горната фактическа обстановка налага следните правни изводи: В чл.2 от ЗЗДН е
дефинирано понятието домашно насилие по смисъла на закона, като всеки акт на физическо,
психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от
определена категория лица спрямо друга, в която попадат страните по настоящото
производство. За да бъде окачествено едно действие като "психическо насилие" е
необходима известна степен на агресия, различаваща се от обичайните спорове и
конфликтни ситуации, възникващи между съжители по повод разрешаването на битови и
лични проблеми. Агресивното поведение следва да е насочено към накърняване на лично
или имуществено благо, а преценката дали е налице психическо насилие, следва да се прави
винаги конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните физически и
психически особености и съответните следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
Следва да се има предвид, че поради характера и спецификата на отношенията между кръга
от лица, визирани в чл.3 от ЗЗДН и това, че по правило актовете на домашно насилие се
извършват без присъствието на очевидци, законодателят е предоставил изключително
улеснение за пострадалото лице единствено въз основа на представената декларация по чл.9,
ал.3 от ЗЗДН да бъде издадена заповед за защита от домашно насилие. За да послужи като
доказателство по делото, в декларацията следва ясно, точно и достатъчно конкретно да се
посочи акта на домашно насилие, като се възпроизведе всичко което е извършено от
ответника на конкретната дата, на която се твърди, че е извършено домашно насилие,
включително и с посочване на думите, изразите, жестовете, механизма на насилието и
всичко в поведението на ответника, за което се твърди, че представлява акт на домашно
насилие. Декларацията се подава към молбата за защита и е достатъчно основание за
издаване на заповед за защита на пострадалото лице, само обаче когато няма други събрани
доказателства. В такъв случай в доказателствената тежест на ответника при направено
оспорване, че е извършил домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване,
което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната
доказателствена сила. Това обаче не означава, че молителката при наличие на оспорване на
твърденията , не следва да проведе пълно и главно доказване на същите, което да обуслови
извод за осъществен спрямо нея акт на домашно насилие. Упражненото психическо и
физическо насилие от ответника, се установяват безспорно от събраните по делото гласни и
2
писмени доказателства. Свидетелските показания пряко сочат на извършеното физическо
насилие, а медицинското свидетелство, с което се е снабдила ищцата за нанесената и телесна
повреда, както и представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, която съобразно чл.13,
ал.3 от закона е достатъчно основание за издаване на заповед при липса на други
доказателства, са индиция за осъщественото домашно насилие. В настоящия случай съдът
намира, че въпреки опита за провеждане на насрещно доказване на ответната страна, такова
надлежно не е осъществено, и установената заплаха за саморазправа, побой, ограничаване на
правата , физическите удари, са от категорията на актовете по смисъла на чл.2 от ЗЗДН,
годни да причинят сочените последици в съзнанието на молителката от упражненото
психическо и физическо насилие. Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не
представляват наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и
интересите на засегнатите лица. Ето защо следва да се приеме, че на 12.09.2021г. ответникът
е упражнил домашно насилие над молителката.
Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН. Налице са материалноправните
предпоставки по чл.2 от ЗЗДН, поради което и съдът е следвало да издаде заповед за защита
от домашното насилие. При определяне вида на необходимите в случая мерки за защита
съобразно чл.5 от закона, съдът е съобразил характера на осъществяваното насилие и
настоящите отношения между страните, налагайки му санкция в минимален размер.
Периодът за който е забранено на ответника да доближава молителката е също към
минималния размер, и е достатъчен, както с оглед предотвратяване на конфликтни
ситуации, които не са в интерес на никоя от страните, така и за евентуално доброволно
уреждане на споровете между страните, и прекратяване на бъдещите такива.
Предвид изложеното съдът намира, че решението на първоинстанционният съд е
законосъобразно и правилно, поради което и следва да остави в сила. Доколкото решението
е постановено при очевидна фактическа грешка, като първоинстанционния съд е пропуснал
да отбележи в диспозитива на същото началния момент на срока, за който се налагат
мерките, горното следва да се конкретизира за яснота в настоящото решение /срока следва
да бъде считано от налагане на мярката с издадената заповед по чл.18, ал.1 от ЗЗДН по
настоящото дело, а именно 20.09.2021г. /
При този изход на спора на основание чл.17, ал. 2 от ЗЗДН и чл.18, ал.1 вр. чл.16 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК /и съобразно
задължителните тълкувания дадени в т.22 от Тълкувателно Решение №6/06.11.2013г. по
тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС/, жалбоподателя следва да заплати по сметка на
Окръжен съд - Шумен държавна такса в размер на 12,50 лв. На въззиваемата страна следва
да се присъдят направените по делото разноски пред въззивната инстанция в размер на 400
лева.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
3
ОСТАВЯ В СИЛА решение от №129 от 11.10.2021г. постановено по гр.д.
№1273/2021г. по описа на Районен съд - гр.Нови Пазар /с допусната очевидна фактическа
грешка в него, като началния момент на шестмесечния срок на наложените мерки по чл.5,
ал.1 т.2 и т.3, следва да се чете - считано от налагане на мярката с издадената заповед по
чл.18, ал.1 от ЗЗДН по настоящото дело, а именно 20.09.2021г./.
ОСЪЖДА Х. Р. Х. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Б. Х. М. с ЕГН **********
сумата от 400 лева /четиристотин лева/, представляваща направените пред настоящата
инстанция деловодни разноски.
ОСЪЖДА Х. Р. Х. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ държавна такса за
производството пред въззивната инстанция в размер на 12,50 лева /дванадесет лева и
петдесет стотинки/.
На основание чл.17, ал.6 от ЗЗДН, решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4