Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 252 от 17.02.2021 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети касационен състав, на единадесети февруари две хиляди
двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Галя Русева
при секретаря И. Г. и прокурора
Дарин Христов, като разгледа докладваното от съдия Русева КАНД № 78 по описа за
2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на „АгролесД.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление с. Стефан Караджово, Общ. Болярово, Обл. Ямбол, ул. „Стефан
Караджа“ № 35, ет.1, представлявано от управителяН.Д.Д.със съдебен адрес ***,
офис 6, против Решение № 1221/23.11.2020 г., допълнено с Решение от 11.12.2020
г., постановени по а.н.д. № 3448/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, с
което е изменено наказателно постановление /НП/ № 22-0000166/30.07.2020 г., издадено от
и.д. директор на РД „АА“ Бургас, с което на осн.чл.53 ЗАНН и чл.104, ал.7,
предл.1 от Закона за автомобилните превози, за нарушение на чл.10, §5, б.“а“, (ii), предл.1 от Регламент № 561/2006 г. на Европейския
парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (E.) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (E.) № 3820/85 на Съвета, на касатора „АгролесД.“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв., като на осн.чл.3, ал.2 ЗАНН, същата е намалена от въззивния съд на 2 000 лв.
Касаторът
оспорва решението като неправилно, постановено в нарушение на закона. Твърди, че
в административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до неяснота на обвинението и до нарушаване
правото му на защита. Сочи, че е нарушено изискването на чл.42, т.3 ЗАНН, тъй
като в АУАН не са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, както
и че е нарушена нормата на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, доколкото в НП също липсва
индивидуализация на нарушението, чрез посочване на датата и мястото на
извършването му и на обстоятелствата, при които е било извършено. Отделно от
това, позовавайки се на чл. 18 ЗАНН, касаторът сочи, че с едно НП му е наложена
само една санкция за отделни, дузина нарушения, които не са индивидуализирани и
не е ясно за кое конкретно от посочените в НП 12 нарушения е ангажирана административнонаказателната
му отговорност. Искането му е за отмяна на решението и на издаденото НП. Претендира
присъждане на направените разноски.
В
съдебно заседание касаторът не изпраща представител, редовно уведомен. Не сочи
нови доказателства.
Ответникът
по касация – Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ Бургас, редовно уведомен,
не изпраща представител в с.з. и не изразява становище по жалбата.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на
касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти касационен
състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становището на прокурора в съдебно заседание, събраните по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите
на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210,
ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият
съдебен състав намира жалбата за основателна, по следните съображения:
С
процесното наказателно постановление отговорността на дружеството-касатор е
ангажирана за това, че на 22.06.2020 г. около 16.10 часа в ОО „АА“ Ямбол, ул.
„Търговска“ № 111, след извършване на комплексна проверка на „АгролесД.“ ЕООД е
констатирано, че дружеството, в качеството на юридическо лице, извършващо
превози за собствена сметка на територията на Р България, не е осигурило
съхранението на тахографските листи, използвани в МПС с рег.№ У3188АТ за
превози, извършени с пътни листи с № 615651, 615648 и от 615688 до 615698 за
периода от 08.05.2019 г. до 25.03.2020 г.; автомобилът е оборудван с тахограф с
№ 01652102. С процесното НП е прието, че дружеството е извършило нарушение на
чл.10, §5, б.“а“, (ii), предл.1 от Регламент № 561/2006 г.
на Европейския парламент и на Съвета, и на осн.чл.104, ал.7, предл.1 от ЗАвтПр,
му е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв.
За да постанови оспореното решение, въззивният
съд е приел, че в административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. По същество е приел за доказано, че
дружеството е извършило вмененото нарушение и е обосновал извод, че административно-наказателната
отговорност на касатора е била правилно ангажирана на основанието, посочено в
НП, като с оглед нормата на чл.3, ал.2 ЗАНН и като е отчел, че до постановяване
на обжалвания акт е приет по-благоприятен закон, чрез който санкцията е
намалена на 2 000 лв., е изменил НП в тази част.
Решението
на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно.
Основателни
са възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до нарушаване правото му на защита. Описаната фактическа
обстановка в НП напълно преповтаря тази от АУАН Серия А-2018 № 265221. Както в
АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, не са посочени датите на
издаване на пътните листи, които са цитирани с номера, респ. датите на
извършените превози, следователно – липсва посочване на конкретната дата на
извършване на всяко едно от описаните нарушения, които, видно от цитираните
номера на пътни листи, очевидно са 12 на брой. В АУАН и в НП общо е посочено,
че тези пътни листи са издадени в периода от 08.05.2019 г. до 25.03.2020 г., но
не е ясно всеки един от тях на коя дата е издаден, от което да може да се
направи извод и за съответната дата, на която е било нарушено задължението за
съхраняване на записа от тахографския лист за конкретно извършения с този пътен
лист превоз. Към датата на извършване на проверката – 22.06.2020 г., е изминал
период по-дълъг от 12 месеца /365 дни/, а посочените като нарушени разпоредби
на чл.104, ал.7 от Закона за автомобилните превози и на чл.10, §5, б.“а“, (ii), предл.1 от Регламент № 561/2006 на Европейския парламент и
на Съвета вменяват задължение на транспортното предприятие да съхранява всички
записани данни от оборудването на превозното средство и от картата на водача в
продължение само на 365 дни, т.е. на 1 година. Очевидно е, че с оглед посочения
в НП и в АУАН начален период на издаване на изброените пътни листи, а именно –
08.05.2019 г., към 22.06.2020 г. /датата на проверката/ не е съществувало
задължение за дружеството да съхранява тахографските листи за някои от
превозите, извършени с част от процесните пътни листи. Следователно, деянието
на касатора по отношение на тези превози, извършени с пътните листи, издадени в
периода от 08.05.2019 г. до 22.06.2019 г. /неясно кои като номера/, е
несъставомерно. Липсата на описание на конкретните факти, свързани с всеки един
от извършените превози, и липсата на индивидуализация на всяко едно от
нарушенията, съставлява съществено процесуално нарушение, което накърнява
правото на защита на страната. Касационната инстанция споделя доводите на
касатора, че в случая се касае до отделни, 12 на брой нарушения, които следва
да бъдат надлежно поотделно индивидуализирани чрез посочване на датите на
извършване на превозите, както и на съответните пътни листи, кореспондиращи с
всеки един превоз.
Горното
налага извод за незаконосъобразност на издаденото НП на процесуално основание.
Като е стигнал до обратни изводи, Районен съд – Бургас е постановил неправилно
съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него – да се постанови
друго, за отмяна на процесното НП.
С оглед изхода на спора и
претенцията на касатора за присъждане на разноски, съдът намира, че на
осн.чл.63, ал.3 ЗАНН вр.чл.63, ал.1 ЗАНН, в полза на касатора следва да се
присъдят сторените по делото разноски. Същият е представил доказателства за
заплатен адвокатски хонорар в размер на 600 лв. С влязло в сила Решение от
11.12.2020 г., постановено по анд № 3448/2020 г. по описа на РС Бургас, на
касатора е присъдена част от тази сума, а именно - сумата от 240 лв. Ето защо,
с настоящото решение ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора и разликата
до сумата от 600 лв., а именно – сумата от 360 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, предл. второ от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Бургас, петнадесети
касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1221/23.11.2020 г.,
постановено по а.н.д. № 3448/2020 г. по описа на Районен съд – Бургас, и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление /НП/ № 22-0000166/30.07.2020 г., издадено от
и.д. директор на РД „АА“ Бургас, с което на осн.чл.53 ЗАНН и чл.104, ал.7,
предл.1 от Закона за автомобилните превози, за нарушение на чл.10, §5, б.“а“, (ii), предл.1 от Регламент № 561/2006 г. на Европейския
парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното
законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (E.) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (E.) № 3820/85 на Съвета, на касатора „Агролес Д.“ ЕООД е
наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лв.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ София да заплати на „АгролесД.“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Стефан Караджово, Общ. Болярово, Обл. Ямбол,
ул. „Стефан Караджа“ № 35, ет.1, представлявано от управителя Н.Д.Д., сумата от
360 лв. разноски.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.