Р
Е Ш Е
Н И Е
№323 27.07.2021г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІ
състав, в публично съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ДИНКОВА
при
секретар Ива Атанасова
и
с участието на прокурора като разгледа
докладваното от съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 273 по описа за 2021г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на „Генерална
агенция България – Казанлък“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр.Казанлък, ул.“Ст.Караджа“ № 37, представлявано от управителя Д.И.Д., чрез пълномощника
му адв.М.Д., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 21-0284-000105/ 15.02.2021г., издадена от младши автоконтрольор в Пътен
контрол – Казанлък при ОДМВР – Стара Загора, с която заповед на „Генерална
агенция България – Казанлък“ ЕООД, на основание чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, е
наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на
ППС”, за срок от 12 месеца.
В
жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт, по съображения за издаването му в противоречие и при неправилно приложение
на материалния закон. Жалбоподателят оспорва като невярна описаната в заповедта
фактическа обстановка и съотв. като неправилен и необоснован направения от
решаващия орган извод, че на посочените в заповедта време, място и
обстоятелства, притежаваното от него МПС е било управлявано от лице, което не
притежава свидетелство за управление на МПС. Поддържа, че не е налице
възприетото от административния орган материалноправно основание по чл.171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП за прилагането на ПАМ. По подробно изложени в жалбата
съображения е направено искане за постановяване на решение, с което да бъде
отменена оспорената заповед, като незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – младши
автоконтрольор в Пътен контрол – Казанлък при ОДМВР – Стара Загора – С.Д.М., изразява
становище за неоснователност на оспорването, поради което моли жалбата да бъде
отхвърлена.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0284-000105/
15.02.2021г., издадена от младши автоконтрольор в Пътен контрол – Казанлък при
ОДМВР – Стара Загора, на жалбоподателя „Генерална агенция
България-Казанлък“ЕООД е наложена принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ – лек автомобил ****с
рег.№ ****, за срок от 12 месеца, считано от 15.02.2021г. Обжалваният
административен акт е постановен на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, като
от фактическа страна е обоснован с обстоятелството, че на 15.02.2021г. около 09:20
часа в гр.Казанлък, по ул.“Отец Паисий“ до № 33, Н. Х. Р. управлява лек
автомобил **** с рег.№ ****, собственост на „Генерална агенция“ ЕООД, с БУЛСТАТ
*********. При извършената справка в автоматизираните информационни системи
„Административнонаказателна дейност“ и „Български документи за самоличност“ –
МВР, било установено, че свидетелството за управление на водача е отнето
временно по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП със Заповед № 18-0281-000833/
06.12.2018г., издадена от РУ-Карлово. Въз основа на това е направен извод за
наличие на материално-правните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, на което свидетелството за управление е
временно отнето.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по издаване
на обжалваната Заповед № 21-0284-000105/ 15.02.2021г.
От приложения към преписката Акт за
установяване на административно нарушение серия GA, № 378810 от 15.02.2021г. /л.22 по
делото/ е видно, че срещу Н. Х. Р. е съставен АУАН за това, че на 15.02.2021г. в
09.20 часа, на ул.“Отец Раисий Хилендарски“ до № 33, в посока запад-изток,
управлява лек автомобил **** с рег.№ ****, собственост на „Генерална
агенция“ЕООД, след като свидетелството му за управление е временно отнето по
реда на чл.171, т.1 от ЗДвП. Водачът управлява МПС с наложена глоба с НП
18-0281-001445/ 07.01.2019г., незаплатена в срока за доброволно плащане, с
което виновно е нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП и чл.190, ал.3 от същия закон.
Видно от представената по делото Справка
за нарушител/водач /л.26-27 по делото/ се установява, че със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18-0281-000831/ 06.12.2018г.,
връчена на 11.12.2018г., на Н.Х.Р., е била приложена ПАМ по чл.171, т.1, б.“б“
от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС“ до
решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. В графа
„статус“ на справката е вписано „отпадане на основанието“. Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на приложената с обжалваната
заповед принудителна административна мярка, в законово установения преклузивен
срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”,
т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите
за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. По делото е
представена и приета като доказателство Заповед № 349з-3083/ 11.11.2020г. на Директора
на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл.43, ал.3,
т.1 и ал.4, във вр. с чл.165 и чл.172, ал.1 от ЗДвП и Заповеди № 8121з-1524/
09.12.2016г., № 8121з-515/ 14.05.2018г., изменена и допълнена със Заповед №
8121з-825/ 19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени
длъжностни лица от ОД на МВР – Стара Загора, които да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, сред които са и младши
автоконтрольори /Пътен контрол/ в РУ-Казанлък при ОДМВР-Стара Загора. Издателят
на оспорения акт – С.Д.М., заема длъжността младши автоконтрольор в Пътен
контрол, РУ-Казанлък към ОДМВР-Стара Загора. Следователно обжалваната Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП № 21-0284-000105/
15.02.2021г. е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган, в рамките на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед е
постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити.
Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото
от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за
прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП
на собственика, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
непритежаващо свидетелство за управление на МПС. С оглед на това съдът приема,
че са изпълнени изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП и на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт.
Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-0284-000105 от 15.02.2021г. обаче е постановена в
нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията
за това са следните:
Съдебният контрол за материална
законосъобразност на оспорения
административен акт обхваща преценката налице ли са установените от
компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и
доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за
неговото издаване, съответно - следват ли се разпоредените с акта правни
последици. По дефиницията на чл.22 от ЗАНН принудителните административни мерки
се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните
нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от
тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите,
които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл.23 от ЗАНН). В случая
Заповед № 21-0284-000105/ 15.02.2021г. е издадена при прилагане на чл.171, т.2а,
б.“а“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, се прилага
принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство” на собственик, който управлява моторно превозно средство:
без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс. Тази ПАМ се налага и на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства.
Следователно адресат на този вид ПАМ е
собственикът на управляваното превозно средство както когато той лично
управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при
наличие на горните обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от
административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от
посочените хипотези и неговия собственик.
От фактическа страна по делото не е спорно, а
се установява и от приложеното към жалбата Свидетелство за регистрация, част I, че лек автомобил ****с рег.№ ****, е
собственост на „Генерална агенция България-Казанлък“ЕООД.
Спорният по делото въпрос се свежда до това,
дали собственият на дружеството-жалбоподател лек автомобил, по времето, на
мястото и при обстоятелствата, посочени в обжалваната заповед, е бил управляван
от водач с временно отнето свидетелство за управление на МПС.
От
събраните по делото доказателства не само че не
се установяват, но дори се опровергават констатациите на
административния орган и описаната в обстоятелствената част на оспорената
заповед фактическа обстановка. По делото липсват каквито и да било данни
соченият като водач на лек автомобил ****с рег.№ ****, към 15.02.2021г. да не е
притежавал свидетелство за управление на МПС, поради временното му отнемане с
влязла в сила ЗППАМ. Към административната преписка не е представен индивидуалният административен акт, с който на Н. Р. е
приложена принудителната административна мярка по чл.171, т.1 ЗДвП /ЗППАМ
№ 18-0281-000833/ 06.12.2018г/, с отбелязване на датата, от която е влязла в
сила и срокът й на действие. Освен това от приложената Справка за
нарушител/водач, която като официален свидетелстващ документ се ползва с
материална доказателствена сила, се
установява по несъмнен начин, че цитираната в обжалвания акт ЗППАМ №
18-0281-000833/ 06.12.2018г на РУ – Карлово, е постановена на основание чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП и е била връчена
на Н.Р. на 11.12.2018г. Дори да се приеме, че приложената ПАМ е била за максимално установения от закона срок – 18
месеца, то същият е изтекъл на 11.06.2020г. Следователно към 15.02.2021г. временно
отнетото СУМПС следва да е било върнато на Н. Р.. Ако все пак към тази дата водачът на лекия автомобил, собственост на
дружеството-жалбоподател, не е притежавал СУМПС, то това не се основава на
приложената със Заповед №
18-0281-000833/ 06.12.2018г на РУ – Карлово принудителна административна мярка
по чл.171, т.1 от ЗДвП. Ето защо не може да се приеме за доказано по делото
наличието на възприетото от административния орган фактическо основание за
прилагане на процесната ПАМ. Законът възлага в тежест на ответника да установи
съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен
акт /чл.170, ал.1 от АПК/. В случая проявеното от
административния орган процесуално бездействие има за последица
необоснованост и недоказаност на твърдението за наличие на материалноправната
предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на собственика
на МПС. С оглед на което оспорената заповед за прилагане на ПАМ се явява
незаконосъобразна, защото административният орган е приложил материалния закон
към факти, които не са доказани по надлежния ред.
Отделно
от изложеното следва да се отбележи, че в настоящия случай мярката е наложена
за максималния срок от 12 месеца, предвиден в закона, като в заповедта липсват
мотиви, обосноваващи прилагането на ПАМ над законоустановения минимален срок от
6 месеца. Действително административният орган действа в условията на
оперативна самостоятелност при определяне срока на ПАМ, но след като
законодателят в разпоредбата на чл.171, т.2а ЗДвП е предвидил срок от шест
месеца до една година на ПАМ, е
необходимо в заповедта за прилагането й да бъдат изложени конкретни
съображения, мотивиращи продължителността на срока на действие на мярката. В
случая такива липсват, нито е осъществено препращане към документ,
удостоверяващ тези факти. Неизлагането от административния орган на мотиви в
посочения смисъл препятства възможността да бъде осъществен контрол от съда за
съответствието на обжалваната заповед с целта на закона /в този смисъл Решение
на ВАС по адм.д.№10768/2017г., VII отд./.
С
оглед на гореизложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената №
21-0284-000105/ 15.02.2021г., издадена от младши автоконтрольор в Пътен контрол
– Казанлък при ОДМВР – Стара Загора, с която на „Генерална агенция
България-Казанлък“ЕООД е наложена принудителна административна мярка по чл.171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП, като постановена при неправилно приложение на материалния
закон, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
Предвид
изхода на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените по
делото разноски следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал.1 от АПК, Областна дирекция на МВР – Стара
Загора следва да бъде осъдена да заплати на „Генерална агенция
България-Казанлък“ЕООД сумата от 650лв., представляваща 50лв. внесена държавна
такса и 600лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат, договорено и
заплатено съгласно договор за правна защита и съдействие от 26.04.2021г.
Водим от горните мотиви и на
основание чл.172, ал.2, предложение второ
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „Генерална агенция
България – Казанлък“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Казанлък, ул.“Ст.Караджа“ № 37,
представлявано от управителя Д.И.Д., чрез пълномощника му адв.М.Д., Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 21-0284-000105/ 15.02.2021г.,
издадена от младши автоконтрольор в Пътен контрол – Казанлък при ОДМВР – Стара
Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Областна
Дирекция на МВР - Стара Загора да
заплати на „Генерална агенция България – Казанлък“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Казанлък, ул.“Ст.Караджа“ № 37, сумата от 650 /шестстотин и
петдесет/ лева, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.
Решението не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: