РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Пловдив , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20215300500904 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на „С. Г. Груп“ ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, чрез
пълномощник адв. В.В., САК, срещу Решение № 260560 от 23.02.2021 г.,
постановено по гр.дело № 9726/2020 г. по описа на РС Пловдив, с което е
признато за установено в отношенията между страните, че Т. С. АС., ЕГН
**********, не дължи на „С.Г. Груп“ ЕАД, като погасени по давност, сумата
в общ размер от 136,97 лева, представляващи 107,15 лева – главница по
Договор за предоставяне на мобилни услуги от КБМ ЕАД- оператор с
търговска марка „Глобул“, 29,82 лева – обезщетение за забава за периода от
18.07.2009 г. до 08.03.2012 г, съгласно издадения по ч.гр.д. № 4198 от 2012г.
по описа на РС Пловдив изпълнителен лист, въз основа на който е образувано
изп. д. № 1163/2014 г. по описа на ЧСИ К. П., с район на действие ОС
Пловдив и е осъден ответникът „С.Г. Груп“ ЕАД, да заплати на Т. С. АС.,
съдебно-деловодни разноски.
Счита постановеното решение изцяло неправилно, поради грешно
1
приложение на материалния и процесуален закон. Твърди, че до
постановяване на Тълкувателно решение 2/26.06.2015 г. на ОСГТК се прилага
ППВС № 3/18.11.1980 г., като същото следва да бъде приложено и в
настоящия казус. Сочи неправилни изводите на съда за настъпила перемция,
доколкото по изпълнителното дело са извършвани действия, прекъсващи
както срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, така и давностния срок, който счита
5 год., съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. Поради това твърди неправилно
приложение на материалния закон и задължителна съдебна практика при
постановяване на обжалвания акт, за което излага мотиви. Моли да бъде
отменено постановеното решение и постановено друго, което се отхвърли
предявеният от Т. С. АС. иск за признаване за установено, че не дължи на „С.
Г. Груп“ ЕАД вземане в размер на 107,15 лв. главница по договор за мобилни
услуги, 29,82 лв. лихва и разноски по заповедното производство, за което е
осъдена по ч.гр.дело № 4198/2012 г. на РС Пловдив. Претендира присъждане
на направените разноски по делото.
Подаден е писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия Т. С. А.,
чрез адв. С.М., с който счита жалбата неоснователна, а решението правилно.
Излага съображения за правилна преценка на събраните по делото
доказателства, съответно правилни изводи на първоинстанционния съд и
прилагане на материалния закон и съдебната практика. Моли да бъде
постановено решение, с което да бъде потвърдено изцяло като правилно
Решение № 260560 от 23.02.2021 г. по гр. дело № 9729/2020 г. по описа на РС
Пловдив. Моли за присъждане на разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице – ищец в първоинстанционното производство, останал
недоволен от постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради
което и се явява допустима.
Окръжен съд Пловдив, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
2
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. По отношение на правилността на
решението, с оглед оплакванията във въззивната жалба, намира следното:
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно
основание чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че Т. С. АС. не дължи
на „С. Г. Груп“ ЕАД сумите, представляващи главница по Договор за
предоставяне на мобилни услуги от КБМ ЕАД оператора с търговска марка
„Глобул“ в размер на 107,15 лева и сумата от 29,82 лева лихва за периода от
18.07.2009г. до 08.03.2020г., ведно със законната лихва и разноските в
заповедното производство по ч.гр.д. № 4198/2012г. на ПРС, за които суми е
издаден изпълнителен лист по това дело, поради погасяването им по давност.
За събиране на вземането по изпълнителния лист е образувано изп. дело №
1163/2014г. по описа на ЧСИ К. П., с район на действие района на Окръжен
съд Пловдив.
От фактическа страна се установява от приложеното копие на
изпълнителното делото, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК № 2624/19.03.2012 г. по описа на Районен съд Пловдив е
издаден изпълнителен лист от 06.04.2012 г. по ч.гр.д. № 4098/2012 г., за
присъдени със заповедта задължения за заплащане на главница по договор за
предоставяне на мобилни услуги и лихва за забава. По молба на „С.Г. Груп“
ООД и изпълнителен лист от 06.04.2012 г. по ч.гр.д. № 4198/2012г. по описа
на ПРС е образувано изп. дело № 377/2012 г. по описа на ЧСИ А. В. Я., рег. №
747, с район на действие ОС Монтана срещу длъжника Т. С. АС.. На
28.06.2012 г. ЧСИ изпраща покана за доброволно изпълнение до длъжника,
както и 38 бр. съобщения до различни кредитни институции за налагане на
запор върху вземанията на длъжника. Две от запорните съобщения се връщат
с отбелязване на наложен запор на банкови сметки, като това от Прокредит
Банк е получено на 09.07.2012 г., а от Юробанк и Еф Джи България АД на
18.07.2012 г. В следствие на така наложения запор и молба на длъжника Т.А.
от 14.11.2012 г. за даване на възможност за погасяване на задължението на
части – по 30 лв. месечно, е започнало доброволно погасяване на
задължението.
По молба на взискателя от 25.03.2014 г. изпълнителното дело е било
3
прехвърлено на ЧСИ К. П., рег. № 824, с район на действие ОС Пловдив.
Изпълнителното дело е постъпило на 11.04.2014 г. и продължено под №
20148240401163 по описа на ЧСИ К. П.. По делото е постъпила молба на
взискателя за опис на движими вещи от 04.02.2016 г. Изпратена е покана за
доброволно изпълнение, връчена на 22.03.2016 г. на длъжника, след което по
негова молба за даване на възможност да плаща всеки месец по 20 лв. е
започнало доброволно погасяване на дълга.
На длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение за
уведомяването му, че ще бъде извършен опис на движими вещи, като с
разпореждане от 06.02.2017 г. е насрочен опис на движими вещи за 22.03.2017
г. Няма представени доказателства за внесена от взискателя такса и
извършване на опис, като и двете страни твърдят, че е бил извършен опис на
движими вещи на 22.11.2017 г.. След получаване на молба от взискателя на
22.11.2017 г. за извършване на опис и оценка на движими вещи е изпратена
призовка за принудително изпълнение, в която е вписано, че е насрочен опис
на движими вещи на 14.03.2018 г., като ППИ е връчена на длъжника на
14.02.2018 г. Няма доказателства за извършени последващи действия, във
връзка с насрочения опис.
При така събраните доказателства, за да уважи иска, Районен съд
Пловдив е приел, че процесните задължения са периодични и се погасяват с
изтичане на 3-годишна погасителна давност, на осн. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД,
като чл.117, ал. 2 от ЗЗД е неприложим за задължения по влязла в сила
заповед за изпълнение, без проведено производство по чл. 422 от ГПК.
Приложил е и постановките на т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСТК на ВКС, като е приел, че погасителната давност не спира
докато трае изпълнителният процес.
Извършената с т. 10 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.
на ОСТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от
датата на постановяване на тълкувателното решение, като даденото тълкуване
е приложимо от датата на постановяване на решението по отношение на
неприключили към този момент изпълнителни дела. (в този смисъл
постановената практика по чл. 290 на ВКС с Решение № 170/17.09.2018 г. по
гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, Четвърто ГО, и Решение № 51/21.02.2019 г. по
4
гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, Четвърто ГО). Доколкото, съгласно споделената
практика, отмяната на ППВС № 3/1980 г., прогласена с ТР № 2/26.06.2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, няма обратно действие, давността
върху вземания, предмет на изпълнително дело, образувано преди 26.06.2015
г., не тече. Поради това и с образуване на изп. дело № 377/2012 г. по описа на
ЧСИ А. В. Я., рег. № 747, с район на действие ОС Монтана давността за
вземането по издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4198/2012г. по описа
на ПРС е спряла да тече. Дори да се приеме, че последното поискано от
взискателя изпълнително действие, прекъсващо перемпционния срок е
наложения запор на вземания по банкова сметка на длъжника на 18.07.2012 г.,
то до изтичане на две години след налагане на запора - 18.07.2014 г., е
образувано изпълнително производство под № 20148240401163 по описа на
ЧСИ К. П. с район на действие ОС Пловдив на 11.04.2014 г., по молба на
кредитора. С образуване на изпълнителното производство, а на още по-силно
основание с продължаването му, давност по отношение на процесното
вземане не тече до 26.06.2015 г. От тази дата, до образуване на исковото
производство, не е изминал срок от пет години, който е в състояние да погаси
правото на принудително изпълнение на задължението, с оглед разпоредбата
на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, дори да не се вземат предвид извършените действия
по молба на взискателя по изпълнителното дело, провокирали започнало
доброволно изпълнение на задължението.
Действително, както е посочено в обжалваното решение, съгласно
Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС,
вземанията на мобилните оператори, каквото е процесното, представляват по
своя характер периодични платежи, поради което същите са погасяват с
изтичане на по-кратката тригодишна давност, а с влизане в сила на заповедта
за изпълнение по чл. 410 от ГПК се е преклудирала възможността на
длъжника да оспорва задълженията с възражения, които е могъл да релевира
преди изтичането на срока за подаване на възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Именно поради това, съдебната практика, споделяна и от настоящия състав,
приема, че влязлата в сила заповед за изпълнение, която стабилизира
вземането, има ефекта на влязло в сила решение по смисъла на чл. 117, ал. 2
ЗЗД, по аргумент и на разпоредбата на чл. 439 ГПК и чл. от 415 ГПК, според
които, ако не е подадено възражение, или същото бъде оттеглено, заявителят
5
няма правен интерес да установи вземането си по съдебен ред. Установеното
със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на
извънредните способи, лимитативно очертани в разпоредбата на чл. 423 от
ГПК и чл. 424 от ГПК, аналогично на чл. 303 от ГПК. Според чл. 416 от ГПК
правната последица от проведен иск по чл. 422 от ГПК е влизане в сила на
заповедта за изпълнение, поради което не може да се приеме, че следва
кредиторът с неоспорено вземане и влязла в сила заповед за изпълнение да се
постави в по-неблагоприятно положение от кредитор с оспорено вземане и
влязла в сила заповед за изпълнение. Чрез посочените специални норми на
влязлата в сила заповед за изпълнение е придаден характер на влязло в сила
решение за вземането, защото атакуването и по съдебен ред е ограничено до
степен, в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.
Следователно, по сега действащата нормативна уредба няма основание да се
отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. (в този смисъл Решение № 781 от
25.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 12/2010 г., III г. о., ГК, Решение № 207 по гр.
д. № 7030/2014 г. IV г. о., ГК, Решение № 6 от 21.01.2016 г. на ВКС по т. д. №
1562/2015 г., I т. о., ТК, Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 633 от 07.11.2017 г. на ВКС по т. д.
№ 1508/2017 г., II т. о., ТК и др.).
Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години, която давност е
приложима в настоящия случай, независимо, че вземането по издадения
изпълнителен лист е за задължение за периодични платежи и независимо, че
не е проведено производство по чл. 422 от ГПК. Спрямо така установеното
вземане с влязла в сила заповед за изпълнение намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и петгодишната погасителна давност.
Ето защо вземанията не са погасени по давност и искът е неоснователен.
Налага се изводът, че въззивната жалба се явява основателна, решението на
РС Пловдив следва да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което
изцяло да бъде отхвърлен предявеният иск.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция на жалбоподателя
се дължат направените разноски за адвокатско възнаграждение и държавна
такса за настоящето производство в размер на посоченото в списъка по чл. 80
6
от ГПК, инкорпориран във въззивната жалба и молба за съдебно заседание –
425 лв., както и направените в първоинстанционното производство разноски,
съгласно списък на разноските по чл. 80 от ГПК, представен в
първоинстанционното производство и договор за правна защита и съдействие,
в размер на 360 лв., или общо сумата от 785 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260560 от 23.02.2021 г., по гр.дело № 9729 по
описа на РС Пловдив за 2020 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. С. АС., ЕГН **********, с адрес: гр.
*****, иск за признаване за установено по отношение на „С.Г. Груп“ ЕАД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, че не дължи, като
погасена по давност, сума в общ размер от 136,97 лева, от която 107,15 лева,
представляваща главница по Договор за предоставяне на мобилни услуги от
КБМ ЕАД- оператор с търговска марка „Глобул“, 29,82 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 18.07.2009 г. до 08.03.2012 г, съгласно
издадения по ч.гр.д. № 4198 от 2012г. по описа на РС Пловдив изпълнителен
лист, въз основа на който е образувано изп. д. № 1163/2014 г. по описа на ЧСИ
К. П., с район на действие ОС Пловдив.
ОСЪЖДА Т. С. АС., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, да заплати на
„С.Г. Груп“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****,
сумата от 785 лв. (седемстотин осемдесет и пет лева) направени разноски в
производството.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8