Решение по дело №1439/2021 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1610

 

гр. Пловдив, 29 юли 2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ІX състав, в публично съдебно заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при секретаря Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдия Стоянов адм. дело № 1439 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производство е по реда на Глава Десета от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на ОББ Интерлийз ЕАД, - клон Пловдив, ЕИК: 8312578900015, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Хан Кубрат № 1,  чрез адвокат Н., срещу заповед № 21-0315-000074/26.03.2021 г., издадена от И.Й.С.- началник група към ОДМВР, Пазарджик, РУ Пещера, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство /ППС/, лек автомобил „Хонда ЦРВ“, с рег. № РВ****ТТ, за срок от шест месеца.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

Ответникът - началник група към ОДМВР, Пазарджик, РУ Пещера, изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Счита заповедта за законосъобразно издадена.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Жалбата, като подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт – ЗППАМ № 21-0315-000074/26.03.2021 г., от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149 ал.1 от АПК, приложим съгласно чл.172 ал.5 от ЗДвП, е ДОПУСТИМА.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

На 26.03.2021 г. срещу лицето Р.Г.П. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA, № 360780, за това, че на същата дата, в 13:50 часа, в гр. Пешера, ул. Михаил Такев № 137, управлява лек автомобил „Хонда ЦРВ“, с рег. № РВ****ТТ без да е правоспособен водач. В АУАН е посочено, че с това деяние Р.Г.П. е нарушил чл. 150 ЗДвП. АУАН е подписан от актосъставителя – младши автоконтрольор при ОДМВР Пазарджик, РУ Пещера – С.Г.К., от присъстващия свидетел очевидец Тодор Насков Атанасов, както и от нарушителя, който не е дал обяснения, нито вписал възражения при подписването на акта.

Въз основа на така установеното е издадена оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 21-0315-000074/26.03.2021 г. от И.Й.С.- началник група към ОДМВР, Пазарджик, РУ Пещера, упълномощен със Заповед № 312з-74/18.01.2017 г. на Директора на ОДМВР –Пазарджик, с която е наложил на ОББ Интерлийз ЕАД, - клон Пловдив, ЕИК: 8312578900015 принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, буква "а" от ЗДвП – "прекратяване на регистрацията на лек автомобил „Хонда ЦРВ“, с рег. № РВ****ТТ  за срок от 6 месеца". Отнети са СРМПС № ****  и 2 броя регистрационни табели с рег. № РВ*** ТТ.

Видно от представените писмени доказателства с договор за финансов лизинг от 19,03,2018 г. ОББ Интерлийз ЕАД – клон Пловдив/ с предишно наименование Интерлийз АУТО ЕАД- клон Пловдив/, в качеството си на лизингодател иЦ. Консулт ЕООД, в качеството си на лизингополучател е сключен договор за финансов лизинг, по силата на който наЦ. Консулт ЕООД е предоставена възможност да ползва процесния автомобил  срещу заплащане на съответното възнаграждение.  

По делото са представени доказателства за собствеността на МПС, като безспорно е установено, че лек автомобил „Хонда ЦРВ“, с рег. № РВ****ТТ е собственост на ОББ Интерлийз ЕАД – клон Пловдив.

За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя Заповед № 312з-74/18.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР – Пазарджик, с която е оправомощил държавните служители от началниците на сектори/ групи „Охранителна полиция“ в Районите управления при ОДМВР - Пазарджик, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. 

При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си и е издадена от административен орган, разполагащ със съответна материална и териториална компетентност.

На основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а от същия закон се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Видно от представената по делото Заповед № 312з-74/18.01.2017 г. на Директора на ОД на МВР –Пазарджик, е оправомощил длъжностни лица от ОДМВР - Пазарджик, включително държавните служители - началниците на групи „Охранителна полиция“ в Районите управления при ОДМВР - Пазарджик, полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително такива по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Съгласно нормативната уредба на чл. 165 от ЗДвП, във връзка с чл. 43 от ЗМВР и чл. 42, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки (чл. 31, т. 2 от ЗМВР), поради което с представената заповед е доказана и материалната, и териториална компетентност на оправомощеното лице – издател на акта.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида, определена в правната норма и да бъде налагана по начин и ред, предвидени в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ целта на принудителните административни мерки е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Конкретните цели на процесната принудителна административна мярка са очертани в мотивите към Закона за изменение на Закона за движение по пътищата /виж. http: //parliament. bg/bills/43/653-19-3. pdf и http: //parliament. bg/bills/43/554-01-162. pdf/, според които законопроектът е насочен към въвеждане на мерки за подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия (ПТП), на загиналите и ранените при пътни инциденти участници в движението. Промените са съобразени с Националната стратегия за подобряване безопасността на движението по пътищата на Република България за периода 2011 - 2020 г., приета с Решение на № 946 от 22 декември 2011 г. на Министерския съвет. В частност за мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, е посочено че регистрационните табели ще бъдат отнемани при прилагане на ПАМ. Тази мярка е насочена към самия собственик на МПС и отговорността му същото да бъде управлявано от правоспособен водач, който не е употребил алкохол или друго упойващо средство. Свалянето на регистрационната табела на МПС има много по-голям ефект в тези случаи.

Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл. 59, ал. 2 на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта.

В заповедта като правно основание за издаването й е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, буква "а" от ЗДвП. Съгласно чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, сред които в т. 2а, б. "а" е предвидено: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година". Следователно, от материалноправна страна, предвид установеното с АУАН, са били налице основания за прилагане на мярката на процесната ПАМ.

Изложените в заповедта фактически обстоятелства са напълно достатъчни за адресата на принудителната административна мярка да разбере за какво се налага тя, както и да бъде упражнен съдебният контрол върху заповедта. Описанието е направено по начин, обосноваващ напълно налагането на ПАМ на собственика на управлявания лек автомобил, по смисъла на приложената правна норма, и изцяло кореспондира с посоченото в заповедта правно основание за прилагане на мярката. В тази връзка неоснователно е възражението на жалбоподателя за прилагане на принудителната административна мярка при погрешно установена фактическа обстановка, както и това, че административнонаказващият орган не обсъдил и събрал всички факти, относими към случая.

Не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на заповедта. Административният орган е изпълнил задължението си за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните факти по случая.

Оспорената заповед е издадена и при точно прилагане на материалния закон, предвиждащ прилагане на принудителни административни мерки за осигуряване безопасност на движението и преустановяване на административни нарушения. Липсват данни Р.Г.П. да е правоспособен водач на МПС и е налице хипотезата на чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. В случая административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и органът действа при условията на обвързана компетентност, тоест преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на правната норма.

За да наложи принудителната административна мярка, административният орган е съобразил нормата на чл. 150 от ЗдвП. Съгласно същата, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач.

Основното възражение на жалбоподателя е, че процесният автомобил е бил управляван от управителя на лизингополучателяЦ. Консулт ЕООД – С.Ц..  Поради това по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелката - С.Ц., която твърди, че процесният автомобил е бил управляван от нея. Съдът не кредитира показанията на св.Ц. в тази им част, тъй като от една страна е заинтересована от изхода на спора, доколкото се явява лизингополучател, от друга страна противоречат на останалите събрани по делото доказателства. Видно от АУАН   среия GA, № 360780, лицето срещу което е издадено - Р.Г.П. го е подписал без възражения. Съставеният акт за установяване на административно нарушение е  официален документ, съставен е от орган на държавната власт, и материализират записаното от полицейския служител, в това му качество. Този документ не е оспорен по реда на чл. 193 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК от жалбоподателя.

Следва да се има предвид и, че на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а в случая от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства за опровергаване на описаните в акта факти и обстоятелства. Поради това съдът намира, че не е оборена материалната презумптивна доказателствена сила на приложения към преписката АУАН Серия GA № 360780, за това, че на 26.03.2021 г. в 13:50 часа, в гр. Пешера, ул. Михаил Такев № 137, Р.Г.П. управлява лек автомобил „Хонда ЦРВ“, с рег. № РВ****ТТ без да е правоспособен водач.

Ответникът не е посочил конкретни мотиви относно размер на мярката, но това обстоятелство не може да бъде самостоятелно формално основание за отмяната й без да се държи сметка за преследваната от закона цел и наличието на съразмерност. Мотивите за размера на принудителната административна мярката са съставен елемент от съдържанието на административния акт и следва да допълват мотивите за налагането й, но не са водещи при преценката за наличието на фактическите и правни основания за прилагането на административна принуда. При безспорно установяване на материалноправните предпоставки за налагане на съответния вид административна принуда, размерът на мярката следва да се преценя съобразно принципа за съразмерност, т. е. да не ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Респективно ако се установи, че размерът на мярката е съответен на този принцип същата ще съответства и на целта на закона. Тази преценка се дължи служебно от съда въз основа на всички установени по делото факти и обстоятелства. В случая е определена мярка на минимума, поради което липсата на изрични мотиви относно срока не е пропуск.

От разпоредбата на чл. 171, т.2а, б."а" от ЗДвП се налага извода, че достатъчно условие за прилагане на мярката е ППС да бъде управлявано от лице без да е правоспособен водач.

С оглед изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правните и фактически основания за издаването й, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна. Жалбата срещу оспореният акт се явява неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена.

Ответникът в настоящото производство не претендира разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Пловдив, Първо отделение, ІX състав

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на ОББ Интерлийз ЕАД, - клон Пловдив, ЕИК: 8312578900015, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Хан Кубрат № 1 срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 21-0315-000074/26.03.2021 г., издадена от И.Й.С.- началник група към ОДМВР, Пазарджик, РУ Пещера.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Административен съдия: