Р Е Ш
Е Н И Е
№
………………………., град Варна
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, VІІ
тричленен състав, в публично съдебно заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
При участието на прокурора при ОП - Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и секретаря КАМЕЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА, разгледа докладваното от съдия Т. Димитрова кас. адм. дело № 2228/2022
г. на АдмС-Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 72, ал. 4 от Закона за министерство на вътрешните
работи (ЗМВР).
Образувано е по касационна жалба от полицейски орган в ІІІ РУ на
МВР Варна – инспектор Ф.Б.Б., подадена чрез гл. юрисконсулт Г. Г. , против
Решение № 1042 от 29.07.2022 г. по АНД № 20213110205247/2021 г. на Районен съд
– Варна (РС – Варна), с което е отменена Заповед № 439зз-912 от 09.12.2021 г., издадена
от касатора за задържане за срок до 24 часа на М.Р.Х., с ЕГН ********** в
помещения за временно задържане на ІІІ РУ на МВР Варна.
С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е неправилно и
незаконосъобразно. Касаторът изразява несъгласие с направения от съда извод, че
административният акт не съдържа ясни фактически основания, относими към
конкретното поведение на задържаното лице и че от това следва, че актът е немотивиран.
Твърди се, че от доказателствата по делото се установява, че на задържаното
лице е било обяснено в достатъчна степен за какво му се налага принудителна
административна мярка. Сочи се, че е посочената и конкретната разпоредба на чл.
72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, която достатъчно ясно, конкретно и точно указва
фактическото основание, на което е задържано и лицето, както и е посочено
образуваното досъдебно производство. Позовавайки се на свидетелските показания,
касаторът твърди, че на задържания му е разяснено за какво е образувано
досъдебното производство, а именно за кражба на велосипед. На следващо място се
поддържа, че разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не поставя изискване
„данните“ да са пълни, категорични и безспорни, а само да са от такова естество,
че да позволяват да се направи извод за връзка на задържаното лице и
съпричастността му към извършеното престъпление. Изтъква се, че заповедта е
издадена с оглед данни за участието на Х. в извършването на престъпление, а
мярката е приложена в съответствие с нормативните изисквания, като
ограничаването на правата на Х. е само с оглед постигане на предвидените в
закона цели и по-точно да се съдейства за разкриване на евентуално извършено от
лицето престъпление, като осигури явяването му пред органите на МВР, да се
осуети възможността за укриване на вещи, предмет на престъпление, сваляне на
обяснения. Сочи се, че мярката се предприема с цел започване на разследване на
вероятен извършител на престъпление, а въпросът дали конкретно лице е
извършител на конкретно деяние и дали то е извършено виновно от него подлежи на
пълно, всестранно и обективно разследване в рамките на друго производство и обсъждането
на тези въпроси не е от компетентността на административния съд. Иска се да се
отмени обжалваното решение на РС – Варна и да се отхвърли жалбата срещу
заповедта. Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание
процесуалният представител на касатора поддържа жалбата и направените с нея
искания и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и за
несвоевременно направено искане от ответника за разноски.
Ответникът по касационната жалба – М.Р.Х., не представя писмен отговор по
жалбата, а в съдебно заседание, представляван от адв. Л.А., поддържа становище
за неоснователност на жалбата. Отравя се искане за оставяне в сила на решението
на РС – Варна като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на
разноски за двете инстанции.
Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната
жалба, като заявява, че издадената заповед страда от съществен порок, който
представлява основание за нейната отмяна. Пледира се за оставяне в сила на
решението на РС – Варна.
Съдът, като прецени доводите на
страните, заключението на прокурора и фактите, изведени от РС - Варна от
събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от касатора
касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща
обхвата на служебната проверка, намира от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.
211, ал. 1 АПК, от лице с правен интерес от обжалване на решението като
неизгодно за него.
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на касатора срещу Заповед № 439зз-912
от 09.12.2021 г., издадена, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР във връзка с ДП 1352/2021 г., от
полицейски орган в ІІІ РУ на МВР Варна за задържане за срок до 24 часа на М.Р.Х.,
с ЕГН ********** в помещения за временно задържане на ІІІ РУ на МВР Варна.
За да достигне до извод за
основателност на оспорването, първоинстанционният съд приема следното от
фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган и в изискуемата, съгласно чл. 74, ал. 1 ЗМВР писмена форма,
спазени са разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и ал. 6 ЗМВР, като заповедта съдържа
част от задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2 ЗМВР – вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал
заповедта, както и данните, индивидуализиращи задържаното лице – трите имена,
ЕГН, адресна регистрация, дата и час на задържането.
РС – Варна приема, че в оспорения
акт липсва съществен реквизит – не са посочени в изискуемата кумулативна
наличност по смисъла на чл. 72, ал. 2, т. 2 ЗМВР фактическите и правни
основания за задържането на Х., доколкото въпреки посоченото правно основание –
чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, от фактическа страна не е посочено никакво основание
за задържане. Позовавайки се на съдебната практика на ВАС и на ЕСПЧ районният
съд сочи, че липсата на фактически основания за издаване на акта не може да
бъде заместена от посочването на правното основание. РС – Варна изтъква, че за
да се обоснове правото органът да упражни предоставеното му правомощие и за да
се осигури възможността на адресата на акта да защити правата си, е следвало в
заповедта за задържане да са описани конкретните фактически обстоятелства,
свързани с това коя от дейностите по чл. 6 ЗМВР е осъществявал полицейският
орган, какво е било поведението на адресата, в частност да бъдат посочени
конкретни факти, че лицето е извършило престъпление или е съпричастно към извършването
на такова, като тези данни следва да са посочени точно, конкретно и ясно.
Отчитайки трайно установената
съдебна практика, според която мотивите за издаване на административния акт
могат да бъдат изложени и в други документи, съдържащи се в административната
преписка, когато тези документи изхождат от издателя на акта, районният съд
посочва, че доколкото в случая се засяга едно от основните права на човека,
следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 5, § 2 ЕКПЧ, съгласно която на
всяко арестувано лице следва незабавно да бъдат съобщени основанията за
арестуването му, поради което ако мотивите са изложени в документ, различен от
оспорваната заповед, то този документ следва незабавно да бъде доведен до
знанието на задържаното лице. Направена е констатация, че в случая не е налице
нито един документ, изходящ от полицейския орган, а от материалите по
посоченото в заповедта досъдебно производство няма данни да са извършвани
каквито и да е било процесуално-следствени действия и оспорващият да е бил
запознат с тях.
РС – Варна стига до извод, че с
процесната заповед е ограничено правото на свобода и сигурност на Х. по чл. 30,
ал. 1 КРБ, чл. 5, § 1, изр. 1 ЕКПЧ, чиято конституционна и международноправна
защита императивно изисква (чрез чл. 30, ал. 2 КРБ, вр. чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР и чл. 5, § 2 ЕКПЧ) основанията за задържането да му бъдат съобщени
незабавно. Посочената правна закрила и формираната трайна юриспруденция на ЕСПЧ
по чл. 5 ЕСПЧ, районният съд сочи, че изключва категорично едно лице да бъде
лишено от свобода, независимо под каква форма и за какъвто и да срок, на
неизвестни за него основания. След като в случая необходимата информация за тях
не се съдържа в оспорваната заповед и чрез връчването й не е доведена до
знанието на Х., фактически нейните основания не могат да се формулират,
предявят и доказват от постановилия го полицейски орган пост фактум. Посоченият
порок, районният съд приема, че е самостоятелно абсолютно основание за отмяната
на заповедта, т.к. е ограничено правото на свобода и сигурност на Х. при
недопустима неопределеност на фактически основания за временното негово
лишаване от свобода.
Съдът е отбелязал, че независимо
от посочването в заповедта, че лицето се задържа във връзка с ДП № 1352/2021
г., то видно от материалите по това досъдебно производство в същите не се
съдържат каквито и да било данни, сочещи на обосновано предположение за
извършителство, съответно съпричастност на жалбоподателя към извършване на
разследваното престъпление, а и досъдебното производство е образувано след
фактическото задържане на Х. пред бл. 66 в кв. „Възраждане“, с първото
следствено действие – оглед на местопроизшествие, при който оглед не са открити
каквито и да било находки, сочещи към автора на престъплението. Съдът е
преценил, че от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства се
установява, че на практика Х. и неговият приятел св. П. са били задържани само
поради това, че не са от гр. Варна и са седели на пейка пред блок, в който не
живеят, от който блок е извършена кражба малко преди това и не са могли да
дадат смислени обяснения както правят в гр. Варна, като тези данни няма как да
обусловят извод за някаква евентуална съпричастност към извършено престъпление.
Крайният извод на РС – Варна е,
че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена в нарушение на чл. 146,
т. 2 и т. 4 АПК, поради което същата е отменена и е осъден ответникът да
заплати на ОД на МВР Варна сумата в размер на 410 лева, представляваща разноски
за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно.
Изводите на районния съд се
основават на обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по
делото, които се извеждат от приобщените по делото доказателства, разгледани
поотделно и в съвкупност. Правилно са установени фактите и правилно са отнесени
към приложимите правни норми.
Административният
съд напълно споделя изводите на РС – Варна и на основание чл. 221, ал. 2 АПК
препраща към тях.
Районният съд задълбочено е
изследвал фактите по делото и подробно е обосновал изводите си, включително по
сочените конкретни доводите от касатора за неправилност на решението на
районния съд.
Твърдението на касатора за
мотивираност на заповедта за задържане, доколкото е посочена конкретната
разпоредба на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, която достатъчно ясно, конкретно и
точно указва фактическото основание, на което е задържано лицето, е
неоснователно. Посочената разпоредба представлява правно основание за
постановяване на заповед за задържане и РС – Варна правилно и обосновано
приема, че посочването на правното основание не следва да се приема, че може да
замести фактическото основание, което следва да е ясно визирано в заповедта.
Посочването в заповедта за задържане, че е във връзка с ДП № 1352/2021 г. не е
в съответствие със стандартите за обоснованост, според ЕКЗПЧОС, респ.
процесната наложена ПАМ е в несъответствие с разпоредбите на Конвенцията.
От една страна, не е доказано
оспорената заповед да е насочена към постигане на легитимна цел. Налице е
нарушение и на чл. 5 ЕКЗПЧОС. Съгласно § 1 от посочената
разпоредба, никой не може да бъде лишен от свобода, освен в изрично посочените
случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона. Съобразно чл.
5, § 1, б. "c" ЕКЗПЧОС, допустимо ограничение на посоченото основно
право е законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури
явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за
извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да
се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на
престъпление. Правилно РС – Варна е обосновал липсата в случая на визираните
основания, за да се приеме, че задържането е в съответствие с изискванията за
обусловеност на мярката.
От друга страна, няма данни Х. да
е информиран за въпросното досъдебно производство, а и няма данни от
материалите по досъдебното производство, които да сочат някаква съпричастност с
престъплението, което е разследвано в това производство. Единствената връзка с
въпросната кражба на велосипед, разследвана по досъдебното производство, е
обстоятелството, че Х. се е намирал пред входа, пред който от 15-тия етаж е
откраднат велосипед.
Правилно първоинстанционния съд
приема, че оспорената заповед е издадена в несъответствие с принципа за
съразмерност, като мотивите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от
настоящата инстанция.
Несъстоятелно е позоваването на
касатора на свидетелските показания по делото, от които се твърди, че се
установява, че на задържаното лице е било обяснено в достатъчна степен за какво
му се налага ПАМ.
От показанията на Н.Н.Я. и Р.Й.Е.(и
двамата полицейски служители) се установява, че двамата свидетели са стояли при
Х. и още едно лице и са ги охранявали, като са чакали дежурния офицер Д.А.да им
каже какво да правят с лицата и Д.А.им казал да ги отведат в районното. От
показанията на свидетеля Д.А.се установява, че след консултация с началника на
група С.З.и след разясняване на ситуацията и за двете лица, които са били пред
блока, едно от които е било с криминални прояви, и З.е казал, че трябва двете
лица да бъдат задържани. Свидетелят А. заявява, че не си спомня как е протекъл
разговорът с Х., обадил се е на колежката си Б., казал й е, че е говорил със С.З.и
лицата са били задържани от колежката. Свидетелят А. е провел беседа с Х. и
другото лице, което е било с него, разпитвал е само за кражбата на велосипеда,
не ги е разпитвал за наркотици. Тоест от показанията на полицейските служители
във връзка със задържането не се установява да е разяснено на Х., че е задържан
във връзка с някаква конкретна съпричастност към кражбата на велосипеда, извън
обстоятелството, че Х. е бил пред входа на блока, от чийто вход е откраднат
велосипед.
Същевременно от показанията на
свидетеля А.П. П. (лицето, което е било установено пред входа на блока, заедно
с Х.) се установява, че още пред входа са им обявили, че са задържани във
връзка с откраднато колело, едва ли не като свидетели и са им казали, че ще
дойдат техни колеги, които да ги задържат. Свидетелят П. сочи, че в районното
са започнали да ги разпитват за някакъв К., който продавал наркотици пред този
вход и дали не са чакали К. и са подписали документ за това, че са задържани.
Впоследствие свидетелят П. бил разпитван от разследващ полицай главно за този К.,
първоначално било за колелото, а после за К.. Свидетелят уточнява, че, още
докато били на пейката пред входа, когато дошли униформените директно започнали
да ги разпитват защо са били пред този вход, как така са дошли от Шумен и са
точно пред този вход и едва ли не как да не чакат К., като униформените не са
дошли, според свидетеля, с мисълта за откраднатото колело, а за това защо
свидетелят и Х. са пред този вход и как така Х. е с около 1000 лева в себе си.
Предвид установяващото се
процесните свидетелски показания, разгледани поотделно и в съвкупност, заедно с
другите доказателства по делото, не става ясно на Х. да е разяснено
недвусмислено за какво точно е задържан, до какъвто правилен извод достига и РС
– Варна.
Несъстоятелен е и вторият сочен
от касатора довод в жалбата.
Действително понятието
"данни" по смисъла ЗМВР е с различно съдържанието от понятието
"достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 НПК. При налагането на принудителната
административна мярка "задържане до 24 часа" по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР е необходимо наличните данни да
са достатъчни за извод, че задържаното лице има вероятност да е извършило
престъпление. Касационната инстанция съобразява, че не се изисква съобщената на
лицето при задържането му информация да е пълна и изчерпателна (Решение на ЕСПЧ
по жалба № 8098/77), достатъчно е лицето да придобие незабавно представа за
причината за задържането му. Посочването на конкретната форма на изпълнително
деяние и квалификацията по НК не е дължимо от полицейските служители, задържащи
лице, за което има данни според тях, че е извършило престъпление. Точната правна
квалификация е дължима от органа, компетентен да повдигне наказателно обвинение
за престъпление, извършено на територията на РБ и прокурора (чл. 46, ал. 1 НК).
За издаване на заповед като
оспорваната е достатъчно да са налице данни, обосноваващи предположението, че
има вероятност лицето да е извършител на престъплението или има някаква
съпричастност към престъплението, които именно дават право на полицейските
служители, при условията на оперативна самостоятелност да наложат въпросната
мярка. Заповедта за задържане, поради естеството си, предполага издаването й
при условията на неотложност по реда на специалния закон – ЗМВР. Задържането в
такива неотложни случаи представлява временна мярка, премахваща възникналата
пречка съобразно със законоопределената цел по чл. 22 ЗАНН. В този смисъл е и
трайната съдебна практика на Върховния административен съд – Решение № 1027 от
24.01.2019 г. по адм. дело № 5928/2017 г., Решение № 11556 от 02.10.2018 г. по
адм. дело № 4928/2017 г., Решение № 2463 от 20.02.2019 г. по адм. дело №
5227/2018 г. и други.
В случая не се установява към
момента на задържането на Х. по реда на чл. 72 ЗМВР да са съществували данни, за да се
направи извод за възможно извършителство или съпричастност към престъпление.
Всички изложени от районния съд в тази насока мотиви, се установяват от
наличните доказателства и се споделят изцяло от настоящия състав, като не е
необходимо същите да бъдат повтаряни.
Като е достигнал до краен извод
за незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради допуснати нарушения на
установената форма на заповедта, и е отменил оспорената заповед за задържането
на Х., районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
Предвид изхода на спора, не са
налице основания за уважаване на искането на касатора за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Право на разноски има ответникът по касационната
жалба, но по делото не са приобщени доказателства за реално плащане на
претендираното адвокатско възнаграждение. По делото е приложен договор за
правна помощ от 15.12.2021 г., според който е договорено възнаграждение за
адвоката в размер на 400 лева, а като дата на плащате е посочено „платими в
брой преди заседанието за всяка инстанция“.
Следва юридическото лице, в
структурата на което е касаторът да поеме разноските за дължимата на АдмС –
Варна по аргумент от чл. 227а, ал. 1 АПК държавна такса в размер на 70 лева.
На основание чл. 221, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1042 от 29.07.2022 г. по АНД № 20213110205247/2021 г. на Районен
съд – Варна.
ОСЪЖДА ОД на
МВР Варна да заплати на Административен съд – Варна сумата в размер на 70 лева
за държавна такса.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.