Решение по дело №4203/2021 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 466
Дата: 22 декември 2021 г.
Съдия: Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Дело: 20211720104203
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 466
гр. Перник, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Цветелина Ч. Малинова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720104203 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник 2303, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република”, чрез юрк. Трохарова, срещу И.Н. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник,
*****, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи
на ищеца сумата 1155,25 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
Перник, *****, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 31.05.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и
сумата 131,19 лв., представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания за
периода от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г., за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение № 342/02.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 2628/2021 г. на РС – Перник.
Ищецът твърди, че е доставил топлинна енергия за жилище, находящо се на посочения
адрес, за процесния период при действието на публично известни общи условия. Счита, че
ответникът, в качеството на потребител на топлинна енергия, дължи начислената стойност,
както и лихвата за забава върху главницата по всяка фактура за процесния период. Моли да
се приеме за установено, че ответникът му дължи сумите, за които в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение, както и за осъждането му за сторените в заповедното и
исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Д.М., е депозирал отговор на исковата
1
молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер и моли за отхвърлянето
им. Оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, както и че
представените с исковата молба общи условия са разгласени по съответния ред.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
По заявление на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед № 342/02.06.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 2628 по описа за 2021 г. на
РС-Перник срещу И.Н. Ц., ЕГН **********, за сумата 1155,25 лв., представляваща главница
за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда – 31.05.2021 г. до изплащане на вземането, и сумата 131,19
лв., представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2019 г. до 18.03.2021 г.,
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника на 09.07.2021 г., който е
депзирал възражение в месечен срок.
Разпореждането на съда с указанията по чл. 415 ГПК са получени от заявителя на
20.07.2021 г., който на 05.08.2021 г. е депозирал настоящата искова молба.
От представения заверен препис на Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г. се установява, че същите са публикувани във в. Съперник, бр.
82/3959/ на 29.04.2008 г.
С доклада по делото е обявено на страните, че на съда е служебно известно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Перник“
ЕАД на потребители в град Перник са публикувани в един местен и централен ежедневник
(в - к “Съперник”, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в – к „Новинар, бр. 101 от 30.04.2008 г.).
С Нотариален акт № 18, том I, дело № 255/1968 г. на 17.02.1968 г. И.А.П. е признат за
собственик на недвижим имот, представляващ апартамент ****.
Съгласно удостоверение изх. № 19/СЛУ-6178 от 01.10.2019 г., издадено от Община
Перник, недвижим имот, находящ се в ****, е идентичен с ****, по сега действащия
административен адрес.
От писмо от Община Перник изх.№ 19/МСИ-879-1/10.06.2019 г. с приложена
декалрация по чл. 14 от ЗМДТ от Д.Н.Г. се установява, че недвижим имот, находящ се в
****, е деклариран от същата в съсобственост с И.Н. Ц. и Н.Ц.Г..
От удостоверение за наследници с изх. № 19/ГРС-7426 от 01.11.2019 г., издадено от
Община Перник, се установява, че Д.Н.Г. е починала на 16.09.2017 г. като е оставила
наследници по закон: И.Н. Ц. - внучка, заместваща починалата на 05.09.1993 г. Й.И.Г.
/дъщеря на наследодателката/, и Н.Й.Н. – внук, заместващ починалата на 17.06.2016 г.
К.И.А. /дъщеря на наследодателката/.
От приетото по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда в режим на
2
етажна собственост, по отношение на която е въведена услугата „дялово разпределение“ от
момента на подписване на договор № 420/15.09.2015 г., сключен с фирмата за дялово
разпределение – „Техем Сървисиз“ ЕООД-гр. София. Посочено е, че е сключен Договор №
97/30.11.2011 г. за срок от една година с клауза за безсрочно продължение с по още една
година, ако липсват възражения от подписалите го страни, и Договор № 76/01.09.2017 г. с
фирма „Директ“ ЕООД-гр. София. От заключението на същата експертиза се установява, че
топломерът е преминал задължителните метрологични проверки и съответства на одобрения
тип, годен е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за
достоверни. От заключението се установява още, че количеството топлинна енергия е
определено правилно, съгласно методиката, изпълнено е изискването на Наредба № 16 - 334
от 06.04.2007 г. за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между
собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика
между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. От обсъжданото
заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след
проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са
отразени в индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице посочва, че стойността на
топлоенергията за процесния период е в общ размер 1155,25 лв.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и
фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон
документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е
анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника
елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово
разпределение и други.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия и лихва за забава по издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, срещу която е подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК,
поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящите
установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото
е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението
за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
3
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик
или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването
на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при
наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От представения нотариален акт и удостоверение за идентичност се установява, че
собственик на апартамент *****, идентичен с топлоснабдения имот, е И.А.П..
Установява се, че ответникът е наследник на Д.Н.Г., която е декларирала пред
данъчната администрация, че притежава в съсобственост права върху топлоснабдения имот.
Липсва обаче изявление от ответника пред данъчната администрация, че е собственик
или вещен ползвател на имота, нито е представено доказателство, че неговата
наследодателка действително е притежавала декларираното право. Само по себе си
изявлението, направено от наследодателката до данъчната администрация, представлява
изявление на трето за спора лице и няма обвързваща доказателствена сила за неизгодния за
ответника факт на правото на собственост върху имота. Липсват и доказателства за връзката
между наследодателката Д.Н.Г. и собственика на имота И.А.П., както и за връзката между
последния и ответника.
С оглед изложеното, съдът приема, че по делото не е доказано наличието на
облигационна връзка между топлопреносното дружество и ответника за процесния обект и
за процесния период.
По горните съображения, съдът прави извод, че предявеният иск за главница е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Предвид извода за
неосноавателност на иска за главница, следва извод за неоснователност и на акцесорния иск
за заплащане на обезщетение за забава, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе по
сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Предвид изхода на спора, съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски се поражда за
ответника. От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че в
заповедното производство ответникът е направил разноски за платено в брой адвокатско
4
възнаграждение в размер 160,00 лв., което следва да му бъде присъдена.
Предвид отправеното от процесуалния представител на ответника искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38 ал. 1, т. 3 от ЗАдв.,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. М. адвокатско възнаграждение
съобразно уважения иск /В т.см. пр. Определение № 95 от 19.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. №
1451/2014 г./. С оглед цената на иска, минималният размер на възнаграждението е 320,05
лв., изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения, която сума ищецът следва да бъде осъден да заплати на адв. М., на
основание чл. 38, ал. 2 от от ЗАдв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД,
EИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република", срещу И.Н. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, *****, искове за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 1155,25 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. Перник, *****, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК
31.05.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 131,19 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху месечните плащания за периода от 09.07.2019
г. до 18.03.2021 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 342/02.06.2021 г.
по ч.гр.д.№ 2628/2021 г. на РС – Перник.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република" ДА ЗАПЛАТИ на И.Н. Ц.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, *****, сумата 160,00 лв. /сто и шестдесет лева/
разноски за заповедното производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република" ДА ЗАПЛАТИ на адв. Д.М. с
адрес на кантората: гр. Перник, ул. „Търговска“ № 46, ет. 2, офис 6А, сумата 320,05 лв.
/триста и двадесет лева и пет стотинки/ – адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила изисканото ч.гр.д. № 02628 по описа за 2021 г. на
Районен съд – Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
5
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6