№ 215
гр. Шумен, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20243630200469 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №24-0869-000022 от 14.02.2024 год. на
Началника на сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция, с което на И. И. И., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.***************** са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.2
от ЗДвП, във вр. с чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на
основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с
което да отмени наказателното постановление като неоснователно и незаконосъобразно В
съдебно заседание същият не се явява лично. Изпраща упълномощен от него процесуален
представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания, като в съдебно
заседание излага подробно мотивите си в тази насока.
Процесуалният представител на Началник сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор
Пътна полиция - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление,
призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, оспорва жалбата и
моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно
постановление да бъде изцяло потвърдено. В съдебно заседание излага конкретни мотиви по
съществото на спора.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
1
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят И. И. И. на 31.01.2024 год. в 14.15 часа управлявал лек автомобил
марка „БМВ Х5 М“ с рег.№Н2020ВХ, собственост на „И. Корект“ ЕООД, с ЕИК201270626,
като се движел в гр.Шумен, по ул.“Съединение“ в посока от бул.“Ришки проход“. При
движението си до №39 на посочената улица при предприемане на маневра за преминаване
от лява в дясна пътна лента водачът блъснал с дясното огледало на управлявания от него
автомобил лявото огледало на паркирания в същата лента по посока на движението товарен
автомобил „Ивеко“ с рег.№СВ7673МК. Без да спре, за да установи дали има настъпили
щети от станалото съприкосновение между двете превозни средства, жалбоподателят
продължил движението си. Тъй като в този момент водачът на товарния автомобил –
свидетелят И. Д. Х. се намирал в автомобила успял да види причиненото ПТП и да запише
номера и модела на управляваното от жалбоподателя МПС. След като подал сигнал на
телефон 112 била установена самоличността на водача и същият се върнал на
местопроизшествието. Бил съставен Протокол за ПТП №1883702/31.01.2024 год., който бил
подписан от двамата участници. На жалбоподателя бил съставен и Акт за установяване на
административно нарушение серия GA №1189411 от 31.01.2024 год., в който
актосъставителят е посочил, че с горното деяние от страна на И. са нарушени разпоредбите
на чл.25, ал.1 от ЗДвП, чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Актът е
подписан от нарушителя, без да изложи възражения по него. Впоследствие не се е
възползвал от законното си право и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е депозирал
допълнителни писмени възражения. След съставяне на акта за установяване на
административно нарушение е била изготвена Докладва записка рег.№869р-1385/07.02.2024
год., в която е отразено, че при съставяне на акта е била допусната техническа грешка в
частта на нарушението, описано в пункт втори, като по отношение на същото е установено,
че такова нарушение не е било извършено от жалбоподателя. В тази връзка с Мотивирана
резолюция №24-0869-М000007/14.02.2024 год. административно-наказателната преписка по
акт за установяване на административно нарушение серия GA №1189411 от 31.01.2024 год.
в частта за нарушението по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП е било прекратено. Въз основа на
така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната
преписка е издадено наказателно постановление №24-0869-000022 от 14.02.2024 год. на
Началника на сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция, с което на И. И. И., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.***************** са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.2
от ЗДвП, във вр. с чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на
основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
2
делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя
В. Й. В., на свидетелите Н. Т. Н. и И. Д. Х., както и от присъединените на основание чл.283
от НПК писмени доказателства и предявените на страните на основание чл.284 от НПК
веществени доказателства посредством техническо средство.
По отношение показанията на свидетелите В. Й. В., Н. Т. Н. и И. Д. Х. съдът намира,
че същите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото всеки един от посочените
свидетели е имал преки впечатления над фактите, за които свидeтелства. В същото време
показанията им са последователни, еднопосочни, кореспондират помежду си и с останалия
събран по делото доказателствен материал и с изложената по-горе и приета от съда
фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението,
визирано в пункт първи на наказателното постановление съдът приема, от правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП Водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно
средство, да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се
отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга
пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че движейки се в
гр.Шумен, по ул.“Съединение“ в посока от бул.“Ришки проход“ жалбоподателят И. И. И.,
управлявайки лек автомобил марка „БМВ Х5 М“ с рег.№Н2020ВХ, при предприемане на
маневра за преминаване от лява в дясна пътна лента блъснал с дясното огледало на
управлявания от него автомобил лявото огледало на паркирания в дясната лента по посока
на движението товарен автомобил „Ивеко“ с рег.№СВ7673МК. От разпита на свидетелите
В. Й. В., Н. Т. Н. и И. Д. Х. се установява, че вследствие на станалото ПТП са били
причинени имуществени вреди по огледалото на товарен автомобил „Ивеко“ с рег.
№СВ7673МК. В подкрепа на този извод са показанията на свидетеля И. Д. Х., който в
момента на удара се е намирал в увредения автомобил и лично е възприел действията на
жалбоподателя и причинената от него щета по огледалото на товарния автомобил. Същият в
съдебно заседание заявява, че първоначално водачът се е движел в лява пътна лента и тъй
като насреща е идвал друг автомобил е предприел маневра преминаване в дясната пътна
лента, при което огледалата на двата автомобила са се ударили, като огледалото на товарния
автомобил се е счупило, а това на автомобила на жалбоподателя се е прибрало навътре, без
да се счупи. В същото време свидетелите В. Й. В. и Н. Т. Н. в съдебно заседание заявяват, че
след пристигането си на место са възприели щетите по огледалото на товарния автомобил,
като същите се възприемат ясно и от изготвения по време на огледа снимков материал. В
подкрепа на това обстоятелство е съставения протокол за ПТП, в който подробно са
3
отразени щетите по двете превозни средства. В същото време самият жалбоподател също не
отрича причиненото от него ПТП и нанесената на огледалото на товарния автомобил щета.
Налице е и субективния елемент от състава на нарушението, доколкото от разпита на
свидетелите В. Й. В., Н. Т. Н. и И. Д. Х. става ясно, че след пристигането си на
местопроизшествието жалбоподателят е заявил, че е разбрал, че е ударил огледалото на
товарния автомобил, но е помислил, че същото се е прибрало, без да се счупи.
Ето защо поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят действително не е
изпълнил задължението си, визирано в разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП, с което е
осъществил от обективна и субективна страна състава на посоченото административно
нарушение. За посоченото нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.179,
ал.2, предл.второ от ЗДвП, предвижда наказание “глоба” в размер на 200 лева за водач,
който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по
ал.1 причини пътнотранспортно произшествие, ако деянието не съставлява престъпление.
Съдът намира, че по отношение на това деяние административно-наказващият орган
правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал съобразно абсолютния размер на предвидената в нормата на чл.179, ал.2,
предл.второ от ЗДвП санкция. При преценка на правната квалификация съдът намира, че
правилно е посочено, че наказанието е наложено на основание разпоредбата на чл.179, ал.2
от ЗДвП, във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, доколкото видно от текста на акта за
установяване на административно нарушени и на издаденото въз основа на него
наказателното постановление, като нарушение е описано текстово, че жалбоподателят е
допуснал нарушение, изразяващо се в нарушаване правилата за извършване на маневра,
изразяваща се в преминаване от една лента в друга, което представлява именно нарушение
на правилата, визирани в разпоредбата на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Съдът не кредитира твърдението на жалбоподателя, изложено в жалбата и в съдебно
заседание от страна на процесуалния му представител, че неправилно е била издирена и
посочена нарушената правна норма, доколкото посочената като нарушена норма на чл.25,
ал.1 от ЗДвП предвижда наличие на други движещи се участници в движението. Видно от
текста на посочената правна норма същата съдържа различни предложения, като същите
визират задължение на водача да съобразява поведението си с положението на други
участници в движението в това число с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Съгласно легалната дефиниция на понятието, дадена в §6, т.28 от ДР на ЗДвП „Участник в
движението" е всяко лице, което се намира на пътя и със своето действие или бездействие
оказва влияние на движението по пътя. За да е участник в движението не е необходимо
същото да се намира в движение, поради което се налага извода, че жалбоподателят е
следвало да съобрази своето поведение не само с движещите се, но и с паркираните
превозни средства.
Действително при съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и в издаденото въз основа на него наказателно постановление не е посочено цифром кое
конкретно предложение на чл.25, ал.1 от ЗДП е било нарушено. В същото време обаче в
4
текстовата част по категоричен и ясен начин е посочено, че нарушението се изразява в
преминаване от една в друга пътна лента. С оглед на изложеното съдът намира, че
независимо от тази неточност, доколкото текстово нарушението е било описано по един
ясен и недвусмислен начин, то същото не представлява съществено процесуално
нарушение, доколкото не е довело до невъзможност жалбоподателят да разбере какво
нарушение се твърди, че е извършил, по какъв начин го е извършил. Същият е могъл да
разбере нарушението в което са го обвинили и да организира защитата си по един адекватен
начин, поради което съдът намира, че правото му на защита не е било нарушено.
По отношение на нарушението, визирано в пункт втори на наказателното
постановление съдът съобрази от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория.
От доказателствата по делото – разпита на свидетеля В. Й. В. се установява по
безспорен начин, че по време на проверката И. не е носил в себе си свидетелство за
управление на моторно превозно средство. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на
самият жалбоподател. Съдът намира, че от материалите по делото се доказва по безспорен
начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна посоченото
нарушение. Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил
действащата санкционна разпоредба, а именно разпоредбата на чл.183, ал.1, т.1, предл.
второ от ЗДвП, която предвижда наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева за водач,
който не носи определените документи и по-конкретно свидетелство за управление на МПС.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия
закон, като правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно
абсолютния размер на предвидената санкция.
При преценка на обжалваното наказателно постановление съдът намира, че същото е
правилно и законосъобразно, като нарушенията са описани по един адекватен и подробен
начин и са позволили жалбоподателят да разбере какви конкретни нарушения е извършил,
кога, къде и по какъв начин ги е извършил, а от тук и до възможност да организира защитата
си по един адекватен начин, което е било сторено с подаване на жалбата, предмет на
разглеждане в настоящото производство.
Съдът напълно споделя извода на административно-наказващият орган, че деянията
не могат да бъдат квалифицирани като „маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Въпреки, че от деянието не са настъпили сериозни материални щети, всяко едно от
посочените в наказателното постановление нарушения е формално и признаците на състава
на което и да е от тях не изискват настъпването на определен вредоносен резултат,
изразяващ се в значителни имуществени вреди. Само по себе си това обстоятелство не води
до извод, че обществената опасност от деянието е незначителна. Имайки в предвид вида на
нарушенията, съдът намира за ирелевантно по делото обстоятелството, че от деянието не са
нанесени значителни щети на второто, участващо в ПТП-то превозно средство. Поради
5
което и в настоящия случай разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена,
доколкото нарушението не може да бъде квалифицирано като “маловажен случай” по
смисъла на посочената законова норма. В този смисъл съдът съобрази и обществената
опасност на дееца, която не може да бъде преценена като ниска, с оглед представената по
делото Справка за нарушител от региона. От същата се установява, че водачът е наказван
многократно за различни нарушения на ЗДвП, по които са му били налагани различни
наказания. Въпреки, че наложените наказания са били изтърпени то същите очевидно не са
изиграли своята възпираща и превантивна роля над нарушителя, поради което и
последващите, извършени от него деяния не могат да бъдат квалифицирани като
„маловажен случай“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на гореизложеното съдът счете за справедливо наказателното постановление
като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-0869-000022 от 14.02.2024 год.
на Началника на сектор към ОД на МВР-Шумен, сектор Пътна полиция, с което на И. И. И.,
с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.***************** са наложени
административни наказания “глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл.179, ал.2
от ЗДвП, във вр. с чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП и “глоба” в размер на 10 /десет/ лева на
основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА И. И. И., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен,
ул.***************** да заплати на ОД на МВР - Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено на основание разпоредбата на
чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7