Р Е Ш Е Н И Е
610/29.10.2019г.
№...................... 29.10.2019
г. гр. Шумен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският
районен съд, седемнадесети състав
На
двадесет и девети октомври през две хиляди и деветнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар:
Теменужка Димитрова
Прокурор:
Миглена Славчева - Петрова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
ЧНД № 1946/2019 г.
по описа на ШРС,
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл. 155
и сл. от Закона за здравето /ЗЗ/ въз основа на постъпило искане от Районна
прокуратура – Шумен
за настаняване на задължително лечение на лицето И.Ф.О., ЕГН **********,*** в лечебно заведение. В същото се
посочва, че поведението на лицето през последните години станало стронно, неадекватно и
опасно за околните – държал се агресивно спрямо съседи, хвърлял предмети по
децата, отправял заплахи, говорил си сам с въображаеми хора.
Сочи се също, че с тези си действия би могъл да извърши престъпление, което представлява
опасност за близките му, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето
му.
В
съдебно заседание лицето се явява лично и с назначения му на основание
разпоредбата на чл. 158, ал. 4 от Закона за здравето служебен защитник. Счита,
че не страда от никакво заболяване, че се чувства добре и не желае да се
лекува. Назначеният служебен защитник изразява становище, че предложението на Районна
прокуратура – Шумен е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Представителят
на Районна прокуратура - Шумен в съдебно заседание не поддържа така направеното
искане и моли същото да бъде оставено без уважение.
Психиатърът
- д-р Н.Н.Т., участващ в съдебното заседание
по делото на основание разпоредбата на чл. 158, ал. 4 от ЗЗ е на мнение, че свидетелстваното
лице вероятно страда от психично заболяване, което би могло да налага необходимостта
от задължително лечение. Предлага да бъде назначена съдебно-психиатрична
експертиза, която да се проведе в амбулаторна форма.
Съдът,
в съдебно заседание, след като изслуша мнението на психиатъра, на лицето и
неговия процесуален представител, на представителя на ШРП и като съобрази
материалите по делото и събраните гласни доказателства, установи, че в
настоящия случай по отношение на лицето И.Ф.О. са налице
обстоятелствата, визирани в разпоредбата чл. 155 от ЗЗ, а именно, че лицето вероятно страда от психично заболяване,
поради което би могло да извърши деяние, представляващо опасност за близките
му, за околните, за обществото или застрашаващо сериозно здравето му, поради
което на основание чл. 159,
ал. 1 от ЗЗ назначи съдебно - психиатрична
експертиза, като определи абмулаторна
форма на провеждането ѝ.
ШРС, след преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира
постъпилото от страна на ШРП искане за неоснователно, поради следните
съображения:
По делото е
установено, че освидетелстваното лице И.Ф.О. не е било лекувано до настоящия
момент в психиатрично заведение, като за първи път постъпва в психиатрично
заведение по повод изготвяне на назначената съдебно-психиатрична експертиза,
като липсват сведения за сериозни соматични заболявания, претърпяни
черепно-мозъчни травми или припадъци от някакво естество. Същият е на 36 години,
с незавършено средното си образование, учил до 10 клас, като поради поведенчески
отклонения направил безуспешен опит да продължи обучението си като частен
ученик. Трудовото му функциониране било проблемно, като работел в
гр. София и гр. Варна във фирми за вътрешно обзавеждане, но от 5-6 години бил
трайно безработен. В последните години О. бил със сериозни проблеми в
социалното функциониране с чести дезадаптивни прояви – без трудови ангажименти,
нямал доходи, живеел сам с финансовата подкрепа на майка му, с която не
поддържал близки отношения, както и нямал изградени трайни приятелства. Също
така имал конфликти със съседите си, което налагало намеса на органите на реда.
От
заключението на представената по делото съдебно-психиатрична експертиза,
поддържана от вещото лице в съдебно заседание и приета от съда е видно, че И.О.
страда от шизотипно разстройство,
представляващо психично заболяване в широкия смисъл на думата. Това
разстройство се характеризира с ексцентрично поведение и аномалии при мисленето
и афекта, наподобяващи тези при шизофрения, но на нито един стадий от
развитието на разстройството не възникват истински, характерни и типични
шизофренни нарушения. Разстройството е с хроничен ход и флуктуираща
интензивност, като няма ясно изразено начало, а развитието и протичането му
обикновено са като тези на едно личностово разстройство. Експерта сочи също, че
основанията за диагностицирането на шизотипно разстройство при освидетелствания
О. са следните: странност, ексцентричност, отсъствие на близки отношения,
своеобразен стил на говорене с неясни и необичайни модели, необясними емоции
или ограничени и неподходящи емоционални реакции, отсъствие на инсайт за
формиране на взаимоотношенията или влиянието на собственото поведение върху
другите, погрешно тълкуване на мотиви и поведение на околните и изграждане на
значително недоверие към тях, своеобразни говорни маниери, особен начин на
обличане, данни за кратки психотични епизоди с налудности и халюцинации, като
освидетелствания все пак съумява да осъзнае разликата между собствените си
особени идеи и реалността. Според заключението на експерта психичното състоянието
на лицето към настоящия момент, при отсъствието на активни болестни феномени, в
смисъла на налудни интерпретации и възприятно – представни разстройства, крие
нисък риск от извършване на психотично мотивирано деяние, представляващо
опасност за близките му, за околните, за обществото или застрашаващо сериозно
здравето му. Също така експерта заключава, че актуалното психично състояние на
освидетелстваното лице О. не налага прилагане на задължителни лечебни мерки по
Закона за здравето, като с оглед на установените особености в психичния му
живот и личностовото функциониране, лечение би могло да се проведе, но със
съгласие на лицето.
Предвид гореизложеното и с оглед на заключението на
изготвената съдебно- психиатрична експертиза, съдът намира, че в конкретния
случай не са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 155 от ЗЗ,
обуславящи необходимостта от задължително настаняване на лицето И.Ф.О., ЕГН **********
на лечение по Закона за здравето.
Поради изложеното и на основание чл.
162, ал. 1 и сл. от ЗЗ, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Районна прокуратура - Шумен за настаняване на
лицето И.Ф.О., ЕГН **********,*** на задължително
лечение в лечебно заведение - ДПБ - с. Царев брод, обл. Шумен.
Решението може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок
от днес пред Шуменския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :