№ 3
гр. Търговище, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря СТАНКА Б. ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20213500500266 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 444 от 11.10.2021 г., постановено по гр. д. № 410/2021 година
по описа на Районен съд - Търговище, поправено с Решение № № 512 от
08.11.2021 г., съдът е прекратил брака между Б. ИСМ. СЮЛ., с ЕГН
********** от гр. Д, ул.„Шуменско шосе“ № 54 и ДЖ. С. СЮЛ., с ЕГН
********** от с.Б. общ. О ул. „В“ № 2, сключен с акт за граждански брак №
0144/11.08.2013 год. на община Д, като ДЪЛБОКО и НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН ,на осн. чл.49,ал.1 от СК; обявил е, че ВИНА за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака има съпруга Б. ИСМ. СЮЛ., с ЕГН
**********; предоставил е упражняването на родителските права по
отношение на децата Б Б.И., ЕГН ********** и Н. Б.И., ЕГН ********** на
майката ДЖ. С. СЮЛ., с ЕГН ********** от с.Б. общ. О ул. „В“ № 2, като е
определил местоживеенето на децата при нея; определил е режим на лични
отношения на бащата с децата като бащата Б. ИСМ. СЮЛ., с ЕГН **********
ще има право да вижда и взима децата Б Б.И., ЕГН ********** и Н. Б.И., ЕГН
********** всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 часа в
събота до 18:00 часа в неделя, с преспиване, след което ще ги връща на
майката; един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен
1
отпуск на майката; всяка четна година по време на Коледните празници, а
всяка нечетна година по време на Новогодишните празници, както и по два
дни по време на религиозните празници (два дни при единия родител и два
дни при другия), както и за личните празници на бащата. Присъдени са такси
и разноски в производството.
Срещу така описаното решение в частта му за вината, за упражняване на
родителските права по отношение на децата и за режима на лични контакти с
тях е постъпила въззивна жалба от Б. ИСМ. СЮЛ., ЕГН **********, с
постоянен адрес град Д, община Д, област Силистра, ул. „ Шуменско шосе“ №
6. чрез адвокат К.С. - АК Русе, със служебен адрес град К, община К, област
Р, пл. В № 3 , ет. 1, ст. 11, в която се излага следното:
Счита, че решението на съда е неправилно и необосновано в частта относно
вината. Съдът неправилно е приел че причина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака има само ищеца. Видно от представената
заповед за защита от домашно насилие същата е издадена след като ищеца е
депозирал исковата молба в деловодството на PC Д. След издаването на
заповедта ответницата е провокирала ищеца да дойде в дома й и да види
децата и е сигнализирала органите на МВР, че е нарушил издадената заповед.
Твърди се още, че решението е необосновано тъй като при постановяването
му съдът се е ръководил единствено и само от свидетелските показания
дадени от св. А - баща на ответницата.
Счита, че решението е неправилно и в частта, в която съдът е определил
упражняването на родителските права да бъдат предоставени на майката, а на
ищеца е определен режим на лични контакти, който е ограничен. В
социалните доклади се установява, че ищеца притежава необходимите
родителските качества да упражнява родителските права, независимо че
децата са момичета. През годините от раждането до настоящия момент децата
са отглеждани при бащата при нормални условия на живот с помощта на
неговите родители.
Според въззивника, решението е неправилно и в частта относно режима на
лични контакти, тъй като съдът не се е съобразил с отдалечеността на
населените места.
Предвид тези основни съображения въззивникът моли за отмяна на
постановеното решение в обжалваните му части като съдът приеме, че
2
ищецът няма вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на
брака. Моли да се уважи иска за предоставяне упражняването на
родителските права на бащата, а на майката да бъде определен съответния
режим на лични контакти.
В условия на евентуалност моли за разширен режим на свиждане.
По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от ДЖ. С. СЮЛ.
постоянен адрес село Б община О ул. „В” № 2, в който се акцентира на
следното:
Съдът е направил в мотивите към решението си задълбочен анализ на
събраните по делото доказателства и е направил обосновани изводи.
Правилно е кредитирал показанията на свидетеля - баща й С. А, тъй като
същите се подкрепят от останалите доказателства по делото.
Неоснователна е жалбата и в частта относно упражняване на родителските
права спрямо двете малолетни деца Б и Н., включително и в частта относно
определения режим на лични контакти на бащата с децата. Не отговаря на
истината изложеното в жалбата, че като студентка не е била ангажирана
непосредствено в отглеждането на децата. Действително е била студентка, но
задочно обучение, а не редовно. Твърди се още, че неоснователна е
претенцията в жалбата за по-разширен режим на контакти на бащата с децата.
С оглед поведението на бащата спрямо майката, агресивния му характер,
което изключително негативно се е отразило върху психиката и възприятията
на децата, счита, че режимът на лични контакти на бащата с децата,
определен с решението на съда, е прекалено разширен. Отделно изтъква и
факта, че в четвъртък и петък децата допълнително се обучават от
определено лице с учителско образование, поради което не е възможно
същите да бъдат вземани от бащата още в петък. В тази връзка прилага
писмени доказателства.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение.
В съдебно заседание въззивникът лично и чрез адвокат С. поддържа
въззивната жалба и моли съда да я уважи. Постъпила е писмена защита.
В съдебно заседание въззиваемата страна лично и чрез адвокат С. Г.
оспорва въззивната жалба. Моли решението на ТРС да бъде потвърдено
изцяло.
Съдът, след като извърши проверка съгласно изискванията на чл. 262 от
3
ГПК, констатира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна
и се явява допустима.
Настоящото производство е образувано по молба на Б. ИСМ. СЮЛ. с
правно основание в разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от СК – развод по исков ред.
В постъпилата искова молба, подадена от Б.С., същият излага обстоятелства
за настъпило неразбирателство между съпрузите, поради което желае
прекратяването на сключения между страните граждански брак по вина на
ответницата. Последната също желае прекратяване на брака, но по вина на
съпруга. Спорните моменти в настоящото производство касаят вината за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака и най-вече последиците,
свързани с прекратяване на брака – местоживеене на родените от брака деца,
упражняването на родителските права по отношение на тях, режим за лични
контакти с децата.
По фактите съдът съобрази следното:
Страните са съпрузи от август 2013 година. От брака си имат две деца,
момиченца, родени през 2014 и 2015 година. Семейството е живяло в гр. Д. В
този град живеят и родителите на Б.. Същите имат магазин в града за
продажба на строителни материали. Родителите на Д. от 20 години работят в
Б.. Вече са пенсионери и са се завърнали в България. Живеят в с. Б. община О.
Семейството е било подпомагано и от двете страни. Не е изпитвало
материални затруднения. Доколкото Д. не е от град Д, тя е следвало да
изгради живота си в Д, заобиколена от родителите и роднините на Б..
Не се спори, че първоначално страните са живели в мир и разбирателство и
са се радвали на своите деца. Задоволяване на материалните нужди на
семейството се е осъществявало основно в резултат на дейността на съпруга,
който работи в семейната фирма на баща си. Д. също е била назначена в тази
фирма, основно с оглед на нейния осигурителен статус. Но също е помагала в
известна степен с документацията. През този период, освен да се грижи за
децата, Д. се е обучавала и във ВУЗ.
Въпреки подробно запознаване с приложените по делото доказателства,
съдът не може да стигне до извод за конкретните причини, които са довели до
отчуждаване между съпрузите и началото и ескалирането на тяхното
неразбирателство. Независимо от това – безспорно е, че бракът им е бил
дълбоко и непоправимо разстроен като в тази част първоинстанционното
4
решение е вече в сила.
На 02.10.2020 година ответницата, заедно с децата, е напуснала семейното
жилище в гр. Д и оттогава тя се е установила и живее в дома на родителите си
в с. Б. община О. На 21.10.2020 година Б. подава настоящата искова молба за
развод. На 07.11.2020 година Д. подава отговор по исковата молба. На
27.11.2020 година подава и молба до РАЙОНЕН СЪД – О за защита от
домашно насилие, която е уважена с влязъл в сила съдебен акт. Спрямо нея са
предприети няколко мерки за защита от домашно насилие. В производството
по ЗЗДН съдът е приел, че Б. е извършил домашно насилие спрямо Д.. Съдът
излага тези факти поради наведените от въззивника доводи, че
производството за защита по ЗЗДН е образувано от Д. за целите и нуждите на
бракоразводния процес, който довод съдът ще обсъди по-долу.
Относно вината за брачното разстройство съдът съобрази следното:
Бракът се основава на определени морални принципи, базирани на
виждането за необходимост от взаимно разбирателство, подкрепа и обща цел
за благополучие на семейството. Б. е считал, че като глава на семейството
ролята на Д. е основно в грижа за дома и децата. Неслучайно още в началото
на исковата си молба той заявява, че той осигурява материално семейството,
докато Д., след като стои вкъщи, трябва да приготвя домашна храна и да се
грижи за децата. Такова разпределение на семейните задължения е
традиционно за повечето общества, но извън него, съпрузите трябва да са
равнопоставени личности като всеки се чувства удовлетворен в това, което
прави. Д.н набляга на образованието си. Няма данни да е срещала спънки за
това от своя съпруг, но последният определено не съобразява това, че тя
изпълнява едновременно задължения като домакиня, майка и обучаващ се във
ВУЗ.
Вина за брачното разстройство имат и двете страни. Б. е посягал на
съпругата си; същата е имала телесни увреждания в резултат на установени
актове на домашно насилие спрямо нея. Вината на Д.н е в напускане на
семейното жилище преди семейството да е опитало стабилизиране на брака
чрез всички възможни средства, включително и семейно консултиране.
Относно предоставяне на родителските права след развода:
По въпроса за критериите, които съдът е длъжен да съблюдава при
разрешаване на въпроса относно упражняването на родителските права върху
5
родените от брак или фактическо съжителство деца, е налице задължителна
практика, намерила израз в ППВС № 1/1974 г., според което следва да се
извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на
многопосочен комплекс от обстоятелства при решаване на спора.
Единственият критерий при определяне мерките относно упражняването на
родителските права са интересите на децата, които включват материалното,
духовно и социално обезпечаване на детето, обусловено от родителските и
възпитателски качества на родителите, от техните възможности да изградят
ценността система на детето, да му предоставят добра материална и социална
база за развитие, да го развият като всестранна личност с трудови навици и
нравствени добродетели и го подготвят за живота като добър гражданин.
Децата имат интерес родителските права да бъдат възложени на този родител,
който с оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по-способен да
полага адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и
изграждане като личности. Възрастта на децата също има значение. Когато тя
е твърде ниска, те имат нужда от ежедневна майчина грижа и ласка. Най-
важното сред личните качества на родителя е да признава и зачита интереса
на децата да имат пълноценни отношения с другия родител.
Двете деца са момиченца на 7 и 6 години. Те никога не са се отделяли от
майка си и от октомври 2020 година живеят с нея в с. Б. община О. Несъмнено
не им е било лесно да се приспособят в тази нова за тях среда и без баща им,
но са привикнали вече с новата среда – с новото населено място, с новата
детска градина и с баба си и дядо си по майчина линия.
От момента на раждането си децата не са се откъсвали от майка си. През
последните 7 години нейното основно занятие е било да се грижи за тях,
което е съчетавала и с повишаването на образованието и квалификацията си.
В съдебно заседание процесуалния представител на бащата акцентира, че
майката няма нужните качества да отглежда или възпитава децата, защото е
подала молба в съда за защита от домашно насилие с цел това да бъде
аргумент в бракоразводния процес. Отделно се набляга на здравния статус на
майката /в исковата молба се сочи, че зрението й е намалено на 10%/, че не
може да им реже ноктите; да ги вози лично тя с автомобил; твърди се, че
майката има лошо отношение към децата, особено към по-голямата си
дъщеря. Ищецът смята, че майката препятства възможността бащата да се
вижда с децата.
6
Съдът, изхождайки от събраните по делото доказателства, с оглед
наведените във въззивната жалба и писмената защита възражения, приема, че
майката се явява по-пригодният родител, който всекидневно може не само да
полага грижи за децата от битово естество, но и да ги направлява в тяхното
бъдещо развитие.
Майката е млада, високо образована и несъмнено възможността й да
реализира своите знания чрез подходяща трудова позиция и съответно
адекватно заплащане, е реална. Бащата, макар е да е готов да полага
самостоятелни грижи за децата, няма такава подготвеност за това, каквато
има майката. Той е осигурявал финансово семейството, като същото е
разполагало с добър стандарт за живот, но ежедневните грижи за децата са
били на майката.
Майката е отговорен родител, има родителски умения, отношение към
децата, навици и способности, даващи й възможност да осъзнава базовите и
дългосрочните им нужди. Тя е родителят, който е подготвен да реагира
спрямо здравословните, образователни, социални и житейски нужди на
децата. Майката поставя благото и нуждите на децата пред своите, което
свидетелства за моралните й качества като родител. Притежава нагласите и
нужните знания да отглежда и възпитава децата си. Отделно от това,
притежава и необходимите социални и битови условия, за да отглежда децата
и има топла емоционална връзка с тях. Твърденията на бащата, че майката се
отнася лошо към по-голямата си дъщеря и веднъж дори я била ритнала с крак,
не се потвърждават. Налице са многобройни данни по делото, че децата
посещават чисти и спретнати детската градина; при данни за заболяване на
децата майката реагира веднага и се свързва с техния личен лекар. Децата
посещават и частни уроци, за да отговаря обучението им на съвременните
стандарти за това.
По делото няма данни майката да страда от такова заболяване, което да не
й дава възможност да се грижи адекватно за децата. Бащата твърди, че
майката страда от катаракта и това я ограничава в необходимите действия по
обгрижване на детето. Доказателства за такова заболяване на майката няма.
Но дори и майката да има замъглено зрение поради посочените причини,
съвременната офталмология предлага методи и медицински интервенции за
възстановяване на зрението.
7
Що се отнася до довода, че майката е образувала производството по ЗЗДН,
за да го ползва за целите на бракоразводния процес, съдът приема следното:
Настоящият състав няма как да приеме, при липса на доказателства, че
майката умишлено, без да има спрямо нея осъществен акт за домашно
насилие от бащата, е подала молби по Закона за защита от домашно насилие.
Напротив, налице е влязло в сила съдебно решение, с което молбата на
майката е уважена. Всеки човек сам решава дали и как да защитава правата
си. Не е налице злоупотреба с права от страна на Д., а реализиране на правата
й по закон.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че
упражняването на родителските права върху децата следва да се предостави
на майката като местоживеенето им следва да се определи при нея.
Относно издръжката на двете деца, съдът като съобрази релевантните
обстоятелства относно възрастта, нуждите на децата, възможностите на
родителите, както и нормативно определения минимум по чл. 142, ал. 2 от
СК, който към момента е 162,50 лв. месечно за дете съобразно MP3, която
съгласно ПМС № 331 от 26 ноември 2020 г. за определяне размера на
минималната работна заплата за страната е 650 лв., приема следното: Бащата
реализира доходи над средния за страната размер, няма други алиментни
задължения и няма пречки да заплаща издръжка на непълнолетните си децата
в размер, съобразно реалните им нужди. Относно доходите на майката следва
да се приеме, че към настоящия момент същата е безработна, но разполага с
имущество, от което може да реализира приходи. Предвид установените
възможности на родителите и обстоятелството, че бащата реализира по-
високи доходи от майката, съдът приема, че месечната издръжка на всяко
едно дете, които са на приблизително една и съща възраст, следва да се
определи на 380 лева, от която бащата следва да заплаща 200 лева, а
останалата част - да се поеме от майката, която ще осигурява на децата и
необходимите битови условия и постоянни грижи. Бащата не спори относно
размера на присъдената издръжка, но доколкото същият обжалва решението в
частта му за предоставяне на родителските права, съдът излага и аргументи в
тази част, защото издръжката се дължи от лицето, комуто не са възложени
родителските права.
Относно режима на лични контакти с децата:
8
Съдебната практика в сходни случаи се е ориентирала към един стандартен
режим за лични контакти на бащата с децата, който е приложим и в
настоящия случай. Разстоянието между град Д и с. Б. община О е около 125
км. ч. и се изминава с лек автомобил, какъвто ищецът със сигурност ползва,
за време около 2 часа, което няма да натовари физически и психически нито
бащата, нито децата. Бащата Б. ИСМ. СЮЛ. ще има право да вижда и взима
децата Б Б.И. и Н. Б.И. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00
часа в събота до 18:00 часа в неделя, с преспиване, след което ще ги връща на
майката; един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен
отпуск на майката; всяка четна година по време на Коледните празници, а
всяка нечетна година по време на Новогодишните празници, както и по два
дни по време на религиозните празници (два дни при единия родител и два
дни при другия), както и за личните празници на бащата.
В обобщение съдът приема, че решението на Районен съд – Търговище
следва да се отмени единствено само в частта му за вината като в тая част се
постанови, че вина за развода имат и двамата съпрузи. В останалата част
решението следва да се потвърди.
По разноските: на въззиваемата страна следва да се присъдят направените
по делото разноски в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 271 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 444 от 11.10.2021 г., постановено по гр. д. №
410/2021 година по описа на Районен съд - Търговище, поправено с Решение
№ № 512 от 08.11.2021 г., само в частта му, в която съдът е обявил, че
ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпруга Б.
ИСМ. СЮЛ. , като вместо това постановява:
ОБЯВЯВА, че ВИНА за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
имат и двамата съпрузи.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 444 от 11.10.2021 г., постановено по гр. д. №
410/2021 година по описа на Районен съд - Търговище, поправено с Решение
№ № 512 от 08.11.2021 г., в останалите му обжалвани части.
9
ОСЪЖДА Б. ИСМ. СЮЛ., с ЕГН ********** от гр. Д, ул.„Шуменско
шосе“ № 54 да заплати на ДЖ. С. СЮЛ., с ЕГН ********** от с.Б. общ. О ул.
„В“ № 2, направените разноски за въззивната инстанция в размер на 400
/четиристотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в частта му за местоживеене
на родените от брака деца, упражняването на родителските права по
отношение на тях и режима за лични контакти с децата в месечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС-София само при условията на чл.280
и чл.281 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10