№ 71650
гр. София, 03.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Частно гражданско
дело № 20251110122973 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Подадено е заявление с вх. № 139560 от 17.04.2025г., подадено от „С*** за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. Г. И..
Заявителят е поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
длъжника за непогасени парични вземания по договор за паричен заем № 940209 от
04.10.2023г. за главница, възнаградителна и мораторна лихва, сред които и вземане за
неустойка в случай на непредставяне на обезпечение по кредита в размер на 779,64 лв. за
периода от 04.10.2023г. до 01.05.2024г., вземане за неустойка за забава в размер на 375 лв.,
начислена еднократно на 01.03.2024г. при забава в плащането.
При извършена проверка за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК
и отсъствие на пречки по чл. 411, ал. 2, т. 2 – т. 5, вкл. ГПК, за които съдът следи служебно,
се констатира следното:
В клаузата на чл. 5.2 от договора за кредит е уговорено, че заемателят се задължава да
предостави обезпечение по начина и реда, посочен в уговорката, в тридневен срок от
сключване на договора, като в случай на неизпълнение на това задължение дължи неустойка
в размер на 1086,66 лв. (чл. 11.1 от договора), която ще се заплаща разсрочено съгласно
приложимия към договора погасителен план, като се установява, че същата е изначално
включена в размера на дължимите вноски съгласно Приложение 1 от договора.
Съдът приема, че е недопустимо при неизпълнение на задължение за даване на
обезпечение да се уговаря неустойка, защото една от функциите на неустойката
(обезпечителната) е да мотивира към изпълнение на дължимия по договора резултат.
Дължимият по договора резултат не е даването на обезпечение, като последното е само
гаранция за постигане на резултата. В случая така предвидената неустойка има за цел да
принуди длъжника да даде обезпечение, а не да изпълни поетите с договора задължения,
които да удовлетворят конкретния кредиторов интерес. Налице е противоречие на
1
неустойката с добрите нрави, което е налице още при сключване на договора – чл. 26, ал. 1
ЗЗД, ТР № 1/2009г. на ОСТК на ВКС. Санкцията за недадено обещано обезпечение е
предсрочна изискуемост на кредита, а не натоварване на длъжника с допълнителни парични
задължения – арг. чл. 71 ЗЗД. Поради това неустойка за непредоставяне на обезпечение не се
дължи и в тази част заявлението следва да се отхвърли на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Съдът приема, че клаузата на чл. 6.2 и т. 6 от Тарифата на таксите за допълнителни
услуги, която предвижда при забава в плащането да се дължат разходи за събиране на
просрочено вземане в размер на 25 % от стойността на кредита за неравноправна, защото по
същество установява събирането на такси във връзка с управление на кредита, което е
недопустимо съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, а отделно от това не е ясно за какви и колко
конкретни действия е начислявана претендираната сума, нито размерът й е съобразен с
конкретно извършеното, което пък е в противоречие с чл. 10а, ал. 3 ЗПК. Поради това по
отношение на това вземане заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да се
отхвърли на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.
Заявлението следва да се отхвърли и по отношение на претендираното вземане за
мораторна лихва за разликата над сумата от 134,53 лв. до пълния заявен размер от 231,79
лв., в която част надхвърля размера на законната лихва, която за периода от 01.12.2023г. до
01.10.2024г., изчислена от падежа на главницата по всяка отделна вноска до крайния момент
на периода, възлиза на 134,53 лв., т.е. почти два пъти по-малко от претенцията на кредитора.
Следователно очевидно е, че претендираната от заявителя сума не е законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. По този начин претенцията за разликата съдът
намира да е в явно противоречие с императивната разпоредба на чл. 33 ЗПК, поради което и
за нея не следва да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение на
основание чл. 411, ал. 1, т. 2 ГПК.
По тези съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 139560 от 17.04.2025г., подадено от „С***, ЕИК ** за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. Г. И.,
ЕГН **********, в частта по отношение на претендираните вземания по договор за паричен
заем № 940209 от 04.10.2023г. за сумата в размер на 779,64 лв., представляващо неустойка
по чл. 11.1 от договора, дължима при непредставяне на обезпечение по същия за периода от
04.10.2023г. до 01.05.2024г., сумата в размер на 375 лв., представляваща неустойка при
забава в плащането, начислена еднократно на 01.03.2024г., на основание чл. 6.2 от договора
вр. т. 6 от Тарифата на таксите за допълнителни услуги и за разликата над сумата от 134,53
лв. до пълния заявен размер от 231,79 лв., представляваща мораторна лихва.
Разпореждането може да се обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен
2
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3