Р Е Ш Е Н И Е
Номер 10.11.2021 г. град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско
отделение
На 11.10.
2021 г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: Даниела Калчева
изслуша докладваното от съдията ХРИСТОВ
т.дело № 191 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата
молба се посочва, че от Препис-извлечение от акт за смърт от 27.01.2017г., издаден от О.С. въз основа на акт за смърт №1 от
05.01.2017г., съставен в гр. С., е
видно, че Н.Р. Т. е починал на 31.12.2016г.,
както и че от приложеното Удостоверение за наследници с изх. №2560 от 02.05.2017г., издадено от Община С.З., е видно, че ищецът Р.Т.Р. е
наследник по закон и баща на починалия Н.Р. Т..
Посочва се, че ищецът и починалият му
първороден син са били изключително близки и двамата са били много привързани
един към друг. Скръбта на ищеца Р.Р. е неизмерима и му причинява неимоверни страдания. Ищецът
много трудно преживява загубата на един от най-близките си хора. Преди
трагичния инцидент ищецът всекидневно е
общувал със своя син, заедно са споделяли всички радостни и тежки моменти в
семейството. Бащата е давал ценни житейски съвети на сина си и се е стараел да го възпита като положителна и отговорна личност.
Връзката между ищеца и неговия син Н. Т. била изключително силна и внезапната
смърт на последния се е отразила изключително негативно на психиката на ищеца Р.Р.. Същият е претърпял и
търпи и към момента негативни преживявания, психически дискомфорт,
страдания и мъка от загубата на толкова близък за него човек. Това е
нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство.
Ищецът е бил много близък със своя първороден син, съществувала е особена
връзка на привързаност в семейството, грижили се един за друг и много се
подкрепяли. Поради посочените причини, напълно разбираемо е, че ищецът Р.Т.Р. все още страда от загубата на своя син. Тя
нарушила обичайния му начин на живот.
Твърди се, че ищецът не е получавал
каквото и да било обезщетение във връзка с процесния
инцидент нито от ответника, нито от делинквента, за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
В исковата молба се посочва, че на 31.12.2016г. около
13:20 часа по път III-554, в землището на гр. С., в посока към гр. Г. при дневна светлина,
снеговалеж и по заснежен хоризонтален прав асфалтов
участък от платно за двупосочно движение, със скорост около 54 км/ч се движил
л.а. „Ф.С.“, с per.
№ СТ ***
ВК, управляван от водача Е.Н. Т., с ЕГН: **********. В автомобила пътували и К.П.К.
(на задната дясна седалка) и Н.Р. Т. (на предната дясна седалка). При км.55+600
л.а. „Ф.С.“ загубил напречна устойчивост, излязъл от контрола на водача и със
странично плъзгане навлязъл в лентата за насрещно движение в момент, когато по
нея приближавал движещият се в посока към гр. С. със скорост около 70.8 км/ч
т.а. - влекач марка „М.Б.“, модел „****“, с per. № ****, с прикачено към него полуремарке марка „****“, модел „СА“, с per. № ****, управляван от турския гражданин С.Т..
При така създалата се ситуация възникнал удар между двете МПС в лентата за
движение на товарния автомобил, като дясната странична част на л.а. „Ф.“ контактувала
с предна лява челна и лява странична част на т.а. „М.Б.“ с прикачено към него полуремарке. От техническа гледна точка причина за
възникване на процесното ПТП от 31.12.2016г. е
неконтролируемото движение на л.а. „Ф.С.“, с per. № СТ *** ВК, изразяващо се в загуба на
напречната му устойчивост и навлизането му в лентата за насрещно движение в
момент, когато в участъка е имало насрещно движение на автомобили. Вследствие
на произшествието водачът на лекия автомобил Е.Н. Т. е получил телесни
увреждания, а пътуващите в автомобила К.П.К. и Н.Р. Т. - син на ищеца, са починали.
Ищецът посочва, че от съставения във
връзка с инцидента Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и от
представената справка в електронния сайт на Гаранционен фонд е видно, че към
датата на ПТП за л.а. „Ф.С.“, с peг. № СТ *** ВК,
управляван от виновния водач Е.Н. Т., е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „З.Д.Е.“ АД по застрахователна
полица № BG/07/***, валидна от
13.12.2016г. до 12.12.2017г. (прекратена на
27.03.2017г.).
Сочи се, че за станалото ПТП са
образувани пр.пр. №14/2017г. по описа на ОП - Х. и ДП
№532/2016г. по описа на РУ на МВР - Х.. За извършеното деяние виновният водач Е.Н.
Т. е предаден на съд, като е образувано НОХД №674/2019г. по описа на ОС - Х..
Производството се развило по реда на Глава
двадесет и седма от НПК, и по-конкретно - чл.371, т.2 от НПК - съкратено
съдебно следствие, при което подсъдимият признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С
Присъда №16 от 19.06.2020г., постановена по НОХД
№674/2019г. по описа на ОС - Х.,
която обаче все още не е влязла в сила,
подсъдимият Е. Т. е признат за виновен в това, че на 31.12.2016г., в землището на гр. С., обл. Х.,
на път III-554, км.55+600, при
управление на МПС - л.а. „Ф.С.“, с per. № СТ *** ВК, нарушил правилата за движение, посочени в
чл.20, ал,2, изр.1 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие“, и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице, а
именно смъртта на две лица - К.П.К. и Н.Р. Т., поради което на основание
чл.343, ал.З, б. „б“, предл.1, вр.
с чл.342, ал.1 и чл.54, вр. с чл.58а, ал.1 от НК,
подсъдимият бе осъден на пет години „Лишаване от свобода“. На основание
чл.343г, вр. с чл.343, ал.З, б. „б“, предл.1, вр. с чл.342, ал.1, вр. с чл.37, ал.1, т.7
от НК подсъдимият Е. Т. е лишен и от право да управлява МПС за срок от осем
години, считано от влизане на присъдата в сила.
Сочи се, че присъдата не е влязла
в сила, но е обжалвана единствено относно размера на наложеното наказание.
В исковата молба се посочва, че от изготвените по
досъдебното производство автотехнически експертизи се
установява по безспорен и непротиворечив начин, че при процесното
ПТП водачът на л.а. „Ф.С.“ се е движил с несъобразена с конкретната пътна
обстановка скорост и е имал техническа възможност да възприеме характерните
признаци за вида и състоянието на участъка от път III-554, при км.55+600
(хоризонтален и вертикален профил на пътния участък и състоянието на пътната
настилка) и да предотврати настъпването на произшествието, като съобрази
действията си с тях и запази контрол върху управлението на автомобила. От друга
страна, от експертизите се установява също така, че водачът на т.а. „М.“ с
прикачено полуремарке е нямал техническа възможност
да предотврати настъпването на произшествието чрез предприемане на своевременно
аварийно спиране.
Сочи се, че от Протокол за
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта №85/11.01.2017г. е видно, че в
изследваните проби кръв на водача на л.а. „Ф.“ не се доказва наличието на
алкохол или други упойващи вещества. Съгласно Протокол за химическа експертиза
за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина № А-5/05.01.2017г. не се
установява наличието на алкохол и в изследваните проби кръв, взети от починалия
Н.Р. Т..
Твърди се, че от изготвената в хода
на досъдебното производство Съдебно-медицинска експертиза на труп №243/2016г.
се установява, че Н.Р. Т. е получил следните травматични увреждания: Черепно-мозъчна травма - кръвонасядане
на меките обвивки на черепа; охлузвания по лицето; травматичен субарахноидален кръвоизлив; оток на мозъка. Гръдна травма - счупване на ребра от двете страни на
гръдната клетка; контузия на белите дробове; разкъсване на диафрагмите. Коремна травма - разкъсване на слезката;
разкъсване на черния дроб; контузия на консулите на двата бъбрека; контузия на
дръжката на червата; кръвоизлив в коремната кухина. Травматична ампутация на десния крак на
ниво подбедрица. Според специалиста по съдебна
медицина причината за смъртта на Н.Р. Т. е съчетана травма, несъвместима с
живота, която е причинила смъртта за минути. В експертизата се твърди, че
установените увреждания са причинени по механизъм на действие от твърд тъп
предмет и могат да се получат при автомобилна травма, по начина и при
обстоятелствата, установени по досъдебното производство. В допълнение към
горното се сочи, че от изготвената по досъдебното производство комплексна
съдебномедицинска, автотехническа и трасологична експертиза е видно, че телесните увреждания,
получени от Н.Р. Т., намирал се в купето на л.а. „Ф.С.“, с per. № СТ *** ВК, са в
причинно-следствена връзка със станалото ПТП на 31.12.2016г.
Ищецът сочи, че предвид изискванията
на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ, същият е отправил до ответното дружество писмена
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди с
писмо, изпратено на 02.06.2017г., получено на 05.06.2017г. (видно от Известие
за доставяне № ИД PS 6000 012DFS А). По молбата на
ищеца е образувана Щета №********** от 05.06.2017г. След проведена между
страните кореспонденция „З.Д.Е.“ АД е изисквало представяне на допълнителни
документи, които са били изпращани на ответника. Въпреки това, обаче,
застрахователят не е изпратил в законоустановения
срок отговор дали приема или отказва да изплати на ищеца застрахователно обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от смъртта на сина му.
Посочва се, че предвид това, че до датата на депозиране на
исковата молба в съда застрахователят не се е произнесъл окончателно по
претенцията на ищеца, и предвид факта, че към датата на подаване на исковата
молба в съда ищецът не е получавал
каквото и да било обезщетение за претърпените от него вреди в резултат на
настъпилото ПТП на 31.12.2016г., при което е загинал
неговият син Н.Р. Т., за ищеца е налице правен интерес от завеждане на
настоящия иск за репариране на причинените му неимуществени вреди, вследствие
на непозволено увреждане по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, против ответното застрахователно дружество, отговорно за
възстановяване на вредите, причинени от застрахования.
Сочи се, че безспорно се
установява, че вследствие на противоправното си
поведение, водачът Е.Н. Т. е причинил на ищеца вреда - изгубил е
много близък човек - своя първороден син,
като инцидентът
е белязал завинаги живота на ищеца, лишавайки го от обичта, уважението,
подкрепата и помощта на неговия син Н. Т..
В исковата молба се посочва, че безспорно, претендираните от ищеца неимуществени вреди - душевни болки
и страдания, са в пряка и непосредствена причинна връзка с ПТП от 31.12.2016г.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно
принципа на справедливостта. На първо място, в съответствие с този принцип,
справедливото обезщетяване на неимуществените вреди изисква да се определи
точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите морални вреди, които
са претърпени, търпими понастоящем и за в бъдеще. Размерът на иска зависи
винаги от действителните вреди, които във всеки конкретен случай се установяват
като се вземат предвид характерът на деянието, степента на увреждане, степента
на вината, последиците от деянието и всички други индивидуализиращи
обстоятелства. От друга страна, в законовия критерий за обезщетяване на
неимуществените вреди „по справедливост“ винаги намира отражение обществената
оценка за значението на засегнатите неимуществени ценности. Обезщетението се
дължи за конкретни и доказани морални болки и страдания, претърпени от ищеца.
Предвид
изложеното по-горе, ищецът счита, че претендираното от Р.Т.Р.
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило
на 31.12.2016г., при което е починал неговият син Н.Р. Т., е справедливо, като
се имат предвид преживените от ищеца болки и страдания от внезапната и нелепа
загуба на толкова близък за него човек, за чието отглеждане, възпитание и
оформяне като личност бащата е полагал грижи от самото раждане на сина си. От
друга страна, ищецът страда и от това, че
няма да може да се радва на обичта, уважението, подкрепата и грижите от страна
на починалия Н. Т., на които е щял да разчита в старините си. Претендираният размер на обезщетението е справедлив и с
оглед на трайната съдебна практика по подобни казуси, поради което считам, че
предявеният иск следва да бъде уважен изцяло. На основание чл.429, ал.З от КЗ, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът следва да заплати и
дължимата законна лихва върху претендираното
обезщетение, считано от датата на предявяване на писмена застрахователна
претенция от увреденото лице - 05.06.2017г., до окончателното
изплащане на сумата.
С оглед
на гореизложеното, моли съдът да постанови
решение, с което да осъди „З.Д.Е.“ АД,
с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., *****, представлявано от
представителите Д.С.Д., Р.Т.Б., П.В.А., Й.Ц.Ц. и Е.С.И.,
да заплати на Р.Т.Р., с
ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, в качеството му на баща на Н.Р. Т., с ЕГН: **********,
б.ж. на гр. С.З., сумата от 200 000 лв. (двеста хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на
31.12.2016г., при което е починал неговият първороден син Н.Р. Т., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 05.06.2017г. - датата на предявяване
на писмена застрахователна претенция от увреденото лице, до окончателното
изплащане на сумата.
Претендира направените съдебни и деловодни
разноски, както и възнаграждението за един адвокат.
Моли присъдените на ищеца суми да бъдат
изплатени по служебна банкова сметка ***.39 от Закона за адвокатурата в „Р./“
ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр адв. Ж.С.З.,
каквото право е дадено на пълномощника с адвокатското пълномощно.
С исковата
молба ищецът представя писмени доказателства и прави искане за приемането
им.
Моли съда да допусне до разпит двама свидетели при режим на
довеждане, които ще установят твърдените от ищеца факти и обстоятелства относно
преживените от ищеца болки и страдания от смъртта на сина му.
Моли съда да изиска и
приложи
към настоящото дело пр.пр. №14/2017г. по описа на ОП
- Х., ДП №532/2016г. по описа на РУ на МВР - Х. и НОХД №674/2019г. по описа на
ОС - Х..
Моли съда, на основание чл.190 от ГПК да задължи
ответника „З.Д.Е.“ АД да представи цялата преписка по Щета №********** от
05.06.2017г.
Моли да бъде назначена съдебна авто-техническа експертиза, която след като
се запознае с материалите, които имат значение за изготвяне на вярно
заключение, приложени по ДП №532/2016г. по описа на РУ на МВР - Х., да отговори
на поставени в исковата молба въпроси.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
заявява, че счита, че искът е допустим, но частично основателен.
Посочва, че предвид влязлата в сила присъда,
постановена по НОХД № 674/2019 г. по опис на Окръжен съд - Х. не оспорва
деянието, неговата противоправност и вината на
застрахования в дружеството водач - Е.Н. Т., като в тази връзка признава, че към датата на събитието между цитирания водач и застрахователното
дружество е съществувало валидно правоотношение, по силата на което
застрахователят - ответник се е задължил да обезпечи отговорността на Е. Т.,
която би могла да възникне във връзка с ползването от негова страна на лек
автомобил с per. №
СТ *** ВК.
Възразява срещу размера на претендираното
от обезщетение, тъй като не кореспондира на установената в страната съдебна
практика, решаваща дела по аналогични случаи. В тази насока подчертава, че
справедливостта изисква сходно разрешаване на идентични случаи, като израз на
общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда
на неимуществени вреди от един и същи вид.
Възразява срещу искането за присъждане на лихва върху претендираното вземане. В подкрепа на основателността на
възражението се позовава на чл. 497 от КЗ, където е посочено кога застрахователят
следва да се счита в забава, а именно след изтичане на законоустановените
срокове, чийто начален момент е датата, на която е получена отправената му
претенция.
Твърди също така, че вредите, предмет на
производството, са настъпили при условията на независимо съизвършителство,
тъй като към датата на транспортното произшествие /31.12.2016г./ по отношение
на третокласен път 554, км 55+600, намиращ се в землището на гр.С., част от
републиканската пътна мрежа, А.П.И.“ не е осъществила дължимите съгласно
Наредба № РД - 02 - 20 - 19 от 12.11.2012г. за поддържане и текущ ремонт на
пътищата дейности за зимно поддържане на участъка от пътя, на който е станал
инцидента. В качеството си на организатор на дейностите по поддържане на пътищата
по смисъла на чл.48, ал.1, б.“а“от Правилника за прилагане на Закона за
пътищата същата е следвало да извърши необходимите мероприятия, за да може да
се осигури безопасното ползване на съответния пътен участък, което обаче не е
било сторено. С това свое противоправно бездействие
агенцията е допринесла за настъпването на произшествието, поради което намира
приносът й за възникването на вредите, предмет на настоящото производство, за
съществен.
Предвид изложеното моли съда да отхвърли иска
на Р.Т.Р. за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени
вреди като неоснователен в заявения от ищеца обем.
Моли съда да отхвърли иска за присъждане на
лихва за забава, считано от 05.06.2017г. също като неоснователен и недоказан.
В отговора на
исковата молба ответникът не се противопоставя на
приемането на представените доказателства от ищеца, както и на направените от
него искания.
От своя страна моли съда да назначи съдебна авто-техническа експертиза,
като формулира въпроси към същата.
Моли на осн. чл.219 ГПК, в настоящото производство в
качеството му на трето лице-помагач да бъде конституирана А.П.И.“, БУЛСТАТ ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., пл. ***като в тази връзка твърди,
че е налице правен интерес от привличането, доколкото, в случай че ответното
дружество бъде осъдено и заплати претендираните
обезщетения, то /предвид твърдяното от ответника независимо съизвършителство/
за него ще възникне право на иск срещу посочената по-горе агенция, с който ще
се иска да му бъде възстановено онова, което е платил над частта, съответстваща
на приноса на застрахования от ответника водач за настъпването на вредите
Моли съда да задължи А.П.И.“ да представи плановете
за зимно поддържане и оперативния план за зимно поддържане, разработен за процесния пътен участък за процесния
период, които планове следва да бъдат изработени и одобрени съответно, съгласно
чл.12 от Наредба № РД - 02 - 20 - 19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ
ремонт на пътищата.
Постъпила е допълнителна искова молба, в която ищецът прави пояснения и
допълнения към подадената искова молба.
Сочи, че с депозирания от ответника отговор
на исковата молба, същият твърди, че предявеният от ищеца Р.Т.Р. иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е допустим, но
частично основателен (без да посочва над какъв размер се обжалва претенцията).
Ответното дружество не оспорва деянието, противоправността
му и вината на водача на л.а. „Ф.С.“, с per. № СТ ***
ВК - Е.Н. Т.. Ответникът признава и наличието на валидно застрахователно
правоотношение към датата на инцидента. Прави се възражение за прекомерност на
претендиралия от ищеца размер на обезщетението за причинените му неимуществени
вреди от загубата на сина му Н.Р. Т.. Излагат се доводи, че претенцията на
ищеца не кореспондирала на установената в страната съдебна практика, решаваща
дела по аналогични случаи. Ответникът оспорва и претенцията на ищеца за
заплащане на законната лихва върху претендиралото от него обезщетение, като
счита за приложима разпоредбата на чл.497 от КЗ относно началния момент на
забавата на застраховате ля. Твърди се още, че вредите, предмет на
производството, са настъпили при условията на независимо съизвършителство,
тъй като А.П.И.“ не е осъществила дължимите съгласно Наредба № РД-02-20-19 от
12.11.2012г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата дейности за зимно
поддържане на участъка от пътя, на който е станал инцидентът. Правят се доказателствени искания и искане по чл.219 от ГПК.
Ищецът, относно възражението за прекомерност
на претенцията, моли съда да има предвид, че всяко увредено лице е в
индивидуално отношение с пострадалия, от което следва, че подлежи на
индивидуална преценка какви болки и страдания е понесъл увреденият от загубата
на своя близък. Счита, че именно претенцията на ищеца Р.Т.Р. отговаря на
принципа за справедливост, закрепен в чл.52 от ЗЗД, и съответства както на
трайната съдебна практика по подобни казуси, така и на социално икономическата
обстановка в страната към датата на ПТП. Обективният стойностно-паричен
еквивалент за определяне на справедливо обезщетение е закрепен в самия Кодекс
за застраховането под наименованието „лимит на отговорност“. Съгласно чл.492,
т.1 от КЗ, в редакцията му към датата на процесното
ПТП, за всяко МПС, което се намира на територията на Р.Б.и което не е спряно от
движение, е необходимо да има сключена задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за следната минимална застрахователна сума
(лимит на отговорност) - за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт - 10 000 000 лв. за всяко
събитие, независимо от броя на пострадалите лица. Така, справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване
на лимитите на отговорност и на другите обективни критерии, посочени в ППВС
№4/1968г. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Според константната съдебна практика,
справедливостта не е абстрактна категория или субективна - в зависимост от
разбиранията и критериите на преценяващия. Във всеки случай преценката следва
да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите.
При определянето на размера на обезщетението, съдът следва да прецени характера
и степента на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата, при които е
станало, причинените физически и морални болки и страдания, техните степен,
интензитет, продължителност, прогнозите за в бъдеще, икономическото състояние в
страната към момента на увреждането и др. Обезщетението се дължи за конкретни и
доказани физически и морални болки и страдания, претърпени от ищеца.
Счита, че размерът на претендиралото от ищеца
Р.Р. обезщетение за причинените му неимуществени
вреди от загубата на първородния му син е напълно справедливо и отговаря изцяло
на болките и страданията, които ищецът е претърпял и търпи и към момента.
Връзката между ищеца и загиналия Н. Т. е била изключително силна. Бащата
всекидневно е общувал със своя син, заедно са споделяли всички радостни и тежки
моменти в семейството. Ищецът е давал ценни житейски съвети на сина си и се е
стараел да го възпита като положителна и отговорна личност. Внезапната смърт на
големия син на ищеца Р.Р. му се е отразила
изключително травмиращо. В резултат на инцидента той е претърпял и търпи и към
настоящия момент негативни преживявания, психически дискомфорт
и страдания от загубата на толкова близък за него човек. Мъката на ищеца е
неизмерима и ще го съпровожда до края на живота му. В конкретния случай
несъмнено е налице най-тежката житейска ситуация за ищеца Р.Т.Р., в която на
един родител се налага да погребва собствения си син. Счита, че съответстваща
на претенцията на ищеца е и трайната съдебна практика на ВКС по подобни казуси.
Посочва съдебна практика.
Твърди, че е неоснователно и възражението на
ответното дружество относно претенцията на ищеца за заплащане на законната
лихва върху дължащото му се обезщетение за неимуществени вреди. В конкретния
случай лихвата следва да се дължи с оглед разпоредбите на чл.429, ал.З, вр. с ал.2, т.2 от КЗ. Съгласно чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията
на ал.3. Текстът на чл.429, ал.3 от КЗ гласи, че лихвите за забава на
застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита на
отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от
датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице, която от датите е най-ранна. От представените по делото
доказателства е видно, че пред застрахователя е предявена писмена претенция за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ищеца Р.Р.,
като е образувана Щета №********** от 05.06.2017г. Следователно, именно тази
дата следва да се приеме за релевантна във връзка с това от кога се дължи лихва
по отношение на обезщетението, претендирало от ищеца - от 05.06.2017г. В този
смисъл е и съдебната практика.
С оглед на гореизложеното заявява, че
поддържа исковата молба така, както е предявена, ведно с направените допълнения
и пояснения с допълнителната искова молба.
В допълнителната
искова молба ищецът не се противопоставя на направеното с отговора на
исковата молба доказателствено искане за назначаване
на съдебна авто-техническа експертиза, както и на
поставените към експертизата въпроси.
Не се противопоставя и на искането на
ответника по чл.219 от ГПК за конституиране в качеството на трето лице-помагач
на А.П.И.“, предвид изложените в отговора на исковата молба съображения на
застрахователното дружество.
Не възразява и относно искането А.П.И.“ да
бъде задължена от съда да представи по делото исканите от ответника документи.
Поддържа направените с исковата молба доказателствени искания.
В постъпилия по делото допълнителен отговор ответника сочи, че въведеният лимит на
отговорност на застрахователя не е критерий за присъждане на по-високи
обезщетения. Обратното виждане би влязло в противоречие с принципа за
справедливост и би създало предпоставки за неоснователно обогатяване на лицата,
доказали материалноправната си легитимация като в
тази връзка следва да се подчертае, че предназначението на обезщетението е да
репарира действително настъпилите вреди без да се превръща в източник на
материално облагодетелстване.
Предвид горното излага становище, че
функцията на лимита на отговорност е да се гарантира в максимална степен
изплащане на обезщетение на всеки един правоимащ.
Това е така, тъй като са възможни хипотези, в които от едно застрахователно
събитие да пострадат множество лица, всяко от които да потърси реализирането на
правата си в различен момент. Отсъждането на по-високи обезщетения на
първоначално заявилите претенциите си единствено с аргумент, че нивата на
застрахователната сума налагат това, може да има за последица по-бързо достигане
на лимита на отговорност на застрахователя, което в крайна сметка да доведе до
неплащане на по-късно заявените претенции, като счита, че това е последица,
която не е в обществен интерес и определено не отговаря на целта на закона.
С оглед горното твърди, че лимитът на
отговорност на застрахователя не следва да се приема за обективен критерий,
имащ за последица реализиране на отговорност в по-голям обем.
Посочва, че по отношение на претендираната начална дата, от която застрахователят
следва да се счита в забава, то в чл. 497 от КЗ е указано при какви условия той
следва да се счита, че е в забава. Сочи, че позицията, която застъпва ответното
дружество е, че последното не е било поставяно в забава, тъй като ищците не са
представили доказателствената, поискани му по реда на
чл. 106, ал.3 от КЗ, които доказателства да способстват за установяване
основанието и действителния размер на вредите.
Предвид гореизложеното поддържа изцяло
изложената в отговора на исковата молба позиция.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и
като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено
следното:
По делото не
е спорно, че на 31.12.2016 г. около 13:20 часа по път III-554, в землището на
гр. С., в посока към гр. Г. е настъпил ПТП, между л.а. „Ф.С.“, с per. № СТ *** ВК, управляван от водача Е.Н. Т. и влекач марка „М.Б.“,
модел „****“, с per.
№ ****,
с прикачено към него полуремарке марка „****“, модел „СА“, с per. № ****, при което е починал
Н.Р. Т..
Видно от приложеното НОХД
№674/2019г. по
описа на Окръжен съд – Х.,
с влязла в законна сила Присъда №16 от 19.06.2020г., постановена по НОХД
№674/2019г. по описа на ОС -
Х., потвърдена с Решение №260047 от 18.11.2020г., постановено по ВНОХД
№353/2020г. по описа на Апелативен
съд - П. и с Решение №61 от 09.04.2021г., постановено
по КНД №139/2021г. по описа на В КС, I НО, подсъдимият Е. Т. е признат за виновен в това, че на
31.12.2016г., в землището на гр. С., обл. Х., на път Ш-554, км.55+600, при управление на МПС -
л.а. „Ф.С.“, с рег. № СТ ***
ВК, нарушил правилата за
движение, посочени в чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП - „Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие“, и по непредпазливост причинил
смъртта на повече от едно лице, а именно смъртта на две лица - К.П.К. и Н.Р. Т.,
поради което на основание чл.343, ал.3, б. „б“, предл.1,
вр. с чл.342, ал.1 и чл.54, вр.
с чл.58а, ал.1 от НК, подсъдимият бе осъден на пет години „Лишаване от свобода“. На основание чл.343г, вр. с
чл.343, ал.З, б. „б“, предл. 1, вр.
с чл.342, ал. 1, вр. с чл.37, ал. 1, т.7 от НК
подсъдимият Е. Т. е лишен и от право да управлява МПС за срок от осем години,
считано от влизане на присъдата в сила.
От справка
в електронния сайт на Гаранционен фонд е видно, че към датата на ПТП за л.а. „Ф.С.“,
с peг. № СТ *** ВК, управляван от виновния водач Е.Н. Т., е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „З.Д.Е.“
АД по застрахователна полица № BG/07/***, валидна от 13.12.2016г. до 12.12.2017г.
(прекратена на 27.03.2017г.).
От приложеното Удостоверение за наследници с
изх. №2560 от 02.05.2017 г., издадено от Община С.З.,
е видно, че ищецът Р.Т.Р. е наследник по закон и баща на починалия Н.Р. Т..
Ищецът е
отправил до ответното дружество писмена застрахователна претенция за изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди с писмо, изпратено на 02.06.2017г.,
получено на 05.06.2017г. (видно от Известие за доставяне № ИД PS 6000 012DFS
А). По молбата на ищеца е образувана Щета №********** от 05.06.2017г. След
проведена между страните кореспонденция „З.Д.Е.“ АД е изисквало представяне на
допълнителни документи, които са били изпращани на ответника.
След
предявяване на настоящия иск „З.Д.Е.“ АД с 4 бр. платежни нареждания, съответно
от 01.09., 02.09., 03.09. и 07.09.2021г. е заплатило на ищеца Р.Т.Р. сумата от
общо 120 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
От
заключението на автотехническата експертиза се установява
следното:
На 31.12.2016 г около
13:20 часа по път Ш-554 , , в землището на гр.С. в посока към гр.Г. при дневна
светлина, снеговалеж и заснежен хоризонтален прав
участък от двупосочното платно за движение , със скорост около 54 км/ч се е
движил ек автомобил Ф.С. с рег.№ СТ *** ВК с водач Е.Н. Т.. В този автомобил са
пътували още пътниците К.П.К. (на задна дясна седалка) и Н.Р. Т. (на предна
дясна седалка). При достигане на км 55+ 600 лек автомобил Ф.С. е загубил
напречна устойчивост , водачът му изгубил контрол върху движението му , като
със странично плъзгане навлиза в насрещната лента за движение,когато към този
момент по нея се е движил в посока С. приближавайки лекия автомобил със скорост
около 70 км/ч седлови влекач „М.Б.“, модел : 1840 с
рег.№ 31 АНR 26, прикачено към него полуремарке марка „****”, модел СА
с рег.№ ***, управляван от турския гражданин С.Т.. При така създалата се
ситуация възникнал удар между двете МПС в лентата за движение на товарния
автомобил, като десните странични състави на лек автомобил Ф.С. са контактували
с предните челни леви състави и левите
състави на т.а. М. с прикаченото към него полуремарке.
Вследствие на настъпилия удар между двете МПС водачът на лекия автомобил Е.Н. Т.
е получил телесни увреждания, а пътниците в лекия автомобил К.П.К. и Н.Р. Т. са
починали.
Скоростта на движение
на лек автомобил Ф.С. в момента на удара, която е и скорост на движение на
автомобила преди ПТП е 54 км/ч -
Скоростта на движение
на товарна композиция М. в момента на удара, която е и скорост на движение на
автомобила преди ПТП е 70,25 км/ч.
От приложените
доказателства по делото е видно,че лек автомобил Ф.С. с рег.№ СТ *** ВК с водач
Е.Н. Т. . и пътниците К.П.К. (на задна дясна седалка) и Н.Р. Т. (на предна
дясна седалка) се е движил в посока гр.Г. в лентата си за движение със скорост на
движение около 54 км/ч . При достигане на км 55+ 600 лек автомобил Ф.С. е
загубил напречна устойчивост на движение /водачът му изгубил контрол върху движението
му, като със странично плъзгане навлиза в насрещната лента за движение,когато
към този момент по нея се е движил в посока С. приближавайки лекия автомобил
със скорост около 70,225 км/ седлови влекач „М.Б.“,
модел : 1840 с рег.№ 31 АНR 26, прикачено към него полуремарке
марка „****”, модел СА с рег.№ *** управляван от турския гражданин С.Т..
Водачът Т. е предприел отклоняване на товарната композиция на дясно спрямо
посоката си на движение.
За водача на лекия
автомобил е съществувала техническа възможност да избегне настъпването на ПТП,
като се съобрази със сложната метереологична
обстановка - снеговалеж и заснежено пътно платно,
като подбере такава скорост на движение при която във всеки един момент да
владее управлението на автомобила си , не допускайки навлизане в насрещната за
него лента за движение. Тази скорост водачът на лекия автомобил би следвало да
съобрази със състоянието на пътното платно, състоянието на гумите на автомобила
си, общото техническо състояние на същия, както и с психо-физическото
си състояние към момента на възникване на ПТП и преди него.
За водача на товарния
автомобил С.Т. не е съществувала техническа възможност да избегне настъпването
на удара при конкретната транспортна и пътно-климатична обстановка въпреки,че е
направил опит да отбие максимално в дясно по посоката на движение управляваната
от него товарна композиция - седлови влекач „М. 1840“
с прикачено към него хладил но полуремаке.
ПТП е настъпило в
светлата част на денонощието, при снеговалеж, по заснежен,
мокър, хоризонтален, прав участък от пътя с асфалтово покритие и двупосочно
движение.
В протокола за оглед
на ПТП е записано, че асфалтовата настилка е била заснежена.
Съгласно писмен
отговор до ОД на МВР гр. Х., РУ на МВР - гр. Х. от Хидрометеорологична
обсерватория - Х. към БАН НИХМХ - филиал П. в часовия интервал от 13:00 - 14:00
на 31.12.2016 г. във валежомерен пункт С. е
регистриран валеж от сняг.
В синоптична станция
-Х. в същия часови интервал на 31.12.2016 г. също е регистриран валеж от сняг -
снеговалеж с умерен интензитет, температура на въздуха „-1.0° С“, сравнително
силен север- северозападен вятър със средна скорост 12 м/сек.
Съгласно писмен
отговор от А.П.И.“ Областно пътно управление гр. Х. до РУП гр. Х., за
състоянието на път II1-554, км 55+600, в землището на гр. С. в интервала от
13:00 - 14:00 часа на 31.12.2016 г: .
-участъка на път
Ш-554, км 55+600 е бил обработен и опесъчен;
-участъка не е бил
заледен;
-пътната настилка е
почистена от сняг и проходима при зимни условия.
-на пътната настилка
не е имало навявания от сняг.
Видно от снимковия
материал, приложен във фотоалбума на досъдебното производство, том 1ви,
участъкът от пътя в района на ПТП е бил заснежен и
мокър. Непосредствено преди инцидента пътният участък не е бил заледен. Имало е
слаб снеговалеж.
Съгласно Списъка на
републиканските пътища I -ви, II - ри и III клас клас
по степен и нива на зимно поддържане, приравнени към двулентов
път, на територията на/РПС-Х.,. приложен в ПЛАНА ЗА ЗИМНО ПОДДЪРЖАНЕ НА РЕПУБЛИКАНСКАТА
ПЪТНА МРЕЖА В ОБЛАСТНО ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ - Х. в есенно-зимен сезон 2016/2017
год. и Списъка на републиканските пътища I -ви, II - ри и III клас по степен и нива на зимно
поддържане, приравнени към двулентов път, на
територията на ОПУ - Х., приложен в ОПЕРАТИВНИЯ ПЛАН ЗА ЗИМНО ПОДДЪРЖАНЕ НА
РЕПУБЛИКАНСКАТА ПЪТНА МРЕЖА сезон 2016/2017 г.,път II1-554 „Нова
Загора-Раднево-Г.-С.-Х. от км 47+500 до км 73+80° е класифициран ПЪРВА СТЕПЕН,
НИВО „Б“
Съгласно 4'та точка „Снегопочистване и обезопасяване на движението по Републиканските
пътища“ в ПЛАНА ЗА ЗИМНО ПОДДЪРЖАНЕ НА РЕПУБЛИКАНСКАТА ПЪТНА МРЕЖА В ОБЛАСТНО
ПЪТНО УПРАВЛЕНИЕ- Х., както и в ОПЕРАТИВНИЯ ПЛАН ЗА ЗИМНО ПОДДЪРЖАНЕ НА
РЕПУБЛИКАНСКАТА ПЪТНА МРЕЖА сезон 2016/2017 г.:
Снегопочистването трябва да осигури възможно
най-доброто експлоатационно състояние на РПМ през зимата както от гледна точка
на условията на движение, така и според условията за предотвратяване на
снеговалежа.
-патрулното снегочистене се прилага по пътища I - ва, II -ра степен, нива „А“ и „Б“.
Снегорините трябва да се движат непрекъснато по време на снеговалежа, като се
използват комплект от такива в следната последователност: трактори и пясъкоразпръсквачи със снегоринни
уредби и автогрейдери, в краен случай верижни и роторни снегорини. При този начин на снегочистене
предварително се обработва с химически вещества пътното платно, за да се
предотврати залепването на снега върху асфалтовата настилка.
-периодичното снегочистене се прилага по пътища с нива на поддържане „В“
и „Г“. То може да се извърши с единични машини.
Снегочистенето трябва да бъде съобразено с
изискванията за максимална дебелина на снежната покривка върху настилката, с . максималйия срок за провеждане на мероприятията за борба
със зимната хлъзгавост и наличието на участъци с
трудни условия за движение.
Честотата на
преминаване на снегорините зависи от интензивността на валежите и приетите
рационални нива на зимно поддържане.
При обилни
снеговалежи с частични снегонавявания по пътното
платно при I ва и II ра степен, където най-често
използваната техника е автогрейдери, булдозери и. роторни снегорини се почиства само асфалтовата настилка с
максимална ширина 5-6 м, като отстраняването на снега в края на настилката се
извършва след спиране на снеговалежа.
Видно от копията на
снимковия материал, приложен . във фотоалбума на досъдебното производство, том
1ви, пътната настилка участъкът от пътя в района на ПТП е била покрита с мокър
сняг. Имало е и слаб снеговалеж непосредствено преди възникване на произшествието.
Участъкът от път Ш-554, км 55+600 е бил проходим при зимни условия.
След анализ на
данните по-горе, може да се направи извода, че са извършени дейностите за зимно
поддържане на процесния участък в съответствие с
плана за зимно поддържане и оперативния план за зимно поддържане. Състоянието
на пътната настилка към момента на възникване на ПТП не се е явила предпоставка
за възникването му. В материалите по ДП има данни за движещи се МПС в същия
участък, които са се движили в своята пътна лента и са запазили разположението
си в нея, а водачът на товарна композиция седлови
влекач „М.Б.“, модел : 1840 с рег.№ 31 АНR 26, прикачено към него полуремарке марка „****”, модел СА с рег.№ *** е реализирал маневра „изпреварване“.
Причината за възникване на. процесното ПТП са субективните, действия на водача на л.а. Ф.С.
с рег. № СТ *** ВК, който е загубил контрол над управлявания от него автомобил.
Технически правилно е
водачът да контролира непрекъснато автомобила, който управлява, като при избора
си на скорост на движение в конкретната ситуация се съобрази с атмосферните
условия, със състоянието на пътя и с конкретните условия на видимост, за да
бъде в състояние да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението.
От показанията на
свидетелката Г.С.Р. (съпруга на брата на ищеца) се установи, че същата познава
ищеца Р.Р. от 1988г. Свидетелката заяви, че знае, че ищецът
има едно дете, което е родено 1991г., на пети септември. То се казвало Н. и
било кръстено на нейния съпруг. Свидетелката посочи, че през 2016г. Н.
катастрофирал, като нейното дете (което било първи братовчед с Н.) било шофьор
в катастрофата, а синът на ищеца починал. Св. Р. посочва, че ищецът имал едно
дете и нямал съпруга. След раздялата с майката на Н. ищецът Р.Р. не се бил женил. Свидетелката заяви, че Н. живеел при
баща си след развода.
Свекървата й била
жива и го гледали. Родителите на Н. се развели, когато детето било на 6-7г. При
развода родителските права били присъдени на майката. Св. Русева твърди, че Н.
бил на 19г., когато отишъл да живее във Франция с майка си. Когато детето било
на 17г., ищецът Р.Р. бил в Гърция и Н. ходил при
него. Детето си идвало често, с баща му си говорели по телефона по два-три пъти
на ден. Ходили да купуват кола на Н. с негови си средства. Лятото си идвал, по
коледните празници също бил при баща си. Свидетелката заяви, че ищецът Р.Р. имал желание да купи апартамент на сина си и детето да
си дойде тук, защото във Франция му било трудно. Майка му живеела с човек, на
когото не можел да каже „татко“. Според св. Русева ищецът не живее, а диша.
Даже с нейното семейство не говорел и те не го търсили, защото детето на
свидетелката шофирало автомобила. Свидетелката посочи, че ищецът имал
единствено нейния съпруг за роднина. Свекърът й починал миналата година - на
годината от смъртта на Н.. Св. Русева сподели, че ищецът е затворен в себе си,
стои вкъщи, почти не разговаря с никого. Стимулът, който имал, че Н. щял да си
дойде, вече го нямало.
От показанията на
свидетелката П.К.В. стана ясно, че същата познава ищеца Р.Р.
от с. О.. Свидетелката от години живеела там, били от едно село ищеца и се
познавали от там, откакто св. В. се помнела. Заяви, че ищецът имал син и че
знаела какво се случило с него. След като станало това, свидетелката доста
време не била виждала Р.Р., защото той бил затворен
вкъщи, не говорел. Св. В. твърди, че като видяла ищеца за първи път след
катастрофата той бил зле. Казвал само „Здравей“ и гледал надолу в земята. Сега
бил тъжен, умърлушен, не говорел, бил затворен в себе си. Преди винаги бил
усмихнат като се виждали, сядали на кафе, говорили си, ищецът бил весел човек.
Свидетелката споделя, че е виждала сина на Р.Р. преди
да почине. Заяви, че бащата много гледал сина си. Добави, че бившата жена на Р.Р. заминала да работи в чужбина преди много години и синът
им бил при баща си. Ищецът си го отгледал, като на 19г. Н. заминал при майка си
в чужбина. Според свидетелката Н. и баща му били много близки. Н. си идвал поне
два пъти в годината - лятото и по Нова година, защото работел във Франция.
Когато се върнел, отсядал при баща си. Двамата често се чували и по телефона.
Преди злополуката ищецът и синът му живеели в къщата на ищеца. Когато жената на
ищеца Р.Р. заминала, те били двамата.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая, наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на процесното
ПТП – 31.12.2016 г. се установява от справка в електронния сайт на Гаранционен
фонд, от която е видно, че към датата на ПТП за л.а. „Ф.С.“, с peг. № СТ *** ВК,
управляван от виновния водач Е.Н. Т., е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в „З.Д.Е.“ АД по застрахователна
полица № BG/07/***, валидна от
13.12.2016г. до 12.12.2017г. (прекратена на
27.03.2017г.).
Съдът намира, че следва да приложи законовата
разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ, която
обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната процедура по
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя
по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите" и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред
негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на
съдебните производства по този вид спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на
самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на
автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищецът е
предявил претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение пред „З.Д.Е.“ АД, която е получена от последния на 05.06.2017 г., видно
от приложената обратна разписка и е представил всички документи, с които
разполага. По случая е заведена Щета №********** от 05.06.2017г. Поради това съдът намира, че предявения иск е
допустим.
На следващо място следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че смъртта на Н.Р. Т.
Васил се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования
автомобил Е.Н. Т., което е установено с
влязла в законна сила Присъда №16 от 19.06.2020 г., постановена по НОХД
№674/2019 г. по описа на ОС - Х., която според чл. 300 от ГПК е
задължителна за гражданския съд.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на
лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността
на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да
бъде ангажирана, като предявения иск за неимуществени вреди се явява доказан по
основание.
Относно
размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и др.
В настоящия случай следва да се вземат предвид особено
близките отношения и силната връзка между родители и деца; младата възраст на
загиналия, съответно възрастта на бащата - в аспект на обстоятелството, че
дълго ще преживява сполетялата го участ и ще носи в себе си болката от загубата
на единственото си дете.
Житейски погледнато
загубата на дете е най-голямото нещастие, което може да сподели родителя.
Чувството на безпомощност пред безвъзвратното отнемане на най-скъпото същество
е непреодолимо и неминуемо води до промяна както в мирогледа на родителя, така
и в поведенческите му реакции. Смъртта на единственото дете се е отразила
изключително зле върху психиката на ищеца, като болките и страданията го
съпътстват и сега, а и ще продължат през целия му живот, поради невъзвратимостта
на загубата му. Настъпила е безвъзвратна промяна в
живота му, отразила се на цялостното му функциониране – лично и социално. Внезапната смърт на Н.
е лишила завинаги баща му от неговата обич и опора, от възможността да се радва
на израстването му, създаването на свое семейство, да има внуци, от подкрепата,
от която би имал в бъдеще. От свидетелските показания, които съдът възприема
изцяло, като непосредствени, непредубедени и непротиворечиви се установява, че
след сполетялата го загуба, ищецът е с коренно променена житейската мотивация,
ограничено и затруднено социалното му общуване, дните му са помрачени от
случилата се трагедия и подчинени на същата, което неминуемо ще поддържа
състоянието им на отчаяние и безсилие през целият им живот. Животът на ищеца е
изгубил смисъл и значение, каквото загубата на дете винаги причинява. Неминуемо
смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства е един от
най-тежките удари, които човек може да преживее, поради което трудно може
паричен еквивалент да компенсира тежкия психически товар и необратимата загуба.
Мъката на родителите никога няма да бъде преодоляна, но все пак съобразявайки
горните критерии съдът определи обезщетението в размер на 200 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1
от ЗЗД ищците в качеството си на кредитори не могат да бъдат задължени да
получат частично плащане. Въпреки това доброволно изплатената от застрахователя
сума, следва да бъде приспадната от определеното от съда обезщетение в размер от
по 200 000 лв. за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Трайната
съдебна практика приема, че изплатената от застрахователя по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” извънсъдебно сума, внесена от него в хода
на делото, по банкова сметка ***, когато последното не е съгласно с размера на
определеното обезщетение, но не го е върнало на застрахователя, следва да бъде
отчетена /приспадната/ от съда. Поради това съдът намира, че след като от
обезщетението за неимуществени вреди в размер от 200 000 лв. се приспадне
заплатената от ответното дружество в
хода на процеса сума в общ размер от
120 000 лв., то на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в размер от 80 000
лв.
По
иска за законна лихва.
При сега
действащия КЗ отговорността на застрахователя за лихви, дължими от
застрахования на увреденото лице е ограничена и това задължение е за периода
след датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване на
застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице. Съгласно
чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр.
чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на
увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка
"Гражданска отговорност", считано от по - ранната дата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване от
последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на
лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума.
По делото е
представено доказателство, че ищецът е предявил застрахователната си претенции
на 05.06.2017 г. Следователно съдът
като съобрази горепосочените разпоредби и при липса на други данни следва да
приеме, че 05.06.2017 г. е датата,
на която застрахователят е уведомен за претенцията на ищеца.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че „З.Д.Е.“ АД следва да заплати на Р.Т.Р., в
качеството му на баща на Н.Р. Т., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. С.З. сумата от 80 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на 31.12.2016г., при което е починал неговият
първороден син Н.Р. Т., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
05.06.2017г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата над 80 000 лв. до претендирания размер от 200 000 лв. поради ПЛАЩАНЕ.
След
предявяване на настоящия иск „З.Д.Е.“ АД е заплатило на ищеца следните
суми: на 01.09.2021 г. сумата от
20 000 лв.; на 02.09.2021 г. сумата 25 000 лв.; на 03.09.2021 г.
сумата от 30 000 лв. и на 07.09.2021 г. сумата от 45 000 лв.
С оглед изложеното съдът намира, че ответното
дружество дължи на Р.Т.Р. законна лихва по следния начин:
Законна лихва върху сумата от 20 000 лв., считано от
05.06.2017 г. - датата на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице до 31.08.2021 г. за заплатената сума по платежно нареждане от
01.09.2021 г.;
Законната лихва
върху сумата от 25 000 считано от 05.06.2017 г. - датата на предявяване на
писмена застрахователна претенция от увреденото лице до 01.09.2021г. за
заплатената сума по платежно нареждане от 02.09.2021 г.;
Законната лихва върху сумата от 30 000 лв., считано от
05.06.2017 г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице до 02.09.2021г. за заплатената сума по платежно нареждане от
03.09.2021 г.;
Законната лихва върху сумата от 45 000 лв., считано от
05.06.2017 г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице до 06.09.2021 г. за заплатената сума по платежно нареждане от
07.09.2021 г.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че З.Д.Е.“ АД следва да заплати на Р.Т.Р., в
качеството му на баща на Н.Р. Т., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. С.З. законна лихва върху сумата от 20 000 лв., считано от 05.06.2017 г. - датата на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице до 31.08.2021 г. за заплатената по платежно
нареждане от 01.09.2021 г.; законната
лихва върху сумата от 25 000 лв. считано от 05.06.2017 г. - датата на
предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице до
01.09.2021г. за заплатената сума по платежно нареждане от 02.09.2021 г.; законната лихва върху сумата от 30 000 лв.,
считано от 05.06.2017 г. - датата на предявяване на писмена застрахователна
претенция от увреденото лице до 02.09.2021г. за заплатената сума по платежно
нареждане от 03.09.2021 г.; законната
лихва върху сумата от 45 000 лв., считано от 05.06.2017 г. - датата на
предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице до
06.09.2021 г. за заплатената сума по Платежно нареждане от 07.09.2021 г.
По отношение на разноските :
По делото е установено, че част от
дължимата главница е платена след предявяване на исковете. Поради това
отхвърлянето на част от исковете е обусловено от плащането на задължението от
ответника в хода на производството /т.е след предявяване на иска/. Ето защо по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца всички направени по делото разноски.
От
представените по делото доказателства се установява, че ищецът е материално
затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде осъществявана
безплатно.
Съгласно
нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за
адвокатурата и осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на
конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗА обвързват съда и той не дължи
проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес от 100 000 до 1 000 000 лв. – 3 530 лв. +2 % за горницата над 100 000 лв.
При спазване на посочените правила в настоящия случай адвокатско възнаграждение
за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца е в размер на 5 530 лв.
На
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати сумата от 8 000 лв.
представляваща дължима държавна такса в полза на държавата, по бюджета на
съдебната власт.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА„З.Д.Е.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., ****
да заплати на Р.Т.Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***,
в качеството му на баща на Н.Р. Т., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. С.З., сумата
от 80 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на ПТП, настъпило на 31.12.2016г., при което е починал неговият
първороден син Н.Р. Т., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
05.06.2017г. - датата на предявяване на писмена застрахователна претенция от
увреденото лице, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 80 000 лв.
до претендирания размер от 200 000 лв. поради
ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА„З.Д.Е.“ АД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., *****
да заплати на Р.Т.Р., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***,
в качеството му на баща на Н.Р. Т., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. С.З. законна лихва върху сумата от 20 000 лв., считано от 05.06.2017 г. - датата на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице до 31.08.2021 г. за заплатената по платежно
нареждане от 01.09.2021 г.; законната
лихва върху сумата от 25 000 лв. считано от 05.06.2017 г. - датата на
предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице до
01.09.2021г. за заплатената сума по платежно нареждане от 02.09.2021 г.; законната лихва върху сумата от 30 000 лв.,
считано от 05.06.2017 г. - датата на предявяване на писмена застрахователна
претенция от увреденото лице до 02.09.2021г. за заплатената сума по платежно
нареждане от 03.09.2021 г.; законната
лихва върху сумата от 45 000 лв., считано от 05.06.2017 г. - датата на
предявяване на писмена застрахователна претенция от увреденото лице до
06.09.2021 г. за заплатената сума по платежно нареждане от 07.09.2021 г.
Горепосочената
сума следва да бъде заплатена по банкова сметка по чл.39 от Закона за
адвокатурата в „Р./“ ЕАД, с IBAN: ****, с титуляр адв. Ж.С.З..
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, с ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ***** да заплати на адв. Ж.С.З. – АК С.З., с адрес: гр. С.З., ****адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на ищеца в размер на 5
530 лв.
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“ АД, с ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ***** да заплати сумата от 8 000 лв., представляваща
дължима държавна такса в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на страна на ответника А.П.И.“,
БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П.ския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :