МОТИВИ : Против подс.И.Г.М. е предявено обвинение за престъпление
по чл. 144ал.3 вр. с ал. 1 от НК.
В с.з. прокурора поддържа обвинението.
Подс.М.
оспорва отчасти изложената фактическа обстановка, като оправдава поведението си
с чувствата,които изпитвал към пострадалата свидетелка.
От събраните по делото гласни и писмени
доказателства,както и от заключението на
изготвената експертиза,по делото се установява
следната фактическа обстановка :
Подс.И.Г.М.
***. Същият имал две деца от
пострадалата К.Г.Б..Двамата живеели на семейни начала в дома на нейните
родителите - Ганчо Бонев Калчев и св.В.К.И. ***.
Около
м.11.2019г., след седем години съжителство, пострадалата Б. решила да се
раздели с подс.М., като последният напуснал дома на родителите ѝ, а тя
останала там заедно с двете им деца. Въпреки, че си тръгнал от семейното им
жилище и се преместил в къщата на майка си в с.Д.,подс.М. не искал да приеме
решението на постр.Б. за тяхната раздяла.Продължил да я търси,изразявайки
желание отново да се съберат.Упражнявал спрямо пострадалата психическо насилие,
като постоянно я притеснявал, обиждал и заплашвал с престъпления против нейната
личност. Многократно от деня на раздялата им до 11.01.2020г., където и по
улиците на селото подс.М. да срещнел пострадалата, й се заканвал, че ще я
пребие и нямало да остане жива.
На
неустановени по делото дати през м.12.2019г. подс.И.Г.М. ходил в дома на постр.Б.,
като всеки път я заплашвал с престъпления срещу нейната личност,наричал я
„курва“, „проститутка“, псувал я и я заплашвал. Постр.Б. се
страхувала от него и избягвала да излиза сама от вкъщи, като винаги
гледала някой от роднините ѝ да е с нея.
На 11.01.2020г. пострадалата била с майка си - св.В.И.
в къщата им в с.Д..Около 18,00 часа казала на майка си, че ще отиде да купи
кафе от заведение,което се намирало на около 50м от дома им и тръгнала натам.Когато
влязла в заведението, пострадалата Б., видяла, че на една от масите стои подс.И.М.,
заедно със св.Т.К. и св.М.М.. Виждайки я да влиза в заведението,И.М. се обърнал
към постр.Б. и й се заканил с престъпление против нейната личност, като
заплашително й казал „Сега как ще излезеш от врата на вън?!“, и ѝ показал
ножа, който държал в себе си. Пострадалата много се уплашила от тези действия и
думи на подсъдимия и без нищо да казва отишла до бара, взела две кафета,платила
ги и тръгнала да излиза навън. Веднага след нея тръгнал и подс.М.. Настигнал я,
пред търговския обект след изхода. Хванал я за дрехите и започнал да я
дърпа,казвайки ѝ,че желае да се съберат, а постр.Б. се дърпала опитвайки
се да се отскубне от него. Двамата започнали да се карат,като спорът бил чут и
от св.И., която в този момент била в двора на къщата им.Притеснена за здравето
и живота на своята дъщеря,последната взела едно дърво в ръката си и бързо
тръгнала към заведението. Стигайки,казала на подс.М. да остави дъщеря ѝ.
Но тогава последният се развикал и започнал да замахва с ножа, който държал в
ръката си, като осъществил по-рано отправената закана към пострадалата Б.,
нанасяйки й порезна рана в областта на лявата раменна става. След което я
пуснал и тя тичайки влезнала в заведението, като викала „Помогнете ми, че мъжът
ми И. ще ме убие! Той ме наръга с нож“. Св.Т.К. и св.М.М. излезли навън, казали
на М. да спре да прави глупости и го изпратили до дома му. Не след дълго
страхувайки се за живота и здравето си, постр.Б. и семейството й се преместили да живеят в гр.Стара Загора.
Видно от
заключението на изготвената съдебна психологична експертиза у освидетелстваната
К.Б. е налице страхово изживяване от момента на започване на действията и
отправянето на заканите и заплахите от
страна на И.М. спрямо нея до извършеното
спрямо нея деяние,като бил налице основателен страх от осъществяването им и действията му били възприети
като действителни. Налице били тревожност и страх от отправените от страна на М.
заплахи.Налице били белези на
емоционална лабилност и лека
тревожност ,които не нарушавали социалното й функциониране.Към инкриминираната дата се констатирали данни за интензивно
страхово преживяване.
Подс.М. дава обяснения по случая,като
не оспорва че е наранил с нож
пострадалата,но обяснява поведението си с силните чувства ,които изпитвал към
нея и желанието му да се съберат отново.
Горната фактическа обстановка се потвърждава
изцяло от показанията на св.К.Б.,св.М.М.,св.М.М. и св.Т.К., като последните са
присъствали заедно с подс.М. ***.
Постр.св.Б. твърди,че отишла да вземе кафе от
барчето ,където бил подс.М.,който започнал да я дърпа,за да говорят и да се
разберат. Хвърлила едното кафе по него ,като той изкарал нож и я наръгал.Според
нея той насила искал да я заведе
вкъщи,за да са заедно ,като я блъскал
наляво и надясно и накрая я ударил с ножа в рамото. От 2-3 месеца били
разделени,като и преди това я бил
заплашвал с ножа.
Останалите
свидетели М.М., М.М. и К. твърдят,че
били в барчето,като М. последвал К. навън ,след което тя се върнала вътре
цялата разтреперана и кървава,като
обяснила,че И. я е наръгал с ножа и те й оказали първа помощ.
Тази фактическа обстановка се
потвърждава и от показанията на св.И.К.
и св.В. И. / майка на пострадалата/ ,която
е присъствала на случилото се и твърди,че искала да удари И. с дървото в ръцете
,за да не наръга дъщеря й ,но той я
наръгал в рамото.Бил много ядосан,дори държал
в ръката си чаша с алкохол. К. се страхувала от него и не искала да
излиза сама навън,за да не я притеснява.
Предвид изложената по-горе
фактическа обстановка и обсъдените
доказателства в тяхната съвкупност, съдът намира,че с деянието си подс. И.М. е
осъществил от обективна и субективна престъпния състав на чл.144 ал.3, вр. с
ал.1 от НК. От обективна страна същият се заканил на пострадалата К.Б. с престъпление против
личността й –телесна повреда ,с думите
„сега как ще излезеш от вратата навън?“ и й показал и наранил с нож,която закана е възбудила
основателен страх за осъществяването ѝ,видно от заключението на съдебно
психологичната експертиза, чийто обект е пострадалата.
Съдът
възприема обвинителната теза,че деянието
е извършено в условията на домашно насилие,тъй като е предшествано от системно упражняване на физическо и
психическо насилие, принудително ограничаване на личния живот,свобода и лични права на пострадалата Б.,която е
била във фактическо съпружеско съжителство с подсъдимия. Психическото
насилие е свързано с такова въздействие върху психиката на
пострадалата,в резултат на което същата може да преживее страх,смущение и
тревога.
Подс.М. напълно е съзнавал съдържанието на заплахата,
както и че тя е възприета от заплашеното лице като действителна такава, че е в
състояние да възбуди у него основателен страх, че ще бъде осъществена. Съгл. ТР №53/89г. на ОНСК се приема, че за
съставомерността на деянието по чл.144 от НК, законът не изисква към момента на
извършването му /отправянето на заканата с престъпление/ у дееца да има
оформено решение за неговото изпълнение, нито да е действал с годно средство и
при условия, при които резултатът реално може да настъпи.
При това
положение се налага изводът,че обективираните действия на подсъдимия М. са сочели, че заканата може
да се осъществи, което се потвърждава и от
последващото състояние в което се е намирала св.Б., както непосредствено след
инцидента,така и след известен период от време.
Съдът
намира,че направените правни изводи за съставомерност на деянието от страна на
подс.М.,както от обективна,така и от субективна страна по чл.144ал.3 вр. с ал.1
от НК се базират на свидетелските показания на св.Б., И., К.,Маневи,като те
напълно кореспондират със заключението на съдебната психологична експертиза
относно състоянието на св.Б..
От субективна страна престъплението е
извършено от подс.И.М. при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 хипотеза 1 от НК,като същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им.
При определяне вида и размера на
наказанието на подс.И.М. за извършеното от него деяние по чл.144ал.3 вр. с ал.1 НК,съдът отчита като отегчаващи
вината обстоятелства : лошите характеристични данни на подсъдимия и предходните
му осъждания.Като смекчаващи вината обстоятелства цени материалното му и
семейно положение и обстоятелството,че поведението му е провокирано от
желанието му да поднови връзката си с пострадалата,с която имат две деца.При
това положение наказанието му следва да се определи при превес на последните ,а
именно в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА ,което наказание на осн.чл.66ал.1 от Нк следва да се отложи с ТРИ ГОДИШЕН
ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК,като на подсъдимия се даде последна възможност да се поправи и
превъзпита.
На
осн.чл.189ал.3 от НПК подс.И.Г.М. следва
да бъде осъден да заплати направените по делото съд.разноски в размер на 267.60лв. от които 219.60лв. по
сметка на ОДМВР- Стара Загора и 48лв. в полза на бюджета на съдебната
власт,по сметка на РС- Казанлък.
В този
смисъл е постановената присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :