Р Е Ш Е Н И Е
Номер 147 23. 12. 2021 година град
Търговище
В И М Е Т
О НА Н А Р О Д А
Административен съд
Търговище
на двадесет и първи декември
2021 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА
СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Прокурор: МАРТИН АЛЕКСАНДРОВ
Като разгледа докладваното от Председателя
КНАХД № 150 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
АПК във вр. с чл. 63, ал.2 от ЗАНН.
Постъпила е касационна жалба от
ЕТ ”Пламко-Пламен Георгиев“, със
седалище и адрес на управление гр. Попово, представляван от собственика Пламен
Величков, чрез пълномощник а..Цв.И. от ТАК, против Решение №
60/ 27.10.2021 г. постановено по АНД №
20213520200203 по описа за 2021 година на ПРС, с което е било потвърдено НП № 571149-F588129/12.04.2021 г. издадено от
Началник на отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ на НАП, с което и на
основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС на ЕТ “ПЛАМКО-ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ“ за
нарушение по чл.33,ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева) , като
законосъобразно.
В касационната жалба се поддържа, че
решението е неправилно поради противоречието му с материалния закон и
процесуалните правила, съставляващи касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и
т.2 НПК приложим на осн. чл.63, ал.1 ЗАНН. Моли за отмяна на
атакувания акт. В с.з. жалбата се поддържа. Не претендира разноски.
Ответната страна се представлява от юрк.Д., която оспорва жалбата. Претендира
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.
Търговище дава заключение за неоснователност на касационната жалба,
предвид законосъобразността на въззивното решение.
Съдът, намира касационната жалба за
процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок,
от страна с правен интерес, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ
на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията
посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната
жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на
материалния закон въз основа на фактите, установени от въззивната инстанция в
обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема
от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол пред въззивната
инстанция е било НП №
571149-F588129/12.04.2021 г. издадено от Началник на отдел „Оперативни
дейности“-Варна в ЦУ на НАП, с което и на основание чл.185, ал.2, вр. с ал.1 от ЗДДС на ЕТ“ПЛАМКО-ПЛАМЕН ГЕОРГИЕВ“ за нарушение по чл.33,ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.
(петстотин лева).
След анализ на съвкупния доказателствен
материал е прието, че
при извършена проверка на 21.01.2021 г. в 10.15 ч. на търговски обект по
смисъла на §1,т.41 от ДР на ЗДДС – супермаркет, находящ се в гр.Попово,
ул.“Славянска“№2, стопанисван от касатора е установено следното: Разчетената
касова наличност от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство с
индивидуален номер DT850985 и индивидуален номер на фискалната памет е в размер на 1469.07 лв. съгласно изведения
дневен отчет. Фактическата наличност на паричните средства в обекта при
съпоставянето на описа на касовата наличност е 1333.46 лв. Установената разлика
между фактическата наличност на паричните средства и разчетената от фискалното
устройство е 133.61 лв. Видно от изведения в началото на проверката дневен
отчет служебно са въведени 251.50 лв., няма служебно
изведени суми. За разликата от 133.61 лв. ЕТ не е изпълнил задължението си
извън случаите на продажба/сторно операции да регистрира във фискалното
устройство всяка промяна в касовата наличност чрез операциите „Служебно
въведени“ или „Служебно изведени суми“ - нарушение по чл.33,ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства на Министерство на финансите.
Съотнасяйки установената фактическа
обстановка към релевантната правна уредба, въззивната инстанция e приела,
че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи в кръга на
техните правомощия. Както АУАН, така и НП са издадени по предвиденият от закона
ред и форма и съдържат всички необходими реквизити.
При преценка на материалната
законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът е
аргументирал, че безспорно е извършено нарушение. Прието е, че е осъществен състава на регламентираното в
чл.185,ал.2 ЗДДС неизпълнение на задължение към държавата, което следва да
ангажира и предвидената в цитираната правна норма административнонаказателна
отговорност. Въпреки че нарушението е
формално без видим вредоносен резултат, задълженията на търговеца, произтичащи
от ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ са императивни и всяко
неизпълнение, представлява нарушение на установения правов ред по отношение на
фискалната система. Налице са елементите на констатираното нарушение, поради
което ЕТ следва да понесе предвидената в ЗДДС административнонаказателна
отговорност за това нарушение.
Касационният състав приема,
че атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните
доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса
материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на
съдопроизводствените правила. При постановяването на същия са взети предвид
относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните
становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани
възражения.
Споделят се правните изводи,
че нарушената от санкционираното лице разпоредба на чл.33,ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ е свързана с опазване на обществените отношения,
свързани с правилното регистриране и отчитане на продажбите в търговските
обекти чрез фискални устройства. Последните са въведени с цел препятстване
възможността за укриване на обороти и произтичащото от това невнасяне на
дължимите върху тях данъци в държавния бюджет и в този смисъл разпоредбата е
насочена към осигуряване нормалното функциониране на данъчната система.
Фактът, че от нарушението не са настъпили
вреди за фиска е правно ирелевентно, тъй като приложимата санкционна разпоредба
предвижда налагане на санкциите по чл.185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС именно в
случаите, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи.
Следователно липсата на вредни последици от деянието е предвидена изрично в
санкционната разпоредба на чл.185, ал. 2, изр.2 ЗДДС като привилегирован състав
на нарушение, поради което не може да се отчита повторно като смекчаващо
обстоятелство. Размерът на неотчетената сума от 133.61 лв. не е толкова
минимален. Последният би могъл да обоснове прилагане на минимално предвидения в
закона размер на наказанието, но не и неналагане на наказание с прилагане на
процедурата по чл. 28, б. "а" от ЗАНН. Обстоятелството, че не са
налице други нарушения на данъчното законодателство от страна на дружеството
само по себе си не е достатъчно да обоснове по-ниска степен на обществена
опасност на деянието и дееца от тези на обичайните нарушения от същия вид. По изложените съображения и с оглед особената
значимост на охранявания обществен интерес, настоящия случай не може да се
определи като маловажен по смисъла на чл.9, ал.2 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН.
Въззивната инстанция е обсъдила всички
относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и
аргументирано е анализирала всички релевантни факти от значение за спорното
право, като е направила верни изводи, които се споделят от касационната.
Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на
материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в
сила.
Касационното
производство е средство за отстраняване на грешките на съда при прилагане на
закона. Нарушение на материалния закон е налице, ако той е приложен неправилно,
т.е. не е приложена съответната правна норма на закона, допусната е неправилна
квалификация на деянието или не е приложен законът, който е трябвало да бъде
приложен. Нарушението на процесуалните правила е съществено, когато са налице
хипотезите, посочени в чл.348, ал.3 от НПК, както и когато се създава
вероятност фактите да са се осъществили по различен на приетия от
съда начин. В настоящето производство не са налице доказателства съдът да е
допуснал такива нарушения.
Не е
допуснато нарушение на процесуалните правила. Съдебният акт е
подробно и обстойно мотивиран. Обсъдени са всички събрани по делото
доказателства. Материалния закон е приложен правилно.
При извършената служебна проверка на
основание чл. 218, ал. 2 не се констатираха нарушения на материалния закон.
Оспореното съдебно решение е правилно, валидно и допустимо.
С оглед изхода на делото следва да се
постави претенцията за присъждане на разноски на ответника по касация в
минимален размер за юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. На основание чл. 63,
ал. 5 от ЗАНН, в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер
за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН в чл. 27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80
лв. до 120 лв. При тази правна рамка съдът приема, че претенцията за заплащане
на разноски за юрисконсулт в размер на 80лв. е основателна и следва да бъде
уважена.
Водим от горното и на основание чл. 221,
ал.2 от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд –
Търговище,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
60/ 27.10.2021 г. постановено по АНД №
20213520200203 по описа за 2021 година на ПРС .
ОСЪЖДА ЕТ ”Пламко-Пламен Георгиев“, със седалище и
адрес на управление гр. Попово, представляван от собственика Пламен Величков ДА
ЗАПЛАТИ на отдел „Оперативни дейности“ Дирекция „ФК“ – Варна сумата от 80 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.