№ 36987
гр. София, 18.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110110174 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба от 22.08.2023г., подадена от ответника „Топлофикация
София“ ЕАД, с която се иска изменение в частта за разноските на постановеното по делото
Решение 04.08.2023г. Молителят сочи, че присъденото в полза на адв. Ц. М. Г. адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв е прекомерно и не съответства на правната и
фактическа сложност на делото и положения от адвоката труд. Моли съда да присъди на
адвоката възнаграждение в размер по-нисък от определения с Наредбата минимум.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор на молбата от адв. Г. като
процесуален представител на ответника в производство, в която са развити съображения за
неоснователност на искането. Сочи, че съдът няма правомощия да намалява размера на
възнаграждението под установения с Наредбата минимум.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, намери следното.
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена в рамките на
срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от легитимирано лице – ответник в производството – който
оспорва присъдени в полза на представителя на насрещната страна разноски, поради което
допустимостта на молбата му не е обусловена от представяне на списък по чл. 80 ГПК /в
този смисъл Определение № 51 от 18.03.2022г. на ВКС по ч.гр.д. № 755/2022г., I г.о./. Ето
защо молбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Както е възприето в съдебната практика /в този смисъл Определение № 28 от
21.01.2022г. по ч.т.д. № 2347/2021г. на ВКС, II т.о., ТК/, при намаляване на адвокатското
възнаграждение, съдът е обвързан от определения с наредбата минимален размер, като
решението от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС не предоставя
правомощия на националния съд да намалява размера на възнаграждението до по-нисък
размер от минималния. Същото разрешение е приложимо и в хипотезите, в които съдът
определя възнаграждението на адвокат, който е представлявал страната безплатно на някое
от предвидените в чл. 38, ал. 1 ЗАдв основания. В конкретния случай съдът е определил
размера на възнаграждението съобразно редакцията на чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ, приложима
към датата на сключване договора за правна защита и съдействие от 23.02.2022г. /преди
измененията от 04.11.2022г./, съобразно която при материален интерес от 16 338,49 лева,
минималният размер на възнаграждението е 1020,15 лева. Като се вземе предвид частичното
прекратяване на делото с определението от 29.03.2023г., вследствие на което материалният
интерес е останал в размер на 12 944,59 лева, дължимото на адв. Г. адвокатско
1
възнаграждение се равнява на (12 944,59 / 16 338,49) х 1020,15 = 808,24 лева. Именно този
размер е присъден на адв. Г..
Ето защо липсва основание за изменение на решението в частта за разноските, а
подадената молба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Топлофикация София“ ЕАД от 22.08.2023г.
за изменение в частта за разноските на Решение от 04.08.2023г. постановено по гр.д. №
10174/2022г. по описа на СРС, 175 състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2