Определение по дело №4671/2013 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. С., 22.11.2016 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, VІ ТО, 5 състав, в открито заседание на трети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

разгледа докладваното от съдия Райкинска т. д. № 4671 по описа за 2013 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл. 692 ТЗ.

Образувано е по възражения срещу списъците с приетите и неприетите от синдика на "И.Х." АД, ЕИК *******, (наричано по-долу Длъжника) вземания на кредиторите, предявени в срока по чл. 685, ал.1 ТЗ, както и срещу списъка на служебно включените вземания по чл. 687 ТЗ.    

С решение от 30.03.2015 г. е обявена неплатежоспособността на длъжника „И.Х.“ АД, определена е началната й дата, открито е производство по несъстоятелност и е назначен временен синдик, на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ. Същото е обявено в търговския регистър на 14.04.2015 г.  

В изпълнение на правомощията си, синдикът е изготвил списъците по чл. 686 от ТЗ на приетите и неприетите предявени вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, които са обявени в търговския регистър на 01.06.2015 г.

 Впоследствие са изготвени и списъците на приетите и неприетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, както и на служебно приетите вземания, които са обявени в търговския регистър съответно на 28.07.2015 г., 11.08.2015 г. и 20.08.2015 г.

Производството по несъстоятелност е било спряно, на осн. чл. 632, ал. 5 ТЗ, с решение от 20.07.2015 г. и възобновено с решение от 22.07.2016 г.

В срока по чл. 690, ал. 1 ТЗ са постъпили възражения от кредитори срещу списъците на приети и неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ и списъка на служебно приетите вземания, по които своевременно и в срока по чл. 690, ал. 2 ТЗ са постъпили становища от синдика. Възраженията са разгледани в две открити съдебни заседания, предвид нередовната процедура по призоваване на някои от кредиторите – на 27.09.2016 г. и на 03.11.2016 г.

 

 

 

Относно производството.

 

 

 

 

Съгласно разпоредбата на чл. 685 от ТЗ, кредиторите на неплатежоспособния длъжник предявяват вземанията си писмено пред съда по несъстоятелността в срок от един месец, считано от вписването на решението за откриване на производството по несъстоятелност, или в случая този срок е изтекъл на 14.07.2015 г.

Съгласно чл. 688, ал. 1 ТЗ, вземане, което е предявено след срока по чл. 685, ал. 1, но не по-късно от два месеца от изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения от закона ред. След изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност не могат да се предявяват.

В молбата за предявяване на вземането кредиторите трябва да са посочили всички факти, от които претендират да произтича тяхното вземане, а ако съществуват две и повече групи факти, всяка от които формира отделно основание на вземането (напр. договор, а евентуално неоснователно обогатяване), кредиторът е длъжен да ги посочи при условия на евентуалност. В противен случай преклудиращият ефект на сроковете за предявяване на вземанията ще бъде пречка за последващото им предявяване. Недопустимо е кредиторът да навежда едва във възражението си по списъците ново фактическо основание на своето вземане, незаявено в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ и чл. 688, ал. 1 ТЗ. Както синдикът, така и съдът са обвързани и разглеждат предявеното вземане само при заявеното от кредитора основание.

Синдикът разглежда предявените вземания в 7-дневен срок от изтичане на срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, съотв. – чл. 688, ал. 1 ТЗ  и ги включва в списък на приетите вземания, списък на неприетите вземания, както и списък на вземанията по чл. 687 от ТЗ - тези на работниците и служителите, както и тези, установени с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане. Вземанията се предявяват пред съда, но компетентен да се произнесе по тях е синдикът, като впоследствие, по постъпило възражение от кредитор или от длъжника, съдът упражнява контрол върху списъците, за което се провежда производството по чл. 692 от ТЗ. Процесуално легитимиран да депозира възражение е само кредитор, който е предявил вземане, независимо в кой списък е включено то, както и длъжника.

Съдът разглежда възраженията в открито съдебно заседание с призоваване на синдика, длъжника и възразилия кредитор, а ако се възразява по прието вземане на друг кредитор – и кредитора, чието вземане се оспорва.

Съдът одобрява списъка на приетите вземания след като разгледа възраженията. На изрично одобрение подлежат само списъка на приетите вземания и списъка на служебно вписаните вземания (по аргумент от заглавието на чл. 692 ТЗ – „Списък на приетите вземания“ и ал. 1 на тази норма, според която съдът одобрява списъка на приетите и служебно вписаните вземания), тъй като целта на производството е да се установят кредиторите на длъжника, а това са именно тези, които са включени в списъка на приетите вземания. При преценката си дали едно вземане следва да бъде включено, съответно изключено от списъка на приетите вземания съдът изхожда само от събраните писмени доказателства. Вписванията в търговските книги на длъжника имат доказателствено значение по отношение вземанията по чл. 687 ТЗ, тъй като именно въз основа на тях синдикът изготвя списъка на служебно вписаните вземания. По отношение на останалите вземания търговските книги имат само спомагателно значение, тъй като тези вземания подлежат на предявяване и доказване с писмени доказателства.

Производството по разглеждане на възраженията от съда няма за цел да установи със сила на пресъдено нещо предявените вземания, а само да установи вероятното им съществуване, когато от събраните писмени доказателства и преценката им от външна страна може да обоснове извод, че вземанията са  валидно възникнали и няма данни да са погасени. В това производство на кредитора не могат да се противопоставят и да се доказват оспорвания и  възражения, типични за исковото производство (по отношение истинността на представените писмени доказателства, липсата или опорочаването волята на договарящите, привидност в съглашенията и др.), освен ако същите не могат да бъдат установени въз основа на външна оценка на събраните доказателства. Целта на този междинен етап е да се установят онези вземания, които са или безспорни, или за чието съществуване има убедителни писмени доказателства, като не са налице основателни съмнения относно възникването или погасяването им. Ако такива са налице, то съдът следва да отхвърли възражението, като спорът се пренася в исковото производство по чл. 694, ал. 1 ТЗ, където може да бъде разрешен със сила на пресъдено нещо, при използване всички доказателствени и защитни средства по ГПК, допустими във всяко исково производство. Аргумент за посочените особености на производството по чл. 692 ТЗ е изискването на чл. 686, ал. 1, т.1 от ТЗ в молбата за предявяване на вземането да бъде посочено само основанието и размера на вземането, страните по материално-правното отношение и наличието или липсата на обезпечения и привилегии, като бъдат представени писмени доказателства за основанието, размера, обезпеченията и привилегиите.

Следователно, в настоящото производство съдът не следва да установява окончателно и категорично съществуването на предявените вземания, а само да формира извод за верността на изводите на синдика въз основа на събраните писмени доказателства (включително представени в открито съдебно заседание – така Определение № 1085/30.12.2011 г. по ч.т.д. № 735/2011 г. на ВКС, II т.о.), като основание за изключване на вземания от списъка на приетите вземания следва да бъдат обстоятелства, установени с писмените доказателства, които изключат възникването или съществуването на вземането, или пък пълната липса на доказателства за възникване на вземането.

При съобразяване на изложеното, по отделните възражения съдът намира следното:

Предявено е Възражение вх. № 76403/12.06.2016 г., депозирано по пощата на 08.06.2015 г., от кредитора „С.Ф.Б.“ ЕООД против списъка на неприетите вземания, обявен в търговския регистър на 01.06.2015 г., в който е включено предявеното от него вземане с вх. № 61799/14.05.2015 г. за законна лихва върху главница от 978 350 евро за периода 11.04.2015 г. – 14.04.2015 г. в размер на 587 348.24 евро, както и законната лихва върху главницата от 15.04.2015 г. до окончателното й изплащане. Вземането за главница в размер на 978 350 евро е включено в списъка на приетите вземания, обявен в търговския регистър на 01.06.2015 г. и същото произтича от Споразумение с нотариална заверка на подписите между „С.Ф.Б.“ ЕООД, „И.Х.“ АД, „ССФ С.Ш.Е.Ф.“ АД и „ОЦК“ АД от 11.04.2012 г., въз основа на което са издадени две заповеди по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1015/2012 г. и ч.гр.д. № 1061/2012 г. на РС – гр. Кърджали.

Синдикът не е приел вземането в частта за лихвите с доводи, че след като главницата е в евро, то не може лихвата да се претендира  в лева.

В проведеното на 27.09.2016 г. съдебно заседание възразилият кредитор e поддържа. възражението си, а синдикът – становището си за неговата неоснователност, с допълнителни доводи, че кредиторът е предявил същото вземане в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ и същото е прието. Длъжникът не е взел становище.

Съдът, след като разгледа възражението и взе предвид становищата на страните, съобразно доказателствата по делото, намира следното: Възражението е депозирано от легитимирано лице, в срока по чл. 690 ТЗ.

Същото вземане е предявено и в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ с вх. № 91635/10.07.2015 г., като разликата е, че размерът е посочен в евро и тяхната левова равностойност (300 000 евро с левова равностойност в размер на 587 348.24 евро), и така предявеното вземане е включено в списъка на приетите вземания, обявен в търговския регистър, като срещу него няма валидно заявено възражение, поради което към момента кредиторът няма интерес да претендира включване на вземането и в списъка на приетите вземания по чл. 685, ал. 1 ТЗ. „С.Ф.Б.“ ЕООД е кредитор с прието вземане за главница в списъка по чл. 685, ал. 1 ТЗ, което означава, че правата му  не са засегнати и с оглед забраната на чл. 688, ал. 1, последно изречение от ТЗ – той може да оспорва вземания на кредитори, предявили ги в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Тази забрана е единствената, която би обосновала правен интерес у кредитора да поддържа искане вземането му да бъде прието в списъка по чл. 685, ал. 1 ТЗ, ако нямаше друго вземане, освен настоящото. След като обаче този интерес не е налице, а и кредиторът повторно е предявил вземането и то е прието, възражението му срещу списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ следва да бъде оставено без разглеждане, като лишено от правен интерес.

 

Предявено е възражение вх. № 74845/10.06.2015 г., изпратено по куриер на 08.06.2015 г., от кредитора „С.Ф.Б.“ ЕООД против вземането на „Г.Х.М.Л.“ - дружество, регистрирано на Б.В.О., включено в списъка на приетите вземания, обявен на 01.06.2015 г. в търговския регистър. Вземането произтича от договор за кредит № 00КР-АА-2623/31.03.2006 г., сключен между П.и.б.“ АД („ПИБ“ АД) и Длъжника, и анексите към него, както и Договор за цесия от 26.09.2013 г., сключен между „ПИБ“ АД и „Г.Х.М.Л.“, за сумите 191 551.25 евро, равни на 374 641.68 лева и 5 349.92 евро, равни на 10 463.53 лева, както и законната лихва върху сумата 134 890.76 евро, считано от 14.05.2015 г. до окончателното изплащане на дълга.

Оспорващият кредитор твърди, че договорът за цесия не е влязъл в сила, тъй ката не са настъпили предвидените в него предпоставки за прехвърляне на дълга, а и цената по него не е платена. Същият бил и симулативна сделка, при която „Г.Х.М.Л.“ да влезе в производството по несъстоятелност и да оспорва вземанията на останалите кредитори. Излагат се доводи в подкрепа на посоченото, че вземането е прехвърлено едва два месеца след образуване на делото за несъстоятелност, на офшорна компания, която няма дейност и имущество в България и без да се гарантира по някакъв начин вземането на "ПИБ" АД; пълномощник на„Г.Х.М.Л.“ било лице, свързано с банката по информация от „Биволь“. Ясно било, че вземането няма да може да бъде удовлетворено в производството по несъстоятелност, особено след като нямало привилегии. Нямало декларации и за произхода на средствата по цесията. Действията на „Г.Х.М.Л.“ били злоупотреба с право, а всъщност дружеството нямало  никакво вземане. Прехвърлянето на вземането било само с цел да се оспорват вземанията на останалите кредитори без в последствие да е възможно да се покрият разноските по евентуалните искове по чл. 694 ТЗ, тъй като„Г.Х.М.Л.“ няма имущество в страната. Посоченото будело съмнение, че действителният собственик на офшорното дружество е свързано с „ПИБ“ АД лице, като договорът за цесия е единствено предназначен да увреди другите кредитори.

Идентично възражение е депозирал и кредиторът „БНП П. (Ш.) АД, с вх. № 74816/10.06.2015 г., изпратено по куриер на 08.06.2015 г..

Синдикът е изразил становище за неоснователност на възраженията на двамата кредитори.

В проведеното на 03.11.2016 г. съдебно заседание възразилите кредитори са поддържали възражението си, а синдикът – становището си за неговата неоснователност. Двамата оспорващи кредитори допълнително са поддържали, че вземането на  „Г.Х.М.Л.“ е предявено от лице без надлежна представителна власт и че не може да се установи също, кой представлява офшорното дружество. Длъжникът не е взел становище.

Оспореният кредитор „Г.Х.М.Л.“, призован по реда на чл. 619, ал. 1 ТЗ, не е взел становище.

Съдът, след като разгледа възраженията и взе предвид становищата на страните, съобразно доказателствата по делото, намира следното: Възраженията  против приетото вземане на „Г.Х.М.Л.“ са депозирани от легитимирани лица, в срока по чл. 690 ТЗ, поради което са допустими.

Разгледани по същество, възраженията са основателни. На първо място, настоящият състав намира, че действително оспореното вземане на „Г.Х.М.Л.“, предявено с вх. № 61048/13.05.2015 г., не е предявено от лице, което може да представлява дружеството пред съд, съобразно правилото на чл. 32 ГПК. Макар възраженията да се разглеждат от синдика, те се предявяват пред съда по несъстоятелността – чл. 685, ал. 1 ТЗ и в случай, че вземането е предявено от пълномощник, той следва да бъде лице измежду посочените в чл. 32 ГПК. В случая вземането на„Г.Х.М.Л.“ е предявено чрез пълномощника П.К.П.. От пълномощното му не личи същият да е адвокат или дори служител на офшорното дружество с юридическо образование. На кредитора е съобщено, че следва да представи доказателства за надлежната представителна власт на П.П. при съобразяване чл. 32 ГПК, макар и това да е сторено по повод шест възражения против вземания на други кредитори в производството, депозирани от „Г.Х.М.Л.“ отново чрез същия пълномощник. В дадения срок указанията на съда не са изпълнени, поради което към момента вземането на „Г.Х.М.Л.“  следва да бъде изключено от списъка на приетите вземания като предявено от лице без представителна власт.

Неоснователно е твърдението на двамата оспорващи кредитори, че от доказателствата по делото не може да се установи кой е законен представител на „Г.Х.М.Л.“. Представено е удостоверение за актуално състояние да дружеството към януари 2013 г., заверено с Апостил, на български и английски език, от което се установява, че директор на дружеството е Е.М., която именно е подписала пълномощно на П.П., включващо представителство пред съд на 20.09.2015 г.,  като няма данни впоследствие това пълномощно да е оттеглено.

Възражението на двамата кредитори е основателно и при разглеждането му по същество. От представения Договор за банков кредит № 00КР-АА-2623/31.03.2006 г. и анексите към него се установява, че същият е подписан от „ПИБ“ АД и „И.“ ЕАД, последното дружество като кредитополучател. Банката се е задължила да отпусне на кредитополучателя  6 200 000 евро в срок до 30.04.2006 г. Кредитът, ведно с договорените лихви, първоначално е уговорено да бъде върнат на вноски, до 31.03.2010 г., съгласно погасителен план, приложен към договора. Впоследствие страните са подписали общо 11 на брой анекси, с които са изменяли различни клаузи от договора за кредит, включително сроковете за плащане. Последният е подписан на 19.09.2011 г. между „ПИБ“ АД и „И.Х.“ АД, като страните са договорили нов погасителен  график за остатък от главницата 1 959 390 евро, при годишна лихва 12.45%, считано от 20.09.2011 г. до 20.03.2016 г. Първите шест вноски са били съставени само от лихва.

Представено е писмо от „ПИБ“ АД до „И.Х.“ АД от 22.03.2012 г., с което банката обявява предсрочна изискуемост на кредита с общ размер на задължението 2 022 388 евро, поради неизпълнението на задължения на кредитополучателя.

С договор за продажба на вземане от 26.09.2013 г. „ПИБ“ АД е прехвърлила на „Г.Х.М.Л.“ своите вземания по посочения договор за банков кредит и анексите към него, в общ размер на 3 335 441.59 евро, от които 1 959 390 евро – главница; 1 019 356.65 евро – лихви, от които 342 565.39 евро договорна лихва и 676 791.26 евро – наказателна лихва  и съдебни разноски 697 634.66 лева, равни на 356 694.94 евро. Посочено е, че страните уговарят цена равна на прехвърленото вземане, като същата е платима по начин и в срокове, съгласно отделно споразумение. Вземанията са прехвърлени заедно с всички обезпечения.

„ПИБ“ АД е уведомила Длъжника за цесията, видно от писмо с вх. № 134 на „И.Х.“ АД от 26.09.2013 г.

За да възникне и да е изискуемо вземането на цесионера по договора за цесия, следва цедираното вземане да е валидно възникнало и да съществува, както и да има валиден договор за цесия, който да е съобщен на длъжника, за да има действие по отношение на него и третите лица – чл. 99, ал. 3 ЗЗД. В случая, се установява възникнало вземане на „ПИБ“ АД по договор за банков кредит и единадесет анекса към него, което към 19.09.2011 г. е с размер на главницата 1 959 390 евро, платима до 20.03.2016 г. на месечни вноски, съобразно погасителен план, ведно с договорна лихва в размер на 12.45% годишно. По делото обаче липсват каквито и да е доказателства или твърдения какъв е бил вида и размера на просрочените задължения на „И.Х.“ АД към 22.03.2013 г., съотв. – не може да се прецени дали е възникнало потестативното право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем като лиши Длъжника от преимуществото на срока, нито се установява изявлението на банката да е достигнало до Длъжника, в който само случай то би породило правните си последици. Не може да се приеме, че такова изявление е достигнало до Длъжника и по-късно – в съобщението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД банката не прави изявление за предсрочна изискуемост, а предявеното от цесионера вземане също не може да се приеме за уведомление по чл. 60 ЗКИ. Следователно, нито се установява да е възникнала предсрочна изискуемост на задълженията на длъжника към банката към датата на договора за цесия, нито пък има доказателства, ако беше възникнала предсрочна изискуемост, какъв размер са били вземанията, съотв. – в какъв размер са действителните вземания, които банката е имала към Длъжника и които е прехвърлила на „Г.Х.М.Л.“. Не би могло да се приеме и, че е прехвърлен претендирания от кредитора техен размер, само при съобразяване на обстоятелството, че претенцията е в много по-малък размер от размера на посочените в договора за цесия вземания. Изложеното обосновава извод, че възраженията на „С.Ф.Б.“ ЕООД и „БНП П. (Ш.) АД са изцяло основателни.

За пълнота следва да бъде посочено, че изложените от двамата кредитори доводи за привидност на договора за цесия и злоупотреба с права от страна на „Г.Х.М.Л.“ не се установяват от събраните доказателства. Според двамата кредитори, единствената цел на договора за цесия е увреждане на останалите кредитори чрез оспорване на вземанията им без впоследствие да могат да бъдат събрани разноските в производствата по чл. 694 ТЗ. От една страна обаче няма пречка „ПИБ“ АД сама да оспорва вземанията на останалите кредитори, а от друга – напълно логични са действията на банката, с които иска да намали собствените си разноски в производството по несъстоятелност. Обстоятелството, че „Г.Х.М.Л.“  евентуално няма да заплати разноските по дела, които ще изгуби и кредиторите няма да могат да съберат разноските си от него, не е достатъчно, за да се приеме, че единствената цел на цесията е именно посочената увреда на кредиторите. Същината на настоящото производство на предварителен подготвителен етап от установяване на вземанията и неговата бързина не позволяват тук да бъдат събирани множеството доказателства, необходими за евентуалното установяване тезата на двамата кредитори за злоупотреба с право.

 

Депозирано е възражение вх. № 74252/09.06.2015 г., изпратено по пощата на 08.06.2015 г., от кредитора „Ю.Б.“ АД против основанието, при което е прието предявеното от банката вземане вх. № 61557/14.05.2015 г. като привилегировано в реда по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Посочено е, че поради техническа грешка при предявяване на вземане, произтичащо от Договор за банков кредит № 100-580/26.07.2007 г. и анексите към него, към него е приложен само договор за ипотеката, учредена от третото лице „Фин Тех Маш“ АД, но е пропуснат договора за особен залог, учреден от Длъжника и вписан в регистъра на особените залози върху 215 000 безналични поименни акции с право на глас с номинална стойност 1 лев всяка – емисия ISIN BG 11OLKAAT10 от капитала на „ОЦК“ АД. Банката сочи, че е пристъпила към изпълнение по реда на ЗОЗ като е вписала пристъпване към изпълнение на 24.08.2012 г., поради което предметът на залога следва да бъде продаван извън производството по несъстоятелност. Моли списъкът на приетите вземания да бъде допълнен, като бъде вписано и обезпечението на б.та чрез особен залог, определяща привилегия по чл.. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Синдикът е депозирал становище за основателност на възражението.

В проведеното на 27.09.2016 г. открито съдебно заседание „Ю.Б.“ АД и синдикът поддържат искането за отразяване наличието на особен залог като обезпечение на приетото вземане на „Ю.Б.“ АД в списъка на приетите вземания. Длъжникът не е взел становище.

Съдът, след като разгледа възраженията и взе предвид становищата на страните, съобразно доказателствата по делото, намира следното: Възражението е депозирано от легитимирано лица, в срока по чл. 690 ТЗ, поради което са допустимо. Разгледано по същество, възражението е основателно предвид следното:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 685, ал. 1 ТЗ, кредиторите са длъжни при предявяване на вземането да посочат неговото основание, размер, привилегии и обезпечения. Предявеното вземане се разглежда във вида, в който е предявено. Изменения в него могат да се правят до изтичане на срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, след който срок вземания не могат да се предявяват, съотв. – вече предявени вземания не могат да се изменят по отношение тяхното основание, размер и обезпечения. Обезпеченията са принадлежности на предявеното вземане, но доколкото по отношение на тях може да се възразява отделно и да се предявява самостоятелно иск по чл. 694 ТЗ, то те следва да са заявени от кредитора в сроковете за предявяване на вземането. В случая „Ю.Б.“ АД не само че не е представила договор за особен залог при предявяване на вземането си, както твърди във възражението си, но изобщо не е посочила наличието на това обезпечение при предявяване на вземането си. Доколкото обаче този пропуск на кредитора да посочи вземането си като обезпечено с особен залог е поправен в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ, (който изтича на 14.07.2015 г.). и доколкото касае само обезпечението на прието вече вземане, то обезпечението чрез посочения особен залог, (наличието на който се установява от представените с възражението писмени доказателства) следва да бъде включено в посочените в списъка на приетите вземания обезпечения на банката, поставяща я в реда по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ по отношение на заложеното имущество.

Следва да бъде посочено, че след като вземането на кредитора е прието в производството по несъстоятелност, той е запазил правото си на принудително изпълнение срещу длъжника, като, предвид разпоредбата на чл. 43 ЗОЗ, кредиторът провежда изпълнение върху заложените вещи или ценни книги извън това производство, като синдикът във всички случаи е длъжен да му предаде заложеното имущество. Ето защо, посочването на наличието на особен залог като обезпечение на приетото вземане и съотв. – поставянето му в ред 1 на чл. 722, ал. 1 ТЗ ще има практическо значение само, ако кредиторът е изоставил изпълнението по ЗОЗ и заложеното имущество се продава в рамките на производството по несъстоятелност,  какъвто настоящия случай не е.

 

Депозирани са три възражения против включеното в списъка на приетите вземания, обявен в търговския регистър на 01.06.2015 г., на вземане на „П.и.б.“ АД вх. № 61047/13.05.2015 г.: възражение вх. № 74812/10.06.2016 година на БНП П. (Ш.) АД, възражение вх. № 74844/10.06.2016 година на „С.Ф.Б.“ ЕООД и възражение вх. № 74834/10.06.2016 година на „Ю Б.Е.“ АГ, и трите изпратени по пощата на 08.06.2015 г.

В списъка на приетите вземания са включени следните вземания на „ПИБ“ АД, предявени с молба вх. № 61047/13.05.2015 г.:

             1. Вземания, произтичащи от Договор за банков кредит № 00КР-АА-3116/14.12.2007 г., изменен с анексите към него в общ размер на 16 368 245.20 евро, с левова равностойност 32 013 505 лева (трийсет и два милиона тринайсет хиляди петстотин и пет лева) включително:

             1.1. Остатък от главница в размер на 2 701 908.09 евро, с левова равностойност 5 284 472.90 лева, присъдена съгласно съдебно решение № 1872/22.11.2013г. на СГС, TO, VI-18 състав по т.д. № 8228/2012г.;

             1.2. Част от главница в размер на 1 117 729.16 евро, с левова равностойност 2 186 088.22 лева, присъдена със съдебно решение № 742/16.05.2014г. на СГС, TO, VI-2 състав по т.д. № 9410/2012г. на СГС;

             1.3. Просрочена главница в размер на 7 382 992.26 евро, с левова равностойност 14 439 877.75 лева;

             1.4. Договорна лихва за периода от 13.03.2012г. до 24.04.2012г., присъдена със съдебно решение № 742/16.05.2014г. на СГС, TO, VI-2 състав по т.д. № 9410/2012г. на СГС в размер на 93 727.59 евро, с левова равностойност 183 315.23 лева;

             1.5. Просрочена договорна лихва, начислена съгласно т. 11 по Договор № 00KP- АА-3116/14.12.2007г. за банков кредит за периода от 13.03.2012г. до 24.04.2012г. в размер на 94 309.92 евро, с левова равностойност 184 454.17 лева;

             1.6. Остатък от наказателна лихва за периода от 13.03.2012г. до 25.06.2012г., присъдена със съдебно решение № 742/16.05.2014г. на СГС, TO, VI-2 състав по т.д. № 9410/2012г. на СГС по Договор № 00КР-АА-3116/14.12.2007г. за банков кредит, в размер на 443 255.70 евро, е левова равностойност 866 932.80 лева;

             1.7. Просрочена наказателна лихва, начислена съгласно т. 19 от Договор № 00KP- АА-3116/14.12.2007г. за банков кредит, за периода от 13.03.2012 г. до 30.03.2015 г. в размер на 3 360 988.40 евро, е левова равностойност 6 573 521.94 лева;

             1.8. Законна лихва върху присъдена част от главница в размер на 2 898 060.51 евро, присъдена със съдебно решение № 1872/22.11.2013г. на СГС, TO, VI-18 състав по т.д. № 8228/2012г., за периода от 11.09.2012 г. до 30.03.2015г. в размер на 738 270.93 евро, е левова равностойност 1 443 932.43 лева

             1.9. Законна лихва върху присъдена част от главница в размер на 1 117 729.16 евро, присъдена със съдебно решение № 742/16.05.2014г. на СГС, TO, VI-2 състав по т.д. № 9410/2012г. на СГС за периода от 25.06.2012 г. до 30.03.2015г. в размер на 328 158.97 евро, е левова равностойност 641 823.16 лева съгласно фиксинга на БНБ 1.95583;

             1.10. Остатък от присъдени разноски за принудително събиране на кредита по ч.гр.д. №42085/2012 г. на СРС и № 30775/1012 на СРС в размер на 99 199.69 лева (деветдесет и девет хиляди сто деветдесет и девет лева и 69 стотинки);

             1.11. Просрочена наказателна лихва, начислена съгласно т. 19 от Договор № 00KP- АА-3116/14.12.2007 г. за банков кредит за периода от 30.03.2015г. до 13.05.2015г. в размер на 9 023.66 евро, е левова равностойност 17 648 лева (седемнадесет хиляди шестотин четиридесет и осем лева);

             1.12. Законна лихва върху присъдена част от главница с остатък в размер на 2 701 908.09 евро евро, присъдена със съдебно решение № 1872/22.11.201 Зг. на СГС, TO, VI-18 състав по т.д. № 8228/2012г. за периода от 30.03.202015 г. до 13.05.2015г. в размер на 33 056.24 евро, е левова равностойност 64 652.59 лева (шейсет и четири хиляди шестотин петдесет и две хиляди лева и 59 стотинки);

             1.13. Законна лихва върху присъдена част от главница в размер на 1 117 729.16 евро, присъдена със съдебно решение № 742/16.05.2014г. на СГС, TO, VI-2 състав по т.д. № 9410/2012г. на СГС, за периода от 30.03.2015г. до 13,.05.2015г. в размер на 13 674.80 евро, е левова равностойност 26 745.57 лева (двайсет и шест хиляди седемстотин четиридесет и пет лева и 57 стотинки);

             1.14. Присъдени разноски в производството по несъстоятелност на Кредитополучателя по т.д. № 4671/2013г. на СГС, TO, VI-5 състав в размер на 750 лева (седемстотин и петдесет лева), представляващи 250лева - внесена държавна такса и 500 лева - депозит за вещо лице.

             1.15. Всички лихви върху неплатена и дължима главница по Договор № 00КР-АА-3116/14.12.2007 г. за банков кредит, заедно с всички анекси към него, включително законни лихви върху присъдени и неплатени главници от 13.03.2015 г. до датата на окончателното плащане.

 

            2. Вземания, произтичащ от Договор за банков кредит № 00КР-АА-3085/09.10.2007 г., изменен с анекси към него, в общ размер на 2 269 479.06 евро, с левова равностойност 4 438 715.23 лева, включително:

            2.1.Просрочена главница по Договор № 00КР-АА-3085/09.10.2007 г. в размер на 1 708 831.04 евро, с левова равностойност 3 342 183.01 лева;

            2.2.  Просрочена договорна лихва, начислена съгласно т. 11 от Договор № 00КР-АА-3085/09.10.2007г. за банков кредит за периода от 28.5.2012г. до 21.02.2014г. в размер на 18 763.69 евро, с левова равностойност 36 698.59 лева;

            2.3.  Просрочена наказателна лихва, начислена съгласно т. 19 от Договор за кредит № 00КР-АА-3085/09.10.2007 г., за периода от 28.5.2012г. до 30.03.2015г.в размер на 539 795.76 евро, с левова равностойност 1 055 748.74 лева;

            2.4. Просрочена наказателна лихва, начислена съгласно т. 19 от Договор за кредит № 00КР-АА-3085/09.10.2007г. за периода от 30.03.2015г. до 13.05.2015г. в размер на 2 088.57 евро, с левова равностойност 4 084.89 лева

2.5             Законната лихва от 13.03.2015 г. до окончателното изплащане на главницата.

 

Вземанията са приети в реда по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ като обезпечени с особен залог върху 3 255 284 броя безналични акции от капитала на „ОЦК“ АД, гр. Кърджали.

Възраженията на кредиторите „БНП П. (Ш.) АД и „С.Ф.Б.“ ЕООД са идентични. Твърди се, че договорите за кредит и анексите към тях, от които произтичат приетите вземания на „ПИБ“ АД, са сключени при липса на съгласие от страните по тях – подписите в тях не са положени от законните представители или техни пълномощници. На следващо място се поддържа, че банката не е отпуснала реално сумите по договорите за кредит, поради което няма вземане за тях. По отношение на приетите вземания за съдебни разноски, присъдени в съдебните производства, водени за част от приетите вземания на „ПИБ“ АД, кредиторите поддържат, че същите не са реално сторени и не са били необходими в производството. Поддържат още, че договорът за особен залог върху 3 255 284 броя безналични акции от капитала на „ОЦК“ АД, гр. Кърджали, е нищожен, тъй като не е подписан от законните представители на страните или техни пълномощници.

Кредиторът „Ю Б.Е.“ АГ твърди, че банката не е отпуснала реално суми по договорите за кредит, тъй като не е предала на разположение на кредитополучателя уговорената с договора парична сума. Нямало реално преведена на Длъжника сума, а банката едностранно приела, че е отпуснала заем (служебно усвоила) суми по кредита вместо дължими от Длъжника или трети лица плащания към ПИБ по други техни договори с ПИБ. Според кредитора, договорът за кредит е привиден, тъй като с него страните целели да постигнат ефекта на учредяване на лично обезпечение от „И.Х.“ АД за задължение на трети лица по сключени от тях други договори за заем с ПИБ или някак си да заместят тези задължения със задължения на „И.Х.“ АД по договора за кредит. Налице била привидна сделка, която прикривала друга сделка – напр. договор за поръчителство, а привидната сделка била нищожна.

Синдикът е депозирал становище за неоснователност на възраженията.

В проведеното на 27.09.2016 г. открито съдебно заседание оспорващите кредитори и синдикът са поддържали становищата си. Длъжникът не е взел становище.

Съдът, след като разгледа възраженията и взе предвид становищата на страните, съобразно доказателствата по делото, намира следното: Възраженията са депозирани от легитимирани лица, в срока по чл. 690 ТЗ, поради което са допустими. Разгледани по същество, възраженията са частично основателни.

От събраните по делото писмени доказателства се установява следното от фактическа страна:

Между „ПИБ“ АД и „И.Х.“ АД е сключен договор за банков кредит № 00КР-АА-3116/14.12.2007г., съгласно чл. 4 от който страните са уговорили, че банката предоставя на кредитополучателя банков кредит в размер на 3 000 000 евро за обезпечаване на изпълнението на задължения на кредитополучателя по издадени от банката по негово нареждане или нареждане на трети лица банкови гаранции със срок на валидност не по-късно от 28.02.2012 г. В т. 4.1 е посочено, че конкретните параметри и условия на всяка издавана банкова гаранция се уреждат в отделен договор. В чл. 5 е уговорено, че разрешеният кредит може да се ползва след подписване на договора и предоставяне от кредитополучателя на договорените обезпечения, и само при условие, че е налице неизпълнение на задълженията на кредитополучателя или посочените от него лица, по чието искане са издадени банкови гаранции, като банката служебно усвоява средства по кредита до размер на задълженията на кредитополучателя по съответния договор за издаване на банкова гаранция. В чл. 7.1 е предвидено, че банката уведомява писмено кредитополучателя за извършеното усвояване в тридневен срок, като в т.7.2 са уговорени хипотези, при които се усвояват служебно средства от предоставения кредит, сред които е образувано на производство по несъстоятелност, настъпване на съществени промени в структурата на собствеността, преценка на банката, че обезпечението е недостатъчно, нарушение на което и да е условие по договора или по предоставените обезпечения. В чл. 9 е посочено, че сумите се отчитат по заемната сметка на кредитополучателя, като съгласно т.10, ако кредитът е използван преди крайния срок, същият се счита за краен срок по кредита. В чл. 11 е уговорено, че за ползвания кредит се заплаща уговорената годишна съставна лихва, които лихви по свое усмотрение банката може да капитализира към главницата. В чл. 12 и 13 са уговорени дължимите такси и комисионни. В чл. 16 е уговорено, че ползваната част от кредита се погасява в срок от 30 дни от датата на усвояване, а крайния срок за погасяване на всички задължения е 30.03.2012 г. В чл. 20 от договора подробно са регламентирани задълженията на кредитополучателя, а в чл. 28 хипотезите, в които банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, като съгласно чл. 28, т.1, б”в” от договора банката има право да обяви кредита за изцяло и предсрочно изискуем, когато кредитополучателят допусне да се наложат ограничения върху правата му върху собствени недвижими имоти или върху неговите недвижими имоти бъде наложена възбрана или вещна тежест.

Между страните са сключени представените 16 анекса към договора, като с анекс № 5/31.07.2009г. страните са се споразумели размерът на кредита да бъде увеличен на 4 300 000 евро срещу допълнително обезпечение – залог на машини и съоръжения. С анекс № 6/18.12.2009г. размерът на кредита е увеличен на 7 800 000 млн. евро, с анекс № 7/08.02.2010г. – в размер на 8 500 000 евро. С анекс № 8/30.03.2010г. размерът на кредита е увеличен на сумата от 11 500 000 евро, с анекс № 9/28.05.2010г. – на сумата от 13 600 000 евро, а с анекс № 10/18.06.2010г. – на 14 300 000 евро, като съгласно т. 3 от анекса кредитополучателят се е съгласил средствата от предоставения кредит да обезпечават вземанията на банката от предоставени на кредитополучателя и/или на посочени от него трети лица кредити или кредитни улеснения, договорени с допълнителни споразумения, като в това число са описани тези по договор от 23.03.2009г, от 14.12.2009г. и задължения на „ОЦК” АД по договор от 09.02.2010г. С анекс № 11 от 19.08.2010г. е намален размер на кредита на 13 650 000 евро, а с анекс № 12 от 28.10.2010г. срокът на валидност по раздел ІІІ, т.4 е продължен до 25.02.2015г., а по т.3 – крайният срок за погасяване на задълженията е продължен до 30.03.2015г. С анекс № 12 е договорено допълнително обезпечение от трето лице – „С.К.” АД, което е уточнено с анекс № 15. С анекс № 16 от 29.03.2012г. страните  са посочили, че към датата на анекса по кредита е усвоена сума в размер на 11 634 530.12 евро и са уговорили, че кредитополучателят дава изричното си съгласие средствата от предоставения кредит да обезпечават вземанията на банката от „ОЦК” АД.

С представеното писмо от 24.04.2012г., заведено при ответника с вх.№ 0103, банката го е уведомила, че на основание т. 28.1, б.”в” от договора обявява задълженията по кредита за предсрочно и незабавно изискуеми, като е посочено, че поради неизпълнение на задълженията на ответника по договор за банков кредит от 23.03.2009 г., банката е усвоила служебно сума в размер на 242 995.94 евро; по договор за кредит от 11.12.2009г. са усвоени суми в размер на 394 716.94 евро, по договор за кредит от 30.09.2011г. са усвоени служебно 633 756.52 евро, по договор за банков кредит от 01.06.2011г. са усвоени служебно 232 059.21 евро и по договор за кредит от 09.11.2010г. – сумата в размер на 7 548 619.38 евро и към датата на уведомлението дължимите суми са общо в размер на 13 481 075,25 евро.

За обезпечаване на задълженията по договор за банков кредит № 3116 страните са подписали договор за особен залог на безналични ценни книжа от 14.12.2007 г., изменян с няколко анекса. Договорът и последващите изменения са вписвани в ЦРОЗ, видно от представените заявления за вписване на особен залог, с вх. номера в ЦРОЗ.

Длъжникът е сключил с Банката и Договор № 00КР-АА-3085/09.10.2007 г. за банков кредит, изменен с Анекс № 1 от 21.12.2007 г., Анекс № 2 от 01.07.2008г., Анекс № 3 от 16.01.2009г., Анекс № 4 от 17.04.2009г. и Анекс № 5 от 19.08.2009г., към него.

С него банката е предоставила на Кредитополучателят банков кредит в размер на 2 500 000 евро за обезпечаване изпълнението на задълженията на Кредитополучателя по издадени от Банката по негово нареждане или нареждане на посочени от него трети лица банкови гаранции. С Анекс № 1 от 21.12.2007 г. към Договор за банков кредит 3085 размерът на кредитът е увеличен на 3 000 000 евро. С Анекс № 3 от 16.01.2009 г. към Договор за банков кредит 3085 размерът на кредита е увеличен на с 1 200 000 евро, с което пълният размер на кредита става 4 200 000 евро - т. 1.1. от Анекса като съгласно т. 1.2 от Анекса Кредитополучателят има право да ползва увеличения размер на банковия кредит в срок до 30.06.2009 г., след която дата размерът на предоставения кредит се намалява на 3 000 000 евро.

С Анекс № 4 от 17.04.2009 г. към Договор за банков кредит 3085 страните се договарят да бъде променен размерът на предоставения кредит, както следва:

- за периода от сключване на анекса до 15.05.2009г. кредитът е в размер на EUR 3 750 000 (три милиона седемстотин и петдесет хиляди евро);

- за периода от 16.05.2009г. до 30.06.2009г. кредитът е в размер на 4 200 000 евро;

- след 30.06.2009 г. кредитът е в размер на 3 000 000 евро. С Анекс № 5 от 19.08.2009г. към Договор за банков кредит 3085 размерът на кредита се намалява от 3 000 000 евро на 2 830 000 евро.

Кредитът е с крайна дата на падеж 30.03.2014 г. на основание Раздел VII, т 16 от Договора за банков кредит.

За обезпечаване на задълженията по договор за банков кредит № 3085 страните са подписали договор за особен залог на безналични ценни книжа от 09.10.2007 г., изменян с няколко анекса. Договорът и последващите изменения са вписвани в ЦРОЗ, видно от представените заявления за вписване на особен залог, с вх. номера в ЦРОЗ.

С решение от 16.05.2014 г., влязло в сила на 18.06.2014 г., постановено по т.д. № 9410/2012 г. на СГС, 6.2 състав, е признато за установено, че „И.Х.“ АД дължи на „ПИБ“ АД 1 117 729.16 евро – част от главница в общ размер на 13 383 443.48 евро, ведно със законната лихва от 25.06.2012 г. до датата на плащането; сумата 93 727.59 евро – договорна лихва за периода 13.03.2012 г. – 24.04.2012 г.; 787 392.84 евро – наказателни лихви за периода 13.03.2012 г. – 25.06.2012 г., 2250 лева – разноски по договора, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 30775/2012 г. на СРС, 43 състав. Длъжникът е осъден да заплати на „ПИБ“ АД 157 066.40 лева – разноски по делото. Видно от мотивите на решението, вземанията са по договор за банков кредит № 00КР-АА-3116 от 14.12.2007г., изменен с описаните шестнадесет анекса.

С издадената заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 30775/2012 г. на СРС, 43 състав на „ПИБ“ АД са присъдени разноски в заповедното производство в размер на 118 233.20 лева.

С решение от 22.11.2013 г., влязло в сила на 14.04.2013 г., постановено по т.д. № 8228/2012 г. на СГС, 6-18 състав е признато за установено, че „И.Х.“ АД дължи на „ПИБ“ АД 2 898 060,51 евро - част от главница по договор за банков кредит № 00КР-АА-3116 от 14.12.2007г., изменен с шестнадесет анекса; сумата от 101 939,49 евро - наказателна лихва за периода от 25.06.2012 г. до 11.09.2012г., за които му е издадена заповед за изпълнение по гр.д.№ 42085/2012г. на СРС, 26 състав. Длъжникът е осъден да заплати на „ПИБ“ АД разноски в размер на 236 099. 60 лева.

С издадената заповед за изпълнение по гр.д.№ 42085/2012г. на СРС, 26 състав на „ПИБ“ АД са присъдени разноски за заповедното производство в размер на 176 474.80 лева.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: С постигането на съгласие между страните по предмета на договора, същият е сключен и насрещните задължения възникват. Договорът за банков кредит не е реален, както договора  за заем за потребление. Дали подписите на подписалите го лица са автентични, в настоящото производство не може да се изследва, а ако тези лица не са били упълномощени, подписването на договора от лица без представителна власт не води до нищожност на същия, както смятат възразилите кредитори, а действието му е висящо до потвърждаването му от представляващия изрично или с конклудентни действия. В случая е приложима нормата на чл. 301 ТЗ, тъй като от една страна, вземането на „ПИБ“ АД е отразено в счетоводството на банката, без законните представители на банката да са се противопоставили, а от друга – Длъжникът е узнал за Договора за кредит № 3116, анексите към него и договора за особен залог, съотв. – за договора за кредит № 3085, анексите към него и договора за особен залог при вписването на учредените особени залози, тъй като, видно от представените заявления за вписване на особен залог по двата договора за банков кредит, за вписването са дали съгласие, писмено, с нотариална заверка на подписите именно законните представители на длъжника към съответната дата – Р.М. или К.З.. За договора за кредит № 3116 и анексите към него несъмнено Длъжникът е узнал и през 2012 г., когато от ПИБ са инициирани заповедни производства и впоследствие – искови производства за установяване част от вземанията му по този кредит. Липсват каквито и да е данни длъжникът да се е противопоставял на процесните договори за кредит или договорите за особен залог във връзка с тях. Следователно, дори да има действия без представителна власт, то те са потвърдени. 

Неоснователно е възражението, че договорите за кредит са нищожни, тъй като са привидни сделки, които прикриват други валидни сделки. Сделката  е привидна, когато страните не желаят настъпването на правните последици, които законът свързва с тях. Възможно е страните изобщо да не желаят настъпването на правните последици (абсолютна привидност) или пък желаят да сключат друг договор, който по някаква причина трябва да скрият от третите лица (относителна принидност). В случая не сме изправени пред нито една от двете хипотези. Страните са се съгласили, че банката отпуска на длъжника банков кредит, който да бъде използван като обезпечение на вземания на банката към длъжника или трети лица по договори за издаване на банкови гаранции от банката в обезпечение задължения на длъжника или посочени от него трети лица. В случая е постигнат ефекта на поне две сделки – договор за залог на парични средства от длъжника в полза на банката за обезпечаване негови задължения или такива на посочени от него трети лица към банката и договор за банков кредит, чрез който длъжникът е осигурил средствата за залога на парични средства. Страните са уговорили обаче, че кредитът ще се ползва само ако има неизпълнени задължения към банката, като банката, вместо да превежда парични суми по сметка на длъжника, служебно ще усвоява необходимите за покриване на съответното задължение суми, до предоставения кредитен лимит и до крайния срок, уговорен в договора, като това е и уговореният начин за усвояване на суми по кредита. Волята на страните за постигане на посочените две сделки е ясно изразена в договора за банков кредит. Кредиторът „Ю Б.Е.“ АГ е принципно прав да твърди, че за да има вземане банката, трябва да е предоставила реално суми по кредита. Това предоставяне обаче не е необходимо да е непременно чрез заверяване разплащателната сметка на кредитополучателя с кредитната сума. Реално предоставяне на кредита ще има във всеки случай, в който каква да е част от кредита отиде в полза на длъжника или бъде предоставена на трето лице за сметка на длъжника и с негово съгласие. Страните са свободни да договорят начина на предоставяне на кредита. В случая те са уговорили не предаване на кредитната сума по разплащателна сметка на кредитополучателя, а усвояване чрез служебно погасяване на задължения на длъжника или посочени от него трети лица от б.та, като сумите по така извършеното погасяване се считат за предоставени по кредита.

Възраженията, предвид изложеното, са изцяло неоснователни по отношение тези части от приетото вземане, които са установени с посочените две влезли в сила съдебни решения. Съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, както и за всички останали съдилища, учреждения и общини в Република България. Това означава, че към момента на влизане на решението в сила съществуването на притезанието в посочения в решението размер и на посоченото основание не могат да бъдат преразглеждани от който и да е съд. Оспорващите кредитори не сочат настъпване на факти след влизане на решенията в сила, довели до погасяване или намаляване на вземането, каквито само нови правоизменящи или правопогасяващи факти биха могли да бъдат обсъждани в настоящото производство.

От друга страна, постановените установителни решения по частични искове имат сила на пресъдено нещо само по отношение на този размер на спорното право, който е предмет на делото. По този въпрос има трайна и непротиворечива съдена практика. Ето защо посоченото по-горе не важи за размерите на предявените от „ПИБ“ АД вземания, които надвишават установените с двете съдебни решения размери.

По отношение останалата част от предявеното вземане, непредявяване по съдебен ред, следва да са налице доказателства най-напред, че са възникнали вземания на банката към длъжника по издадени от нея банкови гаранции в полза на длъжника или посочени от него трети лица и че банката служебно е усвоила в рамките на отпуснатите кредити суми за погасяване на тези задължения, съотв. – техния размер. Нито с предявяването на вземането, нито след депозирането на възраженията са събрани такива доказателства. Единственото доказателство за размера на главницата по договор за кредит № 3116 е анекс № 16 към него, в който страните са установили задължение за главница към 29.03.2012 г. 11 634 530.12 евро и доколкото не се установява някаква част от нея да е погасена, следва да се приеме, че това задължение съществува, като част от него е и признатото с двете съдебни решения, посочени по-горе.

Липсват данни за момента на възникване на вземането за главница в посочения размер, съответно – не може да се установят вземанията за договорна и наказателна лихва по нея, извън размерите по съдебните решения.

По отношение присъдените със съдебните решения разноски, възраженията на кредиторите, че същите не били реално сторени или не били необходими, същото не може да бъде обсъждано в това производство, тъй като съдът е задължен да се съобрази с влезлите в сила решения, с които разноските са присъдени. Това се отнася и за съдебните разноски, присъдени с посочените две заповеди за незабавно изпълнение, които са влезли в сила с влизане в сила на установителните решения.

По отношение присъдените разноски в размер на 750 лева по настоящото т.д. № 4671/2013 г. съдът намира възражението за неоснователно. Кредиторът „ПИБ“ АД е бил присъединен кредитор във фазата на производството по разглеждане молба с правно основание чл. 625 ТЗ, като решението е в негова полза и тези разноски са му присъдени с влязлото в сила решение по молбата.

Изложеното обосновава като краен резултат необходимост в списъка на приетите вземания да бъдат включени само следните вземания на „ПИБ“ АД:

По договор за кредит № 00КР-АА-3116/14.12.2007 г.:

1. Остатък от главница в размер на 2 701 908.09 евро, с левова равностойност 5 284 472.90 лева (пет милиона двеста осемдесет и четири хиляди четиристотин седемдесет и два лева и 90 стотинки), присъдена съгласно съдебно решение № 1872/22.11.2013г. на СГС, TO, VI-18 състав по т.д. № 8228/2012 г.;

2. Присъдена главница съгласно съдебно решение № 742/16.05.2014г. на СГС, TO, VI-2 състав по т.д. № 9410/2012г. на СГС в размер на 1 117 729.16 евро, с левова равностойност 2 186 088.22 лева;

3. Просрочена главница в размер на 7 382 992.26 евро, с левова равностойност 14 439 877.75 лева;

4. Договорна лихва за периода от 13.03.2012г. до 24.04.2012г., присъдена със съдебно решение № 742/16.05.2014г. на СГС, TO, VI-2 състав по т.д. № 9410/2012г. на СГС в размер на 93 727.59 евро, с левова равностойност 183 315.23 лева;

4.Остатък от наказателна лихва за периода от 13.03.2012г. до 25.06.2012г., присъдена със съдебно решение № 742/16.05.2014г. на СГС, TO, VI-2 състав по т.д. № 9410/2012г. на СГС по Договор № 00КР-АА-3116/14.12.2007г. за банков кредит, в размер на 443 255.70 евро, е левова равностойност 866 932.80 лева;

5. Законна лихва върху присъдена част от главница в размер на 2 898 060.51 евро, присъдена със съдебно решение № 1872/22.11.2013г. на СГС, TO, VI-18 състав по т.д. № 8228/2012г., за периода от 11.09.2012 г. до 30.03.2015г. в размер на 738 270.93 евро, е левова равностойност 1 443 932.43 лева

6. Законна лихва върху присъдена част от главница в размер на 1 117 729.16 евро, присъдена със съдебно решение № 742/16.05.2014г. на СГС, TO, VI-2 състав по т.д. № 9410/2012г. на СГС за периода от 25.06.2012 г. до 30.03.2015г. в размер на 328 158.97 евро, е левова равностойност 641 823.16 лева, съгласно фиксинга на БНБ 1.95583;

7. Остатък от присъдени разноски за принудително събиране на кредита по ч.гр.д. №42085/2012 г. на СРС и № 30775/1012 на СРС в размер на 99 199.69 лева;

8. Законна лихва върху присъдена част от главница с остатък в размер на 2 701 908.09 евро евро, присъдена със съдебно решение № 1872/22.11.201 Зг. на СГС, TO, VI-18 състав по т.д. № 8228/2012г. за периода от 30.03.202015 г. до 13.05.2015г. в размер на 33 056.24 евро, е левова равностойност 64 652.59 лева;

9. Законна лихва върху присъдена част от главница в размер на 1 117 729.16 евро, присъдена със съдебно решение № 742/16.05.2014г. на СГС, TO, VI-2 състав по т.д. № 9410/2012г. на СГС, за периода от 30.03.2015г. до 13,.05.2015г. в размер на 13 674.80 евро, е левова равностойност 26 745.57 лева;

10. Присъдени разноски в производството по несъстоятелност на Кредитополучателя по т.д. № 4671/2013г. на СГС, TO, VI-5 състав в размер на 750 лева (седемстотин и петдесет лева), представляващи 250лева - внесена държавна такса и 500 лева - депозит за вещо лице.

11. Законната лихва върху приетата главница по Договор № 00КР-АА-3116/14.12.2007 г. за банков кредит, заедно с всички анекси към него, от 13.03.2015 г. до датата на окончателното плащане.

 

Следва да бъдат изключени от списъка на приетите вземания, поради липсата на доказателства за възникването и съществуването им, следните предявени от „ПИБ“ АД вземания:

1.     По договор за банков кредит № 00КР-АА-3116/14.12.2007 г.:

1.1.           Просрочена договорна лихва, начислена съгласно т. 11 по Договор № 00KP- АА-3116/14.12.2007 г. за банков кредит за периода от 13.03.2012г. до 24.04.2012 г. в размер на 94 309.92 евро, е левова равностойност 184 454.17 лева;

1.2.           Просрочена наказателна лихва, начислена съгласно т. 19 от Договор № 00KP- АА-3116/14.12.2007 г. за банков кредит, за периода от 13.03.2012г. до 30.03.2015 г. в размер на 3 360 988.40 евро, е левова равностойност 6 573 521.94 лева;

1.3.           Просрочена наказателна лихва, начислена съгласно т. 19 от Договор № 00KP- АА-3116/14.12.2007 г. за банков кредит за периода от 30.03.2015г. до 13.05.2015 г. в размер на 9 023.66 евро, е левова равностойност 17 648 лева

2. Всички предявени и приети вземания по Договор за банков кредит № 00КР-АА-3085/09.10.2007г., изменен с анекси към него, в общ размер на 2 269 479.06 евро, с левова равностойност 4 438 715.23 лева, включително:

2.1.  Просрочена главница по Договор № 00КР-АА-3085/09.10.2007г. в размер на 1 708 831.04 евро, с левова равностойност 3 342 183.01 лева (три милиона триста четиридесет и две хиляди сто осемдесет и три лева и 1 стотинка);

2.2.  Просрочена договорна лихва, начислена съгласно т. 11 от Договор № 00КР-АА-3085/09.10.2007г. за банков кредит за периода от 28.5.2012г. до 21.02.2014г. в размер на 18 763.69 евро, с левова равностойност 36 698.59 лева;

2.3.  Просрочена наказателна лихва, начислена съгласно т. 19 от Договор за кредит № 00КР-АА-3085/09.10.2007 г., за периода от 28.5.2012г. до 30.03.2015г.в размер на 539 795.76 евро, с левова равностойност 1 055 748.74 лв;

2.4. Просрочена наказателна лихва, начислена съгласно т. 19 от Договор за кредит № 00КР-АА-3085/09.10.2007г. за периода от 30.03.2015г. до 13.05.2015г. в размер на 2 088.57 евро, с левова равностойност 4 084.89 лева

2.5. Законната лихва от 13.03.2015 г. до пълното изплащане на главницата.

 

Депозирано е Възражение вх. № 74492/09.06.2015 г., изпратено по пощата на 08.06.2015 г., от Националната агенция по приходите (НАП). Възражението е по отношение списъците на приети и неприети вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЦ и списъка на служебно приетите вземания и е следното:

1. Включеното в списъка на приетите вземания вземане на НАП, предявено с молба вх. № 62259/15.05.2015 г. в размер на 2 155.23 лева – главници и 309.32 лева – лихви, начислени до 30.03.2015 г., ведно с лихвата, начислена върху главницата от 01.04.2015 г. до окончателното им погасяване, възникнали по три броя изпълнителни листове и електронен фиш, не следва да бъде поставяно в ред 6 по чл. 722, ал.1 ТЗ, а в ред 1 на чл. 722, ал. 1 ТЗ, тъй като са представени доказателства, че тези вземания са обезпечени чрез запори, вписани в ЦРОЗ, наложени с пет постановления за налагане на обезпечителни мерки.

2. Невключването в списъка на приетите вземания на вземане на НАП за лихва за периода 08.05.2015 г. до 14.05.2015 г. върху включените под № 16 в списъка на приетите вземания главници по публични вземания в размер на 484 454.56 лева за данъци и такси и 96 861.93 лева за задължителни осигурителни вноски, предявено с молба вх. № 62259/15.05.2015 г. било неправилно. Освен това, посочените вземания за главници и лихви неправилно били поставени в редове 6 и 9 на чл. 722, ал. 1 ТЗ, въпреки, че синдикът приел, че същите са обезпечени.

3. Включването на прието в списъка на служебно приетите вземания вземане на Р.В.М. в размер на 26 279.50 лева – възнаграждения по договор за управление за месеците от февруари до април 2012 г. и 9005.51 лева – лихви върху вземането, както и 3 872.36 лева – разноски в реда по чл. 722, а. 1, т. 4 ТЗ. Поддържа се, че договорът за управление не е трудов договор, поради което тези вземания следва да бъдат включени в реда по чл. 722, ал. 1 т. 8 ТЗ.

4. Включването в списъка на служебно приетите вземания и в реда по чл. 4 на чл. 722, ал. 1 ТЗ на вземанията за съдебни и деловодни разноски на следните кредитори: Т.Й.Х., Н.Г.Н.  и Д.А.Т.. Поддържа се, че вземанията за съдебни разноски не са от трудово правоотношение и следва да бъдат поставени в реда по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

Синдикът е изразил становище за неоснователност на възражението.

В съдебното заседание, проведено на 27.09.2016 г. кредиторът НАП е поддържал възражението си, синдикът е поддържал становището си, а оспорените кредитори са изложили доводи  за неоснователност на възражението. Длъжникът не е изразил становище.

Съдът, след като разгледа възраженията и взе предвид становищата на страните, съобразно доказателствата по делото, намира следното: Възражението е депозирано от легитимирано лице, в срока по чл. 690 ТЗ, поради което е допустимо Разгледано по същество, възражението е изцяло основателно.

1. С молбата за предявяване не вземане вх. № 62259/15.05.2015 г., с която са предявени и включените в списъка публични вземания, по делото са представени писмени доказателства Постановление, изх. №4116/2014/000064/25.02.2015        г., Постановление изх. № 4116/2014/000062/24.02.2015 г., Постановление изх. № 4116-000022/09.10.2014 г. и Постановление изх. № 4116-000018/29.09.2014 г., издадени от публичен изпълнител при Териториална дирекция, гр. С. на НАП, с които са наложени запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, в търговски банки на територията на страната, подробно описани в посочените постановления, наложени запори върху дружествени дялове и безналични ценни книжа, притежавани от „И.Х.” АД, също подробно описани в постановленията. Видно от Удостоверения № 882482/08.05.2015 г., № 882483/08.05.2015 г., № 882484/08.05.2015 г., № 882485/08.05.2015 г., издадени от ЦРОЗ, приложени към молба с изх. № 12-00-5 80/12#61 от 20.10.2014 г., постановленията са вписани в ЦРОЗ под № 2014111102830, № 2014111102862, № 2015040203552 и № 2015040203584.

В постановленията като обезпечени с наложените с тях обезпечителни мерки са посочени и вземания за държавни такси по изпълнителни листове и глоба по електронен фиш – ИЛ по т.д. № 858/2009 г. на СГС, ИЛ по гр.д. № 1561/2013 г. на СРС, ИЛ по гр.д. № 40393/2013 г. и ИЛ по гр.д. № 15616/2013 г. на СРС с общ размер на главницата 2 055.23 лева и електронен фиш за глоба в размер на 100 лева № 0058082/22.06.2011 г. на ОД на МВР – Пловдив. Запорите по постановленията са вписани в ЦРОЗ. Съгласно чл. 722, ал. 1, т.1  ТЗ в този ред се подреждат и вземанията, обезпечени със запори, вписани в ЦРОЗ. Следователно, в тази му част възражението на НАП е основателно.

2. Видно от молбата за предявяване на вземане вх. № 62259/15.05.2015 г., НАП е предявила вземания за данъци, възникнали до датата на решението за откриване производство по несъстоятелност в размер на 484 545.56 лева – главница и лихви – 91 974.43 лева; лихви, възникнали след датата на решението, в периода 31.03.2015 г. до 07.05.2015 г. в размер на 5112.59 лева. В абзац последен на стр. 4 от молбата е направено искане за приемане на предявените вземания ведно с дължимите по Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и КСО лихви, дължими до датата на окончателното погасяване на главницата по вземанията. Следователно, НАП са предявили вземане за законна лихва за периода от 31.03.2015 г. до датата на окончателното изплащане на главниците, като за част от този период – от 31.03.2015 г. до 07.05.2015 г. са посочили вече начисления й размер. Следователно, в списъка следва да се включи законна лихва без посочен размер за периода от 08.05.2015 г. (а не едва от 15.04.2015 г., както е сторил синдика) до окончателното изплащане на вземането. Възражението в тази му част е основателно.

С молбата за предявяване на вземане вх. № 62259/15.05.2015 г., НАП е предявила част от вземанията за данъци и осигурителни вноски като обезпечени чрез вписан в ЦРОЗ запор по посочените по-горе пет броя постановления за налагане на обезпечителни мерки, а именно тези, описани под №№ от 1.4 до 1.7, от 1.9. до 1.12., от 1.14. до 1.19. , от 2.1. до 2.20, от 2.31 до 2.35., от 3.1. до 3.4. и по т. 4. от молбата за предявяване на вземания. Или, това са вземания за данъци в общ размер на 426 109.44 лева, възникнали до датата на решението и лихви до тази дата 68 720.17 лева, а след датата на решението и до 07.05.2015 г. - лихва в размер на 73 223.20 лева (за периода от датата на решението до 07.05.2015 г. като обезпечено е предявено вземане за лихва в размер на 4 503.13 лева). Посочени са и вземания за осигурителни вноски в размер на 69 640.87 лева и  лихви до датата на решението – 14 888.66 лева, а след тази дата до 07.05.2015 г. – 735.45 лева.

Възражението е основателно по отношение обезпечеността на посочените вземания, както и за законната лихва върху тях от 08.05.2015 г. до окончателното изплащане на главницата, които вземания следва да бъдат включени в реда по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.

3. По отношение възражението срещу реда, в който е поставено вземането на кредитора Р.М., съдът намира следното: Съобразно задължителната практика на ВКС допустимо е още на този етап от производството да се оспорва поредността на удовлетворяване, която създава привилегия за даден кредитор – така Определение № 120/26.01.2011 г. по т.д. № 854/2010 г. на ВКС, II т.о .

Разгледано по същество, възражението е основателно: Трудовото правоотношение е такова, което възниква във връзка с предоставяне на работна сила въз основа на трудов договор, избор или конкурс, и при което работникът или служителят са длъжни да изпълняват възложената работа и да спазват трудова дисциплина – чл. 1, ал. 2 КТ и чл. 100 КТ. Договорът за управление няма характер на трудов договор, по него не се предоставя работна сила, а се поема задължение за постигане на определени организационни и икономически резултати. Същият е вид договор за поръчка. Макар действително същият да е приравнен на трудовия договор по §1, т. 26, б. „з“ от ЗДДФЛ например, това приравняване е единствено за целите на този закон и същото не може да бъде приложено в хипотезата на чл. 687 ТЗ, където законът има предвид трудово правоотношение в хипотезите на КТ.

Следователно, приетото вземане на Роберо М. с източник договор за управление следва да бъде поставено в реда по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, доколкото същото е необезпечено, тъй като не произтича от трудово правоотношение.

4. По отношение възражението на НАП срещу включване приетите вземания за съдебни и деловодни разноски на кредиторите Т.Й.Х. (980 лева – разноски пред СРС и 600 лева – разноски по изпълнително дело), Н.Г.Н. (1716.60 лева – разноски пред СРС и 5 870.82 лева - разноски по изпълнително дело и Д.А.Т. (900 лева – разноски пред СРС, 2800 лева – съдебни разноски и 2600 лева – адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство) в реда по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ, съдът намира следното: Съобразно задължителната практика на ВКС допустимо е още на този етап от производството да се оспорва поредността на удовлетворяване, която създава привилегия за даден кредитор – така Определение № 120/26.01.2011 г. по т.д. № 854/2010 г. на ВКС, II т.о .

Разгледано по същество възражението в тази му част на стоящият състав намира за основателно, предвид следното:

Видно от представените писмени доказателства, приложени към молбите, с които тримата кредитори са предявили вземания (вх. № 58771/08.05.2015 г., вх. 60594/13.05.2015 г. и вх. № 60696/13.05.2015 г., с тях са предявени вземания за трудово възнаграждение и/или вземане за обезщетения по трудово правоотношение, както и сторените разноски – деловодни и за адвокат по граждански и изпълнителни дела, свързани с принудително събиране на посочените трудови вземания. Синдикът е приел предявените вземания изцяло, като ги е включил в реда по чл. 722, ал. 1, т. 4 ТЗ.

Настоящият състав намира, че възражението е основателно. Несъмнено предявените вземания за трудови възнаграждения и обезщетения, дължими по трудово правоотношение следва да бъдат поставени в реда по чл. 722, ал. 1, т.4 ТЗ, тъй като техния правопораждащ факт е сключването, изпълнението или прекратяването на трудово правоотношение. Вземане от трудово правоотношение е такова вземане, чийто непосредствен източник е трудово правоотношение, предвидено в КТ и подзаконовите актове по прилагането му  за трудово възнаграждение и/или обезщетение във връзка с изпълнението или прекратяването на трудовото правоотношение. Вземането за разноски в съдебно производство или изпълнително производство обаче има своето основание във възникнал трудов спор, съобразно изхода от развилото се процесуално правоотношение, при прилагане правилата на чл.78, ал. 1 ГПК и чл. 79 ГПК. Законът не е предвидил вземанията, възникнали от процесуалното правоотношение по трудови спорове във връзка с тяхното съдебно разрешаване да се ползват с привилегия, свързана с предмета на спора, поради което, като необезпечени вземания, същите следва да бъдат поставени в реда по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

 

Депозирано е възражение вх. № 74270/09.06.2015 г., изпратено по пощата на 08.06.2015 г. от кредитора Т.Г.Ц., против списъка на неприетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, в който е включено нейно вземане в размер на 233 590.69 евро – главница по договор за заем от 16.12.2008 г. и лихва в размер на 103 410.07 евро, предявено с молба вх. № 62865/18.05.2015 г., изпратено по куриер  на 14.05.2015 г.

Синдикът е изразил становище за основателност на възражението.

В съдебното заседание, проведено на 27.09.2016 г. Т.Ц., чрез упълномощен адвокат, поддържа възражението си, синдикът поддържа становището си, а оспорените кредитори излагат доводи  за неоснователност на възражението. Длъжникът не е изразил становище.

Съдът, след като разгледа възраженията и взе предвид становищата на страните, съобразно доказателствата по делото, намира следното: Възражението е депозирано от легитимирани лица, в срока по чл. 690 ТЗ, поради което е допустими. Разгледано по същество, възражението е частично основателно.

С молбата си за предявяване на вземане вх. № 62865/18.05.2015 г. , изпратена по пощата на 14.05.2015 г., Т.Ц. е предявила неприетото вземане, като е твърдяла, че на 16.12.2008 г. сключила с „И.Х.“ АД договор за заем, по силата на който предоставила на длъжника заем в размер на 300 000 евро. Връщането на заемната сума било дължимо до 31.2010 г., ведно с уговорена лихва в размер на 8% годишно. С Анекс от 25.11.2010 г. срокът за връщане бил продължен до 31.03.2015 г. Длъжникът върнал само 2 500 евро. В същото време Т.Ц. прехвърлила част то вземането си по договора за заем на трето лице, с два договора за цесия, в размер на 25 000 евро и 76 100 лева. Дължимата към нея и неизплатена главница била в размер на 233 590.69 евро.

Били й изплатени 49 520.90 евро – лихви. Дължима оставала лихва в размер на 103 410.07 евро.

По делото са събрани посочените договор за заем и анекс към него, два договора за цесия, извлечение от сметка на „И.Х.“АД  в UBS SA в Л., в което е посочено, че сметката е заверена на 18.12.2008 г. с 300 000 евро по превод, направен от Т.Ц.. Представено е и извлечение от счетоводните регистри на длъжника, относно движението по счетоводната сметка, открита по заема, получен от Т.Ц.. От договора за заем се установява уговорка, да бъде предоставена в заем до 31.12.2010 г. сумата от 300 000 евро при годишна лихва в размер на 8%, начислена на база 360 дни, като лихвите се начисляват на тримесечие. С Анекс от 25.11.2010 г. е продължен срока за връщане на заемната сума до 31.03.2015 г.

От така събраните доказателства се установява по несъмнен начин, че на 18.12.2008 г. е сключен договор за заем за 300 000 евро, при годишна лихва 8% и с краен срок за връщане на заема 31.03.2015 г. (договорът за заем е реален и се счита сключен с предаване на заемната сума). Установява се, че съществува вземане на кредитора Т. Кръстева в размер на 233 590.69 евро – главница. По отношение договорната лихва, съдът намира, че такава се дължи само до 31.03.2015 г., когато е падежът на задължението за връщане на заетата сума. След тази дата заемателят дължи евентуално лихва за забава в изпълнение задължението си за връщане на заетата сума, но не и договорна възнаградителна лихва. Претендираният от кредитора Т.Ц. размер е начислен до 13.04.2015 г., поради което недължими са 668.07 евро от претендираните общо 103 410.07 евро.

Възражението следва да бъде уважено до размер на 233 590.69 евро – главница, подлежаща на удовлетворяване в реда по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; договорна лихва в размер на 102 742 евро, от които 102 640.22 евро – до датата на решението, съотв. по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ и 101.78 евро – след датата на решението по реда на чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ. (датата на решението 30.03.2015 г. се смята за момент след решението, съгласно чл. 634а ТЗ)

 

Депозирано е възражение вх. 74222/09.06.2015 г., изпратено по куриер на 08.06.2015 г. от В.К.З., против включването в списъка на неприетите вземания на вземанията му, предявени с молба вх. № 62605/18.05.2015 г., изпратена по куриер на 14.05.2015 г., както следва:

1. Необезпечено вземане в размер на 2 267 786.33 лева, представляващо възнаградителна лихва по Договор за паричен заем от 29.08.2005 г. и анекси към същия (Анекс № 1 от 05.07.2006 г., Анекс № 2 от 04.01.2007 г. и Анекс № 3 от 31.05.2007 г.), за периода до 15.05.2015 г..

2.  Необезпечено вземане в размер на 101 918.30 евро, дължими по Договор за паричен заем от 01.09.2011 г. и анекс към същия ( Анекс №1 от 03.01.2012г.),  - 10 019.01 евро главница и 91 899.29 евро – договорна лихва за периода до 11.05.2015 г.

3. Необезпечено вземане в размер на 2 023 343.01 щ.д., дължима договорна лихва по  основание Договор за паричен заем от 01.09.2011 г. и анекс към същия ( Анекс №1 от 03.01.2012 г.) за периода до 11.05.2015 г.

4. Необезпечено вземане в размер на 5 641.57 лева - дължимо възнаграждение като член на съвета на директорите на „И.Х.” АД. Вземането е за части от дължимото месечно възнаграждение за месеците февруари, април, юни, август, октомври 2011 г. (по 450 лева за всеки месец); януари, февруари и декември 2012 г. – по 450 лева за първите два месеца и 833.82 лева за декември); за месеците от януари до декември 2013 г. – 37.75 лева за януари и по 90 лева за всички останали месеци) и за месеците януари до юли 2014 г. по 90 лева месечно.

5. Необезпечено вземане в размер на 1 588,15 лева – мораторна лихва върху вземането за възнаграждение по договор за управление за периода: от 01.04.2011 г. до 13.04.2015 година, съобразно справка - лихвени листа .

Вземанията са предявени и на евентуални основания – по чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД  - като компенсаторно обезщетение за неизпълнение задълженията на „И.Х.“ АД и евентуално – на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД – като предоставени без основание услуги.

Синдикът е изразил становище за основателност на възражението, предвид представените към него писмени доказателства, установяващи предоставянето на заемните суми и наличието на договор за управление между В.З. и „И.Х.“ АД, а и предвид обстоятелството, че в счетоводните книги на длъжника са осчетоводени претендираните вземания.

В съдебното заседание, проведено на 27.09.2016 г. В.З., чрез процесуалния си представител, е поддържал възражението си, синдикът е поддържал становището си, а длъжникът не е изразил становище.

По делото е изслушано заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице Л.З., което не е оспорено от страните.

Съдът, след като разгледа възражението и взе предвид становищата на страните, съобразно доказателствата по делото, намира следното: Възражението е депозирано от легитимирано лице, в срока по чл. 690 ТЗ, поради което е допустими. Разгледано по същество, възражението е частично основателно.

От събраните писмени доказателства се установява, че на 29.08.2005 г. между В.К.З. - Заемодател и „И.“ ЕАД - Заемател е сключен Договор за паричен заем, с който Заемодателят се задължава да предостави на Заемателя срещу възнаграждение, парична сума в размер до 35 000 000 щ.д.

В чл.2, ал.1 е посочено, че заемната сума се превежда по банкова сметка ***.

В чл.4 страните са се договорили Заемателят да върне на Заемодателя предоставените му в заем суми в срок от 2 години от датата на получаването им, по посочена от Заемателя банкова сметка ***, в т.ч. в брой.

С Анекс от 05.07.2006 г. към Договор за паричен заем, е изменен срока за връщане на предоставената в заем сума до 31.08.2009 г.

Събрани са преводни нареждания за плащания от В.З. на длъжника и обратно, както и такива, по които длъжникът е правил плащания по нареждане на В.З.. Представени са констативни протоколи, подписани между страните по договора за заем, с които те, в началото на всяка година са установяват изпълнението на насрещните им задължения по договора за заем към съответната дата. В протокол от 07.01.2013 г. страните са приели, че към 31.11.2013 г. няма непогасена главница по заема, но има непогасена лихва в размер на 2 267 786.33 лева, като задължението е същото и към 31.12.2012 г. Последният подписан протокол е от 06.01.2015 г. и в него също е отразено задължение само за лихва в размер на 2 267 786.33 лева

Вещото лице З. е установила, че по този договор В.З. е предоставил заемни средства в общ размер на 2 640 000 евро, 38 850 000 щ.д. и 12 816 148.40 лева, като подробно е показала в табличен вид отделните плащания. Установила е още, че  „И.Х.“ АД е погасил задължения по главницата на заема в общ размер на 18 095 139,33 щ.д. и 144 941 лева, които суми са платени чрез банкови преводи и посочените в тях основания са „погасяване на заем“. Освен платените суми по банкови сметки, от „И.Х.“ АД са извършени плащания по нареждане на В.З. в полза на трети лица в общ размер на  2 640 000 евро, 20 754 860.67 щ.д. и 12671207.40 лева Посочила е, че чрез така извършените директни плащания по сметка на В.З. и изпълнението на плащания по негово нареждане, главницата е изплатена изцяло. В същото време се установява, че според Анекс № 3/31.05.2007 г. страните по договора за заем са се уговорили плащанията да погасяват първо главницата, а след това лихвите.

При преглед на счетоводните записвания на длъжника е установила,  че по Договор от 29.08.2005 г., след извършените погасявания на задължения, по главницата не е отчетено задължение, но е отчетено задължение по лихви към 31.05.2015 г. в размер на 2 267 786.33 лева По отношение размера на начислената и дължима договорна лихва, вещото лице З. е посочила, че нейният размер към 14.8.2009 г. - датата към която е изплатена главницата, е с общ размер 1 878 401.35 лева

В съдебно заседание вещото лице З. е пояснила, че е изчислявала лихвата съобразно валутата, в която са предоставяни заемните средства и съобразно датата, на която те са върнати.

Установява се още от събраните доказателства, че на 01.09.2011 г. между В.К.З. - Заемодател и „И.“ ЕАД - Заемател (чийто правоприемник е „И.Х.“ АД), е сключен Договор за паричен заем, с който Заемодателят се задължава да предостави на Заемателя срещу възнаграждение, парична сума в размер на 24 866 000 щ.д., като е посочено, че такава вече е предоставена на дружеството на 06.07.2011 за покриване на задълженията му по договор за заем с банка UBS SA и 1 200 222.41 евро, която сума е сборна от 50 000 евро, предоставени на дружеството на 20.07.2011 г. - 1 063 396.12 евро, платена от името на дружеството, на 01.09.2011 г. от В. З. главница в падеж по договор на „И.Х.“ АД с Credit Suisse SA и 86 826.29 евро платена от името на дружеството на на 01.09.2011 г. от В. З. главница в падеж по договор на „И.Х.“ АД с Credit Suisse SA. Уговорено е, че заемната сума ще бъде върната три години от датата на подписване на договора за заем (до 31.08.2014 г.), както и че заемателят дължи заплащане на въз***градителна лихва с годишен  размер от 5%. Приложен е погасителен план за главницата. Няма уговорка за момента, в който е дължима лихвата, поради което следва да се приеме, че тя се дължи при изтичане срока на договора – 31.08.2014 г.

Представени са констативни протоколи, последният от 06.01.2015 г., в които страните по договора са установявали състоянието на насрещните си задължения към съответните дати. Представени са и платежни нареждания, от които се установява реалното изплащане на сумите.

Вещото лице З., въз основа на събраните писмени доказателства и след проверка в счетоводството на Длъжника е установила, че на 06.07.2011 г. по нареждане на В.З. е извършен превод по разплащателна сметка в щ.д. на „И.Х.“ АД в UBS AG на сумата в размер на 42 316 000 щ.д., от които 24 866 000,00 щ.д. са предмет на Договор за паричен заем от 01.09.20011 г. сключен между В.К.З. - Заемодател и „И.“ ЕАД - Заемател.

От В.З. са извършени преводи по банкова сметка на „И.Х.“ АД или плащания от името на „И.Х.“ АД с общ размер 1 200 222.41 евро, посочени по дата, основание и размер от вещото лице в табличен вид.

Общият размер на предоставените суми в евро по процесния Договор от 01.09.2011 г. е 1 200 508.73 евро.

Общият размер на преведените суми по банкови сметки на В.К.З. за погасяване на задълъженията на „И.Х.“ АД по процесния Договор от 01.09.2011 г. в равностойност в евро е 3425.63 евро, посочени от вещото лице в табличен вид.

Освен плащанията по банкови сметки на В. З., от „И.Х.“ АД е извършено погасяване на задълженията по Договор от 01.09.2011 г. чрез прехвърляне на вземания, плащане от името на В. З. на суми и плащане в брой с общ размер 24 866 000 щ.д. посочени в табличен вид и 1 187 064.08 евро, също посочени в табличен вид.

Общият размер на извършените погашения по Договор от 01.09.2011 г. е 24 866 000 щ.д. и 1 190 489.71 евро (3425.63 евро + 1187064.08 евро).

Вещото лице е посочила, че по задължението в щатски долари няма неплатен остатък., а по задължението в евро неплатеният остатък е 10 019.02 евро (1 200 508.73 евро – 1 190 489.71 евро).

Вещото лице е изчислила размер на договорната лихва върху главницата в размер на 24 866 000 щ.д. при 5% годишна лихва на 2 241 393.59 щ.д. Изчислението е извършено в табличен вид до 15.04.2013 г., тъй като на 16.04.2013 г. главницата е погасена (такива са и твърденията на самия кредитор, направено във възражението).

Договорната лихва съгласно Договор от 01.09.2011 г., изчислена върху главницата с общ размер 1 200 508.73 евро върху неплатения остатък за периода от 20.7.2011 г. до 11.5.2015 г. при 5% годишна лихва е в размер на 93 482.09 евро. Изчислението е извършено в Приложение № 2. към заключението.

При преглед на счетоводството на длъжника е установено, че там е отразено задължение към В. З. в размер на 10 019.02 евро.

Отразени са също така задължения по възнаградителни лихви към 31.05.2015 г. в размер на 22 334 301 щ.д. и 72 005.19 евро.

Видно от представения Договор за управление на „И.Х.“ АД от 10.10.2006 г., сключен между „И.Х.“ АД - Възложител и В.З. - Изпълнител, с него на В.З. е възложено управлението на дружеството. С него е уговорено месечно възнаграждение в размер на 1000 лева, платимо в графика за изплащане на трудовите възнаграждения в дружеството. С Анекс № 1/20.10.2008 г. месечното възнаграждение е намалено на 500 лева, считано от 01.10.2008 г., а с Анекс № 2 от 10.04.2012 г. месечното възнаграждение е намалено на 100 лева месечно, считано от 01.03.2012 г.

Приложена е Служебна бележка, издадена от „И. Х. БГ“ с която се удостоверява, че на В.З.; не са платени възнаграждения по Договор за управление с общ размер 5 641,57 лева, посочени по месеци и суми. Към Служебната бележка са приложни платежни фишове за посочените месеци, за частично плащане.

Вещото лице З. е изчислила законната лихва за забава за изпълнение на задълженията по процесния Договор за възлагане на управление на „И. Х. БГ“ от 10.10.2006 г., която е с общ размер 1588,15 лева.изчислена от датата следваща месеца за който начислено възнаграждението с натрупване до 13.04.2015г. с приложен Основен лихвен процент +10 пункта. Видно от приложената таблица, до 30.03.2015 г. лихвата е в размер на 1569.33 лева, а за периода от тази дата до 13.04.2015 г. – още 18.82 лева.

Установила е, че в счетоводството на длъжника се води задължение към В.З. по Договор за възлагане на управление на „И. Х. БГ“ от 10.10.2006 г. в размер на 5 641.57 лева.

При така събраните доказателства, съдът намира следното:

Установи се, че след сключване на договора за заем от 29.08.2005 г. В.З. е предоставял реално суми на Длъжника, както и че той му ги е върнал. Установи се, че страните са уговорили задължение за заплащане на възнаградителна лихва, както и нейния размер до посочената сума. Предявеното вземане за възнаградителна лихва по договор за паричен заем от 29.08.2005 г. и анексите към него (Анекс № 1 от 05.07.2006 г., Анекс № 2 от 04.01.2007 г. и Анекс № 3 от 31.05.2007 г. е основателно за сума в размер на 1 878 401.35 лева , а за разликата до пълния предявен размер от 2 267 786.33 лева, следва да се остави без уважение.  Тъй като при справка в търговския регистър се установява, че В.З. е бил акционер в ответното дружество към момента на предоставяне на заема, то вземането му следва да бъде удовлетворено в реда по чл. 722, ал. 1, т. 10 ТЗ вр. чл. 616, ал. 2 т. 2 ТЗ.

По отношение предявеното вземане по Договор за паричен заем от 01.09.2011 г. и анекс към същия ( Анекс №1 от 03.01.2012 г.) в размер на 10 019.01 евро – главница и 91 899.29 евро, съдът намира, че това вземане бе изцяло доказано. Установи се валидно подписан договор за заем, както и реално предаване на заемните суми. Вещото лице З. е установила непогасената част от заема, както и дължима възнаградителна лихва в по-висок размер от претендирания. Датата 31.08.2014 г. е крайният момент, в който по договора може да се начислява договорна лихва, тъй като това е крайният срок на ползване на заемната сума. Дължимата договорна лихва, начислена до този момент според посочените от вещото лице, е 92 954.73 евро. Претенцията на кредитора обаче, макар и за по-дълъг период, е по-малка по размер от дължимата до 31.08.2014 г., поради което следва да бъде приета изцяло. Това вземане също следва да бъде удовлетворено в реда по чл. 722, ал. 1, т. 10 ТЗ вр. чл. 616, ал. 2 т. 2 ТЗ по изложените по-горе причини.

По отношение предявеното необезпечено вземане в размер на 2 023 343.01 щ.д., дължими на основание Договор за паричен заем от 01.09.2011 г. и анекс към същия ( Анекс №1 от 03.01.2012 г.), представляващи договорна лихва по суми, предоставени в щатски долари, доколкото вещото лице е установило по-голям размер на дължимата лихва - 2 241 393.59 щ.д. за процесния период, възражението е изцяло основателно. Това вземане също следва да бъде удовлетворено в реда по чл. 722, ал. 1, т. 10 ТЗ вр. чл. 616, ал. 2 т. 2 ТЗ

Предявеното необезпечено вземане в размер на 5 641.57 лева - дължимо възнаграждение като член на съвета на директорите на „И.Х.” АД, съставено от части от дължимото месечно възнаграждение за месеците февруари, април, юни, август, октомври 2011 г. (по 450 лева за всеки месец); януари, февруари и декември 2012 г. – по 450 лева за първите два месеца и 833.82 лева за декември); за месеците от януари до декември 2013 г. – 37.75 лева за януари и по 90 лева за всички останали месеци) и за месеците януари до юли 2014 г. по 90 лева месечно, също беше доказано и следва да бъде включено в списъка на приетите вземания в реда по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. Установи се и наличие на вземане за мораторна лихва в размер на 1 588.15 лева,  начислена върху неплатената главница по договор за управление от 10.10.2011 г. за периода: от 01.04.2011година до 13.04.2015 година, до 30.03.2015 г. лихвата е в размер на 1569.33 лева, платим в реда по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, а за периода от 30.03.2015 г. до 13.04.2015 г. – още 18.82 лева, платими в реда по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.

Депозирано е възражение вх. № 74221/09.06.2015 г., изпратено по куриер на 08.06.2015 г., от К.В.З., с което възразява срещу включването в списъка на неприетите вземания на негови вземания, предявени с молба вх. № 62603/18.05.2015 г., изпратено по куриер на 14.05.2015 г., а именно:

1. Необезпечено вземане в размер на 26 523 318.83 щ.д., дължими на основание Договор за паричен заем от 30.01.2007 г. и анекси към същия (Анекс № 1/27.04.2007 г., Анекс № 2/29.09.2008 г. и Анекс № 3/27.12.2010 г., от които 19 172 158.26 щ.д. – главница и 7 351 160.57 щ.д. – лихва за периода 30.01.2007 г. – 13.05.2015 г.;

2. Необезпечено вземане в размер на 399 981.06 лева, дължимо на основание Договор за възлагане на управление на главния изпълнителен директор на „И.Х.“ АД от 17.08.2007 г. за периодите м. 4, 8, 9, 10, 11, и 12 2011 г. от м 1.2012 г. до м. 3.2015 г. и

3. Необезпечено вземане в размер на 52 936.76 лева, мораторна лихва за периода от 01.05.2011 г. до 13.04.2015 г., начислено върху вземането за главница по Договора за управление.

Вземанията са предявени и на евентуални основания – по чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД и евентуално – на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД – като предоставени без основание услуги.

Синдикът е изразил становище за основателност на възражението по отношение вземането по договор за заем, предвид представените към него писмени доказателства, установяващи предоставянето на заемните суми и за частична основателност до размер на 435 758.45 лева, поради наличието на договор за управление между К.З. и „И.Х.“ АД и предвид обстоятелството, че в счетоводните книги на длъжника са осчетоводени задължения по договора за управление до този размер.

В съдебното заседание, проведено на 27.09.2016 г. К.З., чрез процесуалния си представител, е поддържал възражението си, синдикът е поддържал становището си, а длъжникът не е изразил становище.

По делото е изслушано заключение на ССЕ, изготвено от вещото лице Л.З., което не е оспорено от страните.

Съдът, след като разгледа възражението и взе предвид становищата на страните, съобразно доказателствата по делото, намира следното: Възражението е депозирано от легитимирано лице, в срока по чл. 690 ТЗ, поради което е допустими. Разгледано по същество, възражението е частично основателно.

Установява се от представения Договор за паричен заем от 30.01.2007 г., подписан между „К.В.З. – Заемодател и „И.“ ЕАД – заемател, че с него заемодателят се задължава да предостави в заем на Заемателя срещу възнаграждение, парична сума в размер на 5 000 000 щ.д.

Уговорено е, че заемната сума се превежда по следната банкова сметка: ***,60С, BIC ***. Уговорено е още, че Заемателят е длъжен да заплати на Заемодателя възнаграждение под формата на лихва в размер на 7% годишно върху получената заемна сума. Заемателят се е задължил да върне на Заемодателя предоставената му в заем сума, ведно с уговореното възнаграждение най-късно на 30.04.2007 г.

С Анекс № 1 от 27.04,2007г. към Договор за паричен заем, е изменен срока за връщане на предоставената в заем сума до 31.12.2008 г.

С Анекс № 2 от 29.09.2008 г. към Договор за паричен заем заемната сума е увеличена до  24 000 000 щ.д. Уговорено е още, че за получените след 29.09.2008 г. суми дължимата възнаградителна лихва е в размер на 5% годишно. Срокът за връщане на заема е продължен до 31.12.2011 г.

С Анекс от 27.12.2010 г. страните отново са продължили срока за връщане на заемната сума – до 31.12.2015 г. и са изменили размера на договорната лихва в размер на 5% годишно, считано от 01.01.2011 г. Към анекса е приложен погасителен план за главницата.

Представени са осем констативни протокола, подписвани между страните по договора за заем, в които те са установявали помежду си състоянието на насрещните им задължения по договора за заем и анексите към него. Последният констативен протокол е от 07.01.2015 г. С него страните са приели, че към 31.12.2013 г. длъжникът дължи главница в размер на 19 172 158.26 щ.д. и лихва в размер на 6 139 586.68 щ.д., като през цялата 2013 г. длъжникът не е правил погашения по договора. Към 31.12.2014 г. задълженията са приети като 19 172 158.26 щ.д. и лихва в размер на 7 111 508.59 щ.д.

На 17.08.2007 г. между К.З. и „И. Х. БГ“ АД е подписан Договор за възлагане на управлението на главния Изпълнителен директор на „И. Х. БГ“ АД. Договорът е сключен за срока на мандата на СД. Уговорено е месечно възнаграждение в размер на 5000 лева, което е отделно от възнаграждението му като член на СД и е платимо в графика за изплащане на трудовите възнаграждения в дружеството.

С възражението си кредиторът е представил допълнителни писмени доказателства – извлечения от банкови сметки на длъжника, извлечения от банкови сметки на трети лица, установяващи преводи от К.З. в полза на „И.“, РКО, с които длъжникът е погасявал главница и лихва по договор за кредит с К.З..

С възражението е представен и Договор за управление на „И. Х. БГ “ АД от 10.10.2006 г., сключен с К.З. при възнаграждение като член на СД в размер на 1000 лева месечно. Този договор е изменен с Анекс № 1 20.10.2008 г., като възнаграждението по него е намалено на 500 лева месечно, считано от 01.10.2008 г., а с Анекс № 2/10.04.2012 г. възнаграждението е намалено на 100 лева, считано от 01.03.2012 г.

Представени са 76 фишове за начислено възнаграждение на К.З. за претендирания период. Видно от същите, начисляваното възнаграждение за изплащане е в претендираните размери. Видно е обаче, че в тези размери се включва не само възнаграждение по договора от 17.08.2017 г., но и по втория договор за управление, сключен с К.З. като член на СД на 10.10.2006 г. и анексите към него, на каквото основание вземане не е предявявано от кредитора. В същото време е видно, че от април 2013 г. на К.З. е начислявано брутно въз***граждение като Генерален директор в размер на 18 000 лева. Липсват обаче доказателства, че такова повишение във възнаграждението е определено от Съвета на директорите, нито има договор за заплащане на такова възнаграждение с дружеството.

За установяване размерите на предявените от К.З. вземания е изслушано и заключение на вещото лице Л.З., което не е оспорено от страните.

Въз основа на събраните по делото доказателства и преглед счетоводството на длъжника, тя е установила, че предоставените суми от Заемодателя на „И.“ ЕАД по Договор за паричен заем от 30.01.2007 г. са с общ размер на 22 350 000 щ.д., като е посочила в табличен вид всички извършени от кредитора преводи. От основанията им може да се приеме за установено, че тези преводи са все по сключения договор за заем.

В същото време вещото лице е установила, че т „И.Х.“ АД са преведени по банкови сметки на Заемателя за погасяване на задълъженията общо 31 410.15 щ.д., като от посочените основания също може да се приеме, че тази сума е платена в полза на К.З., а самият той признава, че с нея е погасено част от задължението на длъжника по договора за заем.

Освен извършените плащания по банкова сметка на К.З., от установява се от ССЕ, че „И.“ ЕАД е извършило преводи в размер на 3 171 756.10 щ.д., от които плащания по задължения на кредитора и по негово нареждане в размер на 3 130 283.09 щ.д. и плащания в брой с общ размер на 41 473.01 щ.д.

Сумата на всички плащания по главницата по заема е в размер на 3 203 166.25 щ.д., а неплатеният остатък по заема е 19 172 158.26 щ.д. (22 375 324.51 щ.д. - 3 203 166.25 щ.д.). В съдебно заседание вещото лице е пояснила, че левовата равностойност към 30.03.2015 г. е 34 575 837.09 лева.

При съобразяване уговорените от страните размери на възнаградителната лихва и сроковете за плащането й, съобразно договора за заем и анексите към него, вещото лице е изчислила размер на възнаградителни лихви за периода от 30.1.2007г. до 11.05.2015 г. - 7 769 261.99 щ.д. В съдебно заседание е извършила техническа корекция и е посочила, че към 10.05.2015 г. лихвата е в размер на 7 529 610.01 щ.д. с левова равностойност 13 217 251.52 лева. Посочила е, че към 30.03.2015 г. лихвата е в размер на 7 420 435.22 щ.д. с левова равностойност към тази дата 13 382 309.69 лева. За периода 30.03.2015 г. – 10.05.2015 г. лихвата е в размер на 196 890.18 лева.

Вещото лице З. е установила, че в счетоводството на ответника е осчетоводено задължение за главница в размер на 19 172 158.26 щ.д. с левова равностойност 33 435 093.67 лева и възнаградителна лихва към 31.05.2015г. в размер на 7 351 160.57 щ.д. Не е отчетено погасяване на задължения по лихви.

Размерът на мораторната лихва върху претенцията на кредитора за неплатено възнаграждение по договор за управление то 17.08.2017 г. според вещото лице е в размер на 52 026.36 лева. Установила е, че в счетоводството се води задължение към К.З. по Договор за възлагане на управление на „И. Х. БГ“ от 17.08.2007г. в размер на 395 518.14 лева.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият състав намира следното: Установи се по несъмнен начин от събраните писмени доказателства и заключение на ССЕ, че между К.З. и „И.Х.“ АД (правоприемник на „И.“ ЕАД) е сключен валиден договор за заем на 30.01.2007 г., изменян с няколко Анекса. Установи се и реално предаване на суми по договора за заем от заемодателя на заемателя, с което, предвид реалния си характер, договорът за заем се смята сключен с предаването им, при условията на подписания писмен договор. Установи, че непогасената част от заемната сума е в размер на 19 172 158.26 щ.д. Тази сума, макар да е изискуема според договора и анексите към нея на 31.12.2015 г., съгласно чл. 617, ал. 1 ТЗ е станала изискуема на 30.03.2015 г. – датата на откриване производството по несъстоятелност, съгласно чл. 634а, ал. 1 ТЗ. Съгласно § 2от ДРТЗ, вземанията в чужда валута се преизчисляват в български лева към датата на решението за откриване производство по несъстоятелност. Установи се от заключението на ССЕ, че левовата равностойност на задължението за главница по договора за заем е 34 575 837.09 лева. Възражението на К.З. по отношение на главницата е основателно и следва да бъде прието до посочения размер. От вписванията в търговския регистър и представените по вписванията писмени доказателства се установява, че към момента на предоставянето на заемните суми той е бил акционер в „И.Х.“ АД, поради което вземането следва да бъде удовлетворявано в реда по чл. 722, ал. 1, т. 10 ТЗ вр. чл. 616, ал. 2, т. 2 ТЗ.

Предвид обстоятелството, че всички задължения на длъжника са ставали изискуеми към 30.03.2015 г., включително задължението на длъжника да върне предоставените в заем суми, то след 30.03.2015 г. на заемодателя възнаградителна лихва не се дължи. Такава се дължи само до момента, в който изтече срока за ползване на заема, а в случая, предвид настъпилата предсрочна изискуемост, той е изтекъл на 30.03.2015 г. След този момент заемодателят има вземане само за мораторна лихва, каквато кредиторът не е предявил. Според уточнението, направено от вещото лице З. в открито заседание, към 30.03.2015 г. дължимата възнаградителна лихва е в размер на 7 420 435.22 щ.д. с левова равностойност 13 382 309.69 лева. Претенцията обаче е по-малка - за 7 351 160.57 щ.д., с левова равностойност 13 257 377.02 лева, до който размер вземането следва да бъде прието и възражението в тази му част е основателно. Предвид вече посоченото, вземането следва да се удовлетвори в реда по чл. 722, ал. 1, т. 10 ТЗ вр. чл. 616, ал. 2, т. 2 ТЗ.

По отношение вземането, предявено на основание Договор за управлението на главния изпълнителен директор от 17.08.2007 г., съдът намира, че беше доказано в производството вземане в общ размер на 141 460.06 лева, съобразно уговореното в договора възнаграждение в размер на 5000 лева месечно и при съобразяване на необходимите отчисления за данъци и осигуровки (данни за които има в представените фишове) от една страна, а от друга – размера на претенциите по месеци за процесния период. За разликата до предявения размер от 399 981.06 лева убедителни доказателства не се събраха. На първо място се установи, че макар с молбата за предявяване на вземане като основание на вземането за възнаграждение по договор за управление да е посочен само Договор за управлението на главния изпълнителен директор от 17.08.2007 г. и това основание да е поддържано и с възражението, то при изчисляване на вземането са включвани и възнаграждения, чието основание е в Договор за управление от 10.10.2006 г. (претенцията по предявеното вземане е равна на сбора от сумите по всички 76 фиша, между които и такива по договор за управление като член на СД). Това основание – Договор за управление от 10.10.2006 г. обаче не е заявено в никой от сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ или чл. 688,  ал. 1, ТЗ на каква да е част от предявеното вземане, поради което вземане на това основание не може да бъде обсъждано.

На следващо място, по делото не се събраха доказателства, че възнаграждението на К.З. по Договора за управлението на главния изпълнителен директор от 17.08.2007 г. е увеличено по надлежен ред от 5000 лева на 18 000 лева, каквато сума е начислявана от м. април 2013 г. по представените фишове. Съдът не намира същите за убедително доказателство относно увеличението на възнаграждението на Главния изпълнителен директор, на първо място, защото Крили З. представлява длъжника и е свързано лице с него, като съставените в негова полза от ответника счетоводни документи и фишове, без наличие на решение на СД за промяна във възнаграждението или сключен договор между дружеството и изпълнителния директор за такова увеличение, не могат да се противопоставят на кредиторите в производството по несъстоятелност. Счетоводните записвания на длъжника в производството по чл. 692 ТЗ могат да имат само спомагателно значение при установяване на вземанията, но не и да са единственото доказателство за тях.

Ето защо, възражението в тази му част следва да бъде прието до размер на 141 460.06 лева, които, като необезпечени, следва да бъдат удовлетворявани в реда по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

Размерът на претендираната мораторна лихва следва да бъде коригиран съответно, като съдът, при използване данните по заключението на ССЕ и собствени изчисления, установява, че дължимата мораторна лихва върху сумата от 141 460.06 лева, за период от датата на изискуемост на съответното месечно възнаграждение до 29.03.2015 г. вкл. е в размер на 18  132.14 лева, а за периода от 30.03.2015 г. до 13.04.2015 г. (до когато е предявено вземането за мораторна лихва) -  590 лева. Лихвата до датата на решението следва да се удовлетвори в реда по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, а лихвата след датата на решението – в реда по чл. 722, ал. 1 т. 9 ТЗ.

 

Депозирано е възражение вх. № 72882/05.06.2015 г. от кредитора „Ф.“ ГмбХ срещу включване на част от предявените от него вземания с вх. № 60924/13.05.2015 г. в списъка на неприетите вземания, а именно:

1. Необезпечено вземане в размер на 78 118.95 евро, изчислени на база 7.02% годишно за периода 01.12.2009 г. – 23.04.2013 г. и

2. Необезпечено вземане в размер на 10 461.21 евро, изчислени на база 7.02% годишно за периода 24.04.2013 г.  – 30.07.2013 г. и

3. Необезпечено вземане в размер на 66 503.40 евро, изчислени на база 7.02% годишно за периода 31.07.2013 г. – 14.04.2015 г.

Синдикът е изразил становище за неоснователност на възражението, тъй като нямало доказателства страните да са уговаряли лихви в посочените размери.

В съдебното заседание, проведено на 27.09.2016 г. „Ф.“ ГмбХ не е изпратил представител. Синдикът поддържа становището си, а длъжникът не е изразил становище.

Съдът, след като разгледа възражението и взе предвид становищата на страните, съобразно доказателствата по делото, намира следното: Възражението е депозирано от легитимирано лице, в срока по чл. 690 ТЗ, поради което е допустими. Разгледано по същество, възражението е частично основателно.

Синдикът е включил в списъка на приетите вземания предявеното от кредитора „Ф.“ ГмбХ вземане в размер на 555 023.75 евро – цена на резервни части, транспорт и тестване по Поръчка за покупка на резервни части № 619-97-91.570/31.07.2008 г. и срещу него не е депозирано валидно възражение, поради което тук не следва да се обсъжда възникнало ли е посоченото вземане на възразилия кредитор, а същото следва да се счита дължимо.

От приложените към молба за предявяване на вземания с вх. № 60924/13.05.2015 г. писмени доказателства, се установява, че с Изменение № 4 към Поръчка за покупка на резервни части № 619-97-91.570/31.07.2008 г. страните  - „Ф.“ ГмбХ и „И. Х. БГ“ АД са се споразумели, че общата дължима дума по главницата – 633 825 евро плюс лихви и такси в общ размер на 61 587.53 евро следва да се платят в срок от 14 дни от падежната дата, съгласно приложен График. От този График се установява, че за периода 30.08.2009 г. – 30.09.2010 г. е уговорена лихва в размер на 7.02% годишно, платима заедно с някаква част от главницата в съответната вноска, която за посочения период възлиза на  57 337.53 евро плюс 4 250 евро – такса за отсрочка (общо 61 587.53 евро.). За периода 30.08.2009 г. до 30.11.2009 г. лихвата е 10 461.75 евро. Следователно, може да се приеме, че за посочения период 30.08.2009 г. – 30.09.2010 г. се установява страните да са договорили лихва в размер 7.02% годишно. Договор за последващ период относно лихвата не се установява.

В случая приложима е обаче разпоредбата на чл. 78 от Конвенцията на Организацията на обединените нации относно договорите за международна продажба на стоки, според който, ако страна не плати цената или друга сума, за която е в забава, другата страна може да иска лихва върху нея. Международният характер на продажбата произтича от факта, че договарящите страни са търговски дружества с място на дейност в различни държави - продавачът „Ф.“ ГмбХ е с място на дейност в Германия, а купувачът „И. Х. БГ“ АД е с място на дейност в Република България. По делото не се установи страните да са правили избор на приложимо право в отношенията им. Същото следва да бъде определено при съобразяване чл. 4 от Римска конвенция от 19 юни 1980 г. за определяне на приложимия по отношение на договорните задължения закон, чл. 94 КМЧП и чл. 4 от Регламент (ЕО) 593/2008 (Рим I), последният приложим относно договори, сключени след 17.12.2009 г. (чл. 28).  Всички тези норми съдържат идентичното правило, че когато страните по договора не са избрали приложимото право, договорът се подчинява на правото на държавата, с която е най-тясно свързан, като се предполага, че най-тясна е връзката с държавата, в която страната, дължаща характерната престация, е имала своето обичайно местопребиваване или главно управление към момента на неговото сключване. В договора за продажба най-характерно е изпълнението на непаричната престация - изпълнението на задължението на продавача да прехвърли собствеността на продадената вещ и да предаде вещта, а не насрещната престация на купувача да плати цената. Характерната престация в посочения смисъл изрично е определена в чл. 4, т. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 593/2008. Поради това, че характерната престация по договор за международна продажба на стоки е тази на продавача - ищец, приложимото материално право е правото на държавата, в която той има обичайното си местопребиваване или главно управление към момента на сключване на договора. Тъй като мястото на управление на ищеца е в Германия, то приложимото материално право към процесните продажби е материалното право на Германия. Тъй като Германия е страна по Виенската конвенция, по силата на чл. 1, б. "а" от нея същата се явява приложимо право към възникналия между продавача и купувача спор за договорно неизпълнение. Виенската конвенция е част и от вътрешното материално право на Република България от момента на ратифицирането й през 1991 г., съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията  и разпоредбите й се ползват с приоритет пред съответните разпоредби на националния закон, уреждащи договора за търговска продажба.

Конвенцията обаче не сочи какъв да е размерът на лихвата. Следва да се приеме, че той е такъв, какъвто го определя германският материален закон. Данни по делото за него няма. По българското материално право дължимата мораторна лихва е определената от МС плюс 10 пункта, т.е., тя винаги надхвърля 10% годишно. Претенцията на кредитора „Ф.“ ГмбХ е за по-нисък размер на мораторната лихва – 7.02%. Следователно,  щом лихва за забава се дължи, без значение е дали и в какъв размер тя е договорена от страните, след като се претендира по-нисък размер на лихвата от законната  лихва.

Синдикът е включил в списъка на приетите вземания договорна мораторна лихва в размер на 40 260.43 евро, начислени за периода 11.01.2010 г. – 13.05.2011 г., както и законната лихва за периода от 30.03.2015 г. до изплащането на дълга. Следователно, възражението на кредитора „Ф.“ ГмбХ се явява основателно за мораторна лихва, начислена за периода 14.05.2011 г. до 29.03.2015 г., или лихва в размер на 65 080. 95 евро.

Вземанията на „Ф.“ ГмбХ са платими в реда по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

 

Следва да бъде посочено, че производството по други седем възражения е прекратено с определения, влезли в сила преди постановяване на настоящото определение, а именно по възражения със следните номера: вх.№ 75541 срещу прието вземане на кредитора „Б.П.Ш.“ АД, вх. № 75543 срещу прието вземане на „БНП П. СА Франция“, вх.№ 75545 срещу прието вземане на „С.К.“ ЕООД, вх.№ 75544 и вх.№ 75548, срещу приети вземания на „Б.Л.“ ЕАД и „Ю Б.Е.“ АГ и възражение вх.№ 75551, срещу прието вземане на кредитора „С.Ф.Б.“ ЕООД, всички депозирани от кредитора „Г. Х.М.Л. чрез пълномощника П.К.П. на 11.06.2015 г., като същите са върнати поради депозирането им при липса на надлежна представителна власт; По възражение вх. № 98644/04.08.2016 г. на кредитора „С.Ф.Б.“ АД производството е прекратено поради оттегляне на възражението.

 

Всички вземания, които съдът включва допълнително в списъка на приетите вземания, следва да бъдат преизчислени в български лева по курса на съответната валута към 30.03.2015 г., на осн. § 2 от ДР на ТЗ. (За евро при фиксиран курс  1.95583 лева за евро, а за шатския долар – 1.80344 лева за долар.)

 

В търговския регистър са обявени и допълнителни списъци на приетите вземания и на служебно приетите вземания (обявени на 28.07.2015 г. и 20.08.2015 г.), срещу които не са постъпили възражения в срока по чл. 690 ТЗ, които списъци също следва да бъдат одобрени.

 

Съобразно изричната норма на чл. 674, ал. 2 ТЗ, следва да бъде свикано събрание на кредиторите на „Интертърст Х.“ АД с дневен ред по чл. 677, т. 8 ТЗ.

Воден от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

І. ИЗМЕНЯ списъка на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ от кредиторите на „И.Х.“ АД, ***, обявен в търговския регистър на 01.06.2015 г., по следния начин:

 

ВКЛЮЧВА в списъка с приети вземания, обявен в търговския регистър на 01.06.2015 г. следните вземания:

1. Вземане на кредитора Т.Г.Ц., ЕГН **********,***, предявено с молба вх. № 62865/1.05.2015 г., изпратено по куриер  на 14.05.2015 г., в размер на 233 590.69 евро (456 863.68 лева) – главница по договор за заем от 16.12.2008 г., подлежаща на удовлетворяване в реда по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; договорна лихва в размер на 102 742 евро (200 945.89 лева), от които 102 640.22 евро (200 746.82 лева) – до датата на решението за откриване производство по несъстоятелност, съотв. по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ и 101.78 евро (299.06 лева) – след датата на решението по реда на чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ, по възражение вх. № 74270/09.06.2015 г., изпратено по пощата на 08.06.2015 г.;

2. Вземане на В.К.З.,*** 8А, предявено с молба вх. № 62605/18.05.2015 г., изпратена по куриер на 14.05.2015 г., в следните части:

А.. Необезпечено вземане в размер на 1 878 401.35 лева, представляващо възнаградителна лихва по Договор за паричен заем от 29.08.2005 г. и анекси към същия (Анекс № 1 от 05.07.2006 г., Анекс № 2 от 04.01.2007 г. и Анекс № 3 от 31.05.2007 г.), за периода до 14.08.2009 г., платимо в реда по чл. 722, ал. 1, т. 10 ТЗ;

Б. Необезпечено вземане в размер на 101 918.30 евро, дължими по Договор за паричен заем от 01.09.2011 г. и анекс към същия ( Анекс №1 от 03.01.2012г.), от които 10 019.01 евро (19 595.48 лева) - главница и 91 899.29 евро (179 739.39 лева) – договорна лихва за периода до 31.08.2014 г., платимо в реда по чл. 722, ал. 1, т. 10 ТЗ.

В. Необезпечено вземане в размер на 2 023 343.01 щ.д. (3 648 977.72 лева) - дължима договорна лихва по  основание Договор за паричен заем от 01.09.2011 г. и анекс към същия ( Анекс № 1 от 03.01.2012 г.) за периода до 16.04.2013 г., платимо в реда по чл. 722, ал. 1, т. 10 ТЗ;

Г. Необезпечено вземане в размер на 5 641.57 лева - дължимо възнаграждение като член на съвета на директорите на „И.Х.” АД. Вземането е за части от дължимото месечно възнаграждение за месеците февруари, април, юни, август, октомври 2011 г. (по 450 лева за всеки месец); януари, февруари и декември 2012 г. – по 450 лева за първите два месеца и 833.82 лева за декември); за месеците от януари до декември 2013 г. – 37.75 лева за януари и по 90 лева за всички останали месеци) и за месеците януари до юли 2014 г. по 90 лева месечно, платимо в реда по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението вх. 74222/09.06.2015 г., изпратено по куриер на 08.06.2015 г. на В.К.З. в останалата му част.

3. Вземане на К.В.З., ЕГН **********,***, предявено с молба вх. № 62603/18.05.2015 г., изпратено по куриер на 14.05.2015 г., в следните части:

А. Необезпечено вземане в размер на 19 172 158.26 щ.д. (34 575 837.09 лева) - главница, платима в реда по чл. 722, ал. 1, т. 10 ТЗ и дължими на основание Договор за паричен заем от 30.01.2007 г. и анекси към същия (Анекс № 1/27.04.2007 г., Анекс № 2/29.09.2008 г. и Анекс № 3/27.12.2010 г., както и 7 351 160.57 щ.д. (13 257 377.02 лева) – възнаградителна лихва за периода 30.01.2007 г. – 30.03.2015 г., платима в реда по чл. 722, ал. 1, т. 10 ТЗ;

Б. Необезпечено вземане в размер на 141 460.06 лева, дължимо на основание Договор за възлагане на управление на главния изпълнителен директор на „И.Х.“ АД от 17.08.2007 г. за периодите м. 4, 8, 9, 10, 11, и 12 2011 г. от м 1.2012 г. до м. 3.2015 г. , платимо в реда по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ и

В. Необезпечено вземане в размер на 18 132.14 лева – мораторна лихва върху вземането за възнаграждение по договора за управление за периода до 29.03.2015 г. вкл., платимо по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, а за периода от 30.03.2015 г. до 13.04.2015 г. -  590 лева, платимо в реда по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение вх. № 74221/09.06.2015 г., изпратено по куриер на 08.06.2015 г., на К.В.З. в останалата му част.

 

4. Вземане на Националната агенция по приходите, предявено с молба вх. № 62259/15.05.2015 г. за лихва за периода 08.05.2015 г. до 14.05.2015 г., начислена върху включените под № 16 в списъка на приетите вземания главници по публични вземания в размер на 484 454.56 лева за данъци и такси и 96 861.93 лева за задължителни осигурителни вноски, платимо в реда по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, по възражение на НАП вх. № 74492/09.06.2015 г.

 

ИЗКЛЮЧВА от списъка на приетите вземания, обявен в търговския регистър на 01.06.2015 г., следните вземания:

1. Вземане на „Г.Х.М.Л.“ - дружество, регистрирано на Б.В.О., рег. № 1395124, със седалище и адрес на управление Б.В.О., Т., Р.Т., п.к. 146, предявено с вх. № 61048/13.05.2015 г., произтичащо от договор за кредит № 00КР-АА-2623/31.03.2006 г., сключен между „ПИБ“ АД и „И.Х.“ АД и анексите към него, както и Договор за цесия от 26.09.2013 г., сключен между „ПИБ“ АД и „Г.Х.М.Л.“, за сумите 191 551.25 евро (374 641.68 лева) и 5 349.92 евро (10 463.53 лева), както и законната лихва върху сумата 134 890.76 евро, считано от 14.05.2015 г. до окончателното изплащане на дълга, по възражение вх. № 74845/10.06.2015 г., изпратено по куриер на 08.06.2015 г. от кредитора „С.Ф.Б.“ ЕООД, *** и възражение с вх. № 74816/10.06.2015 г., изпратено по куриер на 08.06.2015 г. е депозирал и кредиторът „БПП П. (Ш.) АД – дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Ш., със седалище и адрес на управление в Ж., П.Д.Х. № 2, вписано в търговския регистър на Ж., Ш. под дружествен № СН-270-3000542-1.

 

2. Вземане на „П.И.б.“ АД, ***, предявено с молба вх. № 61047/13.05.2015 г., в следните негови части:

1. По договор за банков кредит № 00КР-АА-3116/14.12.2007 г.:

1.1. Просрочена договорна лихва, начислена съгласно т. 11 по Договор № 00KP- АА-3116/14.12.2007 г. за банков кредит за периода от 13.03.2012г. до 24.04.2012 г. в размер на 94 309.92 евро, е левова равностойност 184 454.17 лева;

1.2. Просрочена наказателна лихва, начислена съгласно т. 19 от Договор № 00KP- АА-3116/14.12.2007 г. за банков кредит, за периода от 13.03.2012г. до 30.03.2015 г. в размер на 3 360 988.40 евро, е левова равностойност 6 573 521.94 лева;

1.3. Просрочена наказателна лихва, начислена съгласно т. 19 от Договор № 00KP- АА-3116/14.12.2007 г. за банков кредит за периода от 30.03.2015г. до 13.05.2015 г. в размер на 9 023.66 евро, е левова равностойност 17 648 лева

2. Всички предявени и приети вземания по Договор за банков кредит № 00КР-АА-3085/09.10.2007г., изменен с анекси към него, в общ размер на 2 269 479.06 евро, с левова равностойност 4 438 715.23 лева, включително:

2.1.  Просрочена главница по Договор № 00КР-АА-3085/09.10.2007г. в размер на 1 708 831.04 евро, с левова равностойност 3 342 183.01 лева (три милиона триста четиридесет и две хиляди сто осемдесет и три лева и 1 стотинка);

2.2.  Просрочена договорна лихва, начислена съгласно т. 11 от Договор № 00КР-АА-3085/09.10.2007г. за банков кредит за периода от 28.5.2012г. до 21.02.2014г. в размер на 18 763.69 евро, с левова равностойност 36 698.59 лева;

2.3.  Просрочена наказателна лихва, начислена съгласно т. 19 от Договор за кредит № 00КР-АА-3085/09.10.2007 г., за периода от 28.5.2012г. до 30.03.2015г.в размер на 539 795.76 евро, с левова равностойност 1 055 748.74 лв;

2.4. Просрочена наказателна лихва, начислена съгласно т. 19 от Договор за кредит № 00КР-АА-3085/09.10.2007г. за периода от 30.03.2015г. до 13.05.2015г. в размер на 2 088.57 евро, с левова равностойност 4 084.89 лева

2.5. Законната лихва от 13.03.2015 г. до пълното изплащане на главницата,

по възражения вх. №74812/10.06.2016 година на „БПП П. (Ш.) АД дружество, учредено и съществуващо съгласно законите на Ш., със седалище и адрес на управление в Ж., П.Д.Х. № 2, вписано в търговския регистър на Ж., Ш. под дружествен № СН-270-3000542-1, възражение вх. № 74844/10.06.2016 година на „С.Ф.Б.“ ЕООД, ***  и възражение вх. №74834/10.06.2016 година на „Ю Б.Е.“ АГ, дружество учредено и съществуващо по законите на Ш., вписано в търговския регистър на Цюрих и Базел, действащо чрез офиса си в Л. на адрес **** М., „В.К.“ 18, и трите изпратени по пощата на 08.06.2015 г., като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ посочените три възражения в останалата им част.

 

ИЗМЕНЯ, по възражение на НАП вх. № 74492/09.06.2015 г.,  определената от синдика поредност на удовлетворяване на следните вземания, включени в списъка на приетите вземания, обявен в търговския регистър на 01.06.2015 г.:

1. Поредността на удовлетворяване на вземане на НАП, предявено с молба вх. № 62259/15.05.2015 г. в размер на 2 155.23 лева – главници и 309.32 лева – лихви, начислени до 30.03.2015 г., ведно с лихвата, начислена върху главницата от 01.04.2015 г. до окончателното й погасяване, възникнали по три броя изпълнителни листове и електронен фиш, се изменя в такава по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, при обезпечение със запори, вписани в ЦРОЗ и наложени с Постановление, изх. №4116/2014/000064/25.02.2015           г., Постановление изх. № 4116/2014/000062/24.02.2015 г., Постановление изх. № 4116-000022/09.10.2014 г. и Постановление изх. № 4116-000018/29.09.2014 г.,

2. Поредността на удовлетворяване на вземанията на НАП, предявени с молба вх. № 62259/15.05.2015 г. и включени в списъка на приетите вземания, представляващи публични вземания за данъци в общ размер на 426 109.44 лева, възникнали до датата на решението и лихви до тази дата 68 720.17 лева, а след датата на решението до 07.05.2015 г.  – лихви в размер на 4 503.13 лева, ведно с лихвите върху главниците, начислени от 08.05.2015 г. до окончателното погасяване на главниците, както и по публични вземания за осигурителни вноски в общ размер на 69 640.87 лева, възникнали до датата на решението и лихви до тази дата – 14 888.66 лева, а след датата на решението до 07.05.2015 г. – 735.45 лева лихви, ведно с лихвите върху главниците, начислени от 08.05.2015 г. до окончателното им погасяване, които вземания за данъци и осигурителни вноски са описани под №№ от 1.4 до 1.7, от 1.9. до 1.12., от 1.14. до 1.19. , от 2.1. до 2.20, от 2.31 до 2.35., от 3.1. до 3.4. и по т. 4. от молбата за предявяване на вземания, се изменя в такава по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, при обезпечение със запори, вписани в ЦРОЗ и наложени с Постановление, изх. № 4116/2014/000064/25.02.2015             г., Постановление изх. № 4116/2014/000062/24.02.2015 г., Постановление изх. № 4116-000022/09.10.2014 г. и Постановление изх. № 4116-000018/29.09.2014 г.

 

ВКЛЮЧВА към обезпеченията на вземането, предявено с вх. № 61557/14.05.2015 г. от кредитора „Ю.Б.“ АД, *** и прието в списъка на приетите вземания, обявен в търговския регистър на 01.06.2015 г., обезпечение чрез особен залог върху 215 000 безналични поименни акции с право на глас с номинална стойност 1 лев всяка – емисия ISIN BG 11OLKAAT10 от капитала на „ОЦК“ АД., по възражение вх. № 74252/09.06.2015 г. кредитора „Ю.Б.“ АД, изпратено по пощата на 08.06.2015 г.

 

 ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Възражение вх. № 76403/12.06.2016 г., депозирана по пощата на 08.06.2015 г. от кредитора „С.Ф.Б.“ ЕООД против списъка на неприетите вземания, обявен в търговския регистър на 01.06.2015 г., в който е включено предявеното от него вземане с вх. № 61799/14.05.2015 г., като лишено от правен интерес.

 

ОДОБРЯВА ТАКА ИЗМЕНЕНИЯ СПИСЪК НА ПРИЕТИТЕ ВЗЕМАНИЯ, ОБЯВЕН В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР НА 01.06.2015 Г.

 

ІІ. ИЗМЕНЯ определената от синдика поредност на удовлетворяване на следните вземания, включени в списъка на служебно приетите вземания, обявен в търговския регистър на 01.06.2015 г.:

1.  Поредността на удовлетворяване на вземането на Р.В.М., ЕГН **********,***, предявено с молба вх. № 61523/14.05.2015 г.  в размер на 26 279.50 лева – възнаграждения по договор за управление за месеците от февруари до април 2012 г. и 9005.51 лева – лихви върху вземането, както и 3 872.36 лева – разноски, се изменя в такава по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

2.  Поредността на удовлетворяване на служебно приетите вземания за съдебни и деловодни разноски на следните кредитори: Т.Й.Х., ЕГН **********,***, с предявено вземане вх. № 58771/08.05.2015 г. (980 лева – разноски пред СРС и 600 лева – разноски по изпълнително дело), Н.Г.Н., ЕГН **********,***, с предявено вземане вх. № 60594/13.05.2015 г. (1716.60 лева – разноски пред СРС и 5 870.82 лева - разноски по изпълнително дело) и Д.А.Т., ЕГН **********,***, с предявено вземане вх. № 60696/13.05.2015 г. (900 лева – разноски пред СРС, 2800 лева – съдебни разноски и 2600 лева – адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство), се изменя в такава по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

ОДОБРЯВА ТАКА ИЗМЕНЕНИЯ СПИСЪК НА СЛУЖЕБНО ПРИЕТИТЕ ВЗЕМАНИЯ, ОБЯВЕН В ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР НА 01.06.2015 Г.

 

ІІІ. ОДОБРЯВА ДОПЪЛНИТЕЛЕН СПИСЪК № 1 НА ПРИЕТИТЕ ВЗЕМАНИЯ И ДОПЪЛНИТЕЛЕН СПИСЪК № 1 НА СЛУЖЕБНО ПРИЕТИТЕ ВЗЕМАНИЯ, предявени от кредиторите на „И.Х.“ АД, ***, които списъци са обявени в търговския регистър на 28.07.2015 г. и 20.08.2015 г.

 

СВИКВА, на основание чл. 674, ал. 2 ТЗ, СЪБРАНИЕ НА КРЕДИТОРИТЕ НА „И.Х.“ АД,  на 12.01.2017 г. от 14.00 ч., в Съдебната палата в гр. С., бул. „Витоша“ № 2, с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 ТЗ: определяне реда и начина за осребряване на имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избор на оценители и определяне на възнаграждението им.

 

            Определението не подлежи на обжалване освен в частта, в която е оставено без разглеждане възражението на „С.Ф.Б.“ ЕООД вх. № 76403, която част е обжалваема в 7-дневен срок от съобщението до този кредитор, пред САС.

 

            ПОКАНАТА за събранието на кредиторите да се обяви в търговския регистър.

 

            Определението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ, водена при СГС.

 

            ПРЕПИС от определението да се изпрати за вписване на Агенцията по вписвания, Търговски регистър, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.

 

 

 

                                                                                              СЪДИЯ: