№ 57
гр. Р., 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р. в публично заседание на трети октомври през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря Живка В. Манолова
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно
наказателно дело № 20235520200198 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. С. Н. от гр. С., м. „Б.” № 741, ЕГН **********, чрез адв.
С. Ч. от АК гр.Бургас против Наказателно постановление № 23-1228 – 002531 от 20.06.2023
г., издадено от Началник група към ОДМВР –С.З., сектор ПП – С.З.. Считайки НП за
неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните
правила, жалбоподателят желае отмяната му, като излага доводи за това. Моли да бъдат
присъдени направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Не се явява и упълномощения му
защитник адв.Ч..
Наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание.
В представеното по делото писмено становище моли съда да бъде присъдено
юрисконсулско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следното от
фактическа страна:
На 06.05.2023г. в 21.25ч. по АМ Т. на км.214+200 общ.Р. в посока изток,
жалбоподателя управлява лек автомобил марка „Ф.Г” с per.№ Р хххх КР, собственост на
„Порше Лизинг БГ” ЕООД клон Р., като поради движение с несъобразена скорост спрямо
други обстоятелства (предмет на пътното платно-пожарогасител) водачът не може да спре
или да го заобиколи, като минава през него и реализира ПТП с материални щети по МПС.
Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабр.
1
номер ARPM 0706, като уреда отчита 0 промила алкохол, с което виновно е нарушил чл.20
ал. 2 от ЗДвП, за което на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер
на 200лв.
С оглед констатираното, на жалбоподателя бил съставен АУАН GA
504217/06.05.2023 г. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Въз основа на акта, Началник
група към ОДМВР – С.З., сектор ПП – С.З. издал Наказателно постановление № 23-1228 –
002531 от 20.06.2023 г., с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 и на основание чл. 179, ал. 2,
пр. 1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя глоба в размер на 200 лв.
Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на събрания по делото
доказателствен материал - показанията на св. Р. Г. и Ч. В. и писмените доказателства по
делото.
Чл. 20, ал. 2 от ЗДвП гласи: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”.
От цитираната разпоредба следва, че скоростта на движение трябва да е съобразена с
посочените фактори и да е такава, че да позволява превозното средство да бъде спряно пред
всяко препятствие, стига то да е предвидимо.
В посочената като нарушена правна норма на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е предвиден състав
на административно нарушение, свързан с движение с несъобразена скорост, доколкото тази
разпоредба вменява задължение към водачите на ППС да избират скоростта си на движение,
като се съобразяват с конкретни фактори, влияещи на пътната обстановка. Срещу
жалбоподателя е издадено НП за извършване на нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а
именно - движение с несъобразена скорост. В правната теория и практиката на съдилищата
са отграничени четири вида скорост: разрешена, неразрешена, респективно съобразена и
несъобразена. Всяко от тези понятия за скорост носи собствен смисъл, като основното е, че
несъобразената скорост е винаги разрешена такава по закон /ЗДвП/, но не е съобразена с
конкретната пътна обстановка, която е налагала движение, с по-ниска от разрешената
скорост в конкретния пътен участък. Във всички случаи обаче, за да се направи правилна
преценка дали една скорост е била разрешена, неразрешена, съобразена или
несъобразена, то това следва да се извърши чрез измерване на скоростта. В конкретния
случай това по никакъв начин не е било сторено, което драстично накърнява правото на
защита на жалбоподателя, доколкото по този начин той на практика е лишен от възможност
да разбере каква е била неговата наказуема скорост преди инцидента, респ, каква е трябвало
да бъде, за да се предотврати неговото настъпване. Освен това, непосочването на
конкретната несъобразена скорост води винаги и до недоказаност на
административното обвинение. Съдът счита, че за да може да се установи дали дадена
скорост е съобразена или несъобразена, то първо трябва да бъде установен нейния
конкретен размер и едва след това той да бъде съпоставен с този, предвиден в съответната
правна норма. Установява се, че в случая по никакъв начин не е установен може би най-
съществения елемент от състава на нарушението по чл, 20, ал. 2 от ЗДвП, а именно -
конкретния размер на скоростта. В конкретния случай наказващия орган не е положил
никакви усилия да установи и посочи каква е била конкретната скорост на управляваното от
2
жалбоподателя МПС и то непосредствено преди настъпването на процесното ПТП. Още по-
малко са били положени усилия да се установи дали ПТП-то е било обективно
предотвратимо и каква е следвало да бъде скоростта на водача в конкретния пътен участък,
за да се приеме, че той се движи със съобразена скорост.
На второ място наказващият орган се е задоволил да посочи в обстоятелствената
част на НП съвсем декларативно, че жалбоподателят се е движел с несъобразена скорост,
тъй като не е избрал скоростта съобразно атмосферните условия, релефа, с условията на
видимост, с интензивността на движението и с други обстоятелства, за да можел да спре
пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. При това положение
по никакъв начин не става ясно с кои конкретно фактори и условия на пътя скоростта
не е била съобразена. Няма каквото и да е описание на конкретни атмосферни условия,
конкретен релеф, намалена видимост, интензивност на движението. В разпоредбата на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП са изброени последователно множество фактори, влияещи на конкретната
пътна обстановка, с които един водач следва да съобразява скоростта си на движение, но
описание на конкретни такИ. в обжалваното наказателно постановление НЯМА. Липсата на
подробно и точно описание на нарушението по смисъла на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
тоест непосочването на цифровото измерение на конкретната несъобразена скорост, на
пътните условия, с които тя е трябвала да бъде съобразена, а също и непосочването на
доказателствата, които потвърждават нарушението, освен че води до неговата недоказаност,
съставлява и съществено процесуално нарушение, което е абсолютно основание за отмяна
на санкционния акт. Следва да се посочи също, че в административнонаказателния процес
АУАН има функцията на обвинителния акт в наказателното право, а НП тази на присъда.
При това положение в рамките на настоящото производство, съгласно нормата на чл. 84 от
ЗАНН, намира приложение императивната разпоредба на чл. 303, ал. 1 от НПК, която
въвежда изискване присъдата, респективно Наказателното постановление, да не почИ. на
предположения. В конкретния случай освен предположение за вината на нарушителя поради
движение с несъобразена скорост, липсват каквито и да е други доказателства за
осъществяване субективната страна на вмененото нарушение, което считам е достатъчно
основание за отмяна на атакуваното НП като незаконосъобразно. Противно на всякаква
житейска и правна логика е да се приеме, че въпросния пожарогасител (появил се незнайно
как на пътното платно) може да бъде конкретното обстоятелство, което е предвидимо и с
което жалбоподателя е трябвало да се съобрази.
В правната теория и съдебната практика няма спор по въпроса, че
административнонаказателната отговорност по принцип е лична и виновна. При това
положение трябва безспорно да е установен субектът на нарушението и неговата вина.
Съгласно чл. 7, ал. 1 ЗАНН, всяко административно нарушение следва да е извършено
виновно под формата на умисъл или непредпазливост, като в нормата на чл. 7, ал. 2 ЗАНН е
предвидено, че непредпазливите административни нарушения не се наказват само в изрично
предвидените случаи. За материалноправните характеристики на умисъла и
непредпазливостта в административнонаказателния процес, съгласно чл. 11 ЗАНН,
субсидиарно се прилагат разпоредбите на НК, и по-конкретно тези на чл. 11, ал. 2 или ал. 3
от НК. В конкретния случай, от съдържанието на АУАН и НП по никакъв начин не се
доказва, още по-малко до изискваната от закона степен на несъмненост, виновното
поведение на жалбоподателя във връзка с вмененото му административно нарушение на чл.
20, ал. 2 ЗДвП и настъпилото ПТП - нито под формата на пряк или евентуален умисъл, нито
на съзнавана или несъзнавана непредпазливост. В конкретния случай категорично не може
да се говори за вина под която и да е от посочените й в закона форми, тъй като последното
нещо, което жалбоподателят е очаквал да срещне на пътното платно в 21:25ч. е
пожарогасител! Пожарогасителят категорично не е препятствие или опасност от категорията
на предвидимите (като напр. внезапната поява на животни или заледени участъци, за
които се сигнализира чрез пътни знаци), за да може жалбоподателят да очаква неговото
3
позициониране или поява на пътя. В конкретния случай и преди настъпването на ПТП в
съзнанието на жалбоподателят не се е била формирала каквато и да е представа, че подобен
предмет може да е разположен на пътното платно, съответно и, че това обстоятелство би
довело до ПТП. Доколкото въпросната вечер на 06.05.2023г. жалбоподателят е пътувал в
автомобила със семейството си то правно и житейски нелогично /дори абсурдно/ е у
жалбоподателя да се търси вина /под формата на умисъл или непредпазливост/ за
извършване на вмененото му нарушение, а още по-малко за настъпването на ПТП. В
конкретния случай безспорно жалбоподателят нито е бил длъжен, нито е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици, доколкото въпросното „друго
обстоятелство“ /пожарогасител/ не е нито съоражение на пътната инфраструктура, нито пък
е предвидимо препятствие (особена по тъмно). Всичко това води до логичния и
закономерен извод, че в конкретния случай е било налице „случайно деяние“ по
смисъла на чл. 15 от НК, т.е. обстоятелство, изключващо отговорността на
жалбоподателя. Нещо повече – считам, че е налице липса изобщо на съставомерност на
осъществен състав на административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП доколкото от
субективна страна жалбоподателя по никакъв начин не е предвиждал, а още по-малко целял
настъпването на общественоопасните последици /ПТП/.
Съгласно императивната норма по чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН, в съдържанието на НП
следва да се посочат отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства,
взети предвид при определяне вида и размера на наказанието. ТакИ. обстоятелства в
наказателното постановление обаче изобщо не са посочени, което води до закономерния
извод, че обжалвания санкционен акт не отговаря на императивните изисквания за
съдържанието му, регламентирани в ЗАНН. Този факт от своя страна пък води до извода за
неговата незаконосъобразност, респективно и за необходимостта от неговата отмяна.
Предвид всичко гореизложено считам, че обжалваното НП, издадено при допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила и при неправилно
приложение на материалния закон е изцяло неправилно и незаконосъобразно и като такова,
същото следва да бъде отменено изцяло.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН предвижда,
че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Нормата на чл. 143, ал. 1 от
ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват
от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се
сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
Тъй като съдът отменя наказателното постановление, то на жалбоподателя следва да се
присъдят и направените по делото разноски в размер на адвокатско възнаграждение за един
адвокат- в размер на 400 лева, които са изплатени изцяло и в брой, както се сочи в
представеното пълномощно.
4
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
О Т М Е Н Я Наказателно постановление № 23-1228 – 002531 от 20.06.2023 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР – С.З., сектор ПП – С.З., с което на В. С. Н. от гр.
С., м. „Б.” № 741, ЕГН **********, за нарушение на чл. 20, ал. 2 и на основание чл. 179, ал.
2, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв., като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД МВР С.З. да заплати на В. С. Н. от гр. С., м. „Б.” № 741, ЕГН
**********, сумата от 400 лв., представляваща размера на заплатените разноски по делото
за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –С.З. в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
5