Решение по дело №6402/2018 на Софийски градски съд

              Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е     №…..

 Гр. София, 06.06.2019 г.

 

 

                                В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                  ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

                                                     Мл. съдия : Боряна Петрова

при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 6402 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 267/03.01.2017 г. на СРС, 73 с - в, по гр. д № 24232/2014 г. са отхвърлени предявените от „О.Б.Б.“ (ОББ) АД с ЕИК*********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430 ТЗ, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че В.А.П. с ЕГН : ********** има задължения за следните суми : 982, 91 лв. сума, получена по договор от 06.12.2004 г. за издаване на кредитна карта Globul ОББ MasterCard, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 18.10.2012 г. до изплащане на сумата, за сумата от 150, 95 лв. - договорна лихва по същия договор за периода 14.02.2005 г. - 17.10.2012 г. и за сумата от 1 439, 67 лв. - неустойка за забава за периода 14.02.2005 г. - 17.10.2012 г. Ищецът е осъден за заплащане на разноски.

Решението се обжалва от ищеца „ОББ“ АД, чрез процесуалния му представител, с доводи за неправилност, незаконосъобразност и постановяване в противоречие с материалния закон. Неоснователно СРС е отхвърлил исковете с единствения мотив, че банката не е представила молба от ответника, с която се дава съгласие за директен дебит в полза на К.Б.М.. От приетите пред СРС две съдебно - графически експертизи безспорно е установено, че между страните е сключен договор за издаване на кредитна карта, подписан от ответника. Ответникът е получавал всеки месец извлечения от кредитната си карта, като не е оспорил направените плащания към К.Б.М.(сега ГлоБул). ССчЕ е установила, че с предоставения на ответника кредитен лимит са погасявани задължения към последното дружество. Следователно плащанията от кредитния лимит са отивали в полза на ответника. Възразява се и срещу разноските присъдени в полза на ответника от СРС. Моли да се отмени решението на СРС и да се уважат исковете. Претендира разноски. Прави възражения по чл. 78, ал. 5 ГПК по разноските на насрещната страна.

Въззиваемата страна ответникът - В.А.П. не е подал отговор на жалбата в срока по чл. 263 ГПК. В съдебно заседание оспорва последната като неоснователна и бланкетна. Поддържа, че доводите в нея се правят за първи път във въззивното производство, поради което са преклудирани. Моли да се остави без уважение жалбата и да се потвърди първоинстанционното решение, като законосъобразно постановено. Претендира разноски за въззивното производство. Не възразява по разноските на насрещната страна.

СГС, като взе предвид доводите на страните и прецени доказателствата по реда на въззивната проверка, приема следното:

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.

СРС се е произнесъл по обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. вр. с чл. 430 ТЗ, вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за дължимост на суми във връзка с договор за кредитна карта, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение от 07.11.2012 г. на СРС, 73 с - в, по гр. д. № 49192/2012 г., след подадено възражение от ответника по чл. 414 ГПК.

В тежест на ищеца е било да установи, при условията на пълно доказване, съществуването на договорни отношения с ответника, по които за последния са възникнали задължения в претендирания за установяване размер на главница и лихви, а ответникът е следвало да установи правопогасяващите и правоизключващите си възражения срещу исковете.

Ищецът „ОББ“ АД е поддържал, че вземанията му към ответника произтичат от договор от 06.12.2004 г. за издаване на кредитна карта Globul ОББ MasterCard, съгласно извлечение от сметка от 17.10.2012 г., приложено в заповедното производство.

Ответникът е оспорвал наличието на облигационно правоотношение за предоставяне на кредитна карта по негова заявка като е твърдял, че като абонат на К.Б.М. (сега ГлоБул) в началото на 2005 г. е получил писмо, че като лоялен клиент има издадена кредитна карта от „ОББ“ АД, която може да получи в клона на бул. „Тодор Александров“. Поддържал е, че той лично не е нареждал никакви плащания посредством картата, нито е теглил суми с нея, а всички претендирани от ищеца задължения са в резултат от направени служебно разплащания от „ОББ“ АД в полза на К.Б.М.. Ответникът не е давал съгласие за служебно инкасо и е твърдял, че не е изпълнено условието за такова - изразяване на писмено съгласие за „погасяване от сметка“ в нарочна молба за издаване на кредитна карта. Според ответника договора е прекратен през декември 2006 г., като не му е връчвана втора кредитна карта. Той е противопоставил и възражение за изтекла погасителна давност за вземанията.

На първо място между страните е спорно наличието на договор за издаване на кредитна карта от 06.04.2004 г. подписан от ответника.

Във връзка с този спорен въпрос пред СРС са приети заключенията на единична и две тричленни Съдебно - графически експертизи във връзка с открито производство по чл. 193, ал. 1 ГПК за оспорване автентичността на договора.

От заключенията на вещите лица се установява, че подписът за картодържател в договора за кредитна карта е положен от ответника В.А.П., като само ръкописния текст със съдържание „В.А.П.“ не е изписан от ответника. При това основателно СРС е приел, че договорът е подписан от ответника и е налице облигационно правоотношение между страните.

Що се отнася до следващият спорен въпрос - относно предаването на кредитната карта, представения пред СРС приемо - предавателен протокол от 07.02.205 г. също е бил оспорен от ответника, за което е открито производство по  чл. 193 ГПК относно установяване на автентичността му. Според заключението на приетата пред СРС единична съдебно - графическа експертиза, подписите в приемо - предавателния протокол и формуляра за предаване на кредитна карта от 07.02.2015 г. са положени от ответника, като ръкописния буквен и цифрен текст в документите също е изпълнен от него.

Съгласно чл. 12 от договора срокът му е 2 години и 2 месеца, като се подновява с нови две години при липса на уведомление от картодържателя, с което да заяви, че не желае кредитната карта да бъде подновена. От друга страна, съгласно чл. 17. 1 от раздел ІV на договора, картодържателят дава съгласие за служебно инкасо в полза на банката по реда на чл. 18, ал. 1 Наредба № 3 за безналичните плащания и националната платежна система, въз основа на което банката автоматично удържа на падежа дължимите суми от сметките на клиента. Клаузата се прилага само в случай, че картодържателя е посочил в молбата за издаване на кредитна карта, че може да се извършва такова погасяване от банката.

В чл. 18, ал. 1 от Наредба № 3 от 27.06.2002 г. за безналичните плащания и националната платежна система (отм. ДВ. бр. 81 от 11.10.2005 г., но в сила към момента на извършване на преводите от страна на ищеца) е предвидено, че банката може да събира по открита при нея сметка суми, дължими й от титуляра на сметката, само въз основа на писмено съгласие за плащане, дадено при сключване на сделката, по която възниква задължението в полза на банката. Банката задължително уведомява титуляря за основанието, размера и вальора на събраната от неговата сметка сума.

В случая по делото не е доказано ответникът да е подавал нарочна молба за сключване на договор за предоставяне на кредитна карта с банката, още по - малко да е изразявал изискуемото по Наредбата и договора писмено съгласие за извършване на служебен превод (служебно инкасо) от сметката му по кредитната карта в полза на трети лица.

На основание чл. 190, ал. 1 от ГПК, съдът е задължил ищеца да представи молбата за сключване на договора. Понеже задължението не е изпълнено, на основание чл. 161 ГПК, СРС е приел за установен неизгодния факт, че ответникът не е давал съгласие за извършване на служебно инкасо от сметките му и т. 17. 1 от договора за издаване на кредитна карта няма да намери приложение в случая.

Според заключението на приетата пред СРС ССчЕ, което не е оспорено, по делото единствено се установява, че сумите по главницата са общо в размер на 982, 91 лв. и са формирани от платени служебно от страна на банката задължения към третото за спора лице К.Б.М. (сега ГлоБул). Експертизата не изяснява въпроса дали ответникът е имал реално задължения към третото лице в размерите, в които са направени разплащанията, доколкото този факт изрично е оспорван от него в процеса. Следователно е останало недоказано твърдението на ищеца, на което се основава претенцията му, че с кредитният лимит по картата са погасявани задължения към на ответника към К.Б.М. (сега ГлоБул), поради което плащанията са извършени в полза на ответника.

Като съобрази изложеното въззивният съд намира за съобразен с доказателствата и материалния закон извода на СРС, че извършеното плащане от страна на банката не намира основание в процесния договор, поради което претенцията за заплащане на суми от ответника, които не са били наредени от него, е неоснователна. По тези съображения не следва да се обсъжда защитното възражение на ответника за погасяване на претенцията по давност.

При неоснователност на главната претенция, неоснователни са и акцесорните претенции за установяване на задължения за договорни лихви и лихви за забава, които законосъобразно са били отхвърлени от СРС.

            Доколкото изводите на въззивният състав съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди, като постановено в правилно приложение на материални закон. Същият извод са отнася и до присъдените с решението разноски, които са съобразени с доказателствата за реално направените разноски от ответника в производството и резултата от спора.

            По разноските във въззивното производство : С оглед изхода на спора – отхвърляне на жалбата на ищеца, право на разноски има въззиваемата страна – ответника. Той претендира разноски за адвокат в размер на 820 лв., заплатени в брой, съгласно договор за правна защита и съдействие.

Ищецът е направил възражение за прекомерност на разноските по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Като съобрази интереса по делото, съгласно чл. 7, ал. 2 НМРАВ, както и липсата на фактическа и правна сложност на спора и неподаването на писмен отговор от ответника, съдът намира че претендираното адвокатско възнаграждение следва да се намали от 820 лв. на 500 лв. 

Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

                       

                                                          Р  Е Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 267/03.01.2017 г. на СРС, 73 с - в, по гр. д № 24232/2014 г.

 

ОСЪЖДА „О.Б.Б." АД с ЕИК*********,  с адрес ***, а с адрес на представителя си : гр. София, ул. „********, чрез адв. П.В., да заплати на В.А.П. с ЕГН: ********** с адрес на представителя си по делото : гр. София, бул. „*********1, офис 2, чрез адв. Ч. П., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски за адвокат във въззивното производство в размер на 500 лв.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно нормата на чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ : 1.                                2.