Р Е
Ш Е Н
И Е
/неприсъствено/
№ 258 22.01.2020г. Гр. Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр. състав в открито съдебно заседание на двадесети
януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря , като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 10387 по описа на ПРС за 2019г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245 ал. 1 и
ал. 2 от Кодекса на труд, чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86
от ЗЗД.
Ищцата Л.Н.Г. с ЕГН
********** ***, * е предявила срещу „Мундус груп“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, ул. Отец Паисий, блок 101 обективно съединени искове с
правно основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 245, ал. 1 и
ал. 2 от Кодекса на труда, член 224, ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на
ответника да й заплати сумата в общ размер на 650,28 лева, представляваща сбор от следните суми: сумата
от 322 лева неплатено обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2017 година; 230 лева за ТВ за м. септември 2017 година;
40,95 лева мораторна лихва върху неплатеното ТЗ за
периода 16.09.2017г. до 20.06.2019г.; 57,33 лева мораторна
лихва върху обезщетението за неползван платен годищен отпуск за периода 16.09.2017г. до
20.06.2019г., ведно със законната лихва
за забава върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
21.06.2019г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е
работил по трудово правоотношение с ответното дружество на основание сключен
трудов договор на длъжност „***”, на пълно раб. време, с място на работа в гр. ***,
основно трудово възнаграждение 460 лева, което било прекратено със заповед на работодателя,
считано от 15.09.2017г.
При прекр. на ТПО имал право на ПГО – 14 дни за 2017 г., за
които му се дължало обезщетение. Не му била платена и част от заплатата за м.
септември 2017г.
Тези суми не му
били платени от ответника. Поради забавеното им плащане му се дължала мораторна лихва върху неплатените суми за посочените
периоди. Претендира разноски.
Препис от исковата
молба е редовно връчен на ответника, по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, , като от
същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил редовно призован за
първото заседание, по реда на чл. 50, ал. 2 от ГПК, като в изпратеното до същия
съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и
неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се
гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на
разноските.
В първото съдебно
заседание ответникът не е изпратил представител, като няма направено искане
делото да се гледа в негово отсъствие. Препис от определението, с което е
насрочено делото, е редовно връчен на страните, като със същото на всяка от тях
отново са разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл.
от ГПК.
В съдебно заседание
ищецът, чрез пълномощника си е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да
бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че в
настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата
молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по
делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е
своевременно направено, като от представените с исковата молба писмени
доказателства – трудов договор, заповед за прекр. на
ТПО, справка от персонален регистър на НнОИ за периода, доп.
споразумение от 03.01.2017г., протокол от 19.01.2018г. може да се направи
извода за вероятната основателност на исковете.
Ето защо настоящият
съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на
чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и
на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с
което предявените искове да се уважат изцяло, като се осъди ответника да
заплати на ищеца претендираните суми изцяло.
Ищецът претендира
направените по делото разноски за адв.
възнаграждение, за които представя списък.
Същите, видно от договора за правна защита и съдействие, възлизат на
сумата от 300 лева – триста лева, платено адв.
възнаграждение изцяло и в брой. С оглед изхода на спора същите следва да се
възложат в тежест на ответника.
На осн. член 78, ал. 1 ГПК на ищцата ще се присъдят разноски
за адвокат в размер на 230 лева.
На основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата,
по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС дължимата държавна такса върху
уважените искове, като същата на основание чл. 1 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК възлиза общо на 200 лева (двеста лева),
от които 50 лева (петдесет лева) - ДТ за иска по чл. 128, т. 2 вр. 245, ал. 1 КТ, 100 лева
- ДТ за исковете по чл. 245, ал. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД, 50 лева
(петдесет лева) - ДТ и 50 лева (петдесет лева) - ДТ за иска по чл. 224, ал. 1
от КТ.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Мундус груп“ ЕООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. Отец Паисий, блок 101 да
заплати на Л.Н.Г. с ЕГН ********** ***, * общата сума от 650,28 лева, представляваща сбор от следните суми: сумата
от 322 лева неплатено обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2017 година; 230 лева неплатено труд. възнаграждение за м.
септември 2017 година; 40,95 лева мораторна лихва
върху неплатеното ТВ за периода 16.09.2017г. до 20.06.2019г.; 57,33 лева мораторна лихва върху обезщетението за неползван
платен годищен отпуск за периода 16.09.2017г. до
20.06.2019г., ведно със законната лихва
за забава върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 21.06.2019г. до окончателното им изплащане, както и сумата от
230 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „Мундус груп“
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, ул. Отец
Паисий, блок 101, да заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт,
по сметка на Пловдивския районен съд сумата от 200 лева (двеста лева),
представляваща държавна такса върху уважените искове.
Решението не
подлежи на обжалване.
Ответникът може да
търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала:
Ц.В.