Р E Ш Е Н И Е
№ 253
гр.Плевен, 06.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание
на десети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Дилова
ЧЛЕНОВЕ: Цветелина
Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иво Радев, като
разгледа докладваното от Председателя касационно административнонаказателно
дело № 167 описа за 2020 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Производството по делото е образувано въз основа на касационна жалба подадена
от Е.М.Ш. срещу Решение № 8/09.01.2020
г. на Райнонен съд – Плевен , постановено по НАХД 2683/2019 по описа на съда. С
оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № 35-0000307/15.11.2019г.
на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация", гр.
Плевен с което на основание чл. 177, ал.
3, т. 1, предл. 2 от ЗДвП на Е.М.Ш. е наложено административно наказание
"глоба"в размер на 2000 лева
за извършеното нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, във вр. с чл.
6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ. Касаторът
релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради
постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Изложени са аргументи, че вмененото на водача нарушение не е установено по
надлежния за това ред от контролните органи. Излагат се твърдения, че при
издаване на наказателното постановление административния орган не е изпълнил
задължението си по чл. 27 от ЗАНН, като не е взел предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства като имотното състояние на нарушителя, липсата на
данни за допускани предходни нарушения от страна на водача, което е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.С оглед на
това се отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него
наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател,
редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответника по жалбата
редовно призован не се явява в съдебно заседание, не се представлява и не
изразява становище по жалбата.
Представителят на
окръжна прокуратура Плевен възприема касационната жалба допустима, но
неоснователна и моли за решение в този смисъл и решението на РС да бъде
потвърдено.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Касационният
жалбоподател на 24.10.2019г. около 18:10 часа на път 1-3 Бяла-Ботевград
с.Тотлебен /бензиностанция ТТ-Ойл ООД/ като водач на товарен автомобил Волво ФХ
от категория N3 с рег.№ ***** с прикачено полуремарке
с рег.№ ******* е извършил обществен превоз на товари
/царевица/ с лиценз №********* /заверено копие. Водачът е бил спрян за проверка
от органите на ИААА, при която от представените от водача документи- кантарна
бележка е установено, че водачът Ш. е
управлявал състав от ППС-влекач с 2 бр.оси с полуремарке с 3 бр.оси с общо тегло на композицията 55080 т., т.е надвишено общо максимално тегло
от 40000кг. -претоварване с 15080кг.
При проверката водачът не е представил квитанция от Агенция Пътна
инфраструктура за надвишено тегло.
За констатираното
нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение сер. А-2018,
бл. № 268621 от 24.10.2019 г., в който актосъставителят посочил, че с
горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП,
във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а" от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и бил подписан от него с възражението, че бележката е написана по усмотрение на товародателя и
написания тонаж не е верен.
Въз основа на
материалите по преписката и на изготвения АУАН, наказващият орган издал
впоследствие процесното наказателно постановление.
Въззивният съд е
установил, че при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна.
Районният съд е извел и решаващия си извод относно безспорната установеност на
приписаното на водача административно нарушение. Приел е, че същото не покрива
белезите на "маловажен случай на административно нарушение", приел е че размерът на наложеното наказание
глоба не се явява прекомерно, с оглед големия размер на претоварването на МПС,
което е над 15 тона прекомерен, което води до унищожаване на републиканската
пътна настилка за милиарди левове.
За да потвърди НП, районният съд правилно и
обосновано е преценил събраните по делото писмени и гласни доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и е стигнал до крайния извод, че в хода на
административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила.
ПлРС правилно е
анализирал, че от разпоредбите на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 и на чл. 139, ал.3
от ЗДвП по същество се съдържат изискване за спазване на установения с Наредба
№ 11 от 03.07.2001 г. ред за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Този
подзаконов нормативен акт регламентира както параметрите, с чието превишаване
ППС попада в категорията на извънгабаритните, така и разрешителния ред чрез
заплащане на такса към ИА "Пътна инфпраструктура" за движение с
извънгабаритно ППС. При приетата за установена фактическа обстановка, районният
съд правилно е приел, че управляваното от касатора съчленено ППС попада в
хипотезата на чл. 6, ал.1, т.6 б."а" от Наредба № 11 с регламентирана
допустима максимална маса 40.000 тона и правилно контролният орган е приел за
установено само въз основа на представените му документи, без да провежда
допълнително контролно замерване, налична към момента на проверката 55080 кг.
маса на съответното ППС.
В тази връзка,
касационната инстанция намира, че не са налице сочените от касатора основания
за отмяна на съдебния акт съобразно релевираните от него доводи, касаещи
начина, по който е установено теглото на превозното средство. Представената по
време на проверката кантарна бележка, в която са отразени теглото на ППС и
превозвания товар, е подписана от самия водач, като установеното при
измерването тегло на превозното средство е отразена и в издадената товарителница.
Кантарната бележка представлява частен свидетелстващ документ, който
удостоверява неизгодни за издателя си факти и се ползва с материална
доказателствена сила относно претоварването на автомобила, поради което
правилно и законосъобразно районният съд е приел, че са налице безспорни и
категорични доказателства за извършеното нарушение. Тя е била представена от
самия водач, който е приел данните за товара и общата маса без възражения
относно извършеното претегляне и резултата от него. При това положение, тежестта
да опровергае съдържанието на кантарната бележка се прехвърля върху водача,
което той не е сторил нито пред административно-наказващия орган, нито пред
въззивния съд, който е инстанция по фактите. Наведените от водача при съдебното
оспорване на НП твърдения, че не е
минавал кантар и кантарната бележка е издадена по усмотрение на товародателя,
поради което не е следвало да бъде ценена от контролните органи, са израз на
защитна позиция, целяща да изключи доказателствената стойност на кантарната
бележка като извънсъдебно признание на релевантни за спора факти, поради което
правилно и законосъобразно районният съд не се е съобразил с тях. Действително,
контролните органи са оправомощени да извършват собствено измерване по реда на
чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ с електронна везна,
отговаряща на изискванията на Закона за измерванията, но цитираната норма
въвежда подобно задължение за контролните органи само в случаите, в които се
извършва проверка за съответствието между масата и габаритните размери на
извънгабаритно и/или тежко ППС със записаните данни в разрешителното по чл. 8,
ал. 2 и ал. 3 от Наредбата и в документа за платена такса по чл. 14, ал. 3.
Разглежданият случай не представлява проверка за съответствие, при което
установяването може да бъде извършено и по документи. До аналогичен извод е
достигнал и районният съд, поради което не следва да бъде споделено твърдението
на касатора за немотивираност на процесното решение.
Решаващият съд е
извършил всички необходими и допустими съдопроизводствени действия за
разкриване на обективната истина, в това число е приобщил към делото
административно наказателната преписка по издаване на НП, изслушал е свидетели,
като е постановил решение, в мотивите на което е обсъдил събраните
доказателства и въз основа на тях е направил правни изводи, които се споделят
изцяло от настоящата инстанция, поради което намира за излишно тяхното
преповтаряне. Първоинстанционният съд
правилно е приел, че касаторът като е управлявал ППС, което надвишава нормите
установени от министъра на регионалното развитие и благоустройство е извършил
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 предл. 2-ро от ЗДвП, във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3 б. "а" от Наредба
№ 11/03.07.2001 г. на МРРБ, поради което законосъобразно с НП е ангажирана
неговата административно наказателна отговорност.
Същевременно касационната инстанция не
споделя изводите на районния съд за правилна индивидуализация на наложеното
наказание. За осъщественото от дееца нарушение законодателят е предвидил
налагане на административно наказание глоба от 500 до 3000 лева, от което
следва, че определеното от административния орган наказание от 2000 лева е определено
в рамките на нормативно регламентираните предели. При определяне конкретния
размер на същото обаче не са спазени изискванията на чл. 27, ал.2 от ЗАНН.
Налагането на административни наказания се осъществява при строго регламентиран
ред, като законодателят е вменил задължение на санкциониращия орган да извърши
преценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като вземе
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, както и
имотното състояние на нарушителя. В случая това не е сторено. Действително
управлението на извънгабаритни превозни средства противно на установените
правила за това крие сериозен риск за участниците в движението и за пътната
инфраструктура. Тази особеност на правонарушенията от категорията на процесното
не освобождава органа да прецени данните за личността на дееца, в т.ч. наличието
на предходни нарушения и обществената му опасност. По делото не са представени
доказателства, че жалбоподателят е
извършил други нарушения, поради което
съдът приема, че това е първото подобно нарушение на касатора.
Установява се на следващо място, че законовото неизпълнение е осъществено от
водача, в качеството му на служител на "Трансгруп България" ЕОООД. Тези
обстоятелства безусловно съставляват смекчаващи отговорността такива и следва
да се отчетат при определяне размера на наказанието. При отчитане на описаните
смекчаващи и утежняващо отговорността обстоятелства касационната инстанция
намира, че с оглед постигане целите на наказанието, произтичащи от чл. 12 от ЗАНН, на нарушителя следва да бъде определено административно наказание към
минимума на предвиденото в санкционната норма, а именно глоба в размер на 500
лева. Именно наказание в този размер ще съответства на тежестта на нарушението,
при съобразяване в същото време и на конкретната обществена опасност на дееца и
неговото имуществено състояние.
По изложените
съображения, обжалваното решение, с което районният съд е потвърдил
правораздавателния акт, следва да бъде отменено и вместо него да се постанови
друго, с което да се измени наказателното постановление в частта досежно
наложеното с него административно наказание глоба, като същата бъде намалена от
1500 лева на 500 лева.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 8/ 09.01.2020
г. на Плевенски районен съд, постановено по НАХД № 2683/2019 г. по описа на
същия съд и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 35-0000307 от 15.11.2019 г. на Началник ОО“АА“ град Плевен, с
което на Е.М.Ш. с ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 2000,00/ две хиляди/ лева на основание чл.53 от ЗАНН, вр. чл.177,
ал.3, т.1 предл.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 1 ,т. 2, пр. 2 от Закон
за движение по пътищата във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б.“а“ от Нар. № 11
/03.07.2001 г. на МРРБ, като намалява размера на наложеното наказание
глоба в размер на 500 лв
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване или протест..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/
2. /п/