Р Е Ш Е Н И Е
№І- 172 07.01.2020 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско
отделение, в публичното заседание на осемнадесети декември през две хиляди
и деветнадесета година, в открито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена
Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Прокурора………….
При
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело №
1685 по описа за 2018 година на Бургаски Окръжен съд, за да се произнесе , взе
предвид следното:
Производството по делото пред настоящата
съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по
въззивна жалба на М.П.Р. с ЕГН ********** от с. ***, жалбата предявена чрез особен
представител на въззивника- адвокат Жасмина Кондева от БАК с адрес на
кантората- гр.Бургас,к-с“Лазур“,бл.151,ет.първи, партер, против Решение №
2253/26.09.2019г., постановено
по гр.д.№ 251/2019г. по описа на РС-Бургас с което е признато за установено по
отношение на въззивника-ответник, че дължи на
ищеца „ЕВН България Електроснабдяване“ сума в размер на 281,04 лева,
представляваща стойността на потребена ел.енергия за периода 11.11.2017г.-
10.02.2018г. за обект на потребление с.*** ИТН 2588009, както и
обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на сумата, начиная
от 14.11.2018г. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част
от предмета на Заповед за изпълнение № 4260/15.11.2018г. по ч.гр.д.№
8384/2018г. на БРС;отхвърлен е иска в размер на 23,09 лева, представляваща обезщетение
за забавено плащане на главницата от 281,04 лева за периода 29.12.2017г.-
13.11.2018г., което вземане представлява част от предмета на Заповед за
изпълнение № 4260/15.11.2018г. по ч.гр.д.№ 8384/2018г. на БРС;присъдени са
разноски в тежест на ответника Р., извършени в заповедното производство и в
исковото производство.
Във
въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение в установителната му част е неправилно и се
моли отмяната му. Твърди се, че неправилно съдът възприел ,че вземането на
ищецът произтича от валидно възникнало облигационно отношение , а по делото не
били представени писмен договор, писмено заявление или друго доказателство, от
което да се направи извод за наличие на такова правоотношение на Р. с
въззиваемото дружество.Неправилен бил и извода на БРС- че легитимацията на
ответника произтичала от правото му на собственост върху недвижимия имот, като
излага доводи в подкрепа на тезата си.Не бил доказан и факта на доставка на ел.енергия от ищцовото
дружество до имота на ответника, като заключението на
вещото лице в тази насока било голословно.Не било установено по делото реалното
доставяне на ел.енергия от ищцовото дружество, като вещото лице не работило в
счетоводството на ищеца и нямало поглед върху пълната документация на ищеца, за
да излага съображенията си в тази насока.Моли отмяна на решението в обжалваната
част, ведно със законните последици от това. Прилага част от цитирани във
въззивната жалба решения.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание
назначения от съда особен процесуален представител на въззивника- адвокат Кондева,
поддържа въззивната жалба и моли уважаването й;предявено е и писмено становище срещу
отговора по въззивната жалба, предявен от въззиваемото дружество.
Постъпил
е писмен отговор по въззивната жалба от въззиваемото дружество, което намира
въззивната жалба за неоснователна по изложени в писмения отговор съображения и
моли потвърждаване на решението в обжалваната му част.В проведеното пред БОС
открито съдебно заседание въззиваемото дружество не изпраща процесуален
представител; с нарочна писмена молба
моли потвърждаване от съда на оБжалваното решение.
Бургаският
Окръжен съд,след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл.
235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с установителен иск с правно основание чл.
422, ал.1 ГПК вр. чл.
415, ал.1 ГПК вр. с чл.
79, ал.1 ЗЗД .
Ищецът твърди,
че има качеството на краен снабдител по смисъла на чл. 98а
ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия. По силата на чл. 7, т.1 от Общите условия на ищеца,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., в сила от 27.06.2008 г.,
ищецът се е задължил да снабдява с електрическа енергия следния обект на
ответника, а именно: обект с ИТН 2588009, находящ се в с.***.
На основание чл. 11, т.1 от посочените Общи
условия на ищеца, ответникът дължи заплащане на цената на консумираната
електрическа енергия, както и цената за достъп до елекроразпределителната
мрежа.Съгласно чл.27,ал.1 от Общите условия, при неплащане в срок на дължимите
суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки
просрочен ден.
В изпълнение
на задълженията си от общите условия,
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД доставило на обекта на ответника М.Р. за
периода от 11.11.2017г.-10.02.2017г. електроенергия на обща стойност 281,04
лева, което не била заплатена; поради забава в плащането ответникът дължал и
законна лихва в общ размер от 23,09 лева за периода от 29.12.2017г. до 13.11.2018г.
За тези суми е постановена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по гр. д. № 8394/2018 г. по описа на РС-Бургас.
Моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника, че дължи посочените суми, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на
заповедното производство до окончателното плащане, както и сторените в исковото
и заповедното производство разноски.
В
срока по чл.
131 ГПК ответникът чрез назначения
му от съда особен процесуален представител- адвокат Кондева, е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявения иск. Счита, че издадените фактури не били
подписани от ответника и не му били връчени по начина, посочен в чл.18 от
Общите условия;оспорва изразходването на
електроенергията, чието заплащане се претендира, като твърди,че ответникът
и сеймството му не живеят на адреса от години наред, включая и процесния период
от време; поради недължимост на главниците оспорва и дължимостта на
претендираните лихви за забавено плащане, като твърди, че поради невръчване на
фактурите на ответника не бил настъпил падежа на главниците, респ.- падежа на
лихвите.Моли допускане до разпит на двама свидетели за установяване на
твърдението, че ответникът не живее на адреса.Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявените искове.
Въз
основа на заявление, депозирано на 14.11.2018 г. от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, е постановена на 15.11.2018г. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника М.П.Р. за сумата от 281,04 лева за ползвана електрическа енергия за периода
11.11.2017г.-10.02.2018г.,мораторна лихва от 23,09 лева за периода от
29.12.2017г. до 13.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от
281,04лева, считано от 14.11.2018г. до окончателното й изплащане и 75 лв. - разноски по делото.
На основание чл. 415,ал.1,т.2 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви искове
за установяване на вземанията
си по исков ред .
Пред
РС-Бургас е била назначена съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото
лице инж.Димитър Кънчев, която установява,че електромерът в сградата-абонат е
от стария тип, не се отчита дистанционно
и не може да бъде манипулиран с електроника; няма данни този електромер
да е манипулиран/ вж. изявление в с.з. на 08.07.2019г./;служителите били
спазили всички нормативни изисквания и начислената цена за потребена ел.енергия е вярна.
От заключението на вещото
лице Бимбелова по изслушаната от БРС съдебно-счетоводна експертиза се установява,
че процесните фактури били осчетоводени като вземания от клиенти по партида по клиентски номер на
ответника; били включени в дневника на продажбите по ДДС; счетоводната
отчетност на дружеството била в съответствие със Закона за счетоводството. Вещото
лице е категорично,че консумираната ел.енергия е правилно изчислена съгласно решенията на КЕВР за всеки
отделен ценови период и достъп до мрежата по процесната фактура;
правилно била изчислена и лихвата за забава
Съдът
възприема заключенията на вещите лица по изслушаните пред БРС експертизи като
компетентно дадени, обстойно и задълбочено обосновани. Същите не са оспорени от
страните, както и не са ангажирани по делото доказателства, които да
опровергаят изводите на вещите лица.
Пред РС-Бургас
по почин на ответника е изслушан като свидетел И. Й. Ц., **** на ответника,
който установява, че ответникът е собственик на къща в с.***, но от месец май
2017година заедно с цялото си семейство
заминал за Германия, където живеел и работел досега.Преди да замине М. предал ключовете на къщата на свидетеля, на
който не било известно оттогава до сега някой да е живял в тази къща; М. и
семейството му не били се връщали там.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В
предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, при наличие на предпоставикет по чл.415,ал.1,т.2 ГПК и в рамките на
установения в чл.
415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено
нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
По
релевирания довод от въззивника - за
липса за облигационно правоотношение
между ищеца и ответника за продажба на ел.енергия.
Наличието на облигационна връзка между страните не е
оспорено от жалбоподателя-ответник нито в заповедното производство, нито в депозирания отговор на исковата молба, в
който са изложени съображения относно невръчване
на съобщение до ответника за дължимите суми по процесната фактура и за недължимост
на претендираните суми, но не заявеното във въззивната жалба основание-поради
липса на валидно облигационно правоотношение.
С оглед на това правилен е изводът на
първоинстанционния съд, че не е налице спор между страните относно наличието на
облигационна връзка между тях. Независимо
от това и за пълнота следва да се отбележи само следното:
Ищецът има качеството на краен снабдител по
смисъла на чл.
98а ЗЕ, който продава електрическа енергия на клиентите си при публично
известни общи условия.
В чл. 35, ал.1
от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ищеца,
одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013 от 10.05.2008 г., е предвидено, че ищецът
публикува одобрените от ДКЕВР Общи условия най - малко в един централен и един
местен всекидневник и в интернет страницата му, както и ги поставя на видно
място във всички центрове за работа с клиенти на ищеца. Те влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. В този смисъл е и нормата на чл.
98а, ал.4 ЗЕ. Ответникът не оспорва, че притежава посочения в исковата молба обект; доводи в тази насока
следват и от показанията на св.И. Ц..Този обект е присъединен към
електроснабдителната мрежа на ищеца, на чиято лицензионна територия са
разположени. За консумираната електрическа енергия крайният потребител дължи
заплащане на цена, като редът и сроковете за заплащането й са регламентирани в
Общите условия, съгласно чл.
98а, ал.2, т.4 ЗЕ. Предвид чл. 18, ал.1 и ал.2 от Общите условия на ищеца,
потребителят заплаща на продавача стойността на консумираната електрическа
енергия и дължимата сума за пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж
месечно, по определени от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за разпределение,
като периодът за плащане е 10 дни за всички фактури. На основание чл.
28, ал.1 от Правилата за търговия с електрическа енергия, издадени от
ДКЕВР, крайните клиенти на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги
за съответния ценови период на крайния снабдите. Мрежова услуга съставлява и
цената за достъп на крайния снабдител.
Във
връзка с доставената на жалбоподателя - ответник електрическа енергия за
процесния обект ищецът е съставил фактура,
отразени в информационния му масив. Съгласно експертното заключение по
изслушаната съдебно - счетоводна и съдебно - техническа експертизи, начисляването
на електрическа енергия е извършено съобразно действащата нормативна уредба. За
исковия период има редовни отчети, на основание на които е съставена процесната фактура със съответните отчетени
количества електрическа енергия и достъп до електроразпределителната мрежа.
Неоснователен
е релевирания от жалбоподателя довод-че ответникът нямал качеството на клиент,
тъй като той и семейството му не обитавали от години жилището, включително и
през процесния период.В случая вещото лице
по СТЕ установи,че уредът за измерване на ел.енергия правилно отчел
потребената ел.енергия , като няма данни уредът да е манипулиран.По делото не е
проведено насрещно доказване от страна
на ответника за опровергаване заключението на вещото лице по СТЕ; освен
това показанията на разпитания по делото свидетел Ц. не установяват по
категоричен начин имота да не е бил изобщо обитаван през процесния период от време, а в случая е без правно значение кое лице- абоната или трето лице, е потребило
ел. енергия на стойността, претендирана по делото.
С оглед на
това и доколкото се установи наличието на правоотношение между страните, следва
да се приеме, че този довод на жалбоподателя - ответник не е подкрепен с
доказателства и се явява неоснователен.
Предвид
обстоятелството, че съгласно изслушаните експертизи за исковия период 11.11.2017г.-10.02.2018г.
са издадени фактури на обща стойност от 281,04 лева, както и че не се установи
жалбоподателят да е погасил тези свои задължения, предявеният иск относно
заявената главница се явява основателен.
Искът
за лихва за забавено плащане е отхвърлен от първоинстанционния съд, като
въззивна жалба в тази част на решението не е предявена, с оглед на което същото
решение в тази му част е влязло в
законна сила.
Тъй
като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, а доводите на жалбоподателя
са неоснователни, обжалваното решение следва да се потвърди.
По
разноските по производството:
С
оглед изхода на спора и на основание чл.
78, ал.8 вр. ал.1 ГПК в тежест на въззивника М.Р. следва да се присъди сумата от 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство на въззиваемото дружество във въззивното производство и разноските за
особения представител на въззивника, заплатени от въззиваемия в размер
от 150 лева.
Мотивиран от изложеното Бургаският
Окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 2253/26.09.2019г., постановено
по гр.д.№ 251/2019г. по описа на РС-Бургас в обжалваната част.
ОСЪЖДА М.П.Р. с ЕГН ********** от с.*** да заплати
на "ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул.“Христо Г.Данов“№37 сумата от 250 лева/
двеста и петдесет лева/ разноски във въззивното производство.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.
280, ал. 2, т.1 ГПК.
Членове: 1/
2/мл.с.