Р Е Ш Е Н И Е
Номер
837 04.07.2019 г. Град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХLІV-ти наказателен състав
На деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря Красимира Андонова, като
разгледа докладваното от съдия НЕНКОВА наказателно
административен характер дело № 1028 по
описа за 2019 година
Производството
е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
повод жалба на И.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, срещу НП № 18-0346-000319/31.10.2018 г., издадено от
Началник група към ОД МВР-Бургас, РУ Созопол- Г З К, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г., с което за нарушение на чл. 150а от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 300,00 лева.
В жалбата се посочва, че НП е
незаконосъобразно, като се моли за неговата отмяна. В проведеното по делото
с.з. жалбоподателят не се явява. Не се явява и негов представител.
Административнонаказващият
орган, редовно призован за дата и часа на съдебното заседание, също не изпраща
представител.
Съдът намира жалбата за
допустима – същата е депозирана в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице и съдържа нужните реквизити, а като взе предвид разпоредбите
на закона, доводите на страните и представените по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
На 16.08.2018 г. Свидетелят-
актосъставител -С.Е.Р. , мл.
автоконтрольор към РУ – Созопол при ОД на МВР – Бургас, билдежурен като мл. автоконтрольор и отговарял за пътния контрол в района на РУ – Созопол при ОД на
МВР-Бургас. Бил заедно със свой командирован колега,
когато бил повикан от колегите си, посочени впоследствие като свидетели в акта - Кирил
Батоев и Благой Рипов, като сигналът бил,
че
на една от техните проверки същите са спрели
автомобил, при който водачът е предоставил английска шофьорска книжка, която в
горния ляв ъгъл има латинско L.
Същевременно преди това полицейските служители били запознати с естеството на този тип шофьорски книжки, за които им било разяснено, че това са английски шофьорски
книжки, които могат само в Англия да се използват за обучение и шофьор до
учащия се, но не са признати в други страни на ЕС като такива. На място в к-с „Санта Марина” на
паркинга, в гр. Созопол, където било
извършено спирането за проверка на автомобила и водача, пристигнал свидетеля Р.,
като след като направил справка в РСОД, в масива
АНД, установил, че водачът- жалбоподателя
Иван К., е с отнето свидетелството за управление
на МПС,
по административен ред. За да се убеди
отново в този факт, свидетелят направил справка и през дежурен ОДЧ защо и как е било отнето свидетелството за правоуправление на К.. Установил, че свидетелството му е отнето за отнети контролни точки и към момента се явявал неправоспособен водач, тъй като тази книжка не важела на територията на в Р България. Патрулът заявил, че са спрели водача- жалбоподател, шофиращ лек автомобил-
АУДИ А8, с рег.№, собственост на фирма- „М-ЕООД, ЕИК, като автомобилът преди спирането бил в процес
на движение. Свидетелят Р. обяснил на водача какво нарушение извършил, а именно
на разпоредбата на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП. Водачът изразил своето недоволство и в негово присъствие му бил съставен акт АУАН на място, от актосъставителя като му били свалени и рег. Табелите на автомобила, тъй като водачът е неправоспособен. Свидетелят Р. преди съставяне на акта проверил
отново в масивите на МВР и точно с кой номер ПАМ му е отнето
свидетелството на К., а именно ЗППАМ № 17-0891-0000/28.02.2017 г., влязла в
сила. За нарушена било посочена разпоредбата на
чл. 150а, ал.1 от ЗДвП. Водачът отказал да подпише
акта,
като това било удостоверено с подписа и
имената на свидетел Р К, третият човек от патрула, спрял водача.
Писмени възражения в срока по
чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили.
Въз основа на съставения АУАН, на 31.10.2018 г. Срещу жалбоподателя било издадено- НП № 18-0346-000319/31.10.2018
г., издадено от Началник група към ОД МВР-Бургас, РУ Созопол- Г З К, упълномощен със Заповед №
8121з-515/14.05.2018 г. /като следва да
се посочи, че същата е служебно известна на съда, с оглед на множеството дела
по ЗДВП, които съставът разглежда/, с което за нарушение на чл. 150а от Закона
за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 300,00
лева, като в НП била пресъздадена фактическата
обстановка от акта, и именно че И.И.К., ЕГН **********, с адрес *** на
16.08.2018 г., около 11.30 часа, в общ .Созопол, управлявал по общински път № BGS 1211- пред паркинга на к-с „Света Марина“, в посока гр.
Созопол, като неправоспособен водач- лек автомобил „АУДИ А8“, с рег. №,
собственост на „М-ЕООД, ЕИК, като не
притежава валидно СУМПС, ОТНЕТО МЕ СЪС ЗППАМ № 17-0891-0000/28.02.2017 г.,
влязла в сила, като видно от справката за нарушител-водач, където е посочено,
съдържанието на Заповедта, и именно че по чл.171, т.4 от ЗДВП, на водача и било
временно отнето СУМПС, като са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил
задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДВП, вписано е също и датата на влизане в
сила на заповедта- 29.05.2017 г.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните доказателствени
средства - показанията на актосъставителя Р., потвърждаващи съдържанието
отразено в АУАН, от приложените по делото писмени доказателствени средства.
Показанията на св. Р. съдът намира за ясни, логични
и последователни, като свидетелят посочи обстоятелства относно проверката, и
по-конкретно че при проверката водачът не
е представил изискумите от закона документи.
Относно писмените
доказателства, съдът намира, че същите са валидни и надлежно присъединени към
доказателствения материал и спомагат да бъдат изяснени в пълнота
обстоятелствата по процесното събитие.
Съдът, с оглед установената фактическа
обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази
задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното
постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира жалбата
за неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Съдът счита, че при съставяне на АУАН и при
издаване на атакуваното в посочената част
НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН
досежно обстоятелствата, че са издадени компетентни органи, съдържат
всички изискуеми от ЗАНН реквизити, но що
се отнася до описаните нарушения намира следното:
Досежно нарушението по чл.150А ЗДВП
Съгласно чл. 150а от ЗДвП.
(Нов - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018
г.) -За да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в
срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или
по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.Като индивидуален
удостоверителен документ СУМПС удостоверява правоспособността на лицето да
управлява МПС, а от своя страна, придобиването и запазването във времето на
придобитата правоспособност се свързва с усвояването на определени знания и
умения на база зададени минимални стандарти, което намира своето отражение не
само при първоначалното издаване, но и при периодичното подновяване на СУМПС.
Действително по делото се установява, че процесната ЗППАМ №
17-0891-0000/28.02.2017 г., е влязла в сила, като видно от справката за
нарушител-водач, където е посочено, съдържанието на Заповедта, и именно че по
чл.171, т.4 от ЗДВП, на водача и било временно отнето СУМПС, като са му отнети
всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДВП,
вписано е също и датата на влизане в сила на заповедта- 29.05.2017 г. тоест
преди датата на спирането на водача за проверка, като същият е бил наясно, че
шофира като няма валидно СУМПС, като това съждение не се променя и от заявеното
от актосъставителя, че водачът е представил английско свидетелство, невалидно
за територията на РБългария, факт, който водачът неминуемо следва да е знаел,
както и че са СУМПС му е отнето на основание чл.171, т.4 ЗДВП. В този смисъл
съдът намира, че както от обективна, така и от субективна страна, нарушението
се явява доказано, като в съответствие на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, в НП е бил
описан целия правопораждащ фактически състав на нормата. Следва да се посочи, само
в допълнение, че дори и да нямаше данни за връчване на Заповедта или да е
връчена след проверката и НП, то това не променя горните изводи, тъй като доколкото
предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона,
съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, то връчената след датата на издаване на НП
заповед би породила своето правно действие веднага след нейното издаване,
поради което е налице една от хипотезите на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, а именно:
управление на моторно превозно средство на водач лишен от това по
административен ред. /в този см. Решение по КАНД номер 357 по описа за 2019 година по описа на БАС.
/
От всичко изложено се налага извод,
че правилно е била ангажирана административно
наказателната отговорност на лицето- жалбоподател, но досежно размера на
глобата от 300 лева съдът намира, че същото следва да бъде изменено, като
глобата бъде намалена на сумата от 200 лева по следните съображения: съгласно
санкционната норма на чл. 177. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г.) (1) Наказва се с
глоба от 100 до 300 лв.: т. 2. (изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от
3.01.2018 г.) който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен
водач, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към
която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е
загубил правоспособност по реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството
му за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или
е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено;. АНО е
приложил максималната санкция спрямо водача, като не се е обосновал изрично за
размера й. Съдът намира, че от данните по делото се установява, че водачът има
справка за нарушител- водач, в която е санкциониран с 49 акта, с 49 НП-та, един
фиш, седем ЗППам-а и четири броя присъди и решения, с които му е налагано
наказание-лишаване от право да се управлява МПС за различни срокове по чл.343г НК, като последното е от 2014 г. Тоест касае се за лице, което има трайно
установени навици да не спазва Закона за движение по пътищата и системно да го
нарушава, поради което и НП се явява
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено и относно размера на
санкцията, която в конкретния случай се явява обосновано наложена, предвид факта и че управлението на МПС е
рискова дейност и заплашва живота на мирните граждани и контрола по спазването
му и репресивните мерки на държавата по неспазването му следва да бъдат
завишени. С тези доводи, съдът намира и относно размера на санкцията НП за
законосъобразно, като по естеството си дори и в максимален размер, същата е
доста под минималната работна заплата за страната, а е нужно да се изпълнят
функциите и на генерална и индивидуална превенция спрямо лицето.
По разноските :
На
основание чл.189, ал.3 от НПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
разноските, направени от актосъставителя
като пътни разходи за явяването му в с.з., в размер на 9 /девет/ лева, като
съдът е постановил същите да му бъдат
изплатени от бюджета на съда, за което е издаден и РКО, доколкото съгласно
разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН са приложими правилата на НПК. С оглед обстоятелството,
че жалбоподателят е извършило нарушението за което е санкционирано, то на
основание т.2 б."а" от ТР № 3 от 08.04.1985г. по н.д. №98/1984г., вр.
чл. 84 от ЗАНН, вр. чл.189 ал.3 от НПК следва да бъдат възложени направените
разноски от съда на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното
по-горе и на основание чл. 63, ал. 1, от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление НП №
18-0346-000319/31.10.2018 г., издадено от Началник група към ОД МВР-Бургас, РУ
Созопол- Г З К, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., с което за
нарушение на чл. 150а, ал.1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на И.И.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, е наложено административно наказание - глоба в
размер на 300,00 /триста/ лева.
ОСЪЖДА И.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд-гр.Бургас, сумата от 9.00
(девет) лева – разноски по съдебно производство по НАХД № 1458/2018 г. по описа
на РС-Бургас, както и държавна такса в размер на 5.00 (пет) лева за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд - гр. Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВО:К.А.