№ 109
гр.
Перник, 12.06.2023г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно
заседание проведено на осемнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Мария
Христова
при съдебния секретар Наталия Симеонова,
като разгледа докладваното от съдията-докладчик административно дело № 92 по описа за 2023 годна на Административен съд – Перник, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните
работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба
на А.П.Л. с ЕГН ********** и адрес: *** срещу Заповед № 484з-954/13.03.2023 г.
на директора на Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с
тероризма“ /ГДЖСОБТ/, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6,
чл. 194, ал. 2, т. 4 /т. 15, т. 19 и т. 20 от ЕК/, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл.
226, ал. 1 т. 8 от ЗМВР на жалбоподателя, в качеството му на полицай в група 02
на сектор **** от Зонално жандармерийско управление – София към дирекция
„Жандармерия“ при ГД „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му
правоотношение в МВР.
Жалбоподателят счита,
че атакуваният административен акт е незаконосъобразен и необоснован, издаден в
нарушение на материалните разпоредби и процесуалните правила. Моли съда да
отмени оспорената заповед и да присъди съдебни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован,
се явява лично и се представлява от адв. Е.И. – САК. Процесуалният представител
поддържа жалбата, счита, че заповедта не отговаря на изискванията на чл. 210,
ал. 1 от ЗМВР и е издадена в противоречие с чл. 31, ал. 3 от Конституцията и чл.
16 от НПК, тъй като към момента на издаването й не е налице доказано престъпление с влязла в
сила присъда, като подробни съображения развива в представена писмена защита. Пледира
за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна и претендира присъждане
на разноски.
Ответникът по жалбата – Директорът на ГДЖСОБТ на МВР, чрез
процесуалния си представител Х.С. – началник на отдел „Правно
– нормативно обслужване“ при ГДЖСОБТ, в съдебно заседание оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана. Поддържа постъпилия по делото
писмен отговор, в който е изложил подробни съображения относно
законосъобразността на оспорения административен акт. Сочи, че образуваното досъдебно
производство срещу жалбоподателя, не представлява основния мотив за издаване на
заповедта, намира че по никакъв начин не е нарушена презумпцията за невинност, а
по отношение на формата на акта, твърди, че са спазени всички законови
изисквания. Представя писмени бележки, в които подробно излага аргументи, че издадения акт е правилен и законосъобразен, постановен от
компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазване на материалния и
процесуалния закон, и е съобразен с целта му. Прави възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар и претендира съдебни разноски под формата на
юрисконсултско възнаграждение. Моли жалбата да се отхвърли като неоснователна и
недоказана.
Съдът като взе предвид
становищата на страните, основанията за издаването на оспорения административен
акт и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Предмет
на обжалване е Заповед № 484з-954/13.03.2023 г. на директора на Главна дирекция
„Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“, с която на основание чл.
204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 /т. 15, т. 19 и т. 20 от
ЕК/, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1 т. 8 от ЗМВР, и в сроковете по чл.
195, ал. 2 от ЗМВР на А.П.Л. е наложено дисциплинарно наказание
"уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР.
Дисциплинарното
производство е образувано по данни съдържащи се в предложение №
6809р-54738/04.11.2022 г. на началника на Зонално Жандармерийско управление –
комисар О.Ж. и Ежедневен информационен бюлетин за състоянието на оперативната
обстановка и дейността на ГДЖСОБТ в страната за времето от 05:00 часа на
03.11.2022 г. д0 05:00 часа на 04.11.2022 г.
По повод направеното предложение
със заповед № 484з-3534/07.11.2022г. на директора на ГДЖСОБТ на МВР е
образувано дисциплинарно производство срещу младши инспектор А.П.Л. и
е определен състава на дисциплинарно разследващия орган (ДРО), с председател и членове служители на
ГДЖСОБТ, който да събере всички необходими доказателства и да извърши всички
процедури по изясняване на случая.
С Покана рег. № 6809р-55927/10.11.2022г.,
ДРО кани младши инспектор Л., да се запознае със заповедта за
образуване на дисциплинарно производство, като видно от същата, жалбоподателят
се е запознал лично с административния акт
на 10.11.2022г.
Събрани в хода на дисциплинарното
производство доказателства са: Писмени обяснения от младши инспектор А.П.Л. с рег.
№ 484000-4563/11.11.2022г.; Сведения до директора на ГДЖСОБТ от Р. П.Л. с рег.
№ 484000-193/13.01.2023 г., както и Сведения от инспектори в сектор „ПИП“ при
04 РУ-СДВР М.Н.Г.с рег. № УРИ 680900-36/11.01.2023 г. и Д.З.Д.с рег. № УРИ
680900-37/11.01.2023 г.
Резултатите от разследването по
образуваното дисциплинарно производство срещу младши инспектор А.П.Л. са отразени в обобщена
справка с рег. № 6809р-7649/09.02.2023г. на ДРО, като на база оценка на
събраните доказателства ДРО установява, че:
На дата 03.11.2022 г., около
10:00 часа, в гр. София, в локалното платно пред хотел „Хемус“, бул. „Черни връх“
№ 25, полицейски служители от 04 РУ-СДВР извършват проверка на младши инспектор
А.П.Л. – полицай в група 02 от сектор 02 “Патрулно-постова дейност и масови
мероприятия“ на Зонално жандармерийско управление
– София към дирекция „Жандармерия“ при
ГДЖСОБТ. Л. е водач и собственик на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Поло“ с рег****. При извършената проверка в багажника на
автомобила са открити 14 броя метални кутии с надпис Jibiar
Premium Hoakah Tobacco и 1 брой картонена кутия съдържаща 10 бр. опаковки
с надпис и Jibiar Premium Hoakah Tobacco green mix и общо тегло 14,500 кг., съдържащи тютюн за
наргиле, без същите да са облепени с акцизен бандерол, когато такъв се изисква
по закон. На място са извършени процесуално следствени действия от служители на
Следствен отдел при Софийска градска прокуратура. По случая е образувано ДП №
608/2022 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 44377/2022 г. по описа на СРП за това,
че на 03.11.2022 г., около 10:00 часа в гр. София, бул. „Черни връх“ № 25, са
държани акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в
немаловажни случаи – престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК. Л. е задържан за
срок до 24 часа в 04 РУ-СДВР.
Деянието
на младши инспектор А.Л. е извършено на обществено място – в гр. София, бул.
„Черни връх“ № 25, в локалното платно пред хотел „Хемус“ и е станало достояние
на граждани, полицейски служители от 04 РУ-СДВР /М.Г., Д.Д. и А.Т./ и ГДЖСОБТ,
както и на органите от Следствен отдел при СГП и Софийска районна прокуратура,
с което е уронен престижа на МВР.
На база
на изложените факти, ДРО приема, че поведението на младши инспектор А.П.Л.
не съответства на дължимото такова на служител на МВР и е в противоречие на разпоредбата
на чл. 150, ал. 2 от ЗМВР, като със своето поведение служителят е нарушил точки
15, 19 и 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като
по този начин е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.
194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР,
заключава, че на младши инспектор А.П.Л., следва да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл.
197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР – „уволнение“.
С Покана рег. № 6809р-7777/10.02.2023г.
ДРО, кани младши инспектор А.П.Л., на 13.02.2023 г. да се запознае
с обобщена справка с рег. № 6809р-7649/09.02.2023г. и материалите по
досъдебното производство, като му указва възможността в срок до 24 часа след запознаване със същите да
представи писмени обяснения или възражения. Жалбоподателят се е запознал с
материалите лично на дата 13.02.2022г. и е получил копие от същите, което
обстоятеслство е удостоверил с подписа си.
На 14.02.2023г., с вх. №
484000-776, младши инспектор А.Л. депозира възражение до директора на ГДЖСОБТ.
След приключване на разследването
по образуваното дисциплинарно производство, със становище рег. №
6809р-8264/14.02.2023г. ДРО, предлага на директора на ГДЖСОБТ да наложи на
младши инспектор А.П.Л. дисциплинарно наказание „уволнение“. В становището си
ДРО описва възприетата фактическа обстановка и повтаря изводите си направени в
обобщена справка с рег. № 6809р-7649/09.02.2023г.
Директорът на
ГДЖСОБТ, приема възражението на младши инспектор А.П.Л.,
видно от резолюция поставена върху същото и издава Заповед № 484з-954/13.03.2023г.,
с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4
/т. 15, т. 19, т. 20 от ЕК/, чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР, налага на младши инспектор А.П.Л. дисциплинарно наказание
„уволнение“ и е прекратява служебното му правоотношение в МВР.
Заповедта на
директора на ГДЖСОБТ е връчена лично на
жалбоподателя на дата 23.03.2023г., видно от собственоръчно поставен
подпис върху същата и е обжалвана с жалба подадена чрез административния орган
на дата 31.03.2023г.
По делото е
приложен още протокол за запознаване с Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР, от който е видно, че А.П.Л. е запознат
със същия на дата 26.11.2020г., както и Кадрова справка за професионалния стаж,
заеманите длъжности, награди и наказания в МВР на младши инспектор Л..
По делото са
представени заверени копия на всички материали от ДП 608/2022 г., по описа на
СО-СГП, пр.пр. № 44377/2022 г. по описа на СРП, но същите съдът приема за
сведение, доколкото реализирането на дисциплинарната отговорност не е
обосновано от реализирането на наказателната такава, тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР държавните служители в МВР, носят
дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание и за
търсене на друг вид отговорност.
В хода на
съдебното производство по делото e представена и приета административната
преписка по издаване на обжалвания акт.
При така
установените факти настоящият състав след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата
основания и правомощията си по чл. 168, ал. 1 от АПК, стигна до следните правни
изводи:
Жалба е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от
надлежна страна срещу акт подлежащ на пряк съдебен
контрол на основание чл. 211 от ЗМВР,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество е неоснователна.
Оспорената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание е издадена от компетентен орган съгласно на чл. 204, т.
3 от ЗМВР, в кръга на неговите правомощия - от
„ръководител на структурите по чл. 37 - за всички
наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности". В
настоящия случай, към датата на издаване на процесната
заповед младши инспектор А.П.Л. заема длъжността - полицай в група 02 на сектор
**** от Зонално жандармерийско управление - София към дирекция „Жандармерия“ при Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и
борба с тероризма“ - МВР. Видно от приложеното по делото
удостоверение, peг. № 484р-4768/23.03.2022 г. по описа
на ГДЖСОБТ, издадено от отдел „Човешки ресурси“, главен комисар Т.Б.Г.заема
длъжността директор на ГДЖСОБТ, както към момента на извършеното нарушение,
така и към датата на издаване на процесната заповед. Предвид
изложеното, не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 от АПК.
Заповедта е съобразена с изискванията на чл. 210, ал.1 от ЗМВР -
дисциплинарното
наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват:
извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на
които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага;
срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
Волеизявлението съдържащо се в процесната заповед е мотивирано, като мотиви
освен в самият акт се съдържат и в друг документ част от административната
преписка, а именно обобщена справка с рег. № 6809р-7649/09.02.2023 г., което е
в съответствие с константната съдебна практика, съобразно ТР № 16 от 31.03.1975
г. ОСГК на ВС.
При издаване на процесната заповед съдът приема, че са
спазени всички визирани изисквания за нейната форма. Административният акт е обективиран в изискуемата писмена форма и е с
реквизити и съдържание, посочени в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР.
Индивидуализирани са извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено дисциплинарното нарушение и е посочена правната му квалификация.
Обсъдени са доказателствата, въз основа, на които е
установена фактическата обстановка. Индивидуализирано е дисциплинарното
наказание и е посочено основанието за налагането му. Указани са органът и
срокът за обжалване. Не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 2 от АПК.
При издаването на атакувания
административен акт е спазена процедурата по ангажирането на дисциплинарната
отговорност на оспорващия и не са допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила.
Нарушението е установено след
проведено дисциплинарно производство по реда на чл. 207, ал. 1, т. 2 от ЗМВР от
дисциплинарно разследващ орган, определен със заповед, peг. №
484з-3534/07.11.2022 г. на директора на ГДЖСОБТ, резултатите от която са
обективирани в обобщена справка, peг. № 6809р-7649/09.02.2023 г. Младши
инспектор А.Л. се е запознал със справката на 13.02.2023 г. и е получил копие
на обобщена справка и всички материали по производството, което е отразил
собственоръчно. Възползвал се е от правото си да даде допълнителни обяснения
или възражения след запознаване с обобщената справка и е депозирал възражение №
484000-776/14.02.2023 г. Съгласно чл. 206, ал. 1 от ЗМВР наказващия орган има
задължение преди налагане на дисциплинарното наказание за изслуша служителя или
да приеме писмените му обяснения. Невярно е твърдението на жалбоподателя, че
дисциплинарно наказващият орган не е събрал и оценил всички доказателства по
случая. Видно е, че това задължение е изпълнено, тъй като служителят се е
възползвал от правото си на защита в пълен обем, като е депозирал възражение №
484000-776/14.02.2023 г. по описа на ГДЖСОБТ, което е прието от ДНО, съгласно
чл. 206, ал. 1 от ЗМВР с положена резолюция върху него.
Във възражението си А.Л. твърди,
че поведението му не е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване
или загубване на доверие от страна на обществото в МВР, като институция, поради
липсата на ясни и категорични доказателства за извършено нарушение на
служебната дисциплина. Служителят посочва, че липсва изпълнително деяние или
действия, с които е нарушил служебната дисциплина в дирекцията, като деянието
не било извършено на публично място и действията му не са станали достояние на
обществото, което от своя страна да се е отразило негативно върху авторитета на
министерството на вътрешните работи и в частност на Главна дирекция
„Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“.
Видно от процесната заповед ДНО е разгледал и обсъдил подробно
възраженията на служителя, съгласно нормативната уредба и практиката относно
правилното провеждане на дисциплинарната практика в МВР. Дисциплинарно
наказващият орган е оценил посочените възражения на служителя като израз на
лична защита в дисциплинарното производство срещу твърдените факти, че е
извършил твърдяното дисциплинарно нарушение, като освен това е счел, че същия
се е позовал и на правните разпоредби по случая в свой интерес, т.е. ДНО е
приел, че служителя при изграждане на защитата си е взел отношение и по
фактите, и по закона.
Фактическите и правни основания
за издаване на оспорвания акт са в пряка връзка с правната квалификация на
нарушенията.
Оспорената заповед е издадена
след проверка и в изпълнение условията по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР - след
събиране и оценка на всички допустими и относими доказателства. Сроковете по
чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, в които може да бъде реализирана дисциплинарна
отговорност на държавния служител не са изтекли към датата на издаване на
заповедта. При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание са
взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение
на държавния служител по време на службата, при спазване на разпоредбата на чл.
206, ал. 2 от ЗМВР. Наложено е дисциплинарно наказание „уволнение“, което е
съотносимо и пропорционално на извършеното нарушение, като едновременно с това
е изпълнена и целта на търсенето на дисциплинарна отговорност, а именно
индивидуална и обща превенция, по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Инструкция №
8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР.
На база на изложените аргументи
съдът счита, че производството по издаване на оспорвания
индивидуален административен акт е проведено при спазване на
административнопроизводствените правила, регламентирани в ЗМВР и в АПК, и намира, че не са
налице отменителни основания по чл. 146, т. 3 от АПК.
Съдът
приема, че оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е издадена
при наличие на материалноправните предпоставки за това. Съгласно
чл. 203. ал. 1, т. 13 от ЗМВР тежки нарушения на служебната дисциплина, за
които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", представляват
деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в
МВР, уронващи престижа на службата. Като нарушени са посочени разпоредбите на
г. 15, 19 и 20 от Етичния кодекс, според които държавният служител: съобразява
законността на действията, които възнамерява да предприеме; пази доброто име на
институцията, която представлява; насърчава хората да спазват закона, като дава
личен пример с поведението си. В случая в заповедта са посочени ясно
извършените нарушения по всяка точка от ЕК - държейки в автомобила си акцизни
стоки без акцизен бандерол, не е съобразил законността на действията си в
резултат, на което е извършил престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК; с
неправомерното си поведение, като полицейски служител, призван да следи за
спазване на закона, е създал впечатление, че в системата на МВР работят
служители, които извършват противоправни деяния. Поведението му е станало
достояние на граждани и служители на МВР, органите от Следствен отдел при СГП и
Софийска районна прокуратура, като по този начин е накърнил името на МВР; не е
дал личен пример с поведението си на гражданите да уважават закона, като е
създал в тях впечатление, че щом като полицейските органи си позволяват да
извършват престъпни деяния, не е пречка и за тях да имат такова неправомерно
поведение.
Това поведение е несъвместимо със
законността и засилените морални изисквания към служителите на МВР, като с него
жалбоподателят не само, че не е изграждал положителен образ на служителите на
МВР, а грубо го е разрушавал. Неоснователно е възражението, че когато с едно и
също деяние се осъществява състав на дисциплинарно нарушение и престъпление, то
дисциплинарната отговорност се поставя в зависимост от установяване на факта на
извършено престъпление, т. е. необходимо е наличие на влязла в сила осъдителна
присъда, като в този случай сроковете за налагане на дисциплинарното наказание,
съгласно чл. 195, ал. 4 от ЗМВР, започват да текат от влизане в сила на
присъдата. Няма законова пречка за провеждането на дисциплинарно производство и
тогава, когато изпълнителното деяние осъществява и състав на престъпление, по
аргумент от чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, съответно, че привличането към наказателна
отговорност е неотносимо. На жалбоподателя не е наложено дисциплинарно
наказание "уволнение" за извършено престъпление, поради което не е
приложима нормата на чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Дисциплинарната отговорност
е отделна и независима от наказателната. Процесното деяние представлява тежко
нарушение на служебната дисциплина, което уронва престижа на службата,
съответно същото е такова по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Производството по
налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната
отговорност са различни производства и възникват при различни предпоставки като
не са изцяло обусловени едно от друго, поради което евентуална влязла в сила
присъда, установяваща, че лицето не е извършило престъпление или обратното на
това, не засяга всички основания за реализиране на дисциплинарната отговорност.
Още повече, че в случая фактическите основания за налагане на дисциплинарното
наказание не са идентични с тези, който са послужили като основание за
образуване на наказателно производство за престъпление по НК. Съдът намира, че
след като е установено, че с действията си служителят е нарушил цитираните
правила на Етичния кодекс, с което е уронил престижът на службата, то фактът
дали спрямо него ще бъде реализирана наказателната му отговорност, е неотносим
към законосъобразността на оспорената заповед. Този извод следва от
разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от ЗМВР, която допуска носене на дисциплинарна
отговорност от държавните служители на МВР, независимо, че деянията им могат да
са основание и за търсене и на друг вид отговорност.
Неоснователен е и втория довод на
жалбоподателя, че не е уронил престижа на службата, защото не е виновен за
разгласяването на извършените от него нарушения. Напротив, именно
неправомерното му поведение е предизвикало публичния му арест пред очите на
неговите колеги, с участието на прокурори и следователи, както и служители на
други дирекции в състава на МВР. Жалбоподателят А.Л. несъмнено компрометира
доброто име на институцията, в която работи. Освен това с действията си
жалбоподателя дава отрицателен пример на обществото и формира чувство на
безнаказаност у гражданите, които могат да сметнат, че могат да извършват престъпления,
след което да не им се търси отговорност. В основата на целта на създаването на
етичните кодекси е принципът за последователност и предвидимост на
администрацията или както е познат в правото на ЕС "принцип за защита на
правните очаквания". Действията, нарушаващи Етичния кодекс на държавните
служители в МВР, са обстоятелствено описани в заповедта и инкорпорираната в нея
обобщена справка. Нарушаването на посочените разпоредби на Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР е достатъчно, за да се приеме, че в
случая е налице нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал.
2, т. 4 от ЗМВР. В конкретния случай, в условията на кумулативност са двете
материално правни предпоставки - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение
на служителите на МВР, с което се уронва престижа на службата, сочещи на
съставомерно от обективна и субективна страна неправомерно поведение,
квалифицирано като тежко нарушение на служебната дисциплина и основание за
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение", съгласно
чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Оспорената заповед е постановена при правилно
приложение на материалния закон. От съвкупния доказателствен материал
дисциплинарнонаказващият орган стига до правилния извод, че служителят нарушава
разпоредбите на Етичния кодекс, тъй като извършеното от него е в разрез с
изискванията към държавния служител в МВР. В тази
връзка ДНО е съобразил и възприетото в Тълкувателно постановление №
3/07.06.2007 г. по т.д. № 4/2007 г. на ВАС становище, че под деяние, несъвместимо с етичните правила
на поведение, с което се уронва престижа на службата, следва да се разбира и да
се установи такова поведение на държавния служител, с което не се опазва
доброто име на институцията, която полицейският служител представлява, каквото
поведение безспорно е установено в хода на дисциплинарното производство. В
съответствие с установените факти и доказателствата за извършено дисциплинарно
нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР дисциплинарният орган законосъобразно
е наложил на извършителя на такова деяние предвиденото в чл. 197, ал. 1, т. 6
от ЗМВР наказание "уволнение", обосновало прекратяване на служебното
правоотношение. С оглед изложеното не са налице отменителни
основания по чл. 146, т. 4 от АПК.
При издаване на оспорената заповед не се установява и
противоречие с целта на закона. В случая директора на ГДЖСОБТ издава оспорената заповед, след надлежно установяване на извършено
дисциплинарно нарушение, при съобразяване установената от закона цел свързана с
личната и генералната превенция при налагане на дисциплинарни наказания на
служителите от системата на МВР. В чл. 194, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че
държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се
наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания. При определяне наказанието
са взети предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици,
обстоятелствата, при които е извършено и цялостното поведение на държавния
служител по време на службата. С оглед изложеното не са налице отменителни
основания по чл. 146, т. 5 от АПК.
Предвид
така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че предпоставките
за налагане на дисциплинарно наказание са осъществени и дисциплинарната власт
на административния орган е упражнена в нормативно установените рамки.
Заповедта е издадена в границите на компетентност на органа, при спазване на
изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и на
материалноправните разпоредби и на целта на закона, поради което не са налице
основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход от спора, разноски следва да се
присъдят в полза на ответника. Такива са поискани своевременно и се дължат от
жалбоподателя в размер на 200 /двеста/ лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание субсидиарното приложение на
чл. 78, ал. 8 от ГПК и определено по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразно фактическата и правна сложност на спора.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на А.П.Л. с ЕГН ********** и адрес: *** срещу Заповед №
484з-954/13.03.2023 г. на директора на Главна дирекция „Жандармерия, специални
операции и борба с тероризма“, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал.
1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 /т. 15, т. 19 и т. 20 от ЕК/, чл. 203, ал. 1, т.
13 и чл. 226, ал. 1 т. 8 от ЗМВР на жалбоподателя, му е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, като
неоснователна.
ОСЪЖДА А.П.Л.
с ЕГН **********
и адрес: ***, да заплати на Главна дирекция „Жандармерия,
специални операции и борба с тероризма“ на МВР съдебни разноски в размер на 200 /двеста/ лева.
Решението може да бъде обжалвано, с касационна жалба, пред Върховния административен съд на Р. България, в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
преписи по
реда на чл. 138, във вр. с чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ:/п/