РЕШЕНИЕ
№ 343
гр. Пловдив, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Нестор Сп. Спасов
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20225001000117 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 32 от 01.12.2021 г., изменено в частта за разноските с
определение № 6 от 11.01.2022 г., постановени по т.д. № 94 по описа за 2021
г., Х. окръжен съд е:
- осъдил ЗК „Л.И.“ АД да заплати на М. ТР. Б., сумата от 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания вследствие смъртта на дъщеря й С. Б. Б., в резултат на ПТП на
21.06.2019 г., причинено от А. А. А., като водач на лек автомобил Б. /с десен
волан/ с рег. № * **** **, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 17.10.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата;
- отхвърлил като неоснователен иска за разликата над 200000 лв. до
претендираните с исковата молба 250 000 лв.;
- осъдил ЗК „Л.И.“ АД, да заплати на Б. СТ. Б., сумата от 200 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания вследствие смъртта на неговата дъщеря С. Б. Б., в резултат на ПТП
на 21.06.2019 г., причинено от А. А. А., като водач на лек автомобил Б. /с
1
десен волан/ с рег. № * **** **, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 17.10.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата;
- отхвърлил като неоснователен иска за разликата над 200 000 лв. до
претендираните с исковата молба 250 000 лв.;
– осъдил ЗК „Л.И.“ АД да заплати на Т. Б. Б., роден на 11.07.2007 г.,
действащ чрез законните си представители М. ТР. Б. и Б. СТ. Б., всички чрез
процесуалния си представител адв. Т. от АК - Х. сумата от 50000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания вследствие смъртта на сестра му С. Б. Б., в резултат на ПТП на
21.06.2019 г., причинено от А. А. А., като водач на лек автомобил Б. /с десен
волан/ с рег. № * **** **, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 17.10.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата;
- осъдил ЗК „Л.И.“ АД да заплати на адв. М.Т. АК -Х., пълномощник на
ищците М. ТР. Б., Б. СТ. Б. и Т. Б. Б., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. с чл.7,
ал. 2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения сумата от 13090 лева, за осъществена безплатна
адвокатска помощ по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, определена съобразно
уважената част на исковите претенции;
- осъдил М. ТР. Б., Б. СТ. Б. и Т. Б. Б., чрез техния процесуален
представител адв. Т. от АК- Х., да заплатят на ЗК „Л.И.“ АД, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 2340 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска, за разликата от 100 000
лева;
– осъдил ЗК „Л.И.“ АД, на основание чл.78,ал.6, вр. с чл.83 от ГПК да
заплати в полза на бюджета па съдебната власт по сметката на ОС - Х.
държавна такса в размер на 18000 лв.
Решението е обжалвано и от двете страни по спора.
Ответникът „З.К. Л.И.“ АД обжалва решението в частта, с която са
уважение предявените от М.Б. и Б.Б. искове за разликата над сумата от по
100 000 лева до присъдените суми от по 200 000 лева за всеки от тях, както и
в частта, с която е уважен предявения от Т.Б., действащ лично със съгласието
законните си представители - М. ТР. Б. и Б. СТ. Б. иск за разликата над сумата
от 20 000 лева до присъдената сума от 50 000 лева, с оплакване, че в тази част
съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен. Искането е да се отмени
решението на Х. окръжен съд в осъдителната му част и вместо това да се
постанови друго, с което да се отхвърлят предявените искове за разликата до
посочените размери на застрахователни обезщетения.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от
2
ищците М.Б. и Б.Б. против постановеното решение в частта, с която са
отхвърлени предявените от тях искове за разликата над присъдените суми от
по 200 000 лева до пълния предявен размер на застрахователните
обезщетения от по 250 000 лева, както и от тримата ищци в частта за
разноските. Искането е решението да се отмени в тази част, исковете на
първите двама ищци да се уважат в пълен размер, съответно - да се измени
решението в частта за разноските, както и да им се присъдят сторените по
делото разноски за въззивното производство.
Всяка от страните оспорва въззивната жалба на насрещната страна.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред Х. окръжен съд е образувано по предявени от М.
ТР. Б., Б. СТ. Б. и от малолетния Т. Б. Б., роден на 11.07.2007 г., действащ към
онзи момент чрез законните си представители – първите двама ищци, против
„З.К. Л.И.“ АД активно субективно съединени осъдителни искове за
присъждане на сумите от по 250 000 лева за М.Б. и за Б.Б., и за сумата от
50 000 лева – за Т.Б., представляващи обезщетения за претърпени болки и
страдания вследствие смъртта на С. Б. Б., в резултат на ПТП на 21.06.2019 г.,
причинено от А. А. А., като водач на лек автомобил Б. с рег. № * **** **,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.10.2019 г., до окончателното изплащане на сумата.
Исковете се основават на следните установени по делото и поначало
безспорни факти:
На 21.06.2019 г., около 23.25 часа, на пътя гр. Д. – гр. Х., ПП *-*-***,
км ***+***, при управление на лек автомобил „Б.“ /с десен волан/ рег. №
*******, водачът А. А. А., движейки се с несъобразена скорост, настига и
удря движещия се пред него товарен автомобил марка „М.“ с рег. № *******,
в резултат на което е била причинена смъртта на пътуващата в лекия
автомобил С. Б. Б. – дъщеря на ищците М.Б. и Б.Б., и сестра на Т.Б..
От събраните по делото доказателства категорично се установява както
наличието на действително претърпените от ищците неимуществени вреди,
изразяващи се в душевни болки и страдания, свързани със смъртта на сина
им, така и причинната връзка между тези вреди и настъпилото, по вина на
водача на автомобила, ПТП.
Безспорно установено е също, че отговорността на деликвента за
причинените от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили в
резултат на описаното ПТП, се покриват от ответното дружество, при
наличието на действаща към датата на увреждането застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ № **************, валидна до 17.10.2019
г., сключена между собственика на автомобила и „З.К. Л.И.“ АД.
3
Установените по делото обстоятелства относно механизма на
произшествието, вината на делинквента и причинната връзка между
действията му и конкретно описания вредоносен резултат са достатъчни, за
да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл.
432, ал. 1 КЗ, предявен при спазване на процедурата по чл. 498, ал. 3, вр. чл.
496, вр. чл. 380 КЗ т.е. да се приеме, че предявените искове са допустими и
доказани по основание.
Основният спор е относно размера на дължимото обезщетение за
причинените на ищците неимуществени вреди.
Несъмнено е, предвид установеното от доказателствата по делото, че
ищците преживяват много тежко смъртта на С.. Установено е, че
пострадалата – младо момиче, приживе е живяла с родителите се и с по-
малкия си брат Т.. Установено е, че С. е израснала като обичано, добро,
възпитано, трудолюбиво и ученолюбиво дете, с което близките се гордеели.
Въпреки че след приемането й във ВУЗ могла да продължи образованието си,
С. решила да работи в магазина, в който работела и майка й, да бъде в помощ
на семейството, докато бъде приета в друга, желана специалност. Освен в
работата, момичето помагало и в отглеждането на по-малкия си брат. Преди
катастрофата, известно време полагала грижи и за свидетелката К. П. – леля
на баща й Б., когато същата се нуждаела от грижи заради травма на крака.
Установено е също, че преди инцидента семейството било изключително
сплотено, като отношенията между членовете му се характеризирали с
уважение, обич и разбирателство. Установено е също, че преждевременната
смърт на С. се отразила изключително тежко на родителите й, както и на по-
малкия й брат.
Трагичната смърт на любимата им първородна дъщеря, с когото имали
много силна емоционална връзка, завинаги е лишила родителите от нейната
обич и подкрепа, от възможността да видят израстването й, професионалното
й развитие, създаването на семейство. Разпитаните по делото свидетели
установяват, че ищците, които преди инцидента били щастливо, весело и
задружно семейство, след смъртта на С. били „разгромени от мъка“,
ограничили социалните си контакти, затворили се, животът им коренно се е
променил. Трагичното събитие отключило здравословни проблеми и у
двамата, въпреки че са сравнително млади хора.
Х. окръжен съд е изложил мотивирани съображения и е формирал
фактически и правни изводи по спорното правоотношение, които се
подкрепят напълно от настоящия състав на Пловдивския апелативен съд, като
във връзка с поддържаните в настоящото производство твърдения и
възражения от страните, се налагат следните допълнения:
Неоснователни са преди всичко поддържаните в подкрепа на въззивната
жалба на ответника възражения, оспорващи активната материално-правна
легитимация на ищеца Т.Б. по предявените искове.
4
С Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС е прието, че материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са
лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.
Принципът, от който е изхождал Върховният съд при определяне кръга
на правоимащите да получат обезщетение, е този на справедливостта,
основаващ се на идентичността в отношенията, създадени между пострадалия
при непозволено увреждане и други лица, извън кръга на тези по т. 2 от
ППВС № 4/61 год. Установяването на такава идентичност е въпрос на
преценка за всеки конкретен случай, предвид наличието на родство между
пострадалия и всяка от ищците, продължителността на съвместното им
съжителство или връзка, отношения на привързаност и полагане на взаимни
грижи и пр.
Отношенията между загиналата при процесното ПТП С. Б. с по-малкия й
брат са изследвани детайлно от първоинстанционния съд на базата на
подробни и достоверни свидетелски показания от близки до тях лица, като
изводите на съда в тази връзка са прецизни и обосновани, поради което се
споделят напълно от въззивната инстанция.
Много силна и близка, надхвърляща традиционните за съвременното
българско семейство отношения, е била и връзката между С. Б. и нейния брат
Т.. Вниманието, грижите и закрилата, с които С. се е отнасял към по-малкия
си брат, още с появата му в семейството, са изградили впоследствие
хармонични отношения на взаимна обич и привързаност, на изключителна
близост и доверие.
Несъмнено е, предвид установеното от доказателствата по делото, че Т.
преживява много тежко смъртта на по-голямата си сестра. Преждевременната
й и трагична загуба се е отразила драматично и е променил коренно живота и
Т.. Детето се е стресирало, затворило се в себе си за дълго време, тъгувало и
продължава да тъгува за сестра си; отказвало да влиза в стаите, които по-рано
делял с нея; станало е по-мълчаливо и необщително, и все още не може да
преодолее напълно болката от загубата на любимата си сестра.
От установените по делото факти относно отношенията между ищеца
Т.Б. и пострадалата при ПТП С. Б. се налага извод за наличието на такива
дълбока емоционална и житейска връзка, наподобяваща в голяма степен
връзката между роднини от тесен семеен кръг, заради съдържанието на която,
момчето да търпи морални болки и страдания от смъртта на своята сестра,
сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-
близките от този кръг при същите трагични обстоятелства.
Изводът е, че малолетният към датата на произшествието Т.Б., попада в
5
категорията на лицата, визирани в посочените постановления, имащи право
на обезщетение за претърпените вследствие смъртта на техни близки вреди.
Другият спор е свързан с размера на дължимото обезщетение за
причинените на ищците неимуществени вреди, съответно за дължимия размер
на застрахователните обезщетения.
В случая подлежат на остойностяване неимуществените вреди, които
ищците са претърпели в резултат от смъртта на своя особено близка
родственица. Тези вреди, представляващи душевни болки и страдания,
емоционален срив и други подобни негативни промени в техния психичен,
емоционален и социален статус, в случая намират конкретен израз в мъката
от загубата на един изключително близък и любим човек, в загубата на много
важна за всяка от тях емоционална, морална и житейска подкрепа.
Определяйки размера на дължимото обезщетение за всеки от ищците,
Х. окръжен съд се е съобразил с всички, установени по делото обстоятелства,
относно характера и степента на понесените от ищците душевни болки и
страдания, които са определящи за размера на обезщетението, с оглед
изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД и утвърдената в тази
насока съдебна практика. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил в
мотивите си всички обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне на размера на обезщетенията, съобразно с принципа за
справедливост. В тази връзка, първоинстанционният съд обосновано е отчел и
един специфичен факт, оказал в значителна степен допълнително негативно
въздействие върху преживяванията на ищците – медийното разгласяване на
случая и спекулативни коментари, засягащи паметта на загиналите в
произшествието младежи.
Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера
и тежестта неимуществените вреди, настоящият състав на Пловдивският
апелативен съд преценява, че определените обезщетения са съобразени с
характера, степента, интензитета и спецификата на индивидуално
претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди и в този смисъл тези
обезщетения съставляват справедлив паричен еквивалент за тяхното
възмездяване.
Изводът е, че обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди.
Предвид изхода от спора във въззивното производство, страните имат
право на разноски.
Предвид обстоятелството, установено от представения договор за
правна помощ, че защитата на ищците е осъществена при условията на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв., в полза на процесуалния им представител – адвокат М.Т. от
АК – Х. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, което, определено
по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и
съразмерно с присъденото в полза на ищцата обезщетение, което е предмет на
6
въззивната жалба, възлиза на 7430 лева.
Ответникът е направил разноски във въззивното производство за общо
4600 лева за внесена ДТ за въззивната жалба, от които следва да му се
присъди сумата 1394 лева съразмерно с отхвърлената част от предявените
искове.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 32 от 01.12.2021 г., изменено в частта за
разноските с определение № 6 от 11.01.2022 г., постановени по т.д. № 94 по
описа за 2021 г. Х. окръжен съд в частта, с която:
- ЗК „Л.И.“ АД е осъдено да заплати на М. ТР. Б. сумата за разликата
над 100 000 лева до присъдените 200 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания вследствие смъртта на
дъщеря й С. Б. Б., в резултат на ПТП на 21.06.2019 г., причинено от А. А. А.
като водач на лек автомобил Б. /с десен волан/ с рег. № * **** **, застрахован
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.10.2019 г., до окончателното изплащане на сумата и е отхвърлен като
неоснователен иска за разликата над 200000 лв. до претендираните с исковата
молба 250 000 лв.;
- ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено да заплати на Б. СТ. Б., сумата за
разликата над 100 000 лева до присъдените 200 000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания
вследствие смъртта на неговата дъщеря С. Б. Б., в резултат на ПТП на
21.06.2019 г., причинено от А. А. А. като водач на лек автомобил Б. /с десен
волан/ с рег. № * **** **, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 17.10.2019 г., до окончателното
изплащане на сумата и е отхвърлен като неоснователен иска за разликата над
200000 лв. до претендираните с исковата молба 250 000 лв.;
– ЗК „Л.И.“ АД е осъдено да заплати на Т. Б. Б., роден на 11.07.2007 г.,
действащ чрез законните си представители М. ТР. Б. и Б. СТ. Б., всички чрез
процесуалния си представител адв. Т. от АК - Х. сумата за разликата над
20 000 лева до присъдения размер от 50 000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания вследствие смъртта
на сестра му С. Б. Б., в резултат на ПТП на 21.06.2019 г., причинено от А. А.
А. като водач на лек автомобил Б. /с десен волан/ с рег. № * **** **,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
7
17.10.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
- ЗК „Л.И.“ АД е осъдено да заплати на адв. М.Т. АК-Х., пълномощник
на ищците М. ТР. Б., Б. СТ. Б. и Т. Б. Б., на основание чл. 38, ал.2 от ЗА, вр. с
чл.7, ал. 2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2000 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения сумата от 13090 лева, за осъществена безплатна
адвокатска помощ по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, определена съобразно
уважената част на исковите претенции;
- М. ТР. Б., Б. СТ. Б. и Т. Б. Б., чрез техния процесуален представител
адв. Т. от АК- Х. са осъдени да заплатят на ЗК „Л.И.“ АД, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 2340 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от иска, за разликата от 100 000
лева;
– ЗК „Л.И.“ АД, на основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83 от ГПК е осъдено
да заплати в полза на бюджета па съдебната власт по сметката на ОС - Х.
държавна такса в размер на 18000 лв.
В необжалваната част същото решение е влязло в сила.
ОСЪЖДА „З.К. Л.И.“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. М.Т. АК-
Х. сумата 7430 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.,
за осъществено процесуално представителство на ищците М. ТР. Б., Б. СТ. Б.
и Т. Б. Б. в производството по в. т. д. № 117 по описа за 2022 г. на
Пловдивския апелативен съд.
ОСЪЖДА М. ТР. Б., ЕГН **********, Б. СТ. Б., ЕГН ********** и Т.
Б. Б., ЕГН ********** - непълнолетен, действащ лично и със съгласието на
първите двама като негови родители, да заплатят на „З.К. Л.И.“ АД, ЕИК
********* сумата 1394 лева - деловодни разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска, за производството по в.т.д. № 117 по описа за 2022 г. на
Пловдивския апелативен съд.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8