Р
Е Ш Е Н И Е №
263
26.02.2020 г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VIII-ми граждански
състав
На 12.02.2020г.
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕКАТЕРИНА
МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
Секретар: ЕЛЕНА ДИМОВА
като
разгледа докладваното от съдия В.Куршумова
в.гр.дело № 2880 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Основно училище „Р.П.“
град К. с Булстат: *********, с адрес: гр.К., бул.***, чрез пълномощника адв.Н.П.,
срещу Решение № 135 от 15.04.2019 г. постановено по гр.д.№ 952 по описа за 2017
г. на Районен съд К., III гр.с., в частта, с която признава, на
основание член 344, ал.1, т. 1 от КТ, за незаконно и отменя уволнението,
извършено със Заповед № РД 10-555/04.05.2017г. на Директора на Основно училище
„Р.П.“ град К., с която е прекратено трудовото правоотношение с Г.Г.С. с ЕГН ********** *** поради съкращаване в щата; в частта, с която възстановява, на
основание член 344, ал.1, т.2 от КТ, Г.Г.С. на длъжността,
заемана от него преди уволнението – „***“ и в частта, с която осъжда, на основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ,
Основно училище „Р.П.“ град К. да заплати на Г.Г.С.
обезщетение за времето, през което е останал без работа в размер на
3 579.44 лева за периода от 04.05.2017 г. до 04.11.2017 г., ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за
неправилност на обжалваната част от решението, постановяването му в
противоречие на материалния и процесуалния закон и със събрания по делото доказателствен материал. Настоява се за неправилно
приложение на разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ и постановяване на решението
при неизяснена фактическа обстановка. Намира, че първостепенният съд не е дал
отговор на въпроса дали за ищеца е приложима хипотезата на чл.10, т.3 от КТД за
системата на народната просвета от 19.06.2016г. след като липсва сключен КТД на
общинско ниво между работодателя ОУ „Р.П.“ гр.К., което е общинско учебно звено
и дали ищецът, чиято заемана длъжност като „***“, т.е. непедагогически персонал
следва да се ползва от закрилата на чл.10, т.3 от КТД от 19.06.2016 г., сключен
между Министерството на образованието, Съюза на работодателите в системата на
народната просвета в България, Сдружението на директорите в средното
образование в Република България и Синдиката на българските учители към
Конфедерацията на независимите синдикати в България, Синдикат „Образование“ към
Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и Независимия учителски синдикат към КНСБ.
Намира, че по делото не е изяснено дали в действителност ищецът е бил член на
синдикална организация, съществуваща в ОУ „Р.П.“ гр.К., както и нямало доказателства
за подписването на КТД между работодателя ОУ „Р.П.“ гр.К. и съществуващите към
училището синдикални организации, вкл. с КТ“Подкрепа“ към ОУ „Р.П.“ гр.К., в
който ищецът членувал, нямало подписан КТД с Община К.. Посочва, че
председателят на КТ „Подкрепа“ към ОУ „Р.П.“ гр.К. е бил уведомен за
съкращаването на щата, както и оспорва възражението от председателя на
синдикалната организация срещу уволнението на ищеца. Намира, че първостепенният
съд неправилно е кредитирал възражението на ищеца, че не е било налице реално
съкращаване на щата за длъжността „***“ и че не е направен подбор. Иска отмяна
на първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо това отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор
от въззиваемата страна Г.Г.С. с ЕГН ********** ***,
чрез пълномощника адв.Д.П., с който излага доводи за неоснователност на
въззивната жалба. Излага подробни съображения по възраженията в жалбата като
намира за правилни изводите на районния съд за незаконост
на уволнението, поради неспазването на разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ.
Излага и съображения по същество на спора с довода, че е налице формално съкращаване
на щата на длъжността „***“, както и че уволнението е преждевременно извършено
като несъвпадащо и неследващо датата на влизане в сила на промяната на щата.
Възразява се и за неспазване на процедурата по чл.13, ал.4, т.1 от Наредба № 8
от 11.08.2016 г. за промяна в списък - обр.1, според
която всяка промяна се утвърждава от директора след съгласуване с началника на
РУО за институциите, които прилагат системата на делегиран бюджет, което
намира, че в случая не е спазено, тъй като промяната в щатното разписание е
съгласувана след прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане
на разноските.
Първоинстанционното решение не е обжалвано
в частта, с която искът за обезщетение за оставане без работа е отхвърлен
за разликата над уважения до пълния претендиран
размер, както и в частта, с която исковете за присъждане на незаплатено
възнаграждение за извънреден труд са отхвърлени, поради което в тези си части
е влязло в сила.
Пловдивският
окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от
легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Производството, в обжалваната част на
решението, е образувано по
обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 3 от КТ вр.чл. 225, ал. 1 от КТ, предявени от Г.Г.С. с ЕГН ********** против Основно
училище „Р.П.“ град К. с Булстат: *********.
Ищецът е основал исковете си на твърдението, че е работил по безсрочен трудов договор
с ответника, като е заемал длъжността „*** на
котли с високо налягане“. Посочва, че е бил единственият служител на заеманата от него длъжност в
училището, като отопление на училището било чрез водогреен
котел, същото нямало алтернативна форма на отопление, а
водогрейният котел работел само ако има служител,
който да го обслужва, от което и прави извод, че ответникът не можел да съкрати щата на единствения служител на
длъжност „***“ и да не назначи друго лице със същите трудови функции,
независимо от наименованието на длъжността. С предизвестие с изх.№ РД-25-402/03.04.2017 г.,
ищецът бил уведомен, че поради съкращаване на щата на основание чл.328, ал.1,
т.2 КТ, ще бъде прекратено трудовото му правоотношение след изтичане на срока
по чл.326, ал.2 от КТ, считано от 04.05.2017 г. Предизвестието било връчено на
03.04.2017 г. при отказ, в присъствието на трима свидетели – А. Ч., М. Б. и Г. Р. Ищецът посочва, че е бил синдикален член
на синдикална организация СС на СО към КТ „Подкрепа“. Позовава се на чл.10 от Колективен трудов договор за
системата на народната просвета, сключен на 19.06.2016 г., според който преди да уволни синдикален член на
основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ, работодателят бил длъжен кумулативно да
информира синдикатите, с които да обсъди мерките по чл. 10 от договора и да
получи предварителното съгласие на синдикалното ръководство на СС на СО към КТ
„Подкрепа“, когато уволненият служител е техен член. Изтъква, че тези задължения не
са били изпълнени от директора на ответното училище, а напротив след връчване
на предизвестието, директорът
бил уведомен устно и писмено, обективирано във
Възражение с вх.№ РД-25-519 от 03.04.2017 г. за становището на синдикалното
ръководство, което се противопоставяло на уволнението. Излага и твърдения, че е бил в отпуск по болест от 18.04.2017 г.
поради влошено здравословно състояние, поради което и част от времето бил на
болничен режим на лечение. С обжалваната Заповед №
РД 10-555/04.05.2017г. на Директора на Основно училище „Р.П.“ град К., било прекратено трудовото
правоотношение на ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ –
съкращаване на щата, считано от 04.05.2017г., която
му е била връчена на 07.06.2017 г. не по надлежния ред, по време когато е бил в
болничен. Посочва, че вследствие на уволнението е останал без работа, поради което му се дължи обезщетение на осн.чл.225, ал.1 от КТ.
По изложените съображения
се иска уволнението да бъде признато за незаконосъобразно, ищецът да бъде възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност, както и ответникът да бъде осъден да му
заплати обезщетение на осн.чл.225, ал.1 от КТ, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане.
Ответникът с
отговора на исковата молба е оспорил предявените искове с възражението, че правилно и законосъобразно, на основание
чл.328, ал.1, т.2 от КТ е прекратил трудовото
правоотношение на ищеца, поради съкращаване на щата за длъжността „***“,
съгласно утвърденото на 04.05.2017 г. въз основа на Заповед № РД-11-499 от 04.04.2017 г. ново щатно разписание на длъжностите в ОУ „Р.П.”
гр. К.. С протокол от 28.03.2017 г., работодателят
взел решение за съкращаване на щата за длъжността „***“ след приключване на
отоплителния сезон през учебната 2016/2017 г., за което решение уведомил
председателите на съществуващите към училището синдикални организации - СБУ към
КНСБ - г-жа Л. Г.; на
НУС- г-н А. Ч. и на КТ „Подкрепа”- г-жа Г. К., поради което същите на 03.04.2017
г. в 7:30 часа са подписали съставения за това нарочен протокол,
с изключение на председателя на КТ „Подкрепа” г-жа Г. К., която отказала да го
подпише. По тези
съображения намира, че и трите синдиката
към училището, съгласно чл.10, т.1 от КТД на системата на народната просвета от
19.06.2016 г. са били уведомени и с полагането на подписите си са доказали, че
са знаели за взетото решение. Намира за ирелевантно,
че протоколът не е подписан от председателя
на КТ „Подкрепа” г-жа Г. К.. Предвид взетото решение
за съкращаване на щата за длъжността „***“, на 03.04.2017 г., на основание
чл.328, ал.1, т.2 от КТ във вр. с чл.326, ал.2 от КТ,
на ищеца било връчено предизвестие за прекратяване на трудовото му
правоотношение с изх. № РД-25-402/03.04.2017 г., считано от 04.05.2017 г., който отказал да го подпише,
удостоверено от подписите на трима свидетели. На същата дата
било депозирано с вх. № РД-25-519 в деловодството на училището възражение от Г.
К. - председател на СС на СО към КТ „Подкрепа” при ОУ „Р.П.”, която възразила
пред Директора на училището срещу прекратяването на трудовото правоотношение на
ищеца, тъй като считала същото за незаконосъобразно. На основание чл.258, ал.1
и чл.259, ал.1 от Закона за предучилищното и училищното образование, директорът
на ОУ „Р.П.” гр.К. издал Заповед № РД-11-499/04.04.2017
г., с която извършил промяна и утвърдил, считано от 04.05.2017 г. ново щатно
разписание на длъжностите в училището, в което не съществувала длъжността „***“. При съпоставка на съществуващото към 01.01.2017 г. щатно разписание на длъжностите в ОУ „Р.П.“ гр.К.
и утвърденото към 04.05.2017 г. ново щатно разписание се установявало реално съкращаване на щата за длъжността
„***“. В срока на предизвестието ищецът подал молба да му бъде разрешено ползването на 4 дни платен годишен отпуск,
считано от 10.04.2017 г. до 13.04.2017 г. видно от Заповед
№РД-10-530/07.04.2017 г. До изтичане на срока на предизвестие, ищецът се бил снабдил с болничен за трудова неработоспособност
поради заболяване за периода от 18.04.2017 г. до 21.04.2017 г. и от 21.04.2017
г. до 13.05.2017 г. Със Заповед № РД-10-555/04.05.2017 г., на основание чл.328,
ал.1, т.2 от КТ и предизвестие изх. № РД-25-402/03.04.2017 г. по чл.326, ал.2 КТ било прекратено трудовото правоотношение на Г.Г.С.,
на длъжност „***“ в ОУ „Р.П.“ гр. К., която заповед била връчена на ищеца срещу подпис, както и надлежно била оформена и
връчена трудовата му книжка. По отношение възражението на ищеца за неспазване на нормата на чл.333,
ал.4 от КТ е възразил, че на работодателя не е била предоставена информация, че
същият е член на някоя от синдикалните организации в училището, нито пък са му
били предоставени от КТ „Подкрепа” в уверение на това кой е бил
председател, не му бил предоставен актуален списък на членовете на синдикалната
организация. Намира, че представения от ищеца КТД от 19.06.2016 г. не
представлява годно доказателство, от който може ищецът да се ползва, доколкото
не бил подписан КТД между синдикалните организации и работодателя.
В обжалвната част на решението, първостепенният съд е приел,
че не е била спазена разпоредбата
на чл.333, ал. 4
от КТ и на това основание уволнението следва да се отмени като незаконно, както и
да се възстанови ищеца на заеманата от
него длъжност. Предвид на последното и при съобразяване с представените по
делото доказателства, първостепенният съд е уважил и иска на ищеца за
присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 3 579.44 лева за периода от
04.05.2017 г. до 04.11.2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното изплащане.
При
извършената служебна
проверка на обжалваната част на
решението, съобразно правомощията
си по чл.269,
изр. първо от ГПК,
съдът намери, че
същото е валидно
и допустимо. Предвид
горното и на основание
чл.269, изр.2 от ГПК
следва да бъде
проверена правилността на обжалваната
част на решението по изложените
във въззивната жалба
доводи, както и при служебна
проверка за допуснати
при постановяването му нарушения
на императивни материалноправни
норми, като въззивната
инстанция се произнесе
по правния спор между страните.
По отношение на възприетата от
районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният
съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и
отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може да
приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в
този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
По делото е безспорно
обстоятелството, че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение,
по силата на което ищецът е заемал
длъжността „***”, което обстоятелство се установява и от представените по
делото трудов договор и допълнителни споразумения към него. Не се спори, че на
17.03.2017 г. работодателят е представил на ищеца проект на нова длъжностна
характеристика, която последният е отказал да подпише. С протокол от 28.03.2017
г., работодателят е взел решение за съкращаване на щата за длъжността „***“. На
03.04.2017 г. работодателят е съставил протокол за уведомяване на председателите
на съществуващите към училището синдикални организации - СБУ към КНСБ – Л. Г.;
на НУС- А. Ч. и на КТ „Подкрепа”- Г. К. за взетото решение за съкращаване на
щата, което според отговора на исковата молба е в изпълнение на чл.10 от КТД от
19.06.2016 г. Протоколът от 03.04.2017 г. е подписан от председателите на СБУ към КНСБ и на НУС, не е подписан от председателя на КТ „Подкрепа”. На 03.04.2017
г. на ищеца било връчено предизвестие за
прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 04.05.2017 г., срещу
което е постъпило възражение вх. № РД-25-519/03.04.2017 г. от Г.К. като Председател на СС на СО
КТ“Подкрепа“. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със
Заповед № РД 10-555/04.05.2017г. на Директора на Основно училище „Р.П.“ град К., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ
поради съкращаване на щата, считано от 04.05.2017г., която заповед е подписана
от ищеца.
С оглед
въведения от ищеца с исковата молба довод за незаконосъобразност на уволнението
поради нарушена закрила при уволнение и направените в тази връзка оспорвания от
ответника, спорен по делото е въпросът дали ищецът се е ползвал с предварителна
закрила при уволнението на основание чл.333, ал.4 КТ и дали тази закрила е законосъобразно
преодоляна.
По
делото пред районният съд е представен Колективен трудов договор за системата
на народната просвета, сключен на 19.06.2019 г. между Министерството на
образованието, Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България,
Сдружението на директорите в средното образование в Република България и
Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в
България, Синдикат „Образование“ към Конфедерацията на труда „Подкрепа“ и
Независимия учителски синдикат към КНСБ, с предмет въпроси на трудовите,
осигурителните и социални отношения, които не са регламентирани с повелителни
разпоредби на КТ и действащите подзаконови нормативни актове, свързани с него.
Съгласно чл. 4 и чл. 5 от КТД договореностите, уредени в него, са минимални,
имат задължителен характер и се прилагат за работници и служители, членове на
синдикалните организации, и за работодателите, членове на организациите на
работодателите – страни по договора, като с колективни трудови договори на
равнище по-ниско от отраслово, могат да се договарят само по-благоприятни
условия за работниците и служителите.
Въззивният
съд намира за неоснователни възраженията на ответника, че КТД не е приложим по
отношение на процесното трудово правоотношение. При сключване на колективен
трудов договор на отраслово и браншово равнище по реда на чл. 51
"б" КТ, работодателят се представлява от представителна
организация на работодателите по споразумение между националните им
организации. Съгласно чл.2 от КТД от 19.06.2016
г., същият се отнася за държавните и общински детски градини, училища и
обслужващи звена, сред които е и ответното училище. Предвид това ответното
училище е страна по КТД от 19.06.2016г.,
което се потвърждава и от него с позоваването в отговора на исковата молба на
нормата на чл.10, т.1 от КТД от 19.06.2016 г., в изпълнение на която сочи, че е
уведомило трите синдиката за решението за съкращаване на щата.
Според указаното в чл. 57, ал. 1 КТ, КТД от 19.06.2016 г. има действие спрямо ищеца като член на СС КТ“Подкрепа“, който синдикат е
страна по сключения КТД. Обстоятелството, че ищецът е член на СС КТ“Подкрепа“ към Основно училище „Р.П.“
град К. безспорно се доказва от съвкупната преценка на доказателствата по
делото. Представена е служебна бележка от Председателя на СРС „Подкрепа“ К., според
която ищецът е член на КТ“Подкрепа“ от
десет години, като удостоверените в нея обстоятелства кореспондират с
останалите гласни и писмени доказателства по делото. В показанията си
св.Р., който е бил заместник-директор в училището към 03.04.2017 г., тъй като в
това си качество е присъствал на срещата между работодателя и синдикалните
организации на тази дата, изрично сочи, че ищецът е член на СС КТ“Подкрепа“. Посоченото обстоятелство се
потвърждават и от показанията на св. Г.К., която като председател на синдиката
„Подкрепа“ е потвърдила, че ищецът е член на синдикалната организация. Във възражение вх. №
РД-25-519/03.04.2017 г. до работодателя от Г.К. като Председател на СС на СО КТ“Подкрепа“, сочи, че ищецът е член на
СС КТ“Подкрепа“, от което се доказва, че към релевантния за уволнението момент
ищецът е бил член на синдикалната организация. Пред първостепенния съд не е
имало спор относно легитимността на синдикалната организация, поради което
неоснователно се възразява в жалбата, че не е установено дали в действителност
ищецът е член на легитимна синдикална организация. Съдът намира, че доколкото
ответникът е решил да информира и СС КТ“Подкрепа“ за решението да съкрати щата на ищеца, съгласно протокола от
03.04.2017 г., за ответника не е имало съмнение в легитимността на синдикалната
организация като член на същата е бил и заместник -директора Р., видно от
неговите показания.
КТД от 19.06.2016 г. има действие по
отношение на ищеца като част от непедагогическия персонал, доколкото се отнася
за всички работници и служители - членове на синдикатите, подписали КТД. За
това свидетелства съдържанието на КТД като в него са уредени въпроси касателно и непедагогическия персонал, в този смисъл в чл.29,
ал.1, т.3 от КТД е определена минималната работна заплата за длъжността с
квалификация „***“.
С оглед на изложеното, КТД от
19.06.2016 г. се прилага в отношенията между страните, поради което е ирелевантно обстоятелството, че не е бил сключен отделен КТД
между работодателя и синдикалните организации. Според чл.5 от КТД се допуска
сключването на КТД на равнище по -ниско от отраслово за договарянето на
по-благоприятни условия за работниците и служителите, но сключването на такъв
договор не е предвидено като предпоставка за приложението на КТД от 19.06.2016
г. Поставеният в жалбата въпрос дали е следвало да се сключи КТД и с Община К.,
не променя горепосочения извод на съда, доколкото този въпрос не е въведен с
отговора на исковата молба, поради което е преклудиран.
Според разпоредбата на чл.10, 3 от
КТД от 19.06.2016г., работодателите
прекратяват трудовите правоотношения по чл.328, ал.1, т.2 и 3 от Кодекса на
труда с работници и служители, членове на синдикатите - страна по договора,
след предварително съгласие на съответната синдикална организация в учебното
звено. Посочената клауза на КТД визира хипотезата на
предварителната закрила по чл. 333, ал.4 от КТ, изразяваща се в необходимостта от даване на предварително съгласие от
съответната
синдикална организация при
работодателя
за уволнение на всеки отделен работник или служител при закриване на
част от предприятието или съкращаване на
щата, или при намаляване обема на работа. Неоснователно е
възражението на въззивника, че визираното в КТД предварително съгласие не е
равнозначно на регламентираното в разпоредбата на чл.333, ал.4 от КТ. Съгласно задължителните разяснения в
Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г., ОСГК, не е налице
предварителна закрила при уволнение по
чл. 333, ал. 4 КТ
ако в клауза на КТД е предвидено работодателят да
съгласува уволнението или да вземе становището, мнението или да информира
синдикалния орган, а не да вземе неговото предварително съгласие. В случая обаче
и по смисъла на постигнатите договорености с КТД, в чл.10, т.3 е поставено
изискването за вземането на предварително съгласие, при което е налице предварителна
закрила при уволнение по чл. 333, ал. 4 КТ.
В конкретния случай, работодателят не е представил по делото доказателства, а и не оспорва, че не е било поискано и дадено съгласие от
ръководството на синдикалната организация за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, което съгласие е било задължително, съгласно
изричната норма на чл. 333, ал.4 от КТ. Ирелевантно е
обстоятелството дали работодателят е информирал синдикатите за взетото
решението за съкращаване на щата на длъжността „***“, тъй като последното касае
изпълнението на друго негово задължение - това по чл.10, т.1 от КТД, а не
процесното по чл.10, т.3 от КТД за
получаване на предварително съгласие за уволнението на ищеца.
Същевременно, по делото изрично се доказва,
че е постъпило изрично несъгласие - възражение вх. № РД-25-519/03.04.2017 г. от
Г.К. като Председател на СС на СО
КТ“Подкрепа“ за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Неотносими са доводите в жалбата, че не било ясно правното
основание въз основа на което К. е депозирала възражението, тъй като в случая
въобще липсва съгласие от синдикалната организация за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца - синдикален член на осн.чл.328,
ал.1, т.2 от КТ. Изследването на въпроса дали документът удостоверява решение,
взето от колективния орган на синдикалната организация, следва да се извърши
едва при дадено съгласие от председателя, а в случая липсва съгласие.
С
оглед на изложеното, се налага изводът, че уволнението на ищеца на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ е извършено без дадено съгласие от съответния синдикален орган,
при което синдикалната защита, с която се ползва, не е преодоляна от
работодателя. Ето защо, поради нарушаване на разпоредбата на чл.333,
ал.4 КТ, извършеното уволнение се явява незаконосъобразно и следва да
бъде отменено само на това основание, без да е необходимо да се разглежда
спорът по същество.
Ето защо искът по чл.344, ал.1, т.1
от КТ е основателен и правилно е бил уважен, а тъй като неговата основателност
обуславя и основателността на претенцията по чл. 344,
ал.1, т.2 от КТ, правилно е уважен и искът за възстановяване на ищеца
на работа.
Претенцията по чл. 344,
ал.1, т.3, вр. чл. 255, ал.1
от КТ е доказана по основание предвид незакоността
на уволнението и приетите от първата инстанция доказателства за оставяне на ищеца без работа
за период от шест месеца от незаконното уволнение - трудова книжка /л.62/,
разпореждане № 153-00-564-4 от 21.08.2017 г. на ТД-Пловдив към НОИ /л.241/,
служебна бележка изх.№ 60-06-05-4122/31.01.2018 г. на Агенция по заетостта
/л.302/, като размерът на обезщетението е установен в приетото по делото
заключение на съдебно - счетоводната експертиза. Предвид на това,
първостепенният съд правилно е уважил иска за присъждане на обезщетение по
чл.225, ал.1 от КТ в размер на 3 579.44 лева за периода от 04.05.2017 г.
до 04.11.2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане.
По разноските в настоящото
производство: С оглед изхода на делото, основателно е искането на въззиваемата
страна за присъждането на разноските за
въззивното производство. Претендираните
от въззиваемата страна разноски са за адвокатско възнаграждение в размер на
1 500 лв., по отношение на които е направено възражение за прекомерност от
жалбоподателя. Минималното адвокатско възнаграждение по трудови спорове
е уредено в чл. 7, ал. 1,
т. 1 от Наредбата, като нормата предвижда, че когато исковете по чл. 344, ал.
1, т. 1 и по чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ (за отмяна на уволнение и за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност) са предявени при условията на обективно
съединяване, минималното адвокатско възнаграждение по делото е в размер общо на
една минимална работна заплата. Възнаграждението за иска за обезщетение по чл. 344, ал.
1, т. 3 КТ вр. с чл. 255, ал.
1 КТ, който е оценяем, се определя по реда
на чл. 7, ал. 2
от Наредбата, независимо дали е предявен
самостоятелно, или при условията на обективно съединяване с неоценяемите искове по чл. 344, ал.
1, т. 1 и т. 2 КТ.
/Определение № 732 от 28.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5545/2016 г., IV г. о.,
ГК, Определение № 336 от 29.09.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3288/2017 г., III
г. о., ГК/. В случая минималната работна заплата към сключване на договора за
правна помощ е 560 лв. За оценяемия иск по чл. 344, ал.
1, т. 3 КТ, предвид уважения размер от първата инстанция от
3 579.44 лева, в която част се обжалва решението, минималният размер на
адвокатското възнаграждение е в размер на 480, 56 лв. Следователно, минималният
размер на дължимото адвокатско възнаграждение за защита срещу обжалваната част
на решението е в размер на 1 040, 56 лв. Възражението за прекомерност следва да
се уважи, доколкото оплакванията във въззивната жалба не обективират
правна и фактическа сложност. Същевременно въззивното
производство е преминало без събиране на доказателства и необходимост от
участие в процесуално – следствени действия, а за прекратяването на
производството за произнасяне по молбата по чл.248 ГПК от първостепенния съд, жалбоподателят не носи отговорност, за да
понася разноски. Ето защо, на въззиваемата страна ще се присъдят разноски за
въззивната инстанция в размер на 1040, 56 лв.
Така мотивиран, Пловдивският
окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 135 от 15.04.2019 г. постановено по
гр.д.№ 952 по описа за 2017 г. на Районен съд К., III
гр.с., в частта, с която признава,
на основание член 344, ал.1, т. 1 от КТ, за незаконно и отменя уволнението,
извършено със Заповед № РД 10-555/04.05.2017г. на Директора на Основно училище
„Р.П.“ град К., с която е прекратено трудовото правоотношение с Г.Г.С. с ЕГН ********** *** поради съкращаване в щата; в частта, с която възстановява, на
основание член 344, ал.1, т.2 от КТ, Г.Г.С. с ЕГН **********
на длъжността, заемана от него преди уволнението – „***“ и в частта, с която осъжда, на основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ, Основно
училище „Р.П.“ град К. с Булстат: ********* да заплати на Г.Г.С.
с ЕГН ********** обезщетение за времето,
през което е останал без работа в размер на 3 579.44 лева за периода от 04.05.2017
г. до 04.11.2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане
В останалата
си част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Основно училище „Р.П.“ град К. с
Булстат: *********, с адрес: гр.К., бул.***, да заплати на Г.Г.С. с ЕГН ********** ***, разноски за въззивната инстанция
в размер на 1 040, 56 лева /хиляда и четиридесет лева и петдесет и шест
стотинки/.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок пред ВКС на Република България, считано от 26.02.2020 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.