М О Т И В И към Присъда № 55
от 15.04.2019 г.
по НОХД № 288/2019 г.
по описа на Старозагорския
районен съд:
Обвинението срещу подсъдимия
И.Ж.И. - роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български
гражданин, със средно образование, работи като земеделски производител,
неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********, е за това, че на 19.03.2018 г. в с.
Маджерито, общ. Стара Загора, противозаконно присвоил чужда движима вещ –
монофазна хладилна вана № 800340 – 900 л. и щека, на стойност 4 000 лв.,
която владеел, собственост на „Димитър Маджаров-2” ЕООД - гр. Пловдив,
представлявано от управителя Ю.А.М., като вещта е била внесена /върната/ до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд – престъпление по чл.206 ал.6 т.1 вр. ал.1 от НК.
В съдебно заседание
представителят на Районна прокуратура град Стара Загора поддържа обвинението
като счита, че фактическата обстановка изложена в обвинителния акт се подкрепя
по категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
Предлага на подсъдимия да се наложи наказание шест месеца
лишаване от свобода с три години изпитателен срок.
Подсъдимият И.Ж.И. не се
признава за виновен. Счита, че не е извършил престъпление и моли да бъде
оправдан.
Защитникът счита, че
обвинението е недоказано, не е налице извършеното и описано в обвинителния акт
престъпление, поради което моли съдът да постанови оправдателна присъда. Сочи
подробни съображения.
Делото е разгледано по Глава
27 от НПК – съкратено съдебно следствие, като подсъдимият е дал съгласие да не
се разпитват свидетелите посочени в списъка на обвинителния акт.
Съдът е одобрил изразеното
съгласие да не се провежда разпит на свидетелите Даниел Гочев, Запрян Т.и Д.Б.
и показанията им дадени на досъдебната фаза са прочетени и приобщени по реда на
чл.283 от НПК.
Съдът, като взе предвид
събраните доказателства по реда на чл.371 т.1 от НПК, доказателствата приети в
съдебната фаза на процеса, ведно със становищата и доводите на страните и на
основание чл.14 от НПК, приема за установено следното:
Подсъдимият И.Ж.И. е роден
на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, със средно
образование, работи като земеделски производител, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН
**********.
От 2014 г. подсъдимият И.Ж.И.
имал договорни отношения с фирма „Димитър Маджаров-2” ЕООД - гр. Пловдив, която се
занимавала с изкупуване и преработка на млечни продукти. Сключеният през 2014 г. договор за
изкупуване и доставка на сурово мляко бил подновяван за всяка следваща година.
Със Заповед № 89/22.08.2014
г. на управителя на „Димитър Маджаров-2” ЕООД - гр. Пловдив – Ю.М., на подсъдимия
била доставена и предадена един брой монофазна хладилна вана № 800340 – 900 л. с щека за съхранение
на краве мляко в обекта му в с. Маджерито, общ. Стара Загора, откъдето се
вземало млякото. Същият подписал заповедта и получил ваната с щека. След
прекратяването на доставките на мляко /до 19.09.2017 г./, съгласно чл.17 от
действащия към момента на прекратяването договор за доставка, подсъдимият И.Ж.И.
бил длъжен незабавно да предаде на представител на „Димитър Маджаров-2” ЕООД - гр. Пловдив полученото
оборудване и инвентар /описаната хладилна вана и щека/.
Въпреки указаното в
договора, че след прекратяване на договора следва да се върне незабавно полученото
оборудване, това не се случило.
На 26.12.2017 г. и на
06.01.2018 г. от ръководството на „Димитър Маджаров-2” ЕООД - гр. Пловдив били
изпращани шофьор /свидетелят Запрян Благоев Тосев/ и придружаващо го лице /свидетелят Д.П.Б./ с камион в с. Маджерито,
общ. Стара Загора, за да натоварят и приберат хладилната вана с щека. Опитите
да се свържат с подсъдимия И. били неуспешни, като при посещенията им са
разговаряли с неговите родители, които заявили, че не могат да дадат нищо без
разрешението на сина си. След двете посещения от страна на работници на
„Димитър Маджаров-2”
ЕООД - гр. Пловдив до обекта на подсъдимия И.Ж.И. ***, последният престанал да
си вдига телефона и да контактува с представители на фирмата. През месец март 2018 г. била изпратена
писмена покана изх.№ 20/09.03.2018 г. от Ю.М. в качеството й на управител на
„Димитър Маджаров -2”
ЕООД - гр. Пловдив до подсъдимия И.Ж.И., с която му бил даден петдневен срок да
върне предоставената му със заповед № 89/22.08.2014 г. монофазна хладилна вана
№ 800340 /с щека/ за съхранение на краве мляко, тъй като на 19.09.2017 г. е
преустановил предаването на краве мляко. Писмената покана била получена от
подсъдимия на 13.03.2018 г. чрез куриер на фирма „Спиди”. Срокът за доброволно
връщане на монофазната хладилна вана № 800340 /с щека/ за съхранение на краве
мляко изтекъл на 18.03.2018 г.
През месец април 2018 г. свидетелят Д.Г.М.
/пълномощник на „Димитър Маджаров-2”
ЕООД - гр. Пловдив/ се свързал с подсъдимия И., представил се и след проведен
разговор получил уверение, че до 1-2 седмици ваната с прилежащата й щека ще
бъде върната. До края на месец април 2018 г. това не се случило.
На 15.05.2018 г. в Районна
прокуратура – гр. Стара Загора бил входиран сигнал от „Димитър Маджаров-2” ЕООД - гр. Пловдив, чрез
пълномощника му адв.Д.М.за извършване на проверка по случая. В хода на
проверката, извършена от полицейски служител на Второ РУ – Стара Загора, било
уговорено връщането на процесната вещ на 15.06.2018 г.
Впоследствие при проведен
телефонен разговор на свидетеля Минов с подсъдимия, на 14.06.2018 г.,
последният заявил, че не може да върне вещта и на тази дата, защото заминал някъде.
Представители на „Димитър
Маджаров-2”
ЕООД - гр. Пловдив обяснили на подсъдимия, че може и друг човек да предаде
вещта, но той отказвал, тъй като искал лично да присъства.
На 18.06.2018 г. и
19.06.2018 г. отново били проведени разговори с подсъдимия за връщане на
процесната вещ.
На 28.08.2018 г. свидетелят
Минов провел отново телефонен разговор с подсъдимия, който заявил, че е в
чужбина и ще върне ваната след 10.09.2018 г. На 10.09.2018 г. бил проведен
поредния телефонен разговор, при който И. предложил да върне ваната на
16.09.2018 г./неделя/. Свидетелят Минов се свързал с представители на фирма
„Димитър Маджаров-2”
ЕООД - гр. Пловдив и те се съгласили да изпратят транспорт на посочената дата
до с. Маджерито, общ. Стара Загора. Въпреки, че сам предложил тази дата за
връщане на вещта, на 14.09.2018 г. подсъдимият се свързал със свидетеля Минов и
заявил, че не може да върне ваната на предложената от самия него дата, защото е
в чужбина. След проведените многократни телефонни разговори на 28.09.2018 г.
ваната /с щека/ била върната от подсъдимия И.Ж.И.. Била оформена Заповед №
53/28.09.2018 г. от Ю.М. – управител на „Димитър Маджаров-2“ ЕООД гр. Пловдив,
като за приемането и предаването на вещта били положени подписи от свидетелят Д.Б.
/шофьор/ и подсъдимият И.Ж.И..
В хода на досъдебното
производство е изпълнена съдебно-оценителна експертиза.
Видно от заключението на
вещото лице пазарната стойност на монофазна хладилна вана № 800340 с вместимост
900 л. и
щека, към датата 19.03.2018 година е 4000.00 лева.
Заключението не е оспорено,
а съдът го приема за добросъвестно и компетентно дадено.
Вещта е била върната на
собственика й от подсъдимия на 28.09.2018 година, преди приключване на
досъдебното производство без да се прибягва до намесата на правоохранителните и
правораздавателни органи.
На 30.07.2018 г. е
образувано досъдебното производство за престъпление по чл.206 ал.1 от НК.
Горната
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от съвкупната и логическа
връзка между:
- обясненията на подсъдимия
в съдебно заседание, които кореспондират с прочетени показания на свидетелите
Минов, Барачков, Т.дадени на досъдебното производство и приобщени на основание чл.373 ал.1 вр. чл.283 от НПК – виж протоколи
за разпит на свидетели, за които е дадено съгласие да не се извършва разпит, а
именно приложените на досъдебно производство № 8245 зм - 668/2018 г. по описа
на Второ РУ при ОД на МВР – гр. Стара Загора, имащи значение за изясняване на
обстоятелствата: - Протокол за разпит на свидетеля Д.Г.М. от 30.08.2018 г.;
Протокол за разпит на свидетеля З.Б.Т.от 30.08.2018 г.; Протокол за разпит на
свидетеля Д.Г.М. от 18.09.2018 г.; Протокол за разпит на свидетеля Д.П.Б. от
25.09.2018 г.; Протокол за разпит на свидетеля Д.Г.М. от 09.10.2018 г.;
- събраните в хода на разследването
доказателства прочетени и приобщени по реда на чл.283 от НПК – Сигнал от
„Димитър Маджаров - 2”
ЕООД от 14.05.2018 г.; Договор за изкупуване и доставка на сурово мляко от
01.04.2017 г.; Заповед № 89 от 22.08.2014 г.; Заповед № 116 от 25.12.2017 г.;
Протокол № 70 от 26.12.2017 г.; Заповед № 2 от 05.01.2018 г.; Заповед № 70 от
06.01.2018 г.; Уведомително писмо до И.Ж.И. от 09.03.2018 г.; Пълномощно на
адв. Д.М.и адв. Г.М.; Справка за съдимост рег. № 2906 от 09.08.2018 г. по описа
на Районен съд – гр. Стара Загора; Постановление за възлагане на действия по
разследване по делегация от 19.09.2018 г.; Заповед № 53 от 28.09.2018 г.;
Постановление за назначаване на експертиза от 17.10.2018 г.; Постановление за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 19.11.2018 г.;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 19.11.2018 г.;
Постановление на Районна прокуратура – гр. Стара Загора от 13.12.2018 г.;
Постановление на Районна прокуратура – гр. Стара Загора от 14.12.2018 г.;
Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от
14.01.2019 г.;
- приетите писмени
доказателства – справки за съдимост и съдебен бюлетин;
- приетото в хода на
съкратеното съдебно следствие заключение на експерта Т., което съдът кредитира
като добросъвестно и компетентно дадено.
Подсъдимият дава обяснения,
че никога не е отказвал да върне процесната вещ. Единствено искал той лично да
присъства на предаването й.
Свидетелят Минов бил
пълномощник на фирма „МАДЖАРОВ – 2”
ЕООД и е подал сигнал на 15.05.2018 г. в Районна прокуратура – град Стара
Загора за това, че осем месеца подсъдимият „ги разигравал”, че ще върне
процесната хладилна вана с щека. Последната е била предадена на подсъдимия по
силата на писмен договор, в който е посочено, че при прекратяването на договора
Ж. трябва да върне на фирмата полученото оборудване и инвентар. Свидетелят
сочи, че договаряли дати и изпращали камион, за да приберат ваната, но и двата
пъти Ж. ***. Там се намирали неговите родители, които заявявали, че няма да
предадат ваната, докато синът им го няма. Това се случило на 26.12.2017 г. и на
06.01.2018 г. За тези две посещения имали изготвени заповеди за командировка на
камион и шофьор, както и на придружаващо лице, за да могат двама души да качат
ваната на камион. Сочи също, че пред
месец март са изпратили писмена покана, като определили на Ж. 5-дневен срок за
доброволно връщане на ваната. Писмената покана е получена от Ж. на 13.03.2018
г. Срокът на доброволното връщане изтичал на 18.03.2018 г. През месец април 2018 г. свидетелят отново
започнал лични контакти с Ж. по телефона, като се представил за нает от фирмата
адвокат. Ж. веднага изразил съгласие, че ще върне ваната до една-две седмици.
Впоследствие отново обещал, че ще върне ваната. След подаването на сигнала до
Районна прокуратура – гр. Стара Загора свидетелят бил уведомен от извършващия
проверката полицай, че Ж. е готов да върне ваната следващата седмица – между 11
и 15 юни 2018 г.
Впоследствие свидетелят разговарял с Ж., който отговорил, че не може да върне
ваната на 15.06.2018 г., защото бил заминал някъде. Ж. отказвал друг човек да
предаде ваната и настоявал лично да присъства на вземането на ваната от
представителите на фирма „МАДЖАРОВ 2”
ЕООД.На 28.08.2018 г. свидетелят отново провел разговор с Ж., който го уверил,
че след 10.09.2018 г., когато се върнел в село Маджерито може да присъства на
връщането на ваната. До тогава щял да бъде в чужбина.
Този свидетел също така
сочи, че Ж. му заявил, че е готов да върне ваната по всяко време след
10.09.2018 г. Когато на 10.09.2018 г. провели отново разговор, Ж. заявил, че
предлага връщането да бъде на 16.09.2018 г. Свидетелят организирал провеждането
на транспорт за 16.09.2018 г., съобразно постигнатата договорка за връщането. В
петък на 14.09.2018 г. Ж. се обадил по телефона на свидетеля и го уведомил, че
на 16.09.2018 г. е в чужбина и че връщането няма да може да се състои.
Свидетелят сочи, че била постигната уговорка с Ж. за доброволно предаване на
ваната за датата 28.09.2018 г. – петък, между 14.00 – 15.00 ч. Транспорт на
фирмата бил изпратен до с. Маджерито, където Ж. предал ваната без видими
повреди, годна, като дружеството нямало никакви претенции за вреди, нанесени
върху ваната.
За предаването на място в с.
Маджерито е подписан протокол за приемане и предаване на ваната, оформен като
Заповед № 53 от 28.09.2018 г. за командироването на шофьора Д.Б., който е
получил ваната от И.Ж.И. – виж лист 46 от ДП.
Свидетелят Д.Б. е шофьор към
фирма „ДИМИТЪР МАДЖАРОВ – 2”
ЕООД. Свидетелят сочи, че в началото на 2018 г. трябвало да прибере ваната от една
мандра в с. Маджерито, която мандра ползвала вана, собственост на фирмата
„ДИМИТЪР МАДЖАРОВ – 2”
ЕООД. За тази вана свидетелят ходил два пъти с колегата си Запрян Тосев. Даден
му бил телефонен номер да се обадят да вземат ваната, но никой не отговарял на
номера. Втория път на място излязъл дядо на около 75 години и казал, че той
нищо не знаел, а собственикът го нямало. Свидетелят се обадил на телефона на
собственика, но не можал да установи контакт.
Свидетелят Т.също е шофьор
във фирмата „ДИМИТЪР МАДЖАРОВ – 2”
ЕООД. Свидетелят сочи, че многократно е идвал в селото, за да взима мляко от И.Ж..
Декември месец 2017 г.
бил командирован заедно с Д.Б. с един камион да вземат ваната от И.Ж. ***.
Отишли на място, но вратата, където стояла ваната била заключена. Появила се
майката на И.Ж.. Свидетелят обяснил за какво идват, а тя отговорила, че Ж. го
няма и попитала защо не предупреждавали, че ще идват, за да вземат ваната
предварително. Свидетелят уведомил за казаното фирмата и от там му казали да се
прибира. През януари 2018 г.
бил командирован до с. Маджерито, за да вземе ваната. От фирмата му били
казали, че говорили с И.Ж. и той щял да им я предаде. Отишли в с. Маджерито, но
отново вратата, където била сложена ваната била затворена. Тогава излязъл
бащата на И.Ж. и казал, че без сина си не можел да даде нищо. Свидетелят отново
се обадил във фирмата и обяснил, че не могат да вземат ваната, защото И.Ж. го
нямало, а баща му отказвал без него да я предаде. От фирмата казали на
свидетеля да се прибира обратно.
От свидетелските показания
се установява, че процесната вещ е била с известно за собственика й
местонахождание, а именно в село Маджерито. Свидетелските показания по никакъв
начин не оборват обясненията на подсъдимия, че той не е отказвал да върне
вещта, и е настоявал лично да присъства на предаването й.
Следва да се посочи, че
приложените заповеди за командироване на лист 23 и 25 от ДП не касаят
единствено маршрут до селото на подсъдимия, а и работа в други села. В този
смисъл не може да се приеме, че с цитираните заповеди, свидетелите са изпращани
единствено конкретно до селото на подсъдимия, с една конкретна и единствена цел
– да приберат ваната.
Предвид възприетата по
делото и описана по – горе фактическа обстановка, съдът приема, че не се доказа
подсъдимият да е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав
на чл.206 ал.6 т.1 вр. ал.1 от НК и на 19.03.2018 г. в с. Маджерито, общ. Стара
Загора, противозаконно да е присвоил чужда движима вещ – монофазна хладилна
вана № 800340 – 900 л.
и щека на стойност 4 000 лв., която владеел, собственост на „Димитър
Маджаров-2”
ЕООД - гр. Пловдив, представлявано от управителя Ю.А.М., като вещта е била
внесена /върната/ до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд.
Изпълнително деяние по
чл.206 ал.1 от НК се осъществява само чрез акт на фактическо или юридическо
разпореждане с вещта. Престъплението е резултатно и в теорията се застъпва
становището, че се счита довършено с осъществено засягане на възможността на
собственика на вещта да се разпорежда с нея.
В хода на съдебното
производство не са събрани нито преки, нито косвени доказателства, че
подсъдимият на датата – 19.03.2018 година е извършил разпоредителни (фактически
или юридически действия) по отношение на процесната вещ.
Изпълнителното деяние на
обсебването по чл.206 ал.1 от НК изисква деецът да е присвоил чужда движима
вещ, съответно да се е разпоредил „неправомерно” с такава. Разпореждането може
да приеме различни форми, които не са без значение за съставомерността на
деянието. Следва да има яснота за фактическото разпореждане (унищожаване,
вграждане, смесване, преработване на вещите или пък за юридическо – продажба,
замяна, дарение и т.н. на вещите). За да е осъществено престъплението обсебване
от обективна страна следва да е доказана неправомерна разпоредителна дейност на
подсъдимия по отношение на намиращата се у него вещ – предмет на
престъплението.
В процесния случай само по
себе си невръщането на вещта веднага след прекратяване на договора не може да
се третира като акт на имуществено разпореждане с вещта, сочещ на неправомерна
разпоредителна дейност, респективно на извод за отказ да се върне вещта.
По делото не се събраха
доказателства, от които да се установи подсъдимият по някакъв начин да е
осъществил неправомерна дейност.
Не се доказа на процесната
дата подсъдимият да се е разпоредил с имущество, което владее и пази в свой или
чужд личен интерес. Съществен елемент от субективната страна на разпореждането
е липсата на намерение у дееца имуществото да бъде върнато на неговия
собственик, т.е. деецът следва да цели окончателно лишаване на собственика от
неговите права по отношение на вещта. За субективните представи на дееца се
съди по обективните признаци на извършеното.
От свидетелските показания
може да се направи извод, че подсъдимият е полагал съответни усилия да изпълни
уговорката по договора като предаде на фирмата вещта.
Подсъдимият
макар и да не е изпълнил задължението си да върне на вещта на посочена в
обвинителния акт дата не е осъществил престъпния състав на чл.206 ал.1 от НК.
Установяването на намеренията на подсъдимия към тази дата би следвало да
определи правилната правна квалификация, а за някои противоправни постъпки
следва да бъде признак за разграничаването на престъпните посегателства върху
дадени права от противоправните действия по неизпълнение на граждански
задължения, възникнали на договорно основание.
Подсъдимият в случая е
държал да присъства лично на предаването на ваната.
За да е
налице престъпление по чл.206, ал.1 от НК следва на посочената в обвинителния
акт дата подсъдимият да е съзнавал че владее вещта и че в резултат на
разпореждането му тази вещ ще премине в полза на него самия като съзнава, че
това излиза от предоставените му правомощия. Следва подсъдимият да цели се
разпореди противозаконно с вещта в свой интерес, която цел следва да е реализирана.
Обсебване би имало, ако е получил
на правно основание въпросната вещ, а по-късно да е присвоил същата като се е
разпоредил с нея.
В
обвинителния акт се сочи, че въпреки, че е изтекъл срока определен за връщане,
подсъдимият не е върнал вещта.
Тази вещ в случая не е предоставена
от подсъдимия на други лица.
Съществен за престъплението
обсебване въпрос е съществувало ли е намерение у подсъдимия за окончателно
разпореждане с вещта, както и имал ли е представа собственикът на вещта за
извършеното имуществено разпореждане, ако се приеме, че въобще такова е налице.
По отношение на първия въпрос, следва да се посочи, че по делото не е
установено, че на инкриминираната дата подсъдимият се е разпоредил с вещта
предмет на обвинението. Последното обстоятелство не е установено по никакъв
начин.
По делото е установено, че процесната
вещ е била с установено място, за което собственикът й е известен.
Тази вещ е можело да бъде иззета
каквато възможност е била налице предвид на това, че е било образувано
досъдебното производство във връзка със същата.
В действията на подсъдимия
няма умисъл за причиняване на щета. В случая няма данни подсъдимият на
процесната дата виновно да се е разпоредил с инкриминираната вещ, нито с части
от нея.
При невъзможност да бъдат
установени конкретни действия по своене на вещта и наличието на умисъл за
разпореждане с нея следва и извода, че инкриминираното поведение на подсъдимия
не е съставомерно от обективна и субективна страна.
Няма как на процесните време
и място подсъдимият да е присвоил противозаконно вещта при условие, че същата е
с ясно местонахождение за собственика й и разпореждане с тази вещ от страна на
подсъдимия, обуславящо престъпни намерения, не е налично.
В конкретния случай не се
установи подсъдимият да е осъществил изпълнителното деяние присвояване – да се
разпореди в свой или в чужд интерес. С нито едно от доказателствените средства в
това число и показанията на свидетелите не се установяват доказателства, които
да дадат основание да се приеме, че подсъдимият или друго лице са извършили
имуществено разпореждане с предмета на престъплението.
Подсъдимият нито за момент
не е отказвал да върне вещта.
Подсъдимият е полагал грижи
доколкото е успявал да съхрани вещта, не я е укривал и няма данни да е
извършвал действия в своя полза, от които да получи материална облага, дори няма
доказателства да я е ползвал за лични нужди.
Няма основание да се приеме,
че е осъществено присвояване на вещта. Липсата на доказателства за присвоителни
действия мотивира да се приеме, че не е извършено престъпление обсебване.
Очевидно в
случая подсъдимият е станал причина за неточно изпълнение на договора, изпаднал
в забава досежно връщането на вещта при собственика й, все обстоятелства,
релевентни за отговорност по ЗЗД, но не и за наказателна отговорност.
С оглед всичко горевъзприето, съдът призна
подсъдимия за невинен в това, че на 19.03.2018 г. в с. Маджерито, общ. Стара
Загора, противозаконно присвоил чужда движима вещ: монофазна хладилна вана №
800340 – 900 л.
и щека на стойност 4 000 лв., която владеел, собственост на „Димитър
Маджаров-2”
ЕООД - гр. Пловдив, представлявано от управителя Ю.А.М., като вещта е била
внесена /върната/ до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния
съд и го оправда по обвинението по чл.206 ал.1 от НК,
поради липса на виновно извършено на 19.03.2018 година деяние.
Водим от горните мотиви,
съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ: