№ 579
гр. Шумен, 16.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Димчо Ст. Луков Въззивно частно гражданско
дело № 20213600500483 по описа за 2021 година
Постъпила е частна жалба рег. № 9215/29.10.2021 г. /п.кл. 27.10.2021 г./
от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД гр. София,
представлявано от Я.Б.Я., действащо чрез процесуалния си представител
юрисконсулт Х.А., против разпореждане № 2548/13.10.2021 г. по ч.гр.д. №
2449/2021 г. на ШРС, с което е отхвърлено изцяло заявление рег. №
6921/08.09.2021 г., депозирано от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С., за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу длъжника Б. ХР.
ИВ. с ЕГН ********** от гр. Ш.. Жалбоподателят счита разпореждането за
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необосновано. Районният съд оставил заявлението без движение с указание
към заявителя в тридневен срок да уточни претендира ли такса за експресно
разглеждане на документи. Съобщението било получено на 24.09.2021 г., а на
27.09.2021г. изпратили отговора в съда. В тази връзка представят известие за
доставяне. Предвид изложеното моли съдът да отмени разпореждането, да се
произнесе по същество на заявлението и да издаде заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК за претендираните суми.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ
на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът намира следното:
1
Производството пред ШРС е образувано по заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК от
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК .... със
седалище и адрес на управление гр. С., действащо чрез пълномощника юриск.
Й.М., срещу длъжника Б. ХР. ИВ., с ЕГН ********** с адрес гр. Ш. ул. .... за
парично вземане, произтичащо от Договор за паричен заем с „Вива Кредит“
ООД № 5551624/18.09.2019 г. Вземането е прехвърлено на 04.01.2021 г. с
подписано приложение № 1, към Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения от 01.12.2016 г. на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД гр. София. Съгласно договора за паричен заем е
предоставен кредит в размер на 2000 лв., ведно с договорна лихва в размер на
516. 49 лв. платими на 30 двуседмични погасителни вноски. Длъжникът
заплатил частично задължението си по договора за заем, общо сумата от 1
764 лв. Целият заем следвало да бъде изплатен на 11.11.2020 г. - последна
падежна дата.
Поради извършеното частично плащане заявителят претендира
длъжникът да заплати общо сумата 3 120. 10 лв., от които: 1 432. 90 лв. -
остатък от непогасена главница; 244. 70 лв. - остатък от договорна лихва за
периода 01.10.2019 г. /датата на първата вноска/ – до 11.11.2020 г. /датата на
последната вноска/; 1 346. 50 лв. неустойка за неизпълнение на задължение за
периода 22.09.2019 г. – три дни след усвояване на заемната сума, респективно
непредоставяне на договореното обезпечение в същия срок до 11.11.2020 г.
падежа на договора; 0 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземането; 96 лв. законна лихва върху непогасена главница за периода
12.11.2020 г. до 24.08.2021 г., както и законната лихва от момента на подаване
на заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимите суми.
Заявителят сочи още, че на осн. чл. 6 ЗМДВИП за периода 13.03.2020 г. –
13.07.2020 г. не били начислявани лихви за забава, съответно горепосоченият
размер на обезщетението за забава било съобразено изцяло с посочената
разпоредба. Претендира и разноски по заповедното производство в размер на
62. 40 лв. – държавна такса и 200 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
С Разпореждане № 2131/10.09.2021 г. ч.гр.д. № 2449/21 г. ШРС е оставил
заявлението без движение, с указания към заявителя, в тридневен срок да
заяви претендира ли и в какъв размер разходи за извънсъдебно събиране на
2
вземането. Съобщение е връчено на заявителя на 24.09.2021 г., като на
27.09.2021 г. по пощата е постъпила молба вх. № 7766/29.09.2021 г. от
заявителя в която излага, че не претендира разходи и такси за извънсъдебно
събиране на вземането.
С разпореждане № 2373/29.09.2021 г. ШРС оставил повторно
заявлението без движение, с указания към заявителя, в тридневен срок за
заяви претендира ли и в какъв размер такса за експресно разглеждане и ако
претендира такава да индивидуализира коректно всички вземания, които
претендира.
Разпореждането е връчено на заявителя на 08.10.2021 г. В тридневния
срок – на 11.10.2021 г , по пощата, заявителят е депозирал молба вх. №
8342/12.10.2021 г., в която излага, че таксата за експресно разглеждане на
документи по процесния договор е 1 257. 90 лв., като същата е включена в
погасителната вноска, заедно с главницата и лихвата, но дружеството не
претендира тази такса и същата не е била включена във формирането на
главницата.
С разпореждане № 2548/13.10.2021 г. ШРС е отхвърлил изцяло
заявлението, с мотива, че в рамките на указания срок заявителят не е
отстранил нередовностите на заявлението. Съдът е приел, че второто
разпореждане с което заявлението е оставено движение е връчено на
заявителя на 24.09.2021г. /на която дата всъщност е връчено съобщението за
първото разпореждане за оставяне на заявлението без движение, а
съобщението за второто разпореждане е връчено на 08.10.2021 г./. Предвид
това заповедния съд е приел, че постъпилата молба в изпълнение на
указанията, по пощата на 11.10.2021 г. е след указания срок.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция
достигна до следните изводи:
В случая неправилно районният съд е приел, че заявителят не е изпълнил
указанията за отстраняване нередовности на заявлението в указания срок.
Както се посочи по-горе вторите указания на съда са били съобщени на
заявителя на 08.10.2021 г. и са били изпълнени в тридневния срок – с
депозирането по пощата на от 11.10.2021 г. Неправилно съдът е приел, че
вторите указания са връчени на 24.10.2021 г. /на тази дата е връчено
съобщението за първите указания за оставяне на заявлението без движение/.
3
Ето защо, заявлението следва да се разгледа по същество.
Видно от приложения договор за паричен заем и депозираното
заявление, на длъжника е бил отпуснат кредит на обща стойност 2 000 лв.,
който следва да се плати на 30 двуседмични вноски, при ГЛП 40. 32% и ГПР
49. 37%. Общо договорната лихва, посочена в заявлението е 516. 40 лв., или
обща сума 2 516. 40 лв. /разделено на 30 вноски се получава вноска от 83. 88
лв/. Към тази сума се прибавя и сумата от 1 257. 90 лв. – такса за експресно
разглеждане на документи. Или общо главницата, договорната лихва и
таксата възлизат на 3 774. 30 лв. – разделени на 30 вноски се получава вноска
от 125. 81 лв.
Съгласно чл. 5 от договора заемателят се е задължил в 3 дневен срок от
усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: поръчител – физическо лице, което от своя страна
следва да отговоря на изброени в договора изисквания /да е навършил 21
години, да работи по трудов договор, да има минимален стаж 6 м, минимален
осигурителен доход 1 000 лв. и т.н./, или банкова гаранция в размер на цялото
задължение. При неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 838. 80 лв., която се
разсрочва и заплаща на равни части и се прибавя към всяка погасителна
вноска. При това положение общото задължение по договора става 4 613. 10
лв. /повече от два пъти отпуснатия заем/, при погасителна вноска в размер на
153. 77 лв.
В заявлението е посочено, че поради неизпълнение на задължението за
представяне на обезпечение, заемателят дължи неустойка за периода
22.09.2019 г. /три дни след сключване на договора/ до 11.11.2020 г. /падежа по
договора/ в размер на 2 096. 70 лв., от която сума се претендира 1 346. 50 лв.
Заявителят излага, че длъжникът е изплатил от задълженията си по
договора общо сума в размер на 1 764 лв.
Видно от допълнителните изявления, с оглед дадените указания,
заявителя не претендира разходи за извънсъдебно събиране на вземането
/посочена сума 0л в./, както и таксата за експресно разглеждане на документи
– 1 257. 90 лв., като сочи, че сумата не е включена в претенцията за главница.
Видно от договора обаче, същата е била включена в погасителната вноска.
Съгласно разпоредбата на чл. 411 ал. 2 т. 1 ГПК съдът не издава заповед
4
за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите
нрави, а съгласно т. 3 на чл. 411 ал. 2 /нова - ДВ бр.100/2019 г./ заповедният
съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, когато
искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е
настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с
потребител по смисъла на &13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират
приложение съответно разпоредбите на ЗПК.
Със заявлението се претендира незаплатен остатък от главница в размер
на 1 432. 90 лв.
Претендира и остатък от договорна /възнаградителна/ лихва в размер на
244. 90 лв.
Разпоредбата на чл. 19 ал. 4 ЗПК предвижда, че: "Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на МС на Р. България". Цитираният законов текст е насочен
към избягване възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-
слабата страна, а именно потребителя, от страна на търговеца, който има
възможност да се възползва от по-неблагоприятното положение на
кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий - ГПР,
законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за
предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към
него може да се насложат допълнителни разходи, като такси, комисиони,
други разноски и те на практика да увеличат кредитната тежест за
кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната подобна злоупотреба,
законодателят е предвидил като критерий максимален размер на ГПР, до
който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави
общото оскъпяване на кредита. В случая уговореният ГПК /49. 37%/ не
надвишава 50%, поради което е в рамките на допустимата граница.
Относно претенцията за остатък от неплатена неустойка в размер на
1 346. 50 лв. /цялата от 2 096. 70 лв./, съдът намира следното:
В случая чрез неустойката се обезпечава изпълнението на едно
акцесорно задължение на заемателя, а не на основното му задължение да
върне предоставената му в заем сума и не служи за обезщетяване на вредите
от неизпълнението му. След изтичане на предвидения в клаузата срок
5
неустойката става дължима и започва да се изплаща от заемателя въпреки, че
към този момент не са настъпили вреди за заемодателя и няма яснота дали
въобще ще настъпят, за да бъдат обезщетени. Посочените в чл. 5 ал. 1 от
договора изисквания, на които следва да отговаря поръчителя, както и срока в
който следва да бъде намерен, респективно в този срок да се представи
банкова гаранция, на практика правят задължението неизпълнимо.
Уговорената неустойка води до оскъпяване на предоставения заем и реално
заемодателят получава една допълнителна сума над допустимия съгласно чл.
19 ал. 4 от ЗПК лимит. Т.е. в случая неустойката излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, поради което
накърнява добрите нрави и следователно е нищожна съгласно чл. 26 ал. 1 пр.
3 от ЗЗД. В този смисъл ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК
на ВКС. Следва да се вземе предвид, че с оглед размера на предоставения
заем, неустойката е определена в нарушение на чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП.
Следва да се посочи още, че заявителят не претендира такса за експресно
разглеждане на документи от 1 257. 90 лв., поради което не следва да се
разглежда в настоящото производство, но доколкото същата е включена във
вноската по договора по нея длъжникът е извършвал частични плащания,
които не могат да се установят по размер в настоящото производство. Според
съда тази клауза заобикаля изискванията на чл. 10а ал. 1 и ал. 2 от ЗПК,
поради което е нищожна съгл. чл. 21 ал. 1 от ЗПК.
В заявлението също така не е посочено от кога заемателя е спрял
плащанията по договора или колко общо вноски и в какъв размер всяка от тях
е заплатил до момента на спиране на плащанията.
В настоящия случай заявителят твърди, че е налице плащане в размер на
общо 1 764 лв., с което на практика се погасява, както част от вземането за
главница и възнаградителна лихва, така и задължения по недействителни
клаузи. След като в заявлението не е посочен размера на двуседмичните
вноски – дали са 125. 81 лв. съгласно чл. 3 ал. 1 т. 1 от Договор за паричен
заем № 5551624/18.09.1019 г. и или 153. 77 лв. – съгласно чл. 5 ал. 2 от същия
договор и колко на брой вноски са платени, след като в заявлението се сочи,
че неустойката за неизпълнение на задължение е в размер на 2 096. 70 лв., но
се претендира такава в размер на 1 346. 50 лв., а с договора е уговорена
неустойка в размер на 838. 80 лв., съда не може да определи остатъкът от
6
незаплатените главница и договорна лихва в настоящото производство.
Ето защо искането за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде
отхвърлено.
Същото се отнася и до претенцията за законна лихва.
По изложените съображения настоящият състав намира, че макар и при
други мотиви, заповедния съд е достигнал до правилен краен извод, че
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по процесния договор
следва да се отхвърли.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2548/13.10.2021 г. по ч.гр.д. №
2449/2021 г. на ШРС, с което е отхвърлено изцяло заявление рег. №
6921/08.09.2021 г. депозирано от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК .... със седалище и адрес на управление гр. С. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника Б. ХР.
ИВ. с ЕГН ********** от гр. Ш..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7