№ 36
гр. Перник, 22.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четИ.десети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Наташа Т. Динева
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20241720201766 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от Ц. И. Ц. с ЕГН ********** срещу Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС, серия К,
№8689488, издаден от ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4,
във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложена глоба в размер 100 /сто/ лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от
ЗДвП, извършено на 30.08.2020г. на територията на Община Перник.
В жалбата се излагат възражения, че ЕФ е издаден в нарушение на
закона и при неспазване на процесуалните правила и се моли за отмяната му.
Релевира се и възражение, че е изтекла давността за
административнонаказателно преследване.
В съдебното заседание жалбоподателят не участвал, не е участвал и
пълномощникът му – адв. И. Ц.. Преди съдебното заседание е депозироано
писмено становище за допълване на доводите за незаконосъборазност на
обжалавния аминистративнонаказателен акт по чл.58д, т.4 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган – ОДМВР – Перник, не изразява
становище по жалбата. В съдебно заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН,
както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 30.08.2020 г., 14.55 часа, по АМ Струма, общ. Перник, в посока към
гр. София се движело МПС - л.а. “Тойота Авенсис 1.8 ВВТ И“ с рег. №*****.
В района на км.27+500 на посочения път, с преносима система за контрол на
1
скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ
S1, №11743d0 се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни
превозни средства в стационарен режим, чрез заснемане, като СПУКС било
насочено към град Дупница, обхващайки приближаващия трафик.
Разрешената скорост на движение била 120/км/ч., въведена с ПЗ В26, съгласно
чл.21, ал.2 от ЗДвП. В 14.55 часа през обсега на преносимата система за
контрол на скоростта преминал и горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1158р-8069/01.09.2020г. /приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата/.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били
въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в
контролираната зоната е измерена скорост на движение от 146 км/ч..
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на ФЛ – И. Ц. Ц. с ЕГН
**********. Предвид горното и с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП
срещу собственика на МПС бил издаден електронен фиш серия К, №3958628
на ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с
чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП била наложена глоба 100 лв. за това, че след
навлизане на превозното средство в контролираната зона е измерена скорост
на движение от 146 км/ч., при разрешена скорост от 120 км/ч. в извън населено
място - нарушение на чл.21, ал. 2 от ЗДвП.
След връчване на електронния фиш, в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП И.
Ц. депозирала в ОД МВР – Перник декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, рег.
№115800-1439/15.02.2024, в която посочила, че на 30.08.2020г., в чл.14,55 часа,
собственият й лек автомобил е бил във владение на друго лице - Ц. И. Ц. с
ЕГН **********. Към декларацията Ц. приложила копие на свидетелството за
управление на същото лице.
Въз основа на декларацията и приложения към нея документ, на
19.02.2024 г. на основание чл.189, ал.5 ЗДвП издаденият ЕФ срещу И. Ц. бил
анулиран и на същата датата бил издаден процесния – серия К, №8689488,
срещу жалбоподателя,като му била наложена глоба 100 лв. за извършено на
30.08.2020г. нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП
Електронният фиш бил връчен на Ц. на 01.11.2024г. Същият не подал
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка от
централна база данни – КАТ, снимков матеериал, разпечатка от АИС – АНД,
протокол за използване на АТСС, рег. № 1158р-8069/01.09.2020г. и снимка на
разположението на уреда, удостоверение за одобрен тип средство за
измерване №17.09.5126 от 07.09.2017г. за вписване на преносимата система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации, тип ARH CAM S1 в регистъра на одобрените за използване
средства за измерване, с приложение към удостоверението, протокол от
2
проверка №052-С-ИСИС/30.09.2019г. на отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и измервателни уреди“ на БИМ, заповед
№313з-310/14.02.2020г. на Директор ОД МВР – Перник, разпечатка на ЕФ
серия К, №3958628, издаден от ОДМВР - Перник, декларация по чл.189, ал.5
от ЗДвП, рег. №115800-1439/15.02.2024, копие на свидетелство за управление
на МПС № *********, издадено на 19.12.2011г. на Ц. И. Ц..
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е и
основателна.
Възражението на жалбоподателя за изтекла давност за
административнонаказателно преследване е основателно.
Погасителната давност ограничава във времето възможността на
държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила
акт наказателната/административнонаказателната отговорност на дееца.
Давността за преследване започва от деня, в който е довършено
престъплението/нарушението (чл.80, ал.3 от НК), и тече до реализирането на
наказателната/административнонаказтелната отговорност на дееца с влязъл в
сила акт.
Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по
тълк. д. №1/2014г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, уредбата относно
погасяване на наказателното преследване по давност в общата част на
Наказателния кодекс намира приложение и в административнонаказателното
производство по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН.
Институтите на преследвателната давност по НК са приложими в
административнонаказателното производство не само относно абсолютната
давност, но и относно обикновената давност за преследване. В процесния
казус това безспорно е така, тъй като специалните давностни срокове по чл.
34 от ЗАНН тук са неприложими, доколкото те регламентират съставянето на
АУАН и издаването на наказателно постановление, а електронният фиш не е
нито едното, нито другото. Законовата препратка в чл.189, ал.14 ЗДвП не се
отнася за електронните фишове. Напротив, разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН
предвижда, че доколкото в този закон няма особени правила за
административнонаказателния процес при нарушения, установени с
техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат
разпоредбите на ЗДвП. Особени правила относно производството по издаване
на електронни фишове ЗАНН не съдържа.
Този закон не установява особени правила и относно институтът на
погасителната давност за административнонаказателно преследване, поради
което по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН са приложими
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, в частност срокът по чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК /ред. ДВ, бр.26/2010 г./, а именно 3 години.
Процесното административнонаказателното преследване е било
възбудено със съставянето на ЕФ срещу собственика на МПС. Това
процесуално действие е от категорията на тези по чл.81, ал.2 от НК
прекъсващо давността, започваща от довършването на деянието, тъй като е
предприето срещу конкретно лице, за конкретно деяние, т.е., има
3
необходимата предметна и персонална насоченост.
Доказателствата по делото установяват, че електронният фиш е издаден
на 12.09.2020г., т.е., в срока по чл.80, ал.1, т.5 от НК спрямо датата на
нарушението.
Съгласно нормата на чл.81, ал.2 от НК след свършване на действието,
прекъсващо давността, започва да тече нова тригодишна давност, а съгласно
ал.3 на с.р. независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателно
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в чл.80 – в случая по чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Доказателства за спиране или прекъсване на обикновената давност за
преследване след действието по издаване на електронния фиш, осъществено
на 12.09.2020г., по делото не са представени, не се и твърди настъпването на
такъв юридически факт. Напротив, в приетата разпечатка от АИС – АНД е
отразено изрично, че давностният срок не е прекъсван, както и че
„административнонаказателното преследване е погасено по давност на
30.08.2023г.“
Нарушението, за което е образувано административнонаказателното
производство е извършено на 30.08.2020г., първото прекъсващо давността
действие е от 12.09.2020 г., а от тази дата в тригодишния нов срок по чл.80, ал.1, т.5
от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН друго действие, прекъсващо давността, не е
извършвано. Следователно давността е изтекла на 12.09.2023 г. - около пет
месеца преди връчването на акта по чл.58д, т.4 ЗАНН на собственика на МПС.
При изтекла обикновена давност за преследване, срокът на абсолютната
давност /четири години и половина/ е неприложим.
Изтеклият понастоящем срок на давността за наказателно преследване
има за последица безусловно погасяване на възможността започналото
административнонаказателно производство да бъде завършено с реализиране
отговорността на конкретно лице за установеното административно
нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, извършено на 30.08.2020г.
Тъй като в случая давността е изтекла още преди връчване на ЕФ,
издаден срещу собственика на МПС, то АНО не е имал никакво основание да
продължи действията по производството въз основа подадената от
собственика декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП в насока установяване и
наказване посоченият в нея автор на нарушението. Следвало е да упражни
правомощието си по чл.54 от ЗАНН и да прекрати образуваното
административнонаказателно производство с мотивирана резолюция.
Тъй като това не е сторено, единствена законосъобразна последица от
факта на изтичане на срока на давността за преследване е отмяна на
обжалвания електронен фиш, при което не е необходимо обсъждане
останалите доводи за незаконосъобразност, наведени от страна на
жалбоподателя.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143,
ал.1 от АПК право на присъждане на разноски възниква за жалбоподателя,
който е направил разноски в производството за заплащане на възнаграждение
на адвокат и своевременно е поискала присъждането им. От приложения
4
договор за правна защита и съдействие от 04.11.2024г., сключен между Ц. Ц. и
адв. И. Ц., се установява, че страните са договорили възнаграждение 400 лева
за защита и процесуално представителство по настоящото а.н.дело, като е
отразено, че сумата е заплатена в брой при подписване на договора. Тези
разноски съдът възлага на структурата на МВР, издала отменения електронен
фиш.
Адвокатското възнаграждение е определено в минималния размер,
предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от НАРЕДБА №1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и няма
основание за намаляването му въпреки направеното в съпроводителното
писмо към преписката възражение за прекомерност и Решение от 25.01.2024 г.
на Съда на Европейския съюз по дело С- 438/22 г. по описа му. С него е
прието, че националните съдилища не са обвързани и могат да откажат да
приложат визираната наредба, на която с националната правна уредба е
придаден задължителен характер относно определянето на минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като присъдят разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния. В случая обаче
възражението на АНО за прекомерност е направено под условие - при
уважаване на жалбата и при претенция за разноски за възнаграждение на
адвокат, надвишаващо определения в наредбата минимален размер, като при
тези условия искането е същото да бъде редуцирано до посочения в наредбата
минимален размер. При така заявеното искане отсъства легитимно основание
за преценка и присъждане на по-ниско адвокатско възнаграждение от
определеното в Наредбата.
Предвид изхода на делото няма основание за присъждане на
възнаграждение на другата страна, каквото не се и претендира.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 6, вр. 3 от ЗАНН,
вр. чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТСС, серия К, №8689488, издаден от ОД МВР – Перник, с
който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.3 от Закона за
движението по пътищата на Ц. И. Ц. с ЕГН **********, с адрес *****, е
наложено административно наказание глоба в размер 100 /сто/ лева за
нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, извършено на 30.08.2020г. на
територията на Община Перник.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство,
образувано във връзка със същото административно нарушение.
ОСЪЖДА ОД МВР – Перник, с адрес гр. Перник, ул. „Самоков“ №1, да
заплати на Ц. И. Ц. с ЕГН **********, с адрес *****, сума от 400
/четиристотин/ лева, представляваща направени от него разноски в
производството по а.н.д. №01766/2024г. по описа на РС – Перник за
заплатено възнаграждение на един адвокат.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
5
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6