№ 10931
гр. София, 24.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при участието на секретаря Е. ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20221110161813 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД излага в исковата молба, че ответникът е
ползвател за битови нужди на топлоснабден имот с адрес гр.София, район „Триадица“,
АДРЕС, за който е открит абонатен №******, ИД №*******. Излага доводи за наличие на
облигационно правоотношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна
енергия при общи условия, чиито клаузи обвързват потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за горепосочения
топлоснабден имот, чиято цена не е заплатена в предвидения в общите условия срок.
Излага съображения че не е изпълнено задължението за плащане на дължимите суми.
Предвид изложеното са предявени искове за установяване по отношение на
ответника, че дължи сумата от 560,63лв., представляваща незаплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2019г. до м.04. 2020г., ведно със законната лихва от 28.06.2022г. до
окончателното погасяване на вземането, сумата от 92,05лв. мораторна лихва за периода от
16.10.2020г. до 15.06.2022г., сумата от 33,49лв. – главница за такса дялов разпределение за
периода м.05.2019г. – м.07.2020г., ведно със законната лихва от 28.06.2022 г. до
окончателното погасяване на вземането, както и сумата от 08.24лв. – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от01.07.2019г. до 15.06.2022г. Претендира
присъждане на разноски в исковото производство.
Ответникът А. Х. З. в писмения си отговор излага съображения за
неоснователност на исковете поради недоказано съществуване на облигационно
правоотношение с отвeтното дружество за доставка на топлинна енергия, както и да е
1
доставена топлинна енeргия в топлоснабдения обект. Излага доводи за частично погасяване
по давност на процесните вземания.
Третото лице – помагач на страната на ищеца "Бруната България“ ЕООД не
изразява становище по исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ се обуславя от наличието на следните предпоставки:
съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия и
реално доставена такава през процесния период, размерът на която да възлиза на
претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните
обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът.
Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на
топлинна енергия предвид разпоредбата на чл.144, ал.1, т.6 от ЗЕ. Същевременно законът
предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а
именно – когато се касае за топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т. е. те са страни по договорното правоотношение с
доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването
на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със
сключването на договор с топлопреносното предприятие.
От представения по делото нот.акт за дарение на недвижим имот №179/2008г. се
установява, че ответникът е собственик на описания в исковата молба топлоснабден имот.
Съгласно чл.153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост , присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба №16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването. Поради изложеното следва да се приеме, че ответникът има качество
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и е материално
легитимирани да отговаря по предявените искове в посочените от ищеца квоти, като
развитите от тях съображения в обратния смисъл са неоснователни.
Направеният извод не се опровергава от представеното по делото заявление-
декларация, подадено до ищеца на 14.04.2015г. от Х.А. З., в която заявява да бъде открита
на негово име партида за доставка на топлинна енергия на адрес ул.Ш.П., бл.41, аб.№
******, като не е представено доказателство за сключване на гореописания договор за
2
дарение с ответника, по силата на който му е прехвърлил собствената си ½ ид. част от
недвижимия имот. Не се установява от събраните доказателства, след сключване на
договора за дарение Х. З. и М. З. да са подали уведомление за промяна на декларирани
обстоятелства във връзка с доставката на топлинна енергия в недвижимия имот. Не е
подадено заявление от ответника, че е собственик на топлоснабдения имот. От
представените с исковата молба доказателства се установява, че след 10.06.2008г.
собственик на топлоснабдения недвижим имот е ответника, който е бил малолетен към
датата на сключване на договора за дарение. Не е спорно, че Х. З. е баща на А. З., като през
процесния период ответникът е навършил пълнолетие и не е заявил, нито той, нито Х. З., че
е налице промяна в собствеността въз основа на договора за дарение, както и че Х. З. не е
нито собственик, нито ползвател с вещно право на ползване върху процесния имот, както и
че не е законен представител на собственика, след навършване на пълнолетие от последния.
Следва да се взема предвид т. 1 от тълкувателно решение по Тълкувателно дело №
2/2017 г. ОСГКВКС, според което собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.
В случая не се установява наличие на договорно правоотношение между ответника
и Х. З., по силата на което да му е предоставено ползването на топлоснабдения имот, което
да е дало основание за сключване на договор за продажба на топлинна енергия с ищеца. От
представената, с молба от третото лице помагач, справка за използвана топлинна енергия е
видно, че за част от процесния период партидата за доставка на топлинна енергия е открита
на името на ответника, който е собственик на същия, а за друга част, за периода от
м.05.2019г. до 04.2020г. , партидата е на името на бащата на ответника Х. З.. От
доказателствата се установява, че през целия процесен период собственик на
топлоснабдения имот е бил ответника, като след навършване на пълнолетие от същия, баща
му Х. З. не е имал правно основание да бъде титуляр на партидата за доставка на топлинна
енергия, тъй като след даряване на дела си от собствеността не е запазил пожизнено право
на ползване. Единственото основание за откриване партида на негово име би могло да бъде
обстоятелството, че е законен представител на собственика, като негов баща, което е
налично до навършване на пълнолетие от последния. През процесния период ответникът е
навършил пълнолетие и не е налице основание законният му представител да отговаря за
задълженията, произтичащи от правото на собственост върху топлоснабдения имот.
Предвид изложеното съдът приема, че между страните е възникнало и
съществувало през исковия период облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия, който съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ се регулира от Общи условия
3
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на
клиенти в град София, одобрени с Решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, без да е
необходимо изричното им приемане по отношение на описания в исковата молба
топлоснабден имот.
От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че ищецът е
изпълнил задължението си да достави топлинна енергия при спазване на изискванията на
общите условия и съществуващата нормативна уредба до абонатната станция в етажната
собственост, където се намира топлоснабдения имот. Сградата е непрекъснато
топлоснабдявана, извършвано е дялово разпределение, като изравнителната сума за
процесния период е -35.35лева за получаване, общата сума за доставена топлинна енергия е
в размер на 1076,45лева, от които 552,37 лева за отопление е сградна инсталация и
524,08лева за БГВ. Страните не оспорват СТЕ, поради което следва да се направи извод, че
общият дължим размер на главницата за доставена топлинна енергия за процесния период е
съобразно посоченото в нея.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза, според която за процесния период не са отчетени
плащания за топлинна енергия, размерът на дължимите суми е 560,63лева, от които
267,99лева за отопление и 336,26лева за БГВ , както и 33,49лева главница за дялово
разпределение. Размерът на законната лихва за забава е 92,05лева за периода от изпада в
забава на ответника до 15.06.2022г. и 8,24лева лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, въз основа на които приема, че
размерът на дължимите суми за топлинна енергия са посочени в тях и съответстват по
размер с претендираните от ищеца суми.
Искът за заплащане на главница за дялово разпределение следва да се уважи до
предявените размери, тъй като съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите Общи условия
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда
на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите. Не е спорно , че
такъв търговец е избран – "Бруната България"ЕООД, че са извършвани редовни отчети, като
разпределението на отчетената топлинна енергия е извършвано съгласно нормативната
уредба. С глед на това за ответника е възникнало задължението за заплащане на стойността
на тази услуга. Таксата се дължи именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2
от приложимите Общи условия. Поради това искът за цената на услугата дялово
разпределение за доказан по основание. Що се отнася до иска за мораторната лихва върху
горепосочената главница, следва да се посочи, че вземането за лихва е с акцесорен характер,
поради което се дължи посочената в ССЕ лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение.
Ответникът е направил възражение за погасяване на вземането по давност,
което следва да бъде разгледано от съда.
С решение № 168/22.12.2009г., постановено по т.дело № 408/2009г. по описа на
4
Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение по реда на чл.290 ГПК е
прието, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения
за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време
еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на
тях е приложима давността по чл.111, б.”в” ЗЗД.
Посоченото решение представлява задължителна практика на ВКС по аргумент от
чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.1, ТР № 1/2009г. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД
давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения /каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение/. Следователно задълженията на ответника за заплащане на стойността на
доставената енергия са възникнали като срочни и според общите условия месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно при липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване
на давността, съдът приема за погасени по давност всички месечни вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години назад, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с който момент законът свързва
настъпването на последиците на подаване на исковата молба, т.е. преди 28.06.2022г. Съдът
приема, вземайки предвид заключението на вещото лице приема, че няма погасени по
давност вземания за главница и лихва, като възражението в тази насока е неоснователно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва
да се присъдят направените по делото разноски. Представени са доказателства за направени
разноски в размер на 950лева, от които 250,00лева за юрисконсултско възнаграждение в
исковото и заповедното производство, като на основание чл.78, ал.8 от ГПК следва да се
присъди такова в размер на 150,00лева, от които 100лева в исковото и 50,00лева в
заповедното производство. Следователно общият размер на разноските е 850,00лева, които
следва да се присъдят.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК
********* срещу А. Х. З. с ЕГН ********** искове с правно основание чл.422 от ГПК във
връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД , че А. Х. З. с ЕГН **********
дължи на „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК ********* сумата от 560,63лв.,
представляваща незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04. 2020г.,
ведно със законната лихва от 28.06.2022г. до окончателното погасяване на вземането, сумата
от 92,05лв. мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 15.06.2022г., сумата от 33,49лв. –
главница за такса дялов разпределение за периода м.05.2019г. – м.07.2020г., ведно със
законната лихва от 28.06.2022 г. до окончателното погасяване на вземането, както и сумата
5
от 08.24лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
от01.07.2019г. до 15.06.2022г., за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№34679/2022г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК А. Х. З. с ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ЕАД с ЕИК ********* сумата от 850,00лева в заповедното и
исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на "Бруната България“ ЕООД като
трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от съобщението до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6